Мареси

6.

След като завърши седмицата, в която събирахме кървави охлюви, животът в Абатството се върна в обичайното си русло. Уроците, ритуалите и задълженията се възобновиха. Очаквахме с голямо нетърпение лунния танц и чудесното празнично угощение, което щеше да го последва. Вечер сънувах пайове и яйца от коан.

Уроците на сестра О се съсредоточиха върху устройството на света.

— Из познатите ни земи има много хора, които се кланят на фалшиви богове. Те превръщат героите от легендите в богове или отправят молитви към гигантски морски чудовища, или дори създават богове по свой образ и подобие и им принасят жертви.

Сестра О ни преподаваше от предната част на класната стая. Морските ветрове се промъкваха през отворения прозорец, донасяйки звуците на ранното лято: мухите, крясъка на морските птици, тихото блеене на новородените козлета.

— Но Първата Майка е тази, която е дала живот на света, и цялата сила идва от нея — продължи сестра О. — Нейната енергия тече през земята така, както кръвта тече през вените ни. Има определени кора, които изсмукват като пиявици животворната кръв на Първата Майка, като ограбват силата й и я използват за собствена полза.

— Но има и други начини, по които можеш да призовеш силата на Първата Майка — каза Рана. Тя и сестра й Ида са послушници на сестра Котке и дрехите им винаги са малко влажни и намачкани от парата на Извора на тялото. Те са ми симпатични. Силни са и не се плашат от тежка работа, а и макар че не са особено общителни, винаги са се отнасяли дружелюбно с мен.

Ида кимна на сестра си.

— В родината ни Лавора съществува легенда за момиче, което призовавало вятъра и можело да изкоренява цели планини с песента си. Но тя не отнела нищо от Първата Майка. Напротив, съдействала й.

— Тази легенда е много стара — каза сестра О. — Имаш право. Това момиче се научило да чува гласа на Първата Майка и да пее в хармония с него. Има други истории, които са по-скорошни, за жени, които са успели да видят Първата Майка. Тя има много различни имена и лица и съществува навсякъде, независимо как я назовават. — Сестра О посочи навън към класната стая на малките послушници. — Както всички знаете, малката Хео е потомка на една акадка, която видяла едно от лицата на Първата Майка и й помогнала да отмъсти на мъж, който я бил осквернил.

— Как някой може да използва силата на Първата

Майка? — попита Дори. Птица кълвеше любвеобилно ухото й.

— Всички жени носят Първата Майка в себе си — каза сестра О. — Има много начини да призовеш силата й. Днес голяма част от това познание се е загубило. В началото сме си спомняли повече за произхода си и може би сме усещали по-силно Първата Майка в себе си. — Тя повдигна заплашителен пръст. — Но също така хората са експлоатирали силата на Първата Майка, като са я изтръгвали от самата земя, по която стъпваме.

— Как е възможно Първата Майка да позволи това да се случи? — Енике звучеше разстроена. — Не е редно!

— Не, не е редно, но Първата Майка рядко се намесва в човешките дела. Ние сме отговорни за самите себе си и живота, който водим. Това е дарът, който ни е оставила.

— Как е възможно силата на Първата Майка да бъде изтръгната? — попитах аз. Не ми звучеше възможно.

— Никой не знае със сигурност. Споменато е в светите книги на първите сестри, но тези текстове са трудни за разбиране. Силата на Първата Майка била експлоатирана по някакъв начин и впоследствие отслабнала в родината на първите сестри. Но съзнавайки, че подобно знание е опасно и почти винаги се използва погрешно, първите сестри пишели със загадки. Хората биха могли да си присвоят богатство и мощ и да поробят останалите. Първите сестри не искали който и да е да има способността да чете светите книги и да узнае как да постигне тези порочни цели.

— Защо на острова не могат да стъпват мъже?

Това беше първият път, когато Яй зададе какъвто и да било въпрос по време на урок. Всички глави се обърнаха към нея, но сестра О сякаш не забеляза нищо необичайно.

— Това е свещена земя. Първите сестри го разбрали още щом пристигнали тук. Силата на Първата

Майка тук се усеща изключително мощно. Кръвта й тече близо до повърхността. В различни части на света се почитат различните образи на Първата

Майка. Някои тачат Девата, други — Майката, а неколцина боготворят Старицата. Тук знаем истината за Първата Майка: тя е съвкупност от трите. Всичките й страни се проявяват наравно тук. Началото, продължението и краят — и трите присъстват на това място. Първите сестри решили, че тук не трябва да се допускат мъже — може би за да защитят Абатството, може би поради някаква друга причина. Оттогава следваме това правило. Във външния свят се разпространяват слухове за проклятие, което застига всеки мъж, който стъпи на Менос. Ние не правим нищо, за да разсеем тези слухове. — Сестра О се усмихна горчиво.

Яй се наклони напред.

— Но какво ще се случи, ако тук дойде мъж?

— Вече се е случвало. Когато разбойниците нападнали първите сестри — отговорих бързо. — Спомняш ли си историята, която разказах?

— И друг път се е случвало — каза сестра О, за моя изненада. — Преди няколко поколения тук дойде самотен мъж. Търсеше защита и лечение. Абатството му даде подслон и излекува раните му.

Яй кръстоса плътно ръце.

— Защо? Защо Първата Майка е позволила това?

Защо Абатството го е позволило? — Гласът й беше напрегнат.

— Мъжете не са ни врагове, Яй. Този мъж се нуждаеше от нашата помощ и ние му я дадохме по собствена воля. Ние сме пазителките на мъдростта на Първата Майка, но тази мъдрост е за благото на всички.

Един ден, след като привършихме с уроците, тъкмо се канех да изляза от класната стая, когато сестра О ме повика. Яй се спря на прага на вратата и ни погледна, но сестра О й махна да излезе.

— Всяка вечер четеш в библиотеката — каза тя.

Аз кимнах. Сестра О погледна през прозореца към морето. Тя винаги има лоша стойка и трябва да издига високо брадичката си, за да компенсира този недостатък и да не забива поглед в пода. Шията й се огъва под S-овидна форма. Изглежда като кльощава блатна птица със синя кърпа на главата.

— Можеш ли да прочетеш всички книги?

— Не. Не и най-старите книги, които първите сестри са написали на собствения си език и са донесли със себе си от източните страни.

— Искаш ли да се научиш да ги четеш? — Сестра О се обърна към мен.

Често поглеждах към древните книги и свитъци и се чудех какво ли съдържат. Мразя това, че не мога да прочета всичко, което виждам. Сякаш е някаква чудна тайна, спотайваща се точно пред лицето ми, или вкусен пай с месо, който бива отдръпван всеки път, щом посегна към него. Кимнах поривисто.

— О, да! Винаги съм се чудела какво познание са взели със себе си първите сестри.

— През вековете голяма част от него вече е било написано и в други книги.

— Но ти винаги казваш, че да тълкуваш не е същото като да научиш нещо сам.

Сестра О се усмихна сухо на пламенността ми.

— Ако наистина се интересуваш, мога да те науча на основите на езика. Това означава, че ще провеждам един или два урока с теб в стаята ми, след като обичайните дневни занятия завършат. Това устройва ли те?

— Можем ли да започнем веднага? — Приближих се до сестра О и щях да сграбча ръката й и да я завлека към стаята й точно в този момент, ако ми стигаше смелостта. — Моля те!

— Хм. Трябва първо да попитам майка. Но ако тя ни даде благословията си, можем да започнем от утре.

Майка нямаше възражения срещу предложението, затова на следващия ден сестра О започна да ме обучава на източния език. Яй не искаше да бъде сама и отказваше да отиде където и да било, докато бях със сестра О. Вместо това тя седеше отвън, в Двора на храма, и чакаше, докато приключа. Често Хео или някоя от котките й правеха компания.

Когато пристигнах в Абатството, научих крайбрежния език, защото ми се налагаше. Беше толкова страшно да не разбирам какво казват хората около мен. Никой не ме е учил на езика, но трябваше да попия всичко, което чувах, колкото може по-бързо. Този път обаче учех от любопитство, не от необходимост. Много се разочаровах, когато установих, че сега процесът е много по-тежък и бавен, понеже нямах възможност да чувам езика навсякъде около себе си. Сестра О не знаеше как се произнасят думите; трябваше да се сражаваме с писмен език. Имах усещането, че ми отнема цяла вечност да разбера текстовете, но сестра О се подиграваше на оплакванията ми и не спираше да мърмори, че не проумява как е възможно да уча толкова бързо.

Прекарвах всяка вечер в съкровищницата, опитвайки се да разчета най-древните книги. Първоначално можех да разпозная само отделни думички тук-там, но докато луната променяше фазата си, започнах да разбирам все повече. Щом попаднех на неразбираема дума, прекосявах тичешком Двора на храма, втурвах се в Сестринската къща и питах сестра О. Тя винаги се оплакваше от тези внезапни нахълтвания, но отговаряше на въпросите ми. Сестра О си е добър човек. Сестра Лоени често пренебрегва въпросите ми с думи от сорта на: „Не сега, Мареси!“ или „Задаваш твърде много въпроси, Мареси!“. Сестра О може да мърмори и да ми казва да спра да я притеснявам, но неотменно ми дава отговор.

Имаше толкова много вълнуващи книги, в които да се потопя. Сестра О беше права, че за много от нещата беше писано и в по-новите книги, които бях прочела. Но всичко звучи толкова различно, когато е представено на древния и поетичен източен език. Има повече подробности. Освен това е чудесно просто да мога да чета думите, написани от самите първи сестри. Откакто дойдох тук, слушах непрекъснато за първите сестри, цялата история на Абатството беше пропита от тях. Сега те оживяваха.

Попаднах на кратък текст, посветен само на кръвта, който беше написан от Гарай — сестрата, която беше засадила Градината на познанието. Текстът съдържа пасаж, описващ кои растения подсилват кръвта, кои спират потока на кръвта или отлагат лунната кръв на жената. Една глава говори за кръвта на Първата Майка, как тя тече през света, как бихме могли да достигнем до нея и какви рискове крие това начинание. Също така в текста се твърди, че кръвта на Първата Майка може да бъде получена чрез смесването на кръвта на трите образа на Тройната богиня. Тази глава е доста трудна и не разбрах много неща. Друга глава говори за женската кръв на мъдростта и възможните й употреби. Обяснява се и кои ритуали трябва да се извършват само от жени, които са задържали своята кръв на мъдростта. Когато попитах Сестра О какво означава кръв на мъдростта, тя отговори сухо, че първите сестри вярвали, че лунната кръв има магически сили.

Един свитък, който изглеждаше особено древен, разказва историята на бягството на първите сестри от родината им — Каренокой, многото трудности, съпътстващи пътуването им, и пристигането на Менос, когато корабът им бил захвърлен на острова от страховита буря. Бях чувала историята много пъти, но тази версия ми разкри нещо ново: „Тук следва писмено изложение на събитията, които последваха акостирането на остров Менос на кораба Наондел, на чийто борд се намираха седемте сестри от Каренокой. Нашите имена са Кабира, Кларас, Гарай, Естеги, Орсеола, Сулани и Даера, както и Йона, която изгубихме, но която винаги ще бъде част от нас и от силата ни“. Не знаех, че е имало и осма сестра. Йона.

Друга книга беше изцяло посветена на косата, което ми се стори странно. Имаше цял пасаж за гребените — които трябва да бъдат направени от мед, за да призовават гнева на Първата Майка. Има много лечебни книги, някои, които разказват за изграждането на Абатството, и много други, които не бяха написани от самите сестри. Една книга обяснява как да манипулираш света, но е твърде трудна, за да мога да я разбера. Има цяла купчина книги за историята на източните земи. Жадно ги погълнах, опитвайки се да си представя как изглеждат тези далечни краища и народи.

Една вечер на път за съкровищницата минах покрай вратата на гробницата в Къщата на познанието и установих, че мога да прочета какво беше написано върху нея. Надписът е на източния език и въпреки че винаги съм знаела какво означава, това беше първият път, когато можех да го прочета сама: Тук лежат седем сестри, обединени от съзидание и любов. Простички, но красиви думи. След това са изписани седемте имена: Кабира, Кларас, Гарай, Естеги, Орсеола, Сулани и Даера. В долния край има нещо, което винаги съм смятала за най-обикновен декоративен символ, но сега можех да видя, че всъщност е разкрасената буква Й. Й на Йона.

Вратата на гробницата не изглежда като обикновена врата. Коридорът, който минава през Къщата на познанието, е украсен с полуколони, извиващи се от стените, и текстът е издялан в пространството между две колони. Няма видима панта или дръжка и ако не знаеш какво казва надписът, може да ти прилича просто на декорация. Но си е врата и води надолу към най-свещеното място на острова, където царува Старицата. Винаги минавам възможно най-бързо покрай вратата. Старицата властва над мъдростта и смъртта, затова и е съвсем логично свещеното й място да е погребалната зала под Къщата на познанието. Разбира се, мъдростта е много важна за мен, но съм си имала предостатъчно вземане-даване със смъртта.

През онази гладна зима в нашата къщурка се появи сребърна врата и стоеше там ден и нощ. Никой друг от семейството ми не можеше да я види и аз така и не им казах за нея. По онова време не знаех какво се спотайва от другата й страна, дебнейки ме с неутолим глад — глад, който беше дори още по-голям от този, който опустошаваше тялото ми. Старицата. Дръжката на вратата имаше формата на змия с очи от черен оникс и тази змия се извиваше и съскаше в гладното ми бълнуване. Вратата изчезна чак когато Старицата получи желаното.

Тя искаше живот. Искаше Анер.

Все още мога да усетя крехкото, дребно телце на Анер в ръцете си. Колко малко тежеше в самия край. Мога да чуя тихите стенания на мама и мога да видя как татко се е прегърбил над ковчега, който беше изковал в бараката.

Оттогава се страхувах от Старицата и гробницата беше единственото място на целия остров, което ме изпълваше с ужас.

Яй ме придружаваше всяка вечер, докато четях древните свитъци. Понякога й четях на глас и тя слушаше с интерес и задаваше въпроси.

Яй се беше поуспокоила малко след онази вечер на морския бряг, когато ми разказа за сестра си. Беше достатъчно уверена, за да приказва, без някой да я е заговорил, или най-малкото с хора, в чиято компания се чувстваше комфортно, като мен, Енике и Хео. Научихме някои дребни подробности за предишния й живот. Тримата й братя се казваха Сарян, Доран и Векрет. Майка й пометнала няколко пъти, след като родила Яй, и била изгубила всякаква надежда, че ще дари на съпруга си синове. След като се родил Векрет, баща й най-после бил доволен и напуснал леглото на жена си завинаги. Нощта, когато я оставил, Яй и Унай чули как майка им не спряла да плаче. Когато на следващата сутрин я попитали дали усеща болезнено липсата на съпруга си, тя се усмихнала през сълзи и отвърнала:

— Не, по-щастлива съм от всякога.

Разбрахме, че Яй мразела есенния период, през който трябвало да приготвят зимните запаси: въздухът в кухнята ставал тръпчив от изпаренията на оцета, а тя трябвало да реже зеленчуците на изключително тънки парченца. Но й харесвало да чука различните смеси от подправки в хаванчето. Никога не беше виждала сняг, затова, когато двете с Хео се опитахме да й обясним какво представлява той, за пръв път, откакто я познавахме, тя избухна в смях. Смехът й беше изненадващо лек и звънлив, при все че имаше такъв дълбок глас.

— Нещо студено и бяло, което пада от небето!

Приказваш такива забавни неща, Хео.

— Не си ли виждала бялата снежна шапка на Бялата дама? — попитах я с усмивка на раздразнение. Яй поклати глава и аз осъзнах, че що се отнася до нея, планинският връх би могъл да бъде покрит и с бели цветя или камъни.