Прелъстен

ГЛАВА ДЕВЕТНАЙСЕТА

Всеки път, когато се събудеше нощем и не можеше да заспи, Тони пишеше в дневника си. Започваше да й прави впечатление, че изписаните страници се увеличаваха и че се оформяше определен модел. В началото на всяка статия очерняше Адам Савидж, изброяваше пороците и грешките му, правеше списък на подозренията си относно миналото му и после изливаше насъбралите се в душата й обида и възмущение. След това философски обясняваше или извиняваше въпросните прегрешения. Следваше неохотна възхвала на мъдростта или способностите му, а последните едно-две изречение показваха недвусмислено, че започва да се увлича и да мечтае за този мъж.

Въздъхна, ядосана на себе си. Взе перото, твърдо решена този път да напише цяла страница, в която изобщо да не става дума за нейния настойник.

Като свърши да пише, се отпусна по гръб на леглото и сви ръце под главата си. След това си представи Савидж. Той определено бе най-суровият мъж, когото бе виждала. И най-мургавия. Краката й се подкосяваха при вида на подобна мъжественост.

Ръцете на Адам бяха мазолести, целите в белези и груби като на орач, и въпреки това само при мисълта, че може да я докосне, й идеше да крещи. Кожата му беше смугла и осеяна с косми, изкушаваше се да я пипне, да я почувства, да изучи… тялото му навсякъде.

Искаше й се да я погледне така, както гледаше другите жени. Искаше да я вижда красива, да бъде специална за него. Искаше да я целува… по устните. Девойката потръпна, кожата й настръхна, но не защото й беше студено. Напрежението в слабините й се разпростря нагоре към гърдите. Обхвана ги в ръце — сториха й се налети, натежали и подути. Зърната й се втвърдиха като диаманти. Припряно отдели длани от тялото си и скочи от леглото, за да премахне чувството за вина, което я бе връхлетяло.

Адам Савидж прекара сутринта със своя секретар. Мълвата за богатствата му се бе разпространила като мълния дори извън Лондон. Всеки ден по пощата пристигаха предложения за бизнес-спекулации, които Джефри Слоун пресяваше, преди да отнема с тях ценното време на своя работодател. Представяше на неговото внимание всичко, в което имаше и най-малката вероятност за печалба.

Някои той категорично отхвърли, върху други реши да помисли. После Савидж набързо прие или отказа двайсетината покани за светски събития, даде на Слоун списък с имената на дамите, които трябваше да получат цветя, и най-накрая се захвана с последния делови въпрос. Лорд Антъни Лам. Цяла сутрин бе отлагал неизбежното, но това не можеше да продължава безкрайно. Савидж изруга наум, когато чу, че на входната врата се позвъни и камериерът му въведе някого. Наложи се да мине по задното стълбище, за да избегне срещата с посетителя.

— Отърви ме, който и да е той — нареди на Слоун той.

— Прекалено е късно — произнесе провлечено Тони, който в този момент влезе в кабинета му и възседна един от столовете.

Адам кимна на секретаря.

— Остави ни.

В мига, в който вратата се затвори, младият мъж се нахвърли отгоре й.

— Снощи платих луди пари, защо не я изчука?

Антония се вцепени.

— Откъде знаеш, че не съм?

— Защото платих на момичето допълнително и за да ме информира.

— Копеле! — процеди, чувствайки се притисната в ъгъла.

Леденосините му очи я смразиха с презрителния си поглед.

— Какво каза тя?

— Каза, че не си се интересувал от жени. Каза, че си си падал само по мъже. Каза, че си бил от онези момчета със специални задници.

— Какви са тези момчета? — попита Антония; разбираше единствено, че от всичко това на настойника й му причернява пред очите.

Той мълча цяла минута, докато обмисляше дилемата, пред която се намираше. Ако момчето наистина не знаеше, може би беше по-добре да не го осветлява по този въпрос. Със сигурност никой не можеше да бъде чак толкова невинен. Бе забравил, че на света е възможно да съществува подобна невинност. Опита да овладее яростта си.

— Правил ли си някога любов с мъж? — попита направо.

— Не! — веднага отвърна Тони и си напомни да не забравя да отговаря на въпросите му от мъжка гледна точка.

— Някой мъж правил ли ти е предложения?

— Не — отвърна тя озадачена.

— Как би се почувствал, ако някой мъж докосне члена ти и ти направи предложение?

„Нима мъжете постъпват така спрямо други мъже?“ — почуди се девойката.

— Бих се почувствал възмутен, отвратен. Бих го зашлевил по лицето.

Савидж изпита огромно облекчение, примесено с презрение.

— Тони, момчето ми, трябва непременно да научиш как да се защитаваш. Не е нужно да удряш шамари някому. Това няма да го стресне. Не забравяй, че поведението е всичко. Нека да ти демонстрирам.

Сграбчи я за реверите на сакото, допря острието на сабята в гърлото й и изръмжа:

— Ще те скълцам от гръкляна до топките!

Девойката преглътна с усилие. Настойникът й имаше толкова страшен вид; струваше й се, че всеки момент ще изгуби съзнание. Вкопчи се в облегалката на стола и се подпря на него.

Адам й подаде оръжието.

— Твой ред е.

Антония отново преглътна мъчително. След това изкриви лице, размаха диво сабята и извика:

— Ще те удавя в собствената ти кръв!

Савидж с усилие се сдържа да остане сериозен.

— Мисля, че би било по-добре да произнесеш заплахата си със спокоен глас. Това може да се окаже далеч по-ефикасно от крясъците. Не забравяй в думите ти да има заплаха и за тестисите му. Номерът върши добра работа. Опитай отново.

Тони повдигна вежда, задържа острието пред гърлото на своя настойник и бавно произнесе:

— Какво ще кажеш да изгубиш единия си тестис?

— Прекрасно! — разсмя се Адам и взе смъртоносното оръжие от ръцете на своя повереник. — Така, все още не си ми обяснил защо не я просна на леглото.

Девойката никога досега не бе чувала този израз, но разбра, че имаше предвид половия акт. Пъхна ръце дълбоко в джобовете си, обърна се с гръб към него и погледна през прозореца.

— Чувствах се прекалено притеснен да призная незнанието си. Не знам какво друго прави мъжът с една жена, освен да я целува.

Едва сега Савидж осъзна напълно до каква степен горкото момче бе живяло изолирано от реалния свят. Бе отгледано от баба си и единственият му приятел бе неговата близначка. Нищо чудно, че имаше толкова женствен вид и поведение. Никога не бе имало за пример баща или друг мъж.

— Момичетата привличат ли те? Не става дума непременно за омърсените сирени от „Лудост“; имам предвид жените изобщо?

— Разбира се, че ме привличат — отвърна Тони; знаеше, че настойникът й точно това и очаква да чуе — че лорд Лам изпитва здрав интерес към представителките на противоположния пол. — Онази малка актриса, която срещнах зад кулисите в „Олимпиан“, бе най-сладкото създание, което съм виждал от доста време насам. Доли… точно така се казваше!

Точно сега Адам нямаше време да го запознава с безкрайните детайли на сексуалността. Подробностите включваха събуждането на желанието, възбудата и предварителната игра. Нюансите и различията между мъжете и жените, техните вкусове, онова, което им допадаше и което не харесваха. Това щеше да отнеме часове, ако не и дни.

Савидж прокара длан по книгите в своята библиотека. Взе две добре подвързани томчета, които носеше от Индия.

Едното бе „Кама сутра“, другото — историята на една наложница, на име Джемдани, и онова, което ставаше в харема.

— Опитай се да забравиш предразсъдъците си, когато четеш. Тук има неща, които отначало ще те шокират. — Постави длан върху рамото на девойката. — Ако нещо от написаното не ти е ясно, не се колебай да ме питаш. — Усмихна се. — С най-голямо желание ще споделя с теб знанията за загадките на противоположния пол, които съм натрупал. Освен това съм сигурен, че Доли не би отблъснала един наследствен лорд въпреки липсата му на опит.

Адам изпрати до вратата повереника си.

— Не ми се иска да те отпращам, Тони, но очаквам да ме посетят по работа.

Тя стисна книгите под мишница и тръгна по Халфмун Стрийт. Не беше изминала и десет крачки, когато пред дома на настойника й спря черна карета с благороднически герб на вратата. Девойката усети, че стомахът й се свива — от файтона слезе елегантна дама. Това не бе предишната посетителка, а съвсем друга красавица.

— Странна е тази „работа“ — промърмори момичето, — дяволски странна!

Лицето на лейди Рандолф светна, когато Тони влезе в стаята.

— А, виждам, че си ходила в библиотеката. — Потупа мястото до себе си. — Ела да седнеш до мен, скъпа, и ще си почетем на спокойствие.

— Ъъъ… това „Лейдис Куортърли“ ли е? — смутолеви девойката. Седна, като преди това решително напъха книгите под себе си. — Прочети ми по-забавните неща.

— Добре, чакай да видя. Ето, създаден е нов модел перука, наречен „драконката“. Отвратителен е. Ще уговоря Франсис Джърси да си купи.

Роз обърна страницата.

— Последните тенденции, които могат да се видят в Париж, са скандални. Казват, че кринолините излизали от мода и роклите започвали да следват формите на женското тяло.

— Те без това са само беля — отвърна Антония. — Не мисля, че някога ще мога да се върна към тях след удобството на бричовете и панталоните.

После побърза да се изправи, грабна книгите под мишница и се запъти към вратата.

— Какво четеш?

— О… ъъъ… източна философия.

— Много добре, скъпа. Време е да разшириш мирогледа си.

Щом се озова в стаята си, Тони се изтегна на леглото и започна да чете историята на принцеса Джемдани. Скоро и неусетно бе погълната от пленителните, екзотични картини, описани в нея.

„Харемът сякаш е птичарник, тъй като всички ние сме като затворени в клетка птици. Въпреки това тук съм по-щастлива с моя господар, отколкото бях в бащиния ми палат.

Стаите са прекрасни, с езера, в които се оглеждат лотоси. Има фонтани и от тях струи оцветена вода. В горещите дни младите прислужници опъват въжетата, така че копринените ветрила увисват като платна от високите тавани и от тях се понася приятен ветрец. Денонощно горят камфор или други благовония, които освежават въздуха.

Превръщам се в експерт по шатрант — разновидност на индийския шах. Фигурките са изработени от скъпоценни камъни и слонова кост, а дъската е абаносова. Тази игра забавлява моя господар и го задържа по-дълго край мен.

Подготовката за посещенията на моя господар е много приятна. Ароматизирам устата си с паан, т. е. парченца бетел и лимон, увити в лист. Тогава започва украсата ми. Оцветявам зърната си и мажа червено във вдлъбнатината между гърдите, за да направя по-желано тялото си. Със собствените си ръце приготвям за моя господар афродизиак, така че големият му фалос да бъде твърд като мрамор през цялата нощ.

Обувам полупрозрачни шалвари, стегнати на кръста с копринени връзки и пискюли. В началото изглежда, че е невъзможно да бъдат развързани. Докато господарят успее да разгадае сложния начин, по който са заплетени, вече горим от нетърпение и той е готов да скочи отгоре ми и да напъха голямото си оръжие дълбоко в копринената ми ножница. Понякога моят господар загрява дотолкова от желание, че прислужницата ми трябва да ни вее с пауново ветрило, докато двамата с него изпълняваме отново и отново танца на живота и смъртта.

Тази вечер той ще ловува на лунна светлина. Всички се стараят да отвлекат вниманието му от мен. Ако моят господар не дойде при мен тази нощ, прислужницата ще трябва да намаже охлаждаща паста от къна между бедрата ми, за да намали копнежа ми по него.“

Тони рязко затвори книгата. Де да имаше и тя малко паста от къна, за да охлади собствения си център на горещина и напрежение! Бе пламнала и задъхана. Знаеше точно как се е чувствала Джемдани, тъй като по време на четенето тя самата се бе превърнала в принцесата, а нейният господар естествено бе Леопардът.

За момента не можеше да понесе нито дума повече от еротичното повествование, но не можеше да устои на изкушението да хвърли поглед на „Кама сутра“. И с това допусна фатална грешка! Картините се размиха пред погледа й. Все едно че беше хипнотизирана от порочно-еротичните и същевременно изпълнени с интимна красота образи. Указанията на първата страница бяха следните: „Трябва да оковете душата му, преди да свържете тялото си с неговото при любенето.“

Девойката се загледа в тавана. „Да оковете душата му… да оковете душата му… да свържете тялото си с неговото…“

Бе изгубила всякакво усещане за реалност. Стаята се люлееше и всичко като че ли се изплъзваше от контрола й. Повече не можеше да обуздава чувствата си, не можеше да се справя с лъжата, в която живееше. Искаше й се да спре времето, после да го върне назад, така че да развали това, което бе направила, и всичко да застане на мястото си, както бе преди… преди.

Антония си наложи да диша бавно и да се успокои. Щеше да се справи със ситуацията.