Под прикритие

18.

Уин погледна към трупа, сякаш беше торба с тор.

— По-добре ще е да тръгваме — каза той.

Майрън кимна. Бръкна в джоба на панталона си и извади мобифона. Сравнително нов трик в занаята. Нито той, нито Уин бяха затворили след разговора си. Линията беше оставена отворена. По този начин Уин беше чул абсолютно всичко, станало във вана. Това вършеше същата работа като микрофон или радиостанция.

Излязоха навън в хладната нощ. Намираха се на улица „Вашингтон“. През деня мястото гъмжеше от камиони за доставка, но през нощта беше абсолютно тихо. Някой щеше да намери неприятна изненада на сутринта.

Обикновено Уин караше ягуар, но бе ударил във вана вехт шевролет, модел 1983. Беше съвсем смачкан. Не че имаше значение. Уин държеше в Ню Джърси няколко коли, които използваше за следене или не напълно законни действия. Беше невъзможно да се проследи собственикът на колата. Регистрационните номера и документацията бяха фалшиви. Никога нямаше да отведат полицията до никого.

Майрън погледна към партньора си.

— Човек с твоя произход в шевролет? — запита той и цъкна с език.

— Знам — отвърна Уин. — Едва не хванах уртикария от седенето в него.

— Ако някой от клуба те види…

Уин потръпна.

— Дори не споменавай подобно нещо.

Краката на Майрън все още бяха изтръпнали и схванати. Дори когато господин Б се беше протегнал към коляното му, Майрън знаеше, че Уин ще намери начин да стигне до него. Но мисълта колко близко бе стигнал до осакатяването за цял живот все още го тормозеше. Той непрестанно се навеждаше и докосваше болното си коляно, сякаш не можеше да повярва, че си е на мястото. Очите му се наляха със сълзи, когато погледна към Уин. Той забеляза това и се извърна настрани.

Майрън тръгна зад него.

— Откъде познаваш този господин Б? — запита той.

— Действа в Средния запад — отговори Уин. — Страхотен майстор в бойните изкуства. Веднъж се срещнахме в Токио.

— С какво се занимава?

— Обичайните престъпления — хазарт, дрога, лихварство, рекет. Също и малко проституция.

— Какво прави тук?

— Изглежда, Грег Даунинг му дължи пари — отговори Уин. — Вероятно от хазарт. Господин Б специализира в хазарта.

— Хубаво е човек да има специалност.

— Наистина. Предполагам, че твоят господин Даунинг му дължи солидна сума пари — каза Уин и погледна към Майрън. — Това е добра новина за теб.

— Защо?

— Защото това показва, че Даунинг се крие, а не е мъртъв — отвърна Уин. — Господин Б не обича да губи пари. Не би убил човек, който му дължи голяма сума.

— Мъртвите не плащат дългове.

— Точно така — потвърди Уин. — Освен това той очевидно търси Даунинг. Ако го беше убил, нямаше да се нуждае от теб, за да го намери.

Майрън се замисли за момент.

— Това съвпада с нещата, които Емили ми съобщи. Тя ми каза, че Грег нямал пари. Хазартът е твърде правдоподобно обяснение.

Уин кимна.

— Любезно те моля да ми разкажеш какво стана по време на отсъствието ми. Джесика спомена нещо за откриване на убита жена.

Майрън му разказа всичко. Докато говореше, в мислите му се завъртяха нови хипотези. Опита се да ги сортира. Когато свърши, се хвана за първата.

— Да предположим — започна той, — че Даунинг дължи много пари на този господин Б. Това може да обясни защо се е съгласил да сключи сделката за реклама. Нуждае се от пари.

Уин кимна.

— Продължавай — каза той.

— Да предположим също така, че господин Б не е глупав. Иска да си прибере парите, нали? Следователно никога не би наранил Грег истински. Грег изкарва парите си с тялото си. Счупени кости биха имали отрицателен ефект върху паричното му положение и възможността му да си изплати дълговете.

— Вярно е — съгласи се Уин.

— Така. Да кажем, че Грег му дължи много пари. Може би господин Б е искал да го сплаши по друг начин.

— Как?

— Като нарани негов близък. Предупреждение.

Уин кимна отново.

— Това би могло да свърши работа.

— Да предположим, че са проследили Грег. Видели са го с Карла. Решили са, че Грег и Карла са близки — каза Майрън и вдигна поглед. — Убийството й би било страхотно предупреждение, нали?

Уин замръзна.

— Мислиш, че господин Б я е убил, за да предупреди Даунинг?

— Смятам, че е възможно.

— Защо просто не й е счупил кокалите? — запита Уин.

— Защото той самият още не е бил лично на сцената. Спомни си, че е пристигнал тук снощи. Убийството трябва да е било работа на наемници.

Уин не хареса идеята.

— В най-добрия случай хипотезата ти е невероятна. Ако убийството е било предупреждение, къде е Даунинг сега?

— Избягал е — отговори Майрън.

— Защо? Защото се е страхувал за собствения си живот?

— Да.

— И е избягал веднага, след като е научил, че Карла е мъртва? — запита Уин. — В събота през нощта?

— Това ми се струва най-логично.

— Значи е бил уплашен? От убийството?

— Да — отговори Майрън.

— Аха — каза Уин, като спря и му се усмихна.

— Какво? — запита Майрън.

— Моля те, кажи ми — започна Уин с мек глас, — ако тялото на Карла е било открито днес, откъде Даунинг е знаел за убийството още миналата събота?

Майрън замръзна.

— За да издържи хипотезата ти — продължи Уин, — Грег Даунинг трябва да е направил едно от следните неща: първо, станал е свидетел на убийството. Второ, влизал е в апартамента й след убийството. Трето, самият той е извършил убийството. Освен това в апартамента й е имало много пари в брой. Защо? Какво са правили там? Дали са били част от дълга към господин Б? А ако е така, защо хората му не са ги взели? Или още по-добре, защо Даунинг не ги е взел, когато е бил там?

Майрън поклати глава.

— Толкова много пукнатини — каза той. — А и все още не сме разбрали каква е връзката между Грег и Карла или Сали, или каквото всъщност е името й.

Уин кимна. Продължиха да вървят.

— Още нещо — обади се Майрън. — Мислиш ли наистина, че мафиотите биха убили една жена само защото е седяла с Грег в някакъв бар?

— Съмнително е — съгласи се Уин.

— Значи в основата си тази хипотеза отива по дяволите.

— Не в основата си — поправи го Уин. — Напълно.

Продължиха да вървят.

— Разбира се — каза Уин, — Карла може да е работила за господин Б.

Ледено острие прободе Майрън. Схващаше какво има предвид Уин, но все пак запита:

— И какво?

— Може тази Карла да е била връзката на господин Б. Събирала е дълговете му. Срещнала се е с Даунинг, защото е дължал голяма сума. Даунинг обещал да плати, но нямал парите. Знае, че ще го пипнат. Размотавал ги е достатъчно дълго. Затова се връща в апартамента й, убива я и изчезва.

Тишина. Майрън се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Хубаво беше да си поговорят по този начин за нещата. Помагаше. Все още усещаше краката си като гумени, но това, което наистина го притесняваше, беше колко лесно бе забравил за мъртвеца във вана. Наистина човекът беше професионален боклук. Наистина бе пъхнал пистолета си в устата му, а и не беше пуснал оръжието си, когато Уин му нареди да го направи. И наистина светът вероятно беше станал по-приятно място без него. Но в миналото Майрън щеше да чувства съжаление към мъртвото човешко същество. А сега не чувстваше. Опита се да му съчувства, но не изпита никакво съжаление.

Достатъчно самоанализ. Майрън го пропъди от мислите си и каза:

— С този сценарий също има проблеми.

— Какви?

— Защо му е на Грег да я убива? Защо просто не е изчезнал преди срещата в задното сепаре?

Уин се замисли по въпроса.

— Има логика. Освен ако по време на срещата им не се е случило нещо, което да го подлуди.

— Какво например?

Уин сви рамене.

— Всичко ни води обратно към Карла — каза Майрън. — Не можем да си обясним нищо, свързано с нея. Имам предвид, дори търговец на дрога не действа като нея. Работи като келнерка, крие последователно номерирани банкноти, носи перуки и има няколко фалшиви паспорта. На всичкото отгоре трябваше да видиш Димонти днес следобед. Знае коя е тя и е в паника.

— Свърза ли се с Хигинс в Министерството на финансите? — попита Уин.

— Да. Каза, че ще проследи номерата на банкнотите.

— Това може да ни помогне.

— Трябва също така да се доберем до телефонните записи на ресторант „Паркова гледка“. Да видим на кого е звъняла Карла.

Замълчаха отново и продължиха напред. Не искаха да хващат такси прекалено близо до мястото, където бяха зарязали вана.

— Уин?

— Да?

— Защо не поиска да дойдеш на мача онзи ден?

Уин не отговори. Майрън също ходеше до него мълчаливо. След известно време Уин каза:

— Никога не си гледал записа на онзи мач, нали?

Имаше предвид мача, когато Майрън контузи коляното си.

— Не — отговори Майрън.

— Защо не?

Майрън сви рамене.

— Няма смисъл — отговори той.

— Не е вярно. Има смисъл — възрази Уин.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш какъв е смисълът?

— Ако изгледаш онова, което ти се случи, ще можеш да се справиш с него. Може да успееш да приключиш веднъж завинаги с това.

— Не разбирам — каза Майрън.

Уин кимна.

— Знам — каза той.

— Помня, че ти изгледа мача — каза Майрън. — Помня, че го гледа няколко пъти.

— Направих го, защото имаше причина — отвърна Уин.

— За отмъщение.

— За да видя дали Бърт Уесън те нарани нарочно — поправи го Уин.

— Искаше да му отмъстиш.

— Трябваше да ми позволиш да го направя. Тогава сигурно щеше да можеш да оставиш всичко зад себе си.

Майрън поклати глава.

— Насилието винаги е най-добрият отговор за теб.

Уин замръзна.

— Престани да звучиш толкова мелодраматично. Един човек извършва насилие над теб. Да станеш квит с него, би помогнало да забравиш всичко. Не става дума за отмъщение. А за баланс. За нуждата на един човек да поддържа баланс.

— Това е твоя нужда — каза Майрън, — а не моя. Ако беше наранил Бърт Уесън, това нямаше да излекува коляното ми.

— Но можеше да ти даде забрава.

— Това пък какво означава? Беше просто случайна контузия. Това е всичко.

Уин поклати глава.

— Никога не си гледал записа.

— Няма значение. Коляното ми е съсипано. Гледането на записа нямаше да го оправи.

Уин не отговори.

— Не те разбирам — продължи Майрън. — Продължих да живея и след тази контузия, нали? Никога не съм се оплаквал.

— Никога — съгласи се Уин. — Никога не си бил бреме за никой от нас.

— Защо тогава мислиш, че имам нужда отново да преживея всичко това?

Уин спря и се загледа в него.

— Ти сам си отговаряш на въпроса, но предпочиташ да не чуеш отговора си.

— Спести ми конфуцианските философски дивотии — грубо отвърна Майрън. — Защо не дойде на мача?

Уин отново тръгна напред.

— Изгледай записа — повтори той.