Нежно изкушение (Дива любов)

Осма глава

Два дни след женитбата на Кейт и Робин, на посещение в имението пристигна Рой Пенрод. Той се стори на Кейт доста красив за един мъж в края на петдесетте. Беше висок и със запазена стройна фигура, а черната му коса бе вече доста прошарена. Още в първия миг, в който го видя, Кейт разбра откъде е наследил Деър красивите си черти.

— Ти си точно толкова прелестна, колкото Деър ми разказа — каза Рой, след като се запознаха. — Едва ли би могла да намериш по-добър мъж от Робин. Радвам се за вас.

На Кейт не й се искаше да го разочарова с обяснения за истинската причина за брака им и затова замълча.

— Съжалявам, че пропуснах сватбеното тържество, но след като ме назначиха за магистрат, доста често се налага да пътувам до Сидни. Липсва ми домът ми, но пък по този начин успявам да избягам от самотата. Деър си има своята ферма и семейство, за което да се грижи, а Бен непрекъснато отсъства — търси приключения и изкушава съдбата. Наистина е неуморим. Но аз все пак се надявам, че един ден ще си намери жена, която да го принуди да се откаже от това скитане.

Макар че Рой говореше на шега за своята самота, Кейт усети силното му желание за домашен уют и семейство. Ясно си личеше, че се чувства самотен.

— Толкова бях чувала за вас, че сега искрено се радвам, на нашето запознанство — увери го Кейт.

— Как е баща ти? Дали ще може да ме приеме — попита Рой. — Разговарях с Робин преди малко отвън и той ми каза, че Уилям би се радвал да ме види. Проявих се като лош съсед. Вие сте тук вече седмици наред, но все не успявах да дойда и да ви поздравя с добре дошли. Надявам се, че Деър се е държал по-любезно.

— Деър идва няколко пъти и мисля, че се сприятелихме. Сигурна съм, че татко с удоволствие ще се срещне с вас, мистър Пенрод. Той току-що се събуди и мисля, че е достатъчно отпочинал, за да приема гости.

— Наричай ме просто Рой — усмихна се събеседникът й. — С Тед Маккензи бяхме приятели в продължение на години, така че се надявам, че нашето приятелство ще продължи с теб и баща ти.

Кейт се усмихна очарователно, с което почти замая Рой. Той веднага разбра защо Робин се бе влюбил в нея и бързо се бе оженил, преди някой друг да открадне сърцето й.

Кейт заведе Рой в стаята на Уилям и с удоволствие установи, че баща й се чувства добре днес. Остави ги насаме да се запознаят и да си поприказват, а на стълбите попадна на Лизи. Момичето едва-едва кимна с глава, усмихна се някак загадъчно и продължи нагоре. На Кейт й се стори, че Лизи се държи доста странно напоследък и се почуди дали Робин не бе взел на сериозно съвета, който му даде в изблик на гняв, и не я бе вкарал в леглото си. Естествено, нямаше право да го обвинява, ако това е станало, след като тя самата го отблъсна от себе си. Но за нейно учудване мисълта, че Робин може би се люби с Лизи, силно я дразнеше. Сърцето й се свиваше от болка само като си представяше Лизи в ръцете на Робин, сякаш й завиждаше за ласките, които получаваше — тези негови ласки, способни да превърнат всяка жена в развратница. Кейт тръсна глава, но не успя да отпъди тези мисли.

След бурната първа брачна нощ, Кейт и Робин се отнасяха един към друг с любезност, характерна за случайни познати. На нея й беше почти невъзможно да го погледне в очите, след като се бе държала по такъв ужасен начин. Оказа се, че е достатъчно само Робин да я притисне до себе си и цялото й желание да му се противопостави се стопяваше. Не можеше да понася дори мисълта, че губи контрол над себе си, особено пък над чувствата си.

Всеки път, когато видеше Кейт, Робин изпадаше в плен на спомените. Не можеше да забрави как тя изпитваше върховно удоволствие в ръцете му, как му се отдаваше изцяло, овладяна от възбуда и как страстно отговаряше на ласките му. Може да го засипва с лъжи до прегракване, но инстинктът му подсказваше, че дълбоко в прекрасното тяло на Кейт вече е пламнало искрено чувство към него. Тя просто е прекалено упорита и не иска да признае, че изпитва любов към един бивш затворник.

Когато Рой забеляза, че Уилям започна да се уморява, той стана да си тръгва като обеща, че пак ще дойде някой ден.

— Ще кажеш ли на Кейт да дойде при мен — помоли го Уилям.

Макар че почти през цялото време беше на легло, той познаваше добре дъщеря си и веднага усети, че нещо не е наред между двамата младоженци. Надяваше се, че ще успее да вразуми Кейт, тъй като бе убеден, че в нея е причината за неблагополучията.

Кейт не се виждаше долу и Рой тръгна да я търси наоколо. Нямаше я във всекидневната, тогава се насочи към кухнята като спря точно на вратата. Мод се беше привела над врящата тенджера, когато почувства, че не е сама. Вдигна глава и срещна пронизващите сиви очи на Рой Пенрод. Бузите й се бяха зачервили от топлината, а гъстата й коса очертаваше симпатичното й лице. Рой не каза нито дума, просто стоеше и я гледаше.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър — попита Мод, притеснена от вниманието на красивия джентълмен.

В първия миг Рой съвсем забрави за какво бе дошъл. Отдавна не беше виждал толкова привлекателна жена като Мод. Нито пък си спомняше някоя жена да му е правила такова силно впечатление. Макар че не беше вече млад, Рой бе все още здрав и жизнен. Но в продължение на години бе потискал естествените си страсти, като се стремеше да концентрира всичките си сили в отглеждането на синовете си, както и е превръщането на фермата в една от най-богатите в цял Ню Саут Уейлс. Съпругата му бе починала още на кораба, след като напуснаха Англия и той и досега не можеше да си прости, че помоли тази крехка жена да тръгне за Австралия. Като гледаше Мод, Рой изведнъж осъзна колко самотен се чувства.

— Коя си ти — попита той.

Мод се изчерви още повече, защото реши, че по някакъв начин е разгневила красивия господин.

— Мод Линч, готвачката в имението Маккензи.

— Мод — повтори бавно Рой, сякаш да запомни добре името. — Аз съм Рой Пенрод.

— О, аз познавам сина ви. Много ми е приятно да се запозная с вас, сър.

Внезапно Рой си спомни за целта на посещението си.

— Търся Кейт. Виждала ли си я?

— Тя излезе преди малко навън, тръгна към градината. Да отида ли да я повикам?

— Не, Мод, сам ще я намеря. Отдавна ли си в Ню Саут Уейлс?

— Не, сър, пристигнах преди няколко месеца. Аз… — тя пламна цялата, — аз съм затворничка.

— Знам — усмихна се нежно Рой. — Повечето от прислугата са такива. И снаха ми е бивша затворничка, но ще ти призная, че не бих искал по-добра съпруга за сина си и по-прекрасна майка за внуците ми.

Признанието на Мод съвсем не го отблъскваше, защото добре знаеше, че много от затворниците пристигат тук, макар че са извършили съвсем дребни престъпления. Инстинктът му подсказваше, че Мод не е способна на долно или жестоко престъпление, а по-скоро е жертва на английското правосъдие, точно както и Кейси. Вече знаеше, че ще се върне, и то скоро, за да види отново Мод Линч.

Щом разбра, че Уилям иска да я види, Кейт веднага забърза към стаята му.

— Изпратил си да ме повикат, татко.

— Да, дъще. Омъжена си едва от няколко дни, но ми се струва, че съзнателно се мъчиш да разрушиш брака си.

— Татко — ядосано извика Кейт, — защо обвиняваш за всичко единствено мен? Аз бях против този брак още от самото начало.

— Точно затова смятам, че в теб е главната вина. Ти си упорита жена, Кейт, но поне със сигурност знам, че си честна. Кажи ми истината, не можеш ли да преживееш факта, че Робин е бивш затворник?

Уилям бе намерил верния тон. Кейт винаги се е смятала за честен човек. Може би татко е прав, размишляваше горчиво тя. Те двамата с Робин бяха вече свързани, но дали хармонията в леглото бе най-важното нещо в един брак? Особено като се има предвид начинът, по който бе постъпил Робин — подмолните му действия зад гърба й, само и само да получи имението Маккензи.

— Искам само да ми обещаеш, че ще дадеш възможност на Робин да бъде добър съпруг. Не е чак толкова много, нали? Сигурен съм, че той ще те направи щастлива, стига да му позволиш.

Кейт прехапа устни, искаше й се да изкрещи, че всичко това е нечестно, дори жестоко, но замълча и кимна с глава. Нямаше смисъл да спори с един болен човек.

— Ще се опитам, татко, но не съм сигурна, че ще има някакъв резултат.

— Това е всичко, което искам от теб, дъще.

Кейт дълго мисли върху думите на баща си, след като напусна стаята му. Той толкова силно желаеше бракът й с Робин да бъде щастлив, че я караше да изпитва чувство за вина, защото не бе направила достатъчно усилия за да удовлетвори молбата му. Може би… господи, ако само можеше да преглътне гордостта си… може би ще трябва да се опита да забрави миналото на Робин и всичко, което вече е направил, и да се съсредоточи върху сглобяването на парчетата от брака им, които все още съществуват. Все пак, бракът е веднъж и завинаги.

Робин трябваше да изслуша същата лекция, когато този ден след вечеря отиде да пожелае на Уилям лека нощ. Кейт бе необикновено мълчалива по време на вечерята, но Робин не обърна внимание на това. Напоследък вечерните часове, които двамата трябваше да прекарат заедно, бяха истинско мъчение. Разговаряха рядко за незначителни неща, и то подчертано любезно. Тази вечер размениха само няколко думи за посещението на Рой Пенрод. Когато Кейт се качи горе в стаята си, Робин се отби при Уилям.

Старецът едва дишаше и Робин му нагласи по-удобно възглавницата под главата.

— Взе ли лекарствата си, Уилям?

— Да — задъхано отвърна старецът и потрепери. — Тази вечер нещо не съм добре.

— Тогава ще те оставя да си починеш.

— Почакай, Робин. Знам, че с Кейт имате проблеми и се чувствам отговорен за всичко. Нали аз най-много настоявах за брака ви и дълбоко в себе си все още съм убеден, че вие двамата сте създадени един за друг.

Робин не беше толкова сигурен, но не искаше да спори с болния човек.

— Всичко зависи от Кейт, Уилям. Съдбата на нашия брак е изцяло в ръцете на дъщеря ти и упоритата й гордост. Може би въобще не трябваше да се съгласявам с тази безумна идея. Мислех си, че аз… — той млъкна и се изчерви, — по дяволите, какво ли значение има вече всичко това? Лека нощ, Уилям. Почини си добре.

Робин тъкмо се беше съблякъл и си бе легнал, когато чу, че вратата се отвори и след това се затвори. На слабата светлина от нощната лампа той трудно можеше да види кой влиза, но по очертанията на силуета разбра, че е жена. Може би Кейт? Кръвта нахлу в главата му и сърцето му лудо заби. Нима накрая бе преглътнала гордостта си и идваше при него? За него бе много по-трудно, отколкото предполагаше, да я остави на мира, защото страстно я желаеше. Бе готов всеки момент да забрави острите думи, които си бяха казали, да я притисне силно до себе си и да я вземе цялата. Ето, сега тя идваше при него и всичко така прекрасно се промени.

Жената се приближи бавно и се появи в очертанията от светлината на лампата. Изумен, Робин направо загуби дъха си. Това беше Лизи, боса и облечена само в почти прозрачна нощница, под която ясно се очертаваше всяка гънка от тялото й.

— По дяволите! Какво правиш тук, Лизи? Да не си полудяла да идваш в такъв вид в стаята ми?

— Не, не съм луда, Робин, просто искам да ти помогна да забравиш болката, която ти причинява тази студена вещица.

— Тази „вещица“ е моя съпруга — студено я сряза Робин.

— Но тя не постъпва като съпруга — сви рамене Лизи. — Ако аз бях твоя жена, щях да бъда в леглото заедно с теб, а не да спя сама в отделна стая. Нека да ти помогна, Робин, няма да съжаляваш за това.

Тя се приближи още повече и спря точно до леглото му. Като изгледа изразително голите му рамене и онези части от тялото му, които бяха покрити с чаршафа, Лизи облиза устни и седна на ръба на леглото.

— Хайде, Робин, аз знам как да доставя удоволствие на един мъж.

Едва изрекла тези думи, тя протегна ръка и го погали.

— По дяволите — изруга Робин. Той наистина изпитваше силно желание. Но то го изпълваше и преди Лизи да влезе в стаята, породено бе само от мисълта за всичко, което бе направила Кейт с него.

Очите на Лизи заблестяха при вида на издутината под чаршафа, която ясно свидетелстваше за състоянието на Робин. Той изпъшка и понечи да стане, за да я изхвърли навън, но после се отказа. По дяволите, беше гол, силно възбуден и в стаята стоеше жена, която беше готова да легне с него. Какво повече би могъл да иска един мъж? Отговорът бе прост и обикновен. Кейт. Той искаше Кейт. Но нали собствената му съпруга му бе разрешила да удовлетворява желанията си както си иска. Ако беше мъж на място, щеше да постъпи точно така. Господ му е свидетел, че в момента можеше да се справи с Лизи и с още няколко жени. Мислите за Кейт и за страстта, с която отвръщаше на ласките му, направо го бяха подлудили през последните дни. Защо пък Лизи да не може да свърши работа? Защото не беше Кейт.

— Върви по дяволите, Лизи — изръмжа Робин и стисна зъби, за да се овладее, докато Лизи продължаваше с интерес да гледа към точно определено място от тялото му под чаршафа.

— Виждам, че ме желаеш, Робин — доволно отбеляза Лизи. — Имам достатъчно опит, за да разбера това. Мога да ти доставя удоволствие, за каквото съпругата ти не е и сънувала. Желая те от момента, в който те видях за първи път.

— Не чувстваш ли, че прекаляваш — отвърна Робин, като отчаяно се мъчеше да запази контрол над себе си. Колко трудно му се отдаваше това! — Ако някога имам нужда от жена, бих предпочел сам да си я избера. А сега веднага се измитай, защото ако не го направиш, ще се погрижа да те преместят другаде. Може би другите хора, при които ще отидеш на работа, ще се възползват от услугите ти.

Кейт се спря пред вратата на стаята на Робин. Беше мислила дълго, преди да се реши да отиде при него, за да опитат двамата да разчистят разногласията си. Не беше сигурна, че ще може да издържи дълго да живее в такова безразличие. След като вече имаше съпруг, трябваше да признае, че Робин не беше нито по-добър, нито по-лош от останалите мъже, които познаваше. Той поне се отнасяше с толкова уважение и съчувствие към баща й и обичаше имението Маккензи, така че щеше да работи здраво за просперитета му.

Бе сложила вече ръка на дръжката и в миг застина. Дочу шепот на гласове през вратата. Единият глас беше мек и женски, а другият — рязък и отчетлив. Кейт веднага се досети кого ще намери в стаята на Робин. Нима сама не му бе дала разрешение да търси удоволствия другаде? Но все пак изпита болка, че толкова бързо е прибрал Лизи в леглото си. Тя понечи да си тръгне, но в миг я овладя внезапен, необясним гняв. Ако не друго, поне искаше да покаже на Робин и неговата никаквица, че е разбрала всичко. Като изправи рамене, Кейт отвори рязко вратата и влезе в стаята с цялата увереност, която можеше да събере.

Робин изглеждаше по-учуден от факта, че виждаше Кейт в стаята си, отколкото от това, че го заварваха с Лизи до леглото му. Защо ли бе дошла Кейт? Дали посещението й не означаваше, че и тя го желае така силно, както и той нея? Той въздъхна силно. Ако наистина беше така, присъствието на Лизи тук само ще засили разочарованието й от него.

— Виждам, че не си губиш времето и бързо си намерил заместница за леглото — саркастично започна Кейт.

— Не е това, което си мислиш, Кейт.

Лизи се усмихна, но не каза нищо, защото добре разбираше какви заключения си бе направила Кейт и ни най-малко не съжаляваше за това. Една жена, изхвърлила мъж като Робин от леглото си, наистина не го заслужаваше.

— Не е ли? Да не искаш да ти повярвам, че Лизи просто е дошла на приятелско посещение при теб по нощница по това време на нощта?

На Робин не му се искаше Лизи да слуша разправиите им, затова й хвърли леден поглед и нареди:

— Остави ни, Лизи. И не влизай повече тук, без да съм те извикал.

— Но Робин…

— Прави каквото ти казвам.

Лизи напусна стаята като хвърли на Кейт смъртоносен поглед. Кейт направо искаше да изкрещи от болка. Как може една прислужница да се появява в такъв вид пред Робин! Нощницата й беше толкова прозрачна, че гърдите й ясно се виждаха. Те бяха доста големи, с изпъкнали напред зърна, които се очертаваха под тънката материя и сигурно биха въздействали по влудяващ начин на всеки мъж. След като вратата се тресна след Лизи, Кейт се приближи до леглото с гневно лице.

— Как си позволяваш?

— Не съм направил нищо, за което нямам специалното ти разрешение — подигравателно отвърна той. Тя го ревнуваше — тази мисъл внезапно осени съзнанието му и му достави истинско удоволствие.

— Можеше да я отведеш поне в обора или на някое по-подходящо място от собствената ми къща. Не те ли е срам?

Робин се засмя и това я накара в миг да осъзнае, че се държи като ревнива съпруга. В действителност тя не се интересуваше с кого ще спи Робин, след като не е с него. Бързо забрави какво я бе довело тук тази вечер, както и разговора преди това с баща си. По-скоро небето ще се продъни, отколкото да се съгласи да е примерна съпруга на такъв лекомислен човек като Робин Флетчър.

— Мисли каквото искаш, Кейт, но аз наистина не съм канил Лизи тук тази вечер. И моята изненада бе не по-малка от твоята, когато я видях да влиза.

Кейт му хвърли леден поглед, погледна по-скоро не него, а голото му тяло, покрито само с един чаршаф.

— Все пак си бил готов да я посрещнеш.

— Винаги спя гол. Ако ми беше истинска съпруга и спеше с мен, щеше да го знаеш.

Кейт не можа да измисли никакъв подходящ отговор за язвителната му забележка.

— А ти защо дойде, Кейт?

Тя се обърка. В никакъв случай не можеше да му признае, че бе дошла да се сдобрят, след като го намери с друга жена в стаята.

— Кейт… погледни ме. Знам защо си дошла.

Думите му доста я озадачиха, тя вдигна глава и отправи поглед към него.

— Дори и да съм имала някаква причина, тя вече не съществува. Желая ти лека нощ. Или може би искаш да изпратя отново Лизи при теб?

Робин я хвана за ръката преди да успее да се измъкне.

— Не искам Лизи. Ако я желаех, щях да я имам отдавна. Не можеш ли да разбереш с упоритата си глава, че желая единствено теб?

— Няма защо да ме лъжеш, Робин. И двамата добре знаем защо се ожени за мен. Не съм хубава, а освен това съм прекалено стара, за да ме желае някой.

— Глупости, как можеш да мислиш такива ужасни неща за себе си, скъпа?

— Не се опитвай да ме успокояваш — възрази Кейт и започна да се ядосва. — Каквото и да говориш, фактът си остава факт: ти и Лизи бяхте… ти… по дяволите, пусни ме да се ходя.

— Нима не искаш да повярваш на нито една моя дума? Понякога ми се иска да те разтреса цялата, докато ти дойде ума в главата. Точно такова е желанието ми в момента.

— Да не си посмял — заплашително го предупреди тя. После го отблъсна от себе си със сила, каквато дори не предполагаше, че притежава, и побягна към вратата. Но не беше достатъчно бърза. Робин скочи пъргаво от леглото, протегна ръка, сграбчи я за косата и обърна лицето й към своето.

Той беше гол. И възбуден. Кейт мълчаливо пое дъх, очарована от внушителните му форми. Дали тя бе причината за тази възбуда или посещението на Лизи? Без да се притеснява от голотата си, Робин продължаваше да я държи здраво притисната между двете си ръце. Но силното му мускулесто тяло оказваше върху Кейт по-силно въздействие, отколкото би й се искало. Тя трябваше да се махне от него. И то веднага!

— Пусни ме, Робин!

— Не, ти дойде при мен с цел и мисля, че знам каква е тя.

— Нищичко не знаеш.

— Познавам те вече. Знам как се чувстваш, когато си в ръцете ми. Не съм забравил как въздишаш, когато с устните си и езика си те довеждам до пълен екстаз. Нито пък какво удоволствие изпитваш, когато навляза в теб. Ти си така нежна, и влажна, и гореща, че аз…

— Спри! Спри веднага!

Тя закри с длани ушите си, за да не стигат думите му до мозъка й. Тези ужасни, еротични, груби думи, които стопяваха всяка съпротива и запалваха страшен огън у нея.

— Ще ти дам това, което и двамата искаме, любима.

После усети, че полита безпомощно, защото Робин я бе взел на ръце и я занесе до леглото. И преди да успее да се освободи от него, силното му тяло се стовари върху нейното и го прикова към дюшека.

После започна да я целува. Целувките му бяха страстни, жадни, а ръцете му трескаво се плъзгаха по тялото й и галеха всички онези прекрасни места, които отскоро познаваха. С невероятна бързина той смъкна дрехите от тялото й. Нещо се скъса, но никой не обърна внимание на това. Робин вдигна глава и впи устните си в нейните, а езикът му жадно се опитваше да проникне навътре в устата й. Тя го ухапа и усети вкус на кръв. Но това само още повече го влуди. Плувнал в пот от страстно желание, той усещаше, че не може да чака нито миг повече и трябва веднага да обладае жегната, която се намираше в ръцете му.

Кейт изпита удоволствие от тази трескава нужда, която усети у него, защото разбираше, че ако се е любил с Лизи, желанието му едва ли щеше да е толкова силно сега. Лицето му се беше изопнало от това желание, а очите му блестяха от страст. Той проникна силно в нея. Кейт изкрещя. Но не от болка… о, не… не от болка. Изкрещя от изумителното усещане, което й причиняваше твърдата му плът, навлязла вътре в нея. Изкрещя, защото не можеше да се въздържи, когато той започна бързо и яростно да прониква в нея. Изкрещя, защото той бе навел глава към едната от гърдите й и я бе всмукнал силно.

— Кръстосай краката си на кръста ми — нежно я подкани Робин.

Но тъй като се забави, той сграбчи краката й и ги вдигна чак до раменете си. Така проникна още по-дълбоко в нея. Кейт изпита невъобразимо удоволствие и цялата потрепери. Робин също въздъхна от наслада.

— Робин…

— Знам, любов моя, и аз чувствам същото. Сега, Кейт, сега!

Двамата достигнаха едновременно до оргазъм. Телата им се извиваха и тресяха от силното чувство. Кейт усети как семето на Робин се впръсква дълбоко в нея и за миг си помисли, че би могла да забременее. Но сега просто не беше в състояние да мисли за каквото и да било, душата й сякаш се отдели от тялото й и щастливо отплува в неизвестността.

Кейт лежеше неподвижно, покрила очи с едната си ръка. Робин все още бе върху нея, телата им като че се бяха слели. Ръцете му опипваха собственически цялото й тяло — от гърдите до колената.

— Ти си моя, Кейт Маккензи. Колкото и да се опитваш да го отричаш, винаги ще бъдеш моя.

Едва след тези изречени с тържествен тон думи той се свлече и легна до нея. Кейт мълчеше — съзнаваше че Робин е напълно прав и не намираше сили да му се противопостави.

— Кейт, чу ли какво казах?

— Чух — глухо отвърна тя.

— Съгласна ли си да признаеш, че ние наистина сме привързани един към друг и да ми станеш истинска жена?

Та нали затова Кейт бе потърсила Робин тази вечер? Но след като намери Лизи в стаята му, нещата доста се промениха.

— Ще ми трябва време да размисля.

— Искам да ми отговориш веднага, Кейт.

— Аз… — внезапно тя се заслуша, стори й се че чу някакъв шум в някоя от съседните стаи. Почака малко и пак наостри уши. — Чу ли нещо?

— Не се опитвай да ме баламосваш, Кейт. Нищо не чувам. Знаеш, че баща ти много държи на нашия брак. Защо си толкова упорита?

— Кълна се, че чух някакъв шум. Може би трябва да отида и да погледна татко.

— Бях при него точно преди да се прибера в стаята. Беше си взел лекарството и се готвеше да заспива.

— Все пак…

Робин отново я притисна до себе си.

— Ще се любя с теб цялата нощ, докато разбереш, че опитите ти да живеем разделено само ни причиняват болка. И на двамата.

Ръцете отново нетърпеливо обхождаха тялото й, нежно галеха бедрата, после приятно заоблените й задни части.

Забрави за всичко на този свят, включително и за Уилям, когато Робин я завъртя и тя се оказа отгоре му, силно притиснала бедрата му към себе си. Той бе отново възбуден, членът му стърчеше твърд и изправен между тях, докато устните му стръвно обхождаха гърдите й. Ръката му се плъзна между краката й и докосна с непогрешима точност най-чувствителните места, с което уби и последната съпротива у нея и тя бе вече напълно загубена. Кейт извика, после отново и отново, когато Робин започна с ритмични движения да навлиза все по-навътре и по-навътре в нея и с невероятна лекота водеше и двамата към върховно удоволствие.

Когато усетиха първо изтощение, Робин се плъзна бавно настрана и легна на леглото с лице към нея. Притисна я нежно към себе си и постави главата й на рамото си.

— Сега се наспи хубаво, любов моя. Утре ще се преместя отново при теб.

За Робин това беше единственото възможно решение. Той не можеше да си представи дори, че някога ще заспи без да притиска Кейт до себе си.

Слънцето вече грееше, когато той се събуди, но реши, че още е доста рано. Кейт продължаваше да спи, свита на топка до него. Чувстваше се така добре. Докосна нежно гърдите й и с удоволствие усети как зърната й веднага набъбват. Тя бе така чувствителна към ласките му, че му се искаше да благодари безкрайно на бога за този благословен подарък. Малко мъже можеха да се похвалят с толкова чувствени съпруги. Дори Серина не можеше да се сравнява с Кейт, въпреки че беше по-млада и значително по-опитна.

Започна да я гали нежно, като отделяше специално внимание на гърдите й. Кейт се размърда, но не се събуди. Когато наведе глава и засмука набъбналите й зърна, тя отвори очи и промърмори:

— Ама ти никога ли не спиш?

— След като ти си до мен? Невъзможно! Имаме точно време за… — думите замръзнаха в устата му, защото видя, че Лизи нахълтва в стаята. — Какво по дяволите правиш тук? Не можеш ли да почукаш?

Той дръпна чаршафа, за да скрие голото тяло на Кейт от любопитния й поглед.

— Ами… господарят — с мъка успя да изрече Лизи.

Ако нещата се бяха развили по друг начин, сега тя можеше да бъде в леглото до Робин.

— Какво става с татко — скочи Кейт, без да обръща внимание на голотата си.

— Мод не могла да го събуди тази сутрин, като занесла закуската му. Тя мисли… че той…

Лизи млъкна безпомощно, но и без това нямаше нужда от никакви допълнителни обяснения. Кейт бе вече на крака и бързо се обличаше. Робин я последва. Лизи стоеше и ги наблюдаваше, докато Робин не й нареди да се маха. Кейт едва сдържаше сълзите си, когато стигна в стаята на Уилям. Нямаше нужда от лекар, беше ясно, че той е мъртъв. И веднага личеше, че е починал преди часове. Тя коленичи до леглото му и заплака, опряла глава на гърдите му.

— Всички очаквахме това да се случи — опитваше се да я успокои Робин, макар че и той самият бе доста разстроен.

— Трябваше да дойда при него през нощта — настояваше Кейт. — Чух някакъв шум, но проявих глупава доверчивост и ти повярвах, че всичко е наред. Ти си виновен, Робин — очите й бяха потъмнели от гняв и болка. Робин се ядоса, но не каза нищо, защото разбираше, че Кейт има нужда от някой, върху който да стовари болката си.

— Как можах да допусна страстта да заглуши чувството ми за дълг към баща ми. Той умря по моя вина. Ако бях дошла при него през нощта, сега той щеше да е жив.

— Това съвсем не е сигурно, Кейт — опита се да я успокои Робин. — Не можеш дори да знаеш дали шумът, който си чула, е бил от Уилям. Може да е била някоя нощна птица или какво ли не още, за бога.

— Никога няма да ти простя за това, Робин — повтори Кейт, обезумяла от мъка. — За последен път допуснах тялото да ръководи разсъдъка ми. Поддадох се като развратница на ласките ти, докато баща ми умираше.

— Ти бе просто една любяща съпруга — напомни й той. — Точно това искаше и баща ти. Той умря щастлив, Кейт. Където и да е сега, той знае, че аз ще се грижа добре за теб.

Но тя не искаше да го чуе. Той остана така още дълго, слушаше с болка риданията й и накрая я остави сама с мъката й и отиде да се погрижи за формалностите по погребението.

За погребението дойде същият свещеник, който обяви брака им. Гробът на Уилям бе точно преди началото на гората, близо до къщата. През двата дни преди погребението Кейт като че прие окончателно мисълта за смъртта на баща си, но остана доста странна, мълчалива, отнесена и отхвърляше всички опити на Робин да я успокоява.

Цялото семейство Пенрод присъства на погребението, с изключение на Бен, който се бе включил в една експедиция, търсеща път през Сините планини. Беше средата на януари, 1813 година, и слънцето безмилостно грееше. Групата, събрана около гроба на Уилям започна малко по малко да се разпада, всички си тръгнаха един след друг, останаха само Кейт и Робин.

— Хайде, любов моя, тук е прекалено горещо. Баща ти беше смел човек. Ще се чувства по-добре, ако знае, че ти не скърбиш прекалено за него.

Той докосна ръката й, но тя се дръпна рязко и му хвърли остър, дори смразяващ поглед.

— Не ме докосвай! — Думите бяха почти изсъскани и злобата, която се долавяше в тях, силно го учуди. — Не искам никога вече да ме докосваш, разбра ли? Баща ми щеше да е още жив, ако ти не ме бе превърнал в едно същество, което направо не познавам.

— Невъзможно е да мислиш така, Кейт — разтревожено каза Робин. — Скоро мъката ти ще отмине. И ние ще имаме деца след време й животът ще следва своя естествен ход.

Кейт го изгледа с такова отвращение, сякаш беше някакво гадно същество, което при това й говореше отвратителни неща.

— Не искам деца от теб.

Робин отвори уста, но нито дума не се отрони от нея. Той бе така изумен, че не знаеше какво да отговори. Разбираше, че Кейт преживява страшна болка, но как би могла да му каже подобно нещо?

— Може би вече носиш мое дете в утробата си — тихо отвърна той.

— По-скоро бих се убила, отколкото да го родя.

Робин я изгледа, онемял от учудване. После се обърна и бавно си тръгна.