XVIIIЗАМИСЛИТЕ НА АЛТЕНС. РАЗДАВАНЕ НА ОРЪЖИЕ. РАЗКРИТИЕТО НА ЙОИЛ. АЛТЕНС И НЕГОВИЯТ ПЛАН. БЯГСТВО

Англичаните постъпиха много непредпазливо, като затвориха пиратите в трюма на собствения им кораб. Вярно, те нямаха друг избор, понеже бяха дошли на „Ралф“ с лодки, а и през ум не им беше минало, че на кораба ще има всевъзможни приспособления за бягство в екстрени случаи като този.

В единия край на трюма имаше замаскиран подвижен отвор, който извеждаше до щурвала. Оттам можеше да излиза тайно част от екипажа, за да наблюдава обстановката наоколо. Моряците не знаеха за него. На Алтенс, разбира се, той бе известен и затова помощник-капитанът безкрайно се зарадва на необмислената постъпка на англичаните.

Освен това под трюма имаше складирано оръжие за случай на нужда.

След като англичаните провериха и затвориха всеки изход и пленниците останаха сами, Алтенс заповяда на моряците да се подредят в редици, за да им съобщи за предоставящата им се възможност за бягство.

— В краен случай — завърши той — ще бъдем принудени да се бием. Англичаните са петстотин души, а ние — осемдесет. Е, какво? Да не ни е за първи път? Нали тъй, момчета?

— А какво ще стане с нашия капитан? За нищо на света няма да го изоставим. Или ще го освободим, или ще умрем с него!

Малцина бяха негодниците на „Ралф“ — повечето бяха бивши военни моряци, предани на Инголф.

— Приятели — обади се един на име Йоил. Той беше от неголямата група „Грабители“, която Надод беше довел със себе си. — Да нападнем замъка, преди да сме унищожили англичаните, е равносилно да идем на гибел.

— Така е — чуха се няколко гласа.

— Тогава, приятели — продължи Йоил, — ще поверите ли на мен спасението на капитана? Кълна ви се, че косъм няма да падне от главата му.

В отговор се разнесе приглушен ропот. Очевидно Йоил не им вдъхваше доверие.

— Е, добре, ще съобщя само на Алтенс по какъв начин може да бъде спасен капитанът, тъй като това е тайна и аз не бива да я разгласявам. Ако помощник-капитан Алтенс намери предложението ми напълно надеждно, тогава ще продължите ли да настоявате безразсъдно да се катерите по стените на замъка и да си разбиете главите?

— Ще постъпим така, както ни заповяда Алтенс — единодушно отвърнаха всички.

— Аз ви оставих да говорите — намеси се тогава Алтенс, — но, изглежда, забравихте, че тук никой няма право да дава мнения. Право да вземам решения имам само аз. Запомнете това и без повече приказки. Аз имам свой план за спасяването на капитана, но няма да откажа да изслушам и предложението на Йоил. Който се окаже по-сполучлив, него ще избера. А сега трябва да знаете, че при наложените обстоятелства е нужна особено строга дисциплина и ще наказвам безпощадно за всяко нарушение на реда. Подчинявайте се без никакви възражения, ако не искате да увиснете на въжето. Офицерите ще ви предават моите разпореждания, първото от които е: да се смаже главата на всеки, който се опита да се противи.

Алтенс се отдели насаме с Йоил, за да разговарят. По едно време суровото лице на помощник-капитана просветна — явно остана доволен от чутото — и той приключи разговора с думите:

— Чудесно, Йоил. Наистина в случая няма по-добър покровител на Инголф от лорд Колингуд. Само че ти на всяка цена ще трябва да бягаш, иначе, ако стане провал, англичаните ще направят всичко, за да те заловят и да прикрият следите от престъплението си. Но кой ще се наеме да предаде на адмирала, че искаме освобождаването на Инголф?

— Лично аз! — отговори Йоил.

— Браво! Ти си истински герой!

Убийствено бавно минаваше времето за осемдесетте моряци, очакващи с нетърпение момента, в който ще се озоват на свобода. Ето че най-сетне нощта настъпи и обгърна пленниците в мрак — англичаните не разрешиха осветление в трюма.

Алтенс беше решил да приведе в действие плана си веднага щом часовоите заспят. А той знаеше, че ще заспят, защото не бяха подвили крак от предната нощ. Сигурни в предохранителните си мерки, часовоите заспаха дори по-дълбоко, отколкото се предполагаше при съществуващите обстоятелства. Алтенс, който беше отишъл да подслушва разговорите на моряците горе на палубата, узна, че адмиралът и офицерите са отишли в замъка, а моряците и охраната на кораба са останали под командата на подофицерите.

Не след дълго движението по палубата започна да стихва, чуваха се само отмерените стъпки на часовоите, които се разхождаха напред-назад, за да се стоплят в нощния хлад и да прогонят съня. Полека-лека и техните стъпки заглъхнаха — и тях ги налегна умората. Алтенс разбра, че те не са могли да издържат и са заспали, подслонени вероятно под мачтите.

Решаващата минута наближаваше. Алтенс раздаде на всеки моряк пушка, сабя и абордажна брадва. Така въоръжен, екипажът на „Ралф“ беше готов за решителен бой с англичаните независимо от тяхната численост.

Като получи от офицерите на всички групи уверение за пълна готовност, Алтенс отвори безшумно задния капак и обходи с жаден поглед обстановката наоколо.

Това, което видя, го накара да нададе тих радостен вик и мълком да стисне ръката на старши лейтенанта: бреговете на фиорда бяха съвсем безлюдни, а около „Ралф“ стояха десетина-дванадесет празни лодки — лодките, с които англичаните бяха дошли от техния кораб. Всяка от тях можеше да побере спокойно петдесет души, а за целия екипаж на „Ралф“ бяха достатъчни само две.

За да не издават шум, приближавайки се до пиратския кораб, англичаните бяха увили греблата с плат и тази тяхна предпазливост беше сега добре дошла за пиратите.

Морските разбойници се измъкнаха от трюма през тайния изход и напълниха лодките. Алтенс излезе последен, като отново замаскира отвора след себе си. Командата на едната лодка пое лейтенант Лудвик, а на другата — Алтенс. Двете лодки безшумно се отдалечиха от „Ралф“, подминаха „Сузана“ и в дълбоката тишина се отправиха към отсрещния бряг на фиорда, отвъд който започваше необятната степ.

Когато лодките достигнаха брега, достатъчно далеч от английската ескадра и замъка, Алтенс изкомандва със звучния си глас:

— Напред, момчета! Налягайте веслата! Трябва да стигнем, преди да е изгряла луната.

Загрузка...