Под прикритие

39.

Есперанца беше в офиса, когато факсът иззвъня. Тя прекоси стаята и загледа как хартията започна да излиза от машината. Документът беше адресиран до нея. Изпратен от ФБР.

Есперанца беше чакала документа цял ден. Хипотезата й за изнудването й беше следната: бригадата „Рейвън“ обира банката. Отварят сейфовете. Хората държат какво ли не в тях. Пари, бижута, важни документи. Това обясняваше времето. Просто казано, Гарваните бяха намерили нещо в един от онези сейфове, което можеше да навреди на Грег Даунинг. После са направили плана си за изнудване.

Имената бяха в азбучен ред. Тя зачете списъка още докато хартията излизаше от факса. Първата страница свършваше на „Л“. Нямаше познато име. Втората свършваше на „Т“. Тук също нямаше познато име. На третата страница, когато стигна до „У“, сърцето й прескочи. Ръката й се вдигна към устата и за момент Есперанца се уплаши, че ще изпищи.

Бяха нужни няколко часа, за да оправят всичко. Трябваше да се вземат показания. Да се изслушат обяснения. Майрън разказа на Димонти практически цялата история. Пропусна да спомене касетата с Емили и Тъмпър. Това не му влизаше в работата. Също така пропусна срещата си с Коул Уайтман. Чувстваше, че му дължи нещо. Одри от своя страна отказа да говори. Само поиска адвокат.

— Знаеш ли къде е Даунинг? — обърна се Димонти към Майрън.

— Мисля, че да.

— Но не искаш да ми кажеш.

Майрън поклати глава.

— Това не ти влиза в работата.

— Вярно е — съгласи се Димонти. — Добре, тръгвай. Изчезвай оттук.

Намираха се в полицейския участък в центъра. Майрън и Уин излязоха в нощта. Огромни обществени сгради заемаха квартала. Модерната бюрокрация в най-крайните си и заплашителни форми. Дори по това време на нощта човек можеше да си представи тълпите хора, излизащи от вратата.

— Беше добър план — каза Уин.

— Одри е бременна.

— Чух.

— Бебето й ще се роди в затвора.

— Не си ти виновен.

— Мислела е, че това е единственият й изход — каза Майрън.

Уин кимна.

— Според нея изнудвачката е пречела на мечтите й. Не съм сигурен, че аз бих постъпил по-различно.

— Не можеш да извършиш убийство, за да избягаш от някои неудобства в живота — каза Майрън.

Уин не започна да спори, но не се и съгласи. Продължиха да вървят. Когато стигнаха до колата, Уин каза:

— Е, докъде ни доведе това?

— До Клип Арнстайн — отговори Майрън. — Ще му се наложи да обясни някои неща.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не. Искам да говоря с него насаме.