Под прикритие

25.

Мястото до Тъмпър беше свободно. Уин се настани и й се усмихна широко.

— Добър вечер — каза той.

Тя му се усмихна в отговор.

— Здрасти.

— Вие трябва да сте госпожица Мейсън.

Тя кимна.

— А вие сте Уиндзор Хорни Локуд III. Познах ви от снимката ви във „Форбс“.

Ръкуваха се и очите им се срещнаха. Ръцете им се пуснаха, но очите останаха приковани едни в други.

— Приятно ми е да се запозная с вас, госпожице Мейсън.

— Моля, наричайте ме Маги.

— Да, чудесно — отвърна Уин и се усмихна още по-широко.

На игрището се чу звънецът. Първата четвъртина свърши. Уин забеляза как Майрън става, за да направи място на съотборниците си да седнат. Виждайки го в екип на НБА, Уин се впечатли по странен, неприятен начин. Не му се искаше да гледа. Той се обърна пак към Тъмпър. Тя го гледаше с очакване.

— Разбрах, че търсите работа в моята фирма — каза Уин.

— Да.

— Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?

— Моля, направете го — отговори Маги и махна с ръка.

— В момента работите за „Кимел Брадърс“, нали?

— Да.

— Колко търговци работят за тях в момента? — попита Уин.

— По-малко от десет — отговори тя. — Ние сме малка фирма.

— Разбирам.

Уин сплете пръсти, преструвайки се, че обмисля думите й.

— Работите ли там по време на уикендите?

— Понякога.

— А вечерите през уикендите?

Очите й се присвиха леко.

— Понякога — отговори тя.

— А миналата събота вечер?

— Моля?

— Познавате Грег Даунинг, нали?

— Разбира се, но…

— Както без съмнение знаете — продължи Уин, — той липсва от миналата събота вечер. Интересно е, че последното обаждане, което господин Даунинг е направил от дома си, е до вашия офис. Спомняте ли си за него?

— Господин Локуд…

— Моля, наричайте ме Уин.

— Не знам какво се опитвате да направите тук…

— Всъщност е съвсем просто — прекъсна я Уин. — Снощи сте казали на приятеля ми, господин Болитар, че не сте говорили с Грег Даунинг от няколко месеца. Но както вече ви казах, имам информация, която противоречи на думите ви. Така че тук има несъвпадение. Несъвпадение, което може да накара хората да ви смятат за не особено честна. Не бих могъл да търпя подобно нещо в „Лок-Хорни Секюритис“. Служителите ми трябва да бъдат с идеална репутация. Поради тази причина бих искал да ми обясните това несъвпадение.

Уин извади пакетче фъстъци от джоба на сакото си. Обели няколко, пусна люспите в друго малко пликче, после постави фъстъците един по един в устата си.

— Откъде знаете, че господин Даунинг се е обаждал в офиса ми? — попита Тъмпър.

— Моля ви — небрежно отвърна Уин, — нека не губим време с излишни неща. Обаждането му е установен факт. Вие го знаете. Аз също. Да минем нататък.

— Не работих миналата събота вечер — каза тя. — Той сигурно се е обадил на някой друг.

Уин се намръщи.

— Почвам да се изморявам от тактиката ви, госпожице Мейсън. Както вече ми признахте, работите в малка фирма. Мога да се обадя на шефа ви, ако искате. Сигурен съм, че той с удоволствие ще каже на господин Уиндзор Хорни Локуд III дали сте били там, или не.

Тъмпър се облегна на стола си, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в мача. „Драконите“ водеха с 24 на 22. Очите й проследиха топката по игрището.

— Нямам какво повече да ви кажа, господин Локуд.

— А, вече не се интересувате от работата, така ли?

— Точно така.

— Не ме разбрахте правилно — каза Уин. — Нямах предвид само „Лок-Хорни Секюритис“. Имам предвид всички останали, включително сегашния ви работодател.

Тя се обърна към него:

— Какво?

— Има две възможности — каза Уин. — Нека ви ги изясня, така че да изберете най-удобната за вас. Първо, казвате ми защо Грег Даунинг ви се е обадил в събота вечер. Казвате ми защо излъгахте Майрън по въпроса. Казвате ми абсолютно всичко, което знаете за изчезването му.

— Какво изчезване? — прекъсна го тя. — Мислех, че той е контузен.

— Възможност номер две — продължи Уин, без да й обърне внимание. — Продължавате да мълчите или да лъжете, а в този случай аз ще пусна слух из нашите среди относно надеждността ви. По-точно ще разпространя, че федералните власти проверяват сериозни обвинения в присвояване.

— Но — започна тя, спря и пак заговори. — Вие не можете да направите това.

— Не мога? — запита Уин и направи учудена физиономия. — Аз съм Уиндзор Хорни Локуд III. Думата ми относно подобни неща няма да бъде поставена под съмнение. Вие, от друга страна, ще имате затруднения да си намерите работа дори като гардеробиерка в крайпътна закусвалня, когато свърша с вас.

Той й се усмихна и й подаде плика.

— Фъстъци?

— Вие сте смахнат.

— А вие сте нормална — каза Уин и погледна към игрището. — Я вижте, онова младо момче с кърпите попива потта на един от играчите от пода. Това сигурно си струва… о, не знам. Една свирка поне. Не мислите ли така?

Той й се усмихна сладко.

— Тръгвам си — каза тя и се надигна.

— Ще спите ли с мен? — попита Уин.

Тя го изгледа с ужас.

— Какво?

— Ще спите ли с мен? Ако сте много добра, може да си помисля за работата в „Лок-Хорни Секюритис“.

Тъмпър стисна зъби.

— Аз не съм проститутка — изсъска тя.

— Не, не сте проститутка — каза Уин достатъчно високо, за да го чуят няколко човека от предния ред. — Но сте лицемерка.

— За какво говорите?

Уин махна към мястото й.

— Моля ви, седнете.

— Предпочитам да не го правя.

— А аз предпочитам да не ми се налага да викам — каза той. — Моля ви.

С тревожни очи Тъмпър изпълни нареждането му.

— Какво искате?

— Намирате ме за привлекателен, нали?

Тя направи гримаса.

— Мисля, че сте най-отвратителният мъж, когото някога…

— Говоря само за външния вид — каза Уин. — За чисто физическото, помните ли? Както сте казали на Майрън едва снощи, сексът е само нещо физическо. Също като ръкуването, макар че с подобна аналогия бих поставил под съмнение мъжествеността на партньорите ви. Сега, с риск да изглеждам нескромен, знам, че не съм отблъскващ физически. Когато си помислите колко народ от „Гигантите“ и „Драконите“ сте изчукали през креватната си кариера, сигурно е имало поне един, който да е по-малко привлекателен физически от мен.

Очите й примигнаха. Тъмпър изглеждаше заинтригувана и ужасена едновременно.

— Вероятно — позволи си да отвърне тя.

— И все пак не искате да спите с мен. Това, скъпа моя, е лицемерие.

— Защо? — възрази Тъмпър. — Аз съм независима жена. Сама избирам с кого да спя.

— Така казвате. Но защо избирате само хора от „Гигантите“ или „Драконите“?

Когато Тъмпър се поколеба, той се усмихна и размаха пръст.

— Трябва да сте честна поне относно това защо правите подобен избор.

— Изглежда, знаете доста неща за мен — каза тя. — Защо вие не ми кажете?

— Чудесно. Вие незабавно съобщавате за странното си правило с „Драконите“ и „Гигантите“. Виждате ограничения. Аз не. Ако намирам една жена за привлекателна, това ми е достатъчно. Но вие се нуждаете от това разграничение с отборите. Използвате го като ограда, с която се отделяте.

— От какво се отделям?

— Не от какво. От кого. От така наречените обикновени курви. Както преди малко отбелязахте, не сте проститутка. Вие избирате, по дяволите. Не сте курва.

— Така е. Не съм.

Той се усмихна.

— Но какво е курвата? Жена, която се чука с кого ли не. О, не. Вие правите това. Не бихте критикували една от себеподобните си. Та какво точно е курва? Според вашето определение такова нещо не съществува. Само дето вие имахте нужда да отречете, че сте курва, когато ви разпитвах. Защо?

— Не правете от мухата слон — каза Тъмпър. — Курва звучи крайно отрицателно. Това е единствената причина, поради която се държах отбранително.

Уин разпери ръце.

— Но защо трябва да звучи негативно? Ако според определението курва е така наречената жена, която се чука с този-онзи, защо не прегърнете термина и с двата крака? Защо издигате тези огради? Защо създавате изкуствени граници? Използвате връзките си с отборите, за да подчертаете независимостта си. Но това всъщност подчертава точно обратното. Показва, че сте неуверена и несигурна.

— И затова съм лицемерка?

— Разбира се. Да се върнем към предложението ми да спите с мен. Или сексът е чисто физически акт, в който случай поведението ми към вас няма нищо общо с него, или пък е нещо повече от физически акт. Кое от двете е?

Тя се усмихна и леко поклати глава.

— Вие сте интересен човек, господин Локуд. Може би ще спя с вас.

— Не е достатъчно.

— Какво?

— Ще го направите просто за да докажете, че греша. А това, скъпа моя, е толкова жалко и неуверено, колкото това, което правите в момента. Но ние се отдалечихме от темата. Вината е моя. Извинете ме. Ще ми разкажете ли за разговора си с Грег Даунинг, или ще ми се наложи да унищожа репутацията ви?

Тя го погледна замаяно. Уин точно това искаше.

— Разбира се, има и трета възможност — продължи той. — Тя е твърде близка до втората. Тоест, освен че репутацията ви ще бъде съсипана, ще бъдете изправена и пред обвинение в убийство.

Очите й се разшириха.

— Какво?

— Грег Даунинг е един от основните заподозрени в разследване на убийство. Ако се открие, че по някакъв начин сте му помогнали, това ще ви направи съучастничка.

Уин замълча за момент и се намръщи.

— Честно казано, не мисля, че окръжният прокурор ще успее да ви осъди. Няма значение. Ще започна с репутацията ви. А после ще видим накъде.

Тъмпър го погледна сериозно.

— Господин Локуд — каза тя.

— Да?

— Идете и си го начукайте.

Уин се надигна.

— Без съмнение това е по-добра възможност от сегашната ми компания — каза той.

После се усмихна и се поклони. Ако имаше шапка, сигурно щеше да я свали.

— Приятен ден.

Уин се отдалечи с вдигната глава. В тази лудост, разбира се, имаше метод. Тъмпър не би проговорила. Той го осъзна почти веднага. Беше и хитра, и лоялна. Опасна, макар и достойна за възхищение комбинация. Но това, което Уин й каза, щеше да я тормози. Дори най-добрите се паникьосват или поне предприемат някакви действия. Той щеше да чака отвън и да я проследи.

Провери таблото с резултата. Беше средата на втората четвъртина. Уин вече не се интересуваше от мача. Но когато стигна до вратата, от високоговорителя се чу глас, който съобщи:

— На мястото на Трой Ериксън влиза Майрън Болитар.

Уин се поколеба. После направи още една стъпка към изхода. Не искаше да гледа. Но спря отново и все още прав погледна към игрището.