Маркер

ПРОЛОГ

В малките часове на втори февруари студен, равномерен дъжд мокреше бетонните улици на Ню Йорк сити, обвивайки ги в плътна вихрушка от пурпурно-розова мъгла. С изключение на няколко заглушени клаксона, градът, който никога не спи, остана относително непроменен. Още в три часа и седемнайсет минути след полунощ се случиха две почти едновременни, несвързани, но по същество сходни микрокосмически събития от двете срещуположни страни на Сентръл Парк, които щяха да се окажат съдбовно свързани. Едното бе на клетъчно, а другото — на молекулярно ниво. Въпреки, че биологичните последствия от тези две събития бяха противоположни, самите събития бяха предопределени да накарат извършителите — напълно непознати — да влязат в яростен сблъсък след по-малко от два месеца.

Клетъчното събитие настъпи в момент на дълбоко блаженство и предизвика енергичното впръскване на не по-малко от двеста и петдесет милиона сперматозоида във вагиналната кухина. Като група разтревожени маратонци, снабдени с достатъчно енергийни запаси, сперматозоидите се активизираха бързо и започнаха един истински Херкулесов поход срещу смъртта: невероятно изтощително и рисковано състезание, което само един можеше да спечели, оставяйки за другите кратък, безплоден живот.

Първо трябваше да се достигне до слизестата преграда на утробната кухина. Въпреки страховитата бариера, сперматозоидите бързо възтържествуваха, макар и това да бе Пирова победа. Десетки милиони от първоначалната вълна гамети се бяха самопожертвали, за да могат съдържащите се в тях ензими да направят преминаването възможно за останалите.

Следващото изпитание за тази орда, на която бе отреден кратък миг живот, бе да премине относително голямото утробно пространство, равняващо се по дължина и опасност на плуването, което трябва да предприеме малка рибка, прекосявайки. Големия бариерен риф. Но дори тази на пръв поглед непреодолима пречка бе преодоляна, когато няколко хиляди щастливи и здрави отделни сперматозоида достигнаха до отворите на фалопиевите тръби, оставяйки зад себе си стотици милиони нещастници, които нямаха същия късмет.

Но изпитанието още не бе свършило. Щом веднъж достигнаха до вълнообразните гънки на яйцепроводите, щастливците, влезли в правилната тръба, сега бяха подтикнати от хемотаксиса на нахлуващата течност от пукването на яйчните фоликули. Някъде напред, отвъд лъкатушните и коварни дванадесет сантиметра, лежеше Свещения Граал — наскоро отделената яйцеклетка, заобиколена от облак поддържащи кълбовидни клетки.

Постепенно възбуждан от неустоимо химическо привличане, един контингент от мъжките гамети достигна невъзможната на пръв поглед и обградена от всички страни цел. Изтощени от дългото плуване и опитите да избегнат хищническите макрофаги, които бяха погълнали мнозина техни събратя, сега те бяха много по-малко от една стотица и се движеха бързо. Един след друг оцелелите връхлитаха злополучното хаплоидно яйце в лудата си надпревара.

След един удивително кратък период от час и двадесет и пет минути спечелилият сперматозоид нанесе последен отчаян удар с камшичето си и се сблъска със заобиколилите яйцето кълбовидни клетки. Той яростно се вряза между тях, за да може подобната му на шапчица акрозома да влезе в директен контакт с плътната протеинова обвивка на яйцеклетката и да се свърже с нея. В този момент надпреварата приключи. Като последен акт победилият сперматозоид впръска съдържащия се в него ядрен материал в яйцеклетката, за да оформи зародиша от мъжки пол.

Оказа се, че останалите шестнадесет сперматозоида, които бяха успели да достигнат до яйцеклетката зад победителя, не са в състояние да се прилепят към модифицираната й протеинова обвивка. С напълно изчерпани енергийни запаси, камшичетата им скоро се отпуснаха обезсилени. Не съществуваше вицешампион, и всичките губещи скоро бяха пометени, погълнати и отнесени от смъртоносните майчини макрофаги.

Във вътрешността на новооплодената яйцеклетка женските и мъжките пронуклеуси се носеха един срещу друг. След разграждането на обвивките им техният ядрен материал се смеси, за да формира нужните четиридесет и шест хромозоми на човешката соматична клетка. Яйцеклетката се превърна в зигота. За двадесет и четири часа в нея се извърши процес, наречен дробене, първата стъпка в програмираната последователност от събития, които след двадесет дни започват да оформят ембрион. Един живот бе започнал.

Почти едновременното събитие на молекулярно ниво също бе предизвикано от принудително впръскване. В този случай една таблетка, състояща се от повече от три милиарда молекули на проста сол, наречена калиев хлорид, се разтвори в чаша с дестилирана вода и бе впръскана в периферната вена на ръката. Ефектът бе почти мигновен. Клетките, постилащи вената, претърпяха бърза пасивна дифузия на положителните калиеви йони във вътрешността си, което наруши електростатичния им заряд, необходим за живота и функциите. Фините нервни окончания сред клетките заизпращаха спешни сигнали за болка до мозъка като предупреждение за надвисналата катастрофа. Само за секунди остатъкът от положителни калиеви йони потече по големите вени към сърцето, откъдето с всеки удар навлизаха необратимо в разклоненията на артериите. При все че в кръвната плазма разтворът се разреди, концентрацията на йоните все пак остана несъвместима с живота на клетките. Най-застрашени бяха специализираните клетки на сърцето, които отговаряха за пулсирането му, мозъчните, които регулираха дишането, и нервните и мускулните влакна с информационни функции. Всички те бяха бързо и жестоко повредени. Пулсът скоро се забави и отслабна. Дишането стана плитко, а снабдяването на тъканите с кислород — недостатъчно. Едва няколко мига по-късно сърцето спря окончателно, като с това причини смъртта на клетки из цялото тяло и клинична смърт. Един живот угасна. Последният удар дойде, когато загиващите клетки изляха съдържащия се в тях калий в кръвоносната система и с това прикриха действието на смъртоносното хапче.