Нежно изкушение (Дива любов)

Девета глава

Беше страшно горещо и едва се дишаше. Кейт просто не можеше да повярва, че е февруари. В Англия по това време е студено и дъждовно. А в Австралия овцете по пасищата отново са обрасли с буйна козина и скоро ще трябва да се прибират във фермите за стригане.

Робин работеше по-дълго, отколкото когато и да било през живота си, с изключение може би на времето, прекарано във въглищните мини. Гледаше да се прибере след вечерята, защото му беше почти невъзможно вече да издържа мълчаливата студенина и враждебност на Кейт, когато седяха заедно на масата. Нищо не можеше да промени това положение. Колкото и да я убеждаваше, тя продължаваше да твърди, че е виновна за смъртта на баща си, както и че Робин е причината за нейното отношение към баща й в последните му мигове. Тази нейна упоритост просто разрушаваше брака им. Колкото по-отнесена ставаше Кейт, толкова повече се вбесяваше Робин.

Светъл лъч бе завръщането на Бен Пенрод от Сините планини. Един ден той влезе на кон в двора, радостно усмихнат. Робин се случи наблизо и двамата сърдечно се поздравиха. Кейт чу шума и излезе от къщата.

— Кейт, ела тук — извика й Робин, като забеляза, че се спира на верандата. — Непредвидимият брат на Деър се е завърнал. Ела да чуеш какво разказва.

Кейт се присъедини към двамата мъже и веднага забеляза, че Бен е също така предизвикателно красив, както и брат му. Той беше висок, с широки рамене, а сивите му очи не пропуснаха нищо, докато оглеждаха Кейт от главата до петите. Веднага си личеше, че е женкар и несъмнено имаше доста голям успех сред нежния пол. Беше чувала, че Бен Пенрод е авантюрист, спечелил си славата на пословично дързък и смел мъж, и сега, когато го видя, тя реши, че наистина може да се вярва на легендите, които се разказваха за него. Широката му усмивка бе толкова заразителна, че Кейт просто не можеше да се въздържи да не му отвърне по същия начин.

— Радвам се да се запозная с теб, Кейт — каза Бен, след като Робин го представи. — Съжалявам, че не можах да присъствам на сватбеното ви тържество, но както ми казаха Деър и татко, горкият Робин здравата е хлътнал по теб. Сега като те видях, разбирам защо. Ти наистина си щастливец, Робин — продължи Бен като потупа Робин по гърба.

— И твоето време ще дойде — отвърна му Робин и погледна към Кейт.

— Разбрах, че си участвал в експедицията на Блекслънд, Уентуърт и Лоутън — започна Кейт, като се обърна с гръб към Робин, за да избегне погледа му.

— Да — каза Бен усмихнато. — Току-що се върнахме и умирам от нетърпение да кажа на Робин новината. Открихме го, приятел! През тези дълги дни понякога ни се струваше, че никога няма да се измъкнем живи, с такава мъка се промъквахме през високите ридове на Сините планини. Тишината на това място действително внушава страхопочитание, както и дълбоките пропасти, сините гори и мъглите, които се спускат внезапно и те правят напълно безпомощен.

Кейт бе напълно погълната от разказа му.

— Там обикновено е доста студено, а вятърът направо те пронизва. В същото време далече долу в равнината виждахме, че слънцето грее и лъчите му се отразяват по върховете на дърветата. Загубихме няколко добри приятели, докато изкачихме стръмните склонове, но най-накрая се прехвърлихме от западната страна на планината. Гледката беше забележителна. Докъдето ти стига погледът се виждаха само гори и ливади. В Сидни вече се говори за заселване на хора отвъд планината.

Там няма да има ограничения за земята, която може да притежава един човек. Губернаторът Маккери нареди да започне строителството на път през планината, като обеща, че ще отпусне толкова затворници, колкото са необходими за бързото му завършване.

— Това наистина е забележително — възкликна Робин с блеснали очи. — Какво ли не бих дал, за да съм един от първите заселници отвъд Сините планини. Спомням си колко беше разочарован, когато Деър замина на предишната експедиция, а ти трябваше да се откажеш.

— Както се вижда, аз съм по-голям късметлия — отвърна Бен, а на лицето му се изписа тъга. — Но нали помниш, никой от онази експедиция не се върна жив, само Деър и мъжът, който бе останал с него, след като брат ми си счупил крака. Ако не беше това счупване и Деър нямаше да е между нас.

Кейт го слушаше внимателно. Тя си спомни, че чичо й Тед бе разказвал, че Деър е отсъствал, когато Мърси се е разболяла. Тогава й се струваше доста чудно, че Деър е зарязал младата си жена и е тръгнал с някаква си експедиция, по време на която едва не загинал.

Когато Бен си тръгна, Кейт се прибра в къщата. Хвърли един поглед от прозореца на всекидневната и забеляза, че Лизи се е появила от някъде и разговаря с Робин. Макар че никак не й се искаше да си го признае, тази гледка наистина я нарани.

След няколко седмици Робин вече не можеше да издържа. Просто не бе възможно да живее повече така. След като Кейт упорито не искаше да има нищо общо с него, той бе готов да я остави да се справя сама с живота си. Вече я познаваше достатъчно добре и разбираше, че Уилям се е лъгал. Кейт можеше прекрасно да се справи с всичко. Тя нямаше нужда от него, не го искаше и при тези обстоятелства нямаше защо да се влачи непрекъснато подир нея.

С надежда, че ще се поразведри от нерадостните мисли, един ден Робин отиде сам да види Деър и Кейси. В миналото тяхното щастие винаги му бе давало кураж.

— Робин, ти май наистина имаш шесто чувство, аз тъкмо се канех да дойда да те видя — посрещна го Деър. Седнаха на верандата и Кейси скоро се присъедини към тях.

— Нещо специално ли искаше да ми кажеш — попита Робин.

Деър не можеше да скрие нетърпението си.

— Да, много добра новина. Татко току-що се върна от Сидни, имали са заседание за избиране на нов член. Губернаторът Маккери е настоял новият магистрат да бъде от групата на бившите затворници. Имало е големи дискусии, защото „чистите мерина“ не са се предали лесно. Но губернаторът в края на краищата спечелил.

— Това е истинска победа — тържествено се съгласи Робин. — Макар че ще има още доста битки. И кой е щастливецът?

— О, Робин, не се ли сещаш — развълнувано попита Кейси.

Робин изглеждаше доста объркан.

— Има немалко достойни хора. Ще ми трябва цял ден, ако започна да ги изброявам.

— Това си ти, Робин! Губернаторът Маккери е избрал теб за нов магистрат.

— Аз… но това е невъзможно, как могат да изберат мен?

— Какво невъзможно има? Просто губернаторът е посочил най-подходящия за тази работа мъж. Скоро ще получиш официално съобщение и сигурно ще се наложи да отидеш до Сидни, за да потвърдиш, но аз исках първи да ти съобщя новината — каза Деър. И двамата с Кейси бяха целите грейнали от радост и доста се учудиха, като видяха, че Робин не бе особено щастлив от новината.

— Какво има, Робин? Не се ли радваш на назначението? То създава прекрасна възможност — за един бивш затворник да стане преуспяващ фермер или бизнесмен.

— Разбирам, че е една прекрасна възможност — бавно каза Робин, — и съвсем не съм неблагодарен за оказаната ми чест. Но отношенията ни с Кейт са толкова сложни напоследък, че почти нищо не може да ме зарадва.

— Знаех, че с Кейт имате проблеми — каза Кейси, — но не съм си представяла, че нещата са толкова сложни. Ние сме ти приятели, Робин. Разкажи ни, може би ще успеем да ти помогнем.

Обикновено Робин не обичаше да занимава другите с проблемите си, но точно сега реши, че това нито може да помогне, нито да навреди. Освен това вярваше, че единствено Кейси може да разбере поведението на Кейт.

— Да, може и да помогнеш — съгласи се Робин. — Кейт ме мрази. Господ ми е свидетел, че направих немалко усилия, но не успях нищо да променя.

— Не, със сигурност мога да твърдя, че грешиш, Робин — обади се Кейси. — Тя е просто разстроена от смъртта на баща си, това е всичко.

— Не, не е всичко. Кейт въобще не искаше да се омъжи за мен. Направи го само за да не разстройва Уилям. За нея аз си оставам бивш затворник и тя се отнася с мен като с омразно същество, което не заслужава никакво внимание и ласки. Смята, че съм се оженил за нея само за да стана собственик на имението Маккензи. Почти бяхме решили този проблем, когато Уилям умря. Кейт ме обвинява и за смъртта му.

— Как така — изумено възкликна Деър. — Как би могъл ти да причиниш смъртта на Уилям? Старецът дни наред едва се държеше.

— Бяхме заедно в нощта, когато Уилям умря и аз й попречих да отиде при него — поясни Робин. — Сега тя изпитва силно чувство за вина и просто не мога да я убедя, че това е глупаво.

— Но как е възможно да й попречиш да отиде при баща си — малко объркана попита Кейси.

— Аз… ние… беше късно през нощта — Робин се изчерви и спря, беше му невъзможно да обясни нещо повече.

— Мисля, че разбирам — обади се съчувствено Деър. — Любили сте се и сега Кейт те обвинява, че си й попречил да изпълни задълженията си.

— Точно така. Вече почти е невъзможно да се разговаря с нея. Тя напълно ме игнорира. Държим се като съвършено чужди хора, ако се срещнем случайно, което не се случва особено често — горчиво каза Робин.

— Но това е просто несправедливо, Робин — извика Кейси. Тя бе толкова ядосана на Кейт, че реши, че трябва да предприеме нещо. — Мислиш ли, че ако разговарям с нея, нещо ще се промени?

Робин доста се съмняваше в това и в първия миг бе готов да отхвърли подадената му за помощ ръка. Но като поразмисли малко, реши, че може и да има някакъв ефект. Ако Кейси успее поне малко да вразуми Кейт, ще й бъде благодарен до края на дните си.

— При всички случаи няма да стане по-лошо — съгласи се Робин. — Да ви призная, просто не мога да издържам повече. Не мога да живея по този начин. Ако Кейт продължи да се държи така с мен, ще се махна. Всъщност тя иска точно това.

— Ще я посетя утре — обеща Кейси.

Кейт се бе заела вече да води счетоводството на фермата, тъй като Робин прекарваше толкова време със затворниците, че не успяваше дори сметките да погледне. Той не я беше молил да прави това, но тя оставаше с часове в кабинета и изпитваше удоволствие от новите си задължения. Обикновено работеше със счетоводните книги през деня, а понякога и след обяд. Точно с тях се занимаваше и когато Кейси Пенрод дойде да я посети.

— Може би е по-добре да седнем във всекидневната — каза Кейт, след като Лизи доведе гостенката в малкия кабинет.

— Не, и тук е чудесно — отвърна Кейси и се настани в един от удобните столове точно срещу бюрото, зад което седеше Кейт. Във всекидневната не беше подходящо точно за типа разговор, който тя се готвеше да води.

— Наистина съм изненадана, Кейси. Робин не идва ли при вас вчера?

— Не съм дошла да се срещам с Робин — каза бавно Кейси. — Понякога една жена има нужда да си поговори с друга жена.

Кейт я изгледа учудено. Нима те двамата с Деър имат проблеми? Струваше й се, че тя е последния човек на този свят, който би могъл да й даде някакъв разумен съвет.

— С радост бих ти помогнала, стига да мога.

Сега пък Кейси зяпна от учудване.

— Не говоря за себе си — призна тя.

— О — глупаво възкликна Кейт, — значи става дума за Робин. Какво ви разказа той?

— Каза само, че двамата сте нещастни и това му причинява огромна болка.

— Двамата с Робин не трябваше въобще да се женим — горчиво каза Кейт. — Между нас няма нищо общо и въобще не се обичаме. Той е просто един бивш затворник, който се възползва от добротата на татко, за да си присвои богатото ни стопанство. Не се интересуваше дали няма да нарани някой, просто искаше да получи своето.

— Невъзможно е да се говори така за Робин. Ти със сигурност не искаш да кажеш точно това.

— Може би този Робин, когото ти познаваш, се различава съществено от човека, когото аз познавам — горчиво отвърна Кейт.

— Съмнявам се. Робин никога не би наранил жената, която обича.

Кейт се опита да се усмихне, за да прикрие мъката си.

— Любов? Робин не ме обича. Поне ти би трябвало да знаеш това.

— Нима все още мислиш, че той е влюбен в мен?

— Това е истината. Знаеше, че никога не може да те има и затова реши да се задоволи с мен и имението Маккензи.

— Ние с теб май доста си приличаме, Кейт. И аз бях толкова упорита, но слава богу, Деър ме накара да проумея, че ние сме създадени един за друг. Вие сте женени от толкова малко време, че ти още не си разбрала напълно какъв човек е Робин. Твоите оценки са нечестни и несправедливи. Мисля, че го отблъскваш с прекалена жестокост и един ден ще се събудиш и ще видиш, че той си е отишъл.

— Да, ти си доста опитна и можеш да раздаваш съвети, Кейси — ядосано отвърна Кейт. — Нали успя да отнемеш Деър от братовчедка ми Мърси и живя с него, докато той все още бе женен за нея. Не можеш да отречеш, че Брендън е бил заченат още докато Деър е бил съпруг на Мърси. Да не говорим за това, че си убила и човек в Англия.

Кейси бе направо съкрушена. Нямаше и представа, че Кейт така силно я ненавижда. Смяташе, че отдавна са преминали този етап в отношенията си.

Като видя пребледнялото й лице, Кейт съжали за жестоките си думи. Би си ги взела обратно, ако това беше възможно.

— Съжалявам, Кейси, бе наистина жестоко от моя страна…

— Не, Кейт, аз би трябвало да съжалявам за това, че имаш такова мнение за мен. Много бих искала един ден да научиш цялата истина за мен, Деър и Мърси. Но това няма да стане днес. Все още не си готова да я чуеш, пък и не е в моя стил да говоря лоши неща за умрели. Но все пак се надявам, че когато ти разкажа всичко, ти ще ни разбереш правилно, мен и Деър, и ще можеш да ни простиш, ако продължаваш да мислиш, че сме били несправедливи към Мърси. Но да оставим това сега — дойдох при теб заради Робин. Нима искаш да прекараш сама остатъка от живота си? Помисли добре за това. Сигурно не те е зарадвал дори и фактът, че Робин е избран за магистрат от губернатора Маккери.

— Аз… аз въобще не съм знаела — смаяно отвърна Кейт.

Кейси не остана още дълго, тръгна си с дълбокото убеждение, че не е успяла да постигне нищо.

Но Кейт дълго размишлява върху думите й. Мислите й все още се въртяха около разговора, когато Робин се прибра тази вечер навреме за вечеря. Той седна срещу нея, изумително красив в светлобежовия си панталон и бялата си риза, небрежно разкопчана отпред. Изпита нежна тръпка, когато очите му потърсиха нейните през масата. Колкото и да не й се искаше, не можеше да не признае, че помежду им съществуваше някакво чувство, както бе невъзможно и да отрече, че Робин Флетчър е истински мъж — такъв, какъвто не бе срещала досега и едва ли щеше да срещне в бъдеще.

Точно затова се страхуваше от него. Когато беше с него, тя просто загубваше ума си, волята си и всичко, което я правеше именно тази Кейт Маккензи. Всичко това се заменяше единствено с нуждата да усеща ласките на ръцете му, прегръдките му и трескавото му желание, което я караше да забрави всичко на този свят и да копнее само за удоволствието, което той й носеше. Той беше Сатаната, изпратен да открадне душата й и тя бе твърдо решена да му се противопостави.

Освен това Кейт не искаше мъж, който обича друга жена.

— Изглеждаш прекрасно тази вечер — обади се Робин, за да разчупи потискащата тишина.

— Аз… благодаря ти. Нещо специално ли има, че се прибра толкова рано?

— Да, утре отивам в Сидни и исках да ти кажа довиждане.

— Колко ще останеш?

— Една-две седмици — сви рамене той. После я изгледа изпитателно. — Кейси идва ли днес?

Кейт кимна с глава.

— Защо не си ми казал, че си определен за магистрат?

— Нима това те интересува — в гласа му имаше толкова горчивина, че Кейт ясно осъзна колко силно го бе наранила.

— Това е такава чест — подхвана тя. — Би трябвало да си много доволен.

— Да, разбира се. Затова отивам и в Сидни утре. Получих съобщение, че губернаторът Маккери иска лично да ме информира за решението. Искаш ли да дойдеш и ти?

— Аз… не, не мисля. Някой трябва да остане тук и да се грижи за всичко.

Толкова й се искаше да каже да, че изпита истинска болка, като се чу да изговаря точно обратните думи.

На устните на Робин се появи горчива усмивка. Явно посещението на Кейси не е помогнало да се промени отношението на Кейт към него. Тя бе все така упорита и дистанцирана от него.

— Както искаш. Може да се наложи да остана и по-дълго, ако Маккери има нужда веднага от мен.

— Разбирам.

— Деър ми разказа, че групи от заселници, заедно със семействата си, стадата и покъщнината си вече са тръгнали отвъд Сините планини. Пътят е все още почти неоформен, но от двете страни на планината работят затворници и са понаправили нещо. А хората бързат да преминат оттатък. Казват, че там има неограничено количество земя, а чух също така, че по време на строителството на пътя са открили и злато. Разбира се, то е собственост на правителството. От другата страна на планината вече се създава селище, наречено Батърст.

Кейт го слушаше с интерес. Тя просто не можеше да си представи необятността на Австралия, познаваше само Ню Саут Уейлс, с неговите мащаби петдесет на сто и петдесет мили.

— Това е наистина прекрасна възможност за всички, които искат да започнат нов живот.

— Да — съгласи се Робин и като не намираше какво повече да каже, замълча. После я погледна и попита: — Какво още ти каза Кейси?

Лицето й стана напрегнато.

— Макар че това не й е работата, тя се опита да ми обясни, че постъпвам глупаво с теб. Че по този начин ще те накарам да си отидеш завинаги.

— Права е. Аз искам да имам жена, Кейт, жена от плът и кръв, а не някаква статуя, която студено изрича любезности без смисъл. Ти можеш да бъдеш точно такава жена, стига да се научиш да отстъпваш от време навреме и да се опиташ да ме разбереш.

— Ти искаш да направиш от мен безропотно същество, което безусловно да ти се подчинява — и през деня, и през нощта — възрази горещо тя.

— Не е вярно, освен това съм сигурен, че и ти имаш нужда от малко топлота.

Робин започна да се ядосва. Достатъчно беше да се окажат близо един до друг и въздухът около тях сякаш се напояваше с експлозив. Кейт скочи, също доста ядосана с блестящи от гняв очи и напрегнато тяло. Господи, колко е красива, помисли си Робин.

— Не мога да бъда такава, каквато искаш. Не приличам на Кейси. Нито пък бих искала да съм като нея.

— Ти не би могла да си като нея, дори и да искаше — избухна Робин. — Кейси е изпълнена с любов и топлота, тя е съпруга в истинския смисъл на думата. Ти си, прости ми, едно разглезено дете в тялото на жена. Наистина приличаш на жена единствено когато си в прегръдките ми, но това се случваше рядко и беше отдавна.

Думите му напълно вбесиха Кейт.

— И не очаквай да се случи пак — обяви тя.

— Не разчитам на това — не й остана длъжен Робин. — Мисля, че проявих достатъчно търпение. Искам да имам жена и по дяволите, ще я получа. Само един идиот или пълен глупак може да позволи всичко до такава степен да се изплъзне от ръцете му. Не съм от камък. Достатъчно дълго потисках чувствата си.

Кейт направо замръзна на мястото си. Никога не беше виждала Робин така разгневен.

— Какво ще направиш?

Още преди да изрече и дума, той скочи и се приближи до нея.

— Ще се любя с теб. Не бих искал да ме забравиш, докато ме няма.

— Не!

Стиснал устни и с напрегнато изражение на лицето, той сграбчи Кейт и се затича по стълбите, като ги взимаше по две наведнъж.

— Да!

Робин не искаше по този начин да се люби с жена си. Желанието му беше всичко да е красиво, да бъде удоволствие и за двамата. Единственото му извинение беше, че страстно я желаеше. Бе така обезумял от тази страст, че бе готов да я обладае, независимо от протестите й. Знаеше, че щом веднъж запуши устата й с целувка и я погали нежно по тялото, тя ще забрави за всякаква съпротива и ще му се отдаде изцяло, като изпита не по-малко удоволствие от него. Може би утре ще последват обвинения и какво ли още не. Но тази вечер бе негова и той възнамеряваше да се люби със собствената си съпруга, докато тя се изтощи напълно и няма сили да протестира.

След като влязоха в спалнята на Кейт Робин я пусна на земята и започна бързо и решително да разкопчава дрехите й.

— Робин, не прави това.

— Искам да се любя с теб, Кейт. Аз… имам нужда от теб.

По-късно дълго мисли върху това свое признание.

— Ако имаш нужда от жена, Лизи би легнала с теб с най-голямо удоволствие.

— Аз не искам Лизи. Бих могъл да я имам отдавна. Но аз искам теб Кейт, само теб. Докато съм в тази къща, ти си моята жена.

Думите му наистина я озадачиха.

— И ще се любиш с мен, дори ако не желая това?

— Знаеш, че нежеланието ти няма да трае дълго.

Грубо смъкна разкопчаната й блуза през ръцете, а след това я избута надолу заедно с полата. Когато дрехите паднаха на пода, Робин я вдигна и я измъкна от образувалия се кръг. После се справи с фустата й, с долната риза, с чорапите и обувките. Очите му блеснаха от възхищение, когато застана пред него напълно гола, в миг я сграбчи със силните си ръце и я хвърли в леглото. Тялото й подскочи веднъж, после остана неподвижно върху чаршафа. Но само за секунди. После се окопити, коленичи на леглото и се помъчи да се измъкне от него. Но Робин бе достатъчно бърз, стовари я обратно по гръб и я затисна с тялото си. Дивата страст, която бушуваше у него, сякаш я помете. Тя не го искаше, мразеше дори самото докосване до него… и все пак то като че ли възпламеняваше кръвта й.

— Махни се от мен, ти си…

Думите заглъхнаха в гърлото й, след като Робин впи устни в нейните. Направи последен опит да извика, да го отблъсне с ръка. Ощипа го яростно по бузата и пръстите й оставиха ярка следа върху кожата му. Той сграбчи ръката й, преди да успее да го нарани още някъде, стисна ги заедно с другата под главата й, като езикът му продължаваше да търси пролука през свитите й устни. Робин я целуваше и целуваше, а във вените й започна да се разразява истинска буря. Сърцето му стана част от нейното. И тя просто не можеше повече да се съпротивлява. Тогава внезапно почувства, че неговият гняв също се стопява и той отпуска ръцете й.

— Обичай ме, Кейт, в името на бога и за мое добро, обичай ме.

Кейт го усещаше до себе си, топъл, напрегнат. Краката им бяха преплетени, нейните голи, неговите все още облечени, мускулестите му гърди дразнеха голото й тяло, а дори и през дрехите усещаше колко е възбуден. Страстните му думи сякаш освободиха някакъв потискан демон у нея и Кейт започна трескаво да сваля дрехите му.

— Проклет да си, Робин Флетчър — изруга тя и в същия миг потрепери, защото устните му докоснаха върха на едната й гърда и само след секунда я всмукна цялата дълбоко в устата си. Този човек умееше да предизвиква толкова плам, и гняв, и желание у нея, че Кейт просто се чувстваше загубена.

Той вече беше гол до нея, тялото му я притискаше, обгръщаше, изпълваше я с глад. Голото потвърждение на силното му желание стърчеше между тях нетърпеливо и сякаш настойчиво искаше да вземе това, което си беше негово. Робин хвана краката й, разтвори ги широко и започна нежно да целува бедрата й, после нагоре, още нагоре, докато достигна до онова най-чувствително място между тях. Топлите му устни издаваха огромно желание. Тялото й потрепери, като се извиваше и гърчеше, за да почувства по-силно удоволствието, което той й доставяше. Чувстваше се така прекрасно, че просто й се струваше, че няма да издържи. Но вместо да го спре, тя се извърна така, че да му позволи да влезе по-навътре.

С ужас помисли, че е стигнала прекалено далеч, че вършат неприлични неща. О, не! Тя искаше да почувства страстния му глад, да усети как в нея се надига истинска буря от чувства… изпитваше нужда от това! Кейт настръхна цялата и изкрещя, стигнала върха на екстаза, после тялото й се разтресе отново и отново, усети как топла течност напуска тялото й и сякаш я облива в още един спазъм на удоволствие.

Когато отвори очи срещна триумфиращият пламтящ поглед на Робин и осъзна с какво лекота бе успял той да събори бариерите и да освободи страстните й чувства.

— Копеле — изсъска тя.

— Ти си истинска жена!

Без да чака нито миг повече, той притисна тялото си към нея, целуна я нежно по подутите вече устни и всичко започна отново. Горещи вълни я обляха, когато проникна в нея, после пак и пак, навън и навътре, докато достигна толкова дълбоко, че имаше чувството, че се докосва до самата й душа.

— Ти си истинска жена, моя жена — повтаряше непрекъснато той. — Моя си, Кейт, никога не го забравяй. Може би никога вече няма да сме заедно, но ти ще запомниш завинаги тази нощ.

— Робин!

— Да, любима — нежно откликна той. — Отдай ми се цялата, Кейт. Не се опитвай да сдържаш чувствата си. Само един единствен път ми се отдай цялата.

Страстните му думи я водеха отново към върха и когато го премина, имаше чувството, че пропада в пропаст от огън, светлини и невъобразимо удоволствие. И в този миг Робин бе там, до нея, притискаше я здраво в прегръдката си, докато се върне отново на земята. Изумен от силата на собственото си удоволствие, Робин се опитваше да разбере чувствата си. Откритието, което направи, доста го учуди. Погледна към Кейт, която моментално бе заспала, и се разтопи от нежност.

— Мисля, че те обичам, Кейт Маккензи — пошепна на заспалата си жена. — И ако само можеше да дадеш една последна възможност и на двама ни, скоро щеше да разбереш, че и ти ме обичаш. Но се страхувам, че е прекалено късно за това, наистина прекалено късно.

Призори Кейт отново усети пламенните ласки на Робин. Той я люби с толкова нежност и страст, че тя бе развълнувана както никога досега. Кейт просто не можеше да му устои, отдаваше му се цялата и в същото време го ненавиждаше, защото успяваше да я накара да изпита нужда от него. Когато се събуди на сутринта, той си беше отишъл. Беше заминал за Сидни, както й беше казал, и Кейт се почувства странно самотна. Него вече го нямаше и тя бе лишена от успокояващата я мисъл, че е близо до нея, че може винаги да го повика, ако се нуждае от него.

Минаха две седмици, но Робин не се връщаше. След седмица прати съобщение, че му се налага да остане още известно време, че задълженията му пречат дори да се отбие за малко. Кейт вече се беше ориентирала какво трябва да се прави във фермата и ръководеше цялата работа. Робин бе оставил един преждевременно освободен затворник на име Райли Кент, който й помагаше. Кент бе добър работник, а внушителните му размери и силата му създаваха добър авторитет сред затворниците. По молба на Робин, Деър се отбиваше често, за да види дали всичко е наред, а също дали Кейт не се нуждае от нещо.

Макар че се стремеше да създаде впечатление, че се справя успешно, Кейт чувстваше силно липсата на съпруга си, продължителното му отсъствие й причиняваше направо болка. Необходимостта сама да решава всичко, дори и най-малките въпроси, я правеше напрегната. Вече можеше да оцени огромните усилия, които бе положил Робин за процъфтяването на фермата. И макар че имаше доста неща, които не можеше да му прости, що се отнася до имението Маккензи, не можеше и дума да каже против него.

Робин се завърна у дома в края на шестата седмица. През прозореца на всекидневната Кейт наблюдаваше как влиза в двора с коня си. Изглежда уморен, помисли си тя, но е толкова красив, че човек просто изпитва болка като го погледне. Лизи сигурно мислеше същото, защото извика от радост, когато го забеляза. Кейт се намръщи като видя, че Робин се усмихва на нещо, казано от Лизи, а тя пък цялата грейва от отговора му. Ядът й все още бе изписан на лицето й, когато Робин влезе във всекидневната няколко минути по-късно.

Ясно е, че въобще не съм й липсвал, помисли си той, като я изучаваше внимателно с поглед. Искаше му се да я грабне в ръцете си, да й разкаже колко силно е копнял за нея през цялото време и да се люби страстно с нея, докато тя не помоли за пощада. Но не пристъпи към осъществяване на нито едно от тези свои желания, просто стоеше мълчалив и чакаше тя да направи първата стъпка.

— Здравей, Робин.

Лицето му помръкна. Нима това беше всичко, което искаше да му каже, след като бе отсъствал цели шест седмици?

— Здравей, Кейт. Изглеждаш чудесно.

Тя потисна внезапно надигналото се у нея желание да се хвърли в обятията му, да го целуне нежно и да потъне цялата в него.

— А ти изглеждаш доста уморен — каза вместо това.

— Работата като магистрат се оказа много по-тежка, отколкото съм предполагал. — Сините му очи я изгледаха изпитателно: — Липсвах ли ти?

Кейт поклати отрицателно глава.

— Мисля, че се справях доста добре, благодаря.

— Не питах за това — сви устни Робин. — Отлично знам, че си оправна жена. Отговори ми на това, за което те питам, по дяволите!

— Не ми викай — тихо отвърна Кейт. — Ако искаш да ме накараш да призная, че имам нужда от теб, мисля, че ще трябва да чакаш доста дълго време за това.

— Спомням си една нощ преди шест седмици, когато ти се нуждаеше от мен.

Кейт се изчерви цялата.

— А не си ли спомняш случайно, че измъкна насила този отговор от мен? Ти си силен и страстен мъж, Робин и не мога да не призная, че проявявам слабост…

— Слабост? Нима това е всичко, което изпитваш към мен?

— Разбира се. Ти какво очакваш?

— Щом още не си го разбрала нямам намерение да ти го внушавам насила, нито пък да ти досаждам с вниманието си. Искам само да ми отговориш честно, преди да ти съобщя своето решение. Ако ме беше посрещнала с повече топлота, едва ли щеше да се налага изобщо да те питам за това.

— За какво говориш?

— Бременна ли си, Кейт? Има ли конкретен резултат от нашата любов?

Кейт замръзна на мястото си. Честно казано, не бе и помислила за такава възможност. Никога не бе следила внимателно цикъла си, а и закъснения с няколко дни нямаше защо да я тревожат преди. Така че отговорът й бе напълно откровен.

— Според мен не нося твое дете в утробата си.

На лицето му се изписа някакво особено чувство. На Кейт й бе трудно да го разбере — може би бе разочарование? Нямаше време да мисли за това, защото Робин бързо се овладя и каза с твърд тон:

— Тогава няма защо да отлагам разговора относно моето решение. Предполагам, че то ще ти донесе радост и успокоение.

Кейт стоеше напрегнато. Нима Кейси не я предупреди, че това може да се случи?

— Заминавам, Кейт. Губернаторът Маккери има нужда от магистрат за новия град Батърст и ми предложи мястото.