Рени

Глава 14

Всички бяха съгласни, че Рени е ужасен пациент. От семейството най-дълго време я понасяше Меги, Мери Франсис — най-малко. Никой, даже и д-р Търнър, не можеше да разбере как Джарет може да прекарва толкова дълго в неприятната й компания. Седмица след раняването й тя се бе озъбила по половин дузина пъти на всекиго.

Джарет седеше в голямото удобно кресло близо до леглото. Малка маса го отделяше от Рени. Фокусът на вниманието им бе мраморна шахматна дъска с фигури от слонова кост. Повечето от взетите фигури бяха откъм страната на Рени. Тя злорадстваше, защото пръстите на Джарет се колебаеха около останалия му офицер.

Той погледна към нея, видя тържествуващото й лице и преосмисли хода си.

— Семейството ти ме смята за светец, че те търпя толкова много — каза той.

— Не позволявай на Мери Франсис да те чуе, че говориш така. Това е практически богохулство.

Джарет се усмихна самодоволно.

— Много знаеш. Тя е тази, която предложи да бъда канонизиран. — Той направи хода с офицера, видя я как се нахвърли върху него с топа и въздъхна. — Не мога да се сравнявам с майсторството ти — каза той. — Трябва да играеш с Джей Мак.

— Той е малко по-добър от Мери Франсис, що се отнася до това да понася компанията ми — каза тя безнадеждно. — Аз не съм много любезна с никого. — Не очакваше Джарет да отрече това и той не го направи. Рени въздъхна и се намести в леглото, като пооправи възглавниците зад себе си. Трепна, когато рамото й се удари в таблата на леглото.

— Добре ли си? — попита той. — Позволи ми да направя това. — Джарет намести възглавниците, една на кръста й, друга на раменете. Оправи одеялата и премести масата така, че да може да я достига, без да се напряга.

— Благодаря ти. — Нямаше сили да срещне погледа му. — Така е по-добре.

— Едва ли боли въобще.

— Рамото ми оздравява.

Джарет поклати глава. Хвана брадичката й и я повдигна така, че тя бе принудена да го погледне.

— Не — каза той. — Имах предвид, че не боли от това да кажеш благодаря.

Отпусна ръката си, когато Рени се дръпна назад, цялата настръхнала и заела отбранителна позиция. Той осуети тирадата, която бе подготвила, като просто й се засмя. Малко по-късно тя се предаде и се смееше с него.

Джей Мак блъсна леко вратата на спалнята на Рени с върха на обувката си.

— Този сладък смях е музика за ушите ми — каза той, като затваряше вратата с лакът. Носеше подноса с вечерята, върху който бе сложена нарязана шунка, картофи с магданоз и царевични зърна. Парата от блюдата бе замъглила стъклата на новите му очила. Постави подноса в скута на Рени и избърса с кърпа очилата си.

— Защо никой друг не може да я разсмее така? — попита той Джарет.

— Може би защото никой друг не се прави толкова добре на глупак — каза Джарет.

— Понякога се съмнявам, че това е причината — каза Джей Мак.

Рени отвърза панделката, която събираше гъстата й коса.

— Той си го призна — каза тя и разви салфетката си. Посочи шаха. — Може би ще му помогнеш да излезе от тежкото положение, Джей Мак. Ако не му помогнеш, тази игра няма да продължи повече от три хода.

Джей Мак седна на края на леглото, като внимаваше да не блъсне подноса й.

— Ако му помогна, няма да трае и три хода. Той те атакува от всички страни. Продължавай Джарет. Можеш да обявиш шах.

Учудена, Рени погледна замислено отново към дъската след това и самодоволната усмивка на Джарет. Тя деликатно изсумтя, стисна устни и продължи да реже месото.

— Мисля, че сте разместили нещо, докато не гледах — каза тя раздразнено. — Не мога да повярвам, че съм загубила честно.

Сега се разсмя Джей Мак. Той потупа Джарет по гърба, напомни му, че вечерята ще е след половин час и че срещата им е в осем. Целуна Рени по бузата, потупа здравото й рамо излезе.

Вратата едва се бе затворила и Рени се обърна към Джарет.

— Каква среща? Какво правите с баща ми?

Джарет премести черния кон.

— Шах.

Рени замахна с вилицата към него, като даже отказвани да погледне към шахматната дъска.

— Аз не съм влак. Не мога толкова лесно да бъда вкарана в глуха линия.

— Това няма нищо общо с тебе.

— Не мисля, че има. Това беше много прост въпрос.

Той я изгледа лукаво.

— Нищо никога не е просто с тебе, Рени.

— Отново постъпвате така — каза тя. — Аз не мога да бъда пренебрегвана по този начин, Джарет. Майка ми и сестрите ми вече правят това цяла седмица. Даже Джей Мак не желае да ми дава точни отговори. А след това имат нахалството да се чудят защо съм толкова нещастна, затворена в тази стая. Ти беше единственият, който ми казваше какво става, какво наистина става.

— Мисля, че другите не искат да те тревожат.

— Добре, аз съм разтревожена. И съм разтревожена от онзи момент, когато се събудих в това легло, а д-р Търнър се бе надвесил над мене. Не съм свикнала да стрелят по мене.

Джарет успя да сдържи смеха си.

— Това не е от тези неща, с които се свиква — каза той сухо.

— Знаеш какво имам предвид. Мисля, че имам право да зная повече от това, което всеки от вас, включително и ти мисли, че може да ми каже. Това не е честно, Джарет.

Джарет отмести встрани масата и шаха и изпъна крака напред. Той познаваше упоритостта на Рени. Можеше да я открие във формата на сериозно стиснатите й устни и по напрежението в смарагдовите й очи. Пухкавите й вежди се бяха събрали. Къдравият кичур червена коса, паднал отляво на лицето и, затрептя леко, когато в долната част на лицето й заигра мускул.

Кожата й бе почервеняла, не с неестествения, трескав цвят, който се бе стопявал и избледнявал през по-голямата част на седмицата, а с цвета на разочарованието и безпокойството. Две копчета на нощницата й бяха разкопчани и откриваха ямичката на шията й и част от ключицата й. Тя би трябвало да изглежда крехка. С повдигната под предизвикателен ъгъл брадичка, със силно биещия пулс отстрани на шията, с напрегнатото вдишване и издишване, Рени изглеждаше несломима.

Това беше сигурен знак, че оздравява.

Пръстите на Джарет пригладиха косата му. Формата на устата му се промени, той изпъшка леко и издиша бавно.

— Не мисля, че някой от семейството ти преднамерено крие от теб това, което става, Рени. Просто нещата се развиха по този начин. На втория ден след пристигането ни те втресе и никой не искаше да ти каже нещо, което би попречило на оздравяването ти.

Рени остави вилицата си. Храната сега не я интересуваше.

— Като например…?

— Като например това, че майка ти припадна, когато видя да те внасят в къщата. — Гласът му стана сериозен и спокоен. — И още веднъж, когато видя Джей Мак срещу себе си на входа.

— Горката мама, да види така Джей Мак… без предупреждение. Тя може би си е помислила, че е умряла и е отишла на небето — очите на Рени се замъглиха, защото това, което видя в смутеното лице на Джарет, не съвсем отговаряше на нейното обяснение. — Но тя е добре сега, нали? Шок от всичко… — Тя спря. — Какво друго има, Джарет?

— Мойра трябваше да има още едно дете, Рени. Тя загуби детето тази нощ. — Видя как лицето на Рени побледня, очите й потъмняха и се разшириха. — Не е твоя вината — каза той бързо. — И ако ти си го помислила даже за минута, с това би оправдала нежеланието на семейството ти да ти го каже. Не бе от шока, че е видяла тебе и Джей Мак, не даже и от припадъка. Имала е болки от известно време. Д-р Търнър казва, че нищо не е могло да се направи, че от седмици те са обсъждали с майка ти възможността тя да не може да износи детето. Майка ти е в напреднала възраст, в която други жени даже не могат да забременеят.

Сълзи заблестяха в очите на Рени:

— Няма значение — каза тя. — Тя обича децата и татко той сигурно страда. Знаел ли е за състоянието на мама, преди да замине на запад?

— Не. Вероятно майка ти не е била сигурна, докато ти вече не си била тръгнала да търсиш Джей Мак. — Той забеляза, че Рени отново се обвиняваше. — Не прави това. Рени. Меги и Скай бяха при Мойра, за да й помагат. Ако ти не беше заминала, нямаше да й доведеш Мак. Той не е излизал от къщи и не се отделя от нея, откакто сме се върнали.

— Аз мислех, че това е, защото той избягва Нина и репортерите.

— Знаеш ли за репортерите?

Тя кимна.

— Ако застанеш на прозореца, можеш да видиш един или двама от тях да се разхождат по тротоара пред къщата. Полицай ги разгонва от време на време. Искаш да кажеш, че той не е говорил за връщането си с никого?

— Той прие Лоуган Маршал преди няколко дни. Даде изявление за „Кроникъл“, така че другите вестници трябваше да правят известни предположения за истината в статиите си. Баща ти не беше много общителен. Преминахме само през първата вълна от скандали. Никой не знае, че Джей Мак мисли, че жена му се е опитала да го убие и че вместо това е простреляла тебе. Никой, с изключение на Маршал, не знае, че Джей Мак вероятно е бил набелязаната цел. Повечето хора смятат, че ти си просто засегната от кръстосан огън между мене и преследваните от мене престъпници.

— Джарет! Това не е вярно. Аз не искам хората да мислят че ти си отговорен по някакъв начин!

— Нямаш избор — каза той решително. — Ако спориш ще преразгледам решението си да ти кажа това, което бях решил по-рано.

Устата на Рени изразяваше възмущение. Само блестящите й очи изразяваха мислите й.

— Много умно. — Джарет се наведе назад в креслото и вдигна крака, като ги опря в ореховата табла на леглото. Това, че баща ти не е напускал къщата, само отчасти бе заради Мойра. Аз също настоявах той да остане тук. Положението на Мойра, а също и твоето, помогнаха да го убедим по-лесно в необходимостта от подобно поведение, но аз му казах какво ще направя, ако той ми противоречи.

Рени замига.

— Ти си заплашил баща ми? — попита тя недоверчиво.

— Предпочитам да мисля, че го убедих, че ще върша работата си. — Очите му се спуснаха от лицето на Рени към рамото й. Можеше да види превръзката й през материята на нощницата й. — Няма да има повече инциденти като този, който почти не те уби.

— Не беше твоя грешка. Джарет. Ти спаси живота на баща ми.

— Но не трябваше да бъде за твоя сметка.

Рени отмести подноса и го постави на масата. Тя хвърли върху него салфетката. Без да го предупреди, отметна завивките и спусна крака встрани от леглото. Попадна между прострените крака на Джарет и когато стана, ги отблъсна леко встрани. Уловена между краката му, тя се оказа точно там, където искаше да бъде. Наведе се напред и подпря ръце на заоблената облегалка на креслото му. Лицето й бе на едно ниво с неговото.

— Легни, Рени. Какво мислиш, че…

— Обичам те — каза тя. Гласът й бе напрегнат, тъй като болка прониза рамото й. Тя не й обърна внимание. — Зная, че ти ме обичаш. Чух те… на гарата. Кажи ми, че съм те чула, че не съм си въобразявам.

— Рени, легни си…

Очите й го молеха:

— Джарет.

Той мълча дълго, търсеше лицето й, а тя — душата му. Пръстите му се затвориха около китките й и с нежно движение я придърпа в скута си.

— Не си въобразяваш — каза той неохотно най-накрая.

Краката на Рени се подвиха, когато се облегна на него. Нежните й пръсти се вплетоха в неговите.

— Защо не искаш да ми го кажеш?

Той не отговори. Знаеше, че тя не бе обмислила всичко. Анулирането на брака й от съда бе факт. Благодарение на съдията Холси постановлението за развода я чакаше, когато тя се завърна. Но в очите на църквата Рени все още бе омъжена жена. Джарет не гледаше на нещата по-различно, нито пък и Рени.

— Трябва да се върнеш в леглото — каза той.

— Аз съм там, където искам да бъда. Не ме гони.

Той поклати глава. Както винаги, тя му приписваше повече сила, отколкото имаше. Той искаше тя да остане там, където беше. Можеше да казва друго, но в сърцето си не можеше да я отблъсне.

— Тази вечер ще придружа баща ти на съвещание в Уърт Билдинг. Намерението му е да извърши известно… пролетно почистване, така мисля, че го нарече. Това е първата му среща с хората от Североизточната железница.

— Холис там ли ще бъде?

— Той е между поканените. Ще има възможност да отговори на обвиненията на Джей Мак. След което ще отидем да видим Нина.

— Боже мой — каза нежно Рени. — Баща ми не мисли да обвинява Нина, нали? Няма доказателства, че именно тя е била на перона. Ти не можеш да я идентифицираш. Не я видях. Нито пък Джей Мак.

— Мисля, че ще зная истината, когато я погледна в очите — каза Джарет. — Но аз не смятам, че това има някакво значение за баща ти. Даже ако с увереност кажа, че Нина е стреляла, Джей Мак не мисли да я обвинява или да предявява иск.

Рени се намръщи.

— Какво ще прави тогава?

— Той не ми се довери напълно, Рени, но мисля, че баща ти възнамерява да поиска развод.

Цяла минута тя не можа да каже нищо. Главата й почиваше на рамото на Джарет. Двете й ръце се бяха вкопчили в дланта му. Тя я държеше близо до сърцето си. Затворените и очи едва сдържаха напора на сълзите.

— Нямам сили да се зарадвам на това — каза тя най-после.

— Всичко е толкова тъжно. — Тя подсмъркна и избърса очите си. — Знаят ли сестрите ми?

— Мисля, че знаят. Нещо много си шепнат напоследък.

— Мама?

— Мисля, че тя и баща ти са го обсъждали. Има някои доказателства. Никой не ми е казвал нищо, Рени. Това не е моя работа. Даже не е твоя или на сестрите ти. Всичко се решава между Джей Мак, Нина и майка ти.

— Зная — прошепна тя. — Не желая да се допитват до мен. Само да ме информират.

— Не може да греша — каза той.

— Не. Не грешиш. Чувствах известно напрежение и безпокойство от неизказаните мисли на другите. Ако Нина се съгласи, той ще се ожени за майка ми — ако тя се съгласи.

— Можеш ли да си представиш, че Джей Мак ще им даде възможност за избор?

Усмивката на Рени бе слаба и замислена.

— Той ще отвлече мама.

— Това ще бъде още един скандал.

— В светлината на другите той ще бъде дреболия. — Ръцете й стискаха неговите. — Джей Мак помоли ли те да отидеш с него тази вечер?

— Не. Той не би направил това. Отивам доброволно. — Джарет почувства силата на изпълнения със съмнение поглед. — В действителност аз настоях.

— Нина очаква ли Джей Мак?

— Не. Би било доста глупаво да я информира.

— Глупаво е да се кани Холис тази вечер на срещата с борда на директорите.

— Съмнявам се. Ако дойде, това е, защото ще поиска да ни убеди, че го подозираме неправомерно. Ако не дойде, тогава сам ще признае вината си. Нещо повече, ако не дойде, ще си помисля, че отдавна е напуснал Ню Йорк. Не смятам, че ще изчаква тук, за да бъде арестуван за измама и присвояване.

Тя въздъхна.

— Бих искала да съм там. Бих желала сама да го обвиня за някои неща.

Джарет можеше да си я представи. Той помогна на Рени да стане и да се върне в леглото.

— Трябва да отида на вечеря. Семейството ти вероятно се чуди какво ме задържа.

Тя подсвирна високомерно.

— Разбира се, никога няма да повярват, че си предпочел моята нещастна компания пред тяхната.

— Господи, не — каза открито той. — Те никога не биха повярвали на това. Ще трябва да измисля нещо друго, което да им кажа. — Той я целуна бързо и настойчиво по устата. Това беше за пръв път, откакто бяха напуснали Икоу Фолс, и сладкият вкус на устата й го накара да пожелае да остане при нея. Едва си наложи да излезе.

Също така едва успя да избегне удара на възглавницата, която тя запокити към главата му.

Минути преди да излязат с Джей Мак Джарет пъхна главата си през вратата на стаята на Рени. С изключение на светлината от огъня, стаята бе тъмна. Тя се бе обърнала на една страна, с гръб към него, завита с няколко одеяла. Едва различи главата й. Днес бе по-активна, отколкото през всичките дни след стрелбата, и той знаеше, че е уморена. Все пак искаше да я целуне. Бързата, възбуждаща целувка преди минути… съвсем не бе достатъчна. Беше убеден, че не трябва да й казва че я обича, а сега вече съжаляваше, че не й го каза.

Джарет бе направил крачка напред в стаята, когато по коридора се появи Меги с поднос сладки и горещо какао Присъствието й го изненада. Даже като носеше порцеланови чашки и чинийки, тя успяваше да се движи безшумно. Той се отмести от вратата и постави пръст на устните си.

— Сестра ти спи.

Меги успя да свие рамене, без да наклони подноса.

— Тогава просто ще я събудя. Много е рано да заспива отсега. Посред нощ ще съжалява. — Тя тръгна към стаята, после спря. — Искате ли да й кажете нещо? — попита тя. Татко излезе навън и ви чака до каретата, но имате време.

Джарет се разкъсваше. Мислеше за сладката уста на Рени и знаеше, че Джей Мак е навън само с мистър Кавано като придружител. Но да целуне Рени пред по-малката й сестра не бе същото като да целуне Рени, когато са сами.

— Това може да почака — каза той. — Ако е будна, когато се върна, ще я видя тогава.

Меги го наблюдаваше и се усмихваше на себе си. Постави подноса до леглото, като събори някои от шахматните фигури. Те се изтърколиха на пода. Меги се учуди, че сестра й не се раздвижи.

— Ти действително си уморена — каза тя и се наведе да събере фигурите. Постави ги внимателно на масата и заговори напевно на сестра си. — Рени, трябва да се събудиш. Иначе ще си неспокойна цялата нощ. Никой не желае да скиташ из стаите като… — Меги се изправи и се наведе към леглото вече недоволна. — Рени, не се преструвай, че не ме чуваш. — Тя внимателно постави ръката си на здравото рамо на сестра си и леко я разтърси.

— Искам да поговорим за…

Спря, когато рамото, което мислеше, че бе стиснала, просто се разпадна.

— Какво по… — Тя разхвърли завивките, като смъкна няколкото одеяла. Надлъжно бяха поставени възглавници, добре напълнени, за да създават впечатление, че под завивките има някой. На възглавницата, където се предполагаше, че трябва да бъде главата й, стратегически бе поставена една от нейните перуки, за да се създаде илюзията, че Рени съвсем определено е в леглото.

Като се отдръпна назад, Меги завъртя глава и очите й огледаха стаята. Нищо. Бързо прегледа дрешника и банята и отново не откри нищо.

— О, Рени — каза тя тъжно и се облегна на рамката на вратата. — Как можа да направиш това? Какво мислиш, че можеш да направиш? — Поклати глава и напусна стаята на Рени. Макар че изтича надолу по коридора и по главното стълбище, тя изпусна заминаването на Джарет. С ъгъла на очите си видя майка си в дневната. Вниманието на Мойра бе привлечено от това, че Меги тича презглава към външната врата. Меги пое дълбоко въздух, издиша бавно и се усмихна на майка си. И все пак, когато се приближаваше, тя се чудеше какво ще каже.

Единадесет души се бяха събрали в заседателната зала на Уърт Билдинг. Джон Макензи Уърт стоеше начело на дългата орехова маса. Пепелникът пред него бе неизползван, докато другите, поставени на еднакви интервали по дължината на масата, се бяха понапълнили и крепяха блещукащите върхове на дебелите пури. Кълба от сивкавосин дим се издигаше от пепелниците. Лека мъгла висеше над мъжете и се събираше в светлината на газовите лампи.

Джарет Съливан не се присъедини към мъжете на масата. Той седеше до вратата, стойката му бе небрежна, ръцете му лежаха спокойно в скута, краката му бяха безгрижно протегнати по пътеката, а главата му леко наклонена напред. Макар че клепките премрежваха очите му, а позата му показваше незаинтересованост, даже скука, нищо, което се отнасяше до Холис Банкс, не отбягваше вниманието му.

Холис стоеше в далечния край на масата, точно срещу Джей Мак. Мощните му рамене изпълваха облегалката на стола му. Големите му ръце лежаха на масата, когато говореше. Поведението му, изглежда, трябваше да покаже, че той няма какво да крие. Когато отговаряше на въпроси относно неговата роля като директор в отсъствието на Мак, той нито се вълнуваше, нито жестикулираше.

Според Джарет прекалено спокойният вид на Холис бе резултат на най-голяма измама или самонадеяност.

Предметът на обсъждане бе проектът Куинс Пойнт и Холис се справяше с въпросите с голямо самочувствие.

— Бях убеден от екипа експерти, че най-евтиният маршрут ще бъде и най-добрият — каза той на другите. — Сам Джей Мак се доверяваше на информацията, която му даваха неговите топографи и инженери. Не мога да си представя, че можете да мислите, че при мене е било по-различно. — Той се усмихна искрено, като се увери, че е привлякъл погледите на всички, включително и на Джей Мак. — Когато Мери Рене, която тогава ми беше годеница, дойде при мене с друго предложение основано на нейните изчисления, аз изслушах каквото тя искаше да каже — в действителност аз обсъдих нейните заключения с Джей Мак и реших, отново на основата на експертизата служители, които работят в Североизточната железници много по-дълго от Рени или от мене, че тя е интерпретирала зле данните си. Проектът бе започнат с вашето и на Джей Мак одобрение — в съпровод на фанфари, бих добавил — и аз бях определен да го контролирам. Джей Мак ще си припомни разбира се, че направих няколко заявки да посетя сам Куинс Пойнт и всеки път някаква ситуация тук, в Ню Йорк, попречваше на заминаването ми.

Вниманието на Джарет се отклони от Холис към Джей Мак. Макар че ръководителят на Североизточната железница пазеше каменно мълчание, Джарет успя да забележи, че последното изявление на Холис бе прието от него с изненада. Не само това, но беше очевидно, че Холис казва истината. Ясно бе, че Джей Мак бе забравил, че Холис го бе помолил лично да провери изпълнението на проекта.

— Последната ситуация, както всички знаете — Холис продължи спокойно, — бе катастрофата при Джъглър Джъмп. Проектът Куинс Пойнт стана не толкова важен в светлината на нашата увереност, че Джей Мак е мъртъв. Когато бях натоварен да управлявам Североизточната железница, според собствените препоръки на Джей Мак, Куинс Пойнт бе само един от проектите, които трябваше да предам на друг.

Гласът на Джей Мак бе твърд, очите студени. Погледът му трябваше да бъде застрашителен. Той се учуди, че младият човек не мигна.

— Проектът Куинс Пойнт никога не е бил изпълняван — каза той. — Аз имам заявки за доставки, които никога не са били осъществявани, разписки за заплати на хора, които не са работили нито ден за Североизточната железница. Десетки хиляди долари са похарчени за дървен материал, стомана, човекодни и срещу това в Колорадо няма нищо. Ти уверяваше мене и този съвет, че нещата на място вървят добре.

Широкото лице на Холис бе студено и невъзмутимо. Тъмнокафявите му очи се насочиха към Джей Мак.

— Поемам пълната отговорност, че се доверих на хора, които считах, че заслужават това. Зле съм преценил характера им. Това, господа, е моето престъпление към Североизточната железница, нищо друго. И ако мислите, че съм виновен за измамата в Куинс Пойнт, не може ли същото обвинение да се отправи и към Джей Мак? В крайна сметка той ми се довери. Съжалявам, че не можах да проследя разрастването на проекта — а в този случай и неговото начало, — но вярвам, че моята дейност в компанията говори сама за себе си. По време на отсъствието на Джей Мак действах във всички случаи като компетентен президент и ръководител на Североизточната железница, оправдаващ вашето доверие. Със завръщането на Джей Мак аз искрено желая, даже настоявам, да се оттегля от поста си и да заема предишното си положение на вицепрезидент. Мога да ви уверя, че моята първа заповед ще бъде да се разнищи историята с измамата в Куинс Пойнт. Лично ще водя разследването и ще докладвам директно на този борд за направеното.

Главите се завъртяха към Джей Мак:

— Вече имам предвид някого, който да разследва измамата — каза той. — Някой, който не работи за компанията и по принцип няма интереси към нея. Страхувам се, Холис, че ако ти позволя да действаш като ревизор при разследването, ще позволя на лисицата да пази кокошките. — Джей Мак пренебрегна шума от изненадата, която последва изявлението му. — Ето защо, разбираш, аз няма да го допусна.

Лицето на Холис пламна. Отговорът му обаче бе спокоен.

— Не само разбирам. Аз приветствам това решение. На ваше място бих направил точно същия избор. — Той посочи към Джарет. — Разбира се, назначавате мистър Съливан.

— Да.

— Добър избор.

Това беше новина за Джарет. Той не каза нищо, а просто кимна по посока на членовете на борда, които го изгледаха бързо.

— Мери Рене ще бъде натоварена с ръководството на строителството в Куинс Пойнт. — Членовете на борда размениха подозрителни погледи, някои се поизкашляха. Реакцията им не даде възможност на Джей Мак за нито секунда пауза. — Очаквам проектът да започне да се осъществява тази пролет. Дотогава мистър Съливан ще приключи разследването. Аз ще изясня въпроса за виновността, господа, и ще продължа да ръководя дейността на железницата.

Неговото твърдо изявление за намеренията му бе посрещнато с одобрение. Джей Мак погледна спокойно Холис Банкс.

— Разбира се, ти ще съдействаш на разследването. Може да запазиш положението си на вицепрезидент и ако доказателствата те оневинят, аз естествено ще направя официално извинение.

Усмивката на Холис бе студена. Веждите му се повдигнаха леко.

— Доказателствата ще ме оневинят и тогава, сър, аз ще помоля за нещо повече от официално извинение. — Той стана от масата, кимна на Джей Мак, след това на борда на директорите и взе шапката и палтото си. Ефектът от излизането му бе развален само от факта, че бе принуден да прескочи протегнатите крака на Джарет.

При пътуването от Уърт Билдинг към дома си Джей Мак седеше в единия ъгъл на каретата с неподвижно лице, с поглед, втренчен през прозореца. Той се обърна изведнъж към Джарет и попита:

— Ще поемеш работата, нали?

Нямаше смисъл да се казва на Джей Мак, че въпросът се поставяше твърде късно, че времето за обсъждане бе минало отдавна.

— Да — отговори Джарет, — ще поема работата.

Джей Мак кимна. Той се обърна отново към прозореца и каза тихо:

— Не ми е приятно това. Аз вярвах на този човек.

— Разбирам.

— Бордът на директорите е раздвоен. Холис представи една вероятна версия. Ако не можеш да докажеш, че Банкс стои зад измамата, той ще поиска оставката ми.

— Мисля, че такава бе заплахата му.

— Аз основах Североизточната железница. Няма да я загубя заради този негодник.

Джарет не каза нищо. Каретата пое към разкошната резиденция на Джей Мак.

— Желаете ли да ви придружа? — попита той, когато Джей Мак се изправи.

— Можеш да ме почакаш във фоайето — каза той. — Разговорът ми с Нина е личен.

Джарет кимна и последва Джей Мак. Няколко от стаите на първия етаж на къщата светеха. На втория етаж струеше светлина от френските врати, които водеха към каменните тераси. Те бяха посрещнати от главния лакей, чието мрачно лице не трепна от изненада при пристигането на Джей Мак.

— Желая да видя жена си — каза Джей Мак, като подаде палтото и шапката си. — Мистър Съливан ще почака тук. Донеси му нещо за пиене, Пинкни, каквото пожелае.

— Както желаете. — Пинкни пое палтото на Джарет. Устните му се свиха неодобрително, когато видя пистолета на колана му. Започна да протяга ръка, помисли още малко и посочи на Джарет облицованото кресло в коридора, близо до началото на стълбището. — Мисис Уърт е в кабинета си — каза той на Джей Мак. — Да я предизвестя ли?

— Не е необходимо. — На Джарет той каза: — Това няма да продължи повече от час. — Обърна се отново към лакея. — Изчисти гардероба ми и шкафовете, Пинкни. Опаковай всичко. Занеси багажа в каретата и не очаквай мистър Съливан да си повдигне пръста за пренасянето им. — Той се насочи към кабинета.

— И така, най-после се стигна до това — каза бавно Пинкни, като гледаше как се затваря вратата на кабинета.

— Очаквахте ли го? — попита Джарет.

За момент лакеят забрави за предпазливостта си. Той въздъхна.

— Всеки ден, повече от двадесет и пет години. — Вдигна палтото и шапката и ги закачи, след което отиде да помага за опаковането.

Джарет и Джей Мак не разговаряха по време на завръщането си при Мойра. Каретата бе така изпълнена с куфари и багаж, че Джарет бе седнал при кочияша. Когато стигнаха до Бродуей и 50-то авеню, още от вратата бяха посрещнати с новината, че Рени е изчезнала.

Джарет погледна от Мойра към Меги и Скай. Лицата им бяха напрегнати, израженията им неспокойни.

— Как е възможно? — Попита той. — Тя спеше, когато я оставих.

Меги поклати глава.

— И аз мислех, че спи. Но в леглото имаше само възглавници, покрити с одеяла. Нямам представа кога е излязла, може би когато всички сме вечеряли.

— Но защо?

Скай взе под ръка майка си, за да получи, както и да даде подкрепа.

— Мислехме, че се е срещнала с вас — каза тя. — Къде другаде би отишла, ако не на срещата на татко? Всички смятахме, че тя ще се противопостави на Холис.

— Не беше там — каза Джей Мак. Той погледна към Джарет с очакването на някакво логическо обяснение.

— Пратихте ли някого за полицията? — попита той.

Меги поклати глава.

— Искахме да се убедим, че не е с вас, но Скай и аз ще отидем при тях сега.

— Не — каза Джарет. — Аз ще направя това. Нека най-напред огледам стаята й и да видя дали има нещо, което да покаже къде може да е отишла. — Той се опита да пристъпи напред, но никой друг не помръдна. Разбра, че те са толкова уплашени от бягството на Рени, че не можеха да изпълняват и най-простите действия без разпореждане. — Скай, заведи майка си във всекидневната и се погрижи да изпие чаша топъл херес. Джей Мак, накарайте Кавано да ми оседлае кон. Меги нека заедно да отидем в стаята на Рени. Може би ще забележиш нещо, което аз ще пропусна.

Този път всички се раздвижиха. Джарет вземаше по две стъпала наведнъж. Леките стъпки на Меги трябваше да бъда два пъти по-бързи, за да съответстват на големите му крачки. Отвори вратата на стаята на Рени и спря толкова рязко на прага, че Меги се блъсна в него.

Тя се извини и погледна иззад рамото му, за да види какво го бе спряло толкова рязко. Очите на Меги се отвориха широко. Тя замига продължително. Устата й се отвори, но не издаде никакъв звук.

Рени лежеше под завивките с глава, опряна на ръката си. Чуваше се тежкото й дишане.

Джарет посегна към Меги и я дръпна в стаята.

— Това е лоша шега — каза той. — И доколкото виждам от нея няма никаква полза.

— Това не беше шега — каза тя. — Рени беше излязла. Аз и търсих сама, а след това и Скай ми помагаше.

— Виждаш сама, че тя е тук.

— Разбира се, виждам това. — Изразителната уста на Меги се изкриви на една страна, в погледа й се четеше пълно раздразнение. — Но преди по-малко от двадесет минути тя не беше тук. Рени не ходи на сън.

— Зная.

Меги премигна, изчерви се, но не погледна встрани.

— Може би ще се опитаме заедно да разберем какво е станало — каза тя, — вместо да спорим.

Джарет кимна.

— Най-напред иди да кажеш на родителите си, че тя е тук и в безопасност.

Той я изпрати с поглед.

— Малко, смело момиче — каза си той тихо и приближи до леглото. Премести краката на Рени и седна. Наведе се напред, отмести косата й назад от лицето и шията й. Кожата й бе студена. Драсна кибрит и запали лампата до леглото. Кожата на Рени бе студена, но зачервена, както можеше да се зачерви от вятър и студ. Тя беше излизала навън.

Джарет докосна босите й крака. Те не бяха по-топли от лицето й. Той се огледа за разхвърлени чорапи и обувки. Нямаше такива. Провери гардероба и дрешника. Там нямаше нищо.

Като се връщаше към леглото, Джарет се спря пред френската врата. Той си припомни колко лесно беше да се изкачи балконът, съседният покрив и да се скочи на земята. Това ли беше пътят на Рени? Джарет отвори вратата и излезе. Зад себе си чу приближаването на семейството на Рени.

Влезе обратно вътре. Влажен лист се залепи на подметката на обувката му. Той го взе и го хвърли на настилката от есенни листа, които не бяха почиствани от терасата. Видя достатъчно, за да знае, че Рени е минала оттук и че не е била сама.

Рени не усещаше суетенето около леглото си. Не помръдна, когато майка й взе ръката й и я потупа нежно, повтаряйки името й със своя нежен ирландски акцент.

— Тя няма да ви отговори — каза Джарет. Той подаде стол на Мойра, така че тя да може да седне. — Поне докато не отмине въздействието на хлороформа.

— Хлороформ! — Меги се наведе над сестра си и помириса дъха й. — Прав сте — каза тя тихо и недоумяващо. — Рени е била дрогирана.

Джей Мак хвана ръката на Мойра, тъй като колената й се подвиха. Седна на извитата облегалка на креслото, а Мойра се облегна на него.

— Дрогирана? — попита той.

Скай се приближи от другата страна на леглото и се качи до Рени. Тя разтърси рамото на сестра си.

— Рени? Ако ни разиграваш някакъв номер, знай, че той е много лош.

— Не е номер — каза Меги. — Няма да я събудим с разтърсване.

Скай скръсти ръце пред себе си и се облегна на таблата на леглото.

— Само се опитвам да помогна.

— Мисля, че това, което може да помогне — каза Джарет, — е всички да излязат. Когато се събуди, тя може би ще ни даде отговор на някои въпроси, но аз засега нямам никакви.

Джей Мак кимна.

— Ти ли ще останеш с нея?

— Не можете да ме отстраните, дори и да искате. Щом се събуди, веднага ще ви съобщя. Ако желаете да изпратите мистър Кавано за доктор…

— Не мисля, че е необходимо, татко — каза Меги.

— Добре — каза той след дълга пауза. — Мойра, ела е мене. Ще те сложа в леглото. За днес преживя достатъчно.

Уверена, че дъщеря й ще се оправи и че е защитена, Мойра възстанови твърдото си поведение.

— Добре, няма нужда да се държиш с мен като с малко дете. Не съм оглупяла от старост. — Тя спря, взе ръката му и го поведе навън от стаята. — Това е работа на Холис — каза тя, когато излязоха от стаята. — Той е нахален негодник. Църковното анулиране на брака им не може да стане толкова бързо, колкото ми се иска.

Скай и Меги се спогледаха с широко отворени очи, когато майка им сподели болката си. Засмяха се и позволиха на Джарет да ги прогони от стаята.

Джарет затвори вратата и се облегна на нея. Наблюдаваше тежкия сън на Рени, но мисълта му бе другаде.

— Той е опасен негодник — каза той тихо. — И безсрамен.

Дишането й бе поредица от въздишки. Джарет съблече палтото си и свали кобура на пистолета. Събу обувките си. Заключи вратите. Когато се пъхна под завивките, прегърна Рени Притисна я здраво към себе си. Часовникът над камината отмерваше секундите. Слаб дъжд почукваше със собствен ритъм по стъклата на прозорците, но само спокойното биене на сърцето на Рени даде на Джарет успокоението на съня.

Когато се събуди, Рени се почувства съвсем слаба. Отиде до банята и се наплиска с вода. Прилошаваше й. Хвана се за мивката, несигурна дали й се повдига, или ще припада. Отражението в огледалото не я окуражи. Рени не се зае да го изучава много подробно. Изми зъбите си и среса непокорните кичури.

Искаше да се върне в леглото, когато видя Джарет прострян сред завивките. Вместо да си легне, Рени седна в креслото, измъкна едно одеяло от леглото, настани се удобно, като зави с одеялото пръстите на босите си крака и раменете си.

Джарет спеше дълбоко. Рени намали светлината от лампата, като смъкна фитила. Намалената светлина върху лицето му не изтри бръчките от умората в ъглите на очите му. Кичури тъмноруса коса бяха паднали върху челото му и се стелеха върху възглавницата. В израза на лицето му имаше известна напрегнатост, която трябваше да отсъства в съня му, но все пак оставаше. Само около устата му напрежението бе изчезнало. Очите на Рени се задържаха върху формата на устата му, да запомни извивките й, припомняше си устните му върху нейните собствени, влажната топлина от допира им върху кожата си.

— Будна ли си?

Тя трепна изненадана, след това погледна встрани, тъй като се почувства виновна, че я видя да го гледа с толкова открита чувственост.

— Какво правиш в леглото ми? — попита тя. — Не сънувам, нали? Ти си в леглото ми, ние сме у дома и родителите ми са в дъното на коридора.

— Това е един доста дълъг коридор.

Рени сдържа усмивката си.

— Наистина трябва да си идеш, Джарет. Джей Мак и мама няма да понесат това.

— И двамата знаят, че съм тук.

Очите й леко се разшириха.

— Сега зная, че сънувам. Само че е малко по-нелепо от това, което сънувах по-рано. — Тя се прозя и почти не направи опит да прикрие устата си. — Извини ме.

Усмивката на Джарет бе снизходителна.

— Разкажи ми съня си — каза той непринудено.

— Много е глупав — подтисна втора прозявка. — Отново бях в църквата „Сейнт Грегъри“. Само че този път те нямаше там да спреш сватбата. Приятелят на Холис Теди беше там и ме заставяше да побързам. Също и другите шафери на Холис. Опитах се да кажа, че не желая да вървя с тях, но не ми обръщаха внимание. Бях там — и не бях там. Все едно бях участник и страничен наблюдател едновременно. Изчакахме някъде на тъмно, може би зад катедрата, не съм сигурна, и чух името на Холис, но не чух гласа му. Това е всичко, което мога да си спомня. О, известно време дишах трудно.

— Разбирам.

— Казвам ти, че беше глупаво.

Но не и невероятно. Джарет се чудеше какви ли мотивите бе имал Холис да отвлече Рени от къщи, точно толкова неразбираемо беше и това защо я върна. Той видя как Рени повдига ръка към устата си, за да прикрие прозявката си Сега не беше време за разговор. Той можеше да почака до сутринта. Джарет потупа мястото до себе си. Рени поклати глава.

— Не мога… не тук.

— Не мисля за нищо друго освен за сън. — Той почувства цялата сила на скептичния й поглед.

— Добре — каза той бавно. — Не възнамерявам да правя нищо друго, освен да спя. — Той спря за малко и добави тържествено: — Поне докато се оженим.

Тя замълча.

— Наистина ли го мислиш? — попита тя нежно. — Още ли желаеш да се ожениш за мене?

— Никога не съм променял намеренията си, Рени. А ти?

— Не! — каза бързо тя. — За Бога, не. Аз… искам това повече от всичко. Само не знаех, че да ме обичаш, означава все още да искаш да се ожениш за мене. Направих толкова глупави неща, че не бих те обвинявала, ако си отидеш.

— Очакваше да направя това в Икоу Фолс, нали? — попи та той. — Когато напусна хижата, след като ми каза за Холис, ти мислеше, че това е краят.

Тя кимна неохотно.

— Ти не беше много окуражаващ.

— Аз бях… — той търсеше подходящата дума — потресен. Трябваше ми време да помисля.

— Джей Мак също каза това.

— Той е бил прав — каза Джарет. Той замълча за момент и погледна внимателно Рени. — Защо мислиш, че приех да съм му бодигард? И не казвай, че парите са причината. Знаеш, че те нямат значение за мен.

— Мислех, че прие, защото уважаваш баща ми… и защото искаше да ме измъчваш.

Той се усмихна отново.

— Това са вероятни причини — каза той, — но не и моите. — Джарет се подпря на лакът. — Ти бягаше от мене, Рени. Мислеше, че всичко е било грешка и всичко трябва да свърши. Имаше само една значителна причина, заради която да предприема това проклето пътуване с влака на изток — да съм достатъчно близо до тебе.

Рени беше доволна. Усмивката й бе лъчезарна. Тя почувства, че сърцето й ще се пръсне от радост.

Смехът на Джарет бе тих, леко порочен и малко тъжен.

— Виждам, че признанието ми не те съблазнява. Тя се изчерви и поклати глава.

— Бих искала утре да дойдеш с мен при отец Даниел.

— Отец Даниел?

— В действителност той сега е епископ Голдън. Заради църковното анулиране. Мисля, че той ще ми помогне.

— Епископ? Не отиваш ли много високо, Рени? — Тогава той видя тайнствената й усмивка и разбра, че бе забравил за момент, че Джей Мак бе планирал защитата на всяка една от дъщерите си.

— Кръстникът ти? — попита той, не можеше да повярва, но знаеше, че това е истина.

Рени кимна.

— Проклет да съм.

— Епископ Голдън може да ни помогне.

Той се изсмя кратко.

— Ще го запомня.

Рени скочи на крака, надвеси се над леглото и целуна Джарет по устата. Успя да избегне ръката, която се мъчеше да я хване. Леко задъхана, засмяна и извън досега му, Рени се отпусна отново в креслото.

— Кажи ми какво стана на срещата на борда.

Джарет седна. Отметна с ръка косата си, която бе паднала на челото му.

— Баща ти каза на всички какво е видял в Куинс Пойнт — или по-добре — какво не е видял. След това даде възможност на Холис да представи собственото си обяснение. Холис бе подготвен. Той каза, че приветства едно такова разследване. Ще бъде изненадан, ако му се припише някакво престъпление. Мисля, че е успял да прикрие много добре следите си.

— Зависи кой ще води разследването — каза тя.

— Джей Мак помоли мен. Холис почти го накара да го направи.

— Добре.

Джарет поклати глава.

— Не съм толкова сигурен, Рени. Не съм правил подобно разследване преди. Мога да проследя следи от стъпки, не от документи. Не мислиш ли, че Холис е знаел това, когато ме предложи?

— Той навярно си е мислил, че знае, но ти ще му докажеш, че греши. — Тя каза това с увереност, като нещо напълно естествено, сякаш въпросът бе предрешен. — Джей Мак спомена ли въобще за катастрофата?

— Само за да разкаже накратко какво е станало с него. Той не би могъл да говори за нашите предположения, без да намеси Нина и Холис.

— Смятам, че някои неща са твърде лични, за да станат публично достояние. — Тя въздъхна. — Джарет, Джей Мак видя ли се с Нина след това?

Джарет кима.

— За по-малко от час. Мисля, че това е била много цивилизована раздяла. Поне нямаше силни викове. Пинкни опакова багажа на баща ти и това беше всичко.

— Трудно е да се повярва — каза тя тихо, гледайки към отсрещната стена. — Често мечтаех, че Джей Мак я напуска и идва да живее с нас. Сега, когато вече израснахме, не е вече същото.

Джарет протегна ръка към нея. Този път Рени я пое. Тя се остави да бъде издърпана от креслото в леглото. Притисна се към Джарет, главата й лежеше на извивката на рамото му, а ръката й го бе прегърнала през кръста. Пръстите му галеха рамото й, докосваха леко края на превръзката й, а след това се спуснаха към лакътя й. Тя се чувстваше успокоена от начина, по който Джарет я държеше. Той, изглежда, знаеше това. Тя затвори очи.

— Трябва да си тръгнеш скоро — каза тя.

Той кимна, но не направи опит да стане. Рени бе само доволна от това.

— Почакай тук, докато отворя вратата.

Рени отвори уста, за да спори, след това размисли. Нейните очи се насочиха към широката входна врата и тя остана на място си. Над себе си можеше да чуе да се отварят и затварят врати в коридора, тъй като и останалите от семейството се бяха разбудили.

Джарет погледна през страничното прозорче, преди да завърти месинговата брава. Когато отвори вратата, Пинкни почти падна в коридора. Джарет помогна на мъжа да се закрепи и много скоро разбра, че главният лакей на Джей Мак не беше пиян. Не пиянството бе причина за подивелия му поглед и обезумелия му вид.

Горе от стълбите Джей Мак попита:

— Какво има, Пинкни? Какво те носи насам посред нощ? Пинкни си пое дъх. Неговата обикновено бледа кожа бе зачервена от бягането.

— Мисис Уърт, сър — каза той.

— Какво е станало с нея? — попита студено Джей Мак. Той почувства, че ръката на Мойра го стисна леко, предупредително.

— Не бъди арогантен, скъпи — прошепна тя. — Нещо лошо се е случило.

Джей Мак слезе едно стъпало по-надолу.

— Влез, Пинкни, можеш да кажеш всичко тук.

Пинкни свали шапката си и я задържа пред себе си.

— Мисис Уърт е мъртва — каза той. — Тя се хвърли от балкона.

Силни удари долу по вратата ги събудиха. Джарет веднага скочи, взе ремъка с пистолета, а Рени стъпи на пода малко по-късно. Тя трепереше, опитваше се да се овладее и да успокои биенето на сърцето си.

— Какво става? — попита тя и посегна за роклята си.

— Някой тропа на външната врата — каза той.

Рени погледна многозначително пистолета на Джарет.

— Необходимо ли е това?

Той не си даде труда да й отговори. Отвори вратата към коридора, но се спря, когато разбра, че тя го следва.

— Къде мислиш, че отиваш?

Сега тя не му отговори. Промуши се под ръката му и забърза надолу.

Джарет я настигна по стълбите. Ударите ставаха по-силни и безразборни. Можеше да се чуе приглушеният глас на някой, който вика.