Портрет на твореца като стар

*****

Първа глава: Въведение

Ако имах приятелка, щях да я помоля да се включи в написването на сексуалната биография на моя съпруг. Само по този начин хората след нас биха могли да научат истината за неговото отвратително поведение, за всичко, което съм била принудена да понеса, за да запазя нашия брак и името си на добра богиня, закрилница на дома и семейството. О, ако можех да напиша книга за всичко това! За съжаление нямам приятелка, на която да се доверя. И не мога да пиша. Поне така си мисля. Афродита ми е близка, колкото всяка друга, но ние двете не се харесваме. Защото тя не винаги говори истината, най-малкото пред мен. Така и не разбрах дали е имало нещо между нея и моя съпруг Зевс. Обществена тайна е, че преди години Зевс беше полудял по нея и упорито я преследваше. Изобщо не го притесняваше факта, че като дъщеря на Диана, тя лесно би могла да се окаже и негова собствена дъщеря. Той е бог, нали знаете, при това върховният бог. Това го кара да си мисли, че може да върши всичко, каквото си пожелае.

В случаите с Деметра и Персефона той изобщо не се спря, но това е друга история. За нея ще спомена по-нататък, но веднага искам да ви предупредя, че ако тръгна да описвам безбройните похождения на Зевс, въведението към книгата ще стане безкрайно. Неговите изневери нямат чет, а аз съм сигурна, че зная едва за половината от тях. Той е в състояние да открива новите си любовници и да ги обладава, още преди аз да съм се оправила с предишните. Да не говорим за красивия младеж Ганимед, когото аз все пак не мога да приема като съперник или за другите подобни случаи. И въпреки всичко, аз все още не знам дали Зевс и Афродита са имали сексуална връзка. Той, естествено, не ми казва нищо. А когато го питам, толкова се нервира, че спрях да го питам или най-малкото се опитах да спра.

Тя пък ми отговаря само с онова дразнещо клатене на главата и с неприлично хихикане.

— Спокойно можеш да споделиш с мен, Афродита — казвам й аз. — Това отдавна вече няма значение.

— О, напротив — отвръща тя с типичния си подигравателен смях и започва да се кипри.

Представяте ли си?!

— Няма значение — продължавам да я увещавам аз. — Всичко е погребано и забравено…

— Така ли?

— Просто съм любопитна. Зная за толкова много от неговите похождения, така че едно повече или по-малко наистина няма да промени нещата.

— Наистина ли? Ще ти кажа нещо, Хера: аз познавам жените доста по-добре от теб.

— Кълна се, че изобщо няма да трепна. Давам ти думата си на богиня. Имало ли е нещо между теб и Зевс? Искам да знам истината!

И знаете ли какво ми отговори тази хубостница? Няма да повярвате!

— Това си е моя работа. А ти, след като толкова много искаш, разбери сама!

Представяте ли си?! Тая безсрамна кучка!

Небето ми е свидетел, че не съм нито злобна, нито подла жена. Но веднага трябва да призная, че бях изпълнена със злорадство, когато я видях да ридае заради Адонис — онзи красив младеж, в когото беше влюбена. Разкъса го огромен глиган или някакъв друг звяр, вече не помня. Така й се падаше… Но иначе не съм злобарка. Питайте, когото искате. Само не и Зевс, защото той едва ли ще е обективен.

Нека ви припомня, че Зевс е погълнал първата си жена. Аз не съм му първата. Погълнал Метис жива в момента, в който разбрал, че е бременна. От страх, че може да роди син, който да стане по-могъщ от него. Всички мъже в рода на съпруга ми са могъщи, защото изяждат мъжките си рожби или поне се опитват да го сторят. Умирали от страх, че някое от тези момчета може да стане достатъчно силно и да им отнеме властта. Този страх явно е заложен в гените им. Може би не знаете, но и ние имаме гени. Очевидно тези дръвници не се сещали, че ако не се държат толкова заплашително със синовете си, те едва ли биха искали да им отнемат властта. Метис е погълната, но дъщеря им оцелява. А Зевс беше принуден да си разцепи челото с брадва, за да се роди Атина от главата му — цяла и непокътната. После дълго страдаше от главоболие и стана по-предпазлив.

По тази причина моята колежка Атина се явява дъщеря на друга моя съперница. Двете се разбираме сравнително добре, но аз никога не забравям, че тя е дъщеря на жена, която е била със Зевс преди мен. Жена, която съм длъжна да смятам за съперница, независимо от факта, че е живяла с мъжа ми в далечното минало. Сигурно и вие на мое място бихте мислили така, нали? Признайте си…

Много време ми отне, докато си оправях сметките, не със Зевс, разбира се, защото той е недосегаем, а с любовниците му, а понякога и с поколенията им. Например Херакъл. Отне ми цял един живот (неговия), преди да му отмъстя заради майка му Алкмена. След като той удуши онези две огромни змии, аз се промъкнах в люлката му с намерението да го убия. Проклетият полубог обаче се оказа невероятен чаровник, също като онзи пияница Дионис, поредното копеле на съпруга ми. Но аз продължих да го дебна и да чакам звездния си миг. Когато часът настъпи, всички останаха изненадани. Докарах Херакъл до лудост и видях как убива собствената си жена и децата си, възприемайки ги като свои смъртни врагове. Така най-сетне си го върнах и никой копче не може да ми каже!

Онази жена Йо също ми загуби много време. Доста се затрудних с нея! Първоначално Зевс я превърна в крава, за да ми попречи да я убия. На пръв поглед това ме задоволяваше напълно — да те превърнат в юница беше достатъчно наказание за дързостта да изчукаш главния бог. Но после се сетих за другото му гадже, Европа, при нея Зевс нямаше никакъв проблем и нарочно се превърна в бик, за да я обладае. Хмм, рекох си… Аз да не съм вчерашна. Превръщайки я в крава, той явно ме мислеше за такава. Обаче аз заповядах на Аргус с неговите хиляда очи да я пази и да внимава двамата да не се съберат пак. Но когато Хермес превърна Аргус в паун, а хилядата му очи — в разноцветни пера от опашката му, реших, че операцията не си струва труда. Изпратих един стършел да нападне Йо и той я жилеше, където и да отиде, та я прогони от страната. Мръсницата побегна нагоре към Йония, после надолу към Египет. И това май е последното, което чух за нея, макар хората да разправят, че египтяните я почитали като богинята Изида. Да й се моли, който ще. На мен изобщо не ми пука, след като си е платила. Отмъстих си, макар че не съм отмъстителен човек. Никой не може да ме обвини, че съм отмъстила на жена, която е съблазнила съпруга ми и му е позволила да я изнасили.

Но изброените дотук бяха смъртни. А моите големи проблеми идваха от безсмъртните. Тях не можех да ги убия, а и на децата им не можех да сторя кой знае какво, тъй като и те бяха безсмъртни. С Лето намерих начин да се справя: вселих божествен ужас от великата Хера в душите на хората, чиито земи тя обикаляше по време на своята бременност. Никой не желаеше да срещне моя гняв, затова й отказваха подслон и я гонеха от земите си. Накрая тя се добра до една местност на име Делос, която, след като роди близнаците си Аполон и Артемида, се превърна в остров сред морските вълни. Тези, двамата, и до днес са тук горе, около мен. Естествено, никога не сме били особено близки. Артемида, която предпочита лова пред другите божествени занимания, се оказа заклета девственица и изпитва дълбоко преклонение пред Иполит (също девственик, успешно парирал домогванията на собствената си мащеха). Аполон — нашият бог-слънце, така да се каже, изобщо не е девственик. Напротив, той „опъна“ Дафни сред клоните на едно лаврово дърво, уби момичето Коронида в изблик на ревност, повярвал на слуховете, че му е изневерила. После пребоядиса перата на птицата-вестоносец, гарвана, от бяло в черно, именно защото му беше донесла лошата новина.

Аполон и Артемида, подобно на Хермес, бидейки деца на Зевс, застанаха на страната на Троя в избухналата накрая голяма война. Дардан, прародител на царете на Троя, беше син на Зевс и на друга моя съперница, Електра, дъщерята на Атлас. Ето ви още една причина да не обичам Троя и троянците. Имам и други, разбира се. Там беше и Парис, когото нито бях забравила, нито му бях простила. После се появи и Елена — също рожба на неверния Зевс. Тя е дъщеря на Леда, която той подлъгал като невинен лебед, а след това изнасилил като див звяр. В Троя Елена си имаше достатъчно неприятности и без моята помощ. Беше отвратена от малодушието на Парис. Сбърканият й съпруг Менелай я заплашваше със смърт. Но Елена успя да го заслепи с красивите си голи гърди, за които дори Афродита й завижда, пък и аз също, и той прибра своя меч, както и нея, решил, че отново е вярната му съпруга.

В Троя се подвизаваха още куп дразнещи личности. Там се биеше и Сарпедон, син от друга връзка на моя мъж — Лаодамия. Когато Патрокъл го уби с копието си, той дори не разбра, че е станал жертва на предварително издадена смъртна присъда. Зевс се бе влюбил в нереидата Тетида, Посейдон също. И самата аз започнах да я харесвам, особено след като Прометей изплю камъчето, че тя носи в утробата си син, който ще стане по-могъщ от баща си. Новината обаче уплаши влюбените богове, които побързаха да се спасят. Тетида се омъжи за смъртен и даде живот на непобедимия воин Ахил, станал мой любимец във войната срещу Троя. Зевс естествено подкрепяше Троя, но накрая, както винаги, мойрите щяха да решат.

Последва период, в който Зевс странеше от безсмъртните. По собствените му думи, предпочитал да се влюбва в земни жени. Това направи моите отмъщения по-лесно осъществими.

Още преди това Зевс имаше безчет любовници на земята — повече, отколкото ми бяха известни и бих могла да преброя. Знаех за Европа, която беше една от първите — онази, която бе подлъгал, превръщайки се в сладък бял бик. Знам и за Мнемозина, майката на музите, макар че не съм сигурна дали той е баща на всички музи. В това може да бъде сигурна единствено Афродита, богинята на любовта, но тя не иска да ми каже. Знаете ли как ми отговори, когато съвсем приятелски я помолих?

— Не питай, за да не те лъжа!

Нещо да кажете? Истинска кучка, нали?

После дойде ред на Темида, майката на Прометей, и на Сезоните, а не беше тайна, че Зевс е бащата. Майа, една от дъщерите на Атлас, легна със Зевс и впоследствие роди Хермес, който от лоялност към баща си преряза гърлото на пазача, поставен лично от мен да охранява Йо. Между другото, Хермес е една от извънбрачните връзки на Афродита и дори имаха син. Афродита беше омъжена за едно от децата ни — Хефест, но непрекъснато го мамеше с Арес и всички останали. Разбира се, тук трябва да спомена и Деметра — богинята на земеделието и плодородието, която легна със Зевс и му роди Персефона. И тя, от своя страна, също легна със Зевс и му роди син Загрей. Това вече ми дойде прекалено. Убедих Титаните да видят сметката на тоя младеж.

Нима аз съм виновна?

Афродита постоянно се опитваше да ме обвинява.

— Защо винаги постъпваш по този начин, Хера? — гълчеше ме тя неведнъж. — Няма причини да се разстройваш!

— Защо ли? — отвръщах аз. — Защото не съм само измамената съпруга на един сладострастник, който непрекъснато ми изневерява. Аз съм богинята и закрилницата на семейството и домашното огнище. Какво ще си помислят за мен онези, които ме почитат, ако обърна гръб на тези проблеми в собственото си семейство?

Афродита се изкиска толкова високо, че околните се обърнаха и чуха как ми се подиграваше.

— Онези, които те почитат? Тебе? Хера, такива няма, с изключение може би на някоя старица или на някоя ожесточена и грозна съпруга. Никой не боготвори целомъдрието и верността. Къде е удоволствието от тях? А към Алкмена ти беше както жестока, така и несправедлива. Тя е била измамена и не е знаела какво върши.

— Как така не е знаела? Спала е със съпруга ми!

— Но през цялото време го е мислила за собствения си съпруг. Той се е промъкнал в леглото й, маскиран като Амфитрион.

— Не смяташ ли, че би трябвало да усети разликата? Моят съпруг е необикновен. Той е Зевс!

— И какво е трябвало да направи? Може би да се бори с него? Нима мислиш, че има смъртна, която би пропуснала шанса да се съеши със Зевс и да роди герой? Не е честно да наказваш Алкмена, опитвайки се първо да убиеш Херакъл в люлката му, а после постоянно да го преследваш.

— Не се опитвах да накажа нея! — отвърнах аз, натъртвайки на последната дума. — Опитвах се да накажа Зевс!

— Това също не е честно. Защо се гневиш? Защо побесняваш заради подобно нещо? Нима не знаеш какви са мъжете?

„А също и някои жени“ — понечих да й отвърна, но замълчах…

Защото не обичам да споря. Не си падам по скандалите, предпочитам разбирателството. Дали не греша? Може би не съм била съвсем справедлива към Алкмена и Херакъл. Но случаят със Семела беше различен и никой не може да ме обвини. Тя знаеше кой е той и го направи напълно съзнателно. Ето защо я подлъгах да поиска от Зевс да й изпълни едно желание, преди да му се отдаде следващия път.

— Не си го виждала в целия му блясък, така, както аз съм го виждала. Накарай го да ти обещае, че ще ти се покаже в тази светлина. Едва тогава ще разбереш какво означава божествено великолепие.

Тя изпълни съвета ми.

Той пък изпълни желание й.

И тя изгоря като сух лист, за по-малко от секунда. Нямаше кой да я предупреди, че божественият блясък е опасен. Но Зевс успял да вземе мъжката рожба от утробата й и да я вкара странично в бедрото си, където дочака момента на своето раждане. Дионис също беше чаровник, както сама се убедих.

— Да не си го пипнала! — прогърмя Зевс и аз покорно отстъпих. — След време той ще се присъедини към нас, тук горе, Херакъл също.

Дадох му дума. Но тъй като той не спомена нищо за другите, аз само го изчаках да си обърне гърба, за да хукне след поредната девойка, и се залових със семейната двойка, охранявана по негова поръка от Дионис. Накарах мъжа да се побърка и в резултат той уби собствения си син. После докарах и жена му до лудост и тя скочи в морето заедно с другото им дете. Дадох им урок, който никога нямаше да забравят. Един безспорно добър урок, нали?

А докато аз бях заета с всичко това, Зевс се развличаше с Антиопа. Това е друга история, която по-късно ще ви разкажа подробно. Ще научите за синовете й, които впоследствие станаха господари на град Тива. Копелетата на Зевс бяха навсякъде. В този случай бях твърде закъсняла, за да реагирам, както трябва, но и без моята намеса Антиопа плати висока цена. Тя избяга от баща си, но беше хваната в плен от чичо си и жестоко унижавана от ревнивата му жена. Аз не съм злобна жена и нямам желание да отмъщавам на никого. Напълно достатъчно ми беше да я видя как страда.

За Калисто, обаче, се появих точно навреме. Зевс се промъкна при нея, маскиран като Артемида, на която тя вярваше. И в момента, в който останал насаме с нея, той си свършил работата. Това, което аз направих на Калисто, преди той да ме спре, беше достатъчно добро — превърнах я в мечка. После се оттеглих, за да наблюдавам какво ще стане. За съжаление не стана нищо, защото съпругът ми изобщо не я потърси втори път. Бях принудена да взема нещата в свои ръце. Направих ловец от детето на този грях с идеята той да убие Калисто, без дори да подозира, че е родната му майка. Чиста работа, нали? Но Зевс се появи навреме и ми попречи. Миг преди синът да прониже мечката с копието си, Зевс я превърна в звезди и я окачи на небето като съзвездие, съзвездието Голямата мечка.

По това време вече бях уморена и готова да се откажа. Мислех да приема съвета на Афродита и да го оставя да си разиграва коня, без да се разстройвам особено. Позволих му да продължи връзката си с нимфата Егина, която ще опиша по-подробно в сексуалната биография на съпруга си. Не казах и думичка, все едно че нищо не знам. Той се появи при Даная като златен дъжд (нещо, което и до днес приемам за оригинално и особено романтично), тъй като баща й я беше заключил в непристъпна кула. Тя даде живот на Персей, а аз тайно се зарадвах, когато баща й я спипа и за малко не й видя сметката заедно с детето, при това без никаква намеса от моя страна. И само Бог, великият бог Зевс знаеше колко още дузини е оправил. Държах си устата затворена и за Елара, и за Ехо, и за Ютурна и Ламия. Мълчах и стисках зъби, защото така трябваше. Не казвах нищо. Всъщност, почти нищо. Явно не можех да направя каквото и да било. Решително не желаех да се разделям с него и нямах такива намерения.

Докато един ден той се прибра вкъщи с трипер.

Беше някак смешно.

Но не можех да се смея. Смешно беше, тъй като единственият човек, който познаваше симптомите на тази болест и би могъл да го излекува, Асклепий, нашият лекар, беше убит именно от мълнията на Зевс, защото си беше позволил да възкреси Иполит. Другите можеха да се смеят и действително се смееха. Но аз не можех, защото те ми се смееха и на мен. Разбира се, аз съвсем не изгарях от желание да усетя в себе си онова протекло дебело негово нещо, преди да се е излекувал. И по тази причина реших да го напусна.

Да, най-накрая го напуснах. Една нощ станах от постелята и се измъкнах навън. Забързах към Беотия, без да му кажа нито дума. Там, в планината Китерон, си намерих една хубава пещера, която превърнах в новата си, напълно самостоятелна резиденция.

И зачаках. Предполагах какво ще се случи. Той щеше да побеснее, че съм избягала. Щеше да се почувства дълбоко унизен. Пак щяха да му се смеят. Първо триперът, а сега и това… Бързо щеше да разбере къде се крия и щеше да пристигне, за да ме прибере. Първо щеше да бушува и беснее, да заповядва. Но аз вече не се страхувах. Тогава щеше да започне да се моли. Възмутена до дъното на душата си, аз щях да заявя, че трябва да падне на колене и да ми се моли много дълго време, преди дори да си помисля и евентуално да му простя. И тогава щях да поставя условията си. Направила бях списък на нещата, които той под клетва трябваше да съблюдава, независимо че беше върховният бог.

Ще види той!

Но нищо подобно не се случи.

Той постъпи по съвсем неочакван начин — намери си нова съпруга, при това на земята, сред простосмъртните. Нова съпруга ли?! Само през трупа ми! Бях бясна, когато научих какви ги е свършил. Изскочих от пещерата и като вихрушка полетях към сватбената им церемония. Нищо не беше в състояние да ме спре.

И ето, гледам ги двамцата, настанени един до друг в някаква ярко изрисувана каруца, весели, обсипани със свежи цветя. А около тях танцуват сватбарите. Тя се кипреше до мъжа ми с бяло було и лавров венец. Снежнобялата й сватбена рокля беше с безупречна кройка, дълга до земята. Насочих се право към нея, ноктите ми блеснаха кръвожадно. Разкъсах булото, с един замах разпрах и роклята. После неволно избухнах в смях. Смеех се и се смеех, буквално като луда. Зевс също се смееше. Оказа се, че булчинската рокля е облечена на дървен манекен! Тоя палавник, съпругът ми, се беше будалкал с мен през цялото време! Той продължаваше да се смее, без да е в състояние да спре. Прибрахме се, разбира се, заедно в семейното гнездо и прекарахме още много щастливи години един с друг.