Нежно изкушение (Дива любов)

Седемнадесета глава

Робин успя да изпревари само с няколко часа новата снежна буря, която връхлетя планината. Имаше моменти, в които се съмняваше, че заедно със спътниците му ще достигнат до Батърст, опасяваше се, че снегът ще ги спре насред планината и ще препречи пътя им към града. Но късметът им помогна и те успяха да се доберат до ниските склонове преди да забушува бурята. И точно след като бяха преминали най-опасния участък от пътя щастието сякаш изостави Робин. Конят му се подхлъзна със задния си крак в един заледен участък и не можа да запази равновесие. Заедно с него и той полетя с главата надолу по стръмния наклон.

Робин се бореше отчаяно, търсеше някаква опора, за да се спре, но наоколо имаше само изсъхнали треви и храсти, които с лекота се откъсваха от земята само щом се заловеше за тях. Със силен удар се стовари в дъното на стръмнината като чувстваше болка в цялото си тяло, от която едва можеше да си поеме дъх. Мястото, където конят му се бе подхлъзнал, бе доста нависоко, но склонът не бе толкова стръмен и спътниците му бързо слязоха долу да му помогнат. Когато се опита да ходи имаше чувството, че хиляди ножове се забиват в гърдите му. Робин изпъшка, убеден, че си е счупил най-малкото едно-две ребра, и все пак доволен, че не бе пострадал по-сериозно.

Наложи се да убият горкия му кон и Робин трябваше да седне до един от спътниците си. Тъй като вече бяха доста близо до Батърст, а и времето не беше много студено, конят успя да се справи с доста тежкия си товар. Усещаше непоносима болка. Гърдите му целите горяха, всеки път, когато трябваше да си поеме дъх, това му се отдаваше все по-трудно и по-трудно. Когато го откараха до бараката му, той бе почти загубил съзнание от болка. Двамата полицаи си тръгнаха веднага след като го предадоха в ръцете на Серина и се увериха, че е удобно настанен в леглото.

— Какво се е случило, Робин — попита тя, разтревожена от пребледнялото му лице и затрудненото му дишане.

— Счупени ребра — изпъшка той.

Беше му трудно да говори, така че нямаше сили за никакви по-нататъшни обяснения.

— Кажи ми какво да направя.

— Привържи ги колкото можеш по-стегнато.

Тъй като в Батърст все още нямаше лекар, тези, които се разболяваха или нараняваха, трябваше да се лекуват сами и резултатите често бяха печални.

— Не знам дали ще успея — каза неуверено Серина и с мъка преглътна буцата, която се надигаше в гърлото й.

Робин ядосано изпсува, после изпъшка, защото всяка изречена дума само още повече увеличаваше болката му.

— Разкъсай една от фустите си и ми помогни да си сваля палтото и ризата. После ще ти кажа какво да правиш.

Серина с нежелание изпълни разпорежданията му. Докато успеят да свалят дрехите му, целият бе плувнал в пот, стискайки зъби от нетърпимата болка. Благодарение на точните му указания, тя все пак успя да омотае стегнато парчетата плат около гърдите му и ги завърза, за да не се смъкват. След като всичко свърши, Робин се отпусна замаяно назад и почти веднага заспа. Серина смъкна панталоните му и хвърли едно одеяло върху него. Малко по-късно и тя се съблече и легна до него.

Робин спа непробудно през цялата нощ и се почувства много по-добре, когато се събуди. Топлото тяло се притисна по-близо до него. Все още сънен той протегна ръка и погали твърдата гърда, която се бе притискала през цялата нощ към гърба му. Господи, колко обичаше да се събужда и да усеща Кейт до себе си, помисли си той замаяно.

Серина си пое дълбоко дъх.

— О, Робин, така ужасно ми липсваше. Страхувах се, че може да се върнеш заедно с Кейт, но слава богу, ти се оказа достатъчно разумен, за да се откажеш от една жена, която също не те иска. Или може би не успя да я намериш — попита с надежда тя.

Робин рязко се отдръпна назад, сякаш някой го бе ударил.

— По дяволите, Серина, този път наистина отиде твърде далеч. Намерих Кейт жива и здрава и я отведох временно в имението Маккензи. А ти какво правиш в леглото ми? Не се и опитвай да ме лъжеш, че сме се любили снощи, защото аз наистина не бях в състояние дори да мисля за това.

Серина се изчерви и разбра, че няма смисъл да използва старата тактика. Освен това и една съвместна нощ бе достатъчна, за да осъществи плановете, които имаше.

— Не, разбира се. Никога не бих си позволила да те лъжа за нещо толкова интимно и прекрасно, което заедно преживяваме. Аз… аз просто исках да съм по-близо до теб. Липсваше ми. Наистина се радвам, че Кейт е добре.

— Веднага се облечи! И никога повече не повтаряй тези глупости. Не съм променил намеренията си относно оставането ти тук. Дори напротив. През пролетта ще отида да взема Кейт и тя ще живее с мен в Батърст.

Серина тръсна ядосано глава, стана от леглото, но продължи безсрамно да се мотае съвсем гола пред очите му. Робин се опита да се надигне едва след като тя най-накрая се облече. Макар че гърдите не го боляха така силно, както предишния ден, той веднага разбра, че ще му трябват седмици, за да се възстанови и да може да се движи без затруднения. Дори само опитът му да се облече предизвика толкова остра и прерязваща болка в гърдите му, че той едва си пое дъх. Бе принуден да помоли Серина да му помогне, въпреки че никак не му се искаше да прави това.

Тъй като нямаше сили да язди или пък да свърши някаква друга полезна работа Робин остана в леглото, докато Серина приготви нещо за ядене. Когато му донесе подноса с храната и седна до него на леглото, той й разказа подробно какво се бе случило в планината. Тя го слушаше внимателно, с разширени от любопитство очи. Лицето й помръкна, щом чу повторно за решението на Робин да доведе през пролетта Кейт в Батърст.

— Не мислех, че ще искаш да живееш с Кейт, след като знаеш, че Потър я е изнасилил.

— Нима не чу какво ти казах? Потър не я е изнасилвал. Освен това за мен нищо не би се променило, дори да го беше направил. Вече няколко пъти ти обясних, че Кейт е моя съпруга и аз я обичам.

— Но дали тя те обича? Ако беше така, нямаше ли да е сега тук с теб?

— Кейт преживя ужасен шок, след като ни завари двамата в леглото. Помолих я да ми прости и искам да й дам възможност да преживее на спокойствие разочарованието, което й причинихме.

— Сигурен ли си, че е точно така — не се предаваше Серина.

— Абсолютно — категорично отвърна той, без дори да я погледне. — Това ни отвежда към другия важен въпрос. Ние с теб не можем повече да живеем заедно. Къщата ми ще бъде напълно готова скоро, а сега възнамерявам да се нанеса в завършената част. Това ще стане, когато съм в състояние да се движа с тези проклети счупени ребра.

— Какво? Ами аз — ядосано попита Серина. — Нима искаш да ме хвърлиш сама да се боря е глутницата вълци навън, които само чакат, за да се възползват от беззащитността ми?

— Не бих могъл да постъпя толкова жестоко, Серина, макар че господ ми е свидетел, че ти ми създаваш единствено проблеми. Можеш да останеш в бараката колкото си искаш. Тя е построена върху моя земя и ще можеш да я ползваш, докато се налага. Но все пак настоявам да се омъжиш възможно най-скоро. Не си ли срещнала някой, който да ти хареса?

— Не — каза Серина с такава решителност, че Робин направо се учуди.

Тя наистина се бе вкопчила за него като удавник за сламка. Дали пък не го правеше, защото бе заел мястото на починалите й родители? Или пък го желаеше така силно само защото той вече не беше свободен? Каквито и да са проблемите й, тя би трябвало да си намери друг мъж, върху който да прехвърли привързаността си, тъй като той самият не беше подходящ, реши Робин.

— Независимо от всичко, Серина, настоявам добре да обмислиш как ще живееш по-нататък и къде ще се подслониш. Със сигурност знам, че не малко мъже в Парамата биха се зарадвали да те видят отново. Но каквото и да решиш, аз ще се преместя от бараката само след няколко дни. Готов съм да ти помогна да се установиш някъде, но не разчитай, че можеш да разполагаш с мен по всяко време.

Като реши, че с това въпросът е приключен, той продължи да се храни, а Серина седеше намръщено до него. След това си подремна, а тя използва времето, за да се измъкне и да отиде до пазара, уж за да купи продукти за следващия ден.

Пристигна точно когато Сайлъс Дод изпълняваше поръчката на последния си клиент, преди да затвори за обяд. Обикновено заключваше магазина между дванайсет и един часа и си приготвяше нещо за хапване. Очите му светнаха от радост, когато видя Серина да влиза в магазина и веднага след като обслужи клиента си постави табелката „Затворено“ на вратата. След около час тя си тръгна през задния вход, а той се чувстваше щастлив като в рая до края на деня.

Минаха две седмици, преди Робин да успее да се премести в завършената част от къщата. Върна се и към задълженията си на магистрат и почти нямаше време да се занимава с проблемите на Серина. Административната сграда вече беше завършена и кабинетът му бе непрекъснато пълен с хора, които се нуждаеха от помощта му. Тъй като в задълженията му влизаше и да раздава правосъдие и да възстановява мира и спокойствието в града, почти всеки ден при него идваха мъже и жени, желаещи да сключат брак. Така бе потънал в работа, че не усещаше как бързо лети времето. Пролетта сякаш дойде много по-рано, отколкото я бе очаквал.

В Парамата пролетта настъпи с непрекъснати проливни дъждове. Кейт стоеше до прозореца във всекидневната, през който не се виждаше почти нищо, и имаше чувството, че тези тъмни и тъжни дни никога няма да свършат. Земята бе плувнала във вода, но дъждът продължаваше без да спре нито през деня, нито през нощта. Кейт бе чувала да се говори, че реката Хокесбъри често излиза от коритото си по това време на годината и завлича всички култури наоколо, предизвиквайки пълна разруха. Тя се молеше това да не се случва, но като гледаше буйните мътни води на реката, разбираше, че опасността от ново наводнение е съвсем реална.

Нямаше ни най-малка представа как би могла да спаси къщата и добитъка от водната стихия, а управителят на фермата изглеждаше по-скоро уплашен, отколкото уверен, че може да направи нещо. Деър се появи преди две седмици и я предупреди за евентуалната опасност, но явно сега бе много зает или пък дъждът му пречеше и не можеше да дойде и да им даде по-нататъшни указания. А дъждът продължаваше да вали и нивото на реката застрашително се покачваше.

Въпреки лошото време и опасността от наводнение, мисълта на Кейт непрекъснато се въртеше около факта, че Робин все още не се връщаше в имението Маккензи, макар че пролетта вече бе настъпила. Дали пък обещанието му е било несериозно или Серина най-накрая е успяла да го омотае в мрежите си? Или… дори само мисълта за това й причиняваше непоносима болка… немислимото бе станало? Дали пък Робин не е установил, че дори една нощ е достатъчна, за да се създаде дете? Това бе единственото разумно обяснение за отсъствието му от имението Маккензи, макар че Кейт трескаво се надяваше, че страховете й са неоснователни.

Не й стигаше всичко това, ами и съвсем не се чувстваше добре със здравето. През последните две седмици нещата доста се влошиха — непрекъснато й се гадеше, а и често й се виеше свят. В началото помисли, че е настинала, но не вдигна температура, нито пък кашляше или имаше хрема. Започна доста да се безпокои. Ако не валеше всеки ден, щеше да отиде да се консултира с д-р Проктър. Точно днес забеляза, че някои части на тялото й, като гърдите например, бяха доста подути. Не й се искаше да споменава за това пред Мод, за да не я тревожи. Може пък просто да си въобразява? Възможно е самотата да е породила у нея това чувство за неразположение.

Дъждът продължи още цяла седмица и Кейт съвсем се разстрои. Най-накрая един ден малко след обяд се появи Бен Пенрод, целият вир вода, въпреки че носеше дъждобран. Кейт бе толкова щастлива, като го видя, че почти се хвърли в прегръдките му.

Като изтръскваше водата от черната си коса, Бен се усмихна радостно при реакцията на Кейт.

— Ако знаех, че ще ме посрещнеш така радушно, щях да се появя още преди седмица.

— Ти си винаги добре дошъл, Бен — отвърна Кейт и цялата се изчерви.

Бен и Деър толкова си приличаха, че бе трудно да ги различи човек. И двамата бяха със сиви очи, високи, изключително красиви. Но след като ги поопозна по-добре, Кейт разбра, че приликата между двамата братя свършваше с външността им. Бен бе по-сприхав и повърхностен, не особено сериозен, но затова пък бе много обаятелен като личност, с неуморен дух и непресъхваща страст към приключения. Вярно е, че Деър и Кейси имаха вече деца, което бе достатъчна причина да се установят на едно място, докато Бен непрекъснато се състезаваше с времето и официално бе декларирал, че никога няма да се ожени.

— Благодаря ти, Кейт, но съвсем не дойдох само за удоволствие. Отбих се, за да ти предложа помощта си. Според Деър, Хокесбъри е достигнала най-високото си ниво и всеки момент може да залее всичко наоколо. Трябва да се направят някои предварителни приготовления и тъй като Деър е доста зает със своята ферма, предлагам двамата е теб да свършим каквото е необходимо.

Кейт въздъхна с благодарност и облекчение.

— Ами имението Пенрод? Няма ли да си нужен там?

— Татко може да се справи и без моята помощ. Той е доста опитен в тези неща. А ти си сама жена, пък и не си подготвена за суровата действителност и разрушенията, които могат да последват при едно такова наводнение.

Тя бе готова по подскочи, като чу да я наричат „сама жена“ с малко пренебрежителен тон, но в момента имаше такава остра нужда от помощта на Бен, че реши да си премълчи. Може би някой ден и той ще си намери, жена, която да го научи на уважение към нежния пол. Едва тогава този красив дявол ще си седне на задника, но явно това няма да му е никак лесно.

— Радвам се, че дойде. Кажи ми какво трябва да се направи.

— Най-напред ще трябва да разделим затворниците, които работят във фермата на групи. Едните ще пълнят чували с пясък, а другите ще ги носят и ще ги подреждат по брега на реката, така че да се препречи пътят на водата. Не съм сигурен, че това ще помогне особено, но трябва да опитаме. Татко и Деър постъпват по този начин. А какво е положението с овцете?

— За щастие те са вече изтеглени по високите пасища. Откараха ги в полите на планината още когато започна да вали и сега си пасат там.

Бен се усмихна очарователно. Кейт си помисли, че той бе наистина най-красивият мъж, когото бе срещала, без да се брои Робин, в когото бе влюбена.

— Браво, а другият добитък?

— Управителят на фермата отведе и другите животни високо в планината. Така че съществува опасност само за посевите и за сградите.

— Най-добре е да се разпоредиш слугите да занесат повече храна и всичко друго необходимо на втория етаж. Така ще имате запаси, ако не успеем да спрем водата. Аз ще отида да наблюдавам другите и ще се върна веднага щом привършим с дигите около реката. А ти не се тревожи, всичко ще бъде наред, ще видиш.

Кейт веднага изпрати Мод и Лизи да носят храна и други провизии на горния етаж. Молеше се да не се стигне до там, те да бъдат използвани, но все пак трябваше да ги има, ако се наложеше. Беше й трудно да се движи нагоре-надолу, усещаше непрекъсната слабост, тялото й сякаш бе станало тежко и неподвижно. Опитваше се да не обръща внимание на гаденето и виенето на свят, което чувстваше, но когато Бен се върна в къщата късно вечерта, за да пийне нещо топло и да похапне, тя едва се държеше на краката си.

— Как вървят работите, Бен — попита го разтревожено.

— Май няма да се спасим от наводнение — уморено отвърна той. Изтощението бе изписано на лицето му. Беше работил наравно със затворниците, докато накрая едва местеше краката си.

— Почини си малко — посъветва го Кейт, като за миг забрави за собствената си слабост. — Нека Дент да продължи да ръководи работите през следващите няколко часа.

— Не мога, Кейт. Всеки момент може да се очаква началото на стихията. Ако под вратата започне да нахлува вода, веднага се качи горе.

Тя кимна.

— Дали пък и ние не можем да помогнем…

— Не, още трима души едва ли ще променят нещо. А освен това е доста рисковано, особено за жени. Благодаря за вечерята, беше много вкусна. Струва ми се, че ти трябва да си починеш малко, изглеждаш ми доста уморена.

Въпреки слабата светлина от лампата Бен забеляза, че Кейт не се чувства добре. Имаше дълбоки сенки под очите, а лицето й беше доста бледо.

— Не, добре съм.

— Кога очакваш да се появи Робин? Деър ми каза, че трябвало да се върне през пролетта.

— Аз… не знам със сигурност — смутено отвърна тя. — Вероятно е много зает, така че не знам кога точно ще може да дойде.

Бен я изгледа с известно подозрение, защото му се стори, че се опитва да измисля извинения за отсъствието на Робин, но в този момент нямаше време да се замисля върху проблема. Стана да си тръгва. Кейт, която седеше на отсрещната страна на масата в кухнята, също стана. Но в този момент всичко се завъртя пред очите й, а после пред тях падна плътна пелена, тя загуби ориентация за пространството около себе си и започна да се свлича надолу. Столът се стовари с трясък на земята, докато Бен се хвърли към нея и за щастие успя да я хване точно преди да се стовари на пода.

Кейт се събуди след няколко минути и видя Бен нежно наведен над нея да бърше със студена мокра кърпа челото й.

— Какво стана?

— Ти припадна — обясни й той като я гледаше с любопитство.

— Невъзможно е. Никога през живота си не съм припадала.

— Никога — повтори Бен недоверчиво. — А как се чувстваш напоследък?

Тя се поколеба, преди да му отговори. Не бе свикнала да споделя подробности за себе си с мъже, но Бен бе така искрено разтревожен за здравето й, че реши да му се довери.

— Наистина през последните дни не съм добре. Мислех, че може би съм настинала и имах намерение да отида при д-р Проктър, но дъждът ми попречи.

— Съмнявам се, че е настинка, Кейт — каза Бен, като се усмихваше дяволито. — Откога го няма Робин?

Тя се намръщи, доста объркана от нелогичната според нея последователност на въпросите му.

— Два месеца. Защо?

— И ти нямаш ни най-малко представа за причината за твоето неразположение?

— Не, а ти да не би да имаш — недоверчиво го попита тя, като й се струваше почти невъзможно Бен да разбира нещо от медицина.

— Може би е само предчувствие, но все пак искам да ти напомня, че имам племенник и племенница и доста често виждах Кейси по време на последната й бременност. Изглежда ми доста вероятно и ти да очакваш дете.

Кейт беше изумена. Дете? Просто не можеше да повярва в това.

— Невъзможно е — отсече тя.

— Някак си не мога да ти повярвам, след като така добре познавам Робин — усмихна се Бен и веждите му се повдигнаха дяволито.

Кейт цялата се изчерви, като осъзна какво всъщност иска да каже Бен.

— О, аз… нямах пред вид… разбира се, би могло и да е истина, само че аз не мислех… — не можа да продължи повече и замълча, докато ясно осъзнаваше мисълта, че може би очаква дете от Робин. Толкова силно я тревожеше връзката му със Серина, че дори и за миг не бе предположила, че тя самата би могла да забременее. Господ им е свидетел, че те и двамата не бяха направили нищо, за да го предотвратят. Тя просто беше решила, че след като не бе забременяла досега, това никога нямаше да се случи.

— Не трябва ли да се каже на Робин — внимателно попита Бен.

— Ако е вярно, макар че все още не съм сигурна, аз ще му кажа, когато се върне… ако въобще се върне — горчиво добави тя.

Бен въздъхна, по-сигурен от всякога, че никога не бива да навлиза в дебрите на семейния живот. Надяваше се да не преживява трудностите, които Деър и Робин имаха със съпругите си. Жените бяха най-прекрасното творение на господа и Бен никога нямаше да се откаже да се наслаждава на очарованието им, но бракът просто не беше за него.

— По-добре ли се чувстваш?

— Да — усмихна се Кейт. — Благодаря ти… за всичко.

— Слушай — каза внезапно Бен и на лицето му се появи напрегнато изражение.

— Не чувам нищо.

— Точно това исках да ти кажа. Дъждът е спрял.

Той се затича към вратата, отвори я и излезе навън. Сякаш бе станало някакво чудо, небето се бе изяснило и звездите ярко светеха.

— Мислиш ли, че този проклет дъжд е спрял завинаги — попита с надежда Кейт, като се опитваше да надникне иззад раменете му.

— Така изглежда — доволно отвърна Бен, — макар че не съм експерт по въпроса. Да се надяваме, че нашите укрепления ще удържат буйните води на реката. А ти си легни, Кейт, едва ли ще се случи нещо през нощта. Аз ще се подслоня с мъжете в затворническите бараки.

Хокесбъри придойде на следващия ден към десет часа сутринта. Малко мътна вода успя да премине през укрепленията и заля част от посевите, разположени в най-ниската част, близо до реката. Но пораженията не бяха толкова големи, колкото биха могли да бъдат, ако Бен не бе пристигнал и не бе поел работата по укрепването на брега. Той отказа да изслуша докрай благодарностите й, като я увери, че и Робин би направил същото за него. Преди да си тръгне, отново я посъветва да се обърне към д-р Проктър, ако болестта й продължи.

След седмица Кейт изпълни добронамерения му съвет. Дан Проктър потвърди, че е бременна. След седем месеца щеше да роди дете от Робин. Кейт се чувстваше толкова щастлива, че изпитваше нужда да сподели с някого радостта си. Още на другия ден отиде у Кейси и й разказа всичко.

— Робин ще бъде прекрасен баща — ентусиазирано каза Кейси. — Той е толкова привързан към Брендън и Луси. Няма ли да се появи скоро в имението Маккензи?

— Би трябвало вече да е пристигнал — призна Кейт и в гласа й се долавяше и страх, и безнадеждност.

Ами ако Робин е решил, че не я иска повече? Или може би Серина беше… Не, нямаше да мисли за потискащи неща, това не беше полезно за детето.

Кейси се намръщи, защото ясно си представяше какво изпитва Кейт. Тези ужасни мъже, понякога бяха така лекомислени и невнимателни.

— Той те обича, Кейт, ще се върне, ще видиш.

— Вярвам, че Робин ме обича, но се съмнявам, че ще ме обича някога така, както е обичал теб.

— Но това е просто смешно — горещо запротестира Кейси.

— Ако ти беше негова жена, Серина никога нямаше да успее да го изкуши — отвърна ядосано Кейт. — Неприятно ми е да бъда в сянката на друга жена, но все пак мога до известна степен да се примиря с това, защото знам, че ти не отвръщаш на чувствата на Робин.

— Аз обичам Деър, Кейт. Винаги съм обичала само Деър. И нищо не може да промени моите чувства.

— Знам — призна Кейт. — Не е трудно да се види, че вие двамата просто сте създадени един за друг. Затова и приемам второто място в сърцето на Робин. Но не бих могла да понеса и Серина да се намесва в живота ни. Искам моите деца да са единствените деца, които Робин ще има.

— Кейт… — започна Кейси, но почти веднага се спря. Знаеше за какво точно говори Кейт и не можеше да намери думи, с които да я успокои. Но все пак можеше да направи нещо, за да върне Робин обратно в имението Маккензи, и възнамеряваше веднага да го стори, дори после да я обвиняват, че се меси където не й е работата.

Неотложна работа задържаше Робин в Батърст, въпреки че отдавна вече трябваше да се завърне в имението Маккензи. Пролетта доведе нов поток от преселници в града и възникнаха много проблеми. Робин като магистрат бе отговорен за решаването им. В края на краищата той се увери, че няма да може да се справи сам, нужен бе още един магистрат, за което възнамеряваше да разговаря с губернатора Маккери колкото е възможно по-скоро. Все пак успя да се поосвободи малко и започна да крои планове за заминаването си за имението Маккензи, за да вземе Кейт. Три дни преди тръгването му, на вратата се появи Серина и обърна целия му живот с краката нагоре.

— Какво има, Серина — попита студено той, докато тя мина мълчаливо покрай него и влезе в къщата.

Първите няколко минути тя говори само за прекрасната къща, която си бе построил. Може би един ден щеше да стане изключително богат и Серина се надяваше, че ще бъде до него, за да сподели щастието му.

— Харесва ми твоят дом, Робин. След като се обзаведе, ще бъде нещо наистина забележително.

— Сигурен съм, че Кейт ще се справи добре с обзавеждането — отвърна Робин. — Имаш ли нещо специално да ми казваш? Много съм зает. След няколко дни ще пътуват за Парамата, за да доведа Кейт.

— Аз бих могла да свърша много по-добре работата от Кейт по обзавеждането — каза Серина, като нарочно се обърна към него и го изгледа изпитателно.

— Вече сме разговаряли достатъчно по този въпрос — въздъхна уморено Робин.

— Не, Робин — рязко отвърна тя и очите й заблестяха, — това за което съм дошла, не е било обсъждано преди.

Той се намръщи, обзет от предчувствието, че никак няма да му хареса съобщението, което тя възнамеряваше да направи.

— Тогава казвай по-бързо, за да мога да продължа с приготовленията за пътуването си.

Серина си пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. Знаеше, че Робин ужасно ще се разгневи, така че трябваше да е готова да реагира по съответен начин. Макар че всъщност нищо вече не можеше да се промени, това, което щеше да му каже, бе самата истина.

— Бременна съм, Робин, очаквам дете от теб.

— По дяволите, Серина, моментът никак не е подходящ за шеги, нито пък имам настроение да ги слушам.

— Това не е шега, Робин. Аз наистина ще имам дете от теб, след седем месеца, ако искаш да знаеш кога точно ще стане това. И двамата знаем какво се случи и очаквахме тези последици.

Лицето на Робин потъмня от гняв и той ядосано прекара пръсти през гъстата си руса коса.

— Лъжеш! Не е възможно това да стане от… от една единствена нощ. Освен това съвсем не си спомням да съм се любил с теб тогава.

— Да не искаш да кажеш, че съм прибирала други мъже в леглото си — попита Серина, като повдигна упорито брадичката си.

Много му се искаше да я обвини в това, но знаеше със сигурност, че не се е срещала с никакви други мъже, откакто бе пристигнала в Батърст. Ако се бе опитала да се утеши в ръцете на някой друг, веднага биха плъзнали слухове за това. Всъщност Робин би предпочел Серина да си намери някой мъж и да прехвърли симпатиите си върху него.

— Не те обвинявам в нищо, Серина, освен в това, че може би ме лъжеш. Просто не ти вярвам.

— Как бих могла да лъжа за подобно нещо — намръщено отвърна тя. — Не си ли щастлив?

— Щастлив! Господи, ако това, което ми казваш, е истина, ти направо ще ми съсипеш живота. Кейт никога не би разбрала, нито пък ще може да ми прости. Тя очаква да се завърна в имението Маккензи и да й съобщя, че ти повече никога няма да се намесваш в живота ни. Нека да ти намеря някой, за когото да се омъжиш — предложи Робин отчаяно. — Обещавам ти, че ще бъдеш щастлива с него.

— Нима искаш друг мъж да отглежда собственото ти дете — предизвикателно каза тя. — Не съм очаквала подобно нещо от теб, Робин. Пък и кой ли мъж би се свързал с жена, бременна от друг.

Робин започна да крачи нервно из стаята, като не искаше да повярва в това, което му бе съобщила Серина. Но ако това беше истина? Можеше ли да прехвърли върху друг мъж отговорността за отглеждането на собственото му дете? Не обичаше Серина, не я желаеше дори, но едно невинно дете бе нещо съвсем друго. Как би могло да повлияе едно дете от Серина върху живота му с Кейт? Ужасният отговор дойде веднага, категоричен и неподлежащ на промени: ако Серина е бременна от него, няма да има повече никакъв живот с Кейт. Тя бе прекалено горда, за да понесе подобна обида. Ще подпише тези дяволски документи за развод веднага, без да го изслуша дори.

Започна да му става лошо като погледнеше към Серина. Знаеше, че трябва да вземе някакво решение за бъдещето й и за бъдещето на своето дете. В Батърст нямаше лекар, така че не бе възможно да получи потвърждение за състоянието на Серина. Естествено, времето щеше да покаже, но той и без това бе закъснял с пътуването си до Парамата. Бе обещал на Кейт. Ако не се появеше, тя веднага щеше да реши, че това, от което и двамата са се страхували, е станало. Дали пък така не беше по-добре, помисли си той. Просто не можеше да понесе мисълта, че ще я нарани така жестоко, а не си и представяше как ще устои на гнева й, когато разбере за причината за неговото забавяне.

— Махай се от очите ми, Серина — горчиво каза той. — Когато реша как да постъпя с теб, ще ти съобщя. Сега съм напълно объркан. Ти разруши всичките ми мечти за щастливо бъдеще заедно с Кейт.

— А моето бъдеще и бъдещето на детето ти? Нима не си заслужава да се замислиш и за това?

— Ти заслужаваш единствено омразата ми, но не бих могъл да се отнеса със същите чувства и към едно невинно дете. Ако не се бе завряла в леглото ми, когато бях толкова пиян, че не осъзнавах какво върша, това никога нямаше да се случи.

— Бихме могли да сме щастливи заедно, Робин — замоли го отчаяно тя. — Нали възнамерявахме да се оженим и щяхме да го направим, ако не се бе появила Кейт. След като тя се разведе с теб, нещата стават както преди. Ще имаме и други деца и…

— Върви по дяволите! Не искам никакви деца от теб, не можеш ли да разбереш това? Ако детето, което твърдиш, че носиш, се роди, то ще бъде единственото. През останалата част от живота си ще убеждавам Кейт да ми прости за това.

— А какво ще правя аз и детето?

— Това си е твоя работа, но знай, че никога няма да се оженя за теб. Сега ми е трудно да преценя какво ще изпитвам към детето. Но трябва да знаеш, че в момента съм изпълнен единствено със злоба заради несправедливостта, която ме лишава от щастие. Затова най-добре е да се махаш оттук. Направо не мога да те гледам, ще трябва да обмисля всичко отново сам.

— Но… но нали ще се видим по-късно?

— Не знам колко време ще ми трябва, за да разреша тази дилема, но когато това стане, можеш да си сигурна, че най-напред ще съобщя на теб. А сега веднага се омитай, преди да съм забравил, че си бременна жена, ако наистина си бременна, и да съм ти извил врата.

Серина добре знаеше кога трябва да се оттегли, така че остави Робин сам. Бе предполагала, че ще се разстрои, но не бе очаквала, че напълно ще се обърка. Все пак бе доволна от себе си, че успя да постигне целта си, въпреки че така разруши щастието на двама души, а може би и на трети. При това без да се замисля дори как ще се почувства Сайлъс, след като внезапно прекъсне връзката си с него. За нея той бе само средство за постигането на целта. Робин бе единственият мъж, когото желаеше, и щеше да го има, дори с цената на една измама. В любовта и по време на война всички методи бяха допустими.