Портрет на твореца като стар

*****

Глава първа: ИСААК

— Къде е агнето? — твърдяха, че съм попитал.

— Не се безпокой, Бог ще ни го осигури — отвърна баща ми.

Усетих, че нещо не е наред. Двамата прислужници и магарето останаха в подножието на хълма, а ние поехме нагоре. Аз носех дървата за огъня, а той — кремъка, ножа и едно намотано въже. Струпахме камъни за жертвеник. Той говореше малко, само ми даваше указания какво да правя. Накрая рече:

— Стой мирно, докато те вържа.

Не се възпротивих. Дори му помогнах да ме пристегне с въжето и да ме настани върху кладата на жертвеника. Когато вдигна ножа, бях сигурен, че с мен е свършено. Но когато само преряза въжето и ме освободи, ми се прииска да заплача.

По обратния път мълчахме. Краката ми се подгъваха, зъбите ми тракаха. Не смеех да отворя уста. Най-сетне видяхме двамата млади прислужници, които спокойно очакваха завръщането ни в подножието на хълма. По-късно си мислех какво ли щеше да им каже, ако се беше върнал сам.

— Не бях сигурен, че ще спреш — рекох аз, когато пътеката се разшири и получих възможност да се изравня с него.

— Ангелът ме накара — отвърна той и се усмихна, без да ме погледне, сякаш говореше на себе си. — Ангелът ми заповяда да спра. Ти не го ли чу?

— Нищо не съм чул. Струва ми се, че крещях, когато вдигна ножа…

— После чух шум и видях овена в гъсталака — продължи отново той, все така леко усмихнат, сякаш нищо не бях казал: — Ти чу ли го?

— Не бях в състояние да чуя каквото и да било — отвърнах аз. — Искам да ми кажеш нещо, татко. Ти знаеше ли, че овенът ще е там? Знаеше ли го, когато потеглихме нагоре по баира и ти ме взе с намерението да ме принесеш в жертва на кладата?

— Беше ми заповядано да го сторя. Идеята не беше моя. Бог ми каза да го направя.

— Но ти знаеше ли, че овенът е там? Знаеше ли, че няма да се наложи да ме убиваш?

— Не, разбира се. Ако знаех, изобщо нямаше да се катеря чак догоре. Ние с Господ не си погаждаме подобни номера. Що за изпитание щеше да бъде, ако предварително знаех всичко?

— Изпитание ли?

— Да. Аз бях подложен на тест, който издържах. А сега ме остави да премисля всичко…

Не исках да го гледам.

Не исках никога повече да го гледам или да говоря с него.

Какво ли щеше да каже майка ми, Сара, когато тя научеше какво е станало…

Пота бавно си даде сметка, че тази тема отново е вариант на все същата първична тема за Зевс и неговите праотци, залагали капани на своите синове с единственото намерение да ги ликвидират. И Зевс беше започнал по този начин. Като Лай и Едип, веднага си спомни Пота. А ако се включеха и дъщерите, идваше ред на историята за Агамемнон и Ифигения. Но в такъв случай майките бяха по-подходящи от бащите. Нали Ге, Гея или Рея (трябваше да провери в речника при първия удобен момент, ако все още е необходимо) беше заговорничила със синовете си, за да им спаси живота, при това зад гърба на баща им?

Но как би постъпила Сара, когато узнаеше? Тази жена нямаше да остане безмълвна. Всъщност, коя ли жена би замълчала?

Бележки към главата

1. Сара (разказва). Тя е ужасена, когато чува истината. Много е ядосана на Авраам и не може да види нещата в светлината, в която ги вижда той.

2. Авраам (разказва) за своята твърда вяра, че именно Бог се явява в сънищата му и му говори.

3. Ревека (разказва, всички разказват в първо лице). Ревека е изпратена чак от Харан, за да се омъжи за Исаак. Когато най-сетне остава насаме с него, му казва (да не забравя да го вмъкна!): „Божичко, какво ти се е случило?“ Ревека идва отдалеч и никога не е виждала обрязан мъжки член.

4. Яков — Исав. „Постави се на мое място…“ Заемайки мястото на Исав, аз получих благословията на слепия ни баща. Когато го сторих, Исав искаше да ме убие и аз избягах. Благодарение на това срещнах Рахил.

5. Рахил-Лия. „В тъмното всички са еднакви.“ Лия заема мястото на сестра си в брачното ложе, но пияният Яков разбира смяната чак на сутринта.

6. Исав. „Ако щете вярвайте“. Ако щете вярвайте, но аз очаквах с нетърпение да видя отново Яков и да го прегърна като роден брат, а той се страхуваше, че още съм му ядосан и мога да го убия.

7. Исаак. Все още жив при завръщането на Яков. Двамата провеждат откровен разговор за… за какво? За трайния ефект от планираното жертвоприношение върху Исаак? Разбира се. А после… какво? Или напред към Египет, отново в компанията на Йосиф… А после?

Юджийн Пота все още не беше решил коя от двете си нови идеи да предпочете. И затова реши да отскочи до града и да ги обсъди с най-близките си хора в света на книгите — двама души, на чиято преценка безусловно вярваше.