Малкият Никола

ДЖОДЖО

Имаме нов ученик в класа. Днеска следобед учителката пристигна с едно момченце, което беше със съвсем червена коса, лунички и очи, сини като топчето, дето го загубих вчера през междучасието, обаче Мексан не играеше честно.

— Деца — каза учителката, — ще си имате ново другарче. То идва от чужбина и родителите му са го записали в нашето училище, за да научи френски. Надявам се да ми помогнете и да бъдете любезни с него.

После учителката се обърна към новия:

— Кажи на другарчетата си как ти е името.

Новият не разбра какво му разправя учителката, ухили се и видяхме, че има сума ти страхотни зъби.

— Ама че късметлия — рече Алсест, едно дебело приятелче, дето все яде, — какви ли залци отхапва с тия зъби!

Новият си мълчеше и учителката ни съобщи, че се казвал Жорж Макинтош.

— Йес — обади се новият, — Джордж.

— Прощавайте, госпожице — попита Мексан, — последно — Жорж или Джордж? Учителката ни обясни, че се казвал Жорж, ама на техния език се произнасяло Джордж.

— Хубаво — заяви Мексан, — ще му викаме Жожо.

— А, не — намеси се Жоашен, — трябва да произнасяме: Джоджо.

— Млъквай, Джоашен — каза Мексан и учителката ги наказа и двамата да стоят в ъгъла.

Учителката сложи Джоджо да седи до Анян. Анян явно се притесняваше от новия — нали е първенец на класа и любимец на учителката, все се тревожи, че новите, дето идват, може да станат първенци и любимци. От нас Анян не се притеснява.

Джоджо седна ухилен с всичките си зъби.

— Жалко, че никой не говори неговия език — каза учителката.

— Аз владея донякъде английски — обади се Анян, който, трябва да му се признае, умее да се изразява.

Обаче след като Анян показа на Джоджо какво владее, Джоджо го изгледа, изхили се и се почука с пръст по челото. Анян ужасно се обиди, но Джоджо си е бил съвсем прав. Впоследствие разбрахме какви ги е дрънкал Анян: че шивачът му бил богат и че градината на чичо му била по-голяма от шапката на леля му. Той Анян си е луд!

Би звънецът за междучасието и всички излязохме, освен Жоашен, Мексан и Клотер, които са наказани. Клотер е най-слабият ученик в класа и не си знаеше урока. Него като го изпитат, винаги пропуска междучасието.

В двора всички наобиколихме Джоджо. Зададохме му сума ти въпроси, обаче той само ни показваше безбройните си зъби. После почна да говори, ама нищо не му разбирахме, чуваше се нещо като „уаншуаншуен“ — и толкоз.

— Да ви кажа аз защо се получава така — рече Жоашен, който често ходи на кино, — той говори в оригинална версия, не е дублиран. Трябват му субтитри.

— Да се опитам да превеждам — предложи Анян, който май пак искаше да го видим какво владее.

— Стига бе — каза му Рюфюс, — ти си шашав!

На новия това му хареса, той посочи Анян и издума:

— Оу! Шашав-шашав!

Беше адски доволен. Анян пък си тръгна, плачейки, ама той Анян винаги плаче. На нас Джоджо много ни допадна, а аз дори му дадох парченце от шоколада, дето си го ям в междучасието.

— Кой спорт върви най-много в твоята страна? — попита Йодес.

Разбира се, Джоджо нищо не разбра, само си повтаряше: „шашав-шашав“. Жофроа обаче се намеси:

— Ама че въпрос, тенисът, какво друго!

— Тебе кой те пита бе, тъпанар! — извика Йодес.

— Бе тъпанар! Шашав-шашав! — възкликна новакът, който явно се забавляваше чудесно с нас.

Жофроа обаче се раздразни от приказките на Йодес.

— Кой е тъпанар? — попита той и сбърка, защото Йодес е много силен и обича да удря хората по носа, така че и на носа на Жофроа не му се размина.

Като видя неговия юмрук, Джоджо престана да повтаря „шашав-шашав“ и „бе тъпанар“. Изгледа Йодес и каза:

— Боксинг? Много хубав!

Сви юмруци пред лицето си и се разтанцува около Йодес също като боксьорите по телевизора на Клотер — ние още си нямаме, а много ми се иска татко да купи.

— Какво му става? — учуди се Йодес.

— Иска да се боксира с теб, хитрецо! — отвърна Жофроа, като си потриваше носа.

Йодес рече „добре“ и направи опит да се боксира с Джоджо. Джоджо обаче се справяше доста по-добре от Йодес. Току му забиваше по някой тупаник и Йодес взе да се ядосва:

— Ама ако така си мърда носа, аз как да го бия?

И изведнъж — бам — Джоджо цапардоса Йодес и той седна на земята. Обаче не се разсърди, а се изправи и заяви:

— Че ти си бил як!

— Як, шашав-шашав, бе тъпанар! — отговори новичкият, който напредва удивително бързо.

Междучасието свърши и Алсест както обикновено се оплака, че времето било малко и все не успявал да си изяде четирите хлебчета с масло, които си носи от къщи.

Като влязохме в класната стая, учителката попита Джоджо дали се е забавлявал, а Анян стана и каза:

— Госпожице, те го учат да казва неприлични думи!

— Не е вярно, гаден лъжец! — извика Клотер, който не беше излизал през междучасието.

— Шашав, бе тъпанар, гаден лъжец — добави гордо Джоджо.

Ние си замълчахме, понеже си личеше, че учителката хич не е доволна.

— Срамота е — каза тя — да се подигравате с ваше другарче, което не знае езика! Помолих ви да бъдете любезни, но на вас не може да се разчита! Държали сте се невъзпитано, като диваци!

— Шашав, бе тъпанар, гаден лъжец, невъзпитано, диваци — обади се Джоджо, щастлив и доволен, че вече знае толкова много.

Учителката се ококори и го загледа.

— Ама… ама, Жорж — промълви тя, — не бива да говорите такива неща!

— Виждате ли, госпожице? Казах ли ви аз? — намеси се Анян.

— Анян, ако не искаш да те накажа, спести ми разсъжденията си! — извика учителката.

Анян се разплака.

— Долен обаждач! — извика някой, ама учителката не разбра кой беше, иначе като нищо щеше да ме накаже.

Тогава Анян се затъркаля по земята, пищеше, че никой не го обичал, че всичко било ужасно и че щял да умре, и се наложи учителката да отиде с него да му измие лицето и да го успокои.

Когато се върна с Анян, учителката изглеждаше доста изморена, но за щастие би звънецът за края на часовете. Преди да си отиде, учителката погледна новичкия и каза:

— Питам се какво ли ще си помислят родителите ти.

— Долен обаждач — отговори Джоджо и й подаде ръка.

Учителката напразно се безпокоеше, родителите на Джоджо, изглежда, си помислиха, че е научил най-необходимото от френския език. Всеки случай, Джоджо повече не се появи в училището.