Прелъстен

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРА

„Червеният дракон“ освободи своя затворник още щом пусна котва. Когато разбра, че се намира на остров Мадагаскар, Бърнард Лам едва не полудя от чувство на безсилие. Всичките му планове бяха свързани с Цейлон и нямаше да има миг покой, докато не постигне целта си.

Разбра, че всеки ден към пристанище Коломбо в Цейлон заминават кораби. Едва след падането на нощта обаче успя да си осигури средствата, необходими за пътуването. При изгрев слънце вече разполагаше с достатъчно, за да се снабди със стилен тропически гардероб, пистолет и билет до Цейлон. Злочестият моряк, когото бе ограбил, лежеше с прерязано гърло в една тъмна уличка.

Бърнард Лам бе научил в ранна възраст колко измамна може да бъде външността. Щом пристигне в Коломбо, скъпите му дрехи, съчетани с безупречни маниери и самоуверен вид, щяха да му помогнат да получи от жителите на колонията всичко, което му бе нужно. Качи се на най-внушителния кораб, който намери в пристанището. Пътуването до Коломбо продължи само няколко дни и когато слезе, се представи за бизнесмен. Без да се колебае влезе в една от държавните канцеларии, за да поиска водач до „Скокът на леопарда“.

Служителят бе силно впечатлен от името му.

— Трябва да сте роднина на покойния лорд Ръсел Лам, който ръководеше Ийст Индия Къмпани.

— Да, така е. Той ми беше чичо. Всъщност съм тук по семейни проблеми. Бихте ли могли да ме ориентирате как да намеря и тяхната плантация? Леля ми, лейди Лам, ме помоли да дойда да й помогна. Сигурно не е лесно за една вдовица да се справя съвсем сама тук, в колониите.

— Прав сте — съгласи се държавният чиновник. — Когато неотдавна лорд Антъни пристигна, срещата между майка и син бе трогателна.

— Лорд Антъни ли? — изненада се Бърнард.

— Той също разпитваше за Гавърнмънт Хаус, така че аз го заведох там лично. Тяхната плантация е в съседство със „Скокът на леопарда“.

— Колко удобно — заяви любезно младият мъж. — Трябва да призная, че присъствието на братовчед ми Тони тук е изненада за мен.

Нямаше представа как така братовчед му се бе озовал в Цейлон преди него, но това го устройваше чудесно! Сега вече щеше да може да си отмъсти на Савидж и да отърве света веднъж завинаги от настоящия лорд Лам.

Бърнард се съгласи веднага да тръгне с двамата войници, които пренасяха пощата между Коломбо и Гавърнмънт Хаус. Бе дал последните си пари, за да си купи кон, така че сега зависеше от гостоприемството на войниците.

Когато на третия ден пред погледите им се разкри Гавърнмънт Хаус, не се знаеше кой изпита по-голямо облекчение — Бърнард Лам или неговите спътници. Сбогуваха се с него веднага, щом преминаха през входния портал. Докато алчният му поглед поглъщаше подобната на палат къща, всичко в него вреше и кипеше. Защо някои се раждаха сред разкош, а други трябваше да се съюзяват със самия дявол за всяка трохичка, която изпадаше от масата му?

Докато се взираше във великолепието пред себе си, внезапно осъзна, че това бе съдбоносен миг. Собствената му съдба зависеше от него; от него се искаше само да се възползва от мига и да я поеме в свои ръце.

Появи се някакъв коняр, за да отведе коня му. Приближи се лакей, поклони се ниско и отнесе новата му пътническа чанта нагоре по стълбите. Пазачът на главния вход отвори вратата пред него. Икономът с тюрбан на глава попита кого желае да види.

— Аз съм племенник на лейди Лам.

Тези няколко думи подействаха като магия. Веднага го въведоха в пищна приемна. В стаята влязоха двама млади индийци в местно облекло. Единият му предложи разхладителна напитка, другият размаха голямо ветрило. И двамата бяха свели очи и глави в знак на пълна покорност. Като по часовник, точно в мига, в който привърши питието си, се отвори някаква вътрешна врата и през нея се появи дребна блондинка. От нея се излъчваше елегантна студенина.

Заради светлината, която влизаше през жалузите, Ив успя да види чертите на новодошлия едва когато застана пред него. Изведнъж студенината й се стопи.

— Вие трябва да сте синът на Робърт. Копие на баща си сте!

Бърнард се почувства силен. Очевидно лейди Лам бе обичала баща му. Възползва се от положението. Приближи се още към нея, повдигна ръката й към устните си и рече дрезгаво:

— Баща ми беше лудо влюбен във вас до последния си час. Сега вече знам защо.

— Ласкател! — смъмри го игриво Ивлин, но младият мъж знаеше, че вече я държи в ръцете си.

Чувстваше се достатъчно силен да влезе в кожата на баща си и да поднови и продължи връзката му с тази жена оттам, откъдето бе приключила.

— Името ми е Бърнард.

На Ив й се струваше, че не бяха изминали всичките тези години; чувстваше се отново на шестнайсет. Преплете пръсти с неговите, сякаш се познаваха открай време и го поведе навътре в къщата.

— Време е за обяд, а аз знам колко са зависими от храната мъжете.

Появи се слуга, като че ли призован по телепатия.

— Заведи сахиб в пауновия апартамент.

Луксозният апартамент дължеше името си на прохладния под, чиито плочи бяха декорирани с великолепен паун. Появиха се още трима слуги. Единият придърпа ваната в съседната стая, друг започна да разопакова дрехите му, а една млада туземка внесе сребърен поднос с гарафа с вино и кристална чаша. Лакеят, който го бе довел, прошепна:

— Ако желаете нещо, сахиб, моля позвънете.

Бърнард посочи към момичето.

— Нея — заяви авторитетно той.

Мъжете се оттеглиха, а младата индийка замръзна на място, свела очи към земята.

— Погледни ме! — нареди той.

Тя повдигна бавно очи. Беше уплашена. Бърнард облиза устни. Най-после щеше да изпълни една своя отдавнашна фантазия. Тя бе робиня и щеше да изпълнява всичко, което й каже.

— Свали сарито!

Девойката се подчини, макар и неохотно. Погледът му се плъзна по слабото й тяло, по едва наболите гърди, по няколкото косъмчета на слабините й. Очевидно наскоро бе навлязла в пубертета. Повика я с пръст.

Ужасът й нарастваше с всяка колеблива стъпка. Щом спря пред него, младият мъж вдигна дългата й черна коса и я уви около дланта си. После измъкна пистолета си. Не я докосваше директно, а с дулото на оръжието, което прокара по бузата и надолу по шията й. Тя се разтрепери, когато непознатият опаса с кръгови движения недоразвитите й гърди. После плъзна оръжието по корема й. Девойчето се дръпна отчаяно, но той го върна, като опъна косите му. Отвори уста, за да извика, но страшният му поглед го накара да онемее.

Последната цел на пистолета бе венериният й хълм. Бърнард вкара в нея върха му. Погледът й стана стъклен. Той натисна спусъка. Чу се изщракване. Бърнард се разсмя. Пусна косата й и младата индийка се свлече на колене.

Очите му блеснаха развеселено, когато измъкна куршумите от джоба си.

— Глупачка такава, не бих си изцапал онази работа с теб. Това обаче не означава, че не можем да се позабавляваме.

Ив поръча обядът да се сервира, след като гостът слезе от апартамента си. Антъни се появи в трапезарията в обичайния час и седна да нахвърли мислите си в дневника, който бе започнал да води отскоро. Измина почти час, преди да си даде сметка, че все още не бе сервирана никаква храна. Стана и отиде да потърси майка си.

— Ето те и теб, Антъни. Имам страхотна изненада.

В този момент гостът им се спусна по стълбището и дочул гласа на своята домакиня, влезе в салона.

— Братовчед ти Бърнард току-що пристигна от Англия. Бърнард, това е синът ми, лорд Антъни.

Очите на новодошлия се усмихнаха на познатото лице пред него. Всичко във високия младеж му бе до болка познато, като се започне от опънатите назад коси и се свърши с големите зелени очи и въпреки това чувстваше, че никога досега не го бе виждал.

Антъни протегна ръка.

— Не съм очаквал подобно удоволствие. Каква ирония, че се срещаме не в Англия, а тук, на другия край на света.

— Това трябва да е съдбата — отвърна предпазливо Бърнард. Беше смаян. Дори леко дрезгавият глас бе същият и в същото време — по-друг. — Простете, че ви гледам. Имате ли брат?

— Само сестра. Близначка. Хората твърдят, че не можели да ни различат.

Възможно ли бе онзи лорд Лам с деветте живота, който безуспешно се бе опитвал да премахне от пътя си, да е била онази кучка, представяща се за своя близнак? Това бе твърде вероятно. Жените бяха истински дяволи, щом станеше въпрос за измама. Затова добави още едно име към непрестанно нарастващия списък от врагове, които би елиминирал с най-голямо удоволствие.

— Какво ви води в Цейлон? — попита лорд Лам.

Бърнард бе разполагал с цели три месеца, за да скалъпи някаква достоверна история по този въпрос. Имаше дар слово и с наслада сипеше лъжа след лъжа.

— Мисля да вложа средства в плантация. Един приятел, Адам Савидж, продава своята, наречена „Скокът на леопарда“.

— О, Боже, иска ми се да разполагах с нужните средства, за да я купя. Почти всеки ден ходя там.

Ив си каза, че в крайна сметка Савидж все пак бе решил да продаде плантацията. Очевидно бе стигнал до извода, че бъдещето му е в Лондон. Въпросът бе дали щеше да се върне за нея. Всъщност колкото по-дълго отсъстваше той, толкова по-богата ставаше тя. През месеците след неговото заминаване използваше редовно кораба му, за да продава ценни стоки в Кантон. Бе открила там голям пазар почти за всичко, което улавяха, живо или мъртво. Връзката й с раджа Сингха, с цялото му семейство и обкръжението му се бяха оказали безценни. Бяха големи любители на лова и имаха петстотин викачи.

При едно от неотдавнашните си посещения в Индия се бе запознала със сър Джон Макфърсън. Английският министър-председател го бе назначил на работа в Индия след неоценимата му служба в Америка по време на Войната за независимост. Беше го накарала да яде от ръката й и го бе поканила да я посети в Цейлон. Знаеше, че ще дойде. Беше от онези мъже, които наистина я привличаха. Беше предсказуем, а и бе граф. Младата жена се усмихна потайно. Втори граф Корнуолис. Беше капитулирал пред Вашингтон в Йорктаун и само да решеше, щеше да капитулира и пред Ив в Цейлон.

Антъни и братовчед му правеха планове да посетят „Скокът на леопарда“.