Портрет на твореца като стар

Зевс

И гръцките богове били луди. Един от тях изваял човечеството от късче глина. Разгневен от тази самоволна инициатива, Зевс наложил жестоко наказание на Прометей: първоначално го изпратил на заточение, а след това го приковал на планинската скала. По цял ден орелът кълвял черния му дроб, а нощем Зевс лично го възстановявал, така че всяка сутрин мъките му започвали отново.

Прометей извършил и други простъпки, които силно разгневили Зевс. Откраднал огъня от боговете и го дал на хората, защото новата порода смъртни, за да оцелее, за да се плоди и размножава, имала нужда от топлина и храна. Научил ги и на основните изкуства и занаяти. Зевс побеснял. Гневът му бил тъй силен, че бил готов да ликвидира чрез замразяване цялата човешка раса, до последния човек. По същия идиотски начин, по който била създадена. „Всъщност, на кого са му притрябвали тия същества там долу?“ — питал се той. Едва ли създателят на човеците би могъл да се нарече техен приятел.

Но и върху Зевс лежало проклятие, което заплашвало съществуването му. Той знаел за него, но нямал представа за подробностите. Прометей бил запознат с тях, но отказвал да ги сподели. (Разбира се, и ние знаем, че Зевс ще бъде свален от власт и заместен от сина на една безсмъртна жена, орисана да роди син, по-могъщ от баща си.) Прометей не желаел да каже името на богинята, преди Зевс да го освободи от скалата, към която бил прикован. Зевс пък нямало да го освободи, преди да чуе истината. Така се получил истински „Параграф 22“.

В крайна сметка Зевс разбрал за какво става въпрос и престанал да се съвкупява с безсмъртни жени по земя, море и на планината Олимп. Изключение правела единствено Хера, неговата вярна и непоколебима съпруга.

Някъде по същото време започнала и промяната в отношението му към човешката раса, към онези простосмъртни мъже и жени, с които Прометей заселил земята. Особено забавни му били жените с техните капризи и гръмогласни скандали, но подобаващо внимание обръщал и на мъжете. В един момент си харесал младия Ганимед и го изнасилил, а после, очарован и вдъхновен от необичайното усещане, се преобразил в орел, грабнал младежа в ноктите си и го отмъкнал на небето. Дарил го с безсмъртие и го превърнал в личен виночерпец, за да му бъде винаги под ръка.

А Прометей?

Що се отнасяше до Прометей, трябваше да се установи дали е от безсмъртните синове на Зевс. Ако се окажеше такъв, явно щеше да се наложи да проследим в детайли безкрайно дългия и ожесточен конфликт между безсмъртния баща и безсмъртния син. Ами ако се окажеше, че не е? Какво повече бихме могли да добавим в такъв случай към написаното от Омир, Хезиод, Есхил, Софокъл и Еврипид? Или от Пърси Биш Шели и Филип Рот?

О, по дяволите! Прометей не е бил син на Зевс, а на един от Титаните, които помогнали на Зевс да свали баща си, Кронос, и да заеме мястото му.

Ами, ако все пак?

Може би щеше да се получи нещо по-интересно.