Прелъстен

ГЛАВА ТРИЙСЕТА

За човек, прогонил от мислите си една жена, Адам Савидж извърши нещо много странно. Първото, което стори след завръщането си в Лондон, бе да посети Уотсън и Голдман и да ги помоли да открият една млада дама на име Ан Ламбет. Разказа им малкото, което знаеше за нея, и ги посъветва да наемат някого, който да открие следите й. Щеше да плати каквото му поискат плюс щедро възнаграждение, ако търсенето им се увенчаеше с успех.

Тони се движеше предпазливо из Лондон. Спря пред витрината на най-модния магазин за обувки. Въздъхна при вида на зелените дантелени пантофки със сини токове и продължи нататък. Когато мина покрай Уайт Клъб забеляза полковник Дан Макинън и Шери, седнали до арковидния прозорец. И двамата я приветстваха така, сякаш бе техният спасител. Тъй като младата жена не членуваше в клуба, двамата й приятели излязоха, за да я видят.

— Клюките около дуела затихнаха ли? — попита без заобикалки тя.

— Глупачето ми! Като че ли щяхме да те поздравим — отвърна Шери, награбил свитък хартия под мишница. — Пиша нова пиеса. Може би ще успееш да ми помогнеш за имената на моите герои; това винаги е доста проблемна работа.

— Да отидем някъде да хапнем — предложи Макинън. — Чух, че в „Норис Стрийт Кофи Хаус“ в Хеймаркит сервирали къри, достойно за боговете.

— Кърито май става популярно, а? — осведоми се Антония и си отбеляза наум, че трябва да го добави към списъка със стоки, които ще внесе от Индия.

— Между другото, чух, че Индиън Савидж вчера се изказал в парламента. Неговите членове обикновено ядат портокали и фъстъци по време на дебатите, но когато заговорил той, настанала пълна тишина.

Тони знаеше, че настойникът й си бе купил място в парламента; фактът, че изнасяше речи там, обаче я изненада.

— За какво се е изказал?

— Не си спомням. Всъщност вчера понаправих главата. Тази дяволска пиеса ме кара да пия. Ще имаш ли нещо против, ако нарека главния си герой Антъни? — попита Шери.

— Абсолютно нищо — отговори младата жена.

— Антъни Абсълют! — възкликна Шеридън, сякаш вдъхновен току-що от своята муза.

— Кълна се в Сатаната — рече Макинън, пусна вилицата и отпи ейл. — Знам, че кърито е сладко или люто, но това тук е скоросмъртница!

— Принц Джордж все още ли е влюбен в Мария Фиц?

— О, Боже, да. Неразделни са като сиамски близнаци — отвърна подигравателно Шери.

— Внимавай какво говориш, да не свършиш на позорния стълб — изкиска се полковникът.

— Да не чуе дяволът. Един вече го оковаха в пранги, задето говорил за нея като за „вицекралицата“, след като се разнесе слухът за бракосъчетанието им.

На Тони определението „вицекралица“ й се стори доста сполучливо.

— Мария има големи балкони — обади се Дан Макинън. — Мисля, че в това се състои привлекателността й.

— Балкони ли? — възрази Шеридан. — Приличат по-скоро на балони за летене във въздуха.

Младата жена забеляза, че всички мъже носят пищни и добре напудрени перуки. Изведнъж си спомни, че си донесе перуки и венециански талк, за да ги продаде в Лондон. Доколкото знаеше, те бяха все още в трюма на „Летящият дракон“. Нямаше избор — трябваше да посети Адам Савидж.

— Е, аз тръгвам — заяви тя и побутна назад стола си.

— Ще те видим ли на двубоя утре вечер в обществената градина Мерибоун край Оксфорд Роуд? — осведоми се полковникът.

— Може би — отговори Антония. — Боксовите мачове не са ми особено по сърце.

— О, този ще бъде по-различен. Госпожица Стоукс, боксьорката, привлича огромни тълпи.

Шери поклати тъжно глава.

— Какво, по дяволите, им става днес на жените, та искат да приличат на мъже?

— Нямам представа, Шери — отвърна Тони.

Когато изкачи предните стъпала към къщата на Халф-мун Стрийт и позвъни, вратата отвори един много елегантен иконом.

— О, здравейте, аз съм Тони Лам. Знам пътя, ще се оправя сам.

— Това е невъзможно, млади господине. В момента господарят е зает със своя секретар. Може би ще бъде по-подходящо да дойдете друг път.

Мина й неприятна мисъл. Може би Адам имаше посетителка и икономът му просто се опитваше да бъде дискретен. Определено нямаше желание да го хване на местопрестъплението, но, от друга страна, щеше да й достави огромно удоволствие, като го прекъсне.

— Господин Савидж е мой настойник и партньор в корабоплаването. Сигурен съм, че ако го уведомите за посещението ми, той ще прекъсне работата си, за да ме приеме.

— Много добре, сър. Ако обичате почакайте в гостната.

След няколко минути мъжът се върна.

— Господин Савидж ще ви приеме в кабинета си, лорд Лам.

Намери го в компанията на Джефри Слоун; бе очевидно, че са потънали до гуша в работа.

— Извинявай, че те прекъсвам — промърмори младата жена, — но преди малко се сетих, че купих стока от континента, за да я продам в Лондон.

Адам махна небрежно с ръка.

— Вече препродадох шампанското с двеста процента печалба. Ако искаш точна сметка, Слоун ще ти я направи.

— Не, не, не печалбата ме тревожи.

— А би трябвало — отговори той.

— Е, в такъв случай ме тревожи. Просто исках да бъда учтив — парира удара Антония.

— Трябва да вземеш решение във връзка с перуките. Можеш да продадеш цялото количество на един търговец на едро или пък да организираш лотария за перуки на Роузмари Лейн. Онези, които не могат да си позволят да си ги купят, винаги биха заложили един-два шилинга. Това между другото е и една от главните причини, поради които не могат да си ги позволят. Печалбите са огромни, но подобна работа изисква да й се отделя много време.

— Е, ти си експертът по проблемите на вноса и износа. Бих могъл да ги продам с не по-малка печалба на някой търговец на едро.

— Добро решение. От теб ще стане бизнесмен.

Икономът се появи отново.

— Търси ви някаква млада жена, господин Савидж. Опитах да я разубедя, но тя настоява, че било важно.

— Божичко, какво ли пък ще е това сега? Добре де, покани я да влезе. Колкото повече се съберем, толкова по-весело ще стане!

Джефри Слоун се извини и излезе от кабинета, както вероятно бе обучен да прави при появата на жена.

За изненада на младия мъж и неговия повереник посетителката се оказа Доли от Олимпиан Тиътър. Беше свила устни, но очите й се разшириха при вида на лорд Лам. Тя се поколеба само за момент, след това изпъна рамене и заяви:

— Ще имам дете и бащата е лорд Лам!

— Лъжлива кучка! — извика Антония и я зашлеви през лицето.

Бърз като светкавица, настойникът й я удари с опакото на дланта си през устата, така че тя седна неволно върху близкия стол.

— Никога повече не удряй жена в мое присъствие, арогантна млада свиня!

Тони се насълзи и притисна ръка към подутите си устни.

Очите на Доли блеснаха алчно. Савидж я бе защитил и това означаваше, че е повярвал на приказките й.

— Седнете и двамата! — нареди младият мъж.

Сърцето на Антония се сви от болка; как бе могъл да я удари.

— Казах ти да не се забъркваш в разни истории, но очевидно съм искал прекалено много от един развратник със синя кръв!

Презрителният му поглед я изгори за момент и се насочи към посетителката.

— Състоянието ти потвърдено ли е от лекар?

— Да, сър — отвърна тя и вирна брадичка.

— Е, тъй като знаеш, че за брак не може да става и дума, предполагам си дошла за пари.

Доли прехапа устна. Наистина нямаше да е никак зле да бъде омъжена за лорд и да я наричат лейди Лам, но предварително знаеше, че не би могла да сплаши човек като Индиън Савидж. Затова не се бе и надявала да получи нещо повече от пари.

— Няма да ти платя и пукнат грош! — заяви Тони. — Защо, по дяволите, не дойде при мен? Ще ти кажа защо… защото цялата тази работа е една голяма лъжа. Дойде при моя настойник, тъй като целта ти са парите и знаеш, че той контролира финансовите въпроси.

— Дойдох при господин Савидж, защото вярвах, че той ще постъпи както е справедливо!

— И колко мислиш, че ще бъде справедливо, Доли? — попита тихо Адам.

Актрисата си пое дълбоко въздух.

— Пет хиляди.

Младият мъж се разсмя. След това написа разплащателен чек до своята банка и й го подаде.

— Две хиляди ми се струва напълно справедливо.

Посетителката побърза да пъхне бележката в чантичката си и изтри сълзите от лицето си. Беше се надявала на не повече от хиляда и бе готова да приеме и половината. Когато се изправи да си върви, Адам я прониза със смразяващия си син поглед.

— И да се разберем — повече да не съм чул нищо по този въпрос.

Тя се поклони в отговор и побърза да излезе.

— Така значи действаш с жените — рече подигравателно Антония.

— Не, не така, хулиган такъв. Ако беше обезчестил едно почтено момиче, щях да те накарам да платиш скъпо и прескъпо. Доли обаче е друга работа. Тя е прекалено хитра, за да си позволи да забременее, освен ако не е възнамерявала да заложи брачен капан. Момичетата, които се занимават с подобни работи, знаят как да се освободят и от една нежелана бременност. А сега, кажи ми, Тони, не можеш ли поне за момент да не вършиш глупости или ти трябва бавачка?

— Ако си свършил с ударите по мен, аз си тръгвам.

Устата я болеше толкова, че не можеше дори да говори.

— Не очаквай да ти се извиня за удара. Сам си го изпроси.

— Някой ден все пак ще се извиниш, че си ме ударил. Гарантирам ти — отвърна тихо тя.

Успя да се промъкне незабелязано вкъщи. Изми лицето си, като наричаше Адам с всички грозни и шокиращи имена, които бе способна да произнесе. Устните й бяха доста наранени и ако я видеше, Роз щеше да настоява за в бъдеще господин Бърк да я придружава навсякъде. Може би трябваше да се прибере в Лам Хол. При това имението й бе близо до Идънуд, къщата, в която се бе влюбила безнадеждно. Искаше й се да я види сега, когато настъпваше пролетта. Не можеше да разбере как настойникът й можеше да стои далеч от нея. Това бе домът на мечтите му, но той не бе прекарал и ден там. Онова, което му трябваше, бе съпруга. Жена, която да обича Идънуд и да го напълни с деца. Тони се смъмри строго. Трябва да си бе изгубила ума, за да мечтае да се омъжи за човека, който преди малко я бе ударил през устата.

Друга една дама, в друга част на Лондон, също хранеше надежди да стане съпруга. Обаче и за нея това изглеждаше също така безнадеждно. Мария Фицхърбърт вечеряше в компанията на Уелския принц в покоите му в Карлтън Хаус. Вече не се съмняваше, че Джордж е напълно заслепен от нея. Той я беше превърнал в знаменитост. Домакините на всички важни лондонски домове знаеха, че успехът или провалът им зависеха от това, дали бяха сложили на челно място в списъка си за гостите името на новата фаворитка.

Мария стъпваше по тънък лед. Беше вечеряла в покоите на Джордж само веднъж досега и тогава бе научила точно какво очакваше от нея престолонаследникът на Англия. Беше успяла да се отърве само с целувки и прегръдки благодарение на протестите си, че това е оскърбление за нейната добродетел.

Обаче много пъти бяха оставали насаме в затворената кралска каляска и беше разбрала, че един млад мъж преследва по-едър дивеч от двете охранени яребици, с които обикновено го умиротворяваше. За Мария бе истинска изненада да открие колко пъргав е един млад мъж, сравнен с покойните й доста възрастни съпрузи. И трябваше да признае, че това не й беше неприятно.

Сега обаче добродетелта й отново бе в опасност. Не беше чак толкова наивна да мисли, че ще може да се отърве. Всичко имаше своята цена и тя беше твърдо решена да накара принца да си плати, и то скъпо.

— А, Котенце, много се радвам да видя, че обичаш същата храна като мен.

— Главният готвач на ваше височество няма равен на себе си — засмя се нервно младата жена.

— Моля те да не ме наричаш „ваше височество“. Нека бъдем Прини и Котана, любов моя.

— Разбира се, Прини. Знаеш, че съм готова да сторя всичко, което е в моя власт, за да те направя щастлив.

В мига, в който изрече думите, осъзна, че това бе грешка. Тази нощ Джордж я бе извадил от равновесие, като се бе появил в брокатен халат; заради него през цялото време се бе чувствала особено нервна. В резултат на това бе поглъщала блюдата едно след друго като тактика за отлагане. Колкото и вкусни да бяха ястията обаче, ако поемеше дори още една хапка, щеше да пръсне шевовете на виолетовата си атлазена рокля.

— В твоя власт е да ме направиш щастлив. Можеш да ме накараш да ликувам, ако бъдеш мила с мен, Писанке.

— Прини, позволих ти неща, които не бих позволила на никой друг мъж на земята.

Джордж заобиколи масата и се приближи до нея.

— Дай ми лапичката си — нареди той.

Мария се подчини и той покри ръката й с целувки. След това я дръпна да стане и я поведе към една кушетка. Щом се настаниха, устните му прокараха пътечка по приятно закръглената й ръка до рамото.

— Котанке, възбуждаш ме до такава степен, че не е възможно да се сдържам повече. Под царствените си одежди аз съм само един мъж, Писенце — заяви многозначително той.

— Принцът е по-велик от останалите хора, Прини.

— Вярно е, Коте. А от това не следва ли, че и неговите нужди са по-големи от тези на останалите хора? Прекрасна моя, за мен е твърде мъчително да бъда непрекъснато в подобно състояние без надежда за облекчение. Не може да желаеш да ми причиняваш болка, Мария.

— Ваше височество, не мога да се отдам на друг освен на законния си съпруг — изрече с нравоучителен тон тя.

— Виждам, че отново сме на „ваше височество“.

Тонът му показваше, че е обиден.

— Стрелите ти ме пронизаха до сърцето, жестока, жестока богиньо на лова. Нямаш ли балсам за раните ми?

— Прини, обичам те! — възкликна тя. — Не ме карай да се обезчестя!

— Котанке, Котанке, не само няма да те обезчестя с тялото си, ами и ще те почета.

— А, сега пък ми се подиграваш с преиначени редове от брачната церемония.

— Никога не бих сторил подобно нещо, прекрасна моя. В сърцето ми ти си моята истинска съпруга. Бих дал всичко, за да мога да ти стана законен съпруг.

Не издържаше повече на желанието да помачка гърдите й.

Мария му позволи да разкопчае роклята й и да ги пусне на свобода в цялото им великолепие. Знаеше добре каква убедителност притежават двамата й адвокати.

В мига, в който пое гърдите й в дланите си, Джордж започна да се възбужда. Ах, Боже, на какво само не бе способен с тази жена? Зацелува я, но това не го отклони от истинската му цел. Устата му се плъзгаше надолу по гърлото и деколтето й, докато накрая се затвори страстно върху голямото яркорозово зърно. Чувстваше, че целият пулсира; не можеше да издържа повече. Започна да смуче, нежно в началото, все по-силно и по-силно впоследствие.

Младата жена имаше усещането, че невидими нишки от разтопено желязо свързват гърдите и корема й, а корема — с едно много по-интимно място, което се намираше малко по-ниско.

— О, Джордж, недей! — изрече умолително тя.

Протегна ръце с намерението да отблъсне любимия си; робата му обаче, кой знае как, се бе разтворила и дланта й напипа уголемения му фалос.

— О-о, Джорджи! — изхълца Мария.

Ако роклята не се бе свлякла около кръста й и не пречеше на принца, той щеше да го пъхне там, където му беше мястото, и да стопи протестите й като сняг на ярко слънце. При това положение беше останал само един отвор, в който можеше да получи забрава. Устните му се сляха с нейните и задушиха виковете й, породени отчасти от възмущение, отчасти от наслада и същевременно притисна гърба й към копринената дамаска на дивана.

Едрият му член се плъзна в дълбоката бразда между гърдите й и горещината, която се излъчваше от тялото й, почти го опари. Принцът застена и започна да се движи ритмично; нищо вече не можеше да го спре.

Младата жена притисна центъра на неговата мъжественост с гърдите си, възхитена от младежката му мощ. Той бе успял да събуди спящата й чувственост. Изпитваше опияняващото усещане за власт над престолонаследника. След подобна интимност оставаше само една стъпка. Не трябваше да му позволи да я измине, преди да е поискал ръката й.

Бе дошъл мигът, в който всеки трябваше да предприеме нещо за осъществяването на онова, което желаеше най-силно.

— Котанке, Котанке, обожавам те. Позволи ми да посветя остатъка от живота си на целта да те направя толкова щастлива, колкото ти ме караш да се чувствам!

— Ваше височество, съсипахте роклята ми — рече тихо Мария.

— Скъпа моя, ще ти купя хиляда рокли. Чакай да взема една кърпа… остави на тати, той ще оправи всичко.

И изтича към банята. Когато се върна, любимата му плачеше беззвучно.

— Хайде, хайде, Писанке, не плачи.

Нежно и с огромно благоговение младият мъж започна да бърше прекрасните й гърди и долината помежду им. След това постави длан под брадичката й и я повдигна, за да я погледне в очите.

— Ти ме направи най-щастливия мъж на земята, Мария. Защо плачеш?

Тя повдигна мокрите си очи.

— Покрих се със срам. Как можах да се отдам на подобни забранени действия? Не трябва да се виждаме никога повече.

— Писе, Писе, ще умра без теб. Искам да дойдеш да живееш с мен. Животът ми би бил напълно безсмислен, ако не мога да бъда с теб ден и нощ!

— Джордж, недей, моля те, умолявам те! Не ме принуждавай да живея като пропаднала жена.

— Котанке, обичам те! Как можеш да говориш, че животът с престолонаследника на Англия ще те направи пропаднала жена?

Госпожа Фицхърбърт оправи с достоен вид виолетовата си рокля.

— Дори и крал да беше, положението щеше да бъде същото, щом не сме женени.

Намираха се в задънена улица. Тогава Уелският принц реши да прибегне до помощта на великолепните скъпоценни камъни, които бе купил от Индиън Савидж. Те щяха да покажат на Мария колко високо я цени.

По същото време младата жена реши, че няма да отстъпи — или всичко, или нищо.

— Мисля, че е по-добре да ме отведете у дома, ваше височество.