Прелъстен

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА

Леопардът я поведе по стъпалата, водещи до канала и чакащата гондола, и даде инструкциите си на местния език.

— Винаги ще си спомняш, че любовната ни история започна в една венецианска гондола.

Стъпи на дъното, обхвана тънката й талия със силните си ръце и я пренесе до себе си. Жестът бе изключително интимен. Двамата стояха близо един до друг с ускорен от възбуда пулс.

Дъхът й секна, когато Савидж я дръпна да седне върху меката седалка в задната част на гондолата.

— Ела.

Гласът му бе богато, тъмно кадифе, подканящ, мамещ, неустоим.

Той разкопча черната си копринена пелерина и покри с единия й край възглавниците. Тя се отпусна до него в малкото копринено гнездо, което й предлагаше.

— Къде ме водиш?

Гласът й бе едва доловим, като въздишка.

— Към края на времето… към ухаещите градини на Елисейските полета… към края на земята.

Думите му бяха пълни с обещания. Адам се облегна, разтвори бедра и притисна гърба й към себе си.

Тони имаше чувството, че се допря до солидна стена от мускули. Горещината проникна от неговото тяло в нейното — шокираща, пареща, предизвикваща тръпки. Сърцето й лудо препускаше, главата й бучеше. Устните му шептяха нещо, като докосваха леко ухото й.

— Tesoro.

Това означаваше „скъпа“. Притисна се още по-силно в него, като поемаше топлината му. Кръвта й като че ли се бе превърнала в разтопен метал и във вените й течаха сини пламъци.

От мъгливата лагуна навлязоха в тесен, очарователен канал, далеч от шума, далеч от другите участници в карнавала, към някакво изолирано, тихо, почти тайно място. Във въздуха плуваше усещане за мистичност, сякаш се носеха над повърхността на древните води. Ренесансовите сгради се издигаха от двете им страни в стройното си великолепие, като ги изолираха и обгръщаха със света на мечтите, каквато бе в действителност Венеция.

— Тук някога е бил центърът на цивилизацията. Карали са на изток зърно, а оттам в Европа са връщали истински богатства. И, разбира се, многото богатства и злато са довели до упадък.

— Доджи, кондотиери, Медичи — прошепна замечтана Антония.

— Така би трябвало да се опознава Венеция — като се проучва тайният й чар.

Дланта му се затвори леко под едната й гърда и я повдигна така, че бледата закръглена плът се надигна от ниско изрязаното деколте на корсажа. В полумрака короната изглеждаше тъмночервена на златист фон. Савидж сведе глава и подухна към нея. В мига, в който спря, студеният въздух накара връхчето й да щръкне.

— Стрелата на Купидон — пошегува се младият мъж.

Дъхът й секна. Това му показа недвусмислено, че удоволствието бе започнало да изпълва тялото й, че във всичките му прекрасни, ухаещи, тайни нишички се пробужда желание.

Девойката усети с гърба си как мускулите му се стегнаха. Силните му бедра се напрегнаха и онова, което започна да нараства помежду им, заприлича на мраморна колона. Като Антъни вече беше виждала интимните мъжки части, нямаше обаче представа, че тези израстъци можеха да придобият такива огромни размери, нито пък да станат твърди като желязо. Тя хлъцна, шокирана от новото си откритие, и понечи да се отдръпне. Но той не й позволи. Ръката му обгръщаше талията й като железен обръч и я държеше като пленница, здраво притисната към мъжкото му оръжие.

Антония не направи опит да се бори. Нали точно за неговата мъжественост бе копняла? Застина с усещането, че допирът на онова нещо изгаря гърба й. То пулсираше диво в ритъм с ударите на сърцето.

— Amore mio. Пеперудке.

Връхчето на езика му откри пулсиращата веничка под ухото й и по шията й пробягнаха леки тръпки, спуснаха се по гърба й. Помежду им се разгоря желание. Всеки изпитваше нужда да се слее с другия, да смеси с него дъха, кръвта, тялото, дори душата си.

Притиснаха се един в друг, напрегнати, обединени от първичния си стремеж да се слеят в едно. Беше непоносимо да не могат да задоволят жаждата си.

Адам се сдържаше с усилие да не се нахвърли отгоре й. За да си даде възможност да се овладее, той я отмести леко от слабините си и поизправи гръб. Сладкото й протестно мърморене му подейства като светкавица. Напомни си, че трябва да внимава да не й причини болка. Знаеше, че само така може да я накара да полудее от страст и да се освободи от всякакви задръжки. Започна да шепне отново в ухото й в стремежа си да поохлади и удължи пламенността им.

— Всяка година доджът преминавал във великолепната си баржа по лагуната, за да ожени символично град Венеция за морето, като хвърли златен пръстен във водата.

Младият мъж свали един от своите пръстени и го пусна в лагуната.

Тони вдигна очи към лицето му и ахна. Това бе толкова романтичен жест; с него се свързваха завинаги с това място.

Погледът му се спря върху устните й. Младата жена затаи дъх, когато Леопардът сведе глава, за да се доближи до гладната й уста. Тя потръпна, когато засмука сочната й устна, сякаш бе зряла вишна.

Имаше вкус на сладко, опияняващо вино. Имаше вкус на жена. Савидж се облегна отново назад и я взе със себе си. А тя се отпусна върху тялото му и бе възнаградена с изгарящото усещане на възбудения му член. Ръката му се плъзна в деколтето й и обхвана голата й гръд. Мазолестата длан изпрати горещи вълни по нежната й кожа, които заслизаха спираловидно надолу към корема й.

Другата му ръка имаше други цели за покоряване. Пръстите му търсиха и намериха пътя си под коланчето на полата й. Горещата му длан я изгори, когато се спусна надолу към голия й корем. Потъркването на трескавата груба кожа в трескавата копринена кожа бе истинско блаженство. Дългите му силни пръсти се изпънаха надолу, докато върховете им стигнаха там, откъдето се разпростираха във вид на концентрични окръжности горещи вълни.

Натискът на пръстите му бе прекрасен като греха. Въздишката излезе от самите дълбини на душата й. Леопардът отново замърка в ухото й.

— Сега сме под Моста на въздишките.

Антония се взря в скритото му в полумрака лице.

— Какво красиво име.

— Не чак толкова, кара. Над този мост е затворът. Всички, които минават по него, въздишат, когато хвърлят последен поглед към свободата през гъстата каменна ограда.

Девойката въздъхна отново.

— Не тъгувай, шери. Тази нощ е посветена на удоволствията. — После се обърна към гондолиера. — „Каза Фроло“.

При тези думи Тони изпита особени усещания между гърдите и в корема си. Пръстите му със сигурност бяха усетили дълбокия трепет, който премина през центъра на нейната женственост между краката й. Обърна се така, че да легне с лице към него. Отпусна се между бедрата му и смеси своята жар с неговата.

Изпълни с прекрасното си тяло ръцете му и Адам направи грешката да си представи, че двамата лежат голи в тази поза. Членът му помръдна под корема й и устните й се закръглиха във формата на прелестно изненадано „О“. Младият мъж обсеби веднага устата й, плъзна дълбоко в нея езика си и започна да пие от нейния нектар.

— Да те отведа ли в леглото си?

Дрезгавият му глас изпрати тръпки по гръбнака й.

— О, да, моля те!

Нейният глас също бе пресипнал и звучеше нетърпеливо.

Винаги бе знаела, че е силен, но сега, когато използва мощта си, за да я защити от безредната тълпа, тя почувства огромна благодарност. Колко пъти си бе представяла какво ли би било да бъде с него и сега той я бранеше, обвиваше я в тъмно кадифе, така че единствено той самият да има достъп до нея.

Тони имаше усещането, че не върви, а плува по мраморните стълби и коридори на двореца. Полудялата тълпа остана зад тях. Девойката си помисли, че дори една богиня, отнасяна на Олимп, за да присъства на изпълняваните в нейна чест свещени ритуали, не би се чувствала така желана.

Не знаеше толкова много неща за Адам Савидж; мургавото му лице бе неразгадаемо, сякаш вечно носеше маска. Чувстваше се така, сякаш бе на прага на някакво разкритие, може би дори не само на едно. И все пак подозираше, че никога няма да го опознае напълно. Това обаче нямаше чак такова значение. По трескавата й кожа премина лека тръпка.

Леопардът отвори вратата и Антония видя, че се бе настанил в истински дворец. Двете стаи бяха свързани с арка от бял мрамор, с бляскащи в него малки кристалчета, подобни на захар. От балкона от ковано желязо към водите в канала се спускаха цветя.

Младият мъж заключи вратата с инкрустиран златен ключ и погледът му се спря върху младото момиче. Пристъпи към него и разтвори дланта си, в която лежеше ключът.

Тони се засмя.

— За да ти попреча да избягаш от мен ли ми го даваш?

Той обаче остана сериозен.

— Вземи го. Когато видиш белезите ми, може да не искаш да стоиш повече при мен. Трябва да се чувстваш свободна да напуснеш по всяко време.

През нея премина тръпка, която проникна дълбоко в тялото й. Знаеше, че никога повече няма да се почувства свободна. За да му покаже, че е готова да му се подчинява във всичко, Тони пое ключа и го постави върху мраморния пиедестал край вратата.

Адам я хвана за ръката и я поведе към просторната спалня. Свали черната й копринена пелерина, а след това махна и маската си.

Антония познаваше лицето му като своето. Въпреки това то й оказа такова въздействие, че краката й се подкосиха и тя се отпусна на леглото. Още първия път, когато го бе видяла, бе пожелала да може да огледа на воля мургавите му, напрегнати черти. А сега той сам я подканяше да го направи.

Веждите му бяха черни като гарванови криле, носът — прав и се разширяваше леко в ноздрите. Скулите и брадичката му издаваха сила, като че ли неговият създател бе използвал длето при направата им. Устните издаваха чувственост. От лявата ноздра до долната устна се спускаше дълбок белег. Кожата му бе толкова смугла, сякаш бе намазана с орехови листа. Проницателните му светлосини очи създаваха невероятен контраст. Тони бе виждала съвсем същия нюанс във водите на Средиземно море.

— Очите ти са сини като Бискайския залив.

В отговор видя добре познатите подигравателни светлинки.

— Ти си едно романтично дете.

Прокара няколко пъти длани в дългата си черна коса. Това бяха силни, мазолести, способни ръце. Дали бяха способни и на нежност? Вероятно. А на жестокост? Със сигурност. Способни да възбудят и след това да задоволят? Определено!

Младата жена протегна длани към ръцете му. Контрастът бе подчертан. Нейните бяха бели, неговите — бронзови; нейните — дълги и тънки, неговите — силни и четвъртити; нейните — нежни, неговите — загрубели и мазолести. Докато показалецът й очертаваше невидими линии по кожата му, ъгълчетата на устните й се извиха нагоре от удоволствие, че може да го докосва. Зелените й очи го изгледаха предизвикателно.

— Нито ръцете, нито лицето ти са като на благородник.

— Не — потвърди Адам. — За нещастие обаче подозирам, че се намирам в компанията на титулувана дама.

Антония затаи дъх, впечатлена от проницателността му.

— Не ме гледай така объркано. — В погледа му просветнаха шеговити пламъчета. — Няма да изхвърля благородното ти задниче навън. — Погали лицето й с опакото на пръстите си. — Ти ме заинтригува. Как се казваш?

Докосването му я накара да изгуби за миг разсъдъка си.

— Ан…

За малко не беше издала името си.

— Ан.

Гласът му прозвуча меко като кадифе, докато езикът му галеше думата. Какво ставаше с нея? Всеки момент щеше да се изтърве и да го нарече Адам.

— А вие имате ли име, милорд?

— Не ме наричайте „милорд“, освен ако това не е част от вашите фантазии, милейди.

Тя се изсмя.

— Разбира се, че не е. Що за абсурд!

— Ще се изненадаш, ако разбереш, колко важни са титлите за повечето жени. — После попита: — Адам достатъчно ли е?

— Предостатъчно.

Отдъхна си. Фантазиите й щяха да бъдат провалени, ако трябваше да го нарича с друго име.

— В такъв случай нека бъдат Ан и Адам.

Говореше така, сякаш всичко помежду им бе уредено и уточнено. И в известен смисъл беше точно така. Повдигна ръката й към устните си, съвсем леко докосна пръстите й и промълви:

— Готова ли си да играеш на любов?

Девойката кимна безмълвно.

Младият мъж я обгърна в обятията си. Ръцете му се стегнаха и я притиснаха към силното му тяло.

Тя пламна, като да бе посипана с разтопен златен прах, след това горещината проникна в тялото й като реки от разтопено злато. Притисната в него, Тони усещаше как топлината на тялото му преминава в нея и как всяко негово докосване я опарва.

Савидж я наблюдаваше напрегнато; искаше да види как й се отразява възбудата. Внезапно я отдалечи леко от себе си и погледът му се впи в златната корона на корсажа й.

Антония знаеше, че може да види гърдите й, и при тази мисъл те потръпнаха и започнаха да настръхват. Зърната им се устремиха към него като развратни стрелички. В този момент Адам погледна към лицето й; и двамата бяха разбрали, че дори само погледът му бе достатъчен, за да я накара да потрепери от удоволствие. Той бе олицетворение на възбудения доминиращ мъжкар, а тя — на нежната, отдаваща се жена.

Това значи ставаше между мъжа и жената в подобни моменти? Мъжът придобиваше допълнителни сили и мощ, а жената омекваше от любов. Доминиране и подчинение само с едно докосване. Всички сетива се изостряха. Колкото по-твърд и силен ставаше той, толкова по-омекотена и омаломощена — тя. Съзнаваше, че единствено неговата сила я поддържаше права. Ако й я отнемеше, тя щеше да падне, да се свлече покорно в краката му. Господар и робиня.

Целувката дойде след дълго очакване. Леопардът я започна с очите си; изпепеляващият му поглед се спря върху устните й, като й даде възможност да види желанието, напрежението, глада му да я притежава. За да засили още повече напрежението, той прокара едва доловимо върха на пръста си по горната й устна, след това погали сочната й долна устна, която после хвана между палеца и показалеца си като зрял плод. Едва тогава сведе глава, засмука я и я ухапа лекичко. А после я смука, облизва и вкусва дотогава, докато не подпухна.

Черните ресници на Антония потрепнаха и тя изохка. В този момент Адам я целуна отново. Устните му бяха твърди, гальовни, изгарящи, приласкаващи, едновременно раздаваха щедро и вземаха егоистично всичко. Примамиха и нейните устни да имитират играта им. С безпомощен шепот ръцете й се плъзнаха нагоре по широкия му гръб и загалиха потръпващите му мускули, а устните й се разтвориха, за да изпълнят желанието на любимия й.

С връхчето на езика си Адам флиртуваше и възбуждаше, като проучваше медоносната ниша. Нейният език потрепна, а след това колебливо заигра с неговия.

Младата жена представляваше неустоимо изкушение за Савидж. Беше очевидно, че тя е съвсем млада и неопитна, но не се смущава от присъствието му и реагира на любовта му с прекрасна, естествена чувственост. Имаше неясното усещане, че вече бе преживявал този момент, че тази нощ бе кулминацията на дълго ухажване, че и двамата я бяха очаквали от… колко дълго? Месеци, години или цял живот?

Потисна желанието си да я обладае веднага. Това бе някаква дива нужда да я бележи завинаги като своя. Поведе я към леглото, преди да я пусне от прегръдките си. После разкопча с опитни движения копченцата на талията й.

— Мисля, че можем да минем и без тези обемни поли, колкото и да са красиви. Ще налея шампанско.

Антония тъкмо излизаше от метрите златист тюл, когато той се върна с чашите. И разля част от съдържанието им.

— Мили Боже! — изпъшка.

Лицето на девойката пламна.

— О, знам, че тези пликчета са възмутителни.

Адам поклати глава.

— Не, сладка моя, и преди съм виждал прозрачно бельо. Става въпрос за краката ти!

— Краката ми ли? — промълви тя.

— Краката ти са великолепни. — Погледът му я галеше по деликатните глезени, издължените стройни прасци и копринените бедра, които като че ли нямаха край. — Никога през живота си не съм виждал такива съвършени крака у друга жена. — Прекоси набързо разстоянието помежду им, остави чашите с шампанско и вдигна Тони във въздуха. — Създадени са, за да се увиват около кръста на мъж — заяви прегракнало.

Ако това бе неговото желание, тя щеше да го задоволи с най-голяма радост. Обви дългите си крака около него, кръстоса глезени зад гърба му и го притисна с тях. Младият мъж изохка от удоволствие. Ръцете й обгърнаха врата му и тя го целуна така, както само преди минути я бе целувал той. Мисълта за твърдите му устни, за ужасния белег по тях я накара да потръпне от наслада.

Боже, защо не се бе сетил да махне дрехите си? Като поддържаше прекрасното й закръглено задниче, Адам се запъти бавно към леглото, махна завивките и постави Ан върху черните атлазени чаршафи.

Златистите й коси, златният корсаж и прозрачните златни гащички създаваха възбуждащ контраст с черния атлаз.

— Имаш абсолютно упадъчен вид, шери — прошепна Леопардът.

Младата жена го изгледа и забеляза, че очите му бяха потъмнели от желание.

— Ти ме караш да се чувствам така.

Наблюдаваше го напрегнато как сваля ризата си. Вече го бе виждала гол до кръста през нощта, когато бяха спали в една стая в Идънуд. Изпита непреодолимо желание да види повече от него. Не само копнееше да го разглежда, а и да го докосва, да вдъхва аромата му, да го вкусва.

Зелените й очи проследиха пръстите му, когато слязоха към колана и се разшириха, когато свали гащетата си. Слабините на Адам Савидж бяха прорязани с белези от нож. Достатъчно бе човек да погледне онзи в дясната част на корема му, за да помисли, че е бил изкормен. Но не белезите предизвикаха вниманието й. Центърът на неговата мъжественост прикова погледа й. Най-после имаше възможност да разгледа мистериозния мъжки полов орган. Фалосът му се подаваше гордо от черния храсталак, а под него се мъдреха две едри сфери. Бедрата му изглеждаха солидни като млади дъбови дървета, но ханшът му бе смайващо тесен.

Адам видя, че Ан почти не обърна внимание на белезите му, а съсредоточи целия си интерес върху мъжествеността му. Тя се взира в него толкова продължително, че най-накрая той се развесели. Разтвори широко ръце и заяви:

— Ето ме, идвам, независимо дали си готова или не.

— Готова съм, Адам — отвърна сериозно тя.

Той се хвърли със смях върху леглото и я затисна под тялото си. Обхвана я от двете страни с коленете си и впери усмихнатия си поглед в подобните й на пеперуди очи.

— Русите ти коси изглеждат прекрасно върху черния атлаз, но съм готов да заложа хиляда гвинеи, че си още по-хубава с естествения си тъмен цвят.

Във великолепните й зелени очи блесна изненада.

— Как разбра, че съм брюнетка?

Той поклати глава, впечатлен от наивността й.

— По копринените черни къдрички между краката ти.

— О! — възкликна Тони и бузите й поруменяха. — Колко смешна трябва да ти се струвам.

— Ти си едно омайващо, неустоимо златно съкровище.

— Мм, тогава ме плячкосай.

— Какво скандално разхищение би било това. Само ще те вкуся.

Младата жена наблюдаваше как сръчните му пръсти разкопчават корсажа й, а след това, когато освободи гърдите й, се взря в лицето му. Видя го да облизва устни, пресъхнали внезапно. Изпълни я копнеж да усети отново връхчето на езика му върху устните си.

Сякаш разгадал тайните й мисли и желания, Савидж се наведе напред и пое устните й в своите, като обхвана закръглените й гърди в загрубелите си длани. Докосването му я накара да извика.

Антония не бе и предполагала колко чувствителни са гърдите й. Някога бе мислила, че са малки, но в ръката на Адам те се чувстваха прекрасно. Струваше й се, че нарастват, подуват се и се втвърдяват под ласките му. И станаха толкова приятно чувствителни под загрубялата му кожа, че й се прииска да крещи от удоволствие.

— Тялото ти се разбужда за пръв път в живота ти. Сега ще те разтрия с шампанско. С него ще се почувстваш по-жива от когато и да било преди.

На младата жена й се струваше, че сънува. Наистина ли лежеше в леглото между здравите като мрамор бедра на Адам Савидж, който й предаваше урок по чувственост? Ако бе сън, не искаше никога да се събуди.

Леопардът се надигна на колене, за да достигне една от кристалните чаши с шампанско. Антония вдигна ръце, затвори очи и се протегна блажено, като се наслаждаваше на допира на силните му ръце. Когато отново отвори очи, той сваляше прозрачните й златисти гащички по прекрасните дълги крака. Тялото й се изви и Адам не устоя на изкушението да залепи целувка между бедрата й.

Тя бе истинска наслада за него. Очевидно вече изпитваше удоволствие, а той още не бе започнал истински. Обърна я по корем и започна да разтрива с шампанско гърба й. В началото го почувства студено, но щом дланите му докоснаха гладката й кожа, й стана топло. Масажира я дотогава, докато кожата й се зачерви.

След това ръцете му слязоха към глезените й. Тя наистина притежаваше най-дългите, най-красивите крака, които бе имал удоволствието да докосва. Те като че ли нямаха край и кулминацията им бе в прелестно закръгленото й задниче. Той го разтри с кръгови движения, първо от едната, а след това и от другата страна.

Антония ту стенеше, ту възклицаваше. Опитните му длани едновременно я възбуждаха и караха да се отпусне. Усещането бе съвсем ново и вълнуващо. Възбудата й нарасна още повече, когато устните му се долепиха до кадифената й кожа и той започна да я целува и да прокарва език по нея. Не само дланите, и езикът му беше грапав.

Той се извиваше по нея, като възбуждаше и двамата, а от време на време зъбите му я хапеха лекичко. Тялото й го опияняваше.

— Кожата ти има вкус на шампанско.

Дори в гласа му долавяше дрезгави, грубовати нотки, а топлият му дъх я караше да потреперва. Езикът и устните му не я оставяха на мира, докато най-накрая помисли, че ще полудее.

Тони повдигна ханш, като в същото време сграбчи черните чаршафи. Той я гали с език дотогава, докато тя не се надигна на колене, като повтаряше името му отново и отново.

Обърна я отново по гръб.

— Запазил съм най-хубавото за накрая — изрече младият мъж и покапа малко от течността между гърдите й.

Антония ги усети много чувствителни, когато ръцете му ги обхванаха, сякаш за да ги претеглят, а грубите му палци затанцуваха по ареолите им. Адам прокара език по тях, а след това ги ухапа лекичко и ги засмука. Гърдите й настръхнаха и връхчетата им щръкнаха дръзко и като че ли сами се напъхаха в устата му.

Прелестната й млада красота го възбуждаше. Според него обаче онова, което го караше да изгуби контрол, бе най-вече фактът, че Ан не бе докосвана от друг мъж. Той беше първият и дори трябваше да се бори с нелепото си и смешно желание да бъде и последният. За Бога, та това бе само връзка за една нощ. Тя щеше да изчезне със зората, както впрочем и той, и от случилото се щеше да остане само изпълнен с копнеж спомен.