Примката на совата

19

След като положи ръка върху Библията и обеща да говори цялата истина, Хари Бош седна на свидетелското място и се озърна към камерата, монтирана на стената над заседателската ложа. Знаеше, че светът е вперил очи в него. Процесът се излъчваше на живо по националната мрежа и по местния девети канал. Бош се мъчеше да потисне всяка проява на нервност. Но фактът бе, че не само заседателите щяха да се взират в него и да преценяват думите и характера му. От много години насам даваше показания пред съда, ала за пръв път не се чувстваше съвършено спокоен. Не го утешаваше и фактът, че е на страната на истината, тъй като тази истина трябваше да мине през безброй капани, заложени от един богат и влиятелен обвиняем с богат и влиятелен адвокат.

Той постави синята папка — досието по случая — върху предния ръб на парапета и придърпа микрофона към себе си, от което из залата се раздаде оглушителен тънък писък.

— Детектив Бош, не докосвайте микрофона, ако обичате — нареди съдия Хютън.

— Извинявам се.

Един заместник-шериф, който изпълняваше ролята на съдебен пристав, пристъпи към свидетелското място, изключи микрофона и го премести. След като Бош кимна, приставът отново го включи. Секретарката помоли Бош да съобщи за протокола името си буква по буква.

— Много добре — каза съдията, след като приключиха с тази формалност. — Мис Лангуайзър?

Заместничката на областния прокурор Джанис Лангуайзър стана от обвинението и отиде до катедрата. Носеше жълт бележник с въпросите си. В обвинението тя заемаше второ място, но бе работила със следствието от самото начало. Затова прокуратурата реши да й повери разпита на Бош.

Лангуайзър беше млада и многообещаваща юристка от областната прокуратура. Беше тръгнала от положението на скромна сътрудничка, подготвяща документация за делата на по-опитни служители, но само след няколко кратки години почна сама да се явява в съда. Бош бе работил с нея по един политически деликатен и много коварен случай на убийство, известен като делото „Ангелски полет“. Именно затова я препоръча за помощничка на Кредлър. И откакто започнаха пак да работят заедно, Бош се убеди, че не е сбъркал. Тя знаеше наизуст всички факти по делото. Докато повечето юристи се ровеха из протоколите, за да открият едно или друго сведение, Лангуайзър знаеше точно каква е информацията и къде се намира. Но уменията й не се ограничаваха само с подробностите по случая. Тя никога не забравяше най-същественото — факта, че всичките им усилия са насочени към целта да отстранят Дейвид Стори от обществото веднъж завинаги.

— Добър ден, детектив Бош — започна Лангуайзър. Моля, запознайте накратко съдебните заседатели с кариерата си като полицейски служител.

Бош се изкашля.

— Работя в полицията на Лос Анджелис от двайсет и осем години. Над половината от това време се занимавам с разследване на убийства. Имам ранг детектив трета степен към отдел „Убийства“ на Холивудското управление.

— Какво означава „детектив трета степен“?

— Това е най-високият детективски ранг. Отговаря на сержант, но в Лос Анджелис няма сержант-детективи. По-високо от трета степен стои званието лейтенант, тоест завеждащ отдел.

— Колко убийства сте раследвали в своята кариера?

— Не ги броя. Но бих казал, че за петнайсет години трябва да са неколкостотин.

— Неколкостотин!

Лангуайзър се озърна към заседателите, сякаш за да подчертае смайването си.

— Приблизително.

— А като детектив трета степен в момента ръководите дейността на отдел „Убийства“, нали?

— Изпълнявам някои ръководни функции. Освен това съм старши в тричленната група, която разследва убийствата.

— Като такъв ръководехте и екипа, който бе повикан да разследва убийство на тринайсети октомври миналата година, така ли е?

— Да, така е.

Бош се озърна към масата на защитата. Дейвид Стори беше навел глава и рисуваше с флумастер нещо в скицника си. Правеше го още откакто започна подборът на заседателите. Бош плъзна очи към адвоката и кръстоса поглед с Дж. Ризън Фоукс. Продължи да го гледа в очите, докато Лангуазър зададе следващия въпрос.

— Това бе убийството на Донатела Спиърс, нали?

Бош завъртя очи към нея.

— Да. Под това име я знаеха.

— Не беше ли истинското й име?

Бош се озърна към залата и видя майката на жертвата, седнала на първия ред зад масата на обвинението. Беше пристигнала снощи от Фресно.

— Мисля, че го наричат артистичен псевдоним. Тя беше актриса. Истинското й име беше Джоди Кремънц.

Съдията се намеси и помоли Бош да продиктува за протокола двете имена буква по буква. След това Лангуайзър продължи.

— Разкажете ни обстоятелствата около повикването. Опишете всичко с подробности. Къде бяхте, какво правехте, как поехте случая?

Бош се изкашля и посегна да придърпа микрофона, но навреме си спомни какво бе станало преди малко. Остави го на място и се приведе напред.

— Аз и двамата ми партньори обядвахме в ресторант „Мусо и Франк“ на булевард „Холивуд“. Беше петък и ние обикновено обядваме там, ако имаме време. В единайсет и четирийсет и осем получих сигнал по пейджъра. Търсеха ме от телефона на моя началник, лейтенант Грейс Билитс. Докато й звънях, включиха се и пейджърите на моите партньори, Джери Едгар и Кизмин Райдър. В този момент разбрахме, че вероятно имаме тежък случай. Свързах се с лейтенант Билите и тя насочи екипа ми към „Никълс Кениън Роуд“ № 1001, където преди пас били спешно повикани полицейски служители и санитари, Те съобщили, че млада жена е открита мъртва в леглото си при съмнителни обстоятелства.

— И след това потеглихте към адреса?

— Не. И тримата бяхме пристигнали в „Мусо“ с моята кола. Затова се върнахме до холивудското полицейско управление, което е на няколко пресечки от ресторанта. Там свалих колегите, за да си вземат колите. След това тримата поотделно потеглихме към адреса. Никога не се знае накъде може да те повикат от местопрестъплението. Желателна процедура е всеки детектив да разполага с кола.

— Знаехте ли по това време коя е жертвата и какви са съмнителните обстоятелства около нейната смърт?

— Не, не знаех.

— Какво открихте, когато пристигнахте?

— Къщичката беше малка, с две спални и изглед към каньона. На мястото имаше две патрулни коли. Санитарите вече си бяха заминали след констатирането на смъртта. В къщата заварихме двама патрулни полицаи и един сержант. Една жена седеше на дивана в хола. Тя плачеше. Представиха ми я като Джейн Гили, съквартирантка на мис Кремънц.

Бош млъкна и зачака следващия въпрос. Лангуайзър се беше привела над масата на обвинението и шепнеше нещо на своя колега Роджър Крецлър.

— Мис Лангуайзър, приключихте ли с разпита на детектив Бош? — попита съдия Хютън.

Лангуайзър рязко вдигна глава. Не беше усетила, че Бош е привършил отговора.

— Не, ваша чест. — Тя се върна до катедрата. — Продължавайте, детектив Бош. Опишете ни какво стана, след като влязохте в къщата.

— Поговорих със сержант Ким и той ме осведоми, че мъртвата млада жена е на леглото си в спалнята от задната дясна страна на къщата. Представи ми нейната съквартирантка и каза, че неговите хора напуснали спалнята, без да докосват каквото и да било, след като санитарите установили, че жертвата е мъртва. Тогава минах по късия коридор и влязох в спалнята.

— Какво заварихте там?

— Видях жертвата върху леглото. Беше бяла, с крехко телосложение и руса коса. По късно проверката щеше да установи, че това е Джоди Кремънц, двайсет и три годишна.

Лангуайзър помоли за разрешение да покаже на свидетеля няколко снимки. Хютън даде съгласие и Бош потвърди, че това са фотографии на жертвата, направени на местопрестъплението — точно така, както са я заварили полицаите. Трупът лежеше по гръб. Отметнатите завивки разкриваха голо тяло с широко разтворени в коленете крака. Въпреки хоризонталното положение, едрите гърди запазваха изпъкналата си форма — признак за силиконови подплънки. Лявата ръка лежеше върху корема. Дланта й закриваше пубиса, два пръста бяха проникнали във вагината.

Очите на жертвата бяха отворени, главата й лежеше върху възглавницата, но със силно извита шия. Около шията бе омотан жълт копринен шал, вързан от единия край за рамката на леглото. Шалът слизаше надолу, обгръщаше шията на жертвата и продължаваше над възглавницата към изпънатата назад дясна ръка. Другият край беше завързан за китката.

Снимките бяха цветни. Върху шията на жертвата се виждаше виолетово-червеникаво петно там, където шалът бе притиснал кожата. Около очите имаше плътни червени кръгове. По цялата лява страна на трупа, включително крака и ръката, се разстилаше дълга синкава ивица.

След като Бош потвърди, че това са снимки на Джоди Кремънц, направени на местопрестъплението, Лангуайзър помоли да бъдат показани на съдебните заседатели. Дж. Ризън Фоукс възрази под претекст, че фотографиите щели да предизвикат крайно отрицателна реакция и да създадат предубеждения у заседателите. Съдията отхвърли протеста, но нареди на Лангуайзър да избере само една снимка. Тя взе тази, която бе направена най-отблизо и я подаде на един заседател от първия ред. Докато фотографията бавно минаваше от ръка на ръка, Бош гледаше как лицата на заседателите се обтягат от потресение и ужас. Облегна се назад и жадно отпи вода от картонената чашка до себе си. След това кимна на пристава да я напълни отново и пак се приведе по-близо микрофона.

След като обиколи цялата ложа, снимката бе предадена на секретарката. По време на съвещанието си в края на процеса заседателите щяха да я получат отново заедно с всички останали веществени доказателства.

Бош видя как Лангуайзър се връща до катедрата, за да продължи разпита. Знаеше, че е нервна. Бяха обядвали заедно в кафето на съседната съдебна сграда и тя сподели с него тревогите си. Макар че само помагаше на Крецлър, този нашумял съдебен процес можеше както да ускори, така и да унищожи кариерата и на двамата.

Преди да продължи, тя погледна бележника си.

— Детектив Бош, по кое време след прегледа на трупа заявихте, че смъртта трябва да бъде разследвана от отдел „Убийства“?

— Незабавно. Още преди да пристигнат партньорите ми.

— Защо? Не ви ли се стори, че смъртта е причинена от нещастен случай?

— Не, тя…

— Мис Лангуайзър — намеси се съдията. — Задавайте въпросите един по един, ако обичате.

— Извинете, ваша чест. Детектив Бош, не ви ли се стори, че смъртта може да е причинена от неволно самоубийство?

— Не. Стори ми се, че някой е искал да създаде подобно впечатление.

Преди да продължи, Лангуайзър задълго се вгледа в бележника. Бош беше сигурен, че тази пауза е планирана за допълнителен ефект, след като снимката и неговите показания бяха приковали напълно вниманието на заседателите.

— Детектив, познат ли ви е терминът автоеротична асфиксия?

— Да, познат ми е.

— Можете ли да го обясните на съдебните заседатели?

Фоукс се изправи и възрази:

— Ваша чест, детектив Бош може да е всякакъв, но досега не чухме доказателство, че е специалист по човешката сексуалност.

Из залата се разнесе тих смях. Бош забеляза, че двама-трима заседатели прикриха усмивките си. Хютън удари с чукчето и погледна Лангуайзър.

— Какво ще кажете, мис Лангуайзър?

— Ваша чест, мога да дам подобно доказателство.

— Нека го чуем.

— Детектив Бош, вие казахте, че сте разследвали стотици убийства. Срещали ли сте смъртни случаи, които не са причинени от убийство?

— Да, вероятно и те са стотици. Жертви на злополуки, самоубийства, дори природни бедствия и естествена смърт. Обичайно е при смъртни случаи патрулните полицаи да викат детектив от отдел „Убийства“, за да определи дали, става дума за престъпление. Така стана и в настоящия случай. Патрулните полицаи и техният сержант не бяха сигурни с какво са се сблъскали. Сметнаха смъртта за подозрителна и повикаха моя екип.

— Случвало ли ви се е да разследвате смърт, определена от вас или от съдебния лекар като нещастен случай, причинен от автоеротична асфиксия?

— Да.

Фоукс стана отново.

— Същото възражение, ваша чест. Насочваме се към област, в която детектив Бош не е специалист…

— Ваша чест — каза Лангуайзър, — беше доказано недвусмислено, че детектив Бош е специалист по разследване на смъртни случаи — от всякакъв вид. И друг път е срещал подобна смърт. Значи може да даде показания по въпроса.

В гласа й звучеше леко раздразнение. Бош си помисли, че е насочено не към Хютън, а към заседателите. По този начин неусетно внушаваше на дванайсетте мъже и жени в ложата, че докато тя иска да стигне до истината, някои хора й пречат.

— Склонен съм да се съглася с обвинението, мистър Фоукс — каза Хютън след кратко мълчание. — Възраженията относно темата на разпита се отхвърлят. Продължавайте, мис Лангуайзър.

— Благодаря, ваша чест. И тъй, детектив Бош, значи сте срещали случаи на автоеротична асфиксия?

— Да, работил съм по три или четири подобни случая. Освен това съм проучил и литературата по въпроса. Такива случаи са описани в наръчниците за разследване на убийства. Чел съм също така задълбочени проучвания, извършени от ФБР и други организации.

— Преди въпросния случай ли?

— Да, преди него.

— Какво представлява автоеротичната асфиксия? Как се стига до нея?

— Мис Лангуайзър — обади се съдията.

— Извинете, ваша чест. Какво представлява автоеротичната асфиксия, детектив Бош?

Бош отпи глътка вода и използва паузата, за да събере мислите си. През обедната почивка бяха обсъдили тия въпроси.

— Това е смърт при нещастен случай. До нея се стига, когато жертвата се опитва да засили сексуалното усещане при мастурбация чрез прекъсване или нарушаване на артериалното кръвоснабдяване на мозъка. Обикновено това се постига чрез поставяне на примка около шията. Затягането й води до хипоксия — намаляване на количеството кислород в мозъка. Според хората, които… хм… практикуват подобни методи, хипоксията — и причиненото от нея главозамайване — засилва сексуалното удоволствие при мастурбация. Това обаче може да доведе до смърт, ако човекът, който го извършва, не спре навреме и увреди сънните артерии или загуби съзнание, докато примката все още е стегната.

— Говорите в мъжки род, детектив. Но в случая жертвата е жена.

— При този случай нямаме автоеротична асфиксия. При всички предишни случаи, когато съм ставал свидетел на този вид смърт, жертвите бяха мъже.

— Искате да кажете, че някой е искал да представи смъртта като резултат от автоеротична асфиксия?

— Да, незабавно стигнах до този извод, И продължавам да го поддържам.

Лангуайзър кимна и помълча. Бош отпи глътка вода. Докато вдигаше чашата към устата си, той погледна съдебните заседатели. Всички в ложата го гледаха втренчено.

Разкажете ни всичко подробно, детектив. Какво ви насочи към този извод?

— Мога ли да използвам докладите си?

— Моля.

Бош отвори папката пред себе си. Първите четири страници бяха ПДИ — първоначален доклад за инцидента. Той отгърна на четвъртата, където беше краткото резюме на старшия от екипа. Всъщност докладът бе написан от Киз Райдър, макар че Бош ръководеше групата. Той набързо прегледа резюмето, за да си опресни паметта, после погледна заседателите.

— Няколко факта противоречаха на предположението, че смъртта е причинена от автоеротична асфиксия. Най-напред се усъмних, защото статистически погледнато, това много рядко се случва с жени. Естествено, жертвите не са сто процента мъже, но изключения почти няма. Именно затова огледах много внимателно трупа и местопрестъплението.

— Правилно ли ще е да кажем, че от самото начало гледахте скептично на обстановката?

— Да, правилно.

— Добре, продължавайте. Какво друго ви разтревожи?

— Примката, При почти всички подобни случаи, които съм срещал лично или в специализираната литература, жертвата използва мека подложка около шията си, за да избегне натъртване и нараняване на кожата. Най-често това е парче дебел плат, например пуловер или хавлиена кърпа. След това примката се затяга около тази подложка. Така се предотвратява появата на белези и синини. В случая нямаше подложка.

— И какво ви подсказа това?

— Стори ми се напълно нелепо от гледна точка на жертвата. Искам да кажа нелепо, ако допуснем, че се е занимавала с такава дейност. Би означавало, че не е слагала подложка, защото не я е интересувало дали ще останат белези или не. За мен това беше противоречие между видяното на местопрестъплението и здравия разум. Нека добавим, че тя беше актриса — което разбрах веднага, защото на писалището й имаше купчина нейни снимки и противоречието става още по-силно. Търсейки работа, тя е разчитала на своята привлекателна външност. Да се заеме съзнателно с някакви действия, били те сексуални или от друг характер, които оставят видими белези по шията й… просто не можех да го повярвам. От това и от някои други подробности стигнах до извода, че имаме работа с инсценировка.

Бош погледна към масата на защитата. Стори седеше все тъй с наведена глава и продължаваше да рисува, сякаш се намираше на скамейка в някой парк. Бош забеляза, че Фоукс си записва нещо в бележника. Зачуди се дали адвокатът не е открил в последния му отговор нещо, което да обърне срещу него. Знаеше, че Фоукс е голям майстор да изтръгва думите от контекста и да изопачава смисъла им.

— Кое още ви насочи към този извод? — попита Лангуайзър.

Бош отново погледна доклада.

— Най-съществената подробност бяха трупните петна, които показваха, че тялото е било премествано.

— Ще ни обясните ли с прости думи какво означават тези трупни петна?

— Когато сърцето престане да изтласква кръв из тялото, кръвта се оттича към долните части в зависимост от позата на трупа. След известно време тя образува синкави петна, като от удар. Ако тялото бъде преместено, петната остават в първоначалния си вид, тъй като кръвта е съсирена. С времето тези петна стават все по-тъмни.

— А какво е станало в този случай?

— В този случай имаше явни признаци, че кръвта се е стекла към лявата половина на тялото, тоест по време на смъртта или малко след нея жертвата е лежала на лявата си страна.

— Но не така е било открито тялото, нали?

— Да. Тялото беше открито проснато по гръб.

— Към какъв извод ви насочи това?

— Че тялото е било преместено след смъртта. Че жената е сложена по гръб като част от инсценировката на смърт при автоеротична асфиксия.

— А какво мислехте вие за причината на смъртта?

— В онзи момент не бях сигурен. Просто не вярвах, че нещата са такива, каквито изглеждат. Синините под примката около шията ме караха да предположа, че имаме работа с удушаване — само че причинено от чужди ръце. — По кое време пристигнаха вашите партньори?

— Докато правех първоначален оглед на тялото и местопрестъплението.

— Стигнаха ли и те до същите изводи?

Фоукс възрази, че отговорът би включвал сведения от втора ръка. Съдията прие възражението. Бош знаеше, че това не е съществено. Ако Лангуайзър държеше официално да чуе изводите на Едгар и Райдър, винаги можеше да ги призове.

— Присъствахте ли при аутопсията на Джоди Кремънц?

— Да, присъствах. — Бош бързо прелисти папката, до като откри протокола от аутопсията. — На седемнайсети октомври. Беше извършена от доктор Клаудия Корасон, главен съдебен лекар.

— Определи ли доктор Корасон причината за смъртта?

— Да, смъртта беше причинена от задушаване. Жертвата е била удушена.

— С примка?

— Да.

— Това не влиза ли в противоречие с вашата теория, че смъртта не се дължи на автоеротична асфиксия?

— Напротив, потвърждава я. Автоеротичната асфиксия е използвана само за да прикрие смъртта чрез удушаване. Вътрешните увреждания на сънните артерии, мускулната тъкан по шията и подезичната кост, която бе счупена, дадоха на доктор Корасон основания да потвърди, че смъртта е насилствена. Уврежданията бяха твърде сериозни, за да са дело на самата жертва.

Бош осъзна, че описвайки нараняванията е вдигнал ръка към шията си. Побърза да я отпусне.

— Откри ли съдебният лекар някакви други признаци за убийство?

Той кимна.

— Да, при огледа на устата бе установено дълбоко прехапване на езика. Подобни рани се срещат често при удушаване.

Лангуайзър прелисти бележника си.

— Добре, детектив Бош, нека се върнем на местопрестъплението. Разпита ли някой от вас Джейн Гили?

— Да, аз, Заедно с детектив Райдър.

— Успяхте ли от този разпит да установите къде се е намирала жертвата през последните двайсет и четири часа преди смъртта си?

— Да. Най-напред установихме, че няколко дни по-рано се е срещнала в едно кафе с обвиняемия. Той я поканил да присъства като негова придружителка на премиерата на последния му филм в холивудския киносалон „Чайнис Тиътър“ вечерта на дванайсети октомври. На тази дата дошъл да я вземе между седем и седем и половина вечерта. Мис Гили видяла обвиняемия през прозореца и по-късно го разпозна.

— Знаеше ли мис Гили кога се е прибрала мис Кремънц?

— Не. Малко след излизането на мис Кремънц тя напуснала къщата и прекарала нощта другаде. Поради това не знаеше кога се е прибрала нейната съквартирантка. Върнала се в единайсет преди обяд на тринайсети октомври и тогава открила трупа на мис Кремънц.

— Как се наричаше филмът, за който говорите? „Мъртва точка“.

— И кой е режисьор?

— Дейвид Стори.

Лангуайзър направи дълга пауза, после погледна бележника си и вдигна очи към съдията.

— Ваша чест — каза тя, — сега смятам да пристъпя към друга част от разпита на детектив Бош. Ако нямате нищо против, моментът е подходящ за приключване на днешното заседание.

Хютън придърпа широкия ръкав на тогата и погледна часовника си. Бош също погледна своя. Беше четири без петнайсет.

— Добре, мис Лангуайзър, продължаваме заседанието утре в девет сутринта.

Хютън каза на Бош, че може да напусне свидетелското място. После нареди на заседателите да не четат вестници и да не гледат телевизионни репортажи за процеса. Всички станаха, докато заседателите напускаха залата. Бош, който бе минал до Лангуайзър зад масата на обвинението, се озърна към защитата, Дейвид Стори го гледаше. По лицето му нямаше и следа от чувство. Но Бош сякаш зърна нещо в бледосините му очи. Не беше сигурен, но му се стори, че е злорадство.

Бош пръв извърна глава.