Нежно изкушение (Дива любов)

Епилог

— По дяволите, Деър, как си могъл да издържиш всичко това, и то два пъти — попита Робин, като нервно прекара пръстите си през гъстата си коса. Един жест, който издаваше голямата му тревога и напрежението му.

— Не съм бил при Кейси, когато се появи Брендън, но не се отделих от нея по време на раждането на Луси. И ти си първият, на който съобщавам, че ще бъда до нея и при раждането на третото ни дете, което очакваме. Но това вече ще бъде последното, твърдо сме решили. Не съм се оженил за Кейси, за да я превръщам в плодоносна кобила.

Деър и Кейси бяха пристигнали в Батърст, за да помогнат на Кейт и Робин при раждането на детето им. Кейси в момента беше при Кейт, която бе започнала да ражда, след като през цялата нощ не бе мигнала от силните болки. Изгониха децата навън да си играят, а Деър се опитваше да успокоява Робин. Тъй като в момента д-р Проктър бе пристигнал временно да практикува в Батърст, Кейт можеше да разчита на най-квалифицирана лекарска помощ. Но независимо от това, Робин крачеше нервно напред-назад из кухнята, където двамата с Деър бяха прекарали почти цялата нощ.

— Три деца — с ужас повтори Робин. — Що се отнася до мен, това ще бъде нашето единствено дете. Никога не бих подложил Кейт отново на такива мъки.

— Предполагам, че Кейт ще има различно мнение по въпроса — усмихна се Деър.

Внезапно до ушите им достигна силен писък, който идваше от горния етаж.

— По дяволите, тя умира! Искам веднага да отида при нея!

И без да обръща внимание на усмивката и на протестите на Деър, той се втурна нагоре по стълбите.

Робин бе прекарал часове наред край леглото на Кейт през последната нощ, държеше ръката й, говореше й нещо успокоително. Искаше му се да поеме част от болката, но това бе невъзможно. Колкото повече време минаваше, толкова по-неспокоен и притеснен ставаше, въпреки уверенията на д-р Проктър, че всичко върви нормално. За нещастие Робин просто не можеше да издържа да гледа как Кейт се измъчва от болка, затова д-р Проктър и Кейси решиха, че за Кейт ще е много по-добре, ако Робин не се върти около нея и не я притеснява с тревогата и нетърпението си. Най-накрая Кейси го изпрати долу в кухнята при Деър.

Робин отвори със замах вратата на спалнята и веднага насочи погледа си към леглото, където Кейт лежеше съвсем бледа и неподвижна.

— Господи, тя е мъртва.

— Кейт е добре — увери го Кейси, като се приближи бързо към него. — Имаш прекрасна дъщеря. Моля те имай търпение още няколко минути, докато я изкъпя, за да можеш да я видиш добре.

Като хвърли на Кейси само един объркан и неразбиращ поглед, Робин мина покрай нея и коленичи до леглото пред Кейт. Проктър все още й правеше нещо, но Робин не виждаше нищо друго освен бледото й лице и слабото повдигане и падане на гърдите й под чаршафа. Струваше му се, че не е никак добре.

— Какво й е?

— Изтощена е — обясни му д-р Проктър, докато издърпваше нещо откъм долната част на леглото. — Кейт се справи чудесно. Дъщеря ти е прекрасно здраво бебе и обещава да бъде не по-малка красавица от майка си.

Кейт отвори очи, видя разтревоженото лице на Робин над себе си и се усмихна. Чертите на Робин веднага се смекчиха, сивите му очи се изпълниха с топлота и нежност, той се наведе и я целуна по челото.

— Имаме си дъщеря — каза Кейт и очите й бяха изпълнени с толкова радост и майчина гордост, че Робин направо се смая. Нима вече бе забравила за ужасните мъки, които преживя, за да роди това дете? — Разочарован ли си, че не е момче още от първия път?

Вече убеден, че Кейт наистина е добре, Робин насочи погледа си към малкото човешко същество, което двамата с Кейт бяха създали. То бе толкова красиво и за втори път в живота си той изпита невероятно силна любов към някого, от която направо щеше да се пръсне сърцето му.

— Не съм ни най-малко разочарован. Тя е прекрасна. Дори да нямаме други деца, това напълно ще ме задоволи.

Макар че бе доста уморена, Кейт се усмихна дяволито.

— Като те знам какъв си ненаситен, доста се съмнявам, че тя ще бъде единственото ни дете. Имаш ли нещо против да я наречем Моли?

— Чудесно име за нашата чудесна дъщеря.

— Може би трябва да си тръгнеш, Робин — предложи Кейси, като взе бебето от ръцете на Кейт. — Кейт е доста изтощена, а освен това трябва да се погрижим още за нея.

Робин се изправи с нежелание.

— Добре. Почивай, любов моя, ще дойда при теб по-късно.

— Робин?

— Да, скъпа.

— Не съм била права. Оказа се, че не съм прекалено стара, за да ти родя деца.

— Стара? Откъде ти хрумна тази глупост? За мен ти винаги ще бъдеш млада. Дори когато косите и на двама ни се прошарят и вече имаме внуци. За любов като нашата възрастта няма значение.