Пръстенът на Савската царица

Глава XXIБележки от Македа

Аз, Македа, някога наречена Валда Нагаста и Такла Варда, тоест Дете на Царе и Пъпка на Розата, по рождение владетелка на народа на абати — синове на Соломон и Савската царица.

Аз, Македа, пиша това по заповед на Оливър, моят господар, който желае да изразя определени неща със свои думи.

Наистина всички мъже са глупци и най-големият от тях е Оливър, моят господар, въпреки че той е може би почти равен на учения човек, наричан от абати Черни Прозорци, и на доктора, син на Адамс. Само че назованият Родерик, дете на Адамс, е по-малко сляп, защото, отгледан между фунг и други народи на пустинята, бе натрупал малко мъдрост. Той ми каза, че единствен е прозрял моя план за спасяване живота на всички тях, но не им съобщил нищо, за да не се развали нещо в него.

Сега относно истината по събитията, които аз, като неопитна в писането, ще разкажа накратко.

Бях изнесена от пещерния град с моя господар и другарите му, прегладняла и твърде изтощена, за да се убия, което в противен случай бих извършила, отколкото да падна в ръцете на моя противен чичо Джошуа. И все пак аз бях по-силна от останалите, защото те с измама бяха ме хранили с тези сухари, което никога няма да им простя. Само Джафет, храбър човек и същевременно страхливец като останалите абати, излезе навън и ни предаде на Джошуа. Те отведоха моя господар и другарите му, а мен отнесоха на друго място и ме храниха, докато силите ми се възвърнаха. Когато отново укрепнах, принц Джошуа дойде при мен и рече:

— Сега сте в моята мрежа, сега сте моя!

Тогава му казах:

— Глупако, твоята мрежа е от въздух и аз ще изхвръкна от нея.

— Как? — запита гой.

— Чрез смъртта — отговорих аз, — за която сто начина са ми на разположение. Вие ми отнехте един, но какво значение има това, когато остават толкова много? Ще отида там, където вие и вашата омразна любов не могат да ме преследват.

— Много добре, Дете на Царе — каза той, — но какво ще стане с високия неверник, на който са се спрели очите ви, и с неговите другари? Те също се възстановиха и всеки от тях ще умре по специален начин (който аз, Македа, няма да описвам, тъй като има неща, които не бива да бъдат записвани). Ако вие умрете, умират и те. Както ви казах, те ще умрат, както умира вълк, заловен от овчарите, ще умрат като маймуна, заловена от ловеца.

Обмислих всичко и установих, че няма друг изход. Тогава му предложих споразумение.

— Джошуа — казах аз, — остави тези хора да си отидат и аз се кълна в името на нашата майка, потомката на Сава, че ще се омъжа за вас. Ако ги задържите и убиете, няма да ме имате.

Накрая, тъй като желаеше мен и могъществото, свързано с мен, той се съгласи. И аз изиграх ролята си. Моят повелител и другарите му бяха доведени пред мен и в присъствие на целия народ аз ги подиграх! Аз плюх в лицата им и о, глупаци, глупаци, глупаци, те ми повярваха! Вдигнах воала си и им показах очите си и те повярваха, като забравиха, че съм жена, която може да играе при нужда роля. Да, те забравиха, че имаше за мамене и други, целия народ абати, който, ако разбираше това, щеше да разкъса чужденците парче по парче. Това бе моята най-горчива хапка, че бях успяла да накарам даже и моя повелител да повярва, че от най-грешните жени на тази земя аз бях най-грешната. И все пак аз го сторих.

И така чужденците си отидоха с всичко, което можах да им дам, въпреки че моят господар никак не се интересуваше от това, нито пък докторът, дете на Адамс, доволен от това, че бог му бе върнал сина. Само Черни Прозорци се интересуваше — не от обич към богатството, а защото обожаваше всичко, което е старо и грозно, тъй като от такива неща изграждаше божеството си. Те си отидоха и аз преминах през адски мъки, тъй като знаех: моят повелител ме смяташе за неверница и никога няма да научи, че извърших всичко, за да спася живота му. И винаги след това той щеше да ме смята за жена на Джошуа, докато аз щях да бъда вече мъртва. Аз, аз не можах да му кажа истината, докато не се съединеше с мен в онази страна на смъртта, ако там мъже и жени могат още да разговарят заедно.

Този и никой друг път си бях запланувала да извървя. Когато той и другарите му щяха да са отишли толкова надалеч, че не можеше да бъдат преследвани, щях да кажа на Джошуа и на абати цялата истина по начин, че да не бъде забравено никога от поколенията, и щях да се убия пред техните очи, така че Джошуа да загуби съпруга, а абати — Дете на Царе.

Седях през цялото време на Подготвителния Пир и се усмихвах, усмихвах се. Той премина, а също и следния ден измина и дойде нощта на Сватбения Пир. Чашата бе счупена и церемонията бе изпълнена. Джошуа се изправи, за да положи клетва пред мен в присъствието на жреците, благородниците и главатарите. Той ме поглеждаше с отвратителните си очи, мен, вече негова съпруга. Обаче аз напипвах камата под дрехата си и си пожелавах, такава бе яростта в сърцето ми, да мога да убия и него.

Тогава бог проговори и сънят, който ме споходи, се осъществи. Далеч от вън долетя грозен вик, а след него още много други викове, крясъци и тропот от маршируващи крака. Огнени езици лумваха високо в небето, и всеки от пируващите запита разтревожен съседа си: „Какво е това?“ После от хилядите присъствуващи се надигна страшен писък: „фунг! фунг! фунг налитат върху нас! Бягайте, бягайте, бягайте!“

— Елате! — изкряска Джошуа и ме сграбчи за ръката, но аз измъкнах камата си, като я насочих срещу него, и той ме пусна. После избяга с другите благородници и аз останах сама върху високия си трон под златния свод.

Хората бягаха покрай мен, без да се бият. Те бягаха в пещерния град, бягаха към скалите, криеха се из пропастите, а след тях идваха фунг, които убиваха и опожаряваха, докато целият Мур избухна в пламъци. А аз седях, наблюдавах и чаках моята смърт.

Най-после, не зная след колко време, пред мен се появи Барунг с кървава сабя в ръце, която издигна към мен в приветствие.

— Поздрав, Дете на Царе — каза той. — Виждате, че Хермак е дошъл да спи в Мур.

— Да — отговорих аз, — Хармак е дошъл да спи в Мур и много от тези, които живееха тук, спят вечен сън с него. Какво от това? Кажете, Барунг, вие ли ще ме убиете или аз да се самоубия?

— Нито едното, нито другото, Дете на Царе — отговори той по високомерния си маниер. — Не ви ли дадох обещание отвъд, при прохода на Мур, а кога един султан на фунг е нарушил думата си? Аз взех обратно града, който е бил наш, както се заклех да сторя това, и го очистих с огън. — И той посочи към бушуващите пламъци. — Сега ще го съградя отново и вие ще управлявате под мое ръководство.

— Съвсем не — отговорих аз. — Но независимо от това имам към вас молба за три неща.

— Назовете ги — каза Барунг.

— Те са следните: първо, да ми дадете добър кон и храна за пет дни и да ме пуснете да отида, където желая; второ, ако все още е жив един планинец, Джафет, който ми стана приятел и накара и други да сторят същото, да го издигнете на почетно място под вашите заповеди; трето, да пощадите останалите от народа абати.

— Ще отидете, където пожелаете, и аз мисля, че зная къде ще отидете — отговори Барунг. — Някои мои съгледвачи снощи са видели четирима бели хора да яздят на отлични камили към Египет и ми го съобщиха, докато отвеждаха моята войска към тайния проход, който Хармак ми посочи и който вие, абати, никога не можахте да откриете. Обаче аз казах: „Нека си отиват. Правилно е храбри хора, които са били подигравани от абати, да получат свободата си“. Да, аз казах това, въпреки че единият от тях беше съпругът на дъщеря ми или почти такъв. Обаче тя не иска да знае повече за него, който предпочита да избяга при баща си, отколкото с нея. Така че беше по-добре и той да си отиде, иначе, ако го върнах, това би означавало смъртта му.

— Да — отговорих аз смело, — отивам след западните мъже и аз, която свърших с тези абати. Искам да видя нови земи.

— И да намерите стара любов, която мисли лошо за вас точно сега — каза той, като гладеше брадата си. — Е добре, не е чудно, защото тук е имало сватбено угощение. Кажете, какво се канехте да направите, о Дете на Царе? Да притиснете дебелия Джошуа до гърдите си ли?

— Не, Барунг, готвех се да сложа този съпруг в гърдите си. — И аз му показах камата, която бе скрита във венчалната ми рокля.

— Не — каза той усмихнато, — аз мисля, че камата е била най-напред за Джошуа. Все пак вие сте храбра жена, която можеше да спаси живота на любимия си с цената на своя собствен. Обаче, помислете си, Дете на Царе, че за много поколения вашите майки са били царици и при мен можете да останете царица. Как може жена с монархическа кръв от толкова поколения да изтърпи да служи на западен мъж в чужда страна?

— Точно това отивам да разбера, Барунг, и ако не мога да изтърпя, ще се завърна отново, но не за да управлявам абати, с които се разделям завинаги. И все пак, Барунг, сърцето ми подсказва, че ще изтърпя.

— Дете на Царе — отвърна той и ми се поклони. — Най-добрият ми кон ви очаква и петима от най-храбрите ми телохранители ще яздят за охрана с вас, докато съгледат лагера на западните хора. Отбелязвам, че е щастлив оня, който е роден да носи благоухаещата Пъпка на Розата на гърдите си. Колкото до останалото, мъжът Джафет е в ръцете ми. Той ми се предаде, защото не желаеше да се сражава за сънародниците си, които сториха голямо зло на неговите приятели, белите мъже. И, накрая, вече издадох заповедна се спре избиването, понеже абати са ми нужни като роби — макар и страхливци, те са сръчни в много занаяти. Само един още ще умре — добави той строго — и това е Джошуа, който искаше да ме залови с измама при входа на прохода. Така че не моли за него, кълна се в главата на Хармак, че това е напразно.

И като чух това, аз не го молих, опасявах се да не го разсърдя, а и да си хабя думите напразно.

Призори си тръгнах на кон, съпроводена от петима капитани фунг. Когато прекосихме пазара, срещнах тези, които бяха останали живи от абати, откарвани на стада като животни. Между тях бе и принц Джошуа, моят чичо, когото един войник водеше с въже на врата, докато друг го пришпорваше отзад, защото Джошуа знаеше, че отива към смъртта си. Той ме видя и се хвърли на земята, като хленчеше да го спася. Казах му, че не мога, и истината е, че въпреки причинените ми от него злини, пак бих го спасила, ако можех. Отговорих му:

— Молете се, о Джошуа, на онзи, който има власт в Мур днес, защото аз нямам вече никаква. Вие си изковахте съдбата и трябва да вървите по пътя, който си избрахте сам.

— По какъв път вървите вие, качена на кон от равнините, Македа? Ох! Какъв смисъл има да ви питам? Вие отивате да търсите онзи проклет неверник, когото бих сякъл парче по парче, както бих желал да бях убил и вас.

И като ме наричаше с гнусни прозвища, Джошуа се хвърли към мен, като че да ме удари и смъкне долу, обаче този, който държеше въжето около врата му, го дръпна рязко назад, така че той падна и аз не видях повече лицето му.

Ох, колко тъжно и тежко бе това преминаване през големия площад, където стотиците пленници абати — мъже, жени и деца — със сълзи на очи викаха към мен да ги предпазя от смърт или робство. Отговорих им:

— Прощавам ви вашите грехове към мен и храбрите чуждестранни хора, които се сражаваха за вас, но потърсете в сърцата си, о абати, и кажете, дали можете сами да си простите? Ако бяхте послушали мен и тези, които призовах да ви помогнат, можехме да отблъснем фунг и да останете свободни завинаги. Но вие се показахте страхливци, не пожелахте да се научите да боравите с оръжия като мъже, даже не охранявахте планинските стени, а рано или късно народ, който не е готов да се сражава, претърпява поражение и става роб на тези, които са смели.

А сега, мой Оливър, нямам какво повече да пиша, освен че се радвам за преживените изпитания и за спечелената от тях радост, която ми принадлежи днес. Все още аз, Македа, не съм пожелала отново да царувам в Мур, понеже съм намерила друг трон.