Невероятната кражба и други разкази

Глава шеста

След трудния си опит да чуе нещо смислено от лейди Шевенис-Гор майор Ридъл почувства облекчение от общуването си с един хитър адвокат като Форбс.

Мистър Форбс бе крайно сдържан и предпазлив в думите си, но всичките му отговори бяха по същество.

Призна, че самоубийството на сър Джървейз го бе шокирало извънредно много. Че никога не е допускал човек като сър Джървейз да посегне на собствения си живот. Че няма никаква представа каква би могла да бъде причината за такова действие.

— Сър Джървейз бе не само мой клиент, но и мой отдавнашен приятел. Познавахме се от деца. Бих казал, че винаги се е радвал на живота.

— При тези обстоятелства, мистър Форбс, бих ви помолил да разговаряте с мен напълно откровено. Известно ли ви е в живота на сър Джървейз да е имало нещо, което да е било източник на страдания?

— Не. Той също си имаше дребни неприятности, както и всички други хора, но не бих окачествил нито една от тях като нещо сериозно.

— Да е страдал от някакво заболяване? Да е имал известни неприятности със съпругата си?

— Не. Сър Джървейз и лейди Шевенис-Гор бяха много привързани един към друг.

— Струва ми се, че лейди Шевенис-Гор има доста странни виждания по някои въпроси — каза предпазливо майор Ридъл.

Мистър Форбс реагира със снизходителна усмивка.

— Не трябва да корим дамите за техните прищевки — отвърна великодушно той.

— Вие ли водехте правните дела на сър Джървейз? — продължи полицаят.

— Да. Моята кантора, „Форбс, Оджилви и Спенс“, води делата на рода Шевенис-Гор повече от сто години.

— В семейство Шевенис-Гор имаше ли някакви скандали?

Мистър Форбс присви вежди.

— Боя се, че не мога да ви разбера.

— Мистър Поаро, бихте ли дал на мистър Форбс писмото, което ми показахте?

Поаро мълчаливо и с лек поклон подаде писмото на Форбс.

Адвокатът го прочете и веждите му се присвиха още повече.

— Много любопитно писмо — отбеляза адвокатът. — Сега наистина разбирам вашия въпрос. Не, доколкото ми е известно, нямаше нищо, което да обясни написването на подобно писмо.

— Сър Джървейз не е ли разговарял по този въпрос с вас?

— Никога. Длъжен съм да отбележа, че ми се вижда странно защо не го е сторил.

— Той доверяваше ли ви се?

— Бих казал, че той проявяваше уважение към моето мнение.

— И нямате никаква представа за какво става дума в писмото, така ли?

— Не бих искал да правя прибързани догадки.

Майор Ридъл успя да оцени изисканата неопределеност на този отговор.

— Добре, мистър Форбс. Бихте ли казали как се е разпоредил сър Джървейз със своята собственост?

— Разбира се. Не виждам причини да не го направя. На съпругата си сър Джървейз завеща шест хиляди лири годишна рента и по неин избор — резиденцията Доуър Хаус или къщата в Лондон на Лаундс Скуеър. Има, разбира се, и редица пояснителни клаузи, в които обаче няма нищо съществено. Цялата си останала собственост завеща на осиновената си дъщеря Рут, с условието, че ако се омъжи, съпругът й ще приеме името Шевенис-Гор.

— А на племенника си мистър Хюго Трент нищо ли не оставя?

— Да, оставя. Пет хиляди лири.

— Сър Джървейз богат човек ли беше?

— Изключително богат. Освен имението притежаваше огромно лично състояние. Е, разбира се, рецесията се отрази и на неговите инвестиции. Освен това бе вложил много пари в една компания, „Парагон Синтетик Рабър Сабститют“, по съвет на полковник Бъри…

— Ако съм ви разбрал добре, съветът не е бил мъдър?

Мистър Форбс въздъхна.

— Как да ви кажа, според мен пенсионираните военни са възможно най-лошите съветници, когато става дума за финансови операции. Установих, че са много по-наивни дори и от вдовиците. Според мен, казах достатъчно.

— Тези неудачни инвестиции отразиха ли се сериозно върху размера на богатството на сър Джървейз?

— О, не. Не бих казал. Той си остана изключително богат човек.

— Кога е направил завещанието?

— Преди две години.

— В него не се ли е отнесъл малко несправедливо към племенника си, мистър Хюго Трент? — попита Поаро. — В края на краищата, той му е най-близкият кръвен родственик.

Мистър Форбс сви рамене.

— Такива действия трудно биха могли да се оценят без известно познаване на някои обстоятелства от историята на рода — отбеляза той.

— Като например?

Мистър Форбс обаче не изглеждаше склонен да поясни думите си.

— Моля ви да ме разберете правилно — каза майор Ридъл. — Не трябва да оставате с впечатлението, че ни интересуват някакви вътрешни семейни скандали или нещо от този род. Просто е необходимо да открием обяснение за писмото на сър Джървейз до мосю Поаро.

— В причините за отношението на сър Джървейз към племенника му няма нищо скандално — побърза да отговори мистър Форбс. — Сър Джървейз просто се отнасяше сериозно към задълженията си на глава на рода и ги взимаше присърце. Имаше по-малък брат и сестра. По-малкият брат, Антъни, бе убит по време на войната. Сестрата, Памела, сключи брак, който сър Джървейз не одобри. По-точно, той сметна, че не е редно сестра му да се омъжва, преди да е получила неговото одобрение и съгласие. Освен това намираше, че семейството на капитан Трент не е достойно за сродяване с Шевенис-Гор. Тези негови съображения се сториха на Памела просто забавни. Вследствие на което сър Джървейз изпитваше известна антипатия към племенника си. Допускам, че именно тя може да го е подтикнала към осиновяването на дете.

— Беше ли изгубил всякаква надежда да има собствени деца?

— Да. Около година след брака му неговата съпруга роди мъртво дете. Сетне лекарите казаха, че лейди Шевенис-Гор няма да може да има повече деца. Две години по-късно той осинови Рут.

— А коя е mademoiselle Рут? Защо се спря именно на нея?

— Ако не се лъжа, била е дете на някакви далечни родственици.

— Така и предположих — рече Поаро и огледа стената, на която бяха закачени портрети на множество представители на рода. — Личи си, че имат обща кръв. Достатъчно е да видите само формата на носа и извивката на брадичката. Повтарят се безброй пъти на тези портрети.

— Наследила е и темперамента им — добави сухо мистър Форбс.

— Не се учудвам. Тя как се разбираше с баща си?

— Сам можете да се досетите. С тези характери, нерядко имаха ожесточени конфликти. Но така бе само на повърхността. Под нея цареше хармония.

— Предполагам, че независимо от това му е създавала доста неприятности.

— И то непрестанно. Не от такова естество обаче, че да се самоубие заради тях.

— Съгласен съм — отвърна Поаро. — Човек не си пръсва черепа само защото има опърничава дъщеря. Значи, mademoiselle остава единствена наследница. Сър Джървейз никога ли не е мислел да промени завещанието си?

— Как да ви кажа… — мистър Форбс леко се изкашля. — Всъщност, още когато пристигнах тук, сиреч преди два дни, сър Джървейз ми нареди да подготвя ново завещание.

— Така ли? — майор Ридъл придърпа креслото си до неговото. — А защо досега не споменахте?

— Вие просто ме попитахте какво е постановено в завещанието на сър Джървейз — отвърна бързо мистър Форбс — и аз ви отговорих точно. Колкото до новото завещание, то даже не беше и оформено, както трябва, да не говорим за подпис.

— Какво бе съдържанието му? Може би то би ни помогнало да разберем по-добре състоянието, в което се е намирал сър Джървейз.

— По същество се покриваше с първото завещание. С тази разлика, че се поставяше едно условие пред мис Шевенис-Гор. Можеше да стане наследница единствено при положение, че се омъжи за мистър Хюго Трент.

— Тази разлика е доста съществена — каза Поаро.

— Аз не одобрих включването на подобно условие — съобщи мистър Форбс. — Сметнах за мой дълг да споделя, ме съществуват големи възможности то да бъде оспорено. Днес съдилищата не се отнасят благосклонно към подобни условия. Сър Джървейз обаче настоя на своето.

— А какво се предвиждаше да стане в случай, че някой от двамата откажеше да изпълни условието?

— В случай на отказ на мистър Трент да се ожени за мис Шевенис-Гор, всички пари щяха да останат за нея. Ако пък тя откажеше да се омъжи, парите щяха да останат за него.

— Много странна работа — каза майор Ридъл.

Поаро се приведе напред и потупа адвоката по коляното.

— Какво се крие зад това? Какво според вас е имал предвид сър Джървейз, когато е решил да включи подобно условие? Според мен тук се крие нещо съвсем конкретно. Долавям присъствието на някакъв друг мъж. На човек, когото той не е одобрявал. Мистър Форбс, дали пък вие именно не знаете кой е този мъж?

— Нямам никаква представа, мосю Поаро, уверявам ви.

— Бихте могъл да изкажете някакво предположение.

— Никога не правя предположения на глас — отвърна мистър Форбс възмутено. Свали цененето си и го избърса с копринена носна кърпичка.

— Имате ли други въпроси към мен? — попита адвокатът.

— В момента, не — отвърна Поаро. — Поне що се отнася до мен.

Мистър Форбс отправи поглед към началника на полицията.

— Благодаря ви, мистър Форбс. И аз нямам други въпроси. Ако не възразявате, бих желал да поговоря с мис Шевенис-Гор.

— Ще й предам. Ако не се лъжа тя сега е горе, при лейди Шевенис-Гор.

— Може би в такъв случай ще е по-добре да поговоря първо с оня господин, как му беше името? Бъроуз? Също и с историчката.

— И двамата са в библиотеката. Сега ще им предам.