Пръстенът на Савската царица

Глава XIIIПриключенията на Хигс

Рядко ми се е удавало да видя по-изморена и по-раздърпана група хора от тези, която призори се измъкна най-после от изхода на древната шахта върху канарите на Мур. И все пак с едно изключение групата бе радостна, защото се завръщахме триумфиращи: след големи опасности наистина изпълнихме целта си — спасяването на Хигс, което при дадените условия повечето хора биха счели за невъзможно. Да, той беше тук, след като си бе наранил коляното и загубил шапката, но иначе почти здрав, с изключение на още няколко дребни драскотини, нанесени му от младия лъв. И все още носеше своите „черни прозорци“, както ги наричаха туземците.

Даже и принц Джошуа беше радостен, макар и обвит с някакъв груб чувал, защото лъвът му бе откъснал повечето от долното облекло, оставил му и дълбоки драскотини от ноктите си. Не бе ли той презрял опасностите на бърлогата и по такъв начин доказал себе си герой, чиято слава щеше да се помни с поколения? Не бях ли го уверил, че почетните му рани, макар и болезнени (наистина, след като бяха превързани, те го направиха схванат като мумия, така че, ако не стоеше прав, трябваше да бъде носен или да лежи по очи), нямаше да се окажат фатални? И не бе ли той доживял отново да стигне горния въздух, което бе повече, отколкото бе очаквал? Не беше чудно тогава, че се радваше.

Само аз не можах да споделя общата радост — въпреки че приятелят ми бе възвърнат, синът ми все още оставаше пленник при фунг. И все пак, даже и в това отношение, работите можеха да бъдат по-лоши, понеже научих, че бе третиран добре и не беше в опасност. Но за това ще пиша скоро.

Никога няма да забравя сцената след пристигането на Хигс в нашата дупка, когато въртящата се скала бе затворена, а лампите запалени. Той седеше там на пода, червената му коса пламтеше като факел, дрехите му бяха разкъсани и окървавени, брадата раздърпана и щръкнала на къдри до ушите. Наистина целият му вид, подчертан от черните очила с метални рамки, бе по-безславен, отколкото може да се опише. Освен това смърдеше ужасно на лъв. Той си пъхна ръката в джоба и извади голямата си лула, останала здрава в схватката.

— Малко тютюн, моля — каза професорът. Това бяха първите му думи към нас. — Свърших моя, запазих да изпуша последния точно преди да ме поставят в тази смрадлива кошница.

Аз му дадох и той си запали лулата. Светлината на клечката кибрит падна върху лицето на Македа, която се взираше в него с радостно удивление.

— Колко необикновено красива жена — каза той. — Какво прави тук, коя е тя?

Казах му. Тогава професорът стана или по-право се опита, опипа за шапката си, която, разбира се, бе изчезнала, с намерението да я свали, но незабавно се обърна към нея на своя прекрасен и красноречив арабски. Той изтъкна колко е щастлив да получи тази неочаквана чест и така нататък. Тя го поздрави с избавлението му, при което лицето му стана сериозно.

— Да, отвратителна работа — каза той. — И едва мога да си спомня дали името ми е Даниел или Птоломей Хигс. — После се обърна към нас и добави: — вижте, приятели, ако не ви благодаря, то не е от неблагодарност, а защото не мога. Истината е, че съм малко замаян. Синът ти е добре, Адамс. Той е прекрасен младеж и ние станахме отлични приятели. В безопасност ли е? О, да, той е в безопасност като в черква! Старият Барунг, това е султанът и също така добър човек, въпреки че наистина ме хвърли на лъвовете, но жреците го накараха, много го обича и ще го ожени за дъщеря си.

Междувременно хората обявиха, че всичко е готово за нашето изкачване. И като превързах Джошуа, радостни от новините на Хигс, ние започнахме тази тежка работа, която, вече казах, накрая изпълнихме сполучливо. Но даже и тогава нашите усилия не завършиха, необходимо бе да се запълни входът на шахтата така, че да стане невъзможно използването му от фунг, а те вече знаеха за нейното съществуване. Това дело не може да се забавя — като минавахме през платформата, чухме гласове на хора отвъд грубата стена, която бяхме изградили. Очевидно жреците или пазачите на идола, вбесени от спасяването на жертвата им, вече бяха успели да прекосят пропастта и обмисляха нападение. Този факт ни накара да ускорим придвижването си. Ако те пробиеха, преди да сме минали покрай тях, съдбата ни би била ужасна.

Наистина щом като стигнахме върха и временно го блокирахме, Куик, колкото и да бе уморен, бе изпратен на кон, придружен от Македа, Шадрах (сега при условията на договора той беше отново свободен човек) и двама планинци, да галопира до двореца на Мур и да докара експлозиви. Ние, всички останали, защото Хигс отказа да напусне, а нямахме начин да носим Джошуа, наблюдавахме мястото, или по-точно абати наблюдаваха, докато ние спахме с пушките в ръце. До обед Куик се завърна заедно с много мъже с носилки и всички необходими неща. Тогава измъкнахме камъните и Оливър, Джафет и няколко други се спуснаха до първото ниво и нагласиха заряди за взривовете. След известно време Орм се появи отново с другарите си. Изглеждаше малко бледен и загрижен и извика да се дръпнем настрана. Той следваше нашето отстъпление до определено разстояние, развивайки след себе си жица. После се спря и натисна копчето на една батерия, която държеше в ръката си. Чу се глуха експлозия и се почувства разтърсване на почвата сякаш при земетресение, докато от устието на шахтата полетяха във въздуха камъни.

Всичко бе извършено умело и ние можахме да забележим само известно спадане на почвата там, където беше древната яма.

— Съжалявам за тях — каза тогава Оливър, — но трябваше да се направи.

— Съжаляваш за кого? — запитах аз.

— За тези жреци или войници на фунг. Нивата долу са пълни с тях, мъртви или живи. Те нахлуваха по петите ни. Е добре, никой няма да премине повече по този път.

По-късно, в къщата за гости на Мур, Хигс ни разказа своята история. След преследването на Шадрах (било планирано то да засегне всички ни, професорът чул такъв разговор между него и един капитан фунг) той бил заловен и затворен във вътрешността на огромния сфинкс с издълбани от древното племе многобройни зали и килии. Тук султанът Барунг го посетил и информирал за срещата му с нас, към който той явно изпитвал добри чувства, а също така, че сме отказали възможността да го освободим с цената на изневеряване на нашето поръчение.

— Знайте — каза Хигс, — че отначало много бях разгневен на вас и ви укорих, че сте безсърдечна сбирщина. Обаче, като размислих, схванах, че сте прави, въпреки че не приех идеята да бъда пожертвуван на един сфинкс и захвърлен като парче конско месо на лъвовете. Ала Барунг ме увери, че няма друг изход от положението, без да се нанесе кръвна обида на жреците, които са твърде влиятелни между фунг, и да се стигне до ужасно проклятие на страната. Междувременно той ми създаде всички възможни удобства. Например разрешиха ми да се разхождам по гърба на идола, да общувам с жреците, подозрителна и най-затворена каста, и да разучавам цялата им религиозна система, от която без съмнение произхожда и тази на Египет. Действително направих грандиозно откритие, което, ако някога се измъкнем от това положение, ще запази името ми за всички поколения. Прадедите на тези фунг несъмнено са и прадеди на преддинастичните египтяни, както се разбира от сходството на техните обичаи и духовни теории. Освен това взаимна връзка се поддържа между фунг, тогава с главна квартира тук, в Мур, и египтяните от времето на Двадесетата имперска династия, а вероятно и по-късно. Приятели мои, в подземията на сфинкса има надпис, направен от затворник, екстрадиран в Мур от Рамзес II. Издълбан е бил от него през нощта, преди да бъде хвърлен на свещените лъвове, съществували още в онези дни като установена институция. Аз имам копие то този надпис в бележника си. Заявявам ви — добави той с триумфален фалцет, че имам достоверно копие на този надпис благодарение на Шадрах, чиято мръсна глава да бъде благословена!

Поздравих го сърдечно за този успех и преди да продължи да ни засипва с археологически подробности, го запитах за подробности около сина ми.

— Ох! — възкликна Хигс. — Той е много мил младеж и изключително красив. Наистина съм много горд да имам такъв кръщелник. Той бе много заинтересован да чуе, че сте го търсили толкова много години, наистина много трогнат. Все още говори английски, макар и с акцент на фунг, и, разбира се, би искал да избяга. Междувременно прекарва добре, тъй като е главен трубадур на божеството, защото гласът му е наистина прекрасен. Тази длъжност му дава редица привилегии. Нали ви казах, че трябва да се ожени за единствената законна дъщеря на Барунг през последната нощ на идното пълнолуние. Церемонията ще се състои в град Хармак и ще бъде най-грандиозната от редица поколения насам, накратко, пиршество на целия народ. Много бих желал да присъствам на него, тъй като е твърде интелигентен младеж, той ми обеща да си държи бележки за всичко и, надявам се, може да ги получа някога.

— А той привързан ли е към тази дива жена? — запитах аз ужасен.

— Привързан ли? Боже мой, не. Каза, че никога не я е виждал и само знаел, че била доста грозна, а се разправя — и с надменен характер. Той е философ обаче, като човек изтърпял толкова много несгоди, и следователно приема нещата, както идват, благодарейки на провидението, че не са по-лоши. Знайте, че като съпруг на султанската дъщеря, освен ако двамата не се карат твърде буйно, той ще бъде в безопасност от лъвовете, а това почти не можеше да се смята преди. Но ние не се задълбавахме твърде много в тези домашни работи, докато имаше толкова много по-важни неща, които интересуваха и двама ни. Той искаше да знае всичко за нас и плановете ни, а пък аз естествено — да науча всичко за фунг, за ритуала и традициите, свързани с обслужването на Хармак, така че никога не скучаехме, факт е, че желаех да бъдем по-дълго заедно, затова станахме отлични приятели. Но каквото и да се случи, мисля, че събрах есенцията на информацията му. — И той потупа дебелия бележник в ръцете си, като добави: — Какво ужасно нещо щеше да се получи, ако това богатство беше изядено от един лъв. За мене лично то няма значение. Може да има много по-добри египтолози, но се съмнявам, дали на някой от тях ще му се отдадат отново такива възможности за оригинално изследване. Аз обаче взех всички възможни предпазни мерки да спася моите бележки, като оставих копие от най-важните от тях, написани с туземно мастило върху агнешка кожа, на съхранение у вашия син. Всъщност можех да оставя и оригиналите, но за щастие забравих това във възбудата на моето твърде прибързано заминаване.

Съгласих се с него, че възможностите му са били уникални и че беше най-щастливия археолог, и скоро той продължи да си пафка с лулата.

— Разбира се, когато Оливър се появи по този неочакван начин върху гърба на идола, спомних си вашето желание и единствената мечта да възвърнете сина си и се опитах да спася и него. Обаче той не беше в стаята. Вместо него там се оказаха жреците, а те бяха чули разговора ни горе. Знаете останалото. Всъщност това нямаше значение, въпреки че спускането в бърлогата на лъвовете, тези двеста или триста стъпки, а въжето изглеждаше толкова тънко… Това бе опъваща нервите история.

— За какво си мислеше през цялото време? — запита Оливър любопитно.

— Да мисля ли? Не мислих много, защото бях твърде изплашен. Само се чудех, дали и свети Павел е имал същите преживявания, когато е бил спуснат с кошница. Чудех се какво са изпитвали ранните християнски мъченици на арената. Чудех се дали Барунг, раздялата с когото бе доста топла, щеше да дойде на утринта и да погледне, както Дарий е сторил за Данаил, и какво щеше да намери, ако го стореше. Надявах се, че очилата ми щяха да предизвикат атака от апандисит на някой от тези зверове, и така нататък. Кълна се, че беше отвратително, особено това ученическо люшкане с удар в края. Никога не съм могъл да понасям люшкане. И все пак всичко бе за добре, тъй като нямаше да мина дори ярд по опашката на този сфинкс, без да падна, понеже ходенето по въже не е в моя стил. Знаете ли какво ще ви кажа? Вие тримата сте наистина най-добрите хора в целия свят. Не мислете, че го забравям, като не съм говорил много. А сега да чуя вашата история, защото искам да зная как стоят нещата, което никога не съм очаквал да сторя преди деня на Съда.

Тогава му разказахме всичко, а той слушаше със зяпнали уста. Когато стигнахме до описанието на Гробницата на Царете, възбудата му не можеше да бъде овладяна.

— Нали не сте ги пипали? — почти изкрещя той. — Не казвайте, че сте били такива вандали да ги пипате, защото всеки предмет трябва да се каталогизира in sito2 и трябва да се направят чертежи. Ако е възможно, еднородни групи с обграждащите ги приношения би трябвало да се пренесат така, че да могат да се нагласят отново в музеите. Ами че то има пред мен не по-малко от шестмесечна работа. Като си помисля, че ако не бяхте вие, досега щях да съм в процеса на храносмилане на някой лъв — смрадлив, крастав, свещен лъв!

На другото утро бях събудени от Хигс, който изкуцука в стаята ми в някаква странна пижама, с която се бе снабдил с помощта на Куик.

— Хей, стари приятелю! — каза той. — Разкажете ми още нещо за тази девойка Валда Нагаста. Колко сладко лице има тя и какъв кураж! Разбира се, такива неща не са по моя ресор, никога не съм поглеждал жена през последните двадесет години. Беше ми доста трудно да си я припомня тази сутрин, но, о боже, очите на тази ме накараха да се чувствам доста странно тук — и той блъсна пижамата си някъде по средата. — Може би е така, защото тя е толкова различна от лъвовете.

— Птоломей — отговорих със сериозен глас, — позволи ми да ти обърна внимание, че тя е много по-опасна от който и да било лъв. Освен това, ако не желаеш да комплицираш още повече работите, по-добре ще бъде, ако спазваш старческите си навици и я оставиш на мира. Искам да кажа, че Оливър е влюбен в нея.

— Разбира се, че е. Никога не съм очаквал друго нещо, но какво общо има това? Защо да не бъда влюбен в нея и аз? Въпреки че, признавам — добави той тъжно, като оглеждаше закръглените си форми, — шансовете са на негова страна, освен това е започнал и пръв.

— Наистина, Птоломей. А и тя е влюбена в него. — И му разказах какво бяхме видели в Гробницата на Царете.

Първо той се изсмя гръмогласно, но след това, като размисли, се възмути страшно:

— Смятам, че е скандално от страна на Оливър да ни компрометира по този начин… щастливото куче! Тези егоистични любовни авантюри ще ни донесат безкрайни неприятности. Много е вероятно, Адамс, ние с теб да стигнем до печален край единствено поради това, че този млад човек има еротични наклонности. Само си представи как той зарязва работата, за да хукне подир една хубава, кръглолика еврейка, в случай, че е еврейка, защото кръвта й досега трябва значително да се е смесила, и ако първата Савска царица, ако тя е съществувала, е била етиопка. Като приятел, който може да му бъде баща, ще говоря много сериозно с него.

— Добре извиках аз подире му, докато той изкуцукваше навън, за да си вземе банята, — само че, ако си умен, не говори на Македа, може да разбере погрешно мотивите ти, ако продължаваш да се взираш в нея, както го направи вчера.

Същата сутрин бях призован да прегледам принц Джошуа и да превържа раните му, които, макар и несериозни, бяха болезнени. В момента, когато влизах при него, забелязах промяна на лицето му. Както и всички ние, бях смятал този човек за прост самохвалко и вятърничав тръбач на собствената си тръба, както го характеризираше Оливър. Сега имах предчувствието за истинския му характер, което ми подсказва, че е много упорит и амбициозен човек, който не се спира пред нищо.

Когато направих за него нужното и го успокоих, че няма за какво да се страхува от раните си, той каза:

— Лекарю, желая да разменя няколко интимни думи с вас.

Аз се поклоних и той продължи:

— Детето на Царе, наследствен владетел на тази страна, противно на препоръките на нейния Съвет, е сметнала за целесъобразно да ангажира вас и вашите другари неверници да нанесете с вашите възможности щети на нейните древни неприятели фунг. Тя ви е обещала богата награда, ако успеете. Макар да се смятате за велики мъже — и може би сте такива във вашата страна, обаче тук сте само слуги, както всички други наемници, които бихме сметнали за необходимо да ангажираме.

Тонът му беше толкова обиден, че и да беше по-разумно да си замълча, не се въздържах да не го прекъсна:

— Използувате тежки думи, принце — казах аз. — Нека тогава да ви обясня какво е истинското заплащане, за което се трудим и подлагаме на рискове. Моето е надеждата да си възвърна сина, който е роб на вашите неприятели. Това на капитан Орм е стремежът за приключения и битки, тъй като е богат човек в родината си и не се нуждае от по-нататъшно забогатяване. Това на онзи, който когото наричаме Черни Прозорци, но чието име е Хигс, е чистата любов към науката. В Англия и из целия Запад той е прочут с познанията си по измрели народи, езиците и обичаите им. Предприел е такова ужасно пътуване, за да ги изучи тук. Колкото за Куик, това е човек на Орм, когото познавал от детинство, служил с него на война. Той дойде тук, за да бъде с господаря си, когото обича.

— А! — подхвърли Джошуа. — Слуга, човек без чин, който въпреки това се осмелява да заплашва мен, първият принц на абати, в лицето.

— Пред лицето на смъртта всички хора са еднакви, принце. Вие действувахте по начин, който можеше да доведе господарят му, решил се на отчаяно дело, до непростима гибел.

— А какво ме интересува отчаяните постъпки на господаря му, лекарю? Виждам, че придавате голямо значение на такива неща и мислите, че тези, които ги извършват, са велики и прекрасни. Е добре, ние не го правим. Няма нито един дивак между варварските фунг, който не би извършил всичко, което, прави вашият Орм, даже повече, само защото е дивак. Обаче ние сме цивилизовани, ние сме мъдри и знаем по-добре какво да правим. Животът ни е даден, за да му се наслаждаваме, а не да го захвърлим или загубим на върха на сабя, независимо, че вие бихте ни нарекли страхливци.

— И все пак, принце, тези, които носят званието страхливци, така почитано у вас, е вероятно да загинат, „на върха на сабята“. Фунг чакат пред портите ви, о принце.

— И затова, о невернико, ние ви наемаме да се биете с фунг. Все пак нямам зъб срещу вашия слуга Куик, който сам е един белокож фунг, защото действа съобразно природата си, и му прощавам. Обаче в бъдеще нека да внимава! А сега… за по-важни неща. Детето на Царе е красива, тя е млада и буйна. Едно ново лице от далечна страна може да й се понрави. Но — добави той многозначително, — нека собственикът на това лице да не забравя коя е тя и кой е той. Нека да помни, че извън кръга на древната кръв, който вдигне очите си към дъщерята на Соломон, ще заслужи смърт, смърт бавна и жестока, както и всички, които му помагат и подбуждат. Нека да помни, накрая, че тази жена с висок произход, с която се осмелява да говори като равен с равен той, непознатият и скитащ неверник, е била от детинство моя годеница и скоро ще стане моя жена, въпреки удоволствието й да ме подиграва понякога, и че ние абатите, сме ревниви към честта на нашите жени! Разбрахте ли?

— Да, принце — отговорих вече ядосан. — Обаче искам и вие да разберете нещо… Че ние сме хора от велик народ, чиято ръка се разпростира над половината свят, и че се различаваме от вашето малко племе абати, чиято слава не ни е позната. И това… че сме ревниви към собствената си чест и не наемаме чужденци, за да се бият с враговете ни, срещу които се страхуваме да се опълчим… Следващият път, когато идвам да се погрижа за раните ви, о принце, надявам се, че те ще бъдат отпред, а не отзад. И още една дума. Ако позволите да вземете съвета ми, няма да заплашвате този капитан, когото наричате наемник и неверник, защото ще научите, че не винаги е добре да бъдете страхливец, макар и от най-древно потекло.

После го напуснах страшно разгневен, като чувствах, че съм се показал пълен глупак. Истината обаче е, че не можах да се сдържа да чувам как се петнят хора като моя другар, да не говоря за себе си, от едно подпухнало куче, което се наричаше принц и се хвалеше със собствената си страхливост. Той ме изпрати с убийствен поглед. Хората от свитата му, отдръпнали се в ъгъла на голямата зала, също се облещиха към мен. Ясно бе, че той е много опасен подлец и почти пожелах, вместо да го заплашва в тунела, че ще го удари по лицето, Куик да му бе счупил врата и по такъв начин да го бе ликвидирал.

Така помислиха и другите, когато им разказах случилото се, обаче смятам, че то им отвори очите, особено на Оливър, относно сериозността на положението. По-късно той ми съобщи, че бе говорил по този въпрос с Македа и че тя била много уплашена за нас, а донякъде и за себе си. Намираха, че Джошуа бе способен на всякакво престъпление, защото имаше зад гърба си мнозинството абати — завистливо, подло и нетърпимо племе, което наваксваше с лукавство липсата на храброст. Все пак виждах добре, че опасността не може да раздели тази двойка или да намали любовта й. Всъщност тя само ги свързваше още по-крепко и ги правеше по-единни. Накратко, трагедията пое предначертания си ход, докато ние стояхме отстрана и я наблюдавахме безпомощно.

В следобеда на гневното ми интервю с Джошуа бяхме призовани на среща със Съвета, на която отидохме не без известна тревога, очаквайки неприятност. Имаше неприятност, но от друго естество. Едва бяхме влезли в огромната зала, където Детето на Царе бе седнало на своя владетелски трон, обградено от цялата помпозност и церемониалност на своя двор, когато големите врати в дъното се отвориха и през тях прекараха трима белобради мъже с бели наметала. Веднага разбрахме, че това са пратеници на фунг. Вестителите се поклониха на забулената Македа и като се обърнаха към мястото, дето стояхме настрана в малка група, се поклониха и на нас. Обаче на Джошуа, който стоеше там, поддържан от двама слуги, защото все още не можеше да се крепи сам, и на другите първенци и жреци на абати, те не обърнаха и най-малко внимание.

— Говорете! — каза Македа.

— Господарке — започна един от пратениците, — проводени сме от нашия султан Барунг, син на Барунг, владетел на държавата фунг. Това са неговите думи: „О, Валда Нагаста! Чрез ръцете и ума на белите господари, които си повикала за твоя подкрепа, напоследък донесе много зло на бога Хармак и на мен, неговия слуга. Вие разрушихте една от портите на града ми и с нея избихте много от хората ми. Освободихте един пленник от мен, като ограбихте Хармак от жертвата му и по този начин навлякохте гнева му върху вас. Убихте голям брой от свещените зверове, които са устата за жертвоприношение, убихте няколко от жреците и стражите на Хармак в една Дупка в скалите. Освен това шпионите ми съобщиха, че планирате по-нататъшни злини срещу бога и мен. Сега изпращам да ви кажат, че заради тези и други оскърбления ще унищожа народа абати, когото щадях досега. Наскоро ще омъжа дъщеря си за белия човек, този жрец на Хармак, който се нарича Певец от Египет и за когото се казва, че е син на лечителя на твоя служба. Обаче, след като чествувам това тържество и народът ми завърши с прекопаването на реколтата си, ще грабна здраво меча и няма да го оставя, докато абати не изчезнат. Узнайте, че миналата нощ, след като свещените зверове бяха избити и жертвата изтръгната, богът Хармак предсказа на жреците, че преди събирането на реколтата неговата глава ще спи над равнината на Мур. Не знаем тълкованието на предсказанието, но зная това, че преди жетвата аз или тези, които ще управляват след мен, ще легнем да спим в моя град Мур. Сега избирайте: да се предадете веднага, като това куче Джошуа и десет други, назовани от мен, ще обеся веднага, защото не са достойни да умрат от меч. Живота на останалите ще пощадя. Ако ли пък се съпротивлявате, кълна се в самия Хармак, че всеки мъж от абати ще умре, освен белите господари, които почитам, защото са храбри, и вашия слуга, стоял с тях миналата нощ в бърлогата на лъвовете; всяка от вашите жени ще бъде направена робиня освен вие, о Валда Нагаста, заради благородното ви сърце. Отговорът ви, о Господарке на абати!“

Македа огледа внимателно своя Съвет и видя страх, изписан на всички лица. А някои просто трепереха от ужас.

— Отговорът ще бъде кратък, пратеници на Барунг — каза сдържано тя. — И все пак аз съм само една жена и е редно тези, които представляват народа, да говорят за народа. Чичо мой, Джошуа, вие сте пръв в моя Съвет, какво имате да кажете? Съгласен ли сте да се отречете от живота си с десет други, чиито имена не зная, за да има мир между нас и фунг?

— Какво? — изкрещя Джошуа, забъркан от ярост. — Доживях ли да чуя една Валда Нагаста да предлага първият принц на страната, нейният чичо и обречен съпруг, да бъде предаден на нашите потомствени врагове, за да бъде обесен като изтощено куче, а вие, о непознати десет, които без съмнение стоят в тази зала, ще преживеете да го чуете също?

— Чичо мой, аз само запитах дали това е вашето желание, това е всичко.

— Тогава отговорете, че не е мое желание, нито желанието на десетте, нито желанието на абати. Не, ще се сражаваме с фунг и ще ги унищожи. От техния звероглав идол Хармак ще направим блокове за изграждане на нашите синагоги и павиране на пътищата ни. Чувате ли, варвари от фунг? — И, подкрепян от двамата си слуги, той закуцука към тях и се захили в лицата им.

Пратениците го изгледаха от горе до долу със спокойни очи.

— Чуваме и сме много доволни да го чуем — отвърна техния говорител, — тъй като ние, фунг, обичаме да уреждаме разприте си с меча, а не с договори. Но на вас, Джошуа, казваме: побързайте да умрете, преди да влезем в Мур, защото въжето не е единственият начин за умъртвяване, който познаваме.

Тримата пратеници се поклониха много сериозно най-напред на Детето на Царе, после на нас. След това се обърнаха да си отиват.

— Убийте ги! — изрева Джошуа. — Те заплашиха и обидиха мен, принца!

Обаче никой не вдигна ръка срещу мъжете, които преминаха благополучно извън двореца на площада, където един ескорт чакаше с конете им.