Принцът пират

XVВ МОРЕТО… ЛЪВ И ЛИСИЦА. РЕШИТЕЛНО ОБЯСНЕНИЕ. СВЪРЗАН С КЛЕТВА. УЛТИМАТУМ

Беше решено: ако англичаните не си тръгнат доброволно, корабите на херцога ще се сражават с тях в розолфските води, като използват малката крепост на носа.

Изпратеният от Нюстен матрос си тръгна, за да предаде ултиматума на херцога към англичаните и заповедта за началника на караула. След това всички се разотидоха по стаите, а Инголф се върна на кораба си. Едмунд и Олаф помолиха баща си да повери командването на всички техни кораби на новия им приятел, тъй като той бил най-опитният сред тях — участвал е и в предишната голяма война.

Надод стоеше на палубата и с нетърпение очакваше Инголф. И той се бе приготвил за сражение, но срещу благородството и великодушието на Инголф, макар да не беше напълно уверен в победата си. А тя му беше особено необходима, тъй като едва ли би му се предоставил друг такъв случай да утоли ненавистта си към Бьорнови. Освен това, ако намеренията му се увенчаеха с успех, той щеше да получи опрощение за всичките си престъпления, а това никак не беше маловажно за него, защото след амнистията и със заграбените от Розолфския замък милиони Надод разчиташе да се появи в обществото с високо вдигната глава, над която доскоро бе висял мечът на палача. В случай обаче на провал той бе решил да убие по най-хладнокръвен начин Инголф, като припише смъртта му на Бьорнови, разчитайки с това да предизвика огромна жажда за мъст у матросите на кораба срещу обитателите на замъка.

Настана една от най-красивите полярни нощи. На небето засияха милиарди звезди, които се отразяваха като златен прах в тъмните води на залива. Топъл вятър, пропит с острата миризма на морето, полюшваше високата степна трева; чуваха се леки, сънени звуци на заспиващата природа: жужене на насекоми, шумолене на листа, ромол на ручеи, а в клоните на трепетликите лееше своите мелодии северният славей, прекъсван сегиз-тогиз от гръмкото крякане на блатни жаби.

Изведнъж в околността на замъка отекна норвежка военна тръба, призоваваща всички розолфски моряци, рибари и васали да се притекат в защита на замъка.

Надод не разбра значението на сигналите, но сърцето му се сви от лошо предчувствие. Той и без това се тревожеше, че Инголф твърде дълго се бави.

Но ето че по брега се чуха бързи стъпки. От пристанището се отдели голяма лодка и се насочи към кораба… Капитанът се връщаше.

— Позабавих се — бяха първите думи на Инголф към Надод, когато се качи на палубата, — но в замъка пристигнаха важни вести. Ела с мен в каютата ми, там ще ти кажа всичко… Ей, господин Алтенс! — извика той мимоходом на помощника си.

— Слушам, капитане!

— Всички да се върнат по местата си и незабавно се пригответе за сражение.

— Слушам, господин капитан! — невъзмутимо отвърна Алтенс.

Придружен от Надод, Инголф влезе в каютата си. Като затвори вратата след себе си, той предложи на Надод стол и рече:

— Още преди да сляза от кораба, исках да поговоря с теб. Сега обаче нещата се усложниха още повече. Извиках те, за да те предупредя за това.

Лицето на Надод се изкриви в грозна гримаса, но той не каза нищо.

Инголф продължи:

— Струва ми се, че трябва да се откажеш от намеренията си.

Надод остана безмълвен, само огромната му космата ръка се сви конвулсивно.

— Знаеш, че аз не съм замесен — пак заговори капитанът, — а, изглежда, твоите замисли са станали известни в замъка…

Той не можа да довърши мисълта си, тъй като Надод, който до този момент показваше сдържаност, изведнъж изля насъбраната си злоба.

— Какво, замаяха ли ти главата, кучи сине? Май наистина си Велзевул… Защо играеш по нервите ми, ами не казваш направо какво се е случило?

Инголф стана, пламнал от гняв.

— Още една дума, и ще те удуша — рече той с глас, в който прозвуча хладна решителност.

Тогава и Надод скочи; в ръката му проблесна пистолет.

— А, така значи! — рече Инголф и с крак изби пистолета от ръката на Червеноокия.

Обезумял от ярост, Надод се нахвърли върху капитана и понечи да го хване за гърлото, ала Инголф се оказа по-бърз: той сграбчи с едната си ръка бандита за врата, а с другата го улови през кръста и го повдигна от земята.

— Ти вече прекали, подлец такъв! Този път няма да те пусна, а ще те ударя в стената! — изкрещя той.

После го повдигна още нагоре и тъкмо да изпълни заканата си, онзи заскимтя с жален глас:

— Смили се над мен, Инголф, пощади ме! Ако знаеш с каква болка слушах как всичките ми планове рухват…

За щастие на негодника гневът на Инголф бързо се стопяваше. Той се успокои малко и пусна Надод.

— Махай се от очите ми!… Отвращавам се от теб, а и от себе си започнах да се отвращавам — печално изрече капитанът. — Такива бандити като нас не могат да се разбират като хората… Просто бях забравил това…

Сконфузен, Надод мълчеше. Инголф седна, наведе ниско глава и също се умълча. След малко, сякаш смилил се над Червеноокия, рече:

— Щом искаш да говоря направо, ето какво се оказа: когато синовете на херцог Норландски ме поканиха да им гостувам, в същия момент постовият забеляза на хоризонта английска ескадра. Беше невъзможно да продължим пътя си, затова веднага приех поканата — така щяхме да се скрием за три-четири дни във фиорда… Все още не знам дали двамата братя са се усъмнили в нас и са повикали англичаните, или англичаните просто са ни проследили, но факт е, че те се намират сега във входа на фиорда. И само веднага спуснатата верига от розолфския караул ги е задържал да не навлязат навътре. Вбесеният херцог Норландски изпрати ултиматум до англичаните до утре заран да напуснат фиорда и ако те не се подчинят, утре започва битка. Тъй като корабите на розолфци са по-малко от тези на англичаните, аз предложих на херцога и нашата помощ. Чувствах се задължен към владетелите на замъка за гостоприемството, което ми оказаха, както и за това, че ще се сражават заради мен. Когато отблъснем англичаните, ние с теб ще пристъпим към изпълнението на твоето предложение, за което ти дадох дума и не се отричам от нея.

Надод беше онемял от изумление. Значи Инголф не подозира, че херцог Норландски и Харалд Бьорн са едно и също лице! И продължава да държи на дадената дума!… Надод реши да отстрани англичаните, като им даде да разберат, че пред тях не е пиратът Инголф, а действителен капитан от шведската флота, за което има официален документ.

У Надод отново пламна надеждата и той реши да улови бика право за рогата.

— Благодаря ти за това съобщение, драги капитане — заговори Надод кротко. — Прости ми, задето се държах безобразно одеве, но то се дължеше на сприхавия ми характер. Разкайвам се и много съжалявам… А сега нека ти кажа как можем да се откопчим от англичаните без битка. Слушай внимателно, защото това, което ще ги съобщя, е от огромно значение.

— Готов съм да те изслушам — усмихна се капитанът, — по искам първо да отбележа, че и ти, както виждам, започваш с дълго предисловие, а на мен ми се разсърди за това.

— Няма да те измъчвам с дълги предисловия, бъди спокоен. Ти ми каза току-що, че ще удържиш на думата си, но аз искам още веднъж да го потвърдиш.

— Да беше друг, знам как щях да отговоря, ама на негодник като теб пак повтарям: няма да изменя на думата си.

— Дори това да коства живота ти?

— Да, дори това да коства живота ми.

— Дори и да коства живота на твой приятел, родственик или благодетел?

— Накъде биеш?

— Отговори де!

— Странна настойчивост!

— Сам каза, че нищо не е в състояние да те накара да измениш на думата си.

— Така е. Сега доволен ли си?

— Тогава чуй ме добре, капитан Инголф. Хората, на които от двадесет години се готвя да отмъстя, не са други, а самите владетели на замъка Розолфс — Бьорнови, приели титлата Норландски херцози.

Сякаш гръм порази Инголф. В продължение на няколко минути той остана онемял от ужас.

— Херцог Норландски… — продума той най-сетне с пресъхнало гърло. — Херцог Норландски… чиито синове рискуваха живота си, за да ни спасят!

След това изведнъж се съвзе и гневно извика:

— Не може да бъде! Това са глупости! Ти се шегуваш, нали? Хайде, Надод, не ме измъчвай, не е хубаво така. То бива подлост, бива, ама чак пък толкоз… Помисли само: да отнемеш живота на тези, които ни спасиха живота!… Та това е чудовищно!

Червеноокия му отвърна следено мълчание. Инголф разбра, че не се е шегувал, и продължи с умолителен, ласкав глас:

— Чуй ме, Надод, та аз ще умра от презрение към себе си, ако извърша подобна гнусна измяна. Послушай ме, откажи се от намеренията си.

— Не мога — глухо отвърна негодникът. — Двадесет години живея с тази мисъл, затова и тръгнах с теб. Погледни ме, погледни обезобразеното ми лице, противното ми око… Аз съм един урод. Никой не може да ме погледне, без да се отврати. И кому дължа това? На тях, на Бьорнови.

— Но те ни спасиха!

— Мен обаче погубиха.

— Олаф и Едмунд са невинни. Те нямат пръст в тази работа.

— Моите родители, които умряха от скръб, също бяха невинни. Нима Харалд ги пощади? Сигурно мислиш, че главната ми цел е да убия стария херцог. Съвсем не — той е стар, и без това няма да живее дълго. Не, аз искам да унищожа целия им проклет род. Искам старият херцог да пълзи в краката ми и да моли пощада за синовете си и въпреки това да не я получи… Аз се заклех да сторя това, а ти даде дума да ми помогнеш.

— Относно думата ми едно мога да ти кажа, Надод — възрази Инголф, опитвайки се да се улови и за най-малката сламка. — Ако дадената дума е честна, тя има сила само за честни дела.

— Жалки оправдания! За честни дела може да се говори само между честни хора, а не между пирати. Впрочем аз с нищо не съм те измамил. Още от самото начало ние говорихме да нападнем замъка Розолфс, който принадлежи на Бьорнови. Ето, замъкът е пред нас. Тръгваш ли срещу него или не? Кажи де! Чакам отговора ти.

— Пристигането на англичаните вдигна на крак всички в замъка. Нима не разбираш, че ще ни унищожат, ако предприемем нападение?

— Не те смятах за толкова наивен, Инголф. Нали ти казах, че имам начин да отстраня англичаните, и то сигурен начин. Плячката няма да ни избяга. Когато обстановката се успокои и всички от замъка се приберат и се заловят със своите работи, тогава, в някоя прекрасна нощ, ние ще нападнем замъка, ще изпълним задачата си и… изчезваме в морето. Надявам се да нямаш възражения.

Бандитът говореше уверено, тъй като се чувстваше сигурен в победата си. Инголф сам бе паднал в клопката, след като многократно бе потвърдил, че държи на дадената дума. Затова и не можеше да има възражения. От друга страна, той разбираше, че ако продължи да се съпротивлява, може да навреди на замъка, а той бе решил да го спаси, надявайки се да победи бандита с хитрост, както го бе победил и със сила.

В случай че Надод успее да отблъсне англичаните без битка, Инголф разчиташе в някой от идещите дни да намери някакъв начин да попречи на неговите намерения или в краен случай да спаси поне херцог Харалд и синовете му. Трябваше обаче да действа много внимателно, тъй като злодеят бе подозрителен и непредвидим.

След тази кратка душевна борба Инголф вдигна глава и рече:

— Нямам какво повече да ти кажа. Дал съм ти дума и ще я отстоя.

— Тогава да си пожелаем на добър час! — отвърна Червеноокия. — Впрочем аз не съм се и съмнявал, че можеш да измениш на думата си.

Сетне, като извади от пазвата си чист хартия, подаде го на Инголф и допълни:

— Това ти е за награда, макар че бих предпочел да разчитам на твоята вярност и без такива неща.

Инголф пое листа, който представляваше официален документ, съставен с всички необходими формалности… Докато го четеше, ръцете му почнаха да треперят, сълзи замъглиха очите му. Документът възстановяваше честта му и възвръщаше правата, които бе завоювал в петгодишната война, отнети му впоследствие несправедливо…

— Ти ли направи това, Надод? Ти ли го издейства за мен? — рече той и за първи път стисна горещо ръцете на бандита. — Ако някога се наложи, готов съм да жертвам живота си за теб…

— Искам само да ми помогнеш да си отмъстя, нищо повече… Сега ти е ясно, че е достатъчно само да се каже една дума на англичаните и те ще си тръгнат. Защото те търсят капитан Велзевул, а такъв няма тук, тук има капитан от шведската кралска флота.

— В такъв случай — зарадва се Инголф — ще спасим живота на толкова много невинни хора.

Изведнъж обаче той сбърчи вежди и тонът му се промени.

— Може да излезе, че се радваме прибързано. Представи си, че старият херцог не пожелае моето застъпничество. Той ревностно пази своята независимост, а тук не е Швеция…

— Бъди спокоен, няма да се стигне дотам — отговори Надод. — Нима не познаваш англичаните? Те са дръзки с по-слабите, но озъбиш ли им се, веднага си плюят на петите… Утре заран няма да има ни един техен кораб във фиорда.

Неочаквано в обширната степ се разнесе крясък на бухал. Надод потрепера.

— Какво беше това? — запита Инголф.

— Нищо — смути се Надод. — По тия места често се чуват бухали.

— Странно! — озадачен промълви капитанът.

— Кое ти се струва странно?

— Ами странно е, че…

Крясъкът се повтори. Надод се намръщи и погледна Инголф, но той като че ли се беше отнесъл нанякъде. Това се стори подозрително на Надод.

— Инголф — заговори той, — не искам да крия нищо от теб. Напълно си прав, като намираш крясъка на бухал странен за това време на годината. Това наистина не е бухал, а сигнал за мен.

— Аха! — равнодушно прозвуча гласът на капитана.

— Петнадесет тайни агенти, които ти неотдавна свали в Нордкап, наблюдават Розолфския нос. Дал съм им нареждания и ти може и да не участваш в тази най-трудна част от изпълнението на целта. Твоето участие ще се ограничи до превземането на замъка и пренасянето на съкровищата на кораба. А пленниците ние сами ще заловим. Както виждаш, погрижил съм се да не те въвличам в най-мръсната работа… А сега извинявай, но трябва да ида и да чуя съобщенията от тях…

Червеноокия забързано излезе.