Примката на совата

30

На връщане във ферибота Бош си купи бутилка кока-кола с надеждата това да го отърве от морска болест. Попита един от стюардите къде са най-стабилните места и човекът го насочи към средните седалки вътре. Седна, отпи от шишето и извади от вътрешния си джоб сгънатите компютърни разпечатки.

Беше разпечатал два файла, преди да види как Маккейлъб се задава с моторницата. Единият файл носеше заглавието МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ, другият — ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОРТРЕТ. Докато Маккейлъб се качваше на яхтата, Бош бе успял да скрие листовете и да изключи принтера. Имаше само съвсем смътна представа за съдържанието.

Най-напред прочете текста за местопрестъплението. Той заемаше само една страница. Беше недовършен и изглеждаше като списък на идеи и впечатления от полицейския видеозапис.

Все пак бележките даваха известна представа за стила на Маккейлъб. Показваха как неговите наблюдения на местопрестъплението се превръщат в идеи за извършителя.

Бош препрочете страницата, после се замисли. Макар че не познаваше добре местопрестъплението, за което ставаше дума, впечатляваха го дръзките логически догадки на Маккейлъб. Те напомняха упорито слизане по стъпалата към извода, че убиецът е познат на Гън, че може да бъде открит нейде в кръга около неговото съществуване. Това бе много важно решение при всяко следствие. Обикновено за първостепенна задача се смяташе определянето на факта дали търсеният заподозрян се е сблъскал с жертвата само по време на убийството или и преди това. От подробностите на местопрестъплението Маккейлъб бе разчел, че убиецът е познат на Гън, че е имало прелюдия към тази последна и пагубна среща между убиец и жертва.

Втората страница продължаваше със също тъй кратки бележки, които Маккейлъб навярно бе възнамерявал да превърне в цялостен психологически портрет. Докато четеше, Бош осъзна, че някои думи са взети от негови изрази.

Бош не бе сигурен как точно да изтълкува бележките. Непрестанно се връщаше към последния ред и го препрочиташе, ала не знаеше какво всъщност казва за него Маккейлъб.

След малко той грижливо сгъна страницата на две и дълго седя неподвижно. Имаше нещо сюрреалистично в това да седи на кораба, след като току-що е опитвал да разтълкува нечии записки и разсъждения, които го определят като заподозрян в убийство. Почна да му призлява, но това навярно беше от клатенето. Той допи останалата кока-кола и се изправи. Листовете прибра в джоба си.

Бош мина напред и през една тежка врата излезе на носа. Веднага го лъхна студен вятър. В далечината се виждаха смътните очертания на континента. Той отправи поглед към хоризонта и дълбоко пое дъх. След няколко минути му стана по-добре.