Маркер

18.

Малко след като Лори и Лу слязоха да се срещнат с медиите, Джак пристигна. В този час на деня трафикът беше слаб, а и той бе натискал здраво педалите.

Зае се почти веднага с аутопсията, Марвин му асистираше, а Лу наблюдаваше отстрани. През това време Лори работеше със Сол.

Свършиха почти по едно и също време и се качиха да хапнат по един сандвич. Джак разказа набързо какво бе открил при аутопсията на Русо. Първият куршум бе прекъснал гръбначната хорда, така че жертвата е била буквално парализирана. Вторият се бе оказал смъртоносен — бе пробил сърцето, засягайки едно ребро и бе спрял в лявата вентрикуларна стена.

По време на краткия монолог Лори се опитваше да запази самообладание, да забрави, че подробностите се отнасяха до човек, който й бе скъп. Напомняше си непрекъснато, че смъртта е настъпила почти мигновено.

Лу й предложи да отиде с него до „Манхатън Дженерал“ и да му помогне да открият списъците в офиса на Роджър Русо. Джак се присъедини към тях — не можел да пропусне възможността да участва в наказанието, което „АмериКеър“ заслужава, уверен, че медиите ще се втурнат натам още щом подушат какво е ставало зад кулисите.

Качиха се всички в Шевролета на Лу и потеглиха към общинската болница. По пътя Лори предложи на Джак да изслуша съобщението, което Роджър й бе оставил през нощта.

— Този Наджах ми изглежда добър кандидат — кимна Джак. — Може би прекалено добър. Ако зад тази мистерия стои анестезиолог, дълго има да се чудим защо нищо не излиза в токсикологичния анализ. Може да е използван някакъв изключително летлив газ.

Като се изключи големият брой униформени полицаи, в болницата всичко изглеждаше нормално. Непрекъснато влизаха и излизаха хора, дълга опашка се виеше пред бюрото за информация, по коридора се разминаваха лекари и сестри в бели престилки.

Лу се спря да говори с един от полицаите и Лори и Джак останаха сами.

— Как се справяш?

— По-добре, отколкото бих очаквала — отвърна тя. — Всъщност, помага ми, това че трябва да разбера какво се е случило. Държи ме далеч от моите проблеми. — В този момент неочакваната болка я преряза отново. Не беше силна, но това я накара да помисли дали пък не става дума за апандисит. Болеше я точно там. Тъкмо се канеше да го спомене на Джак, когато Лу се върна.

— Да отидем първо на сцената на местопрестъпление, преди да нахълтаме в офиса на Русо — предложи той. — Момчетата от ЦРУ вече имат напредък.

Те слязоха с асансьора до сутерена и последваха стрелката, която водеше към старата амфитеатрална зала за аутопсии. Старата кожена двойна врата беше подпряна и стоеше отворена; жълта полицейска лента заграждаше входа. Отстрани стоеше един униформен полицай. Лу се провря под лентата, но когато Лори се опита да го последва, полицаят препречи пътя й.

— Всичко е наред — обърна се Лу към колегата си. — Те са с мен.

Мощни прожектори осветяваха полукръглия амфитеатрален интериор, достигайки дори най-горната редица от свързани седалки. Няколко съдебни инспектори продължаваха да работят.

— Говори се, че имате напредък — обърна се Лу към шефа им.

— И аз мисля така — кимна сдържано Фил и им махна да го последват към дъното на помещението. Той посочи към маркерите с тебешир върху пода: — Установихме, че тялото първоначално е лежало тук, с глава на перваза. И макар мястото да е било изчистено идеално, успяхме да открием кървавите пръски, което ни даде представа къде е била жертвата, когато е била застреляна.

Той ги поведе назад към входа и им посочи две съседни кръгчета очертани с тебешир.

— Тук открихме двете гилзи, което ни кара да смятаме, че убиецът е бил на двайсет крачки зад жертвата по време на стрелбата.

Лу кимна.

— А тук — продължи инспекторът, посочвайки към старата маса за аутопсии, — е станало разчленяването.

— Обикновена зала за аутопсии — направи коментар Лу. — Било е удобно за убиеца.

— Може да се каже. — Той посочи към шкафа. — Дори е имал достъп до подходящи инструменти. Установихме кои ножове и триони са били използвани.

— Добра работа — похвали го Лу. — А сега нека видим мястото, където е бил намерен трупът.

— Няма проблеми. — Фил тръгна обратно към залата. Излязоха през единична врата в къс коридор и отминаха малък, задръстен с вещи офис. В края на коридора стоеше дебела дървена врата, която се отвори със силно изщракване. От вътрешността излезе студена мъгла от формалдехид на талази и легна бавно върху пода.

Лори и Джак знаеха какво трябва да представлява помещението вътре. Беше охладител, в който държаха труповете, преди да ги подложат на аутопсия.

— Жертвата е намерена в количка в дъното, покрита с чаршаф — каза Фил и посочи централната пътека — Оттук не се вижда добре. Искате ли да влезем навътре?

— Мисля, че ще се откажа. Това място ме кара да настръхвам — пое си дъх Лу.

— Изненадан съм, че тялото е било намерено толкова бързо — каза Джак. — Останалите изглеждат така сякаш висят тук от години.

Лори извъртя очи. Винаги се изненадваше от способността на Джак да се шегува с всичко.

— Убиецът не е искал тялото да бъде намерено или идентифицирано — добави тя.

— Предлагам да се качим в офиса на д-р Русо — обади се Лу.

Понеже беше събота, административният етаж бе почти пуст. Един униформен полицай, който четеше вестник, скочи при появата им. Зад него бе затворената врата на офиса на Роджър, с опъната пред нея жълта полицейска лента.

— Надявам се, че вътре не е влизал никой — обърна се Лу към униформения.

— Не и след като се обадихте сутринта, лейтенант.

Лу Солдано кимна и отмести лентата, но преди да е успял да отвори, някой го извика по име. Той се обърна и видя висок, строен мъж с вид на кинозвезда, който крачеше към него с простряна ръка. Песъчливо-русата му коса проблясваше в златно, лицето му бе загоряло, което караше сините му очи да изглеждат още по-сини. Имаше вид на човек, който сякаш току-що се е върнал от Карибите. Лу се стегна.

— Аз съм Чарлз Кели — каза мъжът и стисна силно ръката на лейтенанта — и съм президент на „Манхатън Дженерал“.

Лу се беше опитал да се свърже с него предишния ден, но му беше отказано, сякаш тази среща бе под достойнството на президента.

— Съжалявам, че не успях вчера да ви приема — продължи той. — Беше ужасен ден.

Лу кимна. Забеляза, че Чарлз хвърля погледи към Лори и Джак и побърза да му ги представи.

— Боя се, че познавам д-р Степълтън — произнесе сковано президентът.

— Добра памет — кимна Джак. — Беше преди поне осем години, когато бяхте загазили с онези опасни микроби и аз ви помогнах.

Мъжът премести очи върху Лу.

— Какво правят те тук? — Гласът му не беше особено радушен.

— Помагат ми в разследването.

Той кимна сякаш обмисляше обяснението му.

— В понеделник ще уведомя д-р Бингъм, че са били тук. Както и да е, просто исках да ви се представя, лейтенант, и да ви уверя, че съм готов да ви помогна с всичко възможно.

— Благодаря — каза Лу. — Мисля, че в момента се справяме добре.

— Има нещо, което бих искал да ви питам.

— Окей, давайте.

— С тези две убийства в рамките на толкова малко време ми се иска да ви помоля да бъдете колкото се може по-дискретен, особено за жестоките подробности, разкрити днес. Освен това бих искал да ви помоля почтително цялата информация, която ще бъде публикувана, да мине през нашия отдел „Връзки с обществеността“. Трябва да мислим за институцията и да ограничим всякакви допълнителни щети.

— Боя се, че някаква част от зловещите факти вече е стигнала до медиите — призна лейтенантът. — Нямам представа как е изтекла, но бях принуден да дам малка пресконференция. Мога да ви уверя, че не съм споменавал никакви подробности. В подобно разследване това не е желателно.

— Точно това мисля и аз — каза Чарлз, — макар и по различни причини. Във всички случаи оценяваме помощта, която можете да ни окажете при тези трудни обстоятелства. Желая ви късмет в работата!

— Благодаря, сър — кимна Лу.

Президентът на болницата се завъртя и се насочи към офиса си.

— Ама че задник! — поклати глава Джак.

— Бас ловя, че е завършил Харвард — процеди злобно лейтенантът.

— Стига — прекъсна ги Лори, — трябва да се връщам в Патологическия.

Лу отвори вратата и тримата влязоха в офиса на Роджър.

Докато Лори се колебаеше на прага, двамата мъже се отправиха директно към бюрото. Тя обходи с очи стаята. Беше неестествено да е тук, а Роджър да го няма. Беше се запознала с него само преди пет седмици и знаеше дълбоко в себе си, че не го познава достатъчно, но го харесваше и може би дори го обичаше. Бе усетила интуитивно, че е добър човек и я бе подкрепил, когато се нуждаеше от това. В известен смисъл можеше дори да се окаже, че донякъде се е възползвала от него, което я накара да изпита вина.

— Лори, влизай! — извика й Лу.

Тя прекрачваше прага, когато клетъчният й телефон иззвъня. Беше операторът от Патологическия със съобщението, че има нов случай от полицейския арест. Тя го увери, че се връща след час. Смъртните случаи в ареста бяха всеизвестни, а това определено означаваше, че трябва да се заеме с тази аутопсия преди понеделник.

— Доста неща взехме — каза Лу, когато тя се присъедини към тях. — Тези листове може да се окажат най-важното. Някои от имената са отбелязани дори със звездички. — Той подаде листовете на Джак, който им хвърли по един поглед, преди да й ги подаде. Тук бяха и данните за д-р Хосе Кабрео и д-р Мотилал Наджах.

— Времето, когато се е преместил в „Дженерал“ и фактът, че предпочита да работят нощна смяна говорят достатъчно красноречиво — промърмори Лори.

— Чудя се защо заповедта за ареста му не е тук — попита Лу. — Това е важно за човек, който има достъп до контролирани субстанции.

Лори вдигна рамене.

— Ето още един списък, който Русо е отбелязал със звездичка — каза Лу. — Хора, които са се преместили от „Свети Франциск“ в „Манхатън Дженерал“ между средата на ноември и средата на януари.

Списъкът се състоеше от седем имена и отделенията в болницата, в които работят.

— Всички тези хора са имали лесен достъп до пациентите, особено по време на нощната смяна.

Лейтенантът кимна.

— Други осем лекари, уволнени от „Дженерал“ през последните шест месеца. Мога да си представя, че измежду тях има някой умопобъркан, на когото би му се искало да си го върне на „АмериКеър“.

— Звучи логично — съгласи се Джак. — Може би трябва да добавите и моето име към този списък.

— Трябва ми цял екип, за да се справи с всичко това — каза Лу. — Ако Наджах не е нашият човек, ще се наложи да разпитаме останалите. Хм. Какво е това? — Той вдигна един диск.

— Да го проверим — каза Лори. — Тя го взе и включи компютъра на Роджър, написа бързо паролата му, което накара Джак да вдигне изненадано вежди. Забеляза реакцията му, но я игнорира.

Сиди-то съдържаше дигиталните болнични сведения за всичките случаи от серията й, включително и за тези от „Свети Франциск“. Предположи, че Роджър е взел данните, когато бе отишъл там за списъка на личния състав. Лори обясни на Лу какво представлява и попита дали може да го вземе със себе си в Патологическия. Това можеше да й помогне, когато се заеме с картоните.

Лейтенантът помисли за миг.

— Можеш ли да направиш копие?

Без да се бави, тя презаписа диска.

— Всъщност, не бих имала нищо против да имам копия и от списъците — добави тя след малко. — Предполагам, че днес следобед ще мога да ги прегледам и кой знае, може да ми хрумне някоя полезна идея. Сигурна съм, че тук някъде трябва да има ксерокс.

Ксероксът се оказа съвсем наблизо и тя преснима всичките списъци на Роджър.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита я Джак, когато тръгна за Патологическия. — Мога дори да те заместя, ако искаш да се прибереш вкъщи.

— Добре съм — увери го Лори. — По-добре да се занимавам с нещо, отколкото да обикалям сама апартамента.

Джак погледна Лу:

— Какъв е планът ти?

— Искам да разпитам човека, който е открил тялото. След това ще се срещна с този Наджах, за да видя дали сме успели да се докопаме до оръжието му. Току виж едно просто напомняне за науката балистика го накарало да пропее.

— Възразяваш ли да те придружа? — попита го Джак.

— Заповядай — вдигна рамене лейтенантът.

Джак се обърна към Лори:

— Скоро се връщам в центъра и ще ти помогна за следващата аутопсия.

— Не се притеснявай — каза тя. — Ела когато можеш. — След което прегърна двамата мъже, като задържа ръцете си върху Джак малко по-дълго.

Преди да напусне административното крило, реши да се отбие в тоалетната. Ужаси се, когато забеляза кръв върху тоалетната хартия. Кървеше!

Беше съвсем малко, но доколкото знаеше, това не бе добър знак по време на бременност, особено в началото. В същото време ограничените й познания по акушерство от студентско време бяха достатъчно избледнели в паметта й, за да прави заключения.

Защо такива неща се случват винаги през почивните дни, простена тя. Искаше й се да се консултира с Лора Райли, но не беше удобно да й звъни в събота.

Дръпна се от мивката и се погледна в огледалото. Последните няколко нощи безсъние си бяха казали думата. Макар да бе далеч от вида на Джанис, около очите й се виждаха тъмни кръгове и лицето й изглеждаше уморено и измъчено. Имаше лошото чувство, че й предстои и друго изпитание и се помоли, ако това се случи да има достатъчно емоционални сили да се справи с него.