Нежно изкушение (Дива любов)

Четвърта глава

Отговорът на Кейси съвсем не предизвика симпатия у Кейт. Според чичо й Тед Мърси е била олицетворение на добродетелта, така че тя не би могла да извърши нищо лошо.

Кейси усети, че нещата между нея е Кейт не се развиват в правилна посока и се помъчи да заглади всичко, като каза:

— Трябва да знаеш, Кейт, че аз бях затворничка и поради това не съм имала много контакти с братовчедката ти.

— Робин ми обясни, че си била затворничка, Кейси — отвърна замислено Кейт. — Но съм убедена, че не си извършила някакво тежко престъпление, иначе Деър не би се оженил за теб.

Кейси задържа дъха си, като се двоумеше дали да й каже какво всъщност бе извършила. Общо взето, престъплението й не беше никаква тайна и Кейт рано или късно щеше да научи за него. Затова Кейси прецени, че е за предпочитане сама да й разкаже за него, защото тя най-добре знаеше как се случи всичко. Тъй като беше честен човек, Кейси не смяташе, че нещо може да се постигне с лъжа.

— Убих един човек.

Цветът в миг изчезна от лицето на Кейт и то стана бяло като платно, ръцете й се разтрепериха. Тя инстинктивно се отдръпна назад. Кейси безпогрешно долови, че жената до нея е обзета от ужас и страх и бързо добави:

— Това беше нещастен случай, Кейт. Аз въобще не бих могла да нараня друго човешко същество. Очевидно и губернаторът ми е повярвал, защото наскоро след инцидента бях освободена.

Но в съзнанието на Кейт остана натрапчивата мисъл само за едно — „убийство“. Постепенно фактът, че Кейси бе любяща съпруга и майка я накара да се поуспокои и да премисли всичко разумно. Но преди да успее да каже каквото и да било пристигна Деър и предложи да тръгват.

— Имахме дълъг разговор с баща ти, Кейт, и аз го уверих, че ще ти помогна, когато имаш нужда от това. Само изпрати някой да ме повика и веднага ще дойда. Но мисля, че присъствието на Робин тук ще бъде напълно достатъчно. За него няма никаква тайна във фермерството и отглеждането на овце.

Когато се обърна към Кейси, Кейт забеляза как очите му светнаха от радост и осъзна, че двамата бяха свързани от голяма любов, това бяха спечелени с мъка чувства, които продължават вечно.

— Не е ли вече време да откараме нашите малчугани вкъщи, мила — попита Деър, като я прегърна през тънката талия.

— Ако успеем да ги измъкнем от скъпия им чичо Робин — отвърна му с усмивка Кейси, после се обърна към Кейт: — Радвам се, че се запознахме, надявам се, че ще станем добри приятелки. Човек се чувства доста самотен тук, в Хокесбъри. Бен идваше от време на време, но сега се включи в една експедиция, която прокарва път пред Сините планини и не сме го виждали отдавна.

— Бен? — възкликна любопитно Кейт.

— Бен е по-малкият ми брат — обясни й Деър. — Любител на приключенията, какъвто рядко се среща. С удоволствие съм му прехвърлил цялата проучвателна дейност, тъй като лично аз предпочитам да си бъда вкъщи с Кейси и децата. По дяволите — усмихна се той, — може би ви приличам на изкуфял старец, но животът ми с Кейси е винаги интересен.

Не съм толкова сигурна, помисли си Кейт, но не каза нищо на глас.

— Не мисля, че Кейт ме хареса — разсъждаваше Кейси, докато пътуваха към къщи.

— Ти просто си въобразяваш, скъпа — успокои я Деър. — Тя е наистина малко затворена, но на мен ми хареса. Сигурно се чувства ужасно, след като знае, че баща й е толкова тежко болен. Уилям страшно се безпокои какво ще стане с нея и имението след смъртта му. Страхува се, че Кейт ще се опита да ръководи сама фермата и ще загуби всичко.

— Жалко, че не се е омъжила.

— Точно същото казва и Уилям. Имала е не малко предложения, но всички й се сторили неподходящи. На двайсет и шест вече всички я смятат за стара мома и едва ли някой ще поиска ръката й.

— Тя е много красива — отбеляза Кейси.

— Ти също, любима — усмихна й се Деър. — Сложи бързо децата да си легнат, като се приберем вкъщи, и аз ще ти покажа колко много те ценя.

Кейси присви очи и почувства силно желание.

— Ти си направо непоправим, Деър Пенрод. Благодаря на бога, че си остана такъв, какъвто беше, когато се запознахме.

След като семейство Пенрод си тръгна, Кейт остана дълго облегната на външната врата, като премисляше отново всичко, което бе научила през деня. Разкритието, че Деър бе изневерил на Мърси, бе доста шокиращо, но много повече бе изумена от факта, че Кейси е убила човек и е била осъдена за това. А на всичкото отгоре се прибави и нещо, което бе наистина неочаквано — вече й беше ясно, че Робин е влюбен в Кейси Пенрод.

— Какво мислиш за Деър и Кейси — изненада я с въпроса си Робин. Тя бе така потънала в мислите си, че не забеляза приближаването му. Когато вдигна очи към него, първата мисъл, която й дойде на ум бе, че той е също толкова красив, колкото и Деър Пенрод.

— Деър ми изглежда прекрасен човек — отвърна Кейт, съзнателно изключвайки Кейси. — Уверена съм, че ще бъде добър приятел на баща ми и мен.

— Можеш наистина да разчиташ на това — потвърди Робин. — А как мина разговорът с Кейси?

Кейт въздъхна, решена да му каже истината.

— Може да се каже, че понаучих доста неща.

— Какво означава това?

По дяволите, съвсем не беше лесно!

— Днес разбрах някои неща, които… е, доста ме шокираха.

— Например — не спираше да я разпитва Робин.

— Щом толкова искаш да знаеш, разбрах, че Деър е изневерявал на братовчедка ми Мърси. Брендън е заченат, докато Деър и. Мърси все още са били женени.

Робин просто не знаеше какво да каже. Ако Кейси е искала Кейт да знае цялата история, тя би й я разказала сама.

— Това ли е всичко?

— Не е ли достатъчно? Ако бях омъжена, щях да настоявам пред мъжа си да ми е по-верен.

— Съжалявам мъжа, който би се оженил за теб — отвърна Робин гневно. Как си позволява Кейт да съди Кейси така сурово? — Кейси поне знае какво е да си добра съпруга.

— Сигурна съм, че би предпочел тя да е твоя — не му остана длъжна Кейт.

— Точно така! — Робин в миг осъзна какво точно е казал и замълча.

Думите му само потвърдиха подозренията на Кейт.

— Знам, че си влюбен в Кейси Пенрод. Не е трудно да го открие човек — трябва само да те наблюдава, когато тя е наблизо, и става ясно като бял ден. Деър знае ли, че се навърташ около жена му? И докъде всъщност сте стигнали?

Въпросите й направо вбесиха Робин. Той я сграбчи за раменете и я разтърси така силно, че главата й безпомощно се подметна напред-назад.

— Ах ти, малка вещице! Ако няма какво хубаво да кажеш за някого, по-добре не казвай нищо. Човек като Кейси се среща веднъж на милион. Тя никога не би направила нещо, за да опозори Деър. Двамата с него просто са създадени един за друг, малко хора преживяват такава любов като тяхната.

— Да не искаш да кажеш, че не си влюбен в нея?

— Обичам я, но като приятел, а не като любовник.

Кейт изразително се подсмихна. Това още повече ядоса Робин и той отново я разтърси.

— Махни си ръцете от мен — извика Кейт като едва успокои тракащите си зъби.

В миг тя осъзна, че постъпката й е съвсем глупава. Може би не трябваше да съди другите прекалено строго. Обикновено не правеше така. Вярно, че нямаше много опит по отношение на престъпниците, не познаваше порочната им същност, но нали Кейси й обясни, че убийството е било нещастен случай? А че Робин бе влюбен в нея това си беше лично негова работа. Единственото нещо, което й се струваше непростимо, бе грехът на Кейси към Мърси.

— Робин, съжалявам. Сигурна съм, че Кейси е чудесна жена. Двамата с Деър изглеждат наистина щастливи заедно, докато толкова хора обичат, без да се надяват, че ще получат в отговор дори малко нежност.

Робин отпусна ръце.

— Ти добре знаеш как здравата да ядосаш човек, Кейт. Но и така мило се извиняваш след това. Извинявай, ако съм те наранил. Странно е, че ние двамата все намираме за какво да се скараме. А би трябвало да използваме тази енергия за съвсем друго нещо. — Очите му й приличаха на остриета от синьо стъкло — силни и проникващи и тя имаше чувството, че те достигат до дъното на душата й, за да събудят там чувства, за които дори не знаеше, че съществуват.

— Не разбирам за какво говориш. А сега, ако ми разрешиш, ще отида при татко. Време е за лекарството му.

Но Робин не се отдръпна, а отново я притисна към себе си и тя усети топлия му дъх до бузата си.

— Не ме отблъсквай, Кейт, искам да те направя истинска жена.

— Нямам нужда от твоята помощ — троснато отвърна Кейт. Но защо ли трепереше цялата, защо чувстваше слабост в коленете, а сърцето й биеше като камбана?

— Има толкова много неща, които още не знаеш. Неща, които бих искал да те науча. Само ако… — неспособен повече да се въздържа, той се отказа от думите и притисна устните си към нейните.

Кейт наблюдаваше как навежда глава към нея, но не направи никакво усилие да му се противопостави, сякаш хипнотизирана от плътните му устни и от острия връх на езика му, който упорито търсеше път през затворената й уста.

— Кейт — развълнувано промърмори той, — ти наистина можеш да подлудиш всеки мъж.

Целувката му бе силна и жадна, издаваща страстно желание, и Кейт почувства, че потъва в тази негова непреодолима страст. Толкова пъти я бяха целували, но никой не го бе правил с такава завладяваща сила. Целувката на Робин бе нещо като дъха на рая и сянката на ада едновременно. Когато езикът му най-накрая намери пролука през устните й и започна трескаво да шари в устата й, тя почувства, че топли вълни обливат цялото й тяло.

Това здравата я стресна.

Никога през живота си Кейт не бе изпитвала страх, че ще загуби своята същност… душата си, всичко онова, което я правеше Кейт Маккензи — двайсет и шест годишната стара мома. И това никак не й хареса. Трябваше да спре веднага, защото после щеше със сигурност да съжалява. С огромни усилия на волята се опита да постави под контрол чувствата си. Захапа така силно езика на Робин, че той извика от болка и я отблъсна силно от себе си. Тя едва не падна от този тласък, но успя да се задържи и му хвърли лукава усмивка.

— По дяволите, Кейт, какво правиш! Никога ли не те е целувал мъж?

— Не и затворник, и естествено не по този начин — троснато отговори Кейт като тръсна глава и красивите й къдрици подскочиха. — Отсега нататък си дръж ръцете, към мен ще се обръщаш само по работа, за неща, свързани със задълженията ти във фермата.

Тя му хвърли още един гневен поглед и бързо се отдалечи.

Робин я проследи с поглед, устните му бяха влажни, а очите студени като лед. И въпреки че беше страшно ядосан, не можеше да не признае, че тя наистина бе прекрасна. Толкова горда, високомерна и толкова… дяволски привлекателна! Достатъчно беше да се потопи в хипнотизиращата синева на очите й, за да забрави за всичко друго и да иска единствено тези очи да потъмнеят от страст. Страст към него и към всички онези прекрасни неща, които би искал да й направи или заедно двамата да направят. Кейт не можеше дори да си представи колко е привлекателна. Истинско чудо бе, че до този момент бе останала неомъжена, може би причината се криеше в острия й език. Тялото й бе просто създадено за любов. Позастаряла девственица, усмихна се в себе си Робин.

Но внезапно усмивката застина на устните му. Дали Кейт Маккензи би наистина девствена? Нима не се е намерил нито един мъж за тези двайсет и шест години, който да я е разчувствал достатъчно и да я е направил жена? Тези мисли малко го плашеха и той тръсна глава, сякаш искаше да ги изхвърли от ума си. Едва ли ще му е лесно на този смелчага, който реши да се люби с мис Катрин Моли Маккензи. Тя без съмнение ще изцеди всичките му сили. Но като си помисли за това, Робин реши, че никак няма да му е зле, а въображението му вече рисуваше страстните любовни часове, които би искал да прекара с Кейт.

След няколко дни в имението се появи още един посетител — този път най-неочаквано. През това време Кейт бе разговаряла с Робин съвсем малко, главно във връзка със задълженията му във фермата и нищо лично. Той се бе отбил един-два пъти да види Уилям, но Кейт се опитваше да ограничи тези посещения, като напомняше за препоръката на лекаря относно вълненията и стреса. Робин не се виждаше из околността, когато в двора влезе непознат, яздещ хубав кон.

Той скочи пъргаво на земята, завърза коня към гредата на верандата и се приближи към входната врата. Кейт отвори едва след третото почукване. Тя бе доста учудена, като видя непознатия пред вратата.

Той бе около тридесет и пет годишен, висок и строен, с кафява коса, светлосини очи и тънки мустачки, които се извиваха красиво върху горната му устна. Беше по-скоро симпатичен, отколкото красив като Робин, например. Щом видя Кейт, сърдечно се усмихна.

— Казвам се Роналд Потър. Живея недалеч от тук и минах да ви поднеса почитанията си. Познавах добре чичо ви и с прискърбие разбрах за смъртта му. Той просто не можа да преживее трагичната кончина на дъщеря си.

— Защо не влезете, мистър Потър — покани го Кейт, като отвори широко вратата, за да му направи път да мине. — Татко спи в момента, но очаквам скоро да се събуди и сигурно ще иска да ви види.

Тя тръгна напред към всекидневната. Потър учтиво я изчака, докато седне, и едва след това се настани срещу лея.

— Казахте, че сте наш съсед? — каза Кейт в желанието си да започне някакъв разговор.

— В известен смисъл. След като 102-ро формирование бе разпуснато, купих земя и се настаних в Хокесбъри.

— Значи сте били в наказателния корпус — досети се Кейт.

— Точно така — Потър изпъчи гърди, явно доволен, че Кейт знае за наказателния корпус.

— Какво ви накара да се установите в Ню Саут Уейлс?

— Това е място, което предлага големи възможности — отвърна многозначително Потър. — Имах щастието да купя парче от най-добрата земя в Хокесбъри и реших да се заселя тук, да създам семейство.

— Трябваше да доведете и съпругата си, за да се запознаем, мистър Потър.

— Нямам съпруга, мис Маккензи, но с удоволствие бих се оженил, стига да намеря подходящ човек — Потър я изгледа продължително, сякаш искаше да й подскаже, че я намира доста привлекателна. — След като първоначално купих имението на Флетчър, след това взех и още земя и възнамерявам да създам най-голямата ферма за отглеждане на овце в цял Ню Саут Уейлс.

— Купили сте имението на Флетчър — остро попита Кейт. — Правилно ли чух? За Робин Флетчър ли става сума?

— Да, управителят на вашето имение. Земята му беше конфискувана, след като бе осъден по обвинение, че е помогнал на избягал затворник. Аз купих имението. Предполагам, че той не ви създава проблеми. Но ви съветвам все пак да бъдете внимателна, мис Маккензи, този човек е доста опасен.

— Ще го имам пред вид, мистър Потър.

— Ако имате някакви проблеми с Флетчър, моля ви, веднага ми съобщете. Имам доста голямо влияние в областта и мога да накарам да му отнемат разрешителното за преждевременно освобождаване. Ако се наложи, бих могъл и да го върна обратно на работа в мините.

Кейт цялата потрепера, като видя студената му, лишена от всякаква топлинка усмивка.

— Изглежда, че не обичате особено Робин Флетчър — невинно полюбопитства тя.

— Той не е нищо повече от един затворник, а аз се стремя да стоя колкото се може по-надалеч от затворниците. Сегашният губернатор Маккери е готов да назначи такива бивши затворници дори за магистрати. Ако питат мен, това би било огромна грешка. В Ню Саут Уейлс би трябвало да има две категории хора — една на заселниците и другата на бившите затворници. И никакво смесване между тях не бива да се допуска.

— Вие явно не се отнасяте с особени симпатии към затворниците, мистър Потър. А какво мислите за хора като Кейси, съпругата на Деър Пенрод? Вероятно има и много други като нея, станали вече почтени граждани, които не причиняват никому зло.

— Кейси О’Кейн — с горчивина повтори Потър. Името й породи у него десетки спомени, повечето неприятни. — Бих могъл да ви разкажа доста неща за Кейси. Познавах я дори преди да отиде на работа като прислужница в имението на Пенрод. Тя хладнокръвно уби един човек, чували ли сте за това? Деър Пенрод не можа да се въздържи и започна любовен роман с нея, въпреки че все още беше женен за дъщерята на Тед. Всички знаят, че синът им е заченат още докато Деър бе женен за Мърси Маккензи. Кейси бе просто една уличница. Опита се и мен да изкуши, както постъпваше с всеки мъж, който се появеше пред очите й. Сигурен съм, че е спала с всички мъже в имението на Пенрод. По същия начин постъпи и с Робин Флетчър. Можете да го попитате. Не вярвам да отрече, че с Кейси са били любовници.

Естествено, Роналд Потър спести доста от истината. Не спомена, например, че бе положил изключителни усилия да раздели Деър и Кейси, нито пък това, че по негово настояване Робин бе изпратен във въглищните мини. Той се бе опитал да изнасили Кейси и може би щеше да успее, ако мъжете от семейство Пенрод не бяха пристигнали в решителния момент. Този долен и порочен човек никога не можа да прости на Кейси и на Пенродови за това, че провалиха плановете му. Но участието му в наказателния корпус го бе направило богат и един ден щеше да си разчисти сметките с всички.

Кейт бе наистина изумена. Изглежда, че похожденията на Кейси бяха обществено достояние, както и връзката между нея и Робин. Но те и двамата с Робин твърдяха, че са просто приятели. На кого трябваше да вярва? Внезапно вратата се отвори и в стаята влетя като ураган Робин. Очите му потъмняха от гняв, когато видя Потър.

— Какво по дяволите търсиш тук, Потър?

— Ти да не би да следиш кой посещава мис Маккензи? — заядливо му отвърна Потър. — Ако искаш толкова да знаеш, дойдох да поднеса почитанията си. Съседи сме, ако не си забравил.

— Как бих могъл да забравя? Ти купи на безценица земята ми, след като несправедливо ми я отнеха. Веднага се махай оттук.

— Робин — извика Кейт, шокирана от грубостта му. — Това е моят дом и ти нямаш право да се отнасяш така непочтително с мистър Потър.

— Ти не познаваш този човек, Кейт. Нямаш представа на какво е способен, нито можеш да си представиш какви пъклени планове се въртят в главата му.

— Кейт? — повтори Потър като я изгледа доста нагло. — Вие позволявате на един затворник да фамилиарничи така с вас?

— Нищо не съм му разрешила — сряза го Кейт, като изпита желание час по-скоро да се отърве от него. — Робин се държи, както желае. Татко има доверие в него, а аз пък се доверявам на оценката на татко. Може би той вече се е събудил, мистър Потър. Ако почакате тук, аз ще отида да видя дали ще може да ви приеме.

Тя погледна умолително Робин и напусна стаята.

— Стой настрана от Кейт, Роналд — предупреди го Робин, веднага след като тя напусна стаята. — Няма да ти позволя да я нараниш.

— Дори и глупакът може да забележи, че тя е на възраст, на която една жена не се нуждае от защитници — злобно се усмихна Потър. — Да не искаш да кажеш, че е девствена? Би било изумително, като се имат предвид годините й. Освен това, кой те е назначил за неин защитник? Чух, че баща й е болен и едва ли ще оздравее. Мис Маккензи ще има нужда от мъж, който да я закриля, след като той си отиде. Защо пък аз да не се заема с това?

— Защото ти си последният човек, от чийто съвет Кейт ще има нужда. А и съветът ти ще облагодетелства единствено теб самия. Не съм забравил как постъпи с Кейси, нито дългите месеци, през които трябваше да копая въглища в мините заради теб.

— Все още се пишеш защитник на Кейси О’Кейн, а? Винаги съм мислил, че тя е просто една уличница.

Потър едва изрече тези думи и Робин скочи разярен. След като измъкна Потър от стола, Робин го удари силно, от което Потър загуби равновесие и политна встрани. Робин се готвеше да го удари и от другата страна, но в този момент Кейт влетя в стаята.

— Робин, спри! Как си позволяваш да се държиш така с гостите ми? Мистър Потър не е направил нищо, с което да заслужи подобно отношение. Държа се съвсем почтително и възпитано. Не бих могла да му се сърдя, ако след този инцидент престане да се отбива у дома. Защо се месиш? Напълно съм в състояние да си грижа сама за себе си и сама да подбирам компанията си. Моля те, напусни.

Думите й му подействаха като студен душ и Робин пусна с нежелание Потър.

— Единственото нещо, което бих искал да кажа, е, че имаш лош вкус, Кейт — кисело отбеляза той. — Ако не вярваш на мен, можеш да попиташ Деър. Или Кейси. Те могат да ти разказват с часове за лейтенант Роналд Потър, и сигурен съм, няма да чуеш нито една добра дума за него — и като се врътна рязко, Робин напусна стаята.

— Съжалявам, мистър Потър — извини се Кейт. — Може би си мислите, че съм лоша домакиня. Вярвам, че не ме обвинявате за избухването на Робин. Той така си се държи.

— Бих се чувствал много по-добре, ако се обръщаш към мен просто на малко име — Роналд. А аз ще те наричам Кейт. Нали сме съседи, все пак.

— Както искаш, Роналд. Татко е вече буден и с удоволствие ще се запознае с теб. Но моля те, не се задържай дълго при него, той е много болен.

— Разбира се, Кейт, ще остана само няколко минути.

— Как смееш, Робин Флетчър! Как смееш да се държиш по такъв начин с мой гост! Да не мислиш, че съм дете, което трябва постоянно да се пази?

Веднага след като Потър си отиде, Кейт потърси Робин и изля целия си гняв върху него.

— Тръгна ли си той — бавно попита Робин.

Кейт успя да го открие чак в конюшнята и бе доволна, че ще може да си поприказва с него, без никой да ги безпокои.

— Тръгна си, но съм сигурна, че ще дойде пак. Видя ми се приятен човек.

— Наистина си страшна в оценките си за хората, Кейт — подразни я Робин.

За да се поуспокои малко след срещата си с Потър, Робин грабна вилата и започна да прехвърля сеното от една от купите. Кейт не можеше да откъсне очи от силните му бицепси, блеснали от потта, нито от здравите мускули на краката му, които се открояваха при всяко движение под молескиновите му панталони. За миг погледът й се закова и в най-опасната област, но тя отмести виновно очи веднага щом осъзна, че го зяпа глупаво между краката. Робин забеляза погледа й и се усмихна. Значи силната и твърда мис Кейт Маккензи все пак не бе толкова безразлична към него, колкото си представяше, помисли той с удоволствие.

Напълно объркана, Кейт не можеше да си спомни дали Робин бе отвърнал нещо на обвиненията й.

— Какво? Какво каза?

— Казах, че не бива да гледаш един мъж по този начин. Можеш да си навлечеш неприятности.

Бузите й в миг пламнаха и тя започна да се оправдава:

— Аз… аз не съм гледала. Аз… просто…

— Ела при мен, Кейт.

— Не.

— Казах ти, ела при мен.

Кейт с изненада установи, че краката й се подчиняват на думите му. Те я заведоха само на инчове разстояние от него, така че долавяше приятната миризма на мъжка пот, дъха на сено и коне, както и един специфичен, само негов мирис. Инстинктът й подсказваше, че това е мирисът на мъжкото желание и тя съвсем не беше безразлична към него.

— Сега ще те целуна, Кейт.

— Не.

— Тогава ще те прегърна. Ще погаля гърдите ти… те наистина са прекрасни. Едри и приятно закръглени. Обзалагам се, че зърната им са…

— Господи, ти си ужасен! Защо ми говориш всичко това? Ако искаш да ме шокираш, няма да успееш. Думите ти не ми въздействат по никакъв начин.

— Така ли? Аз пък мислех, че ме харесваш като мъж.

— Ти си затворник, който работи за мен — каза Кейт с колкото се може по-твърд глас.

— Млъкни, Кейт, за да мога да те целуна.

Внезапно устата й се затвори и Робин се възползва от мълчанието й, за да впие устни в нейните. Целувката му бе предизвикателна, подканяща — целувка, на която човек трудно би могъл да устои. Независимо от съпротивата на разума си, Кейт се подчини на влудяващата му страст, позволи му да проникне с език навътре в устата й. Той сякаш проникваше в цялото й тяло и Кейт имаше чувството, че преди просто не е била истински жива. Устните й горяха като огън, а коленете й трепереха от слабост.

Но тя мразеше това, мразеше тази своя слабост, мразеше цялото това състояние, до което я довеждаше Робин Флетчър.

Когато устните му се откъснаха от нейните и започнаха нежно да докосват врата й, Кейт си отдъхна с облекчение, вече можеше да събере мислите си. В този миг ръцете му се спусната към гърдите й и започнаха да правят всичко онова, за което й бе говорил преди малко — галеха, въртяха се, а пръстите му притискаха здраво зърната й. Кейт се чувстваше прекрасно, но трескаво мислеше, че трябва или да отблъсне веднага Робин или да се предаде и да поиска още. Избра първото, стисна здраво юмрук и с всичка сила го стовари в корема му.

— О-о-о! По дяволите, Кейт, защо правиш това, след като знаеш, че ти е приятно!

— Да не мислиш, че ми е приятно да ме опипва някакъв си затворник? — изкрещя Кейт, изпълнена с противоречиви чувства. — Ако баща ми не се нуждаеше толкова много от теб, щях да настоявам да те пратят отново да копаеш въглища в мините.

Очите на Робин се присвиха заплашително.

— Какво знаеш ти за въглищните мини?

— Знам, че Роналд те е пратил там, след като си извършил ново престъпление наскоро след освобождаването ти. Роналд каза, че същото може да ти се случи отново, ако не се държиш както трябва.

— Роналд, така ли. Доста бързо се сближихте. Чудя се защо ли се мъча да те предпазя. Как можеш да се довериш на човек като Портър, след като е толкова лесно да научиш истината за него — просто попитай Деър или Кейси.

— Може и да ги попитам — каза Кейт, — макар че Роналд ми разказа такива ужасни неща за Кейси.

— Не се и учудвам, че го е направил. И нима ти му повярва?

— Аз… аз просто не знам на кого да вярвам.

Неочаквано Робин вдигна очи и се загледа към вратата, а Кейт се обърна, за да види какво бе привлякло вниманието му. На входа стоеше една жена, а слънчевите лъчи зад гърба й детайлно открояваха пищната й фигура. Беше Лизи. Тя се бе вторачила но особен начин в Кейт и Робин. Едва в този момент на Кейт й хрумна, че бе застанала толкова близко до Робин, че телата им се докосваха. Проклинайки едва чуто, тя се отдръпна назад, но вече бе твърде късно — Лизи си бе направила съответните заключения.

— Мен ли търсиш, Лизи?

— Да, баща ви ви вика, господарке — отвърна Лизи, като прехвърли погледа си върху Робин.

Кейт кимна и тръгна веднага напред, само след миг профуча край Лизи и излезе от конюшнята. А когато се обърна след малко, забеляза, че Лизи се бе приближила към Робин и му се усмихваше изкусително. Кейт се усмихна подигравателно. Какво я интересува това? Дори и всички жени да се натискат на Робин Флетчър, тя няма да му се даде.

Дните минаваха и Уилям Маккензи все още се държеше, което наистина учудваше д-р Проктър. След първото си посещение той бе готов да се закълне, че Уилям няма да живее дори седмица. Но мина вече доста време и старецът, макар че бе доста зле, все още упорито се бе вкопчил в живота. Тази упоритост бе наследила от него и дъщеря му. Д-р Дан често посещаваше имението Маккензи и състоянието на Уилям не бе единствената причина за това. Той харесваше Кейт и му бе приятно в нейната компания.

Д-р Дан не беше единственият посетител на Кейт през този период. Роналд Потър също се появяваше много по-често, отколкото Робин би искал. Но след като Кейт така го наруга за обидата, която бе нанесъл на Потър при първото му посещение, той благоразумно изчезваше, щом Потър се появеше в имението. След случката в конюшнята Робин почти непрекъснато мислеше за Кейт. В началото реши, че просто има нужда от друга жена, за да забрави за нея. Два пъти ходи да види Серина, но и двата пъти не можа да се люби с нея. Мислите му бяха заети непрекъснато с Кейт, представяше си я как лежи под него, как невероятните й очи блестят от страст, а красивата й коса се е разпръснала, като ореол около лицето й. Нима беше полудял, по дяволите? Кейт не бе жена за него, те двамата просто не можеха да се понасят. Достатъчно бе да прекарат само две минути заедно и кавгата вече избухваше. Ако Кейт въобще мислеше за него, то със сигурност изпитваше единствено отвращение.

Един ден се появи Деър, усмихнат до уши. Той се насочи право към Робин, като размахваше някаква хартия.

— Ето го, Робин. Документът за помилването ти. Вече си свободен човек.

Деър бе обхванат от истинска еуфория, грабна Робин и го притисна така силно към себе си, че той почти изгуби дъх.

После Робин взе документа от ръката му и започна бавно и внимателно да го чете. Толкова дълго бе чакал това, че сега му се струваше, че направо е станало чудо. Свободен. Най-накрая бе свободен. Кейт нямаше вече право да го нарича затворник. Не можеше и да гледа с високомерие на него. Господи, колко добре се чувстваше в този момент. Обърна се към Деър и се опита да му благодари за всичко, но той въобще не искаше да го слуша.

— Никой не е заслужил свободата повече от теб, Робин — каза Деър като се усмихваше щастливо. — Трябва да съобщя новината и на Уилям. Той ще се зарадва не по-малко от мен на освобождаването ти. Макар че може би няма да му се иска да напуснеш фермата Маккензи. Все още отчаяно се нуждае от помощта ти.

— Да, Уилям действително се нуждае от мен, макар че дъщеря му не може да ме понася.

— Все още ли си на нож с Кейт? — подразни го Деър. — Очаквах, че след толкова време ще успееш да я опитомиш.

— Ти дори представа си нямаш що за чудо е тя — горчиво отвърна Робин.

— Кажи й за помилването си, Робин. Може би това ще промени отношението й.

— Нали съм си същият човек, какво значение има дали съм напълно освободен или не — разсъждаваше Робин. — Къс хартия не може да ме промени, нито пък ще промени чувствата на Кейт към мен. Освен това искам да ти кажа, приятел, че малко ме интересува какво мисли за мен мис Катрин Моли Маккензи.

— Май тази мис Катрин Моли Маккензи си я бива като жена — дяволито го погледна Деър. — Много повече си я бива от Серина Линч, например.