Маркер

Епилог.

Шест седмици по-късно.

Детектив лейтенант Лу Солдано паркира служебния шевролет на бордюра близо до пожарния кран и извади ла-минираната карта, която удостоверяваше кой е той и чия собственост е превозното средство. След това се протегна, извади от жабката спрея за подобряване на дъха и си пръсна няколко пъти в устата, за да прикрие миризмата на Марлборото, което бе пушил по пътя за насам. Наведе малко огледалото за обратно виждане и се вгледа в отражението си. Е, брадата му беше набола, но така беше винаги след осем вечерта. Понеже не можеше да направи нищо друго, той прокара пръсти през косата си. Доволен от вида си, отвори вратата и излезе на улицата.

Въздухът бе мек и копринен, с дъх на пролет. Небето имаше бледорозов цвят, който преминаваше в сребърно виолетово на изток. Той тръгна към Второ авеню с пружинираща походка. Беше се обадил на Джак и Лори този следобед с надеждата да се видят и да им разкаже новините и те го бяха поканили на вечеря в любимия си ресторант „Елиъс“.

Беше му се случвало да хапва и друг път тук с Джак и Лори — понякога добре, друг път — не чак толкова. Спомняше си последния път, когато Лори обяви, че ще се омъжва за онзи подлец, с когото се влачеше по едно време. За щастие, тревогата се оказа фалшива и споменът за онази вечер го накара да се усмихне.

Той спря навън. Точно срещу вратата се виждаше паркиран велосипедът на Джак, заключен с верига. Лу поклати глава. Нито той, нито Лори можеха да убедят Джак да се откаже от това проклето нещо. Лу се усмихна отново, като се сети, че Джак постоянно го хока, че пуши и си разваля здравето, сякаш карането на колело в този луд град не беше сто пъти по-опасно.

Вътре в ресторанта веселието се вихреше с пълна сила.

След като си проправи път през тълпата край бара, той се озова срещу салона с масите. С облекчение забеляза, че Джак и Лори са на маса в далечния десен ъгъл.

Отне му известно време да се добере до тях през натъпканата до отказ с маси и столове зала.

— Извинявайте, че закъснях — каза той и целуна Лори, след което се здрависа с Джак през масата.

— Не се притеснявай — усмихна му се Лори и напълни чашата му с шампанско.

Той се опита да преметне шлифера си през облегалката на стола, но усилията му бързо привлякоха вниманието на келнера, който се появи сякаш от нищото. Чувстваше се така, сякаш в ресторанта температурата бе най-малко четиридесет градуса. Разкопча горното копче на ризата си, разхлаби възела на вратовръзката и извади кърпичка, за да попие изпотеното си чело.

— Следващия път ще се срещнем в Малката Италия, при моите хора — изпъшка той.

След няколко шеги Джак не се сдържа:

— Наистина съм любопитен за разследването на „АмериКеър“. Какво ново?

Лу ги изгледа. Когато си помислеше за приятелството им, винаги се дивеше. Не беше толкова близък нито със собствения си лекар, нито с лекаря на децата си. Повечето от приятелите му бяха полицаи, въпреки че имаше и пожарникари, с които редовно играеше карти. Но Джак и Лори бяха различни от другите лекари, които беше срещал. Те не гледаха на него отвисоко заради образованието или заради работата му. Всъщност тъкмо напротив.

— Работата преди удоволствието, правилно. Откъде да започна? Първо трябва да кажа, че онова, което Джак ми каза онази сутрин, когато застреляха Джасмин Ракоци, се оказа пророческо. Джак, приятелю, печелиш.

Джак се усмихна и вдигна палец.

— Както и да е — продължи лейтенантът. — Лъвският пай от поздравленията отива при Лори, която продължаваше да упорства въпреки всеобщото игнориране на проблема от всички — включително и Джак.

— Пия за това — вдигна тя чашата си и се чукна с останалите.

— Балистичните резултати са готови и ясно показват, че с пистолета на Ракоци са убити както завеждащата на сестринското отделение, така и Роджър Русо. — Лу се пресегна и стисна рамото на Лори. — Съжалявам, че засягам болезнена тема.

Тя кимна разбиращо.

— Стана ясно също така, че Ракоци е убита с пистолета на Дейвид Розенкранц, което означава, че Джак отърва бесилката.

— Много смешно — изсумтя Джак.

— Знам, че сте осведомени, че главата и ръцете на д-р Русо са открити в хладилника на Джасмин Ракоци, тъй като са били занесени в Патологическия център, затова няма да се спирам на това.

— Наистина недей — прошепна Лори.

— Понеже се оказа, че Дейвид Розенкранц не е от щата, ФБР разшириха кръга и о, чудо! Оказа се, че има много подобни смъртни случаи в болниците на „АмериКеър“ из цялата страна. Така че навсякъде се извършват разследвания за откриване на извършителя.

— Когато казах, че има заговор, имах предвид един или двама над Ракоци и самата Ракоци. Но не говорех за заговор в национален мащаб.

— Оставете ме да стигна до най-интересната част — каза Лу. Той премести стола си по-плътно до масата и се наведе напред: — Това, че спасихме онзи задник, Розенкранц, се оказа ключово. Започна да се оправдава много убедително, а и помогна на делото, като разкри намесата на непосредствения си шеф, Робърт Хоторн. Излезе, че този Хоторн е интересна птица и е в основата на цялата операция. Пенсиониран офицер от специалните военни части, поддържа контакти с военните чрез мрежа от приятели. Проявявал интерес към недоволстващ военномедицински персонал. Дали е бил вербуван или умно е създал подходяща ниша за себе си, не знаем. Това което знаем обаче е, че е действал като независим предприемач в състава на голяма адвокатска фирма в Сейнт Луис, специализирана във водене на дела срещу лекарски грешки. Тази фирма е изключително активна и поема случаи от цялата страна. Доколкото може да се каже на този етап, Хоторн е вербувал и ръководел група от предимно недоволни медицински сестри, някои от които са били в армията и на които е плащано, за да съобщават за епизоди с неблагоприятен изход в съответните болници и които са получавали допълнителен бонус, ако случаят влезе в съда.

— Чувал съм за това — каза Джак.

— И аз — кимна Лори. — Това са предимно гинекологични и анестезиологични случаи.

— Е, не съм запознат с тези подробности — каза Лу. — Но тук стигаме до най-интересната част. През последните няколко години има стремеж контролиращите компании в здравеопазването да отговарят за злоупотребите и лекарските грешки, което на мен, като страничен човек, ми се вижда резонно.

— Резонно или не, има малко общо с решенията за здравеопазването в тази страна — прекъсна го Джак. — Всичко се решава в зависимост от интересите.

— По странен обрат на съдбата — продължи Лу, — тези компании и адвокатите на ищците по делата за лекарски грешки внезапно се оказват в един и същ кюп в желанието си да попречат на реформата в здравното законодателство да се състои. Искам да кажа, че целите им леко се разминават в това, че контролиращите здравеопазването компании не искат нещата да се променят така, че те да могат да бъдат давани под съд, а адвокатите пък не искат промени, които биха орязали наказанията за понесените от ищците болки и страдания или биха елиминирали хонорарите им. И двете групи са наели лобисти, за да са сигурни, че законът няма да се промени, което ги обединява. Така че по същество са свързани в един фатален „брак“. Как е станало, човек може само да предполага, но някой в „АмериКеър“ сигурно е осъзнал, че могат да използват долнопробните услуги на Робърт Хоторн, тъй като е имал контакти с… как да го кажем? Психари или социопати, способни на убийство, без да ги гризе съвестта.

— Новият термин е „антисоциално разстройство“ — намеси се Лори.

— Добре, каквото и да е — каза Лу. — Някои бюрократи от „АмериКеър“ се оказват заинтересовани да проникнат в екипажа от гнусните медицински довереници в юридическите компании, на които въпросните компании разчитат, за да си направят схема за елиминиране на високо рисковите клиенти. Това са онези абонати, специализираното лечение, на които би им струвало милиони долари, от което на свой ред биха паднали възнагражденията им. Това е отвратително. Искам да кажа, във всичко това виждам някаква — макар и извратена — логика.

— Мили боже — възкликна Джак. — От такова нещо се страхувах.

— Остави ме да довърша — каза Лу. — Дали е имало понататъшно сътрудничество в работата им, такова, че адвокатите да извличат дивиденти от смъртта на пациента, чиито роднини биха повдигнали обвинение срещу замесените лекари, ние не знаем. Имаме информация само за едно дело, в което е замесен лекар от болницата „Свети Франциск“.

— Но това дело сигурно сега ще бъде прекратено, тъй като се подозира убийство — предположи Джак.

— Може би да — кимна лейтенантът. — Но аз не бих разчитал на това, тъй като извършителят е бил служител на болницата.

— Е, докъде стигна разследването в това отношение? — попита Лори.

— Проучва се всичко, свързано с Джасмин Ракоци в останалите институции, където има подобни смъртни случаи. Надяваме се да пипнем някого и това да обърне състоянието на нещата. Ако това се случи, може би цялата картонена къщичка ще рухне.

— Повдигнати ли са някакви обвинения след показанията на мъжа, който уби Ракоци?

— Само срещу Робърт Хоторн, който не говори и е пуснат под огромна гаранция — каза Лу. — За съжаление, нашият човек реално не е бил уведомен за цялата операция. Единственото, което знаем е, че неговият шеф, Робърт, е бил чест посетител на адвокатската фирма. Той не знаеше с кого се е виждал или дори за какво са разговаряли там.

— Никой ли от йерархията на „АмериКеър“ не е привлечен под отговорност? — попита Джак.

— Още не — призна Лу. — Но да стискаме палци!

— Какъв кошмар — потрепера Лори, спомняйки си преживелиците си в болницата.

— Хей! — извика Лу, загледан в мехурчетата, които се издигаха в тясната чаша близо до чашата му с вода, сякаш за първи път я виждаше. — Това е шампанско! — Той се пресегна и извади бутилката от ледената кофичка. — Не знам защо я гледам. — И той я остави обратно на мястото й. — Какво има, някакво честване ли?

— Нещо такова — усмихна се Лори. Тя погледна Джак, който вдигна вежди, сякаш имаше тайна.

— Добре, хайде казвайте! — изкомандва лейтенантът. Той местеше очи от единия върху другия.

— Ами, не е нещо кой знае какво — отвърна Лори. — Днес имах медицинско изследване, което не беше много приятно, но резултатите са успокояващи. Причината за извънматочната бременност отчасти се е дължала на това, че фалопиевите ми тръби са имали увреждания. Днешният тест показа, че вече всичко е наред.

— Страхотно! — засмя се Лу и закима енергично. Погледна отново към приятелите си, които се бяха навели и гледаха в чашите си. — Е, означава ли този чудесен резултат, че вие двамата планирате да се възползвате от него? Защото, ако има нужда от доброволци, то аз…

Лори вдигна очи и той произнесе оправдателно:

— Хей, просто се опитвам да бъда добър приятел.

— Добре, добри ми приятелю — Джак прегърна Лори. — Но мисля, че с Лори и сами ще се справим с тази работа.

Лу и вдигна чаша и с блеснал поглед каза:

— Пия за това!