Нежно изкушение (Дива любов)

Двадесет и първа глава

Когато Кейт се събуди на следващата сутрин, Робин се приготвяше да тръгва за селото на аборигените.

— Не знам кога точно ще се върна. Но ако имаме късмет, Големия Джон ще се свести до няколко дни и веднага ще се прибера.

— Ами ако властите го открият? Няма ли да го откарат в затвора?

— Нямаше време да ти разказвам миналата вечер, но губернаторът Маккери се съгласи да предостави на Големия Джон статут на преждевременно освободен. Ще бъде под наблюдение, докато докаже, че се е променил. Единственото условие на Маккери бе аз да взема Големия Джон в Батърст и да му дам работа в имението Флетчър.

— Прекрасно — възкликна Кейт.

Робин се облече набързо и се наведе да я целуне за довиждане.

— Бъди добра и се грижи за себе си, докато ме няма.

Целувката му бе сладка и нежна и на Кейт й се прииска да получи още.

Като въздъхна дълбоко, тя се сви върху неговата част от възглавницата, където още се усещаше доскорошното му присъствие. Защо ли Робин имаше такова поразително въздействие върху нея, не можеше да разбере Кейт. Спомняше си с невероятни подробности всичко, което бяха преживели предната нощ. Не можеше да отрече, че именно тя бе причина за бурната им любов, след като Робин обяви, че възнамерява да я остави да си почине след тежкото пътуване. Да, точно така беше, но не можеше да си го обясни.

Необяснима беше тази страст, с която се бе вкопчила в Робин. И колкото и пъти да му обявяваше, че го мрази, той само се усмихваше по този свой особен начин и не отдаваше никакво внимание на думите й. Това много я ядосваше, но как би могла да очаква от него да приема сериозно твърденията й, след като дори тя самата не вярваше в тях. Възможно ли е да мрази Робин, а в същото време така страстно да го желае? Достатъчно добре се познаваше, за да се заблуждава, че би могла да се отдаде така всецяло на първия срещнат. Толкова й се искаше да го обича и щеше да го направи, ако… ако не беше тази Серина, която носеше дете от Робин в утробата си.

Кейт въздъхна безпомощно и се надигна от леглото. Към десет сутринта в имението пристигна неканен и нежелан посетител. Със зачервено лице от силното слънце и задъхана от продължителното ходене, пред вратата застана Серина. Като имаше пред вид деликатното й положение, Кейт не можеше да й откаже да влезе, макар че Серина бе последният човек, с когото би искала да се вижда и да разговаря в момента.

— Какво искаш, Серина — попита Кейт, като не можа да скрие, че е неприятно изненадана от това внезапно посещение.

— Първо да пийна чаша вода — нагло заяви Серина, докато премина покрай Кейт и се вмъкна във всекидневната. Отпусна се уморено на един стол и започна да си прави вятър с шапката си. — Така трудно се добрах пеша дотук от имението Пенрод, пък и навън е така горещо, че на човек може да му се стопи мозъкът.

— Лизи — извика Кейт, като добре знаеше, че момичето се върти някъде наблизо. — Донеси чаша вода на нашата гостенка.

Настъпи потискаща тишина, докато двете жени очакваха водата. Лизи се появи след миг и огледа с учудване Серина, явно изгаряща от любопитство.

— Можеш да си тръгваш, Лизи — твърдо я подкани Кейт, когато тя се опита да остане.

Разочарованието ясно се изрази на лицето й, но тя не посмя да не се подчини и се запъти към вратата.

— Имаш ли вече сили да ми кажеш за какво си дошла — попита Кейт, след като Серина остави празната чаша на масата.

— Не се чувствам добре — оплака се Серина. — Ако знаех колко е горещо навън, никога не бих се опитала да отивам толкова далеч.

— А защо все пак се опита? Сигурно имаш основателна причина.

— Искам да се видя с Робин — с подчертана твърдост отвърна Серина. — Не съм се виждала с него, откакто насила ме натресе у семейство Пенрод. Нямам ни най-малка представа какво възнамерява да прави с мен и с детето си и съм страшно ядосана, че дори не си дава труда да ми обясни. Ще се разведеш ли с него? Това ще бъде най-доброто решение за всички ни. Защото както знаеш, аз съм единствената жена, която очаква дете от него.

Кейт замълча. Явно Серина не знаеше, че тя също е бременна.

— Грешиш, Серина. Както се вижда, Робин май наистина си го бива, защото и двете очакваме дете от него.

Серина почервеня, после пребледня и накрая се отпусна отчаяно на стола.

— Ти… ти също си бременна? Но това е невъзможно. Кой е бащата?

— Ако не беше в такова положение, щях да те цапардосам здравата — отвърна с възмущение Кейт.

— Ние двамата с Робин сме женени. Така че единствено аз мога да имам законно дете от него.

Серина бе напълно разнебитена. Нима всичките й планове и усилия бяха напразни? Тя бе така сигурна — абсолютно сигурна — че Кейт ще се разведе с Робин, за да може той да се ожени за нея и да узакони детето й. Смяташе, че Кейт е прекалено стара, за да има деца, докато тя самата бе в силата си и можеше да му роди още много деца. Господи, какво щеше да стане с нея сега? Робин никога не би напуснал Кейт, след като тя носи законния му наследник.

— Аз… аз не се чувствам никак добре — отчаяно каза Серина.

Тя наистина не изглежда никак добре, помисли си Кейт и внезапно изпита жал към тази полужена-полудете, бореща се така отчаяно, за да спечели мъжа, който не я обичаше. Лицето й все още не бе възстановило цвета си, а очите й шареха стреснато наоколо.

— Може би ще трябва да си полегнеш малко — предложи й Кейт.

— Да, да, ще си легна и ще чакам Робин. След като родителите ми починаха, той винаги се е грижил за мен. Аз… аз си нямам никого, освен Робин.

Серина бе почти готова да се разплаче и без да иска, Кейт бе обзета от съчувствие към нея, докато й помагаше да се вдигне от стола и да се качи нагоре по стълбите към една от свободните спални. Серина се беше вкопчила в нея като удавник за сламка, търсейки утеха точно от жената, която така силно бе наранила. Внезапно Кейт бе изпълнена с гняв към Робин, който бе виновен за цялата тази ужасна бъркотия.

След като настани Серина в леглото, Кейт се върна във всекидневната и започна нервно да се разхожда напред-назад. Тя трескаво се опитваше да намери някакво решение над дилемата. Двамата с Робин бяха вече разговаряли не веднъж по този въпрос, но нищо не можеха да измислят. Единствената им надежда бе, че Големия Джон ще им съобщи нещо важно, което да промени нещата, макар че само един господ знае какво би могло да бъде то. Още не бе време за обяд, когато се появиха нови посетители. Деър и Кейси дойдоха, за да разговарят за продажбата на имението Маккензи.

— Робин го няма — обясни им Кейт, като ги покани във всекидневната. — Тази сутрин замина за селото на аборигените.

— Защо е отишъл там, след като тук си има толкова работа — попита Деър.

— Получи съобщение, че Големия Джон е ужасно болен и за него се грижат Кулонг и сестра му. Не знам точно защо, но Големия Джон иска да разговаря с Робин и той замина за селото веднага щом се върна от Сидни.

Кейт нарочно не им каза за собственото си пътешествие до селото на аборигените. И без това Робин достатъчно я кастри за това и сега не й се искаше да слуша отново същите упреци.

— Ако Робин ми се беше обадил, можех да отида с него — каза Деър.

— Толкова ли ти се иска да се отървеш от мен — подразни го Кейси.

— Много добре знаеш отговора на този въпрос, скъпа, но гората е доста опасно място за сам човек.

— Може би все пак трябва да го последваш — предложи Кейси, като с мъка успя да прикрие усмивката си.

След като Деър се бе оженил и бе станал сериозен семеен човек с ангажименти, той се бе лишил от всички приключения и Кейси отлично разбираше, че сега на Деър много му се иска да тръгне след Робин към селото на аборигените, макар че едва ли щеше да си го признае.

— Наистина ли мислиш, че трябва да го направя — попита Деър, като я изгледа изпитателно. Така добре се познаваха вече, че на Кейси не й бе трудно да прочете мислите му. Това винаги го бе изумявало.

— Тръгвай, Деър. Аз ще се прибера сама. Само, моля те, бъди внимателен.

Деър й хвърли една очарователна усмивка, която можеше да се сравни само със светъл лъч в мрачно време.

— Какво ли бих правил без теб — извика той, като я издърпа от стола и я целуна така страстно, че Кейт се почувства длъжна да обърне глава.

— Ах, тези мъже — усмихна се Кейси, след като Деър тръгна. — Веднага разбрах, че умира от желание да тръгне след Робин. Имаш ли нещо против, ако поостана да си поговорим, Кейт?

— Не, ни най-малко, но сигурно би трябвало да знаеш, че вашата гостенка е тук, почива си в една от спалните горе.

— Серина? Не я видях цялата сутрин и реших, че все още е в леглото. Как е стигнала до тук?

— Пеша. Затова и си почива сега горе. Честно казано, никак не изглеждаше добре.

— Ти си добра жена, Кейт — с възхищение каза Кейси. — Не съм сигурна, че на твое място бих постъпила по същия начин. Серина е добра артистка, когато реши да разиграва театър, а това е почти през цялото време.

— Съжалявам, че Робин ви я натресе така — отвърна Кейт.

— Не мога да не призная, че ми е трудно да бъда любезна с нея, но Робин ни е приятел и Деър дори и не помисли да му откаже, когато той ни помоли да я подслоним, докато е в Парамата. Какво иска тя?

— Да се разведа с Робин, за да може тя да се омъжи за него и да узакони детето си. Когато й казах, че и аз съм бременна това наистина я шокира. Честно казано, Кейси, направо не си представям какво ще стане с нас и как Робин ще излезе от тази бъркотия.

— Но ти ще останеш с него, нали — нетърпеливо попита Кейси.

— Робин не ми разрешава да се отида. Той… той твърдо настоява да остана.

— Той те обича, Кейт. Надявам се, че досега си успяла да разбереш, че ти си единствената жена в живота му.

— Иска ми се да го вярвам, Кейси.

— Знам, че никога не си ме смятала за приятелка, Кейт, и съжалявам за това, но аз наистина ти желая само доброто. Нали вече не мислиш, че Робин все още ме обича? Може би ме е обичал, но това е било много отдавна, а сега ни свързва единствено приятелство и привързаност, които нямат нищо общо със страстта или романтичната връзка. Всички от фамилията Пенрод са привързани по същия начин към Робин. Деър, Бен и Робин са като братя. Робин се отнася с Рой като със собствен баща.

— Наистина в началото не можах да се ориентирам — призна Кейт, — но сега вече със сигурност знам, че между вашето семейство и Робин съществуват специални отношения. Съжалявам, че отхвърлих приятелството ти, а още повече съжалявам, че погрешно приех дружбата ви за някаква… интимна връзка.

— … но — подкани я Кейси. — Чувствам, че има още нещо, което би искала да кажеш. Нещо, което те тормози вече доста време.

— Просто не мога да не мисля за това, Кейси. Има толкова въпроси, свързани с отношенията между теб, Деър и братовчедката ми Мърси, на които не знам отговора.

— Може би наистина трябва да ти обясня. Ти сигурно въобще не си познавала Мърси, тя е напуснала Англия, когато е била съвсем млада. Беше упорита, разглезена и доста суетна. Искаше да притежава Деър и може би щеше да успее, ако не се бях появила аз.

— Но Мърси наистина го е имала! Нали той се е оженил първо за нея!

Обвинението, което звучеше в думите на Кейт, ясно свидетелстваше за привързаността й към семейната чест. Тя явно бе доста ядосана от несправедливостта по отношение на своята роднина.

— Няма да ти разказвам всичко с подробности, защото това е доста мъчително за мен, но искам само да знаеш, че Деър се ожени за Мърси само защото тя обеща, че баща й, който имаше влиятелни приятели в Наказателния корпус, ще се застъпи за помилването ми. Той никога не е обичал Мърси. Бях бременна от него още преди сватбата им, но никой не знаеше. Двамата с Деър щяхме да се женим, но точно тогава бях арестувана и осъдена на седем години затвор затова, че съм помогнала на избягал затворник.

— Този същият ли, на когото и Робин е помогнал — попита Кейт.

— Да, благодарение на Робин един добър човек на име Тим О’Мали успя да избяга от страната.

Кейт остана доста време мълчалива.

— Вие с Деър веднага ли се оженихте, след като Мърси умря?

— Не. Мърси беше казала на Деър, че съм умряла, но аз всъщност бях заминала за Англия, тъй като смятах, че Деър не ме иска вече. Едва след няколко месеца Деър пристигна в Англия по някаква своя работа и двамата се срещнахме случайно. Някой ден ще ти разкажа всичко с подробности, но мисля, че ти казах достатъчно, за да разбереш.

— Да — замислено отвърна Кейт. — Съжалявам за болката, която Мърси ви е причинила. Предполагам, че не ме мразиш, само защото нося фамилията Маккензи.

— Едва ли можеш да измислиш нещо, което да е по-далеч от истината. Харесвам те и те уважавам от първия миг, в който се срещнахме. Веднага разбрах, че съвсем не си като братовчедка си Мърси. Но стига за нея. Какво смяташ да правиш със Серина?

— За мен ли говорите — попита Серина, застанала на вратата с отпочинал вид.

Двете глави, едната черна като безлунна нощ, а другата с цвят на пламък се отдръпнаха една от друга и погледнаха към блондинката, която се намеси в разговора им.

— Защо си излязла, без да ми се обадиш — попита Кейси.

— Ти да не си ми пазач — троснато отвърна Серина и се настани на близкия стол. — Искам да се видя с Робин и няма да мръдна оттук, докато той не се върне.

— Може би ще се наложи доста да почакаш — предупреди я Кейт.

— И без това нямам какво да правя, нито пък къде да отида. Така че ще чакам.

Кейси и Кейт си размениха разбиращи погледи. Човек просто трябваше да е истински светец, за да може да понася Серина и всичките й капризи.

Независимо от положените огромни усилия от двете жени, Серина категорично отказа да напусне имението Маккензи, без да е говорила с Робин. Тъй като не искаше да използва сила, Кейт се примири със ситуацията и учтиво покани Серина да остане. Скоро след това Кейси си тръгна сама.

Кейт бе много учудена от реакцията на Лизи, когато разбра, че Серина ще остане като гост в имението Маккензи. Момичето страшно се ядоса, съвсем внезапно премина категорично на страната на Кейт и стана неин страстен защитник. Може би вестта, че Кейт очаква дете от Робин бе причината за тази промяна.

— Защо разрешаваш на тази жена да остава в къщата ти — гневно каза Лизи, когато Кейт отиде в кухнята, за да провери как върви подготовката на вечерята. — Тя е такава интригантка, че няма да се спре пред нищо, за да получи Робин. Нима ти е безразлично, че е спала със съпруга ти?

— Лизи — извика ядосано Мод, притеснена от изблика й, — дръж си езика зад зъбите!

— Щом толкова искаш да знаеш, Лизи — започна замислено Кейт, — ще ти кажа. Съжалявам я. Тя е млада, загубила е и двамата си родители в трагичен инцидент и се е вкопчила в Робин, защото просто е търсила опора в някого. Разбирам я и дори й съчувствам, макар че ми е трудно да й простя.

— Но все пак не мислиш да й разрешаваш да живее заедно с теб и Робин, нали?

— Не, разбира се. Доколкото знам, Робин възнамерява да й намери добър съпруг, което би било най-доброто разрешение на въпроса. Но да не говорим повече за това. Стига ни и това, че трябва да търпим Серина около себе си и да я гледаме как… но няма значение, не искам повече да говоря за нея. Бих предпочела да се нахраня горе в стаята си тази вечер, погрижете се и за Серина.

На Кейт й бе трудно да заспи тази вечер. Присъствието на Серина в къщата събуди у нея всичките ужасни спомени за това, как ги бе заварила двамата с Робин в леглото. Макар че Робин не си спомняше да се е любил с нея, доказателството бе в нея, така да се каже. Животът на Кейт би бил много по-лесен, ако само можеше да забрави за детето, което очакваше Серина, и да я остави тя самата да се тревожи за бъдещето на собственото си дете. Странно наистина, мислеше си Кейт, докато очите й натежаваха вече за сън, може би любовта е единственото чувство, за което няма ограничения.

Деър стигна до селото на аборигените само няколко часа, след като напусна имението Маккензи. Робин доста се учуди, като го видя, и в същото време страшно му се зарадва, защото в този момент наистина имаше нужда от добър приятел до себе си. Двамата си поговориха тихичко, докато вечеряха. Големия Джон бе вече започнал да проявява признаци на съзнание, но все още не можеше да разпознае Робин.

— Кейт е добре — каза най-напред Деър, преди още Робин да успее да го попита: — Кейси остана при нея. Като разбрах, че си тук, реших да дойда при теб. Какво се е случило с Големия Джон?

Робин му разказа за събитията, предхождащи ухапването на великана, а също и за разговора си с губернатора Маккери и обещанието му да предостави на Големия Джон статут на „преждевременно освободен“.

— Как си обясняваш това негово силно желание да се срещне с теб?

— Разбрах, че е свързано със Серина, но нямам ни най-малка представа за какво точно става дума. Мантуа ме увери, че той ще се поправи скоро, дори предрича, че още утре ще бъде в състояние да говори. Толкова се надявам, че той ще успее да хвърли някаква светлина върху тази наша заплетена история. Честно казано, не мога да издържам повече. Просто се чудя как да оправя тази каша. Единственото нещо, в което съм сигурен е, че не искам да загубя Кейт. Толкова много я обичам, че животът би изгубил всякакъв смисъл без нея.

Те си легнаха в колибата, а на сутринта се разбудиха от несвързаните думи на Големия Джон. Робин веднага скочи, коленичи пред гиганта, като се мъчеше да разбере какво точно се опитва да каже.

— Големи Джон, аз съм, Робин. Дойдох при теб, приятел, какво искаш да ми кажеш?

Големия Джон с мъка повдигна клепачите си. Очите му проблеснаха, докато се мъчеше да разпознае Робин. Последваха няколко минути на мъчително очакване. Но най-накрая чудото стана.

— Робин? Ти ли си, приятел?

— Да, Големи Джон, аз съм. Деър също е тук.

— А аз… аз сънувах, че твоята жена е при мен.

— Тя наистина е била тук, приятел, но аз я отведох вкъщи. Ти беше в безсъзнание няколко дни.

— Ще умра ли?

— Ти си прекалено голям и доста твърд, за да умреш от една змия — усмихна се Робин. Мантуа е почистила тялото ти от отровата и ме увери, че ще се оправиш. Подобно ухапване със сигурност би убило един по-дребен човек, но не и теб. Имам и още една чудесна вест, която бих искал да ти съобщя. Убедих губернатора Маккери да ти даде статут на „преждевременно освободен“. Ще можеш да дойдеш с мен в Батърст и там ще работиш във фермата ми. Ще те назнача за управител. Доволен ли си?

В началото Големия Джон имаше доста смутен вид, но после постепенно всичко се подреди в объркания му мозък. Когато в края на краищата осъзна какво точно му казва Робин, лицето му грейна от широка усмивка. Трудно бе човек да го нарече грозен, но не можеше да се каже, че и е красив. Имаше приятни черти, а размерите му бяха доста респектиращи.

— Наистина ли, приятел? Толкова време живях, криейки се из горите, че вече се страхувах, че ще умра някъде там и никой няма да разбере за това, нито да пожали за мен. Ще работя здравата, приятел, ще видиш. Няма да съжаляваш, че си се застъпил за мен. Ако мога с нещо да ти се отплатя…

Той внезапно млъкна и на лицето му се появи странно изражение.

— Какво има — попита го Робин.

— Спомних си защо исках да се срещна с теб. Исках да ти кажа нещо, за Серина. Чух, че един от полицаите разправяше, че тя очаквала дете от теб. Вярно ли е, приятел?

— Това твърди самата Серина и нямам особени основания да не й вярвам — призна с нежелание Робин. — Дори не си спомням да съм спал с нея, но сигурно съм го направил, защото тя забременя наскоро след това. Това ли е всичко, което имаше да ми кажеш? Че си чул някой да говори за бременността й?

— Не, има и друго. По дяволите, защо ми е така объркано в главата!

— Почини си, приятел, ще ми разкажеш по-късно — посъветва го Робин, защото ясно съзнаваше, че човекът все още не се е възстановил след ужасната болест.

— Не, важно е. Исках ти да знаеш… да знаеш…

— Да знае какво — опита се да му подскаже Деър, обхванат от нетърпение. Просто се чудеше как може Робин да проявява такова спокойствие.

— О, да, сега си спомням. Затворът в Батърст, където ме държаха, се намира точно срещу пазара.

— Да — потвърди Робин, като се чудеше какво общо би могло да има това със Серина. Дали пък Големия Джон не бе все още под въздействието на болестта?

— След като жена ти си замина, виждах Серина да влиза в един от магазините почти всеки ден. В началото въобще не се усъмних.

— Повечето от жените ходят на пазар всеки ден — обяви Робин и надеждата започна да го напуска. Просто бе очаквал да се случи някакво чудо, но явно това бе невъзможно.

— Да, прав си, но когато Серина влезеше в магазина на Сайлъс Дод, той поставяше на вратата табелка с надпис „Затворено“ и двамата оставаха вътре около час, понякога и повече. Освен това нито веднъж не видях Серина да излиза през главния вход. Така че тя със сигурност се е измъквала през някаква задна врата, която не гледа към улицата.

— Не разбирам…

— Господи, Робин, как може да си толкова загубен — извика радостно Деър. — Човекът се опитва да ти каже, че Серина си е имала любовник. Често се е отбивала при Сайлъс Дод, а в същото време съзнателно се е опитвала да те заблуди, че ти си единственият мъж, с когото е спала. Така че най-вероятно детето, което носи, е на Дод. Сега единственото нещо, което трябва да направиш, е да накараш този мъж да си признае, че е спал с нея.

— Сигурен ли си в това, което ми каза, Големи Джон? Абсолютно сигурен?

Робин просто не можеше да повярва, че всичко ще може да се реши по такъв лесен начин.

— Да — отвърна гигантът с такава увереност, че у Робин не остана и капка съмнение. — Точно затова идвах при теб, за да ти разкажа тази история, но в гората ме ухапа змия. Мислех, че би трябвало да разбереш, че не си единственият мъж, спал със Серина.

— Сега вече съм абсолютно сигурен, че въобще не съм спал с нея — замислено каза Робин. — Още от самото начало се съмнявах, че е така, но след като Серина забременя и не можех да обвиня никой друг за това, реших, че все пак съм го направил в пияно състояние и затова нищо не си спомням. Не можех дори да предположа, че тази никаквица ще посмее да ме излъже. Изпитвах съжаление към нея затова, че остана сама, без родители, и се чувствах отговорен за нея. Отнасях се към нея като към собствена сестра, докато живееше при мен.

— И какво ще правиш сега — попита Деър като си спомни, че и Мърси за малко не го раздели завинаги от Кейси. Никак не искаше същото да се случи и с Робин.

— Ще отида в Батърст, за да науча истината — твърдо отвърна Робин.

— Мога да дойда с теб — предложи Деър.

— Не, по-скоро бих те помолил да се върнеш в имението Маккензи и да кажеш на Кейт къде съм отишъл Не бих искал да се тревожи за мен.

— Да й съобщя ли и това, което ти разказа Големия Джон?

Робин помисли малко, след което отвърна:

— Не, защо да й създавам фалшиви надежди, а след това да я разочаровам, ако нещата не се развият така, както очакваме. Ще й обясня всичко, когато се върна. Кажи й само, че отивам за няколко дни в Батърст, за да свърша нещо за Големия Джон. Кажи й също така… кажи й, че я обичам.

— А пеша ли смяташ да стигнеш до Батърст?

— Не, но не се бях замислил за това. Ако тръгна пеша, това ще ми отнеме много време.

— Отиди до имението на баща ми, то е по-близко. Той ще ти даде една кобила. Но наистина ли си сигурен, че не би искал да се видиш с Кейт най-напред?

— Искам го, но просто нямам кураж да го направя. Не бих могъл да понеса разочарованието й от това, че съм се върнал без някаква добра вест. По-добре да взема една кобила от баща ти и да тръгна веднага за Батърст.

— Ами Големия Джон?

— Бих могъл да тръгна с Робин — предложи Големия Джон.

— Все още си прекалено слаб за подобно пътуване — възрази Робин. — Остани и си почини хубаво, а аз ще мина да те взема със себе си, когато се връщам от Батърст.

Макар и без желание, гигантът все пак се съгласи. След тази тежка болест сигурно щяха да му трябват поне няколко дни, за да се възстанови напълно.

Деър и Робин се разделиха наскоро след като напуснаха селището на аборигените. Деър се насочи най-напред към имението Маккензи, за да разкаже на Кейт за плановете на съпруга й, а после щеше да се прибере вкъщи при Кейси, докато Робин се отправи бързо по посока на имението Пенрод, за да вземе кон и провизии от Рой. До вечерта беше вече в подножието на Сините планини, а четири дни по-късно достигна до Батърст.

Бен Пенрод, който все още живееше в къщата му, излезе радостно да го посрещне, щом го видя да влиза в двора.

— Пристигна по-рано, отколкото очаквах — каза Бен, като се огледа след него, за да види дали не го следва я Кейт, я Серина. Като разбра, че и двете жени ги няма, той го погледна въпросително.

— Сам съм — каза в отговор Робин.

— Какво се оказа — лъже ли те Серина за бебето?

— Не, бременността й бе потвърдена. Лично Дан Проктър я прегледа.

— По дяволите — изруга ядосано Бен. — Ама че скапан късмет. И какво ще правиш сега?

— Преди всичко ще трябва да открия кой всъщност е бащата.

— Какво? Аз пък си мислех…

— Аз също.

После Робин му разказа за странните неща, които бе научил от Големия Джон.

— Сайлъс Дод? Ето го значи обяснението за поведението му през последните дни.

— За какво говориш?

— Не е минал и ден, през който Сайлъс да не ме е попитал кога ще се върнеш и дали Серина ще си дойде заедно с теб. Мислех си, че става дума за някаква несподелена любов, тъй като не съм предполагал, че Серина ще се свърже с човек като Сайлъс, макар че като си помисля, той не е никак лош. Просто обикновен човек, който не привлича особено вниманието на другите, гледа си работата и не говори много. Забелязах, че не си пести силите, работи здраво и сигурно ще си извоюва добро положение в Батърст. Търговията му процъфтява, което показва, че е кадърен.

— Ти май доста добре си го опознал — учудено отбеляза Робин.

— Да — усмихна се Бен, — вече от доста време съм в Батърст и се ориентирам добре в обстановката. Малко неща могат да избегнат от вниманието ми. Деър смята, че по природа съм надарен за изследване на дълбочината на нещата, но в същото време според него съм прекалено деспотичен, което само ми вреди.

— Щом Деър го казва, сигурно е вярно — засмя се Робин. — Предполагам, че вижда у теб точно същите качества, които самият той притежава, затова и те предупреждава да се промениш, за да не страдащ в живота. Но честно казано, ако всичко това, което ми разказа, се окаже вярно, имам чувството, че най-накрая ще видя светлина в края на тунела. Така ми се иска да разчистя цялата тази бъркотия и двамата с Кейт да продължим спокойно живота си. Не бих искал да имам други деца, освен тези, които Кейт ще ми роди.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Ще отида и ще разговарям с Дод веднага щом се поосвежа и хапна нещо. Той е единственият човек, който би могъл да хвърли светлина в тази забъркана история.

След два часа Робин влезе в магазина на Сайлъс. Той обслужваше в момента някакъв клиент и Робин започна да се разхожда нервно наоколо, докато Дод свърши с клиента и той си тръгне. Щом го видя в магазина си, Дод целият светна от радост и на Робин му бе трудно да разбере причината за тази реакция.

— Добре дошли, мистър Флетчър — поздрави Сайлъс. — Добре ли вървят работите ви в Сидни и Парамата? Надявам се, че сте доволен от обиколката.

— Да. В Батърст скоро ще пристигне още един магистрат, освен това и жена ми скоро ще пристигне тук за постоянно — отвърна Робин, като внимателно наблюдаваше реакцията на Дод.

Отговорът му беше точно такъв, какъвто се надяваше да получи:

— Прекрасно! Имам пред вид това, че съпругата ви ще дойде да живее при вас. А какво стана със Серина Линч, тя върна ли се заедно с вас — продължи радостно той, като не успяваше да скрие колко е щастлив от новината, която Робин му съобщи. След като пристигне съпругата на Флетчър, Сайлъс се надяваше, че Серина ще погледне по-благосклонно към него и ще се поднови… приятелството им.

— Не, тя засега остана в Парамата при едни приятели.

Усмивката на Дод в миг угасна и лицето му посърна. Изглеждаше толкова нещастен, че на Робин му стана жал за него. Вече ни най-малко не се съмняваше, че е имало интимна връзка между Серина и търговеца. Достатъчно беше само Дод да признае това и неговите проблеми щяха да изчезнат. Можеше веднага да се върне при Кейт, за да й съобщи добрата новина.

— Както ми си струва, ти май харесваш Серина — започна внимателно Робин.

Дод целият се изчерви и започна нервно да пристъпя от крак на крак. Бе обещал на Серина да не разкрива пред никого тайната им.

— Тя… тя наистина е много красива, мистър Флетчър. Смятам се за щастливец, само поради факта, че я познавам.

— Ти я познаваш доста добре, нали Дод — продължи да го разпитва Робин.

В главата му нахлуха объркани мисли, а очите му се разшириха от ужас. Дали Робин е разкрил връзката им? И може би е дошъл тук, за да го накаже? Сигурно ревнува. Премисли всяка една от тези възможности, които му дойдоха най-напред на ум, като през цялото време с ужас чувстваше подозрителния поглед на Робин върху себе си.

— Аз… аз не знам какво имате пред вид! Серина идва често тук и аз я… я харесвам.

— Най-добре е веднага да ми кажеш истината, Дод, защото нямам намерение да си тръгна оттук, преди да съм я научил. Не ме интересува колко пъти си спал със Серина, достатъчно е само да признаеш, че си го правил. Няма да понасям обвиненията й, че съм баща на детето, което очаква, след като друг е отговорен за това.

Дод замръзна на мястото си. Тъй като беше тих и доста затворен човек, той все още не бе чул мълвата за Серина, която се носеше из града.

— Дете? Нима Серина е бременна?

— Да. Ще признаеш ли, че ти си бащата?

Лицето на Дод само за миг грейна като ярка звезда и той започна да се хили глупаво, толкова замаян от новината, че не бе в състояние дори да говори. Единственото нещо, което успя да направи, бе да кимне с глава. Щастието му бе така изразително, че Робин не намери сили дори да му се ядоса, само го попита отново настойчиво:

— Кажи го ясно. Искам да те чуя да признаваш, че си спал със Серина и си баща на детето й.

— Да — извика толкова силно Дод, че можеха да го чуят дори на улицата, — обичам Серина. Тя бе съгласна да се любим и ако сега е бременна, несъмнено детето е от мен. — Внезапно той погледна уплашено към Робин. — Освен ако вие…

— Не, аз никога не съм спал със Серина — тихо заяви Робин. — Честта си е изцяло твоя. А сега да поговорим за това, какво ще направиш, за да получиш права върху детето си.