Невероятната кражба и други разкази

Глава четвърта

Еркюл Поаро бе седнал с Памела Лайъл на брега.

— Триъгълникът се очерта — рече му тя не без удоволствие. — Снощи и двамата бяха седнали до нея и си разменяха святкащи погледи. Чантри бе пил повече, отколкото трябва. Държа се обидно с Дъглас Голд. Той пък бе на ниво, запази самообладание. Онази жена, Валънтайн, не криеше, че й е много приятно. През цялото време мъркаше като тигър-людоед. Какво ще стане според вас?

— Боя се… много се боя… — поклати глава Поаро.

— Всичките се боим — каза лицемерно мис Лайъл и добави: — Тази история май е по вашата част. Или пък би могла да стане. Не можете ли да направите нещо?

— Направих всичко, което ми бе по силите.

Мис Лайъл се оживи и попита възбудено:

— Така ли? Значи сте направили нещо? И какво е то?

— Посъветвах мисис Голд да напусне острова, преди да е станало късно.

— О! Значи според вас… — не довърши мисълта си.

— Да, mademoiselle?

— Значи, смятате, че ще се случи — каза бавно Памела. — Но той не би могъл… Никога не би направил такова нещо… Той е наистина толкова мил. Само тази жена е виновна. Той… — спря за миг и тихо продължи: — Убийство? Тази ли дума се върти в главата ви?

— Съвсем определено се върти в нечия глава, mademoiselle. Това мога да ви кажа.

Памела внезапно изтръпна.

— Не вярвам — заяви тя.