Прелъстен

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА

— Антония, слава Богу, че се върна! — възкликна баба й.

Сърцето на младата жена се сви. Какво ли се беше случило?

— Имаме писмо от Антъни! — възкликна Роз.

— Антъни? — едва успя да промълви Тони.

— О, скъпа, той не се е удавил, както предположихме. Жив е. Какво лошо момче, да не ни уведоми толкова време.

— Как… къде?

— Ето, прочети сама, скъпа!

Ръцете на Антония трепереха като разлюлени от вятъра листа, докато разгръщаше страниците с посланието на брат си, за да го погълне на един дъх.

— Мили Боже, той е в Цейлон с майка!

Краката й се подкосиха от облекчение и тя се отпусна върху брокатеното канапе. Започна да чете изумителната история за това, как брат й бил спасен от екипажа на един от корабите на „Ийст Индиамън“, който бил на път за Мадрас, Индия.

Антония скочи, като едновременно плачеше и се смееше. Двете жени се прегърнаха.

— Надявал се, че не сме се тревожили прекалено много за него! — От обятията на баба си Антония се хвърли в ръцете на господин Бърк; студенината помежду им се бе стопила. — Само да ми падне, ще го смачкам. Трябвало е да го удушат при раждането.

Икономът напълни три чаши с шери, за да отпразнуват щастливото събитие, а Роз го целуна.

— Това означава не само че отново си имаме Антъни, ами и Антония. Моля ти се, иди да изгориш онези отвратителни панталони, с които се разхождаше в продължение на толкова месеци.

Тони се усмихна. Не всички мислеха, че панталоните й са отвратителни.

— Нямам търпение да съобщя на Адам! О, права бях да не казваме на мама, че Антъни се е удавил. Помисли само колко мъка й спестих по този начин.

Роз остави чашата си.

— Скъпа, вече не можеш просто така да наминеш у един джентълмен, както правеше Тони. Халфмун Стрийт е ергенско жилище. Ще трябва да изпратиш съобщение и да се движиш с придружителка.

— Жените влизат и си излизат от Халф-мун Стрийт така, сякаш е обществена баня. Половината лондонски графини и дукеси посещават непрестанно това място.

— Но те са омъжени, Антония. Те не са зависими от строгия морален кодекс, задължителен за една невинна, неомъжена млада дама.

— Може да не съм омъжена, Роз, но не съм невинна. Господин Бърк със сигурност ще го потвърди, щом останете сами. Какъв е смисълът да се залоства вратата на конюшнята, след като конят е избягал? А ако мислиш, че ще позволя на лицемерните обществени ограничения да ме спъват, след като вече съм се радвала на пълна свобода, жестоко се заблуждаваш.

Младата жена изкачи пъргаво стълбите до горния етаж, за да се преоблече. Положи специални грижи за външността си и избра един от великолепните тоалети, ушити специално за дебюта й в обществото. Това бе светложълта рокля с подходящо за нея манто и буфан ръкави. В Ирландия нито бе пудрила косите си, нито бе слагала перука и Адам очевидно се наслаждаваше на черния облак, който се спускаше върху раменете й. Щеше да вдигне косите си, разбира се, заради удоволствието да го накара да ги разпусне, но нямаше да ги покрива с бяла пудра.

Жълтата рокля й придаваше екзотичен вид. Антония сложи яркочервено червило и постави изкуствена бенка на дясната си скула. След това се завъртя пред огледалото и се засмя; в крайна сметка животът бе наистина прекрасен.

Веднага щом Тони изтича на горния етаж, Роз изгледа сериозно иконома и попита:

— Какво имаше предвид тя, като каза, че вече не била невинна?

Той бе олицетворение на дискретността.

— Има предвид, естествено, че е наблюдавала прекалено дълго поведението на младежите, докато се представяше за мъж. Мисля, че ще трябва да й позволим малко повече свобода, отколкото на другите млади госпожици.

— Щом казвате, господин Бърк, значи ще трябва да се доверим на нейните правилни преценки.

Верният слуга едва не се задави с шерито си.

— Все пак мисля, че ще трябва да поговоря с господин Савидж, за да му обясня, че Антония всъщност е жена.

— Господин Савидж откри това сам, милейди.

— Слава Богу! Като неин настойник той ще се погрижи за опазването на девствеността й, дори тя самата да не го направи.

Този път господин Бърк се задави.

Сърцето на Антония пееше от щастие, докато каретата я отнасяше към Халф-мун Стрийт. Не изчака кочияшът да завърже конете, за да отвори вратата на файтона, а свърши това сама. В този момент главният вход на дома на Савидж се отвори и там се появи красивата Джорджина Девъншир. Тоалетът й сигурно струваше цяло състояние. Роклята бе от светлосин атлаз, а жакетът бе поръбен с опашки от белка на раменете и подгъва.

Напудрената прическа на Джорджина, украсена със сини щраусови пера и опашки от белка, бе в прекрасен безпорядък и колкото и сръчно да прибираше къдриците си, те пак падаха.

Тони побърза да седне отново на мястото си, за да не я види знатната посетителка. Сърцето й вече не пееше, а кървеше. Нямаше да кърви по-силно, ако Савидж бе забил нож в него. Пред очите й се спусна червеникава пелена, когато мъката бе изместена от гняв. Отвори стремително вратичката на каретата, изкачи тичешком няколкото стъпала и заудря с медното чукало по вратата. Отвориха почти веднага и пред нея застана облечен с ливрея слуга. Без да каже дума, тя го ръгна по крака с чадъра си, така че той отстъпи от болка и изумление. После мина покрай него, прекоси вестибюла и се изкачи по стълбите.

Адам беше в кабинета си и вдигна отегчено поглед към неизвестния натрапник. Изражението му не се промени, дори когато видя кой го безпокои. Антония бе пренебрегнала молбата му да остане в Ирландия до почивните дни, като по този начин едва му бе стигнало времето да се справи с Бърнард Лам.

— Тони, каква изненада… макар че, след като те познавам така добре, не би трябвало да се изненадвам.

— Бас държа, че изненадата е дяволски голяма! Каква гадна, похотлива свиня си само.

Младият мъж стана от бюрото си и тръгна към нея.

— Защо си ми ядосана? Аз съм този, който трябва да е ядосан, скъпа моя.

— Не ме наричай „скъпа“! — Забеляза парченце от синьо перо върху килима и посочи с върха на чадъра си. — Ето заради какво съм ядосана! Остави ме на другия край на света, защото си имал спешна работа в Лондон. Да притискаш спешно веселата Джорджина върху дюшека, това ли било?

Савидж я погледна развеселено.

— Скъпа, ти ревнуваш. Джорджина беше тук, защото дължи толкова много пари, че се е озовала в задънена улица.

— Не ревнувам, а беснея!

Силните му мургави длани обхванаха ръцете й.

— Никога не сме се любили, когато си бясна. Това ще бъде истинско откритие.

— Това, че се любих с теб в Ирландия, не ти дава право да мислиш, че съм дотичала тук, за да си прося още.

Уханието й изпълваше ноздрите му.

— Ммм, позволи ми да ти дам още.

Дланите му обхванаха задните й части и я притиснаха към слабините му.

— Махни си ръцете от мен! Представям си къде са били преди малко — изсъска Антония.

— Въображението ти няма граници, скъпа, и това е едно от нещата, които обожавам в теб.

Разбута документите в единия край на бюрото и я вдигна да седне на освободеното от тях място.

— Престани, женкар такъв!

— Всичко това остана в миналото ми, кълна се.

Сведе глава към ярко начервените й устни, но тя се извъртя, а очите й мятаха светкавици. В следващия миг гърбът й бе притиснат към полираната повърхност на бюрото, а младият мъж се нахвърли отгоре й като хищник върху своята жертва. Тони гореше от гняв. А в неговия поглед сякаш светеха сините пламъчета на свещ.

— Досега не бях те виждал в жълто. Това е твоят цвят, красавице моя. Той ти отива и с него имаш толкова екзотичен вид, че дъхът ми секва.

Тя сви колене и го удари с тях в слънчевия сплит.

— Наистина ще пресека проклетия ти лъжлив дъх! — заяви задъхано.

— Искам те, когато си ядосана. Искам да вилнееш и да забиваш ноктите си в мен.

Гласът му бе нисък, напрегнат, изкусителен като черно кадифе. Вдигна я на ръце и я понесе към спалнята си.

— Пусни ме!

Близостта му, уханието на мъж възбуждаха желанието й и тялото й започна да гори от нетърпение въпреки гнева. Това увеличи още повече яростта й. Сега вече бе ядосана не само на него, но и на себе си.

Устните му се озоваха върху шията й.

— Ти си по-гореща и по-стегната, когато си ядосана — прошепна той. — Когато крещиш обиди по мой адрес, проходът ти ще обгърне по-здраво члена ми, докато той скача като подивял жребец, комуто слагат за пръв път седло върху гърба. Продължавай да беснееш, скъпа, и не след дълго ще те обяздя по най-необуздания начин, който можеш да си представиш.

Постави я върху леглото и Антония започна да се бори неистово. В резултат само се възбуди още повече.

— Не искам да разкъсам прекрасния ти жълт тоалет, затова задръж малко, докато те съблека, а после можеш да си беснееш на воля.

Цялото поведение на Адам говореше колко възбуждаща я намира, затова в крайна сметка младата жена започна да се съмнява дали бе правил любов с херцогиня Девъншир. Неудоволствието й от самата нея нарасна, когато откри, че действително лежи неподвижно, докато той я съблича. Внезапно си спомни какво бе отговорил на въпроса й какво прави, когато някоя жена прояви нежелание. „Просто прибягвам до изкуството на прелъстяването.“ Цялото й тяло отмаля от копнеж. Той щеше да я прелъсти; осъзна, че иска да опита хипнотичното прелъстяване на Леопарда. Щеше да продължи да сипе огън и жупел отгоре му, докато той я убеждаваше, съблазняваше, омайваше и подмамваше да му даде точно онова, което желае.

Разпиля черните й къдрици върху възглавниците.

— Никога не си изглеждала толкова красива, колкото в този момент.

Сексът бе изкуство за Адам Савидж.

— Ласкателството няма да те доведе доникъде — изсъска тя.

— Ласкателството ще ме заведе точно там, където искам да бъда. Тук.

И той обхвана тъмния триъгълник между краката й и пъхна пръста си в нея.

— Копеле! — извика Антония.

— Ммм, мускулите ти се свиват така здраво около пръста ми, когато викаш; нямам търпение да разбера какво ще направиш с члена ми.

Нито пък тя. Младата жена прехапа устни, за да не закрещи от възбуда.

— Прекалено си зает, за да се занимаваш с подобни неща — заяви хапливо тя.

— Не се сещам за по-приятен начин за прекарване на следобеда от това да те любя.

— Аз предпочитам да се любя нощем, когато е тъмно.

— Лъжкиня — отвърна Адам, докато събличаше ризата и панталона си. — Знам, че обичаш да ме гледаш гол на дневна светлина. — Седна на ръба на леглото, за да свали обувките си и рече през рамо: — Така или иначе, тази нощ съм зает. — Усети ефекта на думите си незабавно, тъй като тя се нахвърли отгоре му и заби нокти в голия му гръб. — Прибери си ноктите, малка дива котко, преди да съм се хвърлил отгоре ти.

Събори я по лице върху леглото и се настани отгоре й. После вдигна дългите й коси и започна да целува и хапе лекичко раменете и тила й.

За момент й се стори, че чува ръмжене, но после реши, че Леопардът по-скоро мъркаше. Все едно, че някой я удари по гърба и тя се изви под тялото му. В този миг всяка нейна част бе уязвима. Дългият и дебел център на неговата мъжественост потърси горещия й отвор и проникна дръзко през него. Младата жена стисна бедра; при това положение бе прекалено стегната, за да може да проникне докрай в нея. Дланите му обхванаха гърдите й и започнаха да ги галят дотогава, докато я накара да се навлажни.

Устните му заиграха с ухото й, словата му бяха неустоимо еротични; обясняваше точно как чувствал допира на пускащия й меден сок проход във втвърдения си като мрамор член, докато навлизаше сантиметър по сантиметър в нея. Вече бе достатъчно хлъзгава, за да проникне дълбоко в нея.

Силните му ръце обхванаха, тънкия й кръст, за да я придърпва назад, към себе си. Ефектът беше неописуем. Виковете й се сляха с ниските му, дрезгави стенания. Страстта им бе жарка и дива. Антония заби нокти в чаршафа и го раздра, когато и двамата едновременно стигнаха до оргазъм. Адам се отпусна отгоре й, а вълните от тръпки заливаха една след друга телата им. Щом и последният прекрасен спазъм отмина, той се търколи заедно с нея, така че двамата се озоваха на една страна. Едрото му тяло обгръщаше нежно нейното.

— Боже, Тони, толкова много те обичам, как можеш да помислиш дори за момент, че ще погледна към друга? Ти си моята жена.

Истината ли й казваше или онова, което й се искаше да чуе? Караше я да се чувства така божествено, че в този момент й бе все едно.

Младият мъж погали косите й.

— Това, което имаме с теб, е рядкост.

Пое си дълбоко, пресекливо дъх, когато дългите й крака се допряха до неговите. Сравнена с другите жени, тя бе като прекрасна кристална чаша до груби стъклени буркани.

Антония се протегна блажено, без да се отделя от него; не й се искаше да излиза до края на деня от прекрасния пашкул, в който я бе обгърнал. Ръцете му галеха корема й там, където щяха да растат децата му. Внезапно смръщи вежди. Ако продължаваше така, семето му щеше да покълне в нея, преди да успее да уреди нещата.

— Казах ти да останеш в Ирландия до събота, а след това да дойдеш при мен в Идънуд. Защо пристигна сама на Халфмун Стрийт?

Младата жена изведнъж си припомни защо бе дошла. Без да се измъква от обятията му, изрече:

— Дойдох да ти съобщя нещо невероятно.

Устата му се сля с нейната и тя се отдаде на огнените целувки. Най-после й даде възможност да си поеме въздух.

— Брат ми Антъни е жив!

Той седна рязко.

— Това шега ли е?

— Не, не, жив е. Не се е удавил. Получихме писмото му. Не е ли прекрасно това?

— Наистина е прекрасно. Но какво, по дяволите, е правил през всичкото това време? Та той изложи на риск живота ти.

— О, Адам, не се ядосвай. Не е нужно да се тревожим повече заради Бърнард Лам. Аз съм в безопасност, Лам Хол е в безопасност и Антъни не е застрашен от него. Той е в Цейлон с мама!

— Мили Боже, не мога да повярвам! — възкликна Савидж. — Належащата работа, заради която те оставих в Ирландия, бе да се разправя с братовчед ти. Положих големи грижи, за да го премахна от страната. Самочувствието ми е леко накърнено, че вече не се нуждаеш от моята защита.

Антония се изправи на колене до него и обгърна силния му врат.

— Адам, винаги ще се нуждая от твоята защита.

Леопардът се усмихна криво.

— Доста трудно ще ми бъде да те предпазя от самия себе си.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Имам предвид, че не би трябвало да бъдеш тук. Просиш си скандала и правиш това вече от месеци насам. Репутацията ти е много важна за мен.

— Щом репутацията ми е толкова важна, защо ме отнесе в леглото си в мига, в който прекрачих прага на дома ти?

— Това е неизбежно, щом си дошла тук сама.

Думите му я нараниха. Реши също да го нарани.

Вдигна рамо и отмести полупрозрачните смарагдови завеси на леглото.

— Щом не желаеш да ми бъдеш повече любовник, тогава ще си намеря друг.

Той се озова в миг до нея и я сграбчи грубо. Младата жена впери поглед в леденосините му очи. Белегът на лицето му го караше да изглежда заплашителен.

— Ще го удавя в собствената му кръв. Аз бях пръв и ще бъда последен! Ти принадлежиш на мен, Тони. Онова, което е мое, не го давам на друг. — Впи устни в нейните и я беляза отново като своя жена. — Можем да бъдем заедно в Идънуд само през почивните дни. Моите слуги пазят тайните ми. Никой в Лондон няма да разбере. Всъщност предпочитам да се прибереш в Лам Хол. Лондон не е подходящо място за една млада дама.

Антония го изгледа невярващо.

— Какво, по дяволите, не му е наред на Лондон?

— Той е помийна яма!

Младата жена присви очи.

— И кой може да знае това по-добре от теб самия? Ти ще затънеш в нея, докато аз стоя затворена вкъщи и по цяла седмица се правя на добро момиче, а после като награда ще ми позволяваш да бъда непослушна през уикендите. Ти си само един проклет лицемер, това си ти! — извика тя. — Нямам намерение да напускам Лондон, докато не натоваря стоката си на „Червеният дракон“.

— „Червеният дракон“ вчера отплава за Цейлон заедно с безценния ти товар.

— Копеле такова! — изруга и вдигна ръка, за да го удари по лицето.

Той я хвана за китката и я изви болезнено. Погледът му се спря върху устата й, след това слезе по-надолу.

— Отново си ядосана. Нарочно ли го правиш, за да ме възбуждаш?

Можеше и сама да види, че действително отново бе готов. Той посегна към нея и в този момент освободената й длан се стовари върху лицето му.

Савидж вдигна ръка.

— Хайде, удари ме! Няма да ти бъде за пръв път.

В този момент на вратата на спалнята се почука лекичко.

— Господин Бейнс е долу, сър. Казва, че тази нощ приливът ще започне рано.

Антония грабна дрехите си. Кипеше от гняв. Той значи заминаваше отново с „Летящият дракон“, за да изнася контрабандно един Господ знае какво.

Адам я наблюдаваше мрачно. Младата жена закопча прелестното жълто манто и взе чадъра.

— Имай предвид, Савидж, само да си отворя устата, и увисваш на въжето!

Леопардът отметна назад глава и смехът му изпълни стаята. Дяволът му беше свидетел — добре я бе научил как да заплашва.

— Ще се видим в Идънуд — заяви твърдо, когато тя се запъти към вратата.

Тони едва не се задави от яд. Слугата изгледа подозрително разрошените й коси. Проклета да е обаче, ако опита да прибере непокорните кичури така, както бе сторила Джорджина. Отметна назад глава.

— Защо не престанеш да се пулиш? — изсъска тя.