Нежно изкушение (Дива любов)

Шестнадесета глава

Кръвта нахлу лудо във вените му. Молбата й наистина го изуми. Бе преживяла толкова ужасни неща, че той мислеше, че няма да му позволи дори да се докосне да нея след часовете, прекарани в очакване на насилие от Потър.

— Сигурна ли си, любов моя — попита тихо Робин.

В отговор тя само се протегна и придърпа лицето му към своето, като му предложи устните си. Той изпъшка и задочна страстно да я целува. Кейт му отвърна с не по-малко плам. Имаше нужда от силата му, копнееше за ласките, които само той би могъл да й даде. Нямаше никакво значение какво щеше да се случи утре или в други ден. Тази нощ бе тяхна, а утре си беше съвсем отделен ден.

— Никога през живота си не съм искала нещо повече.

Те се разсъблякоха бавно, като си помагаха един на друг и се наслаждаваха на всеки миг, защото и двамата ясно осъзнаваха колко близо до смъртта бе Кейт само допреди няколко часа. Когато бяха напълно голи, Робин с възхищение плъзна поглед по тялото й и тя го почувства като невидима нежна милувка, от която я обля гореща вълна. Той се опита да се качи върху нея, но тя се стегна веднага и го избута обратно на мястото му. Робин вдигна разочаровано вежди, решил, че е променила намеренията си.

— Лежи спокойно, Робин, искам тази нощ аз да бъде отгоре. Ще се опитам да ти създам поне малко от удоволствието, което ти ми даваш.

Думите й бяха така възбуждащи, че той с мъка успя да се овладее, за да не осуети преждевременно усилията й. Лежеше с премрежени очи и очакваше ласките й. През следващите няколко часа разбра, че това, което искаше да му даде Кейт трудно можеше да се нарече удоволствие, може би изтезание би било по-правилното определение.

Със съзнателно забавени движения тя плъзгаше ръцете си по цялото му тяло, мускулите му омекваха под пръстите й, а плътта му цялата настръхваше. Когато ръцете й се умориха, мястото им бързо бе заето от устните й, които нежно докосваха чувствителната му кожа, а на определени места помагаше и острото й твърдо езиче, което направо го влудяваше.

— Господи, Кейт, ти наистина можеш да побъркаш човек.

Тя се усмихна дяволито.

— Сега поне разбираш как се чувствам аз самата, когато съм в ръцете ти.

После продължи нежно да го целува, като проникна дори и в най-забранените територии. Робин изпъшка, разкъсван между екстаза и мъчителната болка. Усети, че изпитва непозната досега възбуда и разбираше, че трябва да прекрати тази еротична разходка…

— По дяволите!

Но устните й не искаха да помръднат оттам. Кейт продължаваше да го обсипва с нежност, каквато не бе проявявала към никое друго човешко същество. Неспособен да издържи повече на това сладко мъчение, Робин се изви, сграбчи Кейт и я прехвърли под себе си.

— Честно е вече да се разменим, нали скъпа — измърмори той, преди устните му да се слеят с нейните. Целувката му бе страстна и искаща, сякаш се мъчеше да й покаже какво страхотно желание бе породила у него. Целуваше я отново и отново, докато напълно се замае.

После пръстите му се плъзнаха надолу, галещи я нежно, проникващи в нея, докато усети болка в слабините от силната възбуда. Точно в този момент той докосна с устни върха на гърдата й, после я всмукна навътре в устата си, като въртеше езика си около нея. Прекрасното напрежение, което усещаше в тялото си, се усили още повече, когато Робин отново намери онова най-чувствително място между краката й.

— Робин! Моля те!

Той притисна тялото си към нейното, на лицето му бе изписано трескаво желание. После проникна в нея, като произнасяше името й. Ръцете му обхванаха таза й и го повдигнаха нагоре, за да може да проникне по-дълбоко. Двамата се движеха ритмично и с всеки миг възбудата им нарастваше. Накрая той изви назад глава и извика от удоволствие.

Почти в същия миг и Кейт изпита неповторима наслада, от която цялото й тяло се разтресе. Дъхът й направо спря, когато усети, че и Робин трепери и семето му се разпръсква навътре в нея, от което топла вълна я изпълни чак до стомаха. Кейт имаше чувството, че този път се случва нещо странно и неповторимо. Усещането бе така прекрасно, че просто бе трудно човек да го понесе.

Напълно изтощен, Робин се отпусна встрани, придърпа Кейт в прегръдката си и я зави с одеялото.

— Всеки път става все по-хубаво — промърмори щастливо тя. — Само ако…

— Възнамерявам да продължавам все така — тържествено се закле Робин. — Никога вече не бих искал да направя нещо, с което да те нараня, Кейт. Толкова много те обичам. Аз… знам как ужасно си се почувствала, когато ни видя… двамата със Серина… по дяволите, не бих искал дори да говоря за това! Единственото нещо, което искам от теб, е да ме обичаш. Да ме обичаш не само в леглото, но винаги!

Тишина.

— Кейт, не съм те чувал досега да го казваш, но ти наистина ме обичаш, нали?

Тишина.

— Кейт, не се отдалечавай от мен точно сега, след всичко, което изживяхме току-що.

Свикнала да говори открито и прямо, тя го погледна и каза:

— Съвсем съм объркана, след като ви заварих заедно със Серина. Знаеш ли, идвах в Батърст с надеждата, че ще можем да започнем живота си отново.

Сърцето му подскочи от радост, но само за миг, преди да чуе и останалото.

— Сега не съм съвсем сигурна дали това е разумно.

— Нищо не се е променило, любов моя. Аз все още вярвам, че можем да бъдем щастливи заедно. Няма значение, че може би ти не ме обичаш толкова, колкото аз теб. Но когато сме заедно в леглото усещам, че не си безразлична към мен.

— Вярно е, Робин, не съм безразлична. Когато съм в ръцете ти, аз направо губя контрол над себе си. В началото страшно се ядосвах на това, но постепенно започнах да го приемам, то ми създава дори удоволствие. Приемам го, защото разбирам, че не бих могла да се чувствам така, ако съм напълно безразлична към теб. Но след като ви сварих двамата със Серина в леглото, вече просто не знам на какво да вярвам. Как бих могла да съм сигурна, че скоро няма да се случи същото нещо, този път с друга жена?

— Имаш думата ми, скъпа.

Кейт въздъхна и се замисли. Би ли могла да вярва на Робин? Дали Серина наистина не значеше нищо за него? Ами Кейси? Нима мъжете имаха нужда от няколко жени, за да са напълно задоволени?

Приемайки мълчанието й като съгласие с тържествената му клетва, той продължи задъхано:

— Ще си тръгнем оттук веднага, щом можеш. Предлагам да не чакаме дълго. Може да връхлети някоя нова буря.

— Съгласна съм. Вече се уверих колко опасна е планината и как лесно може да се изгуби човек. Ще бъда готова да тръгнем още сутринта.

— Добре, надявах се да кажеш точно това. Няма да съм спокоен, докато не те отведа отново в Батърст, където ще мога да се грижа за теб.

— Батърст — повтори Кейт със слаб глас. — Аз… аз няма да се върна обратно в Батърст. Отивам си в имението Маккензи.

Робин отвори уста от учудване.

— Но как въобще можа да си помислиш, че ще те върна в имението Маккензи? Работата ми ме задължава да бъда в Батърст. През пролетта ще отидем до Парамата и ще продадем имението Маккензи. Сигурен съм, че Деър ще иска да го купи.

— Няма да отида в Батърст, Робин, нито пък имам намерение да продавам имението Маккензи.

Той сви нервно устни. Наистина не можеше да разбере тази жена.

— Уморих се да повтарям едно и също, излях цялото си сърце пред теб. Нима не чу нищо?

— Чух всичко — прошепна Кейт. — А какво ще кажеш за Серина?

Робин въздъхна.

— Нима трябва да започваме отново? Серина не ме интересува. Ако това ще те успокои, веднага ще й намеря съпруг.

— Робин, ами ако Серина… ако тя…

— Това няма да стане. Тя не е бременна от мен. Не ме питай откъде знам, но го знам. Моят дом… нашият дом ще бъде скоро завършен и искам да живееш при мен. Строях го за теб, макар че не бях сигурен, че ще дойдеш.

— Докато у мен още има съмнение относно Серина, няма да дойда при теб в Батърст — твърдо обяви Кейт.

— А колко време ще е необходимо, за да изчезнат всичките ти съмнения — горчиво понита Робин.

— Докато дойдеш и със сигурност ми кажеш, че Серина не е бременна от теб. Не бих могла да преживея този срам — да съм твоя съпруга, а тя да има дете от теб. Това наистина ще ме нарани. Може би точно защото те обичам, не желая да понасям подобен позор. Заведи ме вкъщи, в имението Маккензи. Върни се през пролетта и ако… ако всичко е наред и още ме желаеш, с радост ще дойда при теб в Батърст.

— По дяволите, Кейт, прекрасно знаеш, че винаги ще те желая. Вече нищо не ще се промени.

— Тогава нека и двамата да изчакаме до пролетта, за да се реши тази дилема.

— Дилемата съществува само в твоето въображение, мила моя. Аз не смятам, че съществува някакъв проблем.

— Моля те, Робин, не настоявай. Обещавам да бъда прекрасна съпруга, ако всичко се уреди в наша полза. С радост ще продам имението Маккензи и ще живея с теб в Батърст. Не искам нищо да помрачава дните ни, когато… ако заживеем отново заедно.

— Не може да съществува никакво „ако“, скъпа. Не виждам причина за тази мъчителна раздяла, абсолютно никаква.

— Няма да дойда в Батърст — упорито повтори Кейт.

— Защо ли ми трябваше да се влюбвам в толкова упорито същество — ядосано отвърна Робин. — Ако бе насочила поне половината си усилия да ме обикнеш, вместо да ги пропиляваш за безсмислени откази, ние щяхме да сме най-щастливата двойка на света.

— Съжалявам, Робин, но какво да правя като така чувствам нещата. По-добре да те загубя, отколкото да те разделям със Серина и… детето.

Логиката й направо го обезоръжи.

— Добре, Кейт, ще те заведа обратно вкъщи. Но ще се върна през пролетта и тогава може би ще осъзнаеш, че заради глупостта ти сме пропуснали всичкото това време, през което можехме да бъдем заедно.

— Предпочитам да постъпвам глупаво, вместо после да съжалявам.

— След като отново ще се разделим за цели два месеца, нека поне не пропускаме нито миг от времето, което ни е останало да бъдем заедно — каза Робин и нежно я погали по бузата. — Искам да се любим отново. Тази нощ ще трябва да наваксаме за цялата дълга зима, чак до пролетта.

След два дни Робин и Кейт тръгнаха назад към Парамата. Пътуването беше много трудно, често се налагаше да слизат от коня и да го прекарват с усилия през преспите. Когато най-накрая стигнаха в подножието на планината, картината рязко се промени. Температурата в Парамата бе в нормалните за зимата граници и по земята почти не се виждаше сняг. Вече не представляваше никаква трудност да се доберат до имението Маккензи. В момента, в който Кейт влезе в къщата, Мод с радост се хвърли в прегръдките й да я посрещне.

— Слава богу — започна развълнувано тя, — така се безпокояхме за вас. Всеки ден някой от семейство Пенрод се отбиваше да провери дали не сте се върнали. Вчера дойде Рой и донесе добрата вест, че Кулонг се е върнал и е разказал, че сте живи и здрави и сигурно скоро ще се приберете. Знаех, че ще я намериш, Робин.

— Благодарение на Кулонг, Мод — поясни Робин. — Следите от Кейт бяха така неясни, че в някои моменти имах чувството, че Кулонг гони призраци.

— Сигурно сте премръзнали и гладни. Ще ви приготвя нещо топло за похапване.

— Първо банята, Мод — помоли Кейт, — за храната можем и да почакаме.

— Да — съгласи се веднага Робин, — ти се качи горе, скъпа, а аз ще затопля водата и ще ти я донеса.

След малко Кейт се отпусна щастливо в голямото дървено корито, поставено близо до горящия огън. Търка кожата си до почервеняване, а косата си ми няколко пъти със сапун. Чувстваше се толкова добре, че просто нямаше сили да се измъкне от приятната топла вода. Затвори очи и си припомни чудните мигове, които преживяха с Робин в пещерата. Само ако не го бе видяла в леглото със Серина, сега щеше да е най-щастливата жена, щеше да го обича и да му позволи той да я обича. Той бе така силен, жизнен, мъжествен. И с такава лекота и умение се любеше, сякаш бе създаден единствено за това.

— Още ли не си свършила, мързелано?

Робин бе застанал точно до вратата, облегнат на стената, и се усмихваше предизвикателно.

— Аз вече се изкъпах.

Бе успял дори да се избръсне и да облече чисти дрехи. Кейт въздъхна с възхищение. Едва ли имаше на този свят друг по-красив мъж.

— Чувствам се така добре тук, че просто не ми се иска да излизам от коритото.

— Може би имаш нужда от помощ — усмихнато предложи той.

— Нямаме време за това, което си мислиш — отвърна Кейт също с усмивка.

— Напротив, имаме много време. Казах на Мод, че едва ли ще успееш да се приготвиш за по-малко от час.

— Какво? Но аз мога да изляза и да се облека само за десет минути!

— Няма да успееш — спокойно отвърна той и започна да разкопчава ризата си. — Ще ми трябва доста повече време, за да те проуча внимателно. Искам да съм сигурен, че не си наранена след ужасните преживявания в гората.

Робин събу панталоните си. Кейт изпищя, когато я измъкна от водата и я занесе мокра на леглото. Бе минал повече от час, когато най-накрая се появиха за вечеря, зачервени и изтощени след преживяното удоволствие.

Кейт въобще не протестира, когато Робин дойде през нощта в леглото й. Тъй като тези дни можеха да са последните щастливи дни в живота й, тя искаше да ги направи наистина неповторими. Макар че се стремеше да не споменава нищо за това, тя имаше ужасното предчувствие, че след като Робин се върне обратно в Батърст, отношенията им ще се променят.

Деър Пенрод пристигна щастлив рано на следващата сутрин в имението. Робин му бе изпратил бележка предишния ден и той бързаше да ги види. Кейт и Кейси си поговориха във всекидневната, докато двамата мъже се затвориха в кабинета.

— Нямаш представа колко се тревожихме за теб и Кейт — с облекчение каза Деър. — Когато Кулонг пристигна сам, помислихме си дори най-лошото.

— Той разказа ли ти какво се случи?

— Да, измъкнахме всички подробности от него. Гадното копеле си получи това, което заслужаваше. Трябваше да го убия още преди години заради това, което направи на Кейси, но ето, че накрая справедливостта възтържествува.

— Съобщи ли за смъртта му?

— Да, веднага отидох в Парамата и разговарях с магистрата. Взех и Кулонг със себе си, за да каже къде точно е погребан Потър. Сигурно ще искат да разпитат и вас, така че ще трябва да се отбиете в Парамата. Но не смятам, че ще има някакви проблеми. Има достатъчно свидетели, които да потвърдят, че Потър е умрял от болестта си.

— Това си е самата истина, Деър. Потър умря от болестта си. Може би така стана много по-добре, защото исках да го убия, след като разбрах какво се е опитал да направи на Кейт.

Деър сви разтревожено очи.

— Нима той…

— Не е успял да я изнасили, но се е опитал, с което напълно заслужаваше да го убия.

— Да благодарим на бога, че всичко завърши добре. А сега? До пролетта ли ще чакаш или се връщаш веднага в Батърст? И какво ще стане с Кейт — тя ще дойде ли с теб?

— Ще замина за Батърст веднага, след като ме разпитат — обясни Робин. — Има някои неща, които трябва да довърша, преди Кейт да дойде при мен. Искам преди всичко къщата да е окончателно готова, когато тя пристигне.

— Значи сте изгладили различията си?

— Не напълно — угрижено отвърна Робин. — Все още не сме се изяснили за Серина.

През дългите години на приятелството им Деър почти никога не бе обвинявал Робин за нещо. Но този път го направи.

— Никога не съм очаквал подобно нещо от теб.

— Не е това, което си мислиш, Деър. Със Серина наистина живеехме в една къща, но не сме спали заедно. Обичам единствено Кейт.

Внезапно Робин се изчерви като си спомни за онази нощ, която според твърденията на Серина се бе любил с нея. Не си спомняше да го е правил, но когато се събуди, тя лежеше притисната до него.

— Може би се е случило само веднъж.

— По дяволите, Робин, какво значение има дали е било веднъж или много пъти — въздъхна Деър. — Кейт твърдо ли е решила да не ти прощава?

— Не точно, но отказва точно сега да се върне с мен в Батърст. Помоли ме да я доведа в имението Маккензи. Обеща ми да ме придружи, ако дойда за нея през пролетта.

— И ти се съгласи с това?

— Какво друго бих могъл да направя? Този случай със Серина ужасно я нарани. Но аз я обичам достатъчно и мога да почакам още два месеца. Ти би ли купил имението Маккензи, когато се върна през пролетта? Решил съм да се установя окончателно в Батърст и Кейт е съгласна с това, стига… стига всичко останало да се уреди, а аз съм сигурен, че това ще стане.

— Ами Серина?

— След като се убеди, че няма никакъв смисъл да си губи времето с мен, сигурно ще приеме някое от многобройните предложения за женитба, които получава. Тя е красива жена, всеки мъж би бил щастлив да се ожени за нея.

Робин говореше за всичко с такава убеденост, че Деър ни най-малко не се усъмни, че нещата ще се развият точно така.

В същото време Кейт и Кейси разговаряха оживено във всекидневната.

— Знам какъв ужас си преживяла — каза Кейси, след като чу за опасните премеждия на Кейт. Тя самата добре помнеше как се бе почувствала, когато попадна в ръцете на бандитите. — Да благодарим на бога, че имаш такъв силен дух, а и затова, че до теб има човек, който те обича толкова много, че е готов да премине през всякакви трудности и премеждия, само и само да те спаси.

Кейт само кимна с глава, тъй като никак не й се искаше да разказва за проблемите, които все още имаха с Робин.

— Вие сдобрихте ли се с Робин?

— Има все още някои неизяснени неща, но до пролетта смятам, че всичко ще се оправи.

— Серина ли е главният проблем?

— До голяма степен.

— Робин никога не е обичал Серина.

— Може и така да е — призна Кейт, като й се искаше да добави: Но е обичал теб. Все пак реши, че не е разумно да го казва. — Това е нещо, което ще трябва да разрешим сами.

Кейси въздъхна, разочарована, че Кейт все още й няма доверие и не желае да сподели с нея проблемите си, нито да й поиска съвет. Скоро след това семейство Пенрод си тръгна.

След два дни Кейт и Робин се явиха като свидетели по разследването около смъртта на Роналд Потър. Всичко мина бързо и без проблеми. Изводът бе, че Роналд Потър е починал по волята на бога от болест. Всички от семейство Пенрод присъстваха. Рой Пенрод остана да поприказва с Робин и Кейт, след като останалите от семейството му си тръгнаха.

— Предполагам, че знаете, че често посещавах дома ви, докато отсъствахте — започна той.

— Да — усмихна се с разбиране Робин. — Сигурно Мод те привлича у нас, а?

— Да, тя е добра жена, Робин. Направил съм постъпки за намаляване на присъдата й. Губернаторът Маккери ми обеща, че ще обърне специално внимание на молбата ми при първа възможност. В момента е доста зает, започнал е толкова проекти. Нито едно правителство досега не се е грижило така за затворниците и освободените.

— Нима възнамеряваш да се ожениш за Мод — плахо попита Кейт.

— Да, разбира се — отвърна Рой. — Жена ми почина отдавна, а Деър и Бен си имат собствен живот. Години наред не успях да срещна жена, в която да се влюбя. Сега искам да прекарам времето, което ми остава, с някой, когото обичам и който също ме обича.

— И Мод е точно такава жена — потвърди Робин. — Можеш да идваш, когато поискаш при нея, Рой.

— Естествено — обади се и Кейт, която вече се бе успокоила, след като чу за сериозните му намерения.

На връщане пътуваха мълчаливо. Робин знаеше, че е крайно време да се върне обратно в Батърст, където го чакаше много работа и се чувстваше нещастен при мисълта, че ще се раздели с Кейт. Тя също разбираше, че той скоро ще тръгне и се измъчваше от мисълта, че се връща при Серина.

Късно през нощта, след като се бяха любили и лежаха притиснати един до друг, Робин й каза, че трябва да замине незабавно за Батърст.

— Толкова ми се иска и ти да дойдеш с мен — помоли я отново той.

— Вече се разбрахме по този въпрос, Робин. Два месеца не са кой знае колко време, нали? Моля те, разбери, че трябва да съм сигурна за Серина. Когато се върнеш в имението Маккензи и ми съобщиш, че Серина се е омъжила за друг тогава и само тогава ще се чувствам свободна да те обичам.

— Нима продължаваш да мислиш, че тя е забременяла от мен?

— Не мога да престана да мисля за това.

— А защо не помислиш по-добре, че ти може би носиш моето дете в утробата си. Май достатъчно се потрудихме за това напоследък.

— Не мога да повярвам, че е възможно — отвърна Кейт с такава сигурност, че Робин се смути.

— Да не искаш да кажеш, че не можеш да имаш деца?

— Вече съм почти на двайсет и седем години.

— Страшна възраст, няма що — изсмя се той. — Но знай, че те оставям сама за последен път, скъпа. Очаквай ме през пролетта. А дотогава разговаряй с Деър, питай го дали ще иска да купи имението Маккензи. Строя прекрасна къща за теб и децата ни, независимо дали вярваш или не, че ще се появят. Както виждаш, аз не съм такъв песимист като теб.

Кейт бе наистина песимистка по отношение на децата. Вече бяха от доста време заедно с Робин, но все още не бе забременяла. В началото този факт я радваше, но когато разбра, че обича съпруга си, започна да копнее да има деца от него. Дълго се надяваше да забременее след страстната любов помежду им и когато това не стана, започна да си мисли, че може би е нещо болна или пък прекалено стара, за да роди деца. Понякога й се искаше да разпита д-р Проктър дали е възможно възрастта й да е причина за безплодието й, но й беше неудобно да разговаря по този въпрос.

— Ще бъдеш ли много разочарован, ако никога не успея да ти родя дете — попита го с присъщата си откровеност тя.

Робин се замисли, преди да й отговори.

— Естествено е всеки мъж да иска да има деца, но ако бог реши ние да нямаме, напълно ще се задоволя и само с теб. Само че не виждам защо трябва да се тревожим за нещо, което все още не се е случило. Ще видиш, че ще имаме много деца, за радост и на двама ни. Това ще стане, обаче, само ако сега млъкнеш и ме оставиш да се любя с теб. Два месеца са доста дълъг период.

Денят, в който Робин се подготвяше да замине за Батърст, бе изключително топъл. Той реши да вземе със себе си достатъчно провизии, които да му стигнат за няколко дни, тъй като човек не знаеше дали няма да го застигне снежна буря в планината. Кейт се молеше това да не се случва и внимателно се взираше към небето над Сините планини. Реши, че засега не се очертава опасност. Ако времето се задържеше такова и не се случеше някакъв инцидент по пътя, Робин трябваше да пристигне в Батърст след три-четири дни. Доста успокоително бе, че този път нямаше да пътува сам.

Тъй като селището се бе разраснало значително, губернаторът Маккери изпращаше още двама полицаи в Батърст. След като разбрали в Парамата, че и Робин се завръща в Батърст, те предложиха да тръгнат заедно, тъй като до този момент не били прекосявали планината. Робин прие с радост, не само защото ще има компания по пътя, но и защото ще разполага с още двама души в новия град. Двамата мъже го чакаха наблизо, за да тръгнат заедно.

— Довиждане, любов моя — каза той и се наведе да я целуне. — Чакай ме, аз ще се върна.

Кейт отвърна страстно на целувката му. Моля те, върни се, тихичко се помоли тя. Но лошото предчувствие, което я бе овладяло още при завръщането от Батърст, бе по-силно от надеждата. Чувстваше го с всяка клетка от тялото си и изпитваше ужасяващ страх, че то ще се сбъдне.

Наблюдаваше го как се отдалечава, докато не се превърна в малко точка на хоризонта, после се обърна и влезе в къщата, където попадна право на разярената Лизи.

— Значи все пак успяхте да го накарате да замине отново — започна да я обвинява тя. — Предполагам, че сега сте доволна. Каква жена сте вие, просто не мога да разбера? Ако бяхте истинска съпруга, Робин никога не би напуснал имението Маккензи.

След тази тирада Лизи се врътна ядосано и изчезна.

През следващите самотни дни Кейт имаше доста време, за да размишлява над думите й. Може би тя наистина бе прогонила Робин в началото, но този път вината не беше нейна. Той си бе създал свой живот в Батърст, бе поел отговорен пост от губернатора и повече не се нуждаеше от имението Маккензи. Все пак Кейт не можеше да се освободи от натрапчивата мисъл, че една съпруга трябва винаги да следва мъжа си, независимо къде реши да се установи той. В тази нейна женитба нищо не беше съвсем нормално. Тя бе просто едно отрицание на всичко в брака. Та колко жени от добро потекло се омъжват за бивши затворници? Тя например не познаваше нито една.

Но колко стари моми успяваха да изпитат такова удоволствие с един мъж? Може би и тук отговорът беше като на предишния въпрос. Все пак тя се беше омъжила за бивш затворник, без дори да е разбрала какво точно престъпление е извършил. Бе изпитала и неповторимо удоволствие в леглото му. Малко жени можеха да се похвалят, че за тях е истинска радост да изпълняват съпружеските си задължения, а Кейт не изпитваше угризение, че го прави. Но нима трябваше и през деня, и през нощта да мисли за приятните чувства, които бе изпитала, когато Робин се любеше с нея?

Спомни си широката му усмивка, малко язвителното му чувство за хумор, оня особен начин, по който устата му се извиваше нагоре, когато я дразнеше, и надолу, когато бе много ядосан. Той я бе научил що е страст, наблюдаваше я, докато тя направо оживяваше в ръцете му. Беше й показал, че не всички мъже са еднакви, че на някои наистина може да се разчита, че винаги ще постъпят по правилния начин. Успя също така да й помогне да разбере, че и нея я грозят опасности, независимо, че бе умна и достатъчно силна, за да се справя сама с трудностите. Той я накара да разбере, че да бъдеш сам, независим от никой друг, освен от самия себе си, съвсем не е най-важното нещо в този живот.

Да обичаш и да бъдеш обичана е много по-съществено и носи повече радост. Серина…

Всеки път, когато Кейт се опитваше да си представи щастливото бъдеще, мисълта за Серина я връщаше бързо към суровата действителност.