Невероятната кражба и други разкази

Глава осма

Полковникът се отпусна в едно кресло, поклати глава и въздъхна.

— Ужасна работа, Ридъл, ужасна работа! Лейди Шевенис-Гор се държи достойно. Много достойно. Много силна жена. Много смела.

— Ако не се лъжа, вие я познавате от доста време? — попита Поаро, който междувременно тихо се бе доближил до него.

— Да, наистина. Помня първия й бал. Спомням си, че бе вплела розови пъпки в косите си и бе облечена в една бяла, ефирна рокля… Нямаше никоя, която да се мери с нея.

Гласът му бе изпълнен с ентусиазъм. Поаро му подаде молива.

— Това е ваше, нали?

— А? Какво? А, да, благодаря ви. Ползвах го следобед, когато играхме бридж. Паднаха ми се триста оньора в пики при три последователни раздавания. Такова нещо никога не ми се беше случвало.

— Значи, играли сте бридж преди часа за чай, ако съм ви разбрал добре? — поде Поаро. — Сър Джървейз в какво настроение беше, когато дойде за чая?

— В обичайното. Никога нямаше да предположа, че е решил да се самоубива. Като се замисля сега, може би все пак беше мъничко възбуден.

— Кога го видяхте за последен път?

— Тогава. По време на чая. След това вече не видях клетия човек жив.

— После не отидохте ли в кабинета му?

— Не, повече не го видях.

— В колко часа слязохте за вечеря?

— След първия гонг.

— Заедно с лейди Шевенис-Гор ли слязохте?

— Не. Срещнахме се във вестибюла. Струва ми се, че тя бе ходила в столовата, за да огледа цветята или нещо от този род.

— Моля да не ми се сърдите, полковник Бъри — каза Ридъл, — но ще ви задам въпрос донякъде от лично естество. Карали ли сте се със сър Джървейз във връзка с дружеството „Парагон Синтетик Рабър“?

Полковник Бъри внезапно почервеня силно и отговори със заекване.

— Не, ни най-малко. Старият Джървейз не беше съвсем разбран човек, от мен да го знаете. Винаги очакваше всичко, до което се докосне, незабавно да започне да цъфти и връзва. Не си даваше сметка, че кризата е засегнала целия свят. Че няма акции и облигации, които да не са пострадали.

— Значи, между вас двамата все пак е имало известно неразбирателство?

— Не. Просто Джървейз съвсем неоснователно се разгневи.

— Да не би да ви е обвинил за някои загуби, претърпени от него?

— Джървейз не беше с всичкия си! Ванда чудесно го знаеше! Само тя можеше да се оправя с него! Оставих всичко в ръцете й.

Поаро се изкашля. Майор Ридъл го погледна и смени темата.

— Полковник Бъри, знам, че сте много стар приятел на семейството. Имахте ли представа как се беше разпоредил сър Джървейз с парите си?

— Предполагам, че основната част от тях е завещал на Рут. Поне с такова впечатление съм останал, когато Джървейз е споменавал този въпрос.

— Не смятате ли, че е било несправедливо спрямо Хюго Трент?

— Джървейз не обичаше Хюго. Не можеше да го търпи.

— Притежавал е обаче силно развито чувство за родова солидарност. Мис Шевенис-Гор, в края на краищата, е осиновена.

Полковник Бъри се поколеба доста, преди да отговори.

— Вижте какво, май ще трябва да ви съобщя нещо. Нещо, което да си остане само между нас и така нататък.

— Разбира се, полковник Бъри.

— Рут може и да е незаконно дете, но тя си е от рода Шевенис-Гор. Дъщеря е на брата на Джървейз. На Антъни, който бе убит във войната. Имал връзка с някаква машинописка. Когато загинал, момичето писало на Ванда. Ванда отишла да го види и разбрала, че очаква дете. Обсъдила положението с Джървейз, а и малко преди това вече й били казали, че няма да може да има повече деца. Решили да вземат детето след раждането му и да го осиновят официално. Майката се отказала от всякакви права върху него. Възпитаха Рут като собствено дете, а и тя всъщност си е тяхно собствено дете. Погледнете я и веднага ще видите, че е от рода Шевенис-Гор.

— Разбирам — отвърна Поаро. — Поведението на сър Джървейз става много по-обяснимо. Щом обаче мистър Хюго Трент не му е бил симпатичен, защо е настоявал толкова mademoiselle Рут да се омъжи за него?

— За да има ред в семейството. Така, както той разбираше реда.

— Независимо от това, че не е обичал този младеж и не е изпитвал доверие към него?

Полковник Бъри изсумтя.

— Не познавахте стария Джървейз. Той не приемаше хората като човешки същества. Сватосваше ги така, сякаш ставаше дума за династически бракове. Беше сметнал, че е редно Рут да се омъжи за Хюго и той да приеме името Шевенис-Гор. А какво мислеха самите те по този въпрос хич не го интересуваше.

— А mademoiselle Рут беше ли склонна да изпълни волята му?

Полковник Бъри се изкашля.

— Тя ли? Не! Тя е момиче с характер.

— Беше ли ви известно, че малко преди смъртта си сър Джървейз е смятал да измени завещанието си по такъв начин, че мис Шевенис-Гор да може да го наследи единствено в случай, че се омъжи за мистър Трент?

Полковник Бъри подсвирна.

— Значи, наистина е приел сериозно съмненията си за отношението й към Бъроуз…

Прекъсна думите си по начин, от който стана ясно, че се е изпуснал неволно. Беше обаче вече късно, тъй като Поаро веднага се хвана за чутото.

— Значи, между mademoiselle Рут и младия monsieur Бъроуз е имало нещо?

— Не, не. По всяка вероятност, нищо сериозно.

Майор Ридъл се изкашля.

— Струва ми се, полковник Бъри, че би трябвало да ни кажете всичко, което ви е известно. Нищо чудно да е имало пряка връзка с душевното състояние на сър Джървейз.

— Не е изключено — съгласи се полковник Бъри, но с известно съмнение в гласа. — Истината е, че младият Бъроуз не е грозно момче. Поне жените мислят така. Той и Рут много се бяха сближили в последно време, и на Джървейз това не му хареса. Никак не му хареса. Не му се щеше да уволни веднага Бъроуз, защото познаваше добре Рут. Знаеше, че тя няма да позволи на никого да й налага волята си. Предполагам, че заради това се е спрял на този план. Решил е, че Рут не е от онези момичета, които биха жертвали всичко заради любовта. Че обича твърде много парите и живота в разкош.

— Самият вие как оценявате мистър Бъроуз?

Полковник Бъри изказа мнение, че Годфри Бъроуз му се вижда малко дървен — израз, от който Поаро изпадна в пълно недоумение. Майор Ридъл обаче се усмихна под мустак.

След още няколко въпроса и отговора полковник Бъри си тръгна.

Ридъл хвърли поглед към Поаро, който се бе замислил.

— Е, и какво ще кажете след всичко чуто, мосю Поаро?

Дребният човек вдигна ръце.

— Струва ми се, че вече започна да се избистря някаква картина.

— Трудно е да се види каква — рече Ридъл.

— Да, наистина е трудно. През цялото време обаче не ми излизат от ума едни думи.

— Чии думи?

— Думите на Хюго Трент. Шегата му, че е възможно да е извършено убийство.

— Както виждам, това наистина не ви излиза от ума — каза сепнато Ридъл.

— Не сте ли съгласен с мен, драги ми приятелю, че колкото повече неща научаваме, толкова по-малко мотиви откриваме за самоубийство? Излезем ли обаче от предположението за убийство, сдобиваме се с една изненадващо богата колекция от мотиви.

— И все пак, не трябва да забравяте фактите. Вратата е била заключена, а ключът е бил в джоба на покойника. Да, да, знам, че има начини да се отключи или заключи вратата с извити карфици, с конци и с какво ли още не. По начало не е невъзможно. И все пак, всичките тези приспособления ефикасни ли са на практика? Доста се съмнявам.

— Както и да е, нека да се опитаме да анализираме положението, като излизаме от хипотезата за убийство, а не за самоубийство.

— Добре, съгласен съм! Щом и вие сте тук, сигурно е убийство!

Поаро се усмихна, но само за миг.

— Не бих казал, че ми хареса забележката ви — отвърна със сериозен тон.

— Добре, ще излезем от предположението, че е имало убийство. Чува се изстрел. Четири души са във вестибюла: мис Лингърд, Хюго Трент, мис Кардуъл и Снел. Къде са останалите?

— Бъроуз твърди, че е бил в библиотеката. Няма кой да го потвърди. За другите се предполага, че са били в стаите си, но кой може да знае дали действително е било така? Излиза, че всички са слезли поотделно. Даже и лейди Шевенис-Гор и Бъри са се срещнали във вестибюла. Лейди Шевенис-Гор дошла от столовата. А откъде е дошъл Бъри? Възможно ли е да е дошъл не отгоре, а от кабинета? Имам предвид молива.

— Да, този молив е любопитно нещо. Бъри не показа никакво вълнение, когато му го дадох. Възможно е обаче да се дължи на незнанието му къде е бил намерен. Възможно е даже и да не знае, че го е изпуснал. Я да видим кой друг е играл бридж по времето, когато са използвали молива? Хюго Трент и мис Кардуъл. Те са извън играта. Мис Лингърд и икономът могат да потвърдят тяхното алиби. Четвъртият играч е била лейди Шевенис-Гор.

— Не ми казвайте, че я подозирате.

— А защо не, драги ми приятелю? Заявявам ви, че мога да заподозра всекиго. Защо да не предположим, че въпреки привидната й преданост към нейния съпруг, тя в действителност обича верния й Бъри?

— Да… — каза Ридъл. — В такъв случай би излязло, че от години е съществувал любовен триъгълник, прераснал в семеен.

— Отгоре на това сър Джървейз и полковник Бъри се сдърпали във връзка с онази компания.

— Възможно е сър Джървейз да е имал намерение да стане наистина лош. Не ни е известно всичко по този случай. Нищо чудно и писмото му до вас да е било свързано с него. Да допуснем например, че сър Джървейз е подозирал Бъри и са смятали, че умишлено го е измамил, но не е искал да се разчува, тъй като не изключвал и жена му да е замесена. Да, възможно е. Ето, тези двамата в такъв случай действително имат мотив. А и спокойствието, с което лейди Шевенис-Гор прие смъртта на съпруга си, изглежда по начало доста странно. Всички тези спиритически истории може и да са само демонстрация на актьорско майсторство.

— Обстоятелствата се усложняват още повече — добави Поаро. — Мис Шевенис-Гор и Бъроуз са заинтересувани сър Джървейз да не подпише новото завещание. Тогава тя получава всичко при условието, че съпругът и вземе родовото име…

— Така е, а и описанието, което даде Бъроуз на настроението на сър Джървейз тази вечер, никак не е убедително. Бил се държал така, сякаш му се случило нещо приятно! Никак не съвпада с онова, което чухме!

— Имаме и мистър Форбс. Коректен и строг представител на стара фирма с добра репутация. Известни са обаче случаи и най-порядъчни на пръв поглед адвокати да са завличали парите на клиентите си, когато самите те са били в затруднения.

— Боя се, че малко се поувличате, Поаро.

— Искате да кажете, че развивам версии, които се срещат само по филмите? Животът, драги майор Ридъл, често пъти удивително прилича на филмите.

— Поне в Уестшир не е така — възрази началникът на полицията. — Не мислите ли, че ще е по-добре да разпитаме и останалите? Вече става късно. Още не сме се срещнали с Рут Шевенис-Гор, а разговорът с нея по всяка вероятност е най-важен.

— Съгласен съм. Не трябва да пропускаме и мис Кардуъл. Може би ще е по-добре да разговаряме първо с нея, тъй като няма да ни отнеме много време, а разпита на мис Шевенис-Гор да оставим за най-накрая.

— Добра идея.