Малкият Никола

НОСЪТ НА ЧИЧО ЙОЖЕН

Днес следобед в училище ме заведе татко. Обичам да ходим с него, понеже често ми дава стотинки да си купувам разни работи.

И тоя път тъй стана. Минахме пред магазина за играчки и видях на витрината от онези картонени носове, дето се слагат, като искаш да правиш смях на приятелчетата.

— Татко — казах аз, — купи ми нос!

Татко не искаше, нямал съм нужда от нос, обаче аз му показах един голям и червен и продължих:

— Хайде де, татко! Купи ми ей този, също като на чичо Йожен е!

Чичо Йожен е братът на татко; дебел е, разправя вицове и все се смее. Не го виждаме често, понеже пътува, ходи да продава разни неща далеч-далеч — в Лион, в Клермон-феран и в Сент-Етиен. Татко се разкикоти и рече:

— Вярно бе, все едно гледам в умален вид носа на Йожен. Ще си го сложа, като дойде у нас следващия път.

После влязохме в магазина, купихме носа и аз си го сложих на лицето — закрепя се с ластик; после татко си го сложи на лицето, продавачката също си го сложи, изредихме се пред едно огледало и стана луда веселба. Каквото щете разправяйте, моят татко е страхотен!

Като се разделяхме пред вратата на училището, татко ми каза:

— Бъди послушен и гледай да нямаш неприятности заради носа на Йожен. Аз обещах и си влязох в училището.

На двора бяха приятелчетата, сложих си носа да го видят и падна голямо хилене.

— Също като носа на леля ми Клер — рече Мексан.

— Не — казах аз, — това е носът на моя чичо Йожен, дето е пътешественик.

— Ще ми дадеш ли за малко тоя нос? — попита ме Йодес.

— Не — отвърнах аз. — Като искаш нос, кажи на татко си да ти купи!

— Щом не искаш да ми го дадеш, на ти на тебе нос! — рече Йодес, който е много силен, и — бам — удари с юмрук носа на чичо Йожен.

Мен не ме заболя, само се изплаших да не би носът на чичо Йожен да се счупи; пъхнах си го в джоба и изритах Йодес. Стояхме си там и се биехме, а приятелчетата гледаха, но Бульона пристигна тичешком. Бульона е нашият възпитател, някой път ще ви разправя защо сме го кръстили така.

— Е — каза Бульона, — какво става тук?

— Йодес беше — отвърнах аз. — Удари с юмрук носа ми и го счупи! Бульона отвори широко очи, наведе лицето си съвсем до моето и ми рече:

— Я покажи да видя… Аз пък извадих носа на чичо Йожен от джоба си и му го показах.

Не знам защо Бульона направо побесня, като видя носа на чичо Йожен. Изправи се и каза:

— Я ме погледнете в очите! Не обичам да ми се подиграват, мило момче. За наказание в четвъртък ви искам тук, нищо че не е учебен ден, ясно ли е?

Аз се разплаках, а Жофроа се обади:

— Не, гос’дине, той не е виновен!

Бульона изгледа Жофроа, усмихна се и сложи ръка на рамото му.

— Хубаво правиш, моето момче, като си признаваш, за да спасиш своя другар.

— Ами да — продължи Жофроа, — той не е виновен, Йодес беше.

Бульона се зачерви цял, зина няколко пъти, преди да проговори, и после наказа Йодес, Жофроа, а накрая и Клотер, понеже се смееше. След това отиде да удари звънеца.

В клас учителката взе да ни разправя разни работи за времето, когато франция била пълна с гали. Алсест, който седеше до мен, ме попита наистина ли носът на чичо Йожен е счупен. Отвърнах му, че не е, само връхчето му е леко смачкано, и го извадих от джоба си да видя дали мога да го оправя. Стана съвсем гот — мушнах си пръста вътре и като натиснах, той се изду, както си беше преди. Много се зарадвах.

— Я си го сложи да видим — рече Алсест.

Тогава аз се пъхнах под чина, сложих си носа, Алсест ме огледа и каза:

— Става, добре е.

— Никола! Повторете това, което казах! — извика учителката и ужасно ме изплаши. Веднага станах и ми се доплака, понеже нямах представа какво е говорила учителката, а тя хич не обича, като не я слушаме. Учителката ме загледа и очите й станаха кръгли, също като на Бульона.

— Ама… какво е това нещо на лицето ви? — попита ме тя.

— Този нос татко ми го купи! — обясних аз и се разплаках.

Учителката се ядоса, развика се, заяви, че не обичала палячовци, че ако продължавам така, ще ме изключат от училище, ще стана невежа и родителите ми ще се срамуват от мен. После ми каза:

— Донесете тук този нос!

Аз тръгнах, плачейки, оставих носа на катедрата, а учителката заяви, че го прибира, и ме наказа да спрегна глагола: „Не бива да нося картонени носове в час по история с цел да се правя на палячо и да разсейвам другарите си“.

Като се прибрах вкъщи, мама ме изгледа и ми каза:

— Какво ти е, Никола, нещо си бледичък?

Тогава аз се разплаках, обясних й, че Бульона ме е наказал да стоя в училище, понеже съм извадил носа на чичо Йожен от джоба си, след като виновен беше Йодес, защото той смачка носа на чичо Йожен, а пък учителката ме накара да спрягам един дълъг глагол заради носа на чичо Йожен и ми го прибра. Мама ме изгледа доста учудено, пипна ме по челото и ме прати да полежа и да си почина.

Когато татко се върна от службата, мама му каза:

— Едва съм те дочакала, много съм разтревожена. Малкият се върна доста възбуден от училище. Питам се дали не трябва да извикаме доктора.

— Е, това е! — възкликна татко. — Просто бях сигурен, и при това го предупредих! Хващам се на бас, че нашият щурчо Никола си е имал неприятности заради носа на Йожен!

После брахме голям страх — на мама й стана зле и се наложи да викаме доктора.