Нежно изкушение (Дива любов)

Двадесет и втора глава

Кейт седеше край прозореца и наблюдаваше как слънчевите лъчи проникват на тънки летни между гъстите клони на огромния евкалипт, който растеше в двора. Лекият бриз не можеше да прогони потискащата лятна горещина, само вдигаше облаци прах от изсъхналата земя. Кейт се измъчваше от горещината. Да си бременна по това време на годината съвсем не беше удоволствие според нея. Отсъствието на Робин също ужасно я •измъчваше. Тя бе наистина изумена, когато Деър се отби преди няколко дни и й съобщи, че Робин е заминал за Батърст. Освен това й се стори, че Деър нарочно се опитва да прикрие истинската цел на пътуването му. Това я нарани още повече и я накара да се чувства напълно изоставена. Нима той имаше намерение да я остави тук сама със Серина?

Разбира се, че не, повтаряше си тя, като дори се обвиняваше затова, че е помислила, че Робин е способен да я изостави, и натовари с решаването на проблема за Серина. Каквато и да е причината за заминаването му за Батърст, тя при всички случаи е била много важна и е изисквала личното му присъствие, реши най-накрая Кейт. Като въздъхна облекчено, тя стана, отдалечи се от прозореца и се завъртя разсеяно из всекидневната, а после отиде в кухнята. Присъствието на Серина, която непрекъснато се мотаеше из краката й, я изнервяше още повече. На всичко отгоре все още й беше лошо сутрин и не можеше да спи през нощта.

Деър й намекна, че спешното заминаване на Робин за Батърст е свързано със Серина, но не призна нищо определено, освен това, че то засяга Големия Джон.

Добре поне, че Големия Джон оживя и скоро щеше да се оправи напълно, помисли си Кейт. Тогава можеше да замине за Батърст и да работи за Робин.

Влизайки в кухнята, Кейт се усмихна, като видя Рой Пенрод и Мод, седнали близо един до друг и потънали в тих разговор.

— Рой, не знаех, че си тук.

— Точно възнамерявах да те потърся — каза Рой, като без желание откъсна поглед от Мод. — Предполагам, че не възразяваш, дето се отбих първо да поздравя Мод.

— Не, разбира се — отвърна Кейт, като прикри усмивката си при вида на червенината, заляла лицето на Мод.

— Робин няма ли го още — попита Рой.

— Не и честно да ти призная, доста се безпокоя за него. Отсъства вече близо две седмици.

— Разбирам, че сигурно ти е доста трудно, особено след като и Серина се натресе тук. Мога ли да ти помогна с нещо? Робин ми е като син. Ако имаш нужда от помощ, трябва просто да ми кажеш. Може би ще успея да убедя Серина да се върне обратно в къщата на Деър.

— Благодаря ти много — откровено отвърна Кейт, — но се страхувам, че едва ли някой е в състояние да я убеди да се премести. До известна степен я съжалявам. Тя си няма никого и се е вкопчила в Робин с такава страст, че човек просто може да се уплаши. Боя се, че внезапната смърт на родителите й се е оказала доста силен удар за нея и й е причинила травма, за която едва ли си даваме сметка.

— Възхищавам ти се затова, че се опитваш да я защитиш, след като тя се опита да унищожи брака ти.

— Аз всъщност не я защитавам — замислено отвърна Кейт. — Просто мисля, че разбирам чувствата, които изпитва. Смъртта на татко например, ме извади от равновесие, при това доста време имах чувството, че аз съм виновна за нея. Не бях в състояние да вземам разумни решения. Предполагам, че Серина е дори още по-разстроена. Нямам представа как ще свърши всичко това, но разчитам, че Робин все пак ще успее да намери някакво решение.

— Робин е добър човек, Кейт — каза Рой. — Той се нуждае от твоята любов и от доверието ти. Не знам как точно се е случило това със Серина, но съм готов да се обзаложа, че тя просто е използвала някакъв момент, в който той не е бил на себе си. Робин наистина те обича, той сам ми го каза, пък и от това, което наблюдавам, имам чувството, че вие двамата направо сте създадени един за друг. Такива бракове рядко се срещат и не могат да се разрушат от първата възникнала пречка. Щом има любов между двама души, те лесно могат да преодолеят и много по-големи трудности.

— Благодарение на Кейси разбрах много неща — призна Кейт. — Няма да се откажа така лесно от Робин, въпреки усилията на Серина да застане между нас и да разруши щастието ни.

Набразденото лице на Рой разцъфна в широка усмивка.

— Винаги съм знаел, че си упорита жена, Кейт. С времето съм научил доста истини. Една от тях е, че животът е крехко нещо и отминава бързо. Човек не бива да отхвърля щастието, което му се предлага, защото може никога да не получи подобен шанс отново. Затова и няма да позволя на Мод да отиде далеч от мен.

— Рой — извика смутено Мод и отново се изчерви.

— Така е, Мод, нека всички го знаят. Един ден ти ще бъдеш моя жена.

Кейт с цялото си сърце се надяваше, че нещата между Рой и Мод бързо ще се уредят. Рой бе все още жизнен и дори красив, а беше загубил преди много години жена си, докато Мод съвсем не беше някаква пропаднала престъпница, която заслужава да остане до края на живота си на дъното на обществото. Фактът, че тези двама души се бяха срещнали и обикнали през есента на своя живот, отново доказваше всепобеждаващата сила на любовта. За любовта няма възраст, нито неподходящо време, тя е ограничена единствено от силата на въображението.

След като Рой си тръгна, Кейт се помота из двора, като наблюдаваше управителя на фермата и затворниците, които бяха докарали овцете от горните ливади, защото трябваше да ги стрижат. Подпомагани от лаещите кучета, те прекарваха животните през потока, за да измие водата дебелата им вълна, а след това ги прехвърляха от другата страна, за да съхнат и да се подготвят за стригане. Всичко това бе така занимателно, че Кейт с интерес наблюдава дълго време, докато слънцето, горещината и прахолякът не я принудиха да се скрие на сянка на верандата. Тя се отпусна в един от люлеещите се столове, поставени там. Беше й приятно, че Серина все още не се бе появила тази сутрин, защото макар и да се опитваше, не можеше да преодолее омразата и гнева, които изпитваше към красивото момиче, и всичко това много я измъчваше. Но тя бе просто едно човешко същество, едва преживя обидата, която Робин й нанесе и присъствието на Серина тук бе вече нещо наистина прекалено.

Готвеше се да влезе вътре, за да хапне нещо, когато забеляза няколко ездачи, които приближаваха къщата. Сърцето й подскочи от радост, когато разпозна Робин, яздещ един от конете. Близо до него бе Бен Пенрод, а други двама мъже седяха върху третия кон. По огромните размери на единия от тях Кейт веднага разбра, че това е Големия Джон. Беше й трудно да разбере кой беше другият човек, може би защото той бе прикрит зад мощния гръб на гиганта.

Щом забеляза Кейт на верандата, Робин пришпори коня си и полетя към нея. Вече дни наред бе мислил единствено за нея и за това как ще реагира, когато разбере, че детето, което носи Серина, е от друг мъж. Бе скочил вече на земята, преди още конят да спре напълно. В следващия миг тичаше към Кейт с разтворени ръце.

Като издърпана внезапно кукла на конци, Кейт излезе от сянката на верандата, отпусна се в прегръдката му и моментално усети как любовта му я обгърна цялата, готова да я защити от всяка беда. Едно прекрасно и в същото време диво чувство — диво като тази земя, която вече бе обикнала. Двамата с Робин бяха женени вече година, но през цялото това време тя се мъчеше да отхвърли любовта с всяка клетка от тялото си. Първо защото смяташе, че Робин се опитва да й отнеме имението Маккензи, после защото бе убедена, че той никога не би могъл да обича друга жена, освен Кейси Пенрод, и накрая защото Серина застана между тях. Но внезапно всичко, което се бе случило до този момент, загуби всякакво значение. Тя обичаше Робин, очакваше дете от него и никой не бе в състояние да ги раздели.

— Кейт, моята дива и страстна Кейт — шепнеше Робин в ухото й. — Толкова много те обичам и имам да ти казвам изключително важни неща. Липсваше ми, любов моя. Обещавам, че никога повече няма да се разделяме.

Двамата въобще не забелязваха, че спътниците на Робин ги наблюдават усмихнато, нито пък че затворниците наоколо бяха спрели работата си и ги гледаха втренчено. Нищо друго нямаше значение, освен това, че Робин се беше върнал при нея и тя го обичаше. Кейт протегна ръце и го прегърна през врата, придърпа главата му към себе си и го целуна страстно по устните. Той я притисна към себе си, после още по-силно, сякаш никога нямаше да я пусне.

— Х-м — изкашля се Бен, като с мъка се въздържаше да не се изсмее на глас.

Големия Джон, който се чувстваше доста неудобно върху коня, се смъкна на земята. Същото направи и мъжът, който седеше до него върху седлото. Бен нямаше намерение да слиза от коня си, тъй като смяташе веднага да тръгне за имението Пенрод.

Робин без желание се откъсна от прегръдката на Кейт и се обърна към мъжете, които бяха пристигнали заедно с него. Едва тогава тя разпозна четвъртия мъж. Беше го виждала само веднъж, на пазара в Батърст, от неговия магазин купи провизии, преди да тръгне обратно за Парамата. Не знаеше името му, но физиономията му й беше позната. Тя се почуди защо ли е пристигнал тук.

Робин усети объркването й при вида на мъжа и побърза да го представи.

— Това е Сайлъс Дод, Кейт.

Точно в този момент Серина се показа на верандата. Бе чула шума от стаята си и реши да провери какво става. Най-напред разпозна Сайлъс Дод и едва не припадна.

— О, не! Не! Какво правиш тук?

Фактът, че го виждаше заедно с Робин, я караше да мисли, че най-ужасните й кошмари се превръщат в реалност.

— Серина — извика Сайлъс и се втурна към нея така бързо, че се спъна и за малко да падне на земята, ако Големия Джон не му бе помогнал. Без да се смущава от това, той продължи напред с разтворени ръце, готов да прегърне Серина. — Защо не си ми казала, преди да напуснеш Батърст, че очакваш дете от мен?

Серина въздъхна отчаяно и се отпусна назад, напълно безжизнена в ръцете му.

— Занеси я вътре — нареди Робин на объркания мъж, който притискаше Серина в ръцете си. Самият той здраво притисна Кейт към себе си, защото разбираше, че и тя преживява шок след това, което току-що бе чула.

Думите на Сайлъс бяха наистина огромна изненада за Кейт, но приятна и очаквана. Тя изпита единствено радост и имаше чувството, че огромен товар се махна от плещите й. Стисна силно ръката на Робин и двамата също се насочиха към къщата. Всички влязоха вътре с изключение на Бен, който нямаше намерение да се меси в семейни работи. А Големия Джон, който се чудеше какво да прави, най-накрая също ги последва.

Лизи стоеше близо до врата с широко отворени от любопитство очи и наблюдаваше групата, която мина през входната врата. Когато забеляза Големия Джон, очите й се разшириха още повече от изумление. Никога през живота си не бе виждала такъв голям човек. Стори й се също много красив, здрав, и жизнен. Един толкова силен мъж сигурно може да накара една жена да припадне от удоволствие, помисли си тя, като с мъка се сдържа да не се засмее. Робин не би могъл да се сравнява ни най-малко с този впечатляващ гигант. Робин забеляза, че Големия Джон направи огромно впечатление на Лизи, но бе твърде зает със своите работи, за да обърне внимание на този факт.

— Лизи, заведи Големия Джон в кухнята и се погрижи да се нахрани добре. След това кажи на Дент да му намери място в затворническата барака.

Лизи погледна към Големия Джон с премрежен поглед и го поведе към кухнята. Големия Джон. Бе чувала за него. Кой ли не го знаеше? Бе един от най-известните бандити в цял Ню Саут Уейлс. За него се разказваха легенди, и ето го сега пред нея в имението Маккензи, по-голям, отколкото човек можеше да си го представи. Чудеше се дал властите знаят, че той е тук и се закле веднага да разбере причината за посещението му — ако това въобще бе само посещение. Може би ще успее да измъкне от него интересни подробности за живота му като бандит. Внезапно Лизи се почувства по-щастлива от всякога.

Междувременно Сайлъс бе положил Серина на канапето и се въртеше около нея като квачка около пиленцето си.

— Дали ще се оправи — питаше нетърпеливо той. — Знаех, че пристигането ми тук ще предизвика шок у нея, но никога не съм и предполагал, че ще припадне. Сигурно ще ми се разсърди, дето я потърсих чак тук.

— На твое място не бих се тревожил толкова за това, какво тайно си мисли Серина, Сайлъс — твърдо каза Робин. — Ти имаш право да искаш детето си. Вярвам, че тя ще живее добре с теб. Ти ще се ожениш за нея и ще дадеш името си на своя наследник.

— Аз… аз нищо не разбирам — объркано каза Кейт.

— Как разбра за Сайлъс Дод? Затова ли замина така внезапно за Батърст?

— Да, Големия Джон ми съобщи нещо много важно.

Робин й разказа подробно за наблюденията на Големия Джон, които затвърдили убеждението му, че всъщност никога не е спал със Серина.

— Още от самото начало не можех да повярвам, че съм спал с нея. Усещах, че тя се опитва да ме прелъсти, но никога не съм предполагал, че е способна на подобна измама.

— Тя идва на себе си — извика разтревожено Сайлъс.

Серина отвори очи, премигна няколко пъти, за да се убеди, че не сънува, а после бързо ги затвори, когато над нея се надвеси Сайлъс.

— Защо трябваше да идваш тук — изсъска тя толкова тихо, че той едва я разбра. — Ти ми обеща, че няма да казваш на никого.

— Не съм казвал — бързо обясни Сайлъс. — Робин пристигна в Батърст и ми съобщи, че ти очакваш дете. След като заяви, че то не е от него, веднага се досетих, че детето е мое.

Серина изви глава и погледна към Робин.

— Как разбра?

— Няма никакво значение — отвърна Робин. — Важното е, че сега знам истината, а Сайлъс бе така добър да се заеме с… цялата тази работа, така че аз повече нямам нищо общо с теб. По дяволите, Серина, ти направо щеше да разрушиш живота ми!

— Не й крещи така — твърдо я защити Сайлъс, като се обърна към Робин. — Не е добре за нея в състоянието, в което се намира.

— Господи, Дод, Серина е просто една коварна кучка, която се опита да ме измами с лъжи за детето си. Тя бе готова да разруши бъдещето ми с Кейт, само и само да постигне егоистичните си цели. Аз не я обичам, никога не съм я обичал.

Сайлъс премигна объркано. За него бе болезнено да слуша подобни нещо за Серина, съвсем не бе подготвен за такива истини. Но те нямаха значение за него. Той обичаше Серина и тя носеше неговото дете в утробата си. Не го интересуваше какво бе правила в миналото. Сега единствената му цел бе да създаде дом за Серина и детето си.

Серина тихичко ридаеше, ясно осъзнала какъв ужасен хаос бе сътворила. И сега всичко се бе стоварило върху собствената й глава. Робин бе единственият човек, който й помогна и се погрижи за нея. Единственият мъж, на когото можеше да вярва и да разчита. Родителите й винаги се бяха грижили всеотдайно за нея и смъртта им остави едно огромна празнота в живота й, която само Робин би могъл да запълни.

— Не плачи, Серина — нежно я успокояваше Сайлъс. — Аз ще се погрижа за теб и за детето ни. Никой няма да посмее да те нарани, щом съм до теб. Ти ме направи наистина щастлив.

Серина го погледна глупаво.

— Щастлив?

— Да, ние ще се оженим и аз ще ти построя хубава къща. Ще бъде достатъчно голяма, за да побере всичките деца, които ще имаме. Магазинът ми върви много добре в Батърст, скоро възнамерявам да разширя дейността си. Както виждаш, нещата се развиват благоприятно за нас. Винаги съм те обичал, знаеш добре това.

— Но аз не те обичам — извика отчаяно тя. — Не разбираш ли, че само те използвах?

На лицето му се появи тъжно изражение, но все пак успя да запази спокойствие.

— Ти си доста разстроена, скъпа. Просто не знаеш какво говориш. Почини си малко, докато отида до Парамата за свещеник. Смятам да се оженим още тази вечер, освен ако Робин не възразява.

— О, смятайте, че имате благословията ми — бързо отвърна Робин.

— И моята — добави Кейт, като наум прибави и едно „амин“.

— Не-е-е — започна отчаяно да протестира Серина. — Нима аз нямам право на мнение по въпроса?

— Страхувам се, че не. Ти ще се омъжиш за мен и това е окончателното решение.

Изумена от диктаторското поведение на Сайлъс, Серина само го изгледа със зяпнала уста. Изглеждаше й наистина невероятно, че благият Сайлъс може да се държи по такъв начин. Просто не намираше думи да изрази възмущението си от него. Но в същото време осъзнаваше, че за първи път виждаше пред себе си мъж. Преди това той винаги се умилкваше около нея като влюбено кученце, с което пораждаше единствено омразата й. Не че Сайлъс беше лош любовник. Серина бе доста шокирана от страстта и изобретателността му в леглото. Но това съвсем не означаваше, че изпитва някакви чувства към него. Тя обичаше единствено Робин.

— Май че Сайлъс най-накрая събра достатъчно кураж — усмихна се Робин, като слушаше разговора между двамата. — Всъщност исках да те попитам — обърна се той към Кейт, — какво прави Серина тук?

Кейт го издърпа настрана, като оставиха Серина и Сайлъс сами да уредят проблемите помежду си.

— Тя се появи тук почти веднага, след като бе заминал за селото на аборигените и заяви, че иска да говори с теб. След като разбра, че те няма, най-нахално се настани в една от празните спални и обяви, че няма да си тръгне, докато ти не се върнеш. Аз… аз не можех да я изхвърля насила, след като е в такова положение, така че я оставих да прави, каквото си иска. Имах доверие в теб и се надявах, че ще успееш някак си да уредиш нещата.

— Така ли? Даваш ли си сметка, че за първи път признаваш, че изпитваш към мен някакво чувство, различно от омраза? Ти наистина си се променила, скъпа моя, щом можеш открито да признаеш, че имаш доверие в мен. Вярно, че непрекъснато копнеех да чуя за едно друго чувство…

— Обичам те, Робин.

— Какво? Добре ли чувам, Кейт? Мислех, че ме мразиш. Толкова често си ми го казвала, при това веднага след като сме се любили с такава страст. Обичах начина, по който ме мразеше, така че предполагам, че ще обожавам начина, по който ме обичаш… ако въобще оживея.

— Винаги говориш такива отвратителни неща — усмихна се предизвикателно Кейт.

Робин отвърна на усмивката й и сякаш само за миг всичката болка и горчивина от преживените трудни години се стопи в блестящите обещаващи очи на Кейт. Избирането му на важен пост в местната администрация, превръщането му в уважаван собственик на богата ферма, радостта, че има жена, която обича и очаква дете от нея, всичко това, събрано заедно, му носеше такова щастие, за каквото не смееше и да мечтае. Женитбата с Кейт бе най-доброто нещо, което бе направил през целия си живот.

— Да оставим ли тези влюбени птички сами да решават проблемите си — попита Робин с обещаващ глас.

Кейт погледна към Сайлъс и Серина, седнали един до друг на канапето. Те разговаряха тихо, по-скоро Сайлъс неуморно обясняваше нещо. Серина само го гледаше мълчаливо и кимаше с глава на всичко, което й казваше. Кейт изпита известно съжаление към Сайлъс. Серина със сигурност ще превърне живота му в истински ад, ако той не успее още от началото да се държи като мъж. В този миг осъзна, че Робин очаква отговор от нея. Тя му се усмихна, хвана го за ръка и го поведе нагоре по стълбите към спалнята, където щяха да бъдат сами.

— Искам да се любя с теб, Кейт.

Тя се отпусна в прегръдката му, отвърна на страстната му целувка и потрепери от желанието, което в миг обхвана цялото й тяло.

— Искам да ме любиш и да знаеш, че не те мразя. Никога не съм те мразила.

Той я разсъблече набързо, твърде нетърпелив, за да губи време за това. Собствените му дрехи изчезнаха също с невероятна бързина и след това я притисна към себе си, изпълнен с удоволствие от досега с топлото й, копнеещо за него тяло. Ръцете й се плъзнаха бавно по гърба му, като опипваха всеки от ясно очертаните му мускули. Погледът й се смъкна надолу между краката му, сякаш търсеше още едно доказателство за силното му желание.

Робин с възхищение наблюдаваше невероятната красота, която държеше в ръцете си. Дългата й къдрава коса се спускаше надолу като причудлив водопад, блестящ и черен като най-тъмна нощ. Той потъна в леглото, като все още я притискаше здраво в ръцете си, изпълнен от лудо желание. Започна да си играе с устата й, като докосваше нежно, а после хапеше устните й, правеше странни очертания по тях с езика си, а носле проникваше с него в устата й и търсеше нейната сладост.

След целувките последваха нежни ласки, ръцете му се плъзнаха по раменете й и достигнаха до гърдите. Пръстите му трескаво притискаха зърното на едната от гърдите й, докато езикът му нетърпеливо се въртеше около другата. Удоволствието се изливаше на вълни по цялото й тяло. Тя се опитваше да се притисне по-плътно към него, за да се спаси от това сладко мъчение, на което я подлагаше. Усети топлината на пръстите му по корема си, а после по-надолу, между краката, където безпогрешно намериха онова най-чувствително място, докосването до което й носеше невероятно удоволствие. Краката й сякаш сами се разтвориха, подканяйки го да продължи.

Той проникна дълбоко в нея, като не преставаше да я обсипва с ласки и целувки. Пръстите му се впиваха силно в плътта на рамената й, тласкаха я към него, за да бъде по-пълно удоволствието им. От устата й се отронваха несвързани думи, после внезапно те бяха заменени от остър вик и тя имаше чувството, че цялата се разтапя в тази топлина и това невероятно щастие, което преживяваше. Робин умело извиваше тялото си, проникваше дълбоко в нея, после бавно се измъкваше, за да повтори всичко отново и отново, докато накрая тя имаше чувството, че полита в облаците и губи всякакъв контрол над себе си. Само след миг и Робин я последва в това невероятно и щастливо пътешествие.

— Смяташ ли, че има нещо неестествено в това, че напълно изгубвам контрол над себе си, когато се любим — попита го Кейт, след като успя отново да си поеме дъх. — Достатъчно е само да ме докоснеш, и цялата настръхвам. Не съм сигурна, че това е редно.

Робин отвори очи и й се усмихна щастливо.

— Само господ може да отсъди кое е естествено и редно и да ни надари с тези неща — отвърна сериозно той. — Не бих искал да си друга. Обичам те точно такава, каквато си.

— И аз те обичам. Най-накрая мога да го призная. Татко беше толкова прав. Опитът и мъдростта са му помогнали да види това, които ние не можехме да разберем. Ние сме родени един за друг.

— Знаех, че ме обичаш още от самото начало — каза Робин с типичната си мъжка самонадеяност. — Проблемът бе в това, че ти трябваше ужасно много време, за да го разбереш.

— Благодаря на бога, че не се отказа от мен.

Когато слязоха във всекидневната, Серина и Сайлъс все още седяха на канапето и сериозно разговаряха. Само дето сега Серина не кимаше с глава, нито пък гледаше Сайлъс с неприязън. Изглеждаше доста замислена, сякаш внимателно преценяваше думите му. Сайлъс вдигна глава, когато Кейт и Робин влязоха в стаята. Лицето му изразяваше почуда, сякаш едва сега си даваше сметка, че те преди време са напуснали всекидневната.

— Какво стана, разбрахте ли се вие двамата — попита Робин, като се настани на един стол и придърпа Кейт върху скута си.

— Ще се оженим — отвърна решително Сайлъс. — Но първо Серина иска да ти каже нещо.

Робин повдигна учудено вежди.

— Цял съм в слух.

Серина явно се чувстваше доста неудобно.

— Ти — започна тя, като облиза нервно устни, — ти не… не се люби с мен през онази нощ.

— Бях сигурен, че е така.

Серина сякаш понечи да каже още нещо, после се отказа и извърна глава. Сайлъс веднага запълни паузата.

— Мога ли да оставя Серина тук за малко, докато отида до Парамата за свещеник?

— Разбира се — съгласи се Робин, запазил учудващо спокойствие. Той имаше всички основания да мрази Серина, но бе напълно доволен, че в края на краищата се бе отървал от тази хитруша. — Вземаш много правилно решение, Серина.

Серина му хвърли ядосан поглед.

— Не ми бе дадена никаква възможност да избирам — троснато отвърна тя.

— Не се разстройвай толкова, Серина — посъветва я Кейт. — Детето ти ще има баща, който го обича, освен това нямаш никакви основания да обвиняваш Сайлъс за предложението му, след всичко, което се е случило между вас. Очевидно той е направо луд по теб. Много бракове се основават на значително по-малко чувства.

— Като вашия, например — не се стърпя да я клъвне Серина. — Всички знаят защо Робин се ожени за теб.

— Ожених се за Кейт, защото я обичах. И все още я обичам. Нищо вече не може да промени нашите чувства.

— Ти не си…

— Серина — рязко я предупреди Сайлъс. — Не бих искал съпругата ми да се държи по този начин! С Робин вече е свършено. Отсега нататък аз ще бъда единствения мъж в живота ти.

Кейт посрещна тези думи с мълчаливо одобрение. Щом Сайлъс намираше сили да се противопостави на Серина, значи е разбрал как трябва да се държи с нея. Може би все пак ще успее да я сложи на мястото й.

Бракосъчетанието бе извършено в седем същата вечер във всекидневната. Може би булката не изглеждаше особено щастлива, но никой не си даваше вид, че го забелязва, нито пък бе готов да й съчувства. Тя все пак повтори семейната клетва, макар че думите с мъка излизаха от устата й, и примирено вдигна глава, за да я целуне Сайлъс след приключването на церемонията. Робин им предложи да използват една от празните спални през тази нощ, тъй като Сайлъс изрази желание да си тръгнат още на следващата сутрин. Бизнесът му изискваше да се върне възможно най-скоро в Батърст.

На скромната церемония присъстваха Кейт и Робин, които бяха свидетели, а също така Джак Дент, управителят на фермата, Мод, Лизи и Големия Джон. Кейт едва се сдържаше да не се засмее, когато наблюдаваше умилкването на Лизи около Големия Джон. Главата й достигаше едва до средата на едрите му гърди и той сигурно бе поне три пъти по-тежък от нея, но явно Лизи го смяташе за прекрасен и не можеше нито за миг да се отдели от него.

Не беше ясно как Големия Джон се отнасяше към всичко това. Той бе обичал само една жена в живота си и тя беше мъртва. Но Лизи бе наистина симпатична и както се виждаше доста го харесваше. Все още не беше ясно какво ще излезе от всичко това. Гигантът никога не се бе радвал на такова внимание, каквото получаваше сега от Лизи. Те едва се бяха срещнали, но достатъчно бе Лизи да разбере, че той ще работи във фермата на Робин в Батърст, и веднага изрази желание да придружи Робин и Кейт в новата им къща.

По-късно същата нощ Кейт и Робин с радост коментираха всичко, което се бе случило през този ден. Големия Джон бе получил възможност да започне нов живот, Лизи бе така очарована от гиганта, че едва ли щеше да се намесва повече в живота им, а Серина вече си имаше съпруг, който я обожаваше, и от когото очакваше дете, така че той щеше да се справя по-нататък с хитрите й номера.

— Нещата като че ли се пооправиха, любов моя — отбеляза с радост Робин. — Имам съпруга, която обичам повече от собствения си живот, само след няколко месеца ще се роди детето ни. Само преди година въобще не смеех да мисля, че на този свят ми е отредено дори и малко щастие. Може да ти изглежда смешно, но никога не съм си представял, и никога не съм и помислял, че ще се оженя за толкова упорита жена, която ще превърне за известно време живота ми в истински ад. Но само докато успея да я опитомя и да я превърна в нежно, влюбено коте.

— Влюбено коте — повтори ужасено Кейт. — Нима някога съм ти приличала на такова, Робин Флетчър?

— Да, винаги, когато те докосна ето така с ръка, Катрин Моли Маккензи — каза Робин и ръката му се плъзна под нощницата й и погали нежно гърдите й. В същото време другата му ръка се мушна отдолу и пръстите му проникнаха с лекота навътре в нея, докато очите й широко се отвориха.

— Ох…

— А също и когато направя така — продължи Робин, като измъкна нощницата през главата й и я захвърли настрани, като заедно с това я целуваше нежно по гърдите. После я придърпа силно към себе си, като докосваше с топлите си длани всяко кътче от тялото й.

Усмихна се, когато от устните й се отрони звук, който много приличаше на щастливо мъркане на коте.

— Не успях да те попитам, радваш ли се, че ще имаш бебе?

— Да, мисля, че децата ще направят брака ни още по-щастлив и пълноценен. А ти щастлив ли си от това?

— Направо съм луд от щастие.

— Тогава ме накарай да мъркам като смирено щастливо коте.

— О, Кейт, твоето мъркане е най-прекрасната музика за ушите ми. Обичах начина, по който ме мразеше, но съм сигурен, че ще бъда още по-щастлив с любовта ти.