Под прикритие

5.

— Спортът е фолклор — каза Клип Арнстайн на пълната с репортери зала. — Това, което завладява въображението ни, не е само победата или загубата. Това са историите. Истории за упоритост. Истории за силна воля. Истории за тежък труд. Истории за чудеса. Истории за триумфи и трагедии. Историите на завръщания.

Клип погледна надолу от подиума към Майрън с подходящо овлажнели очи и усмивка като на добър дядо. Майрън настръхна. Едва успя да се пребори с желанието си да се пъхне под масата и да се скрие там.

След уместна, не много дълга пауза Клип отново се обърна напред. Репортерите мълчаха. От време на време проблясваше нечия светкавица. Клип преглътна няколко пъти, сякаш призоваваше на помощ всичките си вътрешни сили, за да продължи.

Адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу. Той вдигна влажни очи към публиката.

Малко тромаво, помисли си Майрън, но като цяло — добро представление.

На пресконференцията имаше повече хора, отколкото Майрън бе очаквал. Нямаше нито едно свободно място и много от репортерите стояха прави. Сигурно днес нямаше интересни новини. Клип не си даваше много зор, възстановяваше уж изпуснатия си самоконтрол.

— Преди малко повече от десет години избрах един изключителен млад мъж. Вярвах, че този играч го очаква невероятна слава. Беше страхотен спортист, имаше идеално чувство за игрището, психическа издръжливост и на всичко отгоре беше прекрасен човек. Но боговете имаха други планове за този младеж. Всички ние знаем какво се случи с Майрън Болитар в онази съдбовна нощ в Лендоувър, Мериленд. Няма причини да разравяме миналото. Но както вече казах, когато открих пресконференцията, спортът е фолклор. Днес „Драконите“ дават на този млад мъж шанс да създаде своята собствена легенда в хрониките на спорта. Днес „Драконите“ позволяват на този младеж да се опита да си върне онова, което му бе отнето толкова жестоко преди години.

Майрън се сгърчи. Бузите му се изчервиха. Очите му се стрелнаха наоколо, търсещи безопасно място, но ненамиращи такова. Той се вторачи в лицето на Клип точно както очакваха медиите. Съсредоточи се в една бенка на бузата му и се загледа толкова усърдно, че зрението му се замъгли.

— Няма да е лесно, Майрън — каза Клип, като се обърна директно към него.

Майрън не отмести погледа си от бенката. Не можеше да погледне в очите на Клип.

— Не сме ти обещавали нищо. Не знам какво ще стане занапред. Не знам дали това е кулминацията на историята ти, или началото на смела нова глава. Но онези от нас, които обичат спорта, не могат да не се надяват. Това е в природата ни. Това е в природата на всички истински бойци и запалянковци.

Гласът на Клип затрепери.

— Това е действителността — продължи той. — Трябва да ти напомня за това, Майрън, макар да не искам да го правя. От името на „Драконите“ от Ню Джърси те приветствам с „Добре дошъл“ в отбора. Желаем ти всичко най-хубаво. Знаем, че независимо какво ще стане с теб на игрището, ти ще си чест за цялата ни организация.

Клип замълча, стисна устни и добави набързо:

— Благодаря ти.

После Клип протегна ръка на Майрън, който също изигра ролята си. Надигна се и разтърси ръката на Клип. По-възрастният мъж обаче имаше други идеи. Той обви ръце около Майрън и го привлече към себе си. Светкавиците проблясваха като в дискотека. Когато Клип най-после се отдръпна назад, той избърса очи с ръка. Господи, тоя тип можеше да засрами и Ал Пачино. Клип протегна ръка и повика Майрън на подиума.

— Как се чувства човек, когато се завръща? — извика един от репортерите.

— Уплашен — отговори Майрън.

— Наистина ли мислиш, че притежаваш нужното, за да играеш на такова високо ниво?

— Не, всъщност не.

Моментът на откровеност ги спря за секунда. Но само за секунда. Клип се засмя и всички други в залата го последваха. Решиха, че това е шега. Майрън не си направи труда да ги поправи.

— Вярваш ли, че все още имаш стария обхват на стрелба? — запита някой.

Майрън кимна.

— Имам го — отговори той. — Само не съм сигурен, че обхваща и способностите ми.

Открадната шега, но какво пък, по дяволите.

Последваха нови смехове.

— Защо се завръщаш толкова късно, Майрън? Какво те убеди да се завърнеш точно сега?

— Предсказанията на врачките.

Клип се изправи и отхвърли останалите въпроси с вдигане на ръка.

— Съжалявам, хора, няма повече засега. Майрън трябва да се подготви за мача довечера.

Майрън последва Клип навън. Забързаха надолу по коридора към кабинета на Клип. Калвин беше вече там. Клип затвори вратата. Преди да седне, се обърна към Майрън и попита:

— Е, какво става?

Майрън му разказа за кръвта в мазето. Клип пребледня. Пръстите на Фрости се стегнаха около облегалката на креслото.

— Какво се опитваш да кажеш? — рязко запита Клип, когато Майрън приключи.

— Да кажа?

Клип сви рамене.

— Не схващам.

— Няма какво да се схваща — отговори Майрън. — Грег е изчезнал. Никой не го е виждал от пет дни. Не е използвал кредитната и телефонната си карта. А в мазето му има кръв.

— В стаята за игра на хлапетата, нали? Ти самият каза така. Стаята на хлапетата.

Майрън кимна.

Клип погледна въпросително към Калвин, после вдигна ръце нагоре.

— И какво, по дяволите, означава това?

— Не съм сигурен.

— Не става задължително дума за убийство, нали? — продължи Клип. — Помисли, Майрън. Ако Грег е убит, къде е тялото му? Да не би убиецът или убийците да са го взели с тях? И как мислиш, че е станало? Убийците са изненадали Грег? Сам? В стаята за игра на децата му, където той си е играел с куклите? А после? Убиват го там долу и го извличат вън от къщата, без да оставят и следа от кръв никъде, освен в мазето? — завърши Клип и разпери ръце. — Това звучи ли ти логично?

Този сценарий не се виждаше реален и на Майрън. Той хвърли бегъл поглед към Калвин, който изглеждаше потънал в мисли. Клип се надигна.

— Доколкото знаем — започна отново Клип, — едно от хлапетата на Грег може да си е порязало пръста, докато си е играело там.

— Ама че порязване — отбеляза Майрън.

— Или пък носа му е кървял. Господи, понякога от носа изтича адски много кръв. Точно така, сигурно не е било нищо друго, освен кървящ нос.

Майрън кимна.

— Или пък са клали пилета — каза той. — Може и така да е било.

— Не се нуждая от сарказъм, Майрън.

Майрън изчака за момент. Погледна към Калвин. Нищо. После хвърли поглед към Клип. Нищо.

— Тук отново става мътно — каза той.

— Моля?

— Наехте ме, за да открия Грег. Вървя по страхотна следа. И все пак на вас не ви се иска да чуете за нея.

— Ако имаш предвид, че не искам да чуя идеята ти, че Грег е бил убит…

— Не, нямам това предвид. Страхуваш се от нещо и не само от това, че Грег може да е бил убит. Бих искал да знам от какво.

Клип погледна към Калвин, който му кимна почти незабележимо. Клип седна отново. Пръстите му забарабаниха по бюрото. Тракането на часовника в ъгъла се чу отчетливо.

— Разбираш — каза Клип, — че сме загрижени за интереса на Грег. Наистина.

— Аха.

— Знаеш ли нещо за „скритите превземания“?

— Бях вече роден през осемдесетте — отвърна Майрън. — Всъщност някой наскоро отбеляза, че направо съм си момче от осемдесетте години.

— Добре, в момента аз съм изправен пред такова нещо.

— Мислех, че ти си основният собственик.

Клип поклати глава отрицателно.

— Четиридесет процента. Никой друг не притежава повече от петнадесет процента. Но няколко от дребните акционери са се сдружили и се опитват да ме избутат.

Клип сви ръцете си в юмруци и ги положи на бюрото си. Напомняха на тежки преспапиета.

— Казват, че аз мисля прекалено много за баскетбола, но не и за бизнеса. Трябвало да се занимавам с играчите и работата на стадиона. Ще гласуват след два дни.

— Е, и?

— Гласуването е прекалено наблизо. Един скандал и съм свършен.

Майрън погледна към двамата мъже и зачака. После каза:

— И искате да оставя нещата така?

— Не, разбира се, че не — бързо отвърна Клип. — Въобще не искам да кажа подобно нещо. Просто не искам медиите да откачат заради нещо, което може да се окаже пълна нула. Не мога да си позволя сега да се разкрие нещо неприятно.

— Неприятно?

— Да.

— Какво например?

— Дяволите ме взели, ако знам — отговори Клип.

— Но Грег може да е мъртъв.

— Ако е така, един или два дни няма да помогнат, колкото и студено да звучи това. А ако нещо се е случило с Грег, сигурно има причина за това.

— Причина?

Клип отново вдигна ръце.

— Не знам, по дяволите. Вдигаш някакъв труп или дори човек, който се крие, и червеите изпълзяват навън. Знаеш какво имам предвид, нали?

— Не — отговори Майрън.

Клип обаче продължи, без да обърне внимание на отговора му.

— Не се нуждая от това, Майрън. Не и сега. Не и докато не мине гласуването.

— Значи ми нареждаш да си трая — каза Майрън.

— Въобще не. Просто не искаме ненужна паника. Ако Грег е мъртъв, бездруго не можем да му помогнем. Ако е изчезнал, тогава ти си най-голямата надежда да избегне погледа на медиите или да бъде спасен.

Все още не му казваха всичко, но Майрън реши да не ги притиска засега.

— Имате ли някаква представа защо някой би наблюдавал дома на Грег?

Клип изглеждаше изненадан.

— Някой наблюдава дома му?

— Така мисля, да.

Клип погледна към Фрости.

— Калвин?

— Нямам представа — отговори Калвин.

— Аз също не знам, Майрън. Имаш ли някакви идеи?

— Засега не. Още един въпрос. Грег имаше ли приятелка?

Клип отново погледна към Калвин, който сви рамене.

— Хойкаше доста, но не мисля, че имаше нещо по-особено.

— Познаваш ли някои от жените, с които се е забавлявал?

— Не и по име. Разни почитателки или нещо подобно.

— Защо? — запита Клип. — Мислиш, че е изчезнал с някоя мадама?

Майрън сви рамене и се изправи.

— Май ще е по-добре да отивам в съблекалнята. Почти е време за мача.

— Почакай.

Майрън спря.

— Моля те, Майрън, знам, че звуча като адски студен човек, но аз наистина се тревожа за Грег. Много. Искам да го намерим и той да е добре.

Клип преглътна тежко. Бръчките му изглеждаха по-дълбоки, сякаш някой изведнъж ги бе вдлъбнал на лицето му. Тенът му също не беше добър.

— Ако можеш да ми кажеш честно, че е най-добре да разкрием онова, което знаем засега, ще се съглася. Независимо какво ще ми струва това. Помисли по въпроса. Искам да направя онова, което е най-добро за Грег. Наистина държа на него. Държа и на двама ви. И двамата сте чудесни млади мъже. Наистина го мисля. Дължа много и на двама ви.

Клип изглеждаше, сякаш щеше да се разплаче всеки момент. Майрън не беше сигурен какво да мисли за всичко това. Реши да кимне и да не казва нищо. Отвори вратата и излезе.

Докато приближаваше към асансьора, чу познат дрезгав глас, който каза:

— И това ако не е Завръщащото се хлапе?

Майрън видя Одри Уилсън. Тя носеше обичайното за спортен репортер облекло: тъмносин блейзър, черен пуловер, избелели джинси. Гримът й беше съвсем лек или въобще не съществуваше, ноктите — къси и нелакирани. Единственото цветно петно, което можеше да се открие у нея, бяха маратонките — яркосини „Чък Тейлър“. Видът й беше абсолютно обикновен. В чертите й нямаше нищо нередно, но и нищо хубаво. Просто си ги имаше. Правата й черна коса беше подстригана късо на бретон.

— Долавям ли следа от цинизъм? — запита Майрън.

Одри сви рамене.

— Не мислиш наистина, че съм се вързала на всичко това, нали?

— На кое?

— Внезапното ти желание да… — тя погледна за момент към бележките си — … да създадеш собствената си легенда в спорта.

Одри вдигна поглед и поклати глава.

— Клип със сигурност го бива да дрънка дивотии, нали?

— Трябва да се облека, Одри.

— Какво ще кажеш първо да ми дадеш информацията?

— Информацията? Господи, защо не каза направо „сензацията“? Страхотно обичам репортери, които говорят така.

Тя се усмихна на думите му. Усмивката й беше хубава. Широка и открита.

— Май заемаш отбранителна позиция, а, Майрън?

— Аз? Никога.

— Тогава какво ще кажеш за — да употребим още едно клише — кратко изявление за пресата?

Майрън кимна и сложи ръка на гърдите си артистично.

— Победителят никога не напуска, а напускащият никога не побеждава.

— Ломбарди?

— Феликс Ънгър. Чух го в „Странната двойка“, в оня епизод, където участваше и Хауърд Козуел.

Той се завъртя и тръгна към съблекалнята. Одри го последва. Вероятно тя беше най-способната жена спортен репортер в страната. Правеше репортажи за „Драконите“ за най-големия вестник на Източното крайбрежие. Имаше собствено радиошоу по радиостанция WFAN в най-желаното време, което беше слушано от много хора. Имаше и шоу в неделя сутрин по ESPN. И все пак, също като почти всяка друга жена в тази доминирана от мъже професия, в позата й имаше нещо колебливо, а кариерата й винаги се намираше една крачка преди срива, независимо колко известна беше станала.

— Как е Джесика? — попита Одри.

— Добре.

— Не съм говорила с нея от цял месец — каза тя с мелодичния си тон. — Вероятно ще трябва да й звънна. Да седнем и да си поприказваме от сърце, нали разбираш?

— Да бе, това въобще не е намек.

— Опитвам се да направя нещата по-лесни за теб, Майрън. Тук става нещо странно. Знаеш, че ще открия какво е. Затова направо можеш да ми кажеш.

— Наистина не знам за какво говориш.

— Първо Грег Даунинг напуска отбора при загадъчни обстоятелства…

— Какво загадъчно има в една контузия на глезена?

— После ти, старият му съперник, заемаш мястото му, след като си бил вън от играта повече от единадесет години. Не намираш ли това за странно?

Страхотно, помисли си Майрън. Пет минути на работа и вече някой започва да изразява подозрения. Майрън Болитар, майстор на работата под прикритие. Стигнаха до вратата на съблекалнята.

— Трябва да вървя, Одри. Ще говорим по-късно.

— Можеш да се обзаложиш в това — отвърна тя. Одри му се усмихна с престорена нежност и кротост. — Късмет, Майрън. Смажи ги.

Той кимна, пое си дълбоко дъх и отвори вратата на съблекалнята.

Време за шоу.