Невъзможен свят

Първа глава

Кикаха беше като Протей2.

Малко бяха онези, които можеха да се сравняват с неговата способност бързо да се адаптира към промените. Но както на Земята, така и на другите планети от джобните вселени, хълмовете, планините, долините, равнините, реките, езерата и моретата рядко се променят. Постоянството на тяхната форма и местоположение се счита за нещо подразбиращо се.

Наистина съществуват някои местни изменения. Наводнения, земетресения, лавини и морски приливи постепенно изменят земята. Но ефектите от тези явления са пренебрежимо малки за времето на един човешки живот, а дори и за времето на съществуване на един народ.

Да, планината наистина може да се премества, но хиляди поколения, живели в полите й, няма да забележат това. Само за Бог или за някой геолог такова преместване може да изглежда като стрелване на мишка към дупката й.

Но не и тук.

Дори самоувереният, невъзмутим Кикаха, който можеше да реагира на промяната с бързината, с която огледалото връща образа, се безпокоеше. Но той не смяташе да го показва пред другите. За тях той беше все така неестествено спокоен. Обяснението бе в това, че те започваха да се побъркват.