Нежно изкушение (Дива любов)

Пета глава

Няколко дни бяха необходими на Робин, за да осъзнае, че наистина е свободен човек и решението за това е взето окончателно. Трябваше да отиде до Сидни, за да получи документа за помилването си лично от губернатора Маккери и да посочи къде иска да му се предостави трийсетакровото парче земя, на което имаше право. Избра си земя близо до Парамата, малко встрани от долината Хокесбъри, защото там всичко бе вече взето — от спекуланти, които купуваха почти на безценица огромно количество земя, а също и от бивши затворници, които след освобождаването си според закона имаха право на трийсет акра. След като се върна от Сидни страшно му се искаше да поговори с Кейт, вече като с равен и я потърси из имението.

Намери я в кухнята, където даваше инструкции на Мод за обяда на Уилям. Бедният старец през последните дни почти не се докосваше до храната и отслабваше с всеки изминал час.

— Кейт, бих искал да поговоря с теб насаме — обяви Робин и забеляза любопитството, което се изрази на лицето на Мод.

Кейт се намръщи, но последва Робин в малката стая до всекидневната, предназначена за работен кабинет.

— За какво искаш да говориш с мен, Робин?

Кейт добре знаеше какво ще иска Робин. Сигурно щеше да й съобщи, че напуска, защото желае да се заеме с обработката на собствената си земя. Тя не можеше да го обвинява за това, дори напротив, прие с радост новината. Поздрави го специално с новото му положение, но не се впусна в много сърдечни обяснения, защото съзнателно се стремеше да се държи на дистанция от него. Усещаше, че просто не може да контролира чувствата си, когато бе с Робин Флетчър. А и той бе толкова избухлив и раздразнителен. Никой мъж досега не бе успявал да я накара да забрави всичко на този свят, а този го постигаше, но това никак не й харесваше. Освен това тя се чувстваше напълно способна да се грижи сама за фермата, не се нуждаеше от помощта му.

— Исках да ти кажа, че няма да ви оставя сами с баща ти, преди да съм намерил способен човек, който да се заеме с моята работа.

— Няма защо да се безпокоиш. Знам отлично какво трябва да се прави. Освен това си представям колко ти се иска да се заемеш със собствената си земя. Моля те, чувствай се свободен да си тръгнеш, когато пожелаеш.

— Мисля за баща ти, Кейт. Той ще бъде много притеснен от мисълта, че ти трябва да се заемеш с всичко, а знаеш какво казва лекарят за стреса. Знам какво мислиш за мен, но няма да нараня така баща ти.

— Колко си великодушен само — подигравателно каза Кейт. — Имаш ли пред вид някой, който може да те замести?

— Да, исках и за това да поговорим. Можеш ли да дойдеш с мен до Парамата? Чух за един човек там, със статут на преждевременно освободен, който търси работа. Мислех си, че може би ще искаш да поговориш с него преди да го поканим в имението и да го представим на Уилям.

Кейт помисли за миг върху предложението му и реши, че няма нищо да загуби, ако се съгласи. Баща й, докато е жив, ще настоява за назначаване на опитен управител на имението.

— Кога ще тръгнем?

— Можеш ли да се приготвиш до един час?

— Разбира се. Татко ще спи почти през целия следобед, а аз и без това трябваше да ходя до Парамата за продукти.

— Ще приготвя колата и ще те чакам отвън — кимна Робин. — Сложи си шапка, декември е един от най-топлите месеци тук и слънцето е много силно.

След час Робин помогна на Кейт да се настани горе на седалката, после пъргаво подскочи и седна до нея. Дръпна силно юздите назад и двете бичета бавно потеглиха. Цели два часа се влачиха по разбития път, докато стигнат до процъфтяващата Парамата. В града все повече и повече се концентрираше търговията, богатите хора се преместваха тук, за да развиват по-оживен бизнес, появил се бе вече лекар, открита бе банка, както и множество магазини, в които можеше да се намери всичко необходимо за съществуването.

— Ти можеш да минеш по магазините, Кейт — предложи й Робин. — А в това време аз ще потърся нашия човек. Чух, че работи някъде наблизо. Ако не съм се върнал, когато свършиш, изчакай ме в колата.

Робин я хвана през кръста, за да я смъкне от колата и все още не я беше пуснал, когато на вратата на един от близките магазини се появи жена, която го повика по име и се спусна към него. Тя се хвърли на врата му, като почти избута Кейт встрани. Беше дребничка, с буйна съвсем светла коса, която очертаваше красивото й лице. От сините й, малко дръпнати настрана очи струеше толкова радост и топлота, докато тя поздравяваше Робин, че на Кейт й стана малко неприятно.

— Робин, чухме чудесната новина! Никой не заслужава помилване повече от теб.

И сякаш за да потвърди убедеността си в това, което казва, тя се повдигна на пръсти и сърдечно го целуна по устните.

Робин се засмя, хвана я през кръста и я завъртя около себе си така силно, че полата й се развя като ветрило и откри добре оформените й глезени. Кейт бе доста възмутена от тази гледка.

— Наистина е чудесно, нали Серина — щастливо попита Робин.

— Какви са сега плановете ти — веднага полюбопитства Серина. — Надявам се, че включваш и мен в тях.

По лицето на Робин не можеше да се разбере какво точно мисли в момента, нито пък дали плановете му за бъдещето включват и Серина Линч. Може би само преди няколко седмици той бе готов да направи предложение на Серина още в момента, когато получи документа за помилването си. С нейната зестра имаше намерение да купи още земя от бивши затворници, които бяха получили полагаемите им се трийсет акра, а след това бяха потънали в дългове. Богаташите обикновено се възползваха от факта, че те са принудени да продават земята си, но Робин бе решил и той да се сдобие с нещичко. Все още му се искаше да има своя земя, но след като срещна Кейт, Серина вече не му изглеждаше толкова привлекателна. Тя бе красива и имаше не малко кандидати. Така че със сигурност щеше скоро да си намери някой друг. Всъщност Робин бе убеден, че тя се среща и с други мъже, когато него го няма в града. Не беше от този тип хора, които ликвидират старите си връзки преди да са сигурни, че те все още няма да им са от полза.

— Все още не съм решил какво ще правя и кога точно ще се преместя на моята земя — обясни Робин. — Спестил съм почти всичко, което получавах, така че ще успея да си построя хубава къща. Но едва ли ще напусна имението Маккензи, преди да съм намерил заместник. Уилям Маккензи е много болен и не мога да го оставя в този момент.

Едва сега Серина насочи погледа си към Кейт. И това, което видя, не й направи никакво впечатление.

— Серина, това е Кейт Маккензи. Кейт, запознай се със Серина Линч. Баща й е собственик на банка.

Кейт с раздразнение стисна зъби. Какво би трябвало да направи, за да научи Робин, че името й е Катрин?

— Приятно ми е да се запозная с теб, Серина.

— Вие сте съпругата на новия собственик на имението Маккензи, нали така? — попита Серина.

— Не, аз съм дъщеря му.

— Дъщеря му? Може би единствената му дъщеря — подчерта Серина.

По тона й Кейт се досети какво точно си мисли Серина за една жена на нейната възраст, която все още не се е омъжила, независимо как изглежда.

Робин издаваше някакви странни звуци и Кейт обърна поглед към него. С изненада видя, че той се смее. Погледна го заплашително, но това сякаш още повече го развесели.

— Може би ще те разочаровам, Серина, но аз не съм омъжена и се чувствам прекрасно. А сега ще помоля да ме извиниш, защото трябва да пазарувам.

Серина сви устни и се замисли, докато наблюдаваше как Кейт се отдалечава.

— Ах, каква неприятна жена — каза тя и ясно личеше, че Кейт напълно съответства на представите й за стара мома. — Нищо чудно, че не се е омъжила досега, тя е така обикновена.

Обикновена? Кейт? Робин никога не бе възприемал Кейт като обикновена. Той лично би могъл да се закълне, че Кейт е стопроцентова жена, нежна и прекрасна.

— Заради мен ли дойде в града, Робин — тайнствено го попита Скрина. — Точно сега у нас няма никой, така че можем да прекараме чудесно. — Погледна го обещаващо и Робин много добре разбра погледа й, защото наистина в миналото често бе прекарвал чудесни часове с нея.

Макар че още нямаше и двайсет години, Серина Линч добре знаеше как да достави удоволствие на един мъж. Още първия път, когато се любиха, Робин разбра, че тя не беше девствена, но бе достатъчно деликатен, за да го прави на въпрос. Всъщност и не го интересуваше особено как е загубила своята девственост още повече, че и той самият не беше самата невинност. Деър го беше предупредил, че са виждали Серина и с други мъже в града, както и че за нея се разпространяват какви ли не клюки. Но Робин предпочиташе да мисли, че клюките ги пускат главно тези, чието внимание е било отхвърлено от Серина. Същевременно Робин си даваше сметка, че не бива да очаква много от Серина. Тя обича да флиртува, бе доста опитна в леглото и сигурно ще му бъде вярна само ако я държи вкъщи и често й прави деца. Не му беше много ясно защо тя така настойчиво се държеше за него.

— Много би ми се искало да прекарам няколко часа насаме с теб, Серина. — Това бяха лъжи, само лъжи. — Но имам работа в града. Обещах на Уилям Маккензи да намеря човек, който да ме замести във фермата. А и Кейт очаква да я върна вкъщи преди да се стъмни. Знаеш колко са опасни пътищата вечер.

Серина го гледаше с премрежен поглед, като добре знаеше какъв обикновено е ефектът от този поглед върху мъжете. Но този път усилията й бяха напразни. Робин изглеждаше доста притеснен, няколко пъти погледна натам, накъдето бе тръгнала Кейт. Една ужасна мисъл внезапно се загнезди в съзнанието на Серина, но тя веднага я пропъди. Просто невъзможно и дори смешно беше да мисли, че Робин би проявил интерес към такава съсухрена стара мома, след като тя, Серина, е готова да му предложи задоволяване на всичките му желания. Би могла да има и други мъже, но искаше единствено Робин. Той бе чудесен любовник, така щедър в усилията си да й създаде удоволствие, така красив и мъжествен. Още от самото начало за нея нямаше никакво значение фактът, че е затворник, тъй като знаеше, че влиятелните му приятели, семейство Пенрод, са се застъпили за освобождаването му и той скоро щеше да бъде помилван.

— Но скоро ще дойдеш да ме видиш, нали Робин — попита Серина и в гласа й се усещаше разочарование. — Напоследък се виждахме доста често и татко много те харесва. Сериозно бих помислила върху евентуално твое предложение за женитба, стига да го направиш.

Да се ожени за Серина? Изведнъж тази възможност му се стори съвсем непривлекателна. Може би Деър беше прав. Може би просто се бе заблудил. Деър щедро му бе предложил парите, от които се нуждае, и знаеше, че това бе съвсем искрено предложение. Робин наистина възнамеряваше да се ожени един ден, но вече не бе сигурен, че Серина е подходящата за него жена.

— Ще се опитам, Серина — неопределено каза той.

Тя го погледна с надежда, очаквайки много повече. — Що се отнася до предложението за женитба, може би ще поговорим някой друг път.

Думите му бяха доста неопределени, но Робин нямаше желание да се впуска в подробни обяснения в момента.

— Побързай, Робин, моля те, побързай — каза тя и отново се притисна силно към него и го целуна страстно по устните. — С това исках да ти подскажа какъв ще бъде отговорът ми, когато най-накрая решиш да споделиш с мен „плановете“ си.

Точно в момента, когато Серина целуна Робин, Кейт погледна към тях през прозореца на близкия магазин и се намръщи с отвращение. Тази малка никаквица, нима не може да прецени как се излага пред всички, помисли си Кейт. Как би могъл Робин да харесва една жена, която въобще не може да се контролира? Сигурно разочарованието от факта, че не може да има Кейси Пенрод, го бе тласнало към Серина. Това бе единственото сносно обяснение, което Кейт можа да измисли.

— Намерих човека, за когото ти говорих — каза Робин, когато се срещнаха по-късно при колата. — Казва се Джил Бенет, ето го, идва към нас.

Кейт обърна глава и видя един нисък, набит човек с оредяла коса, който се приближаваше към колата. И още от пръв поглед не го хареса. Очите му гузно се извръщаха встрани, когато човек го погледнеше, а във физиономията му имаше нещо толкова свирепо, че кожата й настръхна. Походката му бе прекалено наперена.

— Мис Маккензи, нали? — попита той, като я изгледа от главата до петите и в погледа му се четеше отвращение към целия женски род. — Флетчър ми каза, че ви трябва управител за фермата.

— Може би — уклончиво отвърна Кейт и погледна към Робин, за да види дали и неговото мнение за Джил Бенет съвпада с нейното. Изражението му показваше, че и той не го харесва. — Къде сте работили преди?

Бенет се поколеба за миг, преди да отговори.

— Бях управител на фермата в имението на Партън — каза накрая.

Робин веднага го изгледа с подозрение. Имението на Партън. Наскоро бе плъзнала мълвата за връзката на дъщерята на Партън с един от затворниците, който работел във фермата. Той прелъстил момичето, а когато забременяло, се помъчил да й направи аборт и тя получила силен кръвоизлив, от което починала. Името на мъжа останало неизвестно, тъй като момичето умряло, преди да каже на някого кой е виновникът. Дали пък Бенет не е този злосторник, който така жестоко бе отнел живота на бедното момиче? И как би могъл да позволи на такъв човек да се навърта около Кейт? Тези мисли го накараха да даде категоричен отговор:

— Не мисля, че си подходящ за мястото — каза твърдо той. Кейт въздъхна с облекчение. Ако Робин не бе казал това, трябваше тя да го направи.

Инстинктивно Бенет усети, че Робин знае за мълвата около смъртта на Бетси Партън.

— Слушай, Флетчър, наистина имам нужда от тази работа — опита се все пак да настоява той. — Нямам нищо общо с онази история с дъщерята на Партън.

Кейт нямаше ни най-малка представа за какво намеква той, но побърза да изрази и своето мнение за назначаването му.

— Робин е прав, мистър Бенет. Не мисля, че сте подходящ.

Лицето на Бенет почервеня от гняв, а очите му се присвиха застрашително.

— Не съм подходящ, а? Сигурно предпочиташ красив бик като Флетчър, който да ти вдига полата всеки път, когато ти се прииска? Ако става дума за това, можеш да разчиташ на мен. Досега оплаквания не е имало.

Кейт се задъхваше от гняв, но не каза нито дума, само се приближи по-близо до Робин. Този човек може би беше луд.

— Махай се, Бенет. Чу какво каза мис Маккензи. Не мога със сигурност да твърдя, че си виновен за смъртта на дъщерята на Партън, но не бих желал да се навърташ около мис Маккензи.

— Чух, че старият Маккензи скоро ще умре — не се отказваше Бенет. — А кой мъж би изпълнявал заповедите на една жена? Тя ще има нужда от човек като мен, който да се оправя със затворниците.

— Едва ли. Повечето от затворниците, които работят във фермата, са кротки — противопостави му се Робин. — Освен това вече решихме окончателно. Нямаме нужда от теб в имението Маккензи.

— Не може ли жената сама да говори?

— И аз ви казах същото — потвърди Кейт.

— Дяволска кучка — изруга Бенет като си тръгваше. — Един ден и ти ще си намериш майстора.

— За какво всъщност говореше той — попита Кейт, след като мъжът се изгуби надолу по уличката. — Не разбирам защо споменавахте за имението на Партън.

— Ще ти кажа по пътя за вкъщи. Готова ли си да тръгваме?

— Повече от готова.

— Какъв ужасен човек — потрепери Кейт. — Горкото момиче.

Те пътуваха обратно към имението Маккензи и Робин току-що бе разказал на Кейт за случилото си във фермата на Партън и защо не би искал да се довери на Бенет.

— Не е доказано, че той е извършил това, Кейт, но ми се струва, че не би трябвало да рискуваме. Ако знаех, че е работил във фермата на Партън, нямаше да позволя да се среща с теб.

— Не съм и предполагала, че съществуват такива хора.

— Това е наказателна колония. По-трудно е да се намерят честни мъже, отколкото такива като Джил Бенет. Но не бива да мислиш, че всички затворници са като Бенет, някои са били изпратени тук и за съвсем незначителни престъпления — обясни Робин. — Ето Мод, например. Тя е откраднала един хляб, за да нахрани умиращия си мъж. Лизи пък е осъдена за проституиране. Не всеки е крадец, убиец или е изнасилил някого.

— А ти, Робин, какво е твоето престъпление — попита Кейт, като се запъна.

— Какво значение има това? Нима не можеш да прецениш що за човек съм по това, което знаеш за мен, а не по извършеното от мен престъпление? Може би времето, прекарано в наказателната колония, ме е променило? Може би не съм вече този човек, който пристигна преди години в Ню Саут Уейлс?

— А може би пък аз просто се опитвам да те разбера — раздразнено му отвърна Кейт.

— Аз наистина имам нужда да ме разбереш, Кейт. Затова и споменах, че годините, прекарани тук, са ме променили. Бях съвсем млад, когато пристигнах, бях доверчив и лекомислен. Животът ме научи да не вярвам на никого, с изключение може би на семейство Пенрод. Вече не мисля, че правото на живот ми е подарено завинаги, не вярвам в добрата природа на хората. Научих се да бъда твърд, груб и… по дяволите, дори безмилостен.

Кейт затаи дъх и гледаше с изумление този Робин, когото въобще не познаваше. Тя бе установила, че понякога става доста груб, но нямаше ни най-малка представа какви трудности бе преживял, колко несправедлив е бил към него животът и колко дълбоко го бе наранило това. Сякаш за миг надзърна в душата му и се изплаши от това, което видя. Но имаше моменти, когато успяваше да пробие твърдата фасада и откриваше един съвсем друг човек. Кой беше истинският Робин Флетчър? Всъщност това нямаше особено значение за нея. Робин щеше да си тръгне скоро и да освободи живота й от натрапчивото си мъжко присъствие.

Кейт мълчеше, като се наслаждаваше на красивата гледка наоколо и на девствеността на гората, която се простираше от двете страни на пътя. Вече можеше да разпознава различните видове дървета. Черната австралийска акация с прекрасните й цветове, дърветата, които приличаха по форма на бутилка, и достигаха до седем фута в диаметър, тревистото дърво, сивото мангрово дърво, особения дъб с листа като иглички, и разбира се, евкалиптите. От време на време от гората изскачаше по някое малко кенгуру и прибягваше през пътя. Тя бе така потънала в размисли за красотите на австралийската природа, че не бе забелязала, че Робин е спрял колата.

— Стой спокойно, Кейт.

— Какво — погледна го тя с уплашени очи. — Какво се е случило?

— Бандитите. Може би всеки момент ще ни нападнат.

Той изрече всичко това с такова спокойствие, че Кейт се чудеше дали наистина говори сериозно.

Точно в този момент забеляза петимата мъже, въоръжени до зъби с каквото им е попаднало — от копия до ножове, се бяха появили като изневиделица от гората и сега стояха пред тях.

— Господи!

— Не се паникьосвай и ме остави аз да говоря — прошепна й Робин. — Разбирам тези хора, отчаянието им и пълната им безнадеждност.

Кейт въздъхна силно, като се опита да овладее страха, който се надигаше в гърлото й.

— Е, приятели, я да видим на какво сме попаднали — извика единият от мъжете, като изгледа предизвикателно Кейт и облиза устни. — Май ни провървя тази нощ.

Робин проклинаше наум, че няма никакво оръжие в себе си и се чудеше как ще измъкне Кейт от тази каша.

Един от бандитите се приближи до колата и посегна към Кейт. Тя изпищя, Робин го изрита силно и той падна на земята. В този момент и останалите мъже се нахвърлиха върху колата и въпреки че Робин се бореше отчаяно, той скоро бе повален на земята. Един от бандитите здраво стискаше Кейт и тя стоеше няма от ужас, докато гледаше как останалите удряха Робин. Някои започнаха да тършуват из колата и измъкнаха всичко, което Кейт бе купила в Парамата.

— Вземете всичко и ни оставете да си ходим — каза Робин, като с мъка се опитваше да се изправи на крака. — Или поне пуснете дамата да си тръгва. Не виждате ли, че и аз самият съм затворник като вас, защо нападате и свои?

— Ти не си свой. Дори и да си затворник, сигурно си с разрешение за преждевременно освобождаване и скоро ще бъдеш напълно свободен. А ние никога няма да бъдем свободни. Сами трябва да намираме храна и жени, когато ни се открие възможност.

— Аха — повториха в хор останалите, като гледаха с лакоми очи към Кейт.

Кейт се дърпаше отчаяно, а очите й бяха изпълнени с ужас. Вече й беше ясно, че тези бандити се готвят да убият Робин, а след това да я изнасилят и да убият и нея. Тя се оглеждаше с надежда наоколо, търсеща в отчаянието си някой, който да й помогне, макар да знаеше, че това е почти невъзможно.

Точно тогава го видя. Той се появи величествено от гората, не човек, а истински гигант — гърдите му бяха широки и неподвижни като стена, рамената му внушителни, а вратът му дебел и як като на бик. Носеше брада, а косата на главата му, както и космите по откритите части от тялото му бяха прошарени. Крайниците му съответстваха на цялата му фигура — краката му бяха яки като стволове на дървета, а мускулите ясно се очертаваха по ръцете му. Кейт направо онемя като го видя и сигурно щеше да припадне в същата минута, ако Робин не бе започнал истерично да се смее. Тя го погледна с изумени очи сякаш бе луд и реши, че направо се е побъркал при вида на този гигант, който би могъл да го смачка само с едната си ръка.

— Големия Джон е — извика един от мъжете. — Ела да видиш на какво попаднахме, приятел.

— О, Арти, това е Робин Флетчър с една дама. Май сте направили грешка този път.

Нямаше човек, живял в Ню Саут Уейлс от времето на губернатора Блай, който да не познава Робин Флетчър, семейство Пенрод и Кейси О’Кейн.

— Пуснете го.

Мъжете моментално се подчиниха на заповедта му. Никой не спореше с Големия Джон.

Големия Джон протегна огромната си ръка към Робин и той я сграбчи с благодарност, като едва се държеше на краката си. Целият беше в синини и имаше чувството, че го боли навсякъде. След като бе освободен от въглищните мини, Робин бе срещал няколко пъти Големия Джон. Гигантът сякаш се появяваше като изневиделица, точно когато никой не го очакваше.

— Коя е дамата — попита Големия Джон като посочи с палеца си към Кейт, която вече се бе поуспокоила малко и стоеше мълчаливо.

— Кейт Маккензи — обясни му Робин. — Баща й е новият собственик на имението Маккензи. Тя ми е шефката.

Последната забележка явно направи доста силно впечатление на бандитите.

— Маккензи — повтори Големия Джон, като повдигна вежди, сякаш се мъчеше да си припомни нещо. — Искаш да кажеш, че тя е роднина на онази жена, която се опита да вкара Кейси отново вътре?

— Кейт не е като Мърси — увери го Робин.

— Значи дамата е твоя шефка?

— Да, баща й е много болен и не може да работи, така че Кейт ръководи фермата с моя помощ.

— Една жена?

— Да — излъга Робин, без да обръща внимание на опитите на Кейт да протестира.

— Чух, че вече си помилван — каза Големия Джон.

— А-ха — усмихна се Робин, — свободен съм като птичка.

— Желая ти късмет, Робин Флетчър. Със свободата и с тази жена. Като я гледам, май ще свърши работа.

С гръмогласния си смях Големия Джон направо разтърси околността и извади Кейт от вцепенението й.

— Аз не съм…

— Мълчи, Кейт — тихо я сряза Робин. — Поне веднъж направи това, което ти казвам. — После се обърна към Големия Джон: — Можем ли вече да си тръгваме?

— Никой няма да навреди на теб и на твоята жена, Робин Флетчър.

— Вземете продуктите. Ние можем да си купим други.

— Но как така — опита се да протестира Кейт, но предупредителният поглед на Робин я накара да млъкне.

Големия Джон направи знак на приятелите си и те в миг отнесоха всичко, което Кейт бе купила през деня. С мъка сдържайки гнева си, тя стоеше неподвижно и гледаше с омраза към бандитите, които отмъкнаха всичко ценно от колата и изчезнаха в гората. Големия Джон остана последен.

— Как е Кейси — попита той и Кейт бе изумена от нежните нотки в гласа и от изражението, което се появи на лицето на гиганта. Нима всички тук бяха влюбени в Кейси Пенрод?

— Двамата с Деър се обичат както в първия ден, когато се срещнаха — каза Робин. — Имат вече две деца.

Имаше ли в гласа му някаква нотка на съжаление, чудеше се Кейт. Или тъга в очите му?

— Кажи й, че Големия Джон й изпраща почитанията си. Кажи й също, че ако някога има нужда от мен, веднага ще дойда. — След тези думи той се обърна и се изгуби бързо в сянката на евкалиптите.

— Качвай се в колата, Кейт, и да се махаме по-скоро оттук. Нямам много вяра на тези мъже, ако се измъкнат от контрола на Големия Джон.

Нямаше никаква нужда да я подканя повече. Скоро те потеглиха надолу по пътя.

— Какво искаше да каже Големия Джон за братовчедка ми Мърси и за опитите й да навреди на Кейси — попита Кейт. — Чичо Тед никога не е споменавал такова нещо.

— Не е моя работа да ти разказвам, Кейт. Ако Кейси смята, че трябва да знаеш за това, сигурно сама ще ти разкаже.

Кейт се замисли за малко, а след това каза:

— Струва ми се, че има доста неща, които не мога да разбера, но един ден ще разнищя цялата тази история.

Робин не отговори нищо, а след няколко минути си бяха вече вкъщи.

— Иди при баща си, докато разпрегна колата. И аз ще дойда след малко и ще му обясня защо сме се забавили. Не бих искал да го тревожа, но той все пак трябва да знае за рисковете, които съществуват, когато човек живее в наказателна колония.

Не след дълго Робин влезе в стаята на Уилям. Бедният старец с всеки изминал ден изглеждаше все по-зле. Кожата му бе бледа, очите му бяха потънали дълбоко в слепоочията, а бузите му — хлътнали. Кейт се бе навела над него и оправяше възглавницата му, като същевременно нежно го мъмреше, че не се е докоснал до чудесната храна, която му бе приготвила Мод.

— Стига, Кейт — раздразнено каза Уилям. — Закъсняхте. Очаквах да се върнете преди часове. — В този момент забеляза на вратата Робин и му направи знак да влезе. — Влез, Робин. Намерихте ли човека, когото търсехте?

— Да, но той не се оказа подходящ. Ще намерим друг.

— Наистина ли твърдо си решил да напуснеш — въздъхна Уилям.

— Рано или късно това трябва да стане, Уилям. — Робин погледна към Кейт и добави: — Каза ли му какво ни се случи по пътя?

— Не, може би…

— Какво ви се случи — попита Уилям с явна тревога гласа.

— Искам Уилям да знае опасностите, които съществуват за една жена в наказателна колония, Кейт — настоя Робин. — След като си тръгна, няма да можеш да пътуваш никъде сама. Бяхме нападнати от бандити, Уилям. Загубихме провизиите, които бяхме купили, но поне спасихме живота си.

— Бандити! — Лицето на Уилям се зачерви от безпокойство — за първи път от седмици на това лице се появи цвят. — Какво по-точно се случи?

Робин му разказа една по-мека версия на нападението.

— Благодаря на бога, че този Голям Джон се е случил там. Явно ти и семейство Пенрод имате полезни приятели. — После той се обърна към Кейт: — Не бива да излизаш никъде сама, дъще. Днешната случка още веднъж потвърждава, че няма да можеш да се справиш тук сама, след като аз си отида.

— Ти ще оздравееш, татко.

— Кейт, Кейт, погледни истината в очите, аз никога няма да оздравея. Истинско чудо е, че все още съм жив. Остави ни, дъще, искам да разговарям насаме с Робин.

— Наистина ли се налага?

— Да, бъди добро момиче и прави каквото ти казвам. Помни, че никога не бих направил нещо, което да те нарани.

Странните му думи доста я озадачиха. Но тъй като не искаше да го тревожи повече, тя тихичко излезе от стаята, като хвърли гневен поглед на Робин, преди да затвори вратата. Ако Робин не бе настоял да разкажат на Уилям за нападението, той нямаше да е сега толкова разстроен.

— Благодаря ти, че ми разказа какво се е случило днес, Робин — каза Уилям. — Кейт ми е толкова скъпа, че бих искал да е в безопасност и след като аз си отида — той погледна изпитателно Робин, сякаш искаше да се увери, че правилно ще разбере това, което щеше да му каже. — Дълго мислих върху създалото се положение и след доста колебания взех решение. Ти си добър човек, Робин, много добър човек. Искам на теб да поверя моята собственост и дъщеря си. Кейт има нужда от някой, който да се грижи за нея. Вярвам, че ако попадне на точния човек, тя би могла да бъде чудесна съпруга и майка.

Робин затаи дъх. Той знаеше. Знаеше какво ще последва и никак не му се искаше да го чуе. Уилям просто нямаше право да иска това от него.

— Искам фермата Маккензи да бъде твоя, след като аз умра, Робин. Моля те да се ожениш за Кейт.