Прелъстен

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Адам помогна на Ив да се качи в откритата карета и подкара коня към езерото. След това я покани да се поразходи с него.

Докато вървяха край езерото, небето стана тъмночервено и нежната кожа на Ив придоби розово сияние. Изпод сведените си ресници тя наблюдаваше контраста между загорелия врат на Адам със светлобежовата му риза и усети напрежение в гърдите си. От този човек се излъчваха такъв авторитет и властност, които, знаеше добре това, идваха от изключителната му увереност в самия себе си и своите способности.

Тя бе свикнала да получава всичко, което поиска. Умишлено бе избягвала да се омъжи за властен мъж; и в резултат на това командваше в дома си като императрица. Сега обаче този мъжествен, властен човек, постигнал всичко сам, беше изгодна партия. Очевидно го привличаше, а той от своя страна бе все още свободен и най-важното, богат.

Спряха рязко на няколко метра пред два диви водни бивола, които ревяха един срещу друг. Едното животно блъсна другото така силно, че го превъртя във въздуха и то се просна на земята като мъртво. Тогава победилият мъжкар се чифтоса с чакащата встрани женска; това бе вълнуваща оргия на чисто сексуално удоволствие. Мъжът, който присъства на нея, почувства атавистично вълнение.

Дъхът на Ив секна и тя се отдръпна крачка назад, по-близо до Адам. Той решително я притисна в обятията си и сля устни с нейните. Струваше й се, че в корема си има разтопен живак. Замря, когато усети твърдите му като желязо гърди и слабини. Дори само с помощта на езика си той успя да я подчини и тя изохка.

Обзе я чувство на вина, която нямаше нищо общо с паметта на неотдавна починалия й съпруг. Сексът винаги я караше да се чувства омърсена и виновна. Актът на животните й се бе сторил отвратителен. Страхуваше се, че Адам може да я накара да изгуби контрол над себе си, а тя не искаше да се случва подобно нещо. Трябваше да се овладее.

Младият мъж се изненада, когато тя внезапно се отдръпна от него и с пламнали бузи се огледа, за да разбере дали някой не ги е видял. Мисълта, че вероятно това я бе ужасило, го развесели. Гостенката му се оттегли към файтона.

Савидж я откара до конюшнята и остави коня на грижите на един от конярите. Инструкциите, които го чу да дава, я паникьосаха.

— Не мога да стоя до късно… — После добави шепнешком: — Прислугата клюкарства непрекъснато.

— Както желаете — отвърна й тихо.

Но колкото и да й се искаше да не бъде така, целувката бе помела прекалено много бариери и той нямаше да й позволи да ги издигне отново.

Когато минаха през главната зала, Рупи се отмести в най-далечния край на своята пръчка и изкрещя:

— Грешник! Покай се!

Джон Бул изпита облекчение, че този път птицата използва безобидни библейски слова. Въпреки това Ив, ако можеше, бе готова да изпепели с поглед Рупи.

Прозорците и вратите на трапезарията имаха жалузи, за да пропускат ветреца; въпреки това един слуга бе седнал по турски на пода и дърпаше въжето, което въртеше закачените на тавана платнени ветрила.

Адам Савидж бе поставил екзотична орхидея до чинията на своята гостенка. Кадифените й черни венчелистчета бяха прорязани със златни и алени жилки.

— Прекрасна е — промълви тя.

Внезапно на младия мъж му се прииска да види цветето, закичено в светлорусите й коси. Пребори се с желанието си и издърпа назад стола, за да й помогне да седне.

Джон Бул, в безупречно бяло сако и панталони, сервира вечерята по възможно най-дискретен начин, без да произнесе нито дума. Тъй като знаеше какви усилия му струва това, господарят си отбеляза да го поздрави по-късно.

Погледът на лейди Лам обаче бе привлечен от алената чалма на слугата, която за разлика от поведението му съвсем не бе скромна. В средата й блестеше рубин. Имаше подозрения, че домакинът й е богат, но не бе предполагала, че притежава толкова пари, за да засипва дори прислугата си със скъпоценни камъни.

Рубинът я накара да промени тактиката си. Темата за парите трябваше да бъде засегната и знаеше от опит, че силният, доминиращ тип мъж може да бъде развълнуван най-силно от една деликатна, безпомощна жена.

Адам я наблюдаваше как се преструва, че се храни. Индийската кухня я отвращаваше, но тя бе дори благодарна за това. Всъщност само така, като не ядеше почти нищо, успяваше да поддържа фигурата си. Савидж реши, че апетитът й още не се е възвърнал след тежката загуба.

— Ив, имаш ли нужда да поговориш с някого? — попита тихо той.

Забеляза облекчение в очите й.

— О, да… Имам нужда от помощта ти… от твоя съвет — побърза да се поправи. — Вече няма да получавам заплатата на Ръсел от Ийст Индия Къмпани. Ще назначат друг човек.

Адам не се изненада от факта, че бе заговорила за пари. Беше достатъчно умен и проницателен, за да прозре преструвките й. Тя може би се интересуваше повече от финансово, отколкото от емоционално партньорство. Той от своя страна пък може би я желаеше повече като господарка на Идънуд, отколкото като своя истинска съпруга.

— Ръсел обясни, че притежавате къщата, че тя не принадлежи на компанията.

— Да, но, разбираш ли, те ни плащаха доста щедро, за да използват дома ни като държавно представителство в Цейлон. Но повече няма да получавам тези пари.

— Не е задължително — отвърна замислено младият мъж. — Компанията ще продължава да се нуждае и за в бъдеще от канцеларии за своя управител и неговите помощници. — Не знаеше дали неговата гостенка има представа от бизнеса на Ийст Индия Къмпани и как това евентуално можеше да се свърже с политиката. — Компанията и короната оказват двоен контрол върху Индия и Цейлон. Само две неща ги интересуват — печалбите и събирането на данъците.

— Но аз мислех, че управляващият е раджа Сингха. Гостувам често в двореца му. От време на време съм виждала и теб там. Богатствата му са пословични.

— Не поставям под съмнение богатствата му, но той е само един фигурант. Клайв подчини колониите на Великобритания преди трийсет години. На раджата позволяват да ползва златния си дворец и да продължава да води охолния си живот, за да мирува. А за всеки случай плантациите разполагат с цяла армия от войници. Индия е напълно в ръцете на англичаните и веднага щом освободи Цейлон и от последния холандец, знам, че той също ще бъде превърнат в колония на Кралството.

Ив остави сребърните прибори, поразена от внезапното си прозрение.

— Значи затова възнамеряваше да се върнеш в Англия през следващата година. Като плантатор в кралска колония ще трябва да отговаряш пред правителството, а ти предпочиташ да отговаряш единствено пред себе си.

Младият мъж се усмихна вътрешно на проницателността й.

— До неотдавна губернаторът на Индия играеше крикет по поляните на Калкута, ходеше на лов с хрътки за чакали, сякаш ставаше дума за лисици, и превеждаше персийските класици на английски. И най-внезапно некомпетентното английско правителство пада и гениалният Пит става главен министър. В резултат индийският му проектозакон е приет от парламента и Ийст Индия Къмпани е принудена да се примири с наложения й контрол. — Поколеба се за момент и продължи: — Ръсел ми каза, че печалбите на компанията за миналата година надминавали три милиона лири. — Адам предполагаше, че сърдечните проблеми на Ръсел бяха резултат от предстоящите проверки, но не каза нищо на Ивлин. — Компанията владее властта и английското правителство възнамерява да си я присвои. В крайна сметка всичко води до пари — заяви цинично в заключение.

Лейди Лам бе така погълната от собствените си мисли, че дори не трепна при тази забележка.

— И така — направи широк жест младият мъж, това положение е лошо за мен, но не и за теб. Трябва да изнеса златото си оттук, преди някой да ме попита как, по дяволите, съм натрупал толкова много, а ти можеш да ги примамиш, като им заемеш едно крило от Гавърнмънт Хаус за тяхната орда бирници. Освен това можеш да се надяваш да получиш компенсация за разквартируваната при теб армия войници. Ако новият управител не е семеен или съпругата му не е тук, те ще трябва да разчитат на теб да водиш светския живот в Цейлон, както го правиш вече от години. С две думи, мисля, че компанията трябва да ти плаща. И ще се погрижа да го направи.

Савидж бе свикнал на системата от подкупи, която смазваше ръждясалата машинария.

— Благодаря, Адам.

Мислите й се щураха пъргаво като живак. Беше казал „злато“. Това не бе плод на въображението й! Този човек бе загадка за нея. Понечи да каже нещо, но присъствието на Джон Бул и седналия по турски на пода слуга я смутиха.

Младият мъж усети веднага колебанието й. Стана и я поведе към една от малките и по-интимни дневни.

— Кажи на слугите да се прибират — заяви той на Джон Бул, чиято задача бе да осигури спокойствие за двойката.

Когато влязоха в съседната стая, Ив се разположи в бамбуков стол, тъй като знаеше, че той е прекрасна рамка за красотата й, докато Адам наливаше мадейра, едно от малкото вина, които се понасяха добре в тропическите жеги.

И изведнъж, сякаш бе на изповед пред свещеник, тя изтърси:

— Нуждая се от пари. Затънала съм в дългове от игра на комар.

Сините му очи се присвиха.

— Каква порочност — пошегува се той. — Хазартът е твърдо установена английска черта. Аз също съм комарджия.

Очевидно нямаше представа, че при нея ставаше дума за пристрастяване. А той го мислеше за нещо незначително.

— Единствената разлика е, че вместо на карти аз залагам на товарни кораби и застраховки.

— Мислила съм за това — призна Ивлин, — но рискът е прекалено голям. Ако застраховам товар и корабът потъне, ще бъда напълно разорена.

Внезапно Савидж осъзна, че тя говори сериозно за парите.

— Мили Боже, дори не си и помисляй. Аз съм запознат добре с корабите и опасностите, които ги очакват в открито море. Никога не застраховам един товар, освен ако корабът не е изключително здрав, натъпкан с оръдия и с екипаж от морски вълци-главорези, способни да се справят с пиратите.

— Ти си собственик на застрахованите от теб кораби, нали?

Лейди Лам бе учудена, че разговорът се бе насочил към корабоплаването. А предполагаше, че ще има нужда от две-три посещения, преди да може да помоли за благоволението, от което се нуждаеше така отчаяно.

— Преди няколко години първият ми „Ийст Индиамен“ бе построен в Бомбай от най-качествено тиково дърво. След това се сдобих с три по-малки плавателни съда, свързващи отсечката Индия — Китай. Те остават на пристан в Бирма, Суматра и Кантон, но никога в Персия — там е пълно с пирати.

— Адам, ще ми дадеш ли пространство за товари на някой от твоите кораби?

— Разбира се. Прости ми, че не го предложих сам. Бих бил щастлив всеки път, когато имам възможността да изпълня някое от твоите желания!

Сините му очи я пронизваха с огнен, интимен поглед, който придаваше ясен подтекст на думите му.

Младият мъж се приближи до своята гостенка и свали гребените от косите й, така че те се разпиляха на светлозлатисти вълни по раменете й. След това взе екзотичната орхидея и я затъкна зад ухото й.

— Цяла вечер искам да го направя — изрече дрезгаво.

Обхвана лицето й със силните си мургави длани и го повдигна, докато устните им почти се докоснаха.

— Ив, ще платя дълговете ти.

Точно тези думи бе искала да чуе. Все пак чувстваше, че трябва да се престори на изненадана. С годините се бе усъвършенствала в изкуството на измамата. Настръхна и се отдръпна от него.

— Не мога да ти позволя да сториш такова нещо.

Знаеше, че нищо под слънцето не се дава безплатно, особено пък от мъжете. Бе готова да плати неговата цена, през целия си живот го бе правила. Досега обаче това бе ставало при поставени от нея условия и възнамеряваше да не позволи на положението да се промени.

Савидж бе толкова труден за разбиране. Знаеше, че е доминиращ и волеви тип, но сексуалните му желания може би бяха достатъчно големи, за да й дадат възможност да го контролира. Отказа се от непристъпния си вид, погледна го с престорено желание и рече:

— Вероятно мога да спечеля парите от теб, като те победя.

Адам разбра, че му предлагаше приемлив начин да получи нужните средства от него. Почти не бе докоснала храната, но затова пък бе изпила мадейрата си. Той напълни отново чашата й и отвори чекмеджето на игралната маса. Заровете бяха най-бързи. Нямаше да допусне да изгубят остатъка от нощта в игра на карти.

Отвори капачката на продълговата сребърна кутийка и изсипа съдържанието й върху масата.

— Ще играем на бижута — обяви тихо, вперил очи в устата й.

Видя я как зяпна изумено и облиза устни. Раздели по равно нешлифованите скъпоценни камъни помежду им, докато пред всеки се появи купчинка от рубини, смарагди и диаманти.

Ив усети, че пулсът й се ускорява. Затаи дъх, когато пое кутийката със заровете, и изпита прекрасно вълнение, когато хвърли кубчетата от слонова кост върху масата. Имаше две петици. Очите на Адам не се отделяха от лицето й. На свой ред хвърли една петица и една шестица, а след това се протегна и взе най-големия нешлифован диамант от нейната купчинка.

Забеляза как се съсредоточава и после триумфа й, когато тя самата хвърли единайсет. Младият мъж се облегна равнодушно назад, за да изчака спирането на заровете. Имаше две шестици. С безразличие посегна към следващия диамант пред своята гостенка.

Очите й заблестяха и дишането й се учести; бе завладяна напълно от хазартната игра.

На светлината на лампите лицето на Адам изглеждаше тъмно и неразгадаемо като на черен леопард; умело прикриваше мислите и намеренията си, които очевидно бяха със сексуална насоченост.

Младата жена не можеше да прикрие желанието си да притежава. Искаше му се да гледа и него по този начин, когато застане гол пред нея. Това бе гладен, алчен поглед, който говореше: „Или ще ги получа всичките, или ще умра.“

Един по един той вземаше скъпоценните й камъни. Знаеше, че Ръсел й бе позволявал всичко. Но той щеше да я научи, че ако му стане съпруга, трябва да се съобразява с него за всичко и ще я научи да харесва това положение.

Когато взе и последната й скъпоценност, тя се изправи припряно, стиснала юмруци и рече обидено като малко момиченце:

— Мислех, че си джентълмен и ще ме оставиш да те победя.

— Никога не съм позволявал да ме побеждават и не възнамерявам да започвам да го правя.

Закрачи покрай игралната маса като хищник, сигурен в плячката си. Гласът му беше като гладко черно кадифе, когато заговори:

— Ив, ти много добре знаеш, че аз не съм джентълмен.

Лейди Лам потрепери, когато устните му се допряха до нейните, готови да я лишат от волята й. Тялото й обаче бе възбудено от хазартната игра с висок залог, а не от неговото присъствие. Когато я докосна, тя застина.

Савидж разкопча дрехата й и я остави да се свлече от раменете й. Роклята и фустите паднаха в краката й и тя се озова пред него само по корсет, долни гащи и високи черни ботуши.

Адам бе събличал хиляди жени през живота си. Беше опитен в прелъстяването. На двайсетгодишна възраст, когато бе напуснал Англия, мислеше, че познава жените, тъй като вече бе имал слугини, омъжени дами и професионални блудници. В Индия обаче бе осъзнал, че не разбира почти нищо от чувственото изкуство, и обучението му бе започнало отначало. Бе посещавал тайните храмове, издигнати в чест на богините на любовта и плодородието, където дори статуите можеха да накарат един моряк да се изчерви от смущение. Беше канен от раджи и набаби, чиито професионални танцьорки можеха да възбудят дори труп. Беше виждал и търгувал с безценни образци на индийската и ориенталската еротика, които му бяха помогнали да разшири своите възгледи и вкусове. В резултат на това младият мъж бе започнал да изучава и да се наслаждава напълно от чувствената си натура, несмущаван от срама и фалшивата скромност, наследени от западната цивилизация.

Помисли, че Ивлин го отблъсква, защото няма благороден произход. Реши да сломи съпротивата й, като бъде откровен.

— Готов съм да се обзаложа, че никога не си позволявала нетитулуван мъж да се докосне до тялото ти — прошепна. — Свикнала си само на благородници, но сега ти предстои да видиш какво представлява един благороден дивак.

— Моля те, недей, слугите ще разберат… О, Боже, Адам, не се събличай!

— Ив, голотата е естествено състояние. Ти сама се потискаш до такава степен, че се притесняваш заради прислугата. Не си позволяваш да бъдеш естествена.

Докато я съзерцаваше, Савидж си мислеше каква възбуждаща гледка щеше да представлява тя гола. Хладната титулувана дама с алабастрова кожа и светлоруси коси щеше да изглежда недосегаема, докато не махне черните й кожени ботуши за езда.

— Не, Адам — отвърна тя.

Беше затворила очи и стиснала клепачи, тъй като се страхуваше, че ако зърне прекрасното му тяло, по-жилаво, по-мъжествено и силно от животинско, може да изгуби контрол над себе си. Подобно нещо не й се бе случвало никога досега по време на сексуална среща и тази възможност я ужасяваше.

Младият мъж реши все пак да не се съблича, за да не се наложи да обяснява от какво е получил белезите по тялото си. Те щяха да породят прекалено много въпроси за миналото му. Не му се искаше хората да научат какво се крие под привидното му спокойствие. Той имаше своите лични тайни и не желаеше да ги разкрива пред никого. Привлече своята гостенка към себе си и обхвана гърдите й в дланите си.

— Ив, отпусни се и ми позволи да те любя.

— Мм, не, мм, не — отвърна задъхано тя.

Отвращаваше се от себе си, тъй като Адам Савидж започваше да й доставя удоволствие и тя се бореше храбро срещу тези усещания.

Младата жена не бе позволявала никога на някой мъж да я доведе до оргазъм. Винаги се контролираше. Когато не можеше да избегне акта, правеше всичко възможно той да приключи колкото се може по-бързо. Чувстваше инстинктивно, че Савидж е от онези, които се наслаждават от бавния, ритмичен танц на любенето, като се сдържат сякаш безкрайно дълго и никога не достигат до края. Той бе властен мъж и щеше да я люби, докато не му се отдаде. Тя настръхна при мисълта, че слугите може би подслушват зад вратата. Внезапно осъзна, че той се държи като животните, които бяха наблюдавали. Савидж бе бик, който щеше да се чифтоса диво с нея. Ивлин се отдръпна и вдигна роклята си, за да се прикрие.

— Копеле такова, как можеш да ме караш да се чувствам толкова омърсена! — изсъска тя.

Адам осъзна, че гостенката му е фригидна. Ако се надяваше някой ден да заслужи благоволението й, трябваше да подходи по друг начин. Нежно взе роклята от ръцете й и й я облече. Прибра косите й с костените гребени и след това я прегърна. Каза й колко е прекрасна, колко е красива, колко е изтънчена. Започна да целува лицето й, прокара огнена диря от слепоочието към клепачите, а оттам към устните й. Накара я да се почувства божествена.

Внезапно й бе доставил точно онова удоволствие, което тя обичаше. Харесваше й да й повтарят, че е красива. Сега, след като вече бе облечена, знаеше, че той няма да развали прекрасния й грим с желанията си да правят секс.

Савидж пък се надяваше, че ако я остави леко възбудена, тя може би ще поиска повече и ще мисли за него.

В този миг Ив осъзна, че ако той бе титулуван, нямаше да има нищо против да се омъжи за него. Повдигна се на пръсти, за да целуне за последен път устните му.

— От теб би станало един див лорд Савидж, Адам.