Малкият Никола

СТОЛОВЕТЕ

Днес в училище беше страхотно!

Тази сутрин пристигнахме както обикновено и когато Бульона (той ни е възпитател) би звънеца, всички се строихме в редица, после всичко живо се качи в класните си стаи, а ние останахме самички на двора. Питахме се какво се е случило, дали учителката не се е разболяла, та да ни разпуснат да се прибираме. Бульона обаче ни каза да мълчим и да не разваляме редицата, после се появиха учителката и директорът на училището; говореха си нещо, като поглеждаха към нас, после директорът си тръгна, а учителката дойде при нас.

— Деца — каза ни тя, — през нощта една тръба е замръзнала и се е спукала, така че нашата класна стая е наводнена. В момента майстори поправят повредата — Рюфюс, може би това, което казвам, не ви интересува, но все пак стойте мирен, ако обичате, — така че ще бъдем принудени да се учим в пералнята. Моля ви да бъдете послушни, да не създавате безредие и да не се възползувате от това малко произшествие, за да се разсейвате — Рюфюс, втори път ви правя забележка. След мен!

Ние бяхме много доволни, защото в училище е хитро, като стане някаква промяна. Сега например беше много щуро, докато вървяхме след учител к ага по тясната каменна стълба, която води към пералнята. Мислим си, че познаваме добре училището, а има сума такива места, където никога не стъпваме, понеже е забранено. Влязохме в пералнята; там е тясно и няма мебели, има само една мивка и един котел със сума ти тръби, които стърчат.

— А, да! — рече учителката. — Трябва да се донесат столове от трапезарията.

Всички вдигнахме ръце и се развикахме: „Може ли аз да отида, госпожице? Нека аз, госпожице! Нека аз!“, а учителката чукна по мивката с линийката си, обаче като чука в клас по катедрата, се чува по-добре.

— Тихо, моля! — каза учителката. — Ако продължавате да крещите, няма да изпратя никого за столове и ще учим прави … Я да видим … Вие, Анян, освен това Никола, Жофроа, Йодес и … и … Рюфюс, макар че не заслужава, идете до трапезарията, без да се разсейвате из пътя, там ще ви дадат столове. Анян, вие сте най-разумен, затова ви моля да отговаряте за експедицията.

Излязохме от пералнята адски доволни и Рюфюс каза, че сега ще се забавляваме здравата.

— Тихо, моля! — каза Анян.

— Я мълчи бе, натегач такъв! — извика Рюфюс. — Ще пазя тишина, когато искам, я го гледай ти!

— Няма пък! Няма пък! — извика Анян. — Ще пазиш тишина, когато искам аз, защото учителката каза аз да командувам, освен това не съм натегач и ще се оплача!

— А шамар искаш ли? — попита Рюфюс. Тогава учителката отвори вратата на пералнята и ни каза:

— Браво! Много хубаво! Трябваше вече да се връщате, а вие още се карате пред вратата! Мексан, заемете мястото на Рюфюс. Рюфюс, аз ви бях направила забележка, влезте в клас!

Рюфюс каза, че не е честно, учителката му каза, че е невъзпитан, направи му още една забележка и каза, че ако продължава така, накрая ще го накаже много строго, а Жоашен зае мястото на Жофроа, понеже Жофроа се кривеше.

— А, ето ви най-после! — каза ни Бульона, който чакаше в трапезарията.

Той ни даде столове и се наложи да ги вземем на няколко пъти, и понеже се правехме на тарикати из коридорите и по стълбището, Клотер зае мястото на Йодес, а Алсест зае моето място. После се наложи аз да заема мястото на Жоашен, а докато учителката се беше обърнала, Йодес наново се измъкна и дойде с нас, без да заема ничие място. След това учителката каза, че вече имало достатъчно столове и помоли за малко тишина, и тогава Бульона пристигна с още три стола. Много е силен Бульона. Попита дали столовете ни стигат, учителката заяви, че даже били в повече и вече нямало къде да застане човек от столове, че трябвало няколко стола да се изнесат и всички вдигнахме ръце и завикахме: „Госпожице, нека аз! Нека аз!“ Учителката обаче чукна с линийката си по котела и Бульона отнесе столовете, наложи се да ги вземе на два пъти.

— Наредете сега столовете — каза учителката. Тогава ние започнахме да нареждаме столовете, беше пълно със столове и се мотаеха навсякъде и учителката ужасно се ядоса; каза, че сме непоносими, сама нареди столовете срещу мивката и ни каза да седнем. Тогава Жоашен и Клотер започнаха да се блъскат, понеже искаха да седнат на един и същи стол в дъното на пералнята.

— Какво има пак? — попита учителката. — Знаете ли, че вече започва да ми омръзна?

— Това си е моето място — обясни Клотер. — В клас аз седя зад Жофроа.

— Може — каза Жоашен, — само че в клас Жофроа не седи до Алсест. Освен Жофроа да си смени мястото и ти да седнеш зад него. Иначе аз си седя до вратата.

— Аз нямам нищо против да си сменя мястото — каза Жофроа и стана, — обаче Никола трябва да ми освободи стола си, защото Рюфюс.

— Свършихте ли вече? — каза учителката. — Клотер! Марш в ъгъла!

— В кой ъгъл, госпожице? — попита Клотер. Вярно, че в клас Клотер винаги отива в един и същи ъгъл, онзи, дето е отляво на дъската, а в пералнята всичко е различно и Клотер още не е свикнал. Учителката обаче беше много нервна; тя каза на Клотер да не я разиграва, защото ще му пише някоя двойка, Клотер видя, че сега не е време да се прави на тарикат и си избра ъгъла, който е от другата страна на мивката. Там е малко тесничко, но като се посвие човек, успява да застане в ъгъла. Жоашен си седна доволен на стола в дъното, но учителката му каза:

— Не, драги мой, няма да ви се размине толкова лесно; я елате отпред, за да мога да ви наблюдавам.

Наложи се Йодес да стане, за да мине Жоашен, всички наставахме, за да могат двамата да се придвижат, учителката заудря силно по тръбите с линийката си и извика:

— Тихо! Седнете! Седнете! Чухте ли? Седнете1 Тогава вратата на пералнята се отвори и влезе директорът.

— Станете! — каза учителката.

— Седнете! — каза директорът. — Много хубаво, много хубаво! Поздравявам ви за шума! Чува се из цялото училище! Непрекъснато търчите из коридора, крещите, блъскате по тръбите! Отлично! Скоро родителите ви ще могат да се гордеят с вас, известно е, че човек започва с лошо поведение и свършва в затвора!

— Господин директоре — каза учителката, която е адски добра и винаги ни защищава, — малко са възбудени, понеже помещението не е пригодено за провеждане на часове, затова се получи малка суматоха, но сега вече ще стоят мирни.

Тогава директорът широко се усмихна и каза:

— Ама разбира се, госпожице, разбира се! Всичко ми е ясно. Освен това можете да успокоите учениците си; майсторите ми обещаха, че до утре класната им стая отново ще бъде в състояние да ги приеме, когато дойдат. Надявам се, че тази приятна новина ще ги умири.

Когато си тръгна, ние много се радвахме, задето всичко ще се нареди така добре, обаче учителката пи припомни, че утре е неделя.