Примката на совата

37

Лангуайзър и Крецлър съобщиха на Бош, че окончателно са решили до края на деня да приключат с обвинението.

— Заклещихме го — каза Крецлър, усмихнат и развълнуван от прилива на адреналин, съпътстващ съдбоносното решение. — Свършим ли, вече няма мърдане за него. Днес призоваваме Хендрикс и Кроу. Нищо повече не ни трябва.

— Освен мотива — уточни Бош.

— Мотивът изобщо не е важен при едно престъпление, очевидно извършено от психопат — каза Лангуайзър. — Да не мислиш, че накрая заседателите ще се оттеглят в стаичката и ще си рекат: „Добре бе, ама какъв му е мотивът?“ Не, ще си кажат: тоя тип е скапана гад… — тя сниши глас, защото съдията се появи през вратата в дъното — … и трябва да го приберем на топло.

Съдията повика заседателите и след няколко минути обвинението пристъпи към разпита на последните си свидетели.

Първите четирима бяха хора от филмовите среди, присъствали на приема през онази нощ, когато бе загинала Джоди Кремънц. Всеки от тях потвърди, че е видял Дейвид Стори на премиерата и след нея да се движи заедно с млада жена. Всички разпознаха по снимките Джоди Кремънц. Четвъртият — сценарист на име Брент Уигън съобщи, че напуснал приема няколко минути преди полунощ и докато чакал да му докарат колата, на паркинга до него стоял Дейвид Стори заедно с млада жена, която той също разпозна като Джоди Кремънц.

— Защо сте толкова сигурен, че е било няколко минути преди полунощ, мистър Уигън? — попита Крецлър. — В края на краищата това е било празненство. Часовника ли гледахте?

— Задавайте въпросите един по един, мистър Крецлър строго го прекъсна съдията.

— Извинете, ваша чест. Защо сте толкова сигурен, че е било няколко минути преди полунощ, мистър Уигън?

— Защото наистина гледах часовника — каза Уигън. — Ръчния си часовник. Аз пиша нощем. Най-добре ми върви от полунощ до шест сутринта. Затова гледах часовника, тъй като знаех, че около полунощ трябва да се прибера, иначе работата ми ще изостане.

— Означава ли това, че не сте консумирали алкохолни напитки на приема?

— Да, означава. Не бях пил, защото не исках да се изморя или да замъгля творческите си способности. Обикновено хората не пият, преди да отидат на работа в банка или да пилотират самолет… е, поне повечето от тях, предполагам.

Той помълча, докато смехът в залата заглъхна. Съдията се навъси, но не каза нищо. Уигън изглеждаше много доволен от този миг на всеобщо внимание. Бош усети неясна тревога.

— И аз не пия преди работа — продължи най-сетне Уигън. — Писането е творчество, но то е и тежък труд. Така го възприемам.

— Значи споменът ви за срещата с Дейвид Стори малко преди полунощ е кристално ясен?

— Съвършено правилно.

— А вие лично познавахте Дейвид Стори, нали?

— Да, познавах го. От няколко години.

— Работили ли сте някога по филм на Дейвид Стори?

— Не, не съм. Макар че отдавна опитвам.

Уигън се усмихна печално, Дотук всичко беше планирано грижливо от Крецлър, включително и последното признание. Трябваше да обезопасят слабите точки от показанията, като ги изтъкнат сами.

— Какво искате да кажете, мистър Уигън?

— О, през последните пет години съм предлагал на Дейвид и негови хора шест или седем сценария. Той не прие нито един.

При тези думи Уигън смутено сви рамене.

— Бихте ли казали, че това е породило някаква враждебност между двама ви?

— Ни най-малко… поне от моя страна. Така се играе играта в Холивуд. Хвърляш въдицата, докато нещо клъвне. Ако не друго, то поне си закаляваш нервите.

Той се усмихна и кимна на заседателите. Бош беше настръхнал. Искаше му се Крецлър да прекрати разпита, преди заседателите да са намразили цялото обвинение.

Крецлър явно усети същото, защото каза:

— Благодаря, мистър Уигън, това е всичко.

Уигън посърна, когато осъзна, че моментът на слава е свършил. Но Фоукс, който бе отказал да разпитва първите трима свидетели, внезапно стана и пристъпи към катедрата.

— Добро утро, мистър Уигън.

Уигън високомерно вдигна вежди.

— Добро утро.

— Само няколко въпроса. Можете ли да изброите пред съдебните заседатели заглавията на филмите, заснети по ваш сценарий?

— Ами… засега не е заснет нито един. Имам предложения и вярвам, че след няколко…

— Разбирам. Ще се изненадате ли, ако узнаете, че през последните четири години общо двайсет и девет пъти сте предлагали идеи или сценарии на мистър Стори и негови хора, като винаги ви е било отговаряно с отказ?

Уигън се изчерви.

— Ами, аз… предполагам, че може и да е вярно. Всъщност… не знам. Не си водя подобни сметки за разлика от мистър Стори.

В последните думи прозвуча нескрита злоба и Бош примижа от досада. Няма нищо по-лошо от свидетел, който е уличен в лъжа и се опитва да атакува. Бош се озърна към заседателите. Неколцина бяха привели очи — знак, че изпитват същите чувства.

Фоукс се приготви за убийствения удар:

— Обвиняемият ви е отблъснал двайсет и девет пъти, а вие, твърдите пред заседателите, че нямате лоши чувства към него, така ли, сър?

— В Холивуд това си е просто бизнес. Питайте когото искате.

— В момента питам вас, мистър Уигън. Нима твърди те пред заседателите, че не храните неприязън към този човек, който упорито и неуморно повтаря, че творчеството ви е некадърно?

— Да, така е — измънка Уигън пред микрофона.

— Е, значи сте по-добър човек от мен, мистър Уигън — каза Фоукс. — Благодаря, ваша чест. Нямам повече въпроси.

Бош усети как цялото обвинение се разклаща. С четири въпроса, зададени само за две минути, Фоукс бе поставил под съмнение всяка дума на Уигън. И най-съвършеното в този тънък ход на защитата бе това, че Крецлър нямаше никакъв шанс да спаси показанията. Обвинителят прояви благоразумие и се въздържа от подобни опити, които можеха само да го закопаят още по-надълбоко. Той освободи свидетеля и съдията обяви петнайсет минути почивка.

След като заседателите излязоха и публиката се запъти към изхода, Крецлър се приведе и гневно прошепна на Бош:

— Трябваше да усетим, че този образ ще ни издъни.

Бош се озърна да види дали наоколо няма журналисти. После също се приведе към Крецлър.

— Сигурно си прав. Но преди шест седмици ти пое задачата да подготвиш Уигън, Тъй че сам си бери срама. Аз отивам за кафе.

Бош стана и остави двамата обвинители да седят зад масата.

След почивката обвинителите решиха, че се нуждаят от мощен удар, за да заличат позора от катастрофалния разпит на Уигън. Прескочиха следващия свидетел, който щеше да потвърди, че е видял Стори и жертвата на приема. Лангуайзър призова Джамал Хендрикс, специалист по охранителни системи.

Бош доведе свидетеля от коридора. Хендрикс беше негър, облечен със син панталон и униформена синя риза, върху единия джоб на която бе бродирано името му, а върху другия — емблемата на охранителната фирма „Лайтхаус Секюрити“. Смяташе след съда да отиде направо на работа.

Докато минаваха през вратата, Бош го попита шепнешком дали е нервен.

— Ами! Фасулска работа, мой човек — отговори Хендрикс.

Отначало Лангуайзър разпита свидетеля за подготовката и работата му в различни охранителни компании. След това се насочи конкретно към работата с охранителното устройство в дома на Дейвид Стори. Хендрикс каза, че преди осем месеца е монтирал там луксозната система „Милениум 21“.

— Можете ли да ни посочите някои технически характеристики на системата „Милениум 21“?

— Ами, тя е просто върхът. Всичко има. Сензори, дистанционно управление, програми за гласови команди, автоматично включване и изключване, надзорна програма… каквото и да поискате, все го има.

— Какво представлява надзорната програма?

— Най-общо казано, тя води сметка за операциите. Показва кои врати или прозорци са отваряни и кога точно, кога системата е включвана и изключвана, какви лични кодове са използвани и тъй нататък. Следи цялата система. Обикновено тази програма се използва в индустриалните охранителни системи, но мистър Стори искаше именно индустриална уредба, а надзорната програма е включена в нея.

— Значи не е поръчал специално да има надзорна програма?

— Не знам. Аз не съм му продал системата. Само я инсталирах.

— Но може ли да е имал тази програма, без да знае за нея?

— Всичко е възможно…

— Имаше ли момент, когато детектив Бош се обади в „Лайтхаус Секюрити“ и пожела да се срещне с някой от техниците в дома на мистър Стори?

— Да, той се обади и го свързаха с мен, защото аз бях инсталирал системата. Срещнахме се в къщата. Това стана, след като арестуваха мистър Стори и го прибраха на топло. Присъстваше и неговият адвокат.

— На коя дата се случи това?

— На единайсети ноември.

— Какво ви помоли да направите детектив Бош?

— Ами, най-напред ми показа заповед за обиск. Тя му разрешаваше да взима информация от паметта на охранителната система.

— Помогнахте ли му за това?

— Да. Извадих данните от надзорната програма и ги разпечатах.

Лантуайзър представи заповедта за обиск — трета по ред в хода на следствието — а след нея и разпечатката, за която говореше Хендрикс.

— Детектив Бош се интересуваше от данните на надзорната програма за нощта на дванайсети срещу тринайсети октомври, така ли е, мистър Хендрикс?

— Точно така.

— Можете ли да погледнете разпечатката и да ни прочетете данните за този период?

Хендрикс се вгледа в разпечатката за няколко секунди, след това заговори:

— Тук пише, че вътрешната врата към гаража е отворена и алармената система е задействана от гласа на мистър Стори в седем часа и девет минути вечерта на дванайсети октомври. След това не се е случило нищо до полунощ. В нула часа и дванайсет минути алармената система е изключена пак от гласа на мистър Стори и вътрешната врата на гаража е отворена, След това той е включил алармата — вече от къщата. — Хендрикс се вгледа в разпечатката, после продължи: — Системата е останала в работно положение до три и деветнайсет, когато е била изключена. След това вратата на гаража е отворена, а системата пак включена с гласа на мистър Стори. Четирийсет и две минути по-късно, в четири и една минута, гласът на мистър Стори е изключил алармата, вратата на гаража се отваря, после системата пак се включва. Няма други действия до единайсет преди обяд, когато алармата е изключена от гласа на Бетилда Локет.

— Знаете ли коя е Бетилда Локет?

— Да, когато инсталирах системата, въведох програма за разпознаване на гласа й. Тя е асистентка на мистър Стори.

Лангуайзър помоли за разрешение да представи табло с изброените от Хендрикс данни. Въпреки възражението на защитата съдията даде съгласие и Бош й помогна да закрепи таблото върху статив. Двете колони даваха представа за дейността на алармената система и отварянето на вратата между гаража и къщата.

Лангуайзър продължи разпита на Хендрикс.

— Смятате ли, че тази илюстрация отразява точно вашите показания за охранителната система в дома на Дейвид Стори през нощта на дванайсети срещу тринайсети октомври?

Техникът внимателно се вгледа в таблото, после кимна.

— Потвърждавате ли?

— Да, потвърждавам.

— Благодаря. И тъй като всички тези действия са извършени от системата след разпознаване на гласа на Дейвид Стори, ще заявите ли пред съдебните заседатели, че таблото показва движението на Дейвид Стори през въпросната нощ?

Фоукс възрази, че въпросът борави с недоказани факти. Хютън се съгласи и препоръча на Лангуайзър да видоизмени въпроса или да зададе нов. Тя вече бе доказала на заседателите каквото трябваше, затова продължи:

— Мистър Хендрикс, ако допуснем, че аз разполагам със запис от гласа на Дейвид Стори и го пусна пред микрофона на „Милениум 21“, бих ли получила разрешение да включвам и изключвам системата?

— Не. Има още две предпазни мерки. Трябва да използвате парола, въведена в компютъра, а освен това да кажете датата. Следователно се нуждаете от глас, парола и точна дата, иначе системата няма да приеме командите.

— Каква беше паролата на Дейвид Стори?

— Не знам. Това е лична тайна. Системата е настроена така, че той може да сменя паролата, когато си пожелае.

Лангуайзър погледна таблото. Взе показалка и посочи с нея редовете за 03:19 и 04:01 часа.

— Според тези данни можете ли да заявите, че човек с гласа на Дейвид Стори е напуснал къщата в три и деветнайсет, а после се е върнал в четири и една минута? Изключвате ли обратния вариант — че е влязъл в три и деветнайсет, за да излезе в четири и една минута?

— Да, мога да заявя, че е възможен само първият вариант.

— Как така?

— Системата записва точно кои предаватели са използвани за включване и изключване. В тази къща предавателите са монтирани от външната и вътрешната страна на три врати. Става дума за предната врата, вратата към гаража и една от вратите към задната тераса. Както казах, на всяко от трите места има предаватели отвън и отвътре. Надзорната програма записва точно кой е използван.

— Можете ли да погледнете разпечатката от системата на мистър Стори, за да ни кажете кои предаватели са използвани в три и деветнайсет, а след това в четири и една минута?

Хендрикс се вгледа в листа, преди да отговори.

— Да. В три и деветнайсет е използван външният предавател. Това означава, че някой е излязъл в гаража и е включил алармата в къщата. След това, в четири и една минута, същият предавател е използван за изключване на алармата. После вратата е отворена и затворена, а след това алармата е включена от вътрешната страна.

Значи някой се е прибрал в четири и една минута, това ли ни казвате?

— Да. Именно това.

— И компютърът на системата е разпознал този някой като Дейвид Стори, така ли е?

— Да, разпознал е гласа му.

— А освен това този човек трябва да е използвал паролата на мистър Стори и точната дата, нали?

— Да, така е.

Лангуайзър заяви, че няма повече въпроси. Фоукс каза на съдията, че би желал набързо да разпита свидетеля. Той излезе на катедрата и погледна Хендрикс.

— Мистър Хендрикс, от колко време работите за „Лайтхаус“?

— Идния месец ще станат три години.

— Значи работехте в компанията на първи януари миналата година, когато възникна така нареченият проблем Y2K?

— Да — неохотно призна Хендрикс.

— Можете ли да ни кажете какво стана с мнозина ваши клиенти през този ден?

— Да, имахме дребни проблеми.

— Дребни проблеми ли, мистър Хендрикс?

— Имахме отказ на системите.

— На коя система по-точно?

— Възникна срив в програмата на „Милениум 2“. Но грешката беше незначителна. Ние успяхме…

— Колко клиенти с „Милениум 2“ бяха засегнати в района на Лос Анджелис?

— Всички. Но ние открихме грешката и…

— Това е всичко, сър. Благодаря.

— И я поправихме.

— Мистър Хендрикс, — кресна съдията. — Стига толкова. Заседателите да пренебрегнат последното изявление. — Той погледна Лангуайзър. — Имате ли нови въпроси, мис Лангуайзър?

Лангуайзър каза, че има няколко кратки въпроса. Бош отдавна знаеше за проблема Y2K и бе предупредил обвинителите. Досега се надяваха защитата да не разбере за това или да не повдигне възражения.

— Мистър Хендрикс, успя ли „Лайтхаус“ да се справи с вируса, който предизвика Y2K?

— Да, успяхме. Отстранихме го незабавно.

— Има ли възможност този проблем да е засегнал по някакъв начин данните в системата на обвиняемия цели десет месеца след появата на Y2K?

— В никакъв случай. Проблемът бе отстранен. Системата беше в пълна изправност.

Лангуайзър каза, че няма повече въпроси към свидетеля и седна. Фоукс веднага зае нейното място.

— Отстраненият вирус, мистър Хендрикс, беше онзи, за който знаехте, нали?

Хендрикс го погледна с недоумение.

— Да, онзи, който предизвика проблема.

— Значи искате да кажете, че узнавате за вирусите само когато създават проблеми.

— Ами… обикновено е така.

— Значи в охранителната система на мистър Стори може да има вирус, а вие няма да разберете, преди да създаде проблеми, прав ли съм?

Хендрикс сви рамене.

— Всичко е възможно.

Фоукс си седна и съдията попита Лангуайзър дали има още въпроси. Тя се поколеба, после заяви, че няма. Хютън освободи Хендрикс и предложи да обяви обедната почивка малко по-рано.

— Следващият ни свидетел ще говори съвсем кратко, ваша чест — каза Лангуайзър. — Бихме искали да го призовем преди почивката. Смятаме през следобедното заседание да се насочим само към един свидетел.

— Много добре, продължавайте.

— Призоваваме отново детектив Бош.

Бош стана и тръгна към свидетелското място с папка в ръка. Този път не докосна микрофона. Настани се и съдията му напомни, че все още е под клетва.

— Детектив Бош — започна Лангуайзър, — при вашето разследване около убийството на Джоди Кремънц бяхте ли помолен да изминете с кола разстоянието от дома на обвиняемия до дома на жертвата и обратно?

— Да, бях помолен. От вас.

— Направихте ли го?

— Да.

— Кога?

— В три часа и деветнайсет минути след полунощ на шестнайсети ноември.

— Засякохте ли времето?

— Да. И в двете посоки.

— Можете ли да ни го съобщите? Ако желаете, използвайте записките си.

Бош отвори папката на предварително отбелязано място. Вгледа се в бележките, макар че ги знаеше наизуст.

— От дома на мистър Стори до дома на Джоди Кремънц пътуването отне единайсет минути и двайсет и две секунди, като спазвах всички ограничения на скоростта. Обратното пътуване отне единайсет минути и четирийсет и осем секунди. Общо двайсет и три минути и десет секунди за отиване и връщане.

— Благодаря, детектив.

Това бе всичко. Фоукс отново се отказа от въпроси, като си запази правото да призове Бош, когато започне да излага тезата на защитата. Съдия Хютън обяви обедна почивка и публиката бавно започна да се измъква от претъпканата зала.

Бош си пробиваше път през тълпата от юристи, зрители и репортери в коридора, като се озърташе за Анабел Кроу, когато нечия силна ръка го стисна изотзад за лакътя. Той се завъртя и видя непознат негър. До него стоеше още един мъж, само че бял. Двамата бяха облечени с почти еднакви сиви костюми. Бош разбра, че са от Бюрото още преди първият да заговори.

— Детектив Бош, аз съм специален агент Туили от ФБР. Това е специален агент Фридман. Можем ли да поговорим някъде на спокойствие?