Принцът пират

XIIIМИСТЪР ПЕГАМ. ЗЛОДЕЙСКИЯТ ЗАГОВОР. ПЛАНОВЕ И НАМЕРЕНИЯ

Бандата „Морски разбойници“ напълно отговаряла на името си, тъй като се занимавала предимно с ограбване на търговски кораби. Но това не й попречило да хвърли око и на стария Розолфски замък, съхраняващ в продължение на осем века натрупаните си милиони. След четири неуспешни опита да се доберат до богатството разбойниците най-сетне прибягнали до помощта на Надод Червеноокия, разчитайки на неговата дързост и опитност и особено на отколешната му жажда да отмъсти на стария херцог.

Леките кораби на пиратите, приспособени предимно за абордажни схватки с трудно подвижните търговски гемии, не се осмелявали да влязат в открит бой с ескадрата от седем или осем прекрасно съоръжени кораба, охраняващи и бездруго защитения от дебели стени и опитни стрелци вековен замък. Четири пъти те се опитвали да навлязат във фиорда и всеки път капитаните на корабите им се връщали с пораженчески рапорт, че не е възможно да се преборят с онези великолепно съоръжени кораби.

Тогава те възложили изпълнението на тази задача на Надод, като му дали картбланш за всяко негово действие.

Надод обаче, след като видял, че пиратските кораби не притежават никакви оръдия за обсада на замъка, решил да потърси друго решение. И го намерил. Просто му хрумнала гениална идея.

По това време положението в Швеция било много объркано. В кралския двор се надигала омраза срещу Густав III заради нетърпимия му характер. Тронът му се клател. От всички страни го заплашвали заговори. В обществото открито започнало да се говори за възстановяване на древната династия Бьорн на престола.

Червеноокия писал на Хинко, любимеца на краля; описал му как стоят някои неща и му посочвал средство за укрепване на кралския престол. Накрая добавил, че би искал да се срещне на неутрален терен с него и да му съобщи подробности за плана си.

Хинко не бил от свестните хора и обикновено не подбирал средствата. Посрещнал с удоволствие предложението на Надод и отплавал към английския бряг за среща с него. Надод успял да убеди Хинко, че в основата на всички заговори стоят Бьорнови — което, разбира се, не било вярно — и че ако този бунтовнически род бъде унищожен, в Швеция незабавно ще настъпи спокойствие. Поради разклатеното положение на Густав Хинко много се зарадвай на идеята и попитал Надод каква поддръжка и награда ще поиска, ако успее да осъществи плана си.

— Ще искам отмяна на всички присъди срещу мен — отвърнал Червеноокия, — както и пълно възстановяване на честта ми, искам дворянска титла и право да си поделим с приятелите ми златото, което намерим в замъка.

— Съгласен съм — отвърнал Хинко.

— Що се касае до поддръжката — продължил Надод, — ще ми бъде необходим военен кораб с тридесет и пет пушки и шестдесет матроси, който да е под мое разпореждане.

Хинко отговорил, че това вече е невъзможно, тъй като подобна постъпка може да послужи като претекст за кралските противници.

— Дори нещо повече — допълнил той, — това неминуемо ще ускори падането ни. Колкото до другите ти желания, ще намерим двадесет престъпници и ще ги застреляме под предлог, че са подпалили замъка, а на теб ще дадем награда и ще те помилваме под предлог, че си защитавал замъка и си проявил изключителна преданост и вярност.

Надод се съгласил с тези действително основателни доводи, но все пак заявил, че без военен кораб нищо не може да се направи.

— Това е невъзможно! — повторил Хинко. — Ние скоро извършихме крещяща несправедливост, против която аз напразно протестирах: на корсаря Инголф, който в последната война ни оказа услуга, много по-голяма от цялата флота, му бе обещано да бъде зачислен в офицерския корпус при редовната флота, но завистта на адмиралите попречи в крайна сметка обещанието да бъде изпълнено. Както сигурно знаеш, Инголф не върна поверения му кораб и влезе в открита незаконна война с всички европейски флоти. Ето такъв човек ти трябва на теб. Намери го, обещай му чин капитан първи ранг и амнистия на всичките му деяния. Той е човек със забележителни способности и е готов да даде половината от живота си, за да излезе от нелегалното си положение.

Идеята много се харесала на Червеноокия, но той с основание отбелязал пред кралския любимец, че се съмнява Инголф да повярва на обещанието, след като веднъж вече е бил лъган; затова препоръчал първо да му дадат амнистия и да му връчат подписан от краля документ за произвеждането му в чин. Хинко приел да съдейства. Доложил на краля, чието положение било толкова застрашено, че той без колебание сложил подписа си. След седмица Надод държал в ръцете си драгоценните два документа.

Заедно със свой съмишленик той тръгнал да търси Инголф, който дотогава пиратствал самостоятелно и нямал никаква връзка с бандата „Морски разбойници“. След двуседмично бродене по моретата най-сетне Червеноокия го намерил и споделил с него плана си, но за двата документа премълчал; смятал да ги покаже само в случай че изпадне в някакво крайно и неочаквано затруднение.

Надод казал на Инголф, че става дума за нещо като контра-заговор, замислен от поддръжниците на Густав III срещу заговорите, предприети от враговете му, чието свърталище бил уж замъкът Розолфс.

— В случай на успех — добавил коварният бандит — приближените на краля ще ти издействат всичко, което пожелаеш, те са достатъчно влиятелни. Освен това в замъка те чака несметно богатство.

Отначало Инголф не се отнесъл благосклонно към предложението и Надод вече бил готов да му връчи документите, когато изведнъж Инголф заявил, че иска двадесет и четири часа, за да си помисли. След изтичането на този срок Надод със задоволство чул съгласието му. А какви са били подбудите на Инголф да се съгласи, ще разберем малко по-късно.

Червеноокия побързал да се възползва от обстоятелствата и веднага завел Инголф при нотариуса Пегам, където двамата пирати сключили помежду си договор. Освен това Надод получил от Инголф обещание, че никога и под никакъв предлог няма да се откаже от общото дело, преди да е постигната целта. Инголф дал дума и Надод бил сигурен, че той ще я удържи.

Явно у Инголф било запазено чувството за чест независимо от живота, който водел. И все пак той е имал причини, за да се съгласи на съюз с такъв престъпник като Червеноокия. Тези причини читателят ще узнае от разговора, който ще последва между двамата.

В Розолфския замък никой не подозирал каква беда очаква стария Харалд и синовете му. Слепият случай подреди така нещата, че разбойниците безпрепятствено се озоваха там, където им бе целта, и то чрез най-подло предателство — злоупотребявайки с предложеното им гостоприемство, те се канеха да осъществят най-злодейските си замисли.

Надвечер корабите влязоха в малкото Розолфско пристанище и двамата братя побързаха да представят новия си приятел на баща си. Старият Харалд покани Инголф на вечеря. Инголф поддържаше в изрядност парадния си капитански мундир, който бе имал право да носи по време на войната, и сега се яви с него на вечерята у херцог Норланд.

Докато минаваше през отворените врати на замъка с блестящите по него златни нашивки и ордени, които наистина бе получил от разни държави, макар и невалидни впоследствие, срещу него се зададе Грундвиг, изпратен от Харалд да преведе госта през лабиринтите от коридори. В момента, в който видя насреща си Инголф, старият слуга изведнъж пребледня и дори се подпря на стената, за да не падне; гледаше слисан и нямаше сили да произнесе дума.

— Какво ти е, старче? — ласкаво го попита Инголф, като се приближи до слугата и го подхвана под мишница.

Капитанът имаше много хубав глас, който понякога звучеше с необикновено нежен тембър.

— Гласът на херцога… — измънка под носа си слугата. — И каква прилика!… Боже мой! Боже мой!… Полудявам ли?

Инголф стоеше объркан и не разбираше какво става със стареца. На помощ му дойде Едмунд, който се приближи в този момент.

— Какво има, Грундвиг? — попита младежът с престорено сърдит тон. — Защо задържаш приятеля ми? Какво ти става, да не си болен?

— Не… нищо, ваша светлост, аз просто… силите ми намаляват. Не са ми малко годините — смотолеви слугата.

Едмунд хвана приятелски Инголф под ръка и скоро двамата изчезнаха зад свода на коридора.

Грундвиг ги проследи с поглед и прошепна:

— Боже, Боже! Дано да е той! Тогава спокойно ще умра!