Разказът на Прислужницата

Исторически бележки

Частична извадка от протокола на Дванайсетия симпозиум по Галаадски изследвания, проведен в рамките на конгреса на Международната историческа асоциация в Университета в Динай, Нанавит, на 25 юни 2195 година.

Председател: професор Мариан Лунен сърп, катедра по антропология на европеидната раса, Университет в Динай, Нанавит.

Докладчик: професор Джеймс Дарси Пейшото, директор на Архивите на XX и XXI век, Университет Кеймбридж, Англия.

ЛУНЕН СЪРП:

За мен е удоволствие да приветствам всички вас тук тази сутрин и се радвам, че толкова много хора дойдоха за доклада на професор Пейшото — сигурна съм, че ще бъде увлекателен и смислен. Ние от Асоциацията за изучаване на Галаад вярваме, че този период заслужава да бъде изследван, защото в крайна сметка промени картата на света, особено в нашето полукълбо.

Преди да продължим обаче, няколко съобщения. Риболовната експедиция ще се проведе утре, както е предвидено, а онези, които не са си донесли подходящо облекло за дъжд и репелент срещу насекоми, могат да се снабдят с необходимото на рецепцията срещу минимално заплащане. Разходката сред природата и Костюмираната спявка са преместени за вдругиден, защото непогрешимият професор Джони Бягащото куче ни увери, че тогава времето ще се оправи. Позволете да ви напомня, че и други мероприятия, организирани от Асоциацията за изучаване на Галаад, са достъпни по време на този конгрес и на Дванайсетия симпозиум. Утре следобед професор Гопал Чатерджи от катедрата по западна философия на Университета в Барода, Индия, ще говори за „Елементи от Кришна и Кали60 в държавната религия от ранния Галаадски период“, а в четвъртък сутринта ще има презентация от професор Зиглинда ван Бюрен от катедрата по военна история на Университета в Сан Антонио, Република Тексас. Професор Ван Бюрен ще изнесе несъмнено увлекателна илюстрирана лекция за „Варшавската тактика61: политики за обсада на градския център по време на Галаадските граждански войни“. Сигурна съм, че всички бихме желали да присъстваме. Напомням и на нашия докладчик, макар най-вероятно да не се налага, да се вмести в отреденото време, за да има възможност за въпроси. Едва ли някой иска да пропусне обяда, както се получи вчера. (Смях.)

Професор Пейшото не се нуждае от представяне, защото всички добре го познаваме, ако не лично, то чрез публикациите му, сред които са „Закони, ограничаващи частните разходи през вековете: анализ на документи“ и известното му проучване „Иран и Галаад: две монотеокрации от края на XX век през призмата на лични дневници“. Както знаете, заедно с професор Нотли Уейд, също от Кеймбридж, той е един от редакторите на ръкописа, който ще разглеждаме днес, и изигра огромна роля за неговия превод, снабдяване с обяснителен апарат и издаване. Докладът му е озаглавен „Проблеми на идентификацията в Разказът на Прислужницата“.

Професор Пейшото.

Аплодисменти.

ПЕЙШОТО:

Благодаря ви. Сигурен съм, че снощи на вечеря всички сме се насладили на лъчеперката си, както сега се наслаждаваме на лъчите на очарователната Лунен сърп. Използвам думата „насладили“ в два различни смисъла, като изключвам отживелия трети. (Смях.)

Но да бъдем сериозни. Както подсказва заглавието на скромния ми доклад, бих искал да разгледам някои проблеми, свързани със soi-disant62 ръкопис, вече добре известен на всички вас със заглавието „Разказът на Прислужницата“. Казвам soi-disant, защото не сме намерили оригинала на текста. Строго погледнато, когато го открихме, изобщо не беше ръкопис и нямаше заглавие. То — „Разказът на Прислужницата“ — беше добавено впоследствие от професор Уейд, донякъде в чест на великия Джефри Чосър, но онези от вас, които са общували с професор Уейд неофициално като мен, ще разберат твърдението ми, че вложеният подтекст не е случаен, особено предвид съмнителния характер на всеки така наречен „разказ“ от онзи период на развитие на галаадското общество, който разглежда и нашата сага. (Смях и аплодисменти.)

Този текст — колебая се дали да го нарека „документ“ — е намерен на мястото на някогашния град Бангор, който преди установяването на галаадския режим се е намирал в щата Мейн. Знаем, че този град бил важна междинна спирка от така наречената Нелегална женизница, впоследствие наречена от някои историци шегобийци „Нелегалната парясница“. (Смях, ропот.) По тази причина нашата асоциация проявява силен интерес към него.

В оригиналния си вид находката се намираше в метално шкафче, произведено за американската армия вероятно около 1955 година. Този факт сам по себе си няма значение, защото е известно, че такива шкафчета нерядко били разпродавани като „военен резерв“ и поради това са били широко разпространени. Във въпросното шкафче, запечатано с лепенка, каквито навремето използвали за пощенските пратки, се намираха приблизително трийсет аудиокасети, вече доста остарели през осемдесетте или деветдесетте години след разпространението на компактдисковете.

Напомням ви, че това не е първото подобно откритие. Несъмнено сте запознати например с така наречените „Мемоари на А. Б.“, намерени в гараж в предградие на Сиатъл, и с „Дневника на П.“, изкопан по случайност по време на строителството на нов молитвен дом край някогашния град Сиракюз, Ню Йорк.

С професор Уейд бяхме много развълнувани от новото откритие. За щастие, няколко години преди това, с помощта на нашия превъзходен антиквар-техник, бяхме реконструирали машина, на която да бъдат прослушвани такива записи, затова веднага се заловихме с трудоемката задача по транскрибирането.

В сбирката имаше общо около трийсет записи с различно съотношение между музика и слово. Общо взето, всяка касета започва с две-три песни, несъмнено за камуфлаж, после музиката прекъсва и зазвучава глас. Гласът е женски и според нашите експерти сонографи е един и същ от начало до край. Етикетите по касетите са автентични за периода, датират, естествено, малко преди началото на ранната Галаадска епоха, защото светската музика е поставена под забрана от режима. Например има четири касети, озаглавени „Златните години на Елвис Пресли“, три с „Фолклорни песни от Литва“, три „Бой Джордж се разкрива“ и две „Нежните струни на Мантовани“, както и отделни записи: любимото ми заглавие е „Туистит Систърс в Карнеги Хол“.

Макар етикетите да бяха автентични, невинаги бяха залепени на касетата със съответните записи. Освен това записите не бяха в определен ред, а просто на дъното на шкафчето, неномерирани. Затова на мен и на професор Уейд ни предстоеше да подредим словесните откъси в реда, в който, изглежда, вървяха, но както съм изтъквал другаде, всяка такава подредба стъпва на известни догадки и следва да се смята за приблизителна и подлежаща на допълнителни изследвания.

Когато вече разполагахме с транскрипция на текста от звукозаписа — а се наложи да го прегледаме няколко пъти поради трудности, свързани с акцента, неясни позовавания и архаизми — трябваше да вземем решение относно същината на материала, който бяхме придобили с цената на толкова усилия. Изправени бяхме пред няколко възможности. Първо, записите да са фалшификат. Както знаете, има няколко случая на такива фалшификати, за които издателства са плащали огромни суми, заслепени от желание да забогатеят от сензационните текстове. Изглежда, че някои периоди от историята бързо се превръщат и за другите общества, и за техните наследници в неособено поучителна легенда и повод за доста лицемерно самодоволство. Ако ми позволите едно редакторско отклонение, нека да кажа, че по мое мнение трябва да бъдем предпазливи в моралната си преценка на галаадците. Вече сме се убедили извън всяко съмнение, че подобни преценки не са задължително свързани с конкретна култура. Освен това галаадското общество се е намирало под огромен натиск, демографски и друг, и е било подвластно на многобройни фактори, от които ние, за щастие, не сме толкова зависими. Работата ни не е да осъждаме, а да вникваме. (Аплодисменти.)

Но да се върнем на темата: записи като този обаче трудно се фалшифицират убедително, а експертите, които ги изследваха, ни увериха, че самите предмети са оригинални. Несъмнено самият запис, налагането на гласа върху музикалния запис, не може да бъде направен през последните петстотин и петдесет години.

В такъв случай, ако допуснем, че записите са автентични, какво да кажем за природата на самия разказ? Очевидно той няма как да е записан през периода, за който разказва, защото, ако авторката предава истината, тя не е имала на разположение касетофон и касети, нито място, където да ги скрие. Освен това разказът демонстрира елементи на обмисляне, което според мен изключва синхронността. Има усещане за припомняне на емоции63 и дори за умиротвореност, поне постфактум.

Имахме чувството, че ако установим самоличността на разказвача, може би ще намерим обяснение как се е появил този документ — нека го нарека така за краткост. За тази цел проучването ни тръгна в две посоки.

Първо, опитахме с помощта на старите планове на град Бангор и други запазени документи да идентифицираме тогавашните обитатели на къщата, където бе направено откритието. Смятахме, че вероятно къщата е била скривалище по маршрута на Нелегалната женизница през онзи период, а нашата авторка е била укривана там, например в тавана или в мазето, няколко седмици или месеци, през които е имала възможност да направи записите. Разбира се, нямаше доказателство, което да изключи вероятността записите да са преместени на въпросното място, след като са били направени. Надявахме се да успеем да намерим потомците на евентуалните обитатели на къщата, които пък да ни отведат до друг материал: дневници може би или дори семейни истории, предавани през поколенията. За жалост, тази следа не доведе доникъде. Вероятно тези хора, ако изобщо са имали връзка с нелегалната верига, са били открити и арестувани, а в този случай свързаните с тях документи са били унищожени. Затова подходихме от друга страна. Потърсихме записи от този период, опитахме се да свържем известните исторически личности с хората, които се появяват в разказа на нашата авторка. Запазените архиви от този период са откъслечни, защото режимът в Галаад е изтривал съдържанието на компютрите и е унищожавал печатните материали след различните чистки и вътрешни бунтове, но все пак някои печатни материали са запазени. Някои наистина са били пренесени тайно в Англия, за да бъдат използвани за пропаганда от различните организации в защита на жените, каквито по онова време има много на Британските острови.

Не хранехме никаква надежда да проследим директно самата авторка на повествованието. От вътрешните сведения ставаше ясно, че тя е била сред първата вълна жени, използвани с цел възпроизводство и зачислявани при хората, които се нуждаят от техните услуги и които могат да си ги подсигурят благодарение на принадлежността си към елита. Режимът незабавно създал фонд от такива жени посредством простичката тактика да обяви за прелюбодейство всички втори бракове и извънбрачни връзки, да арестува партньорките в тях и на основание на тяхната нравствена непригодност да отнеме децата им и да ги даде за осиновяване на бездетните семейства от горните ешелони на управлението, които на всяка цена искали потомство. (В средния период тази политика обхваща и всички бракове, които не са сключени в държавната църква.) Така мъже на високи постове в режима са имали възможност да избират измежду жени, доказали своите възпроизводителни способности, след като са родили едно или две здрави деца — желана особеност в епохата на силно намалялата раждаемост сред европеидната раса — явление, наблюдавано не само в Галаад, но и в повечето северни европеидни общества от онзи период.

Причините за този упадък изобщо не са ясни. Част несъмнено се дължат на широко разпространените разнообразни средства за контрол над раждаемостта, включително абортите, непосредствено преди галаадския период. Следователно някои от случаите на безплодие са причинени умишлено и вероятно това обяснява различната статистика за европеидите и другите раси, но други не са. Едва ли е нужно да ви напомням, че това е епохата на устойчивия щам на сифилис и на епидемията от СПИН, които се разпространяват масово сред населението и изваждат голям брой сексуално активни млади хора от групата на способните на възпроизводство. Мъртвородените деца, помятанията и генетичните деформации са широко разпространени и се увеличават, а тенденцията е свързана със злополуки в различни ядрени централи, закривания и случаи на саботаж, характерни за периода, както и на течове от хранилища на химично и биологично оръжие и сметища за токсични отпадъци, каквито има хиляди — законни и незаконни, в някои случаи такива материали се изхвърляли направо в канализацията, а също и с безконтролната употреба на химически инсектициди, хербициди и други аерозоли.

Каквито и да са причините обаче, последиците са видими и режимът в Галаад не е единственият, който реагира спрямо тях. Румъния например изпреварила Галаад през осемдесетте, като забранила всички видове контрол над раждаемостта, наложила задължителни тестове за бременност на населението от женски пол и обвързала служебното повишение и увеличаването на заплатата с плодовитостта.

Нуждата от родилни услуги, ако мога да ги нарека така, вече била налице през Галаадския период, където била неудачно удовлетворявана посредством „изкуствено осеменяване“, „репродуктивни клиники“ и „сурогатни майки“, ангажирани за целта. В Галаад забранили първите две като противоречащи на религията и наложили третата поради наличието на библейски прецеденти. Поради това заменили серийната полигамия, разпространена в предгалаадския период, с по-стара разновидност на едновременна полигамия, практикувана в ранните времена на Стария завет и в бившия щат Юта през деветнайсети век. Както знаем от историята, никоя нова система не може да се наложи над старата, без да възприеме много от нейните елементи, както например в средновековното християнство откриваме езически елементи, а руското КГБ възниква от царските тайни служби. Галаад не е изключение от правилото. Расистките политики например имат своите здрави корени в предгалаадския период, а расистките опасения са част от емоционалния заряд, направил галаадския преврат толкова успешен.

В такъв случай нашата авторка е една от многото и може да бъде разглеждана в по-широките очертания на онзи исторически момент, от който вече е част. Какво друго знаем за нея обаче освен възрастта ѝ, някои физически особености, които могат да са на всеки, и мястото, където живее? Немного. Изглежда, била образована жена, доколкото може да се нарече образован всеки възпитаник на колеж от Северна Америка по онова време. (Смях, откъслечен ропот.) Само че такива с лопата да ги ринеш, както се казва, така че това не ни помогна. Не е сметнала за необходимо да спомене истинското си име, а всички официални данни за нея сигурно са били унищожени в Центъра за преквалификация „Рахил и Лия“. Името Фредова не ни ориентира, защото подобно на Гленова и Уорънова е име, образувано от името на съответния господин. След като жените станат част от домакинството на съответния Командир, те получават такива имена, които после, когато го напуснат, им биват отнемани.

Другите имена в документа са също толкова безполезни за установяването на самоличността на хората. Ударихме на камък с Люк и Ник, както и с Мойра и Джанин. И бездруго е голяма вероятността те да са били псевдоними, възприети като защитна мярка за съответните хора, в случай че записите бъдат намерени. Ако е така, това би подкрепило мнението ни, че записите са направени в границите на Галаад, а не извън тях, и после тайно са били препратени обратно, за да подпомогнат нелегалната организация „Мейдей“.

След като елиминирахме тези вероятности, остана само една. Ако успеехме да идентифицираме загадъчния Командир, щяхме да постигнем известен напредък. Допускахме, че човек на толкова висок пост вероятно е бил участник в първите свръхсекретни мисловни центрове на „Синовете на Яков“, създали концепцията за философията и социалната структура на Галаад. Те били организирани скоро след официалното признаване на патовото положение във въоръжаването на свръхсилите и подписването на секретното Споразумение за сферите на влияние, осигурило на свръхсилите свободата да се справят без външна намеса с растящия брой въстания в собствените си граници. Официалните данни за събранията на „Синовете на Яков“ са унищожени след Голямата чистка от средния период, дискредитирала и премахнала огромен брой от първите създатели на Галаад. Разполагаме обаче с известна информация от кодирания дневник на Уилфред Лимпкин, един от социобилозите от периода. Както знаем, социобиологичната теория за полигамията била използвана като научна обосновка за някои от другите практики на режима, както по-ранни идеологии използвали теорията на Дарвин.

От материалите на Лимпкин знаем, че възможните варианти са два, тоест две имена включват в себе си „Фред“: Фредерик Р. Уотърфорд и Б. Фредерик Джъд. Не са запазени и снимки на нито един от двамата, но Лимпкин описва втория като наперено нищожество, цитирам: „… човек, за когото предварителната игра е онова, което правиш на игрището за голф“. (Смях.) Самият Лимпкин не доживява създаването на Галаад, а дневникът му е на наше разположение, защото той предвидил собствената си кончина и го поверил на снаха си в Калгари.

Уотърфорд и Джъд се отличават с особености, които привлякоха вниманието ни. Уотърфорд имал опит в проучванията на пазара и според Лимпкин бил главният създател на женските костюми и автор на предложението Прислужниците да се обличат в червено, което, изглежда, заимствал от униформите на германските военнопленници в канадските военни лагери през Втората световна война. Той явно е и автор на термина „вселинч“, който заимствал от тренировъчна програма през последната третина на века. Ритуалът за колективното изнасилване обаче бил заимстван от английски селски обичаи през седемнайсети век. Избавленията също може би са негова идея, макар че по време на учредяването на Галаад те вече били разпространени след възникването си във Филипините и се превърнали в общо название за отстраняването на политическите врагове по принцип. Вече неведнъж съм изтъквал, че в Галаад няма почти нищо истински оригинално и автентично — гениалността на замисъла е в синтеза.

Джъд, от друга страна, явно не се интересува толкова от външната форма, колкото от тактиката. Той предлага използването на загадъчния памфлет на ЦРУ относно дестабилизацията на чуждестранните правителства като стратегически наръчник за „Синовете на Яков“, пак той съставя и списъка на видни „американци“ от периода. Има подозрения, че е организирал и Президентското клане, което вероятно е изисквало максимално инфилтриране в системата за сигурност около Конгреса и без което Конституцията никога не би била отменена. Земите на предците и еврейските кораби с бежанци също са били по негов замисъл, както и идеята за приватизиране на репатрирането на евреите, в резултат на което не един кораб с евреи изхвърля съдържанието си на дъното на Атлантика, за да увеличи печалбите. Съдейки по онова, което ни е известно за Джъд, фактът ни най-малко не би го смутил. Той бил привърженик на строгата политика, а Лимпкин му приписва твърдението: „Най-голямата ни грешка беше, че ги научихме да четат. Няма да я повторим.“

На Джъд се приписва заслугата за създаването на формата, макар не на името, на ритуала на Вселинча с обосновката, че това е не само ужасяващ и ефективен начин за елиминиране на подривните елементи, но и че ще функционира като отдушник за поданичките на Галаад. Известна е печалната полза от изкупителните жертви в историята64, а ритуалът вероятно носел облекчение на Прислужниците, контролирани строго през останалото време — възможността от време на време да разкъсат един мъж с голи ръце. Практиката била толкова популярна и ефикасна, че към средата на периода станала нещо обичайно — провеждали я четири пъти годишно в дните на равноденствие и на слънцестоене. В нея се долавя отглас от ритуалите за плодородие в ранните култове към богинята на Земята. Както чухме вчера по време на обсъжданията в секцията, макар Галаад да има несъмнено патриархална форма, понякога съдържанието е матриархално, подобно на части от социалната тъкан, които са го породили. Създателите на Галаад знаят, че за да наложиш ефективна тоталитарна система или въобще някаква система, трябва да предложиш известни свободи и облаги, поне на привилегированите, в замяна на онези, които отнемаш.

В тази връзка са уместни няколко коментара относно женската агенция за контрол, известна като „Лелите“. Според материалите на Лимпкин Джъд още от самото начало бил на мнение, че най-уместният и най-ефикасен начин жените да бъдат контролирани във възпроизводството и навсякъде другаде, е да ги контролират други жени. Съществуват многобройни исторически прецеденти, всъщност няма империя, наложена със сила или по друг начин, която да не притежава тази особеност: контрол над коренното население чрез собствените му представители. В Галаад има много жени, желаещи да бъдат Лели поради искрената им вяра в така наречените „традиционни ценности“ или заради получаваните облаги. Когато властта е ограничена, дори мъничко власт изкушава. Има и един отрицателен стимул — бездетните, безплодните или по-възрастните жени, които не са омъжени, можели да работят като Лели и така да се избавят от вероятността да бъдат елиминирани и изпратени в Колониите, населени от мобилни групи хора, използвани предимно като заменяеми чистачи на токсични отпадъци, които понякога изпълняват и не толкова рискована работа — например берат памук или плодове.

Идеята е на Джъд, но прилагането носи отпечатъка на Уотърфорд. Кой друг от мозъчния тръст на „Синовете на Яков“ би родил идеята Лелите да носят имена на търговски продукти, използвани от жените през предгалаадския период, и поради това — звучащи познато и успокоително: названия на козметични серии, сладкарски смеси, замразени десерти и дори лекарства? Блестящо хрумване, което потвърждава мнението ни, че Уотърфорд в разцвета на силите си бил изключително изобретателен човек. Посвоему и Джъд бил такъв.

Известно е, че и двамата господа били бездетни и поради това им се полагала Прислужница за създаване на поколение. В доклада си „Понятието за «семе» в ранен Галаад“ с професор Уейд предлагаме хипотезата, че и двамата Командири били изложени на въздействието на вирус, предизвикващ стерилитет, разработен чрез тайни експерименти със заушки и присъединяване на гени и предназначен за инжектиране в хайвера, с който снабдявали високопоставени служители в Москва. (Експериментът е прекратен след Споразумението относно сферите на дейност, защото вирусът се оказва прекалено неконтролируем и поради това опасен за мнозина, въпреки желанието на някои среди да го разпространят в Индия.)

Нито Джъд, нито Уотърфорд обаче били женени за жена, която преди била известна като Пам или като Серина Джой. Последното име, изглежда, е злонамерено хрумване на авторката на ръкописа. Съпругата на Джъд се казвала Бамби Бей, а на Уотърфорд — Телма. Последната обаче преди била телевизионна водеща като описаната от авторката ни. Знаем това от Лимпкин, който на няколко пъти го споменава. Режимът предприема мерки да прикрива подобни минали простъпки на съпругите на елита.

Като цяло свидетелствата са в полза на Уотърфорд. Знаем например, че кончината му е настъпила скоро след събитията, описани от авторката, по време на една от ранните чистки: бил обвинен в либерални тенденции, в притежание на значителна сбирка забранени еретични материали — изобразителни и литературни — и в укриването на подривен елемент. Това се случило, докато режимът още излъчвал съдебните процеси по телевизията, преди да започне да ги провежда тайно, затова събитията са записани в Англия посредством сателит и в архивите ни беше съхранен такъв запис. Кадрите с Уотърфорд не са с добро качество, но са достатъчно ясни, за да установим, че косата му е прошарена.

Що се отнася до подривния елемент, в чието укриване е обвинен Уотърфорд, възможно е да става дума за самата Фредова, защото бягството ѝ би я поставило в тази категория. По-вероятно става дума за Ник, който според доказателствата от записа сигурно е помогнал на Фредова да избяга. Начинът, по който успява да го направи, го определя като член на неясната нелегална организация „Мейдей“, която не съвпада напълно с Нелегалната женизница, но има връзки с нея. Последната е спасителна организация, а първата — полувоенно формирование. Известно е, че много членове на „Мейдей“ са проникнали на най-високите нива във властовите структури на Галаад, а настаняването на един от тях като шофьор при Уотърфорд със сигурност се оказало сполучлив ход. Двойно сполучлив, защото Ник вероятно бил и Око, какъвто често бил случаят с шофьорите и личната прислуга. Разбира се, Уотърфорд вероятно е знаел това, но тъй като високопоставените Командири автоматично били и директори на Очите, надали е обръщал сериозно внимание и не е допуснал този факт да възпрепятства нарушаването на незначителни правила. Като повечето Командири в ранен Галаад, впоследствие станали обект на чистка, той смятал поста си за неуязвим. В средния период на Галаад поведението им става по-предпазливо.

Такива са нашите догадки. Дори да сме прави, тоест ако Уотърфорд е въпросният Командир, остават много празноти. Някои от тях би могла да запълни анонимната ни авторка, ако е имала различна настройка. Би могла да ни разкрие повече за събитията в Галаадската империя, ако е притежавала инстинктите на репортер или на шпионин. Какво не бихме дали сега дори за двайсетина страници разпечатка от личния компютър на Уотърфорд! Колко признателни щяхме да бъдем, ако богинята на историята бе благоволила да ни подхвърли дори жалки трохички!

Що се отнася до съдбата на нашата авторка, тя остава неясна. Била ли е прехвърлена през границата на Галаад в тогавашна Канада, стигнала ли е до Англия? Би било разумно, тъй като по онова време Канада не желае да настройва враждебно могъщата си съседка, поради което арестува и екстрадира такива бежанци. Ако е така, защо не е взела със себе си записания си разказ? Може би пътуването било внезапно, може би се е опасявала, че ще бъде заловена. Ако действително е успяла да се добере до Англия, защо не е направила историята си публично достояние, както са сторили мнозина други, пристигнали в свободния свят? Може би се е страхувала от репресивни мерки срещу Люк, ако изобщо е още жив (което е малко вероятно), и дори срещу дъщеря си, защото режимът в Галаад не се колебае да прибягва до подобни мерки и ги използва да обезсърчава разобличаваща публичност в чужбина. Известно е, че не един непредпазлив бежанец в чужбина е получил ръка, ухо или крак във вакуумирана опаковка, скрита например в кутия с кафе. Или пък авторката била сред избягалите Прислужници, които трудно се приспособили към живота на свобода, когато се добрали до него след защитеното си предишно съществуване. Възможно е да е станала много саможива. Не знаем.

Можем само да градим предположения и относно мотивите на Ник да организира бягството ѝ. Допускаме, че връзката на предишната ѝ спътница Гленова с организацията „Мейдей“ била разкрита, което поставило в опасност и самия него, защото като член на Очите той прекрасно знаел, че Фредова също ще бъде разпитана. Наказанието за непозволен сексуален контакт с Прислужница било сурово, статутът му на Око нямало да го предпази. Обществото на Галаад било изтъкано от интриги и всеки можел да използва дадена постъпка, за да навреди на свой неоповестен враг в режима. Разбира се, самият Ник би могъл да я убие, и сигурно това би бил по-разумният курс на действие, но човешкото сърце все пак е значим фактор, а доколкото ни е известно, жената допускала вероятността да е бременна от него. Кой мъж от галаадския период би отхвърлил шанса да бъде баща — нещо толкова рядко и толкова високо ценено? Ето защо Ник извикал спасителен отряд Очи, които може да са били, а може и да не са били истински Очи, но със сигурност се намирали под негово разпореждане. Постъпка, с която най-вероятно е предизвикал собственото си падение. Това също няма как да узнаем.

Дали нашата разказвачка е успяла да се добере до външния свят и да си изгради нов живот? Или са я намерили в таванското ѝ укритие, арестували са я, изпратили са я в Колониите или „При Йезавел“, или дори са я екзекутирали? Колкото и да е красноречив нашият документ обаче, по тези въпроси той мълчи. Можем да призовем Евридика от света на мъртвите, но не можем да я принудим да отговори. А обърнем ли се, я зърваме само за миг, преди да ни се изплъзне и да избяга. Доколкото е известно на историците, миналото е необятна еклива тъмнина. Гласове може и да достигат до нас оттам, но думите им са пропити от непроницаемостта на матрицата, от която са породени. Колкото и да се опитваме, невинаги сме в състояние да ги дешифрираме прецизно на по-ярката светлина на своя ден.

Аплодисменти.

Някакви въпроси?