Под прикритие

28.

Офисът на Мартин Фелдър се намираше на Медисън авеню, недалеч от офиса на Майрън. Агенцията беше наречена „Фелдър Инк.“. Името ясно показваше, че Марти не е на Медисън авеню в ролята на обикновен служител. Жизнерадостната секретарка весело поведе Майрън към кабинета му.

Вратата вече беше отворена.

— Марти, Майрън е тук, за да се види с теб — съобщи секретарката.

Марти, Майрън. Очевидно това беше една от службите, където всеки наричаше всекиго с малкото му име. Всички бяха облечени в нови спортни дрехи. Фелдър, който според Майрън беше в средата на петдесетака, носеше синя джинсова риза с яркооранжева вратовръзка. Оредяващата му посивяла коса беше пригладена надолу. Панталонът му беше зелен, явно купен от „Бананова република“15, и идеално изгладен. Оранжевите му чорапи подхождаха на вратовръзката, а обувките му приличаха на „Хъш пъпис“.

— Майрън! — извика той и здраво разтърси ръката му. — Радвам се да те видя.

— Благодаря, че се съгласи да се видиш с мен, Марти.

Агентът махна с ръка.

— Майрън, моля те. За теб съм готов по всяко време.

Бяха се срещали няколко пъти на различни спортни събития. Майрън знаеше, че Фелдър има солидна репутация на упорит, но справедлив човек. Освен това Марти имаше способността да осигурява страхотна реклама за себе си и клиентите си. Беше написал няколко книги от типа „Как да преуспеем“, които допринасяха за популярността му. На всичкото отгоре Марти изглеждаше като любимия чичо. Хората веднага го харесваха.

— Мога ли да ти предложа едно питие? — запита той. — Кафе с мляко например?

— Не, благодаря.

Марти се усмихна и поклати глава.

— От дълго време се каня да ти се обадя, Майрън. Заповядай, седни.

Стените бяха голи, с изключение на странните скулптури от неонови лампи. Бюрото му беше стъклено, а вградените шкафове — от фибростъкло. Никъде не се виждаха документи. Всичко блестеше като в космически кораб. Фелдър посочи на Майрън стола пред бюрото си, а той самият се настани на стола до него. Двама равнопоставени, които сядат да си побъбрят. Бюрото нямаше да служи като разделител.

Фелдър започна веднага.

— Няма нужда да ти казвам, Майрън, че бързо си създаваш име в нашата област. Клиентите ти напълно ти се доверяват. Собствениците и мениджърите те уважават и се страхуват от теб — каза той, като наблегна на думата „страхуват“. — Това се среща рядко, Майрън. Много рядко.

Марти плесна с ръце по краката си и се наведе напред.

— Приятно ли ти е да бъдеш спортен агент?

— Да.

— Добре — кимна сериозно Фелдър. — Важно е да харесваш това, с което се занимаваш. Изборът на професия е най-важното решение, което взима човек. По-важно дори от избора на съпруга.

Той вдигна очи към тавана и продължи:

— Кой беше казал, че можеш да се отегчиш от приятелството си с хората, но никога от работата, която обичаш?

— Уинк Мартиндейл? — запита Майрън.

Фелдър се засмя.

— Предполагам, че не си дошъл тук, за да изслушаш личните ми философски размисли — каза той. — Затова, позволи ми да сложа картите си на масата. Би ли желал да дойдеш да работиш за „Фелдър Инк.“?

— Да работя тук? — учуди се Майрън.

Правило номер 1 при интервютата за работа: объркай ги с остроумни отговори.

— Ето какво бих искал да направя — каза Фелдър. — Искам да те направя старши вицепрезидент. Заплатата ти ще бъде повече от щедра. Ще можеш да оказваш на всичките си клиенти прочутото внимание на Болитар, което те очакват, а освен това ще имаш ресурсите на компанията ми на свое разположение. Помисли за това, Майрън. При мен работят над сто човека. Имаме собствена туристическа агенция. Имаме и… е, да ги наречем такива, каквито са — леваци, които да се разправят с всички подробности, необходими в нашия бизнес, като по този начин те освобождават от тях и ти дават възможност да се занимаваш с важните задачи.

Фелдър вдигна ръка, сякаш искаше да спре Майрън, който дори не бе помръднал.

— Знам, че имаш сътрудничка — госпожица Есперанца Диас. Тя, разбира се, също ще се присъедини към нас. С по-висока заплата. Освен това научих, че тя завършва право тази година. Тук ще има голяма възможност за напредък — каза Марти и добави: — Е, какво мислиш?

— Поласкан съм…

— Не бъди — прекъсна го Фелдър. — За мен това е разумно за бизнеса решение. Познавам добрата стока, когато я видя.

Той се наведе напред с искрена усмивка.

— Остави някой друг да тича по поръчките на клиентите, Майрън. Искам да те освободя, за да правиш това, което вършиш най-добре — да набираш нови клиенти и да сключваш сделки.

Майрън нямаше интерес да се отказва от собствената си компания, но човекът срещу него знаеше как да представи нещата в привлекателна светлина.

— Може ли да помисля по въпроса? — попита Майрън.

— Разбира се — отговори Фелдър, като вдигна ръце в знак, че се предава. — Не искам да те притискам, Майрън. Помисли на спокойствие. Естествено, не очаквам да ми отговориш още сега.

— Благодаря ти за това — каза Майрън, — но всъщност исках да поговоря с теб по друг въпрос.

— Моля. — Фелдър се облегна назад, скръсти ръце и се усмихна. — Давай — каза той.

— Става дума за Грег Даунинг.

Усмивката не изчезна, но светлината зад нея леко помръкна.

— За Грег Даунинг?

— Да. Имам няколко въпроса.

Марти все още се усмихваше.

— Осъзнаваш, разбира се, че не мога да разкрия нищо, което попада в категорията на поверителното, нали?

— Естествено — съгласи се Майрън. — Чудех се дали можеш да ми кажеш къде е.

Марти изчака за момент. Това вече не беше съвещание, на което се опитваш да продадеш или купиш нещо. Това бяха преговори. Добрият преговарящ винаги е ужасяващо търпелив. Също като добрия следовател той трябва да бъде добър слушател преди всичко. Трябва да накара опонента си да говори. След няколко секунди Фелдър попита:

— Защо искаш да знаеш това?

— Трябва да говоря с него — отговори Майрън.

— Мога ли да попитам за какво става дума?

— Страхувам се, че е поверително.

Двамата се вгледаха един в друг с открити и дружелюбни лица, но сега приличаха на двама покерджии, които не искат да покажат картите си.

— Майрън — започна Фелдър, — трябва да влезеш в положението ми. Не ми е удобно да разкривам подобна информация, без да имам абсолютно никаква идея защо искаш да се видиш с него.

Време за разтърсване на противника.

— Не се включих в „Драконите“, за да се върна към баскетбола — каза Майрън. — Клип ме нае, за да открия Грег.

Фелдър сключи вежди.

— Да го откриеш? Мислех, че се е уединил, за да лекува контузения си глезен.

Майрън поклати глава.

— Това е историята, съобщена от Клип на пресата.

— Ясно — отвърна Фелдър, като подпря брадичката си с ръка и кимна бавно. — И ти се опитваш да го намериш?

— Да.

— Клип те нае? Той самият те избра? Идеята е била негова?

Майрън отговори утвърдително. На лицето на Фелдър имаше лека усмивка, сякаш се наслаждаваше на някаква шега, която само той знаеше.

— Сигурен съм, че Клип ти е казал, че и преди Грег е вършил подобни неща.

— Да — отговори Майрън.

— Затова не виждам защо си толкова загрижен — каза Фелдър. — Помощта ти е високо ценена, Майрън, но всъщност не е необходима.

— Знаеш ли къде е?

Фелдър се поколеба.

— Отново те моля, Майрън, да се поставиш на мое място. Ако един от клиентите иска да се крие, би ли пренебрегнал желанието му, или би уважил правата му?

Майрън усети блъфа.

— Зависи — отвърна той. — Ако клиентът ми се е набутал в сериозни неприятности, вероятно ще направя всичко възможно, за да му помогна.

— Какви сериозни неприятности? — попита Фелдър.

— На първо място — комарджийството. Грег дължи много пари на някои крайно неприятни типове.

Все още никаква реакция от страна на Фелдър. Този път Майрън го изтълкува като нещо положително. Ако повечето хора току-що са научили, че клиентът им дължи пари на мафиоти, щяха да покажат все някаква изненада.

— Знаеш за хазарта, нали, Марти?

Думите на Фелдър бяха бавни, сякаш претегляше внимателно всяка от тях.

— Ти си все още нов в бизнеса, Майрън. Поради това изпитваш определен ентусиазъм, който невинаги е на място. Аз съм спортният представител на Грег Даунинг. Това ме натоварва с определени отговорности. Нямам картбланш да ръководя живота му. Това, което върши в свободното си време, е негова, а не моя работа. Ние се грижим за всичките си клиенти, но не сме родители или ръководители на живота им. Важно е отрано да научиш това.

Очевидно Марти е знаел за хазарта.

Майрън запита:

— Защо преди десет дни Грег е изтеглил петдесет хиляди долара?

Фелдър отново не реагира. Или не се изненадваше от думите на Майрън, или имаше способността да изключи връзката между мозъка и лицевите си мускули.

— Знаеш, че не мога да обсъждам това с теб, нито дори да потвърдя, че е било извършено подобно изтегляне.

Фелдър отново плесна с ръце по краката си и се насили да се усмихне.

— Направи една услуга и на двама ни, Майрън — каза той. — Помисли за предложението и остави тази история. Грег ще се появи скоро. Винаги го прави.

— Не съм толкова сигурен — отвърна Майрън. — Този път се е набутал в истински неприятности.

— Ако говориш за онези комарджийски дългове…

Майрън поклати глава.

— Не.

— За какво тогава?

Засега Марти не бе казал нищо на Майрън. Намекна му, че е осведомен за хазарта, но го направи, защото осъзнаваше, че Майрън бездруго знае. Ако отречеше, щеше да изглежда некомпетентен или нечестен. Марти беше умен. Нямаше да направи погрешна стъпка. Майрън се опита да промени темата.

— Защо си снимал на видео жената на Грег? — запита той.

Фелдър примигна.

— Моля? — запита той.

— „Протек“. Това е името на агенцията, която си наел — отвърна Майрън. — Сложили са камера в мотел „Гленпойнт“. Бих искал да знам защо.

Фелдър изглеждаше почти развеселен.

— Помогни ми да разбера това, Майрън. Първо, казваш, че клиентът ми се е набутал в сериозни неприятности. Твърдиш, че искаш да му помогнеш. После започваш да сипеш обвинения за някаква видеокамера. Трудно ми е да те разбера.

— Просто се опитвам да помогна на клиента ти.

— Най-доброто, което можеш да направиш за Грег, е да ми разкажеш всичко, което знаеш. Аз съм неговият адвокат, Майрън. Наистина искам да направя най-доброто за него. А не най-доброто за „Драконите“ или Клип, или когото и да било друг. Каза ми, че Грег имал неприятности. Разкажи ми какви.

Майрън поклати глава.

— Първо ми разкажи за касетата — настоя той.

— Не.

Ето това е. Преговорите на високо ниво бяха сведени до детски разправии. Сигурно скоро щяха да започнат да се плезят един на друг, макар засега лицата им да оставаха дружелюбни. Играеха си на изчакване. Кой щеше да поддаде първи? Майрън обмисли положението. Първо правило на преговорите: не забравяй какво искаш и какво иска противникът ти. Добре. Какво знаеше Фелдър, което Майрън да иска? Информация за петдесетте хиляди долара, видеокасетата и може би и нещо друго. А какво имаше Майрън, което Фелдър да иска? Не много. Майрън беше възбудил любопитството му, когато спомена за сериозните неприятности. Фелдър може и да знаеше вече за неприятностите на Грег, но все пак би искал да разбере какво знае Майрън. Край на анализа. Майрън повече се нуждаеше от информация. Щеше да му се наложи да направи ход. Време за повишаване на залозите. Никаква деликатност повече.

— Не е нужно аз да съм човекът, който задава въпросите — каза Майрън.

— Какво искаш да кажеш?

— Може вместо мен да ти ги зададе един детектив от отдел „Убийства“.

Фелдър почти не помръдна, но зениците му се разшириха по странен начин.

— Какво?

— На определен детектив от отдел „Убийства“ му остава ей толкова — каза Майрън, като вдигна палеца и показалеца си и показа съвсем малко разстояние, — за да издаде заповед за издирването на Грег Даунинг.

— Детектив от „Убийства“?

— Да.

— Кой е бил убит?

Майрън поклати глава.

— Първо касетата.

Фелдър не беше от хората, които се палят лесно. Той вдигна ръце от скута си, вгледа се в тях, после потропа с крак. Обмисляше положителните и отрицателните страни, ползите и вредите и всичко друго. Майрън очакваше, че Марти ще започне да чертае диаграми.

— Никога не си практикувал като адвокат, нали, Майрън? — запита Фелдър.

Майрън поклати глава.

— Изкарах изпита и това беше всичко.

— Късметлия си. — Марти въздъхна и направи отегчен жест с ръка. — Знаеш ли защо хората смятат адвокатите за боклуци? Защото те са си такива. Вината не е тяхна. Виновна е системата. Тя окуражава измамите, лъжите и гнусното поведение. Представи си, че участваш в детски мач. Кажи на хлапетата, че днес няма да има рефери и те трябва да се оправят сами. Това ще доведе до доста неетично държане, нали? Вероятно. После обаче кажи на дечицата, че трябва да спечелят на всяка цена, независимо как. Кажи им, че единственото им задължение е да спечелят и трябва да забравят за неща като спортсменство и честна игра. Това е нашата съдебна система, Майрън. Допускаме измамата в името на някакво абстрактно добро.

— Кофти аналогия — каза Майрън.

— Защо?

— Онази част за реферите. Адвокатите трябва да застанат пред съдии.

— Не много от тях. Повечето случаи се уреждат преди съдията да се запознае с тях. Знаеш го. Системата окуражава адвокатите да лъжат и изкривяват нещата, под предлог, че е важен интересът на клиента. Тази дивотия за интереса на клиента стана извинение за какво ли не. Тя ръководи нашата съдебна система.

— Наистина вълнуващо — каза Майрън. — Но всичко това свързано ли е с касетата?

— Пряко — отговори Фелдър. — Адвокатката на Емили Даунинг изкриви истината и излъга. Стигна до неетична и ненужна крайност.

— За разправията за попечителство над децата ли говориш? — попита Майрън.

— Да.

— Какво още е направила?

Фелдър се усмихна.

— Ще ти подскажа. Това обвинение сега се прави в един от всеки три случая в Съединените щати. Стана почти стандартна практика. Хвърлят го като ориз на сватба, макар то да унищожава живота на някои хора.

— Тормоз над децата?

Фелдър не си направи труда да отговори.

— Смятахме, че трябва да смажем тези злобни и опасни лъжи. Да уравновесим везните, както се казва. Не се гордея с това. Никой от нас не се гордее. Но не се и срамувам. Не можеш да се бориш честно, ако противникът ти настоява да използва месингов бокс. Трябва да направиш всичко възможно, за да оцелееш.

— И какво направихте?

— Записахме Емили Даунинг в доста деликатно положение.

— Какво точно имаш предвид, когато казваш „деликатно“?

Фелдър стана и извади ключ от джоба си. Отключи един от шкафовете и извади видеокасета. После отвори друг шкаф. Откриха се телевизор и видео. Той вкара касетата във видеото и взе дистанционното.

— Сега е твой ред — каза Марти. — Разкажи ми за сериозните неприятности на Грег.

Беше време и Майрън да отстъпи малко. Друго важно правило на преговорите: не трябва само да взимаш. Това ще ти навреди в крайна сметка.

— Смятаме, че една жена е изнудвала Грег — каза той. — Тя е имала няколко псевдонима. Обикновено Карла, но е използвала и имената Сали или Лиз. Била е убита миналата събота вечер.

Това шокира Фелдър. Или поне така изглеждаше.

— Не е възможно полицията да подозира Грег…

— Възможно е — отвърна Майрън.

— Но защо?

Майрън отговори неясно:

— Грег е последният човек, с когото са я видели в нощта на убийството. Отпечатъците му са намерени на местопрестъплението. А полицията намери оръжието в дома му.

— Претърсвали са къщата му?

— Да.

— Не могат да направят това.

Марти беше готов да влезе в ролята си на адвокат.

— Имат заповед — каза Майрън. — Познаваш ли тази жена? Тази Карла или Сали?

— Не.

— Имаш ли някаква представа къде е Грег?

— Абсолютно никаква.

Майрън се вгледа внимателно в него, но не можа да разбере дали лъже. Освен в много редки случаи, не можеш да определиш дали един човек лъже, като наблюдаваш очите му, или езика на тялото, или нещо подобно. Нервните и неспокойни хора също казват истината, а един добър лъжец може да изглежда напълно искрен. Така наречените „специалисти по езика на тялото“ обикновено оставаха излъгани.

— Защо Грег е изтеглил петдесет хиляди долара в брой? — попита Майрън.

— Не го питах — отговори Фелдър. — Както вече ти обясних, не мога да отговарям за личния живот на клиентите си.

— Мислел си, че е заради хазарта, нали?

Фелдър отново не си направи труда да отговори. Той вдигна очи от пода.

— Каза, че онази жена го е изнудвала.

— Да — потвърди Майрън.

Марти го погледна сериозно.

— Знаеш ли какво е имала срещу него?

— Не съм сигурен. Предполагам, че става дума за комарджийството.

Фелдър кимна. Гледайки право напред, той насочи дистанционното към телевизора и натисна няколко копчета. Екранът проблесна. Появи се хотелска стая. Камерата очевидно снимаше от долу нагоре. В стаята нямаше никой. Дигитален брояч показваше часа. Сцената напомни на Майрън за касетите с Марион Бари, пушещ крек.

Охо.

Можеше ли да е това? Сексът трудно можеше да докаже, че някой не е подходящ за родител, но дрогата? Как по-добре да уравновесиш везните, както се бе изразил Фелдър, освен да покажеш една майка, която пуши или смърка, или си бие дрога в хотелска стая? Как подобно нещо би повлияло на съдията?

Но скоро Майрън разбра, че греши.

Вратата на хотелската стая се отвори. Емили влезе сама. Огледа се наоколо колебливо. Седна на леглото, после стана. Разходи се. Седна отново. Отново стана и се заразхожда. Погледна в банята, върна се и продължи да обикаля. Пръстите й взимаха всичко, което докосваха — хотелски брошури, меню от румсървис, телевизионен справочник.

— Има ли звук? — попита Майрън.

Марти поклати глава отрицателно. Все още не поглеждаше към екрана.

Майрън гледаше като омагьосан как Емили продължава нервния си ритуал. Внезапно тя застина и се обърна към вратата. Сигурно някой беше почукал. Тя колебливо приближи към вратата. Търсейки господин Подходящия? Сигурно беше така, помисли си Майрън. Но когато Емили натисна бравата и вратата се отвори, Майрън осъзна, че отново е сгрешил. В стаята не влезе господин Подходящ.

Влезе госпожица Подходяща.

Двете жени поговориха известно време. Пиха по едно от минибара в стаята. После започнаха да се събличат. Стомахът на Майрън се сви. Докато стигнат до леглото, беше видял повече от достатъчно.

— Спри го — обърна се той към Фелдър.

Марти го направи, все още без да поглежда към екрана.

— Наистина мислех това, което ти казах преди малко — каза Марти. — Не се гордея с постъпката си.

— Какъв човек — отвърна Майрън.

Сега вече разбираше свирепата неприязън на Емили. Тя наистина бе уловена в неудобна ситуация, но не с мъж, а с жена. Разбира се, нямаше закон срещу това. Но повечето съдии щяха да се повлияят. Такъв беше светът. И говорейки за света, Майрън си помисли, че познава госпожица Подходяща под друг прякор.

Тъмпър.