Пръстенът на Савската царица

Глава VIIБарунг

При звука на този нежен глас (изключителната нежност на гласа на Македа беше винаги едно от големите й очарования) Орм отвори очите си и се взря в нея.

— Много чуден сън — чух го да мърмори. — Трябва да има нещо все пак в тази мохамеданска религия. Изключително красива жена и това златно нещо изглежда добре на нейната тъмна коса.

— Какво казва вашият благороден другар? — ме запита Македа.

Най-напред обясних, че той е пострадал от сътресение, а после преведох дума по дума. Тогава Македа се изчерви до прекрасните си виолетови очи и набързо спусна булото си. В объркването, което последва, чух Куик да казва на господаря си:

— Не, не, сър. Тази не е фея. Тя е царица от плът и кръв и най-приятната за гледане, на която съм отправял взора си, въпреки че е еврейка от африканско потекло. Събудете се, капитане, събудете се! Вие сте вече извън онзи адски огън сега. Той погуби фунг, не вас.

Думата фунг като че разтърси Орм.

— Да — каза той, — разбирам. Изпаренията от веществото ме отровиха, но сега ми минава. Адамс, попитайте дамата колко хора има със себе си. Какво казва тя? Около петстотин? Добре, тогава нека атакуват Хармак веднага. Външните и вътрешните порти са рухнали, фунг мислят, че са предизвикали дявола, и ще побягнат. Тя може да им нанесе поражение, от което няма да се възстановят с години, но трябва да се направи това веднага, преди да са се съвзели отново, защото най-после те са повече уплашени, отколкото пострадали.

Македа изслуша неговия съвет внимателно.

— Това ми харесва. То е много добро — каза тя на собствения си древен арабски, когато свърших превеждането. — Но аз трябва да се консултирам със Съвета си. Къде е моят чичо, принцът Джошуа?

— Тук, господарке! — отвърна един глас из тълпата отзад. Из нея скоро излезе на бял кон пълен мъж в доста напреднала средна възраст с червендалесто лице и забележително кръгли, изпъкнали очи. Той бе облечен в обичайните ориенталски дрехи, над които носеше плетена ризница, а на главата си шлем със стоманен наочник. Снаряжението му придаваше общия вид на тлъст кръстоносец от ранния нормански период, без неговия кръст.

— Това ли е Джошуа? — запита Орм, който отново се унесе за малко. — Прилича на натруфен петел, нали? Сержанте, кажи на Джошуа, че стените на Йерихон са паднали, така че няма нужда да надува тръбата си. Сигурен съм според изгледа му, че е истински виртуоз на тръба.

— Какво каза другарят ви? — запита отново Македа. Преведох средната част от забележките на Орм, обаче не и началото или края, но даже и те много я забавляваха, защото тя избухна в смях и каза, като сочеше Хармак, над който все още висеше облак прах:

— Да, да, чичо мой Джошуа. Стените на Йерихон са паднали и въпросът е няма ли да се възползваш от възможността? Тогава след час или два ще бъдем мъртви или, ако бог е с нас, може би ще се освободим от заплахата на фунг за години.

Принц Джошуа се вторачи в нея с големите си изпъкнали очи и отговори с глух, креслив глас:

— Луда ли сте, Дете на Царе? От нас абатите тук има само петстотин човека, а фунг отвъд са десетки хиляди. Ако бихме нападнали, те ще ни погълнат. Могат ли петстотин човека да се противопоставят на десетки хиляди?

— Изглежда, че трима са се противопоставяли тази сутрин и са нанесли известни щети, чичо мой, обаче вярно е, че тези трима са от различна раса от абати — добави тя с горчив сарказъм. После се обърна към тези зад нея и извика: — Кой от моите капитани и от Съвета ще ме придружи, ако аз, която съм само жена, посмея да нападна Хармак?

Тогава тук и там глас отвърна „Аз“ и някоя великолепно облечена фигура пристъпи напред с известно колебание, и това бе всичко.

— Виждате ли, хора от Запад! — каза Македа след малка пауза, като се обърна към нас тримата. — Благодаря ви за великите дела, които сте извършили, и за вашия съвет. Обаче не мога да го приема, защото моите хора не са… войнствени — и тя покри лицето си с ръце.

Тогава се надигна врява сред последователите й, които започнаха да говорят едновременно. Специално Джошуа изтегли голяма сабя и я размаха, като крещеше изброяването на отчаяни дела в младостта си и имената на водачи на фунг, които претендираше да е убил в единични схватки.

— Казах ви, че дебелото псе е първокласен тръбач — подхвърли лениво Орм, докато сержантът възкликваше с израз на дълбоко отвращение:

— Боже мой, каква пасмина! Докторе, ами че те не са способни да разгневят един рефер на лондонското футболно игрище, фараон в своята кошница (където той лаеше пронизително) би направил цялата паплач да побегне и ако той бе навън… олеле! А сега ти, свиня такава — с това се обърна към Джошуа, който размахваше сабята си неприятно близко, — махни си макета, чуваш ли, или ще ти откъсна главата. — При тези думи принцът, който не разбираше думите на Куик, но схвана тяхното значение, направи каквото ми бе наредено и се дръпна назад.

Всъщност точно тогава се появи общо раздвижване нагоре по прохода, в чието широко гърло се разигра цялата тази сцена, защото трима главатари на фунг се появиха в галоп към нас. Единият от тях бе маскиран с кърпа, с изрязани дупки за очите. Толкова всеобщо бе това отстъпление наистина, че ние тримата на нашите камили и Детето на царе на великолепната й кобила се намерихме изоставени.

— Делегация — каза Македа, като разглеждаше приближаващите конници, които носеха със себе си бяло знаме, вързано към острието на копие. — Лекарю, ще дойдете ли вие и вашите приятели с мен да разговаряме с тези пратеници?

И без даже да изчака отговор, тя тръгна напред към равнината и спря на около петдесет ярда, докато ние успеем да обърнем камилите си и да отидем при нея. Когато стигнахме, тримата фунг, напети чернолики мъже, пристигнаха в бесен галоп с насочени към нас копия.

— Стойте спокойно, приятели — каза Македа. — Те не мислят нищо лошо.

Докато тя произнасяше тези думи, фунг дръпнаха конете си на задни крака по арабски маниер, вдигнаха копията и поздравиха. Тогава водачът им, не маскираният човек, а друг, заговори на диалект, който аз, прекарал много години между диваците на пустинята, разбирах достатъчно добре, особено като се има предвид, че основата му бе арабски език.

— О, Валда Нагаста, Дъщеря на Соломона — каза той, — ние сме езиците на султана ни Барунг, Син на Барунг от сто поколения, и изговаряме неговите думи към храбрите бели хора, които са твои гости. Туй казва Барунг. Както и Дебелия, който вече съм пленил, вие бели хора сте герои. Само вие тримата задържахте портата срещу моята армия. С оръжията на белия човек вие ни убивахте отдалеч, тук един и там друг. Накрая с велика магия на гърма, светкавицата и земетресението ни изпращахте с дузини в лоното на нашия бог и разтърсихте стените около нас и от този ад сами избягахте. Сега, о бели хора, това е предложението на Барунг към вас: оставете кучетата абати, маймуните, които бръщолевят и се прикриват, скалните зайци, които търсят безопасност в канарите, и елате при него. Той ще ви даде не само живот, но и всичко, което сърцето ви пожелае — земи, жени и коне. Ще бъдете велики в неговите Съвети и ще живеете весело. Освен това заради вас той ще се постарае да пощади вашия брат Дебелия, чиито очи гледат от черни прозорци, който изригва огън от устата си и хули неприятелите си, както никой мъж не го е правил преди. Да, въпреки че духовниците го осъдиха на пожертвуване при следващото пиршество на Хармак, той ще се постарае да го пощади и може би ще го направи с назначаването му, както Певеца на Египет, за жрец на Хармак и така да го посвети завинаги на бога, с когото наистина той казва, че бил запознат от хиляди години. Това е нашето послание, о бели хора.

Преведох есенцията на тази реч на Орм и Куик. Що се отнася до Македа, от потреперването, разтърсило я при обидите на фунг към племето й, видях, че тя е разбрала всичко, понеже езиците им не се различаваха много. Орм, който по това време бе почти на себе си, отговори:

— Кажи на тези хора да предадат на своя султан, че той е добър старик и че му благодарим много; също съжаляваме, дето бяхме принудени да убием тъй много от тях по начин, който трябва да сметнал за неспортсменски, обаче ние трябваше да го сторим, за да си спасим кожите. Кажи му освен това, че, говорейки лично за себе си, след като изпитах абати отвъд и през пътуването ни, бих желал да приема поканата му. Но макар до сега да не открихме мъже между тях, а само, както казва, маймуни, скални зайци и самохвалковци без боен дух, ние… — и той наведе окървавената си глава пред Македа — намерихме тук една жена с голямо сърце. Ядохме от солта й или сме на път да ядем. За да й служим, пристигнахме от далеч на нейните камили и ако тя благоволи да ни придружи, не можем да я изоставим.

Всичко това аз предадох точно, докато всички и особено Македа слушаха с голямо внимание. Когато те обсъдиха нашите думи, говорителят на пратениците отвърна в смисъл, че мотивите на нашето решение предизвикват пълния им респект и симпатия, особено като се има предвид, че техният народ се съгласява с нашата оценка за характера на предводителката на абати, Дете на Царе. Щом това бе така, те щяха да поправят предложението си, знаейки мнението на техния султан и имайки наистина всички пълномощия.

— Господарке на Мур — продължи той, като се обърна пряко към Македа, — прекрасна дъще на великия бог Хармак и смъртна царице, това, което предложихме на белите хора, предлагаме и на теб. Барунг, нашият султан, ще те направи своя главна съпруга или, ако това не те задоволява, ще се омъжиш за когото пожелаеш. — И може би случайно блуждаещите очи на пратеника се насочиха към Оливър Орм. — Следователно оставете вашите скални зайци, които не смеят да напуснат канарите си, когато само трима пратеници чакат отвън с пръчки — и той хвърли поглед към копието в ръката си — и ела да живееш между мъже. Слушайте, велика господарке. Ние знаем вашия проблем. Твърде много се стараете над безнадеждната задача. Ако не бяхте вие и вашата храброст, Мур щеше да бъде наш преди три години, а той бе наш преди вашето племе да дойде там. Но докато вие не можете да намерите дори стотина бойци да ви помогнат, мислите ли, че мястото е непревземаемо. Може би имате такъв брой и ние не знаем, че те не са тук. Те пазят портите горе. Да, с малобройните ви пленници, чиито сърца са като на техните предци, досега вие се противопоставяхте на цялата мощ на фунг. Когато видяхте, че краят наближава, използувахте вашия женски разум и пратихте за белите хора да дойдат с тяхната магия, като обещахте да им платите с обилно злато от гробниците на вашите стари царе и от скалите на планините.

— Кой ви каза това, о език на Барунг? — запита Македа с нисък глас, като проговори за пръв път. — Човекът от Запад, когото хванахте в плен — този, когото наричате Дебелия ли?

— Не, не, о Валда Нагаста, благородният Черните Прозорци още нищо не ни е споменал, освен различни неща за историята на нашия бог, с когото, както казахме, той изглежда запознат и на когото следователно ние незабавно го посветихме. Обаче има други, които ни съобщават разни неща, защото по време на примирия нашите народи търгуват и страхливците са често шпиони. Например ние научихме, че тези бели хора пристигнаха снощи, макар да не знаехме за тяхната огнена магия. Иначе нямаше да пропуснем камилите — та нали може да има още от нея на тях…

— За ваше успокоение научете, че има… още много — прекъснах го аз.

— А! — отвърна Езика, като клатеше глава със съжаление. — И все пак допуснахте Котката, когото наричате Шадрах, да избяга с камилата на вашия дебел брат. Даже той сам я е дал на него, след като неговата окуцяла. Добре, това е вашият лош късмет и без съмнение Хармак ще ни се сърди днес. Но вашият отговор, о Валда Нагаста, вашият отговор, Розо на Мур?

— Какъв може да е той, о гласове на султана Барунг? — отговори Македа. — Вие знаете, че заради кръвта и клетвата на поста ми съм закълната да защищавам Мур до последния си дъх.

— И ще го сторите — пледираше Езика, — щом го прочистим от маймуни и скални зайци. И скоро бихме го сторили, ако бяхте сред нас. Така ще възвърнем древния си Скален Град, като те поставим пак там за негова Господарка под Барунг и дадем множество поданици, от които да се гордеем.

— Това не може да стане, о Език, защото биха били поклонници на Хармак, а между Йехова, комуто служа, и Хармак има война — отговори тя войнствено.

— Да, благоуханна Пъпка на Розата, има война и трябва да признаем, че първата битка е във вреда на Хармак благодарение на магията на белите хора, и все пак той седи отвън със своята слава, както духовете, служителите му, са го изработили в началото. — И той посочи с копието си към долината на идола. — Знаете нашето предсказание: докато Хармак не се издигне от мястото си и отлети — а където той отиде и фунг трябва да го следват, — до тогава, казвам, ще държим равнините и града с неговото име, с други думи — вечно.

— Вечно е голяма дума, о Уста на Барунг. После тя спря за миг и добави бавно: — Не отхвърчаха ли надалеч някои от портите на Хармак тази сутрин? А какво ще стане, ако и вашият бог би последвал портите си и не се види повече? Или пък какво ще стане, ако земята се отвори и го погълне, така че да слезе до ада, където не можете да го последвате. Или ако планините се срутят и го погребат от погледа ви завинаги, или ако мълниите изригнат и го пръснат на прах?

При тези злокобни думи пратениците потрепераха и лицата им станаха сиви.

— Тогава, о Дете на Царе — отвърна говорителят тържествено, — фунг ще признаят, че вашия бог е по-велик от нашия, чиято слава е отминала.

Така каза той и замълча, като обърна очи към третия пратеник, маскиран с кърпа, с дупки за очите. С бързо движение той свали това було и го хвърли на земята, като откри много благородно лице, не черно като това на поданиците му, а с меден цвят. Той бе на около петдесет години, с дълбоко разположени бляскави очи, извит нос и развята посивяла брада. Златната яка около шията му подсказваше, че рангът му е висок, но забелязахме и второ златно украшение върху челото му, което ни свидетелствуваше, че той е върховен. Защото това украшение не бе друго, а символът на величеството, носено някога от древните фараони на Египет — двойната змия на уресуса, наклонена напред, като че за нападение, каквато бяхме видели върху челото на сфинкса с лъскава глава на Хармак.

Щом той се откри, двамата му придружители скочиха на земята и се проснаха пред него с викове: „Барунг! Барунг!“, докато ние и тримата англичани козирувахме, вероятно несъзнателно, и даже Детето на Царе склони глава. Султанът прие поздравите ни, като издигна копието си.

После проговори с мрачен отмерен глас:

— Валда Нагаста и вие бели хора, синове на велики бащи! Изслушах разговора между вас и моите слуги. Потвърждавам техните слова и добавям към тях: съжалявам, че моите военачалници се опитаха да ви убият миналата нощ. Отправях молитва към моя бог, иначе това нямаше да стане. Добре ми е отплатено за това деяние, тъй като една армия не бива да воюва срещу четирима мъже, даже и ако чрез тайна сила четири мъже могат да победят една армия. Умолявам ви и вас също, о Розо на Мур, да приемете моето приятелство, иначе след кратко време вие скоро ще бъдете мъртви и вашата мъдрост ще загине с вас, защото се уморих от тази малка война срещу шепа хора, които презирам. О, Валда Нагаста! Изрекохте заплахи срещу величеството на Хармак, но той е твърде силен за вас, нито пък могъществото, което може да изхвърли няколко тухли и да пръсне костите на хора, може да го преодолее. Той е оформен от сърцето на планина и държи духа на вечността. Тъй мисля поне аз, но даже и да е предречено другояче, какво ще ви помогне това? Ако е волята на бога да ни напусне заради греховете ни, фунг все пак ще останат да отмъстят за него, преди да го последват. Тогава се кълна пред вас в моето величество и в костите на предците ми, които стоят в пещерите на Мур, че ще пощадя само един от евреите абати — вас, о Дете на Царе — заради благородното ви сърце, и тримата бели хора, вашите гости, ако преживеят битката — заради тяхната храброст и мъдрост. Що се отнася до брат им, Черните прозорци, когото плених, той трябва да бъде пожертвуван на бога, защото съм се заклел в това, освен ако се предадете. В такъв случай ще се помоля за неговия живот на бога, но не зная с какъв резултат. Следователно предайте се и аз даже няма да избия абати. Те ще живеят и ще слугуват на фунг като роби и ще се грижат за славата на Хармак.

— Това може да стане, а може и да не стане! — отговори Македа, като удари по върха на седлото си с малкия си юмрук. — Ще извърши ли Йехова, когото Соломон, моят баща, боготвореше, Йехова на всички поколения, преклонение пред един идол, оформен от ръцете, които той създаде? Моите хора са изхабени. Те забравиха своята вяра и се отклониха от нея, както стори Израел в пустинята. Зная това. Може дори да се случи да е дошло времето за тях да загинат, защото не са вече бойци като някога. Добре, ако е така, нека да умрат свободни, а не като роби. Най-малкото аз, в която тече най-добрата им кръв, не търся твоята милост, о Барунг. Няма да стана играчка в твоя дом, в най-лошия случай, мога да умра, след като съм изпълнила дълга си към моя бог и към тези, които ме Отгледаха. Така ти отговарям като Дете на много Царе. И все пак като жена — добави тя с по-нежен глас, — аз ти благодаря за твоята учтивост. Когато бъда убита, Барунг, ако ми е съдено това, помисли с добро за мен като за тази, която направи всичко възможно срещу огромното превъзходство. — И гласът й се пречупи.

— Това винаги ще направя — отвърна той сериозно. — Свърши ли всичко?

— Не съвсем — отговори тя. — Тези западни повелители давам на вас. Освобождавам ги от тяхното обещание. Защо трябва да загинат за една загубена кауза? Ако те предоставят своята мъдрост на вас — да я използвате срещу мен, изпълнете обещанието си да им запазите живота, а може и на техния брат, вашия пленник. Има и един ваш роб също така. Говорихте за него вие или вашите слуги — Певеца от Египет е името му. Един от тях го познавал като дете. Вероятно няма да откажете свободата и на този човек. — Тя поспря, но Барунг не отговори. — Идете, приятели мои — продължи тя, като се обърна към нас. — Благодаря ви за вашето дълго и трудно пътуване към мен и за удара, който нанесохте заради мен. В отплата ще ви изпратя подарък в злато. Султанът ще се погрижи да стигне безопасно до вашите ръце. Благодаря ви. Бих желала да познавам повече от вас, но може би ще се срещнем отново на война. Сбогом!

Тя спря и аз можах да видя, че ни наблюдава напрегнато през тънкото си було. Султанът също ни наблюдаваше с преценяващ поглед, като гладеше дългата си брада, защото явно тази игра го интересуваше и се чудеше как щеше да завърши.

— Това няма да стане — каза Орм, когато разбра работата. — Хигс никога няма да ни прости, ако се унизим само заради слабия шанс да го спасим от пожертвуване. Той е твърде праволинеен в големите работи. Разбира се, докторе — добави той прекъснато, — вие имате собствени интереси и трябва да решите за себе си. Аз мисля, че мога да говоря и за сержанта.

— Аз реших — отговорих. — Надявам се, че и синът ми никога не би ми простил. Но ако стане другояче, да става каквото ще. Също така и Барунг не даде никакви обещания за него.

— Кажи му тогава — заяви Орм. — Главата ужасно ме боли и искам да си легна — на земята или под нея.

Съобщих нашето решение на султана, макар че, да си кажа право, се чувствувах като човек с нож в сърцето. Защото бе горчиво да достигнеш толкова близо до многогодишното си желание, до любовта на живота и после да изгубиш всякаква надежда, само заради дълга към предводителката на глутница изтощени псета, на която се бе случило да даде обещание, за да достигне точно такава цел. Ако можехме да се предадем с чест, най-малкото щях да видя сина си, когото сега можеше и никога да не видя. Обаче едно нещо добавих по моментно хрумване, а именно: молбата султанът да разкаже на професора всяка дума, която бе изречена тук, та каквото и да му се случи, да можеше той да знае точното положение.

— Кълна се в Хармак — каза Барунг, когато чу всичко. — Колкото щях да бъда разочарован във вас, ако бяхте отговорили по друг начин, след като една жена ви посочи пътя. Слушал съм за вас англичаните преди — араби и търговци са ми разказвали. Например имаше един, който умря при защитата на един град срещу поклонник на пророка там долу при Хартум на Нил. Голяма смърт, казваха ми, велика смърт, за която вашият народ отмъсти по-късно. Аз не повярвах напълно на тази история и желаех да отсъдя за нея от вас. Отсъдих, бели повелители, отсъдих и съм сигурен, че вашият дебел брат, Черните прозорци, ще бъде горд с вас, даже и в челюстите на лъва. Не се страхувайте, той ще чуе всяка дума. Певецът на Египет, който изглежда, че може да говори на езика му, ще му разкаже историята и ще направи песен от нея, която да се пее върху вашите почетни гробове. А сега сбогом! Дано ми се удаде случаят да кръстосам сабя с един от вас, преди всичко да свърши. Това няма да стане още, защото имате нужда от почивка, особено онзи висок божи син, който е ранен. — И той посочи Орм. — Дете на Царе със сърце на царе, позволи ми да целуна ръката ти и да те отведа обратно при твоя народ, за който бих желал да е по-достоен за теб. А, да! Бих искал да бяхме твоя народ.

Македа протегна ръката си и като я взе, султанът едва докосна пръстите й с устните си. После, като още ги държеше, тръгна с нея към прохода. Когато се приближихме до входа му, където абати се бяха скупчили и наблюдаваха нашето съвещание, чух ги да мърморят: „Султанът, самият султан!“ и видях принц Джошуа да прошепва няколко забързани думи на офицерите около него.

— Внимавайте, докторе — каза Куик на ухото ми. — Ако не се лъжа, тази свиня ще изиграе някакъв номер.

Едва бе изказал тези думи, когато с войнствени крясъци и с извадени саби Джошуа и група от придружителите му галопираха напред и обградиха нашата малка група.

— Предай се сега, Барунг! — изрева Джошуа. — Предай се, или умри!

Султанът се взря в него изненадан, а после отговори:

— Ако имах някакво оръжие (той бе захвърлил копието си, когато взе Македа за ръка), сигурно един от вас щеше да умре, о Прасе в човешки дрехи! — После той се обърна към Македа и добави: — Дете на Царе, знаех, че този ваш народ е страхлив и предателски, но така ли ги търпите да се отнасят с посланици под знамето на мира.

— Не е така, не е така! — извика тя. — Чичо мой Джошуа, вие ме безчестите. Нанасяте срам, презрение и укор на нашия народ. Отстъпете султанът на Фунг да си отиде свободно.

Обаче те не поискаха. Цената бе твърде висока, за да се изостави леко.

Ние се спогледахме.

— Това съвсем не е по правилата — каза Орм. — Ако те го заловят, ще бъдем дамгосани с тяхното извънредно черно петно. Бутнете камилата си отпред, сержанте, и ако този нещастник Джошуа опита някакви номера, забийте един куршум в него.

Куик не се нуждаеше от второ подканяне. Той сръга ребрата на камилата си с приклада на пушката и се отправи пряко към Джошуа с вик:

— Махни се от светлината, Свиньо! — В резултат на това конят на принца се подплаши и се изправи на задни крака толкова високо, че ездачът му се плъзна през опашката и тупна на земята. Това бе жалка гледка при неговите великолепни дрехи и оръжие.

Като се възползвахме от объркването, което се получи, ние обградихме султана и го съпроводихме извън тълпата обратно до придружителите му, които, като видяха, че нещо не е наред, галопираха насреща ни.

— Аз съм ваш длъжник — каза Барунг, — но, о бели хора, направете за мен още нещо: върнете се, умолявам ви, при това прасе в ризница и му кажете, че Барунг султанът на фунг, е разбрал от поведението му, че желае да го предизвика в единична схватка и като го вижда напълно въоръжен, го чака тук, и то сега.

Аз отидох веднага с посланието. Обаче Джошуа бе твърде хитър, за да бъде въвлечен в подобна опасна авантюра. Нищо, отвърна той, не би му доставило по-голямо удоволствие, отколкото да отсече главата на този кучешки благороден шейх. Но за нещастие по вина на един от нас чужденците той бе хвърлен от коня си и наранил гърба си. Така че едва можел да стои, а още по-малко да се бие на дуел. Аз се завърнах с този отговор, на който Барунг само се усмихна и не каза нищо. Свали от врата си една златна верижка и я предложи на Куик, който, както се изрази той, бе принудил принц Джошуа да покаже ездитно майсторство, ако не своята храброст. После ни се поклони, на всеки поотделно, и преди абати да се решат да го последват или не, загалопира с придружителите си към Хармак.

Това беше нашето представяне на Барунг, султанът на фунг, варварин с много достойнства, между които храброст, щедрост и разбиране на тези качества даже у неприятеля. Достойнства, усилени навярно от кръвта на майка му, за която ми казваха, че била арабка от благородно потекло, пленена от фунг във война и дадена за жена на бащата на Барунг.