Примката на совата

4

След като прелисти бележника на нова страница, Маккейлъб разгърна досието. Разтвори халките на папката, извади документите и грижливо ги подреди върху писалището. Знаеше, че е каприз, но не обичаше да прехвърля подвързани листове. Предпочиташе да държи всеки документ поотделно в ръцете си. Харесваше му да ги гледа изравнени един върху друг. Той остави папката настрани и внимателно зачете сведенията от разследването в хронологичен ред. Скоро се увлече и загуби представа за всичко останало.

Анонимното съобщение за убийството беше получено в полицейския участък на Западен Холивуд точно по пладне на първи януари, понеделник. Неизвестен мъж казал, че има убит човек в апартамент 2 — В на жилищен блок „Гранд Роял“. Съобщил и адреса — Суитцър Авеню, близо до Мелроуз — после затворил, без да каже името си или нещо друго. Тъй като идвало по един от обикновените телефони за свръзка, съобщението не било записано, а апаратът нямал приспособление за засичане на отсрещния номер.

Две патрулни коли били изпратени в апартамента. Полицаите заварили входната врата леко открехната. След като никой не им отговорил, те влезли в апартамента и скоро установили, че анонимната информация е напълно вярна. Вътре лежал мъртвец. Полицаите веднага напуснали апартамента и повикали екип от отдел „Убийства“. Случаят бил възложен на Джей Уинстън и нейния партньор Кърт Минц.

Убитият се оказал някой си Едуард Гън — четирийсет и четири годишен бояджия без определена месторабота. Живеел в апартамента сам от девет години.

След компютърно проучване на полицейските досиета било установено, че Гън е задържан многократно за дребни престъпления — скланяне към проституция, скитничество, пиянство на обществени места и шофиране в пияно състояние. През трите месеца преди смъртта си бил залавян пиян зад волана на два пъти — втория път на 31 декември. Освободили го, след като внесъл гаранция. Двайсет и четири часа по-късно бил мъртъв. Имало сведения и за арест по сериозно престъпление, но без присъда. Преди шест години Гън бил задържан във връзка с убийство и разпитан в централния полицейски участък на Лос Анджелис. По-късно го освободили, без да предявят обвинение.

Според следствените доклади на Уинстън и нейния партньор в апартамента на Гън нямало признаци за грабеж и причината за убийството оставала неизвестна. Другите наематели от осеметажната сграда заявили, че около Нова година не са чували шум в жилището му. Евентуалните звуци по време на убийството вероятно били заглушени от бурна веселба в апартамента точно под този на Гън. Забавата продължила чак до сутринта на първи януари. Според показанията на неколцината разпитани гости Гън не бил канен и не се мярнал при тях.

Въпреки старателното разпитване из квартала не били открити свидетели, които да са виждали Гън в дните преди смъртта му.

По всичко личало, че убиецът е дошъл при Гън. Липсата на увреждания по вратите и прозорците на апартамента подсказвала, че не е имало нахлуване с взлом и че Гън вероятно е познавал убиеца си. С надеждата да открият заподозрян, Уинстън и Минц разпитали всички известни колеги и познати на Гън, всички наематели в сградата и участниците в празненството на долния етаж. Не постигнали никакъв резултат.

Проверили финансовото състояние на жертвата, но и там не открили нищо. Гън нямал постоянна работа. Обикновено се шляел около един магазин за боя на булевард „Бевърли“ и предлагал услугите си на клиентите. Живеел ден за ден, изкарвал колкото да си плаща наема и да поддържа малката камионетка, с която пренасял бояджийските си инструменти.

Гън нямал други живи роднини освен една сестра, живееща в Лонг Бийч. Не я бил виждал повече от година, но вечерта преди смъртта си й позвънил от участъка в Холивуд. Бил задържан там за шофиране в пияно състояние. Според показанията на сестрата, онази вечер тя заявила на брат си, че не може вече да му помага и да го измъква под гаранция. После затворила телефона. Следователите не успели да получат от нея никакви полезни сведения във връзка с убийството.

Проучили най-подробно инцидента, за който бил арестуван Гън преди шест години. Тогава Гън убил проститутка в мотелска стая на булевард „Сънсет“. Според данните от старите протоколи, сторил го със собствения й нож, след като тя се опитала да го намушка и ограби. Имало някои дребни несъответствия между реалните обстоятелства и твърденията му пред пристигналия полицейски екип, но прокуратурата сметнала, че не са достатъчни за предявяване на обвинение. В крайна сметка, макар и неохотно, произшествието било обявено за убийство при самозащита.

Маккейлъб забеляза, че случаят е бил поверен на детектив Хари Бош. Преди години бе работил с Бош по едно следствие, за което си спомняше и до днес. Понякога Бош се държеше язвително и потайно, но си оставаше добро ченге, с превъзходни детективски умения, интуиция и инстинкти. Дълбоките вълнения около случая дори бяха създали помежду им нещо като приятелска връзка. Маккейлъб си записа в бележника името на Бош, за да го разпита по телефона дали няма някакви идеи по случая с Гън.

Отново зачете протоколите. След като знаели, че Гън е имал връзки с проститутки, Уинстън и Минц преровили банковите му сметки и сведенията от телефонната компания, за да проверят дали не е продължил по тази линия. Не открили нищо. Три нощи наред обикаляли булевард „Сънсет“ с полицаите от отдела за борба с порока, спирали и разпитвали улични проститутки. Показвали им снимката, която получили от сестрата на Гън, но нито една не признала да е виждала този човек.

Преровили всички сексуални колонки из местната жълта преса с надеждата, че Гън може да е пуснал обява. Пак ударили на камък.

Накрая детективите опитали един последен, отчаян ход — потърсили роднини и близки на убитата преди шест години проститутка. Макар че срещу Гън не било предявено обвинение, все пак имало шанс някой да вярва, че не е действал при самозащита… и да се опита да отмъсти.

Ала и тук попаднали в задънена улица. Близките на жената живеели във Филаделфия. От години не поддържали връзка с нея. Дори не дошли да приберат тялото и накрая то било кремирано за сметка на данъкоплатците. Нямало никакъв повод да търсят отмъщение след цели шест години, когато изобщо не били обърнали внимание на самото убийство.

Случаят представляваше истински лабиринт от задънени улици. Ако едно престъпление не бъде разкрито през първите 48 часа, шансовете за успех спадат под петдесет на сто. Остане ли неразгадано две седмици, заприличва на непотърсено тяло в моргата — може да лежи до безкрай на студено и тъмно.

Именно затова накрая Уинстън бе дошла при Маккейлъб. Той беше последната надежда в едно безнадеждно следствие.

След като свърши с протоколите, Маккейлъб реши да си даде почивка. Той погледна часовника и видя, че наближава два след полунощ. Отключи вратата и се изкачи в каюткомпанията. Беше тъмно. Изглежда Бъди се бе оттеглил тихичко в съседната каюта. Маккейлъб надникна в хладилника. От последните клиенти бяха останали шест кутии бира, но сега не му се пиеше алкохол. Имаше портокалов сок и бутилка минерална вода. Той взе водата и излезе на носа. В залива винаги беше прохладно, но тази нощ изглеждаше по-студена от другите. Маккейлъб скръсти ръце и се загледа отвъд водата нагоре към къщата, където знаеше, че спи неговото семейство. На задната веранда блещукаше самотна лампа.

За миг го прониза чувство на вина. Знаеше, че въпреки дълбоката си обич към жената и двете деца край тази светлинка, предпочита да е тук, на яхтата, с досие за убийство, отколкото горе в спящата къща. Той се помъчи да прогони тези мисли и въпросите, които пораждаха, но не успя да избяга от логичния извод, че нещо не е наред с него, нещо му липсва. Тъкмо то му пречеше да се отдаде изцяло на онова, за което копнеят почти всички мъже.

Върна се в яхтата. Знаеше, че щом се разрови из досието, чувството за вина ще изчезне.

Протоколът от аутопсията не криеше изненади. Както бе предположил от видеозаписа, смъртта се дължеше на нарушено мозъчно кръвоснабдяване поради притискането на сънните артерии от примката. По преценка на съдебния лекар смъртта бе настъпила между полунощ и три часа на първи януари.

Лекарят бе отбелязал, че вътрешните увреждания по шията са минимални. Нямаше счупване нито на подезичната кост, нито на щитовидния хрущял. Съчетано с множеството дълбоки бразди по кожата, това подсказваше, че Гън се е задушил бавно, полагайки отчаяни усилия да удържи краката си зад гърба, за да не затегне сам телената примка. В заключението на протокола се предполагаше, че жертвата може да е водила тази безнадеждна борба около два часа.

Маккейлъб се замисли дали убиецът не е стоял през цялото време в апартамента, за да гледа мъките на умиращия човек. Или пък само го е завързал и е напуснал преди да настъпи смъртта, може би за да си осигури алиби — например на новогодишна веселба, където многобройни свидетели да потвърдят присъствието му.

После си спомни за кофата и реши, че убиецът е останал. Закритото лице на жертвата беше често явление при убийства, предизвикани от ярост или сексуални мотиви. Убиецът го прикриваше, за да заличи човешката същност на жертвата и да не я гледа в очите. Маккейлъб бе работил по десетки подобни случаи — жени, изнасилени с възглавница или нощница върху лицето, деца с хавлии около главите. Ако почнеше да съставя списък, можеше да запълни целия бележник. Вместо това той записа под името на Бош:

„Неизвестният субект — помисли си Маккейлъб. — Ето че пак се срещнахме.“

Преди да продължи по-нататък, Маккейлъб потърси още две сведения в протокола от аутопсията. Първо, раната на главата. Откри описанието й в коментарите на съдебния лекар. Кръгла повърхностна рана, нанесена преди смъртта — може би по време на борба с нападателя.

Маккейлъб отхвърли тази възможност. Единствената кръв по килима бе протекла от кофата, нахлузена върху главата на жертвата. Освен това струята бе слязла от темето напред, към лицето, Това означаваше, че главата е била приведена надолу. Според Маккейлъб всичко това сочеше, че по време на удара Гън вече е лежал вързан на пода, а после кофата е била поставена върху главата му. Инстинктивно усещаше, че ударът е нанесен с цел да ускори края на жертвата — удар, който да лиши Гън от сили и да съкрати борбата му с примката.

Той записа в бележника тия мисли и пак се захвана с протокола от аутопсията. Изчете внимателно текста за изследването на ануса и пениса, Според съдебния лекар нямаше признаци за сексуални действия преди смъртта. Маккейлъб записа в бележника: няма секс. По-долу изписа думата ярост и я огради с кръгче.

Разбираше, че повечето, ако не и всички изводи, до крито стига в момента, вероятно са направени вече от Джей Уинстън. Но така бе свикнал да работи при анализ на местопрестъплението. Първо правеше своя преценка, после проверяваше доколко съвпада с изводите на първоначалното следствие.

След протокола от аутопсията той се зае с отчета за намерените следи. Най-напред погледна списъка на веществените доказателства и забеляза, че не са включили пластмасовата сова, която бе видял на видеозаписа. Не се съмняваше, че фигурката има значение и си го записа. Освен това в списъка не се споменаваше да е намерено оръжие. Изглежда, убиецът бе отнесъл предмета, причинил раната върху главата на Гън. Маккейлъб записа и това, защото потвърждаваше представата му за убиеца като за съсредоточен, старателен и предпазлив човек.

Докладът за анализа на лейкопласта беше прибран в отделен плик и Маккейлъб го откри в страничния джоб на папката. Освен компютърната разпечатка и приложението, имаше няколко снимки на цялата лента, след като е била отлепена от лицето и главата на жертвата. Първите фотографии показваха лентата отпред и отзад в първоначалното й състояние, покрита със засъхнала кръв, която закриваше надписа. На следващите снимки лейкопластът беше изчистен със сапунен разтвор. Маккейлъб дълго се вглежда в изписаното послание, макар да знаеше, че не ще може да го разшифрова сам.

Накрая той остави снимките настрани и взе придружителните доклади. По лентата нямаше отпечатъци, но от лепкавата част бяха събрани няколко косъмчета и микроскопични текстилни нишки. Установено бе, че космите принадлежат на жертвата. Засега нишките се съхраняваха до ново нареждане за анализ. Маккейлъб знаеше, че така лабораторията пести време и усилия. Нишките щяха да бъдат анализирани едва когато следствието откриеше заподозрян, с чиито дрехи да ги сравни. Иначе скъпият и бавен лабораторен анализ щеше да се окаже напълно безсмислен. Маккейлъб и друг път бе срещал подобна предпазливост. По правило малките полицейски участъци се стараеха да не влизат в излишни разходи. Все пак донякъде го изненада, че в случая не са сметнали анализа за необходим. Изглежда миналото на Гън, като някогашен заподозрян в убийство, го превръщаше в по-долнопробна жертва, за която не си струва да се прахосват пари и време. Може би, помисли си Маккейлъб, Джей Уинстън беше дошла при него точно по тази причина. Не бе споменала за плащане, макар че той и бездруго нямаше да приеме.

Разгърна доклада, попълнен от Уинстън. Тя бе отишла със снимки на посланието върху лентата при един професор от Калифорнийския университет, който определил, че думите са латински. След това посетила пенсиониран католически свещеник, който живеел в общежитието на холивудската църква „Сейнт Катрин“ и две десетилетия преподавал латински език в църковното училище, докато в началото на седемдесетте години предметът отпаднал от учебната програма. Той превел надписа без затруднение.

Докато четеше превода, Маккейлъб усети как напорът на адреналина плъзва меко нагоре по гръбнака към шията му. Кожата му се обтегна и за миг сякаш всичко се завъртя наоколо.

— Свещена простота — тихо прошепна Маккейлъб.

Това не бе възклицание, нито пък намек за крилатата фраза на Ян Хус. С този израз психолозите от Бюрото обозначаваха неофициално случаите, в които част от доказателствата за престъпление имаха религиозна насока. Когато се откриеше, че Господ е замесен в евентуалните мотиви за убийство, полицаите го наричаха помежду си „свещена простота“. И това съществено променяше нещата, защото Божието дело никога не свършва. Когато се появеше убиец, използващ Неговото име като повод за престъпленията си, най-често можеха да се очакват нови удари. Според службата за съставяне на психологически портрети Божиите убийци никога не спираха по своя воля. Налагаше се да бъдат спрени. Сега Маккейлъб разбираше тревогата на Джей Уинстън от забавянето на следствието. Ако Едуард Гън беше първата известна жертва, то навярно в момента убиецът дебнеше още някого.

Маккейлъб си записа превода на посланието заедно с няколко забележки. Отдолу надраска думите Завладяване на жертва и ги подчерта два пъти.

Отново погледна доклада на Уинстън и забеляза, че в долния край на страницата с превода има абзац, отбелязан със звездичка.

Маккейлъб се облегна назад и отпи глътка вода от шишето. Този абзац му се стори по-интересен от всичко останало в папката. Информацията от него предлагаше начин убиецът да бъде определен като част от сравнително малка група, а след това и разкрит. Първоначално бройката на потенциалните заподозрени беше огромна — в нея влизаха всички, които са имали достъп до Едуард Гън на Нова година. Но думите на отец Райън значително стесняваха кръга. В него оставаха само ония, които знаят средновековен латински или пък са зърнали някъде думата Dus, а може би и цялото послание.

Например в църква.