Рени

ПРОЛОГ

Пролетта на 1876 година

През повечето време Джарет Съливан се радваше на щастливата непредсказуемост на живота. Точно този следобед показваше определена склонност към прищевки. Как иначе би могло да се обясни присъствието му в Манхатън, а още повече — в сградата на Уърт? Той се готвеше да влезе в светилището на един от най-влиятелните хора в страната. Него, Джарет Съливан, сина на ирландски работник и учителка от Канзас, го делеше само една врата от Джон Макензи Уърт.

— Не е от обичайната паплач — промърмори той.

— Какво? — попита Итън Стоун с неспокоен глас.

— Нищо.

Джарет чувстваше настроението на приятеля си. Не си спомняше някога Итън да е бил толкова напрегнат. Джарет свали шапката си и я тръсна в бедрото си. Прахолякът, насъбран по време най-дългото им пътуване по железниците от Сейнт Луис до Ню Йорк, се разхвърча във въздуха и се събра в слънчевия лъч, дебел колкото молив. Джарет отново нахлупи черната си филцова шапка и направи с показалеца си вдлъбнатина на периферията й. Ботушите му потракваха леко по излъскания дървен под, докато двамата с Итън прекосяваха коридора. Мъжделивите газени лампи примигваха при движението им. Джарет разсеяно прокара ръка по външната страна на палтото си, докато стигна до пистолета на хълбока си.

— Няма да имаш нужда от това — каза Итън, който забеляза движението на Джарет с периферното си зрение. — Няма да има никакво насилие.

— Щом казваш.

Неподвижен, той отпусна ръката си. Джарет знаеше, че Итън идва при Джей Мак с добри намерения; но той не знаеше дали това има значение за Джей Мак. Джарет нямаше високо мнение за стратегията на Итън. Да се срещнеш с бащата на жената, която си отвлякъл и прелъстил, не му изглеждаше добър план. Посъветва Итън да се откаже, но не постигна нищо. Най-доброто, което можеше да направи накрая, бе да предложи на приятеля си да го покрива. Итън каза, че не очаква насилие, но Джарет разбираше, че Джон Макензи Уърт трябва да мисли за репутацията си. Твърде вероятно бе да смята, че привилегия на бащата е да застреля един федерален съдия-изпълнител, поставил дъщеря му и всъщност цялото му семейство в смъртна опасност. Джарет не завиждаше на положението на Джей Мак. Знаеше, че някои биха казали, че железопътният магнат заслужаваше съдбата, която му бе отредена, защото през по-голямата част от живота си Джей Мак бе погазвал божиите заповеди. Джарет си мислеше, че това е така, защото този човек имаше пет дъщери. За какво душевно спокойствие можеше да се говори тук?

Итън имаше отношение само към една от дъщерите: Мери Майкъл. Безопасността на останалите четири бе задължение на Джарет. Той започна да ги изброява на пръсти:

— Мери Франсис, Мери Маргарет, Мери Скайлър, Мери… Мери…

— Рене — каза Итън. — Мери Рене. Майкъл казва, че я наричат Рени.

— Рени — повтори Джарет. Той се замисли за момент, после повдигна рамене: — Когато искам някоя от тях да дойде, просто ще викна: „Мери!“ И тогава всички ще дотърчат.

Устните на Итън се повдигнаха в пресилено весела усмивка:

— Ако някоя от тях дойде, да не говорим пък, че ще дотича… Добре, дявол да го вземе, Джарет, открий сам. Както направих аз.

Джарет се засмя. Слънчевите бръчици в ъгълчетата на очите му се задълбочиха. Усмивката му изчезна едва когато забеляза, че напрежението на Итън се появява отново. Той отмести поглед от Итън и чак сега разбра къде се бяха озовали.

Буквите на матираното стъкло бяха лъскаво черни и обрамчени със злато. „Джон Макензи Уърт“ Това беше всичко. Никъде не беше написано: „Собственик. Североизточни железопътни линии“. Това би било разсипия на черна боя и златно фолио. Почти всеки в страната знаеше за Джей Мак. Неговите железници придвижваха нацията. Джарет Съливан откри, че е неудобно впечатлен. „По дяволите — помисли си той. — До какво ме доведе приятелството ми с Итън Стоун сега?“

Итън завъртя топката на стъклената врата и двамата влязоха вътре.

Секретарят на Джей Мак ги изгледа внимателно. Движението на главата му беше неестествено като почернените му мустаци.

— С какво мога да ви помогна… господа?

Усмивката на Джарет се появи отново, този път — иронична. Очевидно секретарят не отдаваше голямо значение на измачканите им връхни дрехи и шапките им с ленти за попиване на потта. „Досаден малък подлизурко“ — помисли си Джарет. Той позволи на Итън да се ръкува с него. Също така позволи на подлизуркото да хвърли поглед и на ремингтона му.

Джон Макензи Уърт се завъртя в голямото си кожено кресло, когато вратата на кабинета се отвори. Кожата, с цвят на тъмно червено бургундско, съхраняваше аромата на дим от пури. Това му харесваше дори и след като се бе отказал от пурите седем месеца по-рано. Бе се споразумял за това с Господ в замяна на безопасното завръщане на дъщеря му, Мери Майкъл, и Господ го бе чул.

— Срещата ви, насрочена за два часа — каза Уилсън. — Довел е още един със себе си.

— Въведи ги, Уилсън. — Той погледна над рамото на секретаря си и видя двамата мъже, които прекрачваха прага на кабинета. — Няма значение. Те сами са намерили пътя.

Стана, заобиколи бюрото и освободи Уилсън, докато подаваше ръка на посетителите си.

И двамата изглеждаха изтощени до краен предел, сковани от денонощното пътуване с влак, с което нито единият, нито другият бяха привикнали. Нямаха вид на хора, които понасят, а още по-малко се наслаждават на затворено пространство.

Джарет отстъпи назад, докато Джей Мак протягаше ръка на Итън. В краткото време, за което прекосиха кабинета, Джарет усещаше погледа на „железничаря“. Той ги изучаваше дълго и усърдно, с непроницаемо изражение, което Джарет наблюдаваше изправен зад масата за покер.

Джей Мак беше с десетина сантиметра по-нисък от Итън, но Джарет забеляза това едва когато Уърт се отдалечи. Бащата на всичките тези Мери излъчваше авторитет и сила, които му придаваха ръст, който физически не притежаваше. Косата му беше остра, тъмноруса и бе започнала да посребрява по слепоочията. „Никаква изненада — помисли си Джарет. — При всичките тези дъщери. Истинско чудо е, че още не е напълно побелял. Или оплешивял.“

Джарет откри, че отново се хили. Това привлече вниманието на Джей Мак.

— Това е Джарет Съливан — каза Итън, след като непреклонният зелен поглед на Уърт се премести върху мъжа до него. — Помолих го да ми помогне. Заедно сме от няколко години. От времето на „Експрес“.

Сега Джарет усети натиска на вторачения поглед на Джей Мак. „Какво ли си мисли този мъж? Дали ме сравнява с Итън или с някой друг? Слушай — искаше да каже, — не замислям нищо лошо срещу никоя от дъщерите ти. Нищо.“ Вместо това той остана мълчалив и позволи на Джей Мак да продължи да го оглежда.

Джарет Съливан беше висок малко повече от шест стъпки, което го поставяше на равна нога с Итън. Приликата между двамата мъже обаче беше повърхностна. Джарет бе малко по-широк в раменете, но като цяло беше по-сух. Дългокрак, със свободно поведение, той не изглеждаше много силен. Излъчваше някакво спокойствие, някаква ленива съзерцателност, поради което изглеждаше по-малко напрегнат, отколкото бе в действителност. Лекото повдигане на единия край на устните му показваше, че Джарет — кога цинично, кога от сърце — се забавляваше с това, което ставаше около него. Никога не се дистанцираше от събитията толкова, колкото отсъстващите му тъмносини очи привидно показваха.

Дълбоките сапфирени очи бяха най-изумителната част от лицето му, потъмняло и загрубяло от слънцето. Остро изсечената челюст и патрицианският нос придаваха на физиономията му благородническа арогантност. С наболата си брада изглеждаше опасен. Косата му бе тъмноруса, по-дълга на тила, отколкото изискваше модата в Ню Йорк, но това някак си му отиваше.

— Съливан? — попита Джей Мак, престанал вече да го преценява. — Това е ирландско име, нали?

Джарет едва изтърпя щателния оглед на Джей Мак, но за разлика от Итън направи опит да отговори любезно. Не можа да се освободи и от автентичния ирландски акцент:

— Графство Уексфорд по бащина линия.

Джей Мак се подсмихна. Посочи столовете пред бюрото си и покани Итън и Джарет да седнат, докато самият остана прав, подпрян на ръба на бюрото си. Премести една черна лакирана кутия за пури до себе си. Повдигайки капака й, предложи пури на гостите си.

— Аз самият ги отказах — каза той. — Но нямам нищо против да вдишвам аромата на запалена пура. Не мисля, че с това ще наруша обета си.

Джарет си взе една, а Итън отказа. Той чу приятеля си да пита:

— Обет?

Джей Мак затвори капака, подряза и запали пурата на Джарет, преди да отговори.

— Спазарих се с Господ да откажа пушенето, ако той върне дъщеря ми невредима. — Той се наслаждаваше на дима от пурата на Джарет. След малко се изправи, въздъхна, заобиколи бюрото и стигна до креслото. Седна и насочи цялото си внимание към Итън. — Получих телеграмата ви преди няколко дни — каза той. — Струва ми се, че Господ не спазва думата си. Никога не съм споделял това с Мойра или Мери Франсис. Те ще се разочароват дълбоко, ако ме чуят да говоря по този начин, но именно това си мисля.

За всеки страничен наблюдател Джарет изглеждаше дистанциран от разговора, дори незаинтересован. Погълнат може би единствено от вкуса и аромата на пурата си. Но страничният наблюдател щеше да сгреши.

Слухът на Джарет бе привлечен от току-що споменатите имена. Джарет се опитваше да подреди тази информация. „Мери Франсис е най-голямата дъщеря на Джей Мак, монахиня в «Малките сестри на бедните» в Куинс. Мойра Денъхи е любовница на Уърт, и то, според Итън, в продължение на повече от 25 години. Мойра е майката на петте дъщери на Джей Мак. Пет незаконни дъщери, всичките наречени Мери.“

Джарет успя да прикрие усмивката си, като изпусна един сиво-син пръстен дим.

— Кажете ми, господин Стоун — говореше Джей Мак, — колко голяма е всъщност опасността, в която се намира дъщеря ми?

Джарет почувства погледа на Итън, но не му обърна внимание. Остана удобно изтегнат на стола си, с кръстосани при глезените крака и продължи да дава всички признаци, че се наслаждава на пурата си. Знаеше, че Итън не би могъл да симулира спокойствие като неговото. Напрежението при Итън се излъчваше от всяка фибра на тялото му.

— Ако не мислех, че Хюстън и Дитра ще дойдат да я търсят, не бих ви телеграфирал, нито бих дошъл — каза той. — Тя ще има нужда от защита. Дори за минута не вярвам, че Хюстън и Ди ще се оттеглят безшумно и ще прекарат остатъка от живота си в анонимност. Но ако бяхте видели погледа, който Хюстън отправи към дъщеря ви, когато го осъдиха, вие също не бихте повярвали в това.

Прикритият поглед на Джарет застина и стана внимателен, когато Джей Мак взе едно ножче за отваряне на писма и започна леко да потупва дланта си с него. В този жест Джарет разпозна вълнение и гняв. Разяреният баща би могъл просто да забие ножа в гърлото на човека, наранил дъщеря му. Тенекиената звезда на Итън не би могла да го защити. Вероятно Джей Мак е купил неколцина федерални съдии по начина, по който другите хора си купуват ризи.

— Аз не исках тя да свидетелства в техните процеси — каза остро той. — Това сигурно е било единствено ваше дело.

— Но тя трябваше да бъде призована — му каза Итън. — Тя беше очевидец почти на всичко.

— И аз трябва да ви бъда благодарен за това, нали? — Той плесна с ножчето малко по-силно по кожата си. — И ако мислите, че не можех да я възпра да свидетелства, то вие сериозно подценявате влиянието ми.

— Не бихте могъл да ме купите, господин Уърт.

Джарет не можеше да не признае, че уважава приятеля си заради противопоставянето му на Джей Мак. Фактът, че Уърт беше прав, никак не улесняваше Итън. Мери Майкъл бе станала свидетелка на грабеж и убийство, и се беше забъркала във всичко това заради Итън Стоун.

— Не искам парите ви — каза Итън.

Джарет се чудеше дали и той би могъл да каже същото. Той се отпусна леко, когато Джон Макензи Уърт престана да обвинява и отмести поглед. Той захвърли ножчето за отваряне на писма на бюрото си. То прелетя по повърхността и се завъртя като стрелка на компас, преди да застине неподвижно.

— Просто изпусках пара — каза той.

Итън кимна веднъж, като прие този опит за извинение.

— Никога не сте се опитвали да подкупите някого, нали?

— Дъщеря ми ме познава твърде добре. Тя ме предупреди да не го правя. Предупреди ме, не ме помоли. Майкъл по-скоро би отрязала дясната си ръка, отколкото да ме помоли да направя нещо за нея. Тя настояваше да свидетелства; каза, че това било нейна привилегия и право. Да я спра, означаваше да я загубя, господин Стоун, а това е единственото нещо, което не бих направил. Майкъл и аз невинаги виждаме нещата по един и същи начин, но Господ знае, че я обичам.

Джарет погледна Итън и разбра, че Итън е почувствал цялата тежест на тези думи, цялата им отговорност. Итън Стоун беше прекосил цялата страна, за да оправи нещата с Мери Майкъл. Джарет Съливан беше дошъл за пари.

Джарет вдигна пепелника и тръсна малко пепел от горящия край на пурата си. Той започна да обяснява ситуацията на Джей Мак, тъй като в бързата телеграма на Итън липсваха детайли.

— Дитра Кели е била подпомогната от някого от пазачите в женския затвор. Очевидно го е прелъстила. — Ленивата му усмивка стана по-широка. — Не мисля, че е навредило и обещанието за значителен дял от ограбените пари, които така и не бяха намерени.

— Не бях чул за бягството й, докато тя не помогна на Хюстън да избяга — каза Итън. — Това беше преди десет дни. Майкъл свидетелства и срещу другите членове на бандата, но те бяха или ранени, или убити при опит за бягство. Може би и Хюстън е ранен, но любовницата му успя да го измъкне. Те се изплъзнаха на всички отряди, които бяха изпратени подире им.

— Итън и аз се отделихме от главния полицейски отряд и ги преследвахме чак до Сейнт Луис — каза Джарет. — Тогава ги изгубих. Следата „изстина“. — Това още го измъчваше. Той беше добър в работата си, но трябваше да го докаже и по отношение на Ди и Хюстън. И единственият начин да го постигне, бе да хване единия от тях или и двамата, преди да напусне Ню Йорк.

— Може би Хюстън и Ди са вече в града — каза Итън, — и се съмнявам, че ние ще ги открием първи. Действахте ли според предложението ми в телеграмата?

— Да преместя семейството си ли? — попита Джей Мак. Скептицизмът ясно личеше във въпроса му. — Господин Стоун, не бих могъл да изведа Мойра и дъщерите си от Ню Йорк през тази седмица с нещо по-леко от Седма кавалерия. — Той сложи очилата си, извади часовника от джоба си и погледна колко е часът. — След деветдесет минути дъщеря ми се омъжва. Те планират и подготвят това от месеци. Новината за бягството на Хюстън ги забави само за секунда. След това веднага се върнаха към избирането на цветя за църквата и към обсъждането на сватбеното меню. Водят се по Майкъл, наистина така правят, а когато тя не се обезпокои от тази новина, и те не се обезпокоиха. Или поне се престориха, че не се тревожат.

Джарет наблюдаваше Итън под око. Приятелят му беше бледен. При споменаването на сватбата като че ли кръвта се отдръпна от лицето му. Когато Джей Мак им предложи нещо за пиене, Итън прие, след това изпи всичко на един дъх, като да бе вода. Джарет отпиваше от своето питие, а удоволствието му извираше от осъзнаването на факта, че Итън бе толкова дълбоко влюбен, че дори не можеше да мисли ясно. Вниманието на Джарет се насочи към Джон Макензи Уърт. Старият особняк беше коварен.

— Итън ми каза, че имате пет дъщери — каза той. — Коя от тях ще се обвърже в брак?

Спокойният поглед на Джей Мак се плъзна от Итън и попадна невинно на Джарет:

— Не казах ли? Мислех, че споменах, че това е Мери Рене.

Светкавичното облекчение, което Итън изпита, бързо беше помрачено от гняв, че е манипулиран:

— Искахте да ме накарате да си помисля, че става дума за Майкъл.

Джей Мак повдигна рамене, като прибра алкохола. Той занесе чашата си до бюрото и седна на края му.

— Трябваше да зная какви чувства изпитвате към дъщеря ми — каза той, без да се извини. Погледна към Джарет. — Мисля, че я обича. Какво мислите вие?

— Същото, сър — гласът на Джарет беше любезен и тържествен. Той почувства свирепия поглед на Итън, но не му отдаде значение. — Майкъл очаква ли ни?

— Не съм й съобщил — каза Джей Мак. — Страхувах се тази новина да не я накара да започне да си стяга багажа.

Джарет се съмняваше, че Итън се зарадва на това. Не бе кой знае колко стимулиращо да знаеш, че Майкъл ще направи всичко възможно, за да избегне Итън, а също така и че не усеща особен страх от престъпниците, които бяха по следите й.

— Джарет и аз обсъдихме един план, докато идвахме насам — каза Итън. — Смятаме, че Майкъл трябва да продължи обичайните си занимания. Това ще примами Хюстън и Ди. Що се отнася до безопасността на останалите членове на семейството ви, мисля, че за известно време трябва да напуснат града.

Джей Мак мълчеше. Той отпи още една глътка от питието си.

— Не мога да кажа, че ми харесва идеята Майкъл да бъде използвана за примамка, а това точно предлагате вие двамата. От друга страна, нямам надежда, че ще успея да я склоня да напусне работата си в „Кроникъл“, дори само за един ден, да не говорим за седмица или месец, които би отнело премахването на Хюстън. Мери Франсис ще бъде на съвсем сигурно място в манастира. Меги, Скай и майка им ще заминат за вилата ми в долината Хъдзън.

Джарет отмяташе наум имената на момичетата и тяхното местонахождение. Някоя не беше спомената.

Итън каза:

— И Рени ще прекара медения си месец.

„Рени — помисли си Джарет. — Защо ли ми струва толкова усилия да си спомня Рени? И защо Джей Мак се колебае да потвърди предположението на Итън?“

— С Рени ще възникне нещо като проблем — каза внимателно Джей Мак. — Не съм сигурен дали тя ще се съгласи да напусне града, след като открие, че сте тук.

Джарет не прие това мнение. Облаче синьо-сив дим се виеше във въздуха пред него. Той духна, пропъждайки го.

— Може би съпругът й ще има думата тук. — Това не беше въпрос, а констатация.

— Холис Банкс? — Джей Мак изсумтя с очевидна ирония. — Едва ли ще му издържат нервите да противоречи на Рени. Ще направи каквото тя каже.

— Нямате ли някоя дъщеря, която да прави каквото й се казва? — попита Итън, но и Джарет мислеше същото.

— Нито една. — Въпреки че вдигна ръце, Уърт не изглеждаше особено недоволен. — Опасявам се, че Мойра ги възпита в своя начин на мислене.

Джарет се съмняваше, че това отговаря напълно на истината. Той подозираше влиянието на Джей Мак.

— Какво да направим тогава?

Джей Мак допи питието си.

— Много се надявах, че от тази работа с Хюстън може да излезе и нещо добро. Мислех си, че можем да отложим сватбата на Рени. — Той намести очилата си и отново погледна часовника си. — Остава малко повече от един час. Бих си пожелал от Господ тя да не се омъжва за това мамино синче.

Джарет се ухили, наслаждавайки се демонстративно на пурата си.

— Разбирам, че отново бихте направили сделка с Господ, ако имахте друг порок, от който да се освободите.

Джей Мак се направи, че не забелязва нахалството на по-младия мъж.

— Вие сте абсолютно прав, господин Съливан, абсолютно прав.

Итън стана. Сватбата на Рени не беше негов проблем.

— Джарет ще стои с майката и сестрите на Майкъл в долината. Ако сте убеден, че Мери Франсис е на сигурно място, то за нея няма да има нужда от допълнителна защита. Ако не вярвате, че бъдещият съпруг на Рени ще успее да я защити, тогава наемете някого. Аз ще бъда с Майкъл.

Джарет остави чашата си на края на бюрото и продължи мисълта на Итън.

— Предполагам, че ще се срещнем на сватбата. Въпреки че не сме подходящо облечени за случая. — „Нито пък Джей Мак“ — осъзна той. — Да ви придружим ли дотам?

Мъртва тишина последва въпроса на Джарет. Джарет разбра, че несъзнателно е докоснал нещо, което грижливо бе избягвано.

Джей Мак заобиколи бюрото си, извади лист и писалка от средното чекмедже и бързо написа някакви указания. Ръката му се движеше рязко по страницата, така че слабото треперене на пръстите му почти не се забелязваше. Когато заговори, внимаваше много за модулацията на гласа си. Само тъмнозелените му очи издаваха дълбочината на болката му.

— Няма да присъствам на сватбата — каза той. — Няма да мога да предам Рени в ръцете на съпруга й. Опасявам се, че това е част от цената, която един баща трябва да заплати, когато си е позволил да има незаконородени дъщери. — Усмивката му бе изпълнена със самоирония. — Но може би това е за добро. Поне няма да съм принуден да я гледам, когато прави най-голямата грешка в живота си.

Той духна върху хартията, за да изсуши мастилото, сгъна листа на четири и го подаде на Итън.

— Сватбата е в църквата „Сейнт Грегъри“ тук, в Манхатън. Утре сутринта заминаваме с Мойра и момичетата за вилата. Наел съм си охрана. Няма да се нуждаем от господин Съливан.

Джарет кимна. И така му харесваше. Той искаше да бъде в града, когато Хюстън и Ди се покажеха.

— Тогава ще се навъртам около теб, Итън.

Джей Мак поклати глава:

— Ще се чувствам много по-добре, ако сте близо до Рени.

От лицето на Джарет изчезна всяка следа от удоволствие. Той угаси пурата си в пепелника.

— По време на медения й месец?

— Съмнявам се, че тя ще се съгласи да замине сега, затова ще се нуждае също толкова от защита, колкото и Майкъл.

Джарет и Итън попитаха в един глас:

— Защо?

Джей Мак наклони глава и пясъчните му вежди се сключиха. Челото му се сбърчи, изражението му бе учудено.

— Наистина ли не знаете? Майкъл никога ли не ви е казвала за Рени?

Джарет погледна към Итън, очаквайки отговора му. „Какво, по дяволите, става?“

— Не съм сигурен какво точно имате предвид — каза Итън.

Когато този път Джей Мак вдигна ръце, той очевидно бе разстроен.

— Това е точно в нейния стил — каза той повече на себе си, отколкото на гостите си. — И Рени би направила същото. Те си играят такива игри с хората още от деца. Някой би си помислил, че сега, когато са по на двадесет и четири години, не изпитват такова голямо удоволствие, но очевидно някои неща никога не се променят. Само Господ знае кога щеше да благоволи да ви каже.

— Да ми каже какво? — попита нетърпеливо Итън.

— Какво да му каже? — попита заинтригувано Джарет.

— Майкъл и Рени… са еднояйчни близначки.

Устата на Итън беше леко отворена. Сега се затвори с потракване.

Джарет леко подсвирна.

— Близначки. Представи си. — Черните му вежди се повдигнаха леко, когато си направи извода: — Хюстън и Ди могат да попаднат на другата сестра.

Погледът на Джей Мак се премести от единия на другия мъж.

— Точно така. И глупакът Холис Банкс не може да я защити. Не съм сигурен, че някой изобщо ще може да я защити — сега той погледна многозначително Джарет, — ако Рени реши да привлече вниманието към себе си, за да спаси Майкъл. И това, господа, е само част от капризите, които Рени демонстрира. — Той се отблъсна от бюрото си и стана. Свали очилата си, сгъна ги и ги сложи в малкото джобче на сакото си. — Бих платил десет хиляди долара, за да предотвратя тази сватба.

— Не ви искам парите, господин Уърт — повтори Итън.

Той се ръкува с Джей Мак и се приготви да тръгва. Джарет Съливан го последва, но тъкмо преди да излезе, се обърна към Джей Мак. Сухо удоволствие напираше на устните му.

— Тези десет хиляди долара… — каза той. — Аз бих се заинтересувал много.