Рени

Глава 12

— Кой, по дяволите, е този? — попита Джей Мак, като погледна към входа. — Денсър? Кой е тук? Един от убийците ли?

За един болезнено кратък миг Джарет помисли, че Джей Мак е сляп. След това видя възрастният човек да се потупва по джоба на сакото по привичен, разсеян начин и разбра проблема. Приближи се още малко.

— Това ли ви каза Денсър, Джей Мак? — Попита Джарет. — Че аз съм убиец?

— Не е лъжа — изръмжа Денсър. — Ти си убиец.

Джей Мак бе седнал на пода в предверието на мината, а краката му бяха прострени пред него. Беше се облегнал на издялана греда и държеше алуминиевата чиния със задушено месо на равнището на гърдите си. Сребристото му палто бе раздрано на половин дузина места, но двата шева на ризата му бяха внимателно зашити. Панталоните бяха закърпени на коленете и всичко, което носеше, бе покрито с фин слой скален прах. На земята до него лежеше кален, пропит от пот възлест боров бастун.

— Какво става, по дяволите? — попита отново Джей Мак. Очите му още повече се присвиха и започна да изучава влезлия от горе до долу. Позна го, когато Джарет се наведе към него, и упоритият му поглед се спря на студената и безразсъдна извивка на устните на Джарет.

— Боже мой — каза той тихо, без да вярва на това, което най-после очите му видяха. — Това си ти? — попита той.

Денсър хвана чинията на Джей Мак, преди да е паднала.

— Познаваш ли го? — попита той.

— Познавам го. Той ми помогна веднъж. — Подаде ръка на Джарет. — Лошо е, че не бе наблизо, за да ми помогнеш втори път.

Джарет стисна здраво ръката на Джей Мак.

— Едно е да спреш сватба и съвсем друго е това, което може да се направи при влаковата катастрофа.

— Нямам предвид влака… — той спря. — О, няма значение. Не искам да те замесвам.

Джарет изсумтя и каза на Джей Мак каквото мислеше.

— Не изглеждате много зле за преживените изпитания — каза той. — Мисля, че Денсър се е грижил добре за вас през цялото време, нали?

— Грижи се много добре.

Денсър се отдръпна, защото се почувства неудобно от похвалата и от това, че макар и за малко стана център на внимание.

Джей Мак отново взе чинията и започна да яде.

— Нямате нищо против, нали? Не съм ял нищо от сутринта.

— Продължавайте. Цял ден ли сте тук?

Той кимна.

— Помагам на Денсър в имението му, след като се възстанових и можех да работя. — Той показа на Джарет едната си ръка. Тя беше мазолеста с кал под ноктите и скален прах в гънките на ставите.

— Добре е да се работи отново така. Излизам сутрин и прекарвам в работа по-голямата част от деня. Днес, тъй като Денсър се страхуваше от вас, не се върнах в хижата.

— Той ви накара да повярвате, че аз съм опасен?

— Така е, но той се опита само да ме защити. Как можеше да знае, че не си опасен?

— Защото той ме познава. Нали, Денсър? — Джарет се обърна към златотърсача, само за да види, че той е излязъл. Обърна се към входа и видя Денсър да стои на прага с вдигнат уинчестър. — Снеми това, Денсър, не искам никакви проблеми.

— И аз — каза златотърсачът. — Върви си по пътя и остави мен и приятеля ми на спокойствие, и всичко ще е наред.

Джарет се изправи бавно, повдигна ръцете си на нивото на кръста.

— Дойдох заради него — каза той спокойно и бавно. Не искаше да предизвика Денсър. — Но мисля, че ти разбра това нали? Нищо не ти убягва от погледа.

— Нищо.

— Знаеш ли тогава коя е спътничката ми? — попита той.

Денсър агресивно издаде брадичката си напред.

— Сигурно е, че тя никога не е убивала човек — каза той, почти предизвикващ Джарет да му противоречи.

— Това е вярно. Не е убивала.

— И аз мисля така. Нито пък наистина е болна.

— Не толкова болна, колкото изглеждаше, но беше много болна неотдавна. Все още не е достатъчно укрепнала. — Той се спря, за да даде време на Денсър да обмисли думите му, след това каза: — Мисля, че можеш да се досетиш коя е тя, Денсър.

— Хм-м-м.

Джарет подозираше, че Денсър знае и не иска да признае това пред себе си или пред някой друг. През месеците след влаковата катастрофа между Джей Мак и стария златотърсач се бе създала някаква особена връзка и Денсър се стремеше да запази единствената човешко отношение, което бе създал за повече от двадесет години.

— Искаш ли да кажа? — попита спокойно Джарет. — Ти знаеш какво означава това. Тя измина дълъг път, за да го намери.

— Не съм й направил нищо лошо.

— Зная. Но ако не се върнем бързо, тя ще се събуди и ще се изплаши, че ни няма.

Като използва бастуна за опора, Джей Мак се изправи на колене. Той погледна към Денсър.

— За какво говори той, Денсър. Ти ми каза, че жената с него е убила мъжа си.

— Така ми каза той — каза Денсър, като се оправдаваше и посочи с пушката си към Джарет, за да подчертае твърдението си.

Джарет късно осъзна, че Джей Мак не можеше да знае истината. Той вероятно е предположил, че пътят на Джарет се е пресякъл с неговия заради някаква обявена награда.

— Но това не е вярно — каза Джарет. — Кажи му, Денсър.

— Тя има очите ти! — извика Денсър. Лицето му се изкриви от ярост. Паяжината на лицето му встрани на лицето му пулсираше, челюстта му се стегна. Той вдигна пушката си, готов да стреля, след това също така изведнъж промени намерението си. Завъртя се на пети и излезе от мината.

Джарет се опря малко премалял на една от подпорните греди и изчака сърцето му да се успокои. Погледна надолу към безполезната си дясна ръка, тръпки пробягаха по кожата му от китката през лакътя до рамото. Задъхан, той изруга рязко.

Джей Мак стана сам, като се опираше тежко на бастуна си.

— Добре е, че не се нахвърли върху него.

— Няма много смисъл в това, когато уинчестърът вече те следи в лицето. — А истината бе, че и да беше искал, нямаше да може да се нахвърли.

— Все пак оцени характера на човека и осъзна, че той няма да те нарани. Денсър не може да нарани никого. — Той погледна към входа, но не можеше да различи нищо повече от смътна игра на светосенки. — Не се безпокой за него. Ще се разходи малко по хълмовете и когато се успокои, ще се върне. — Той се обърна към Джарет. — Какво искаше да каже с това, че очите на жената са моите? Кой дойде с тебе?

— Рени, сър — каза Джарет, открил, че с нещо може да съживи усмивката на Джей Мак. — Тя ви донесе очилата.

Джарет водеше мулето по пътя към хижата, а Джей Мак яздеше. Това беше гледка, която Джарет вероятно нямаше да забрави никога, и той даде възможност на железопътния магнат да разбере това. Джей Мак искаше да чуе всичко за това как са го намерили, но Джарет не пожела да му го разкаже.

— Трябва да чуете това от дъщеря си — бе всичко, което каза по този повод.

Джей Мак се облегна на Джарет, за да отиде до хижата.

— Десният ми крак е почти възстановен — каза той, — но оня ден пак си разтегнах сухожилието на левия. Денсър ме предупреди, че се опитвам да работя твърде много, че не съм достатъчно силен, но аз…

Джарет го прекъсна с вдигната ръка:

— Не трябва да обяснявате, сър. Зная колко дълбоко стигат златоносните жили.

Той се усмихна с разбиране. Спря се на прага и гласът му бе тържествен и спокоен:

— Не се оплаквам от Денсър Тъбс. Той ми спаси живота. Все пак се съмнявам, че ще разберете някога колко се радвам, че сте тук. Не бих могъл да се измъкна оттук седмици наред а може би и повече. Наскоро разбрах, че Денсър няма да ми помогне да си отида.

— Вие сте си спечелили приятел тук. Никой, който се е срещал с него, не смята, че това е възможно.

— Зная — каза той трудно. — Това, което не зная, е дали съм му направил някаква услуга. Този човек е бил сам години, но аз мисля, че той вече доста време се бори със самотата.

Джарет направи знак, че го разбира, и постави ръката върху ръката на Джей Мак.

— Нека да влезем — каза той тихо. — Дъщеря ви ви чака.

Леко докосване на галещи я по веждите пръсти събуди Рени. Тя намръщи нос, плътно притвори очи и се усмихна сънливо.

— Остави ме, Джарет.

Обикновено спокойното лице на Джей Мак трепна от изненада.

— Това не е Джарет — каза той.

Очите на Рени се отвориха широко и се втренчиха в очи подобни на нейните.

— Татко! — Тя се изправи като пружина и се хвърли в обятията му. Зацелува го по широкото му лице. — Как? Кога дойде?… Къде?… — Тя потърси Джарет. Той стоеше до огнището и я наблюдаваше. — Как си могъл?… — Тя оглеждаше скъпото бащино лице. Тъмната му коса, по-дълга, отколко то някога я бе виждала, се завиваше под яката му. Бе оставил бакенбардите си да се превърнат в буйна брада, а мустаците му бяха загубили елегантната си форма.

— Изглеждаш… — Сълзи блестяха в очите й, гърлото й се свиваше. Мълчаливо гледаше баща си.

Джей Мак държеше Рени и я люлееше така, сякаш беше дете. Леко милваше главата й, галеше косите й и шепнеше в ухото й най-подходящите думи.

— Ти си чудо, Мери Рене. Съвършено чудо.

Едва призори двамата се разделиха. Джей Мак отказа да говори или слуша, преди да се измие и преоблече. Нищо от дрехите на Денсър не му ставаше, но Джарет му предложи някои свои дрехи — всички малко по-големи — и Джей Мак бе облечен с ватено бельо, джинси, светлосиня памучна риза и дебели вълнени чорапи. Счупените му очила стояха накриво на носа му, независимо от усилията му да изправи дръжките им. Но това беше само малък дразнител. Джон Макензи Уърт бе вече нов човек.

Докато Джей Мак се миеше, Джарет обясни на Рени какво се бе случило по време на съня й. Каза й, че не бил изненадан, когато го видял, защото отшелник с два стола и две легла доказваше само, че Денсър има другар. Бягството на златотърсача към скалите особено разтревожи Рени. Тя не можеше да си представи, че ще си тръгнат, преди да го видят, да му благодарят и да се сбогуват.

След объркания разказ на Рени за пътуването й на запад, за да го намери, отчетът на Джей Мак за дерайлирането на №412 не можеше да бъде по-кратък. Стоял на малката задна платформа на вагона си, а после вече не бил там. Не помнеше нищо, свързано със самата катастрофа, а имаше само бегъл спомен за скитането между дърветата, по потока и нагоре-надолу по скалистите склонове, след това припаднал. Следващото нещо, което си спомняше, бе, че лежи на пода на хижата на Денсър. Краката му били обездвижени с шини. Под главата му имало одеяло и бил добре завит. Идвал в съзнание и отново изпадал в безпаметство, но все пак си спомняше, че е бил хранен с хляб, накиснат в супа, и че опитите му да общува са били неуспешни. От времето, когато започваха първите му свързани спомени, той удобно лежал в новосковано легло, а една от шините била махната.

Връзката на Джей Мак с Денсър се изковава по време на дългото му и тежко възстановяване. Той знаеше, че златотърсачът е обезобразен, но степента на нараняването му никога не бе станала ясна на Джей Мак, нито пък е била важна. По подобен начин Джей Мак вярваше, че Денсър Тъбс никак не се интересуваше дали гостът му е един от стоте най-богати мъже в страната.

— Истината е — каза Джей Мак, като приключваше историята си, — че златната мина на Денсър е златна мина, така че, предполагам, моето малко състояние не го впечатли много. Много отдавна не съм печелил уважение за това, което съм, а не за това, което притежавам. Рени усети печална нотка в думите на баща си.

— Изглежда, това ти е било приятно — каза тя.

Той се усмихна и разтърка брадясалото си лице.

— Понякога е добре да спечелиш уважението на някого по труден начин.

Джарет видя, че Рени се изчервява на изявлението на баща си, и знаеше, че тя го бе приела прекалено лично. Той не знаеше дали Джей Мак бе насочил заключението си точно към някого, но той остро почувства болката на Рени.

— Не можем да отпътуваме днес — каза той, като остави ръжена до огъня. — Джей Мак, двамата с вас не сме спали. Рени е спала много малко. Би било добре, ако поспим няколко часа тази нощ и тръгнем утре.

Веднага последва съгласие. Известно объркване причини подреждането за спане. Джей Мак не можеше да се качи на горния етаж, така че Рени му отстъпи леглото. Когато тръгна след Джарет към горния етаж обаче, баща й се изкашля неодобрително. Рени се поспря на стълбата, погледна надолу към баща си с мълчалива молба в очите си. Джей Мак отстъпи, но не се предаде.

— Ще си поговорим утре — каза той.

Рени изпълзя горе. Джарет вече бе събрал одеялата и се бе подготвил да ги хвърли долу.

— Какво ще правиш? — попита тя.

— Ще спя до огнището. Всичко ще бъде наред.

— Моля те, недей — каза бавно тя. — Остани с мене.

— Баща ти…

— Ние ще спим, Джарет.

Той посегна към нея и я задържа в прегръдките си. Легнаха на пухеното легло на баща й и заспаха прегърнати.

Денсър се приближи до хижата на следващата сутрин когато бяха готови да тръгват. Той отведе коня си встрани от пътеката и слезе. Джей Мак го наблюдаваше и каза на Рени и Джарет:

— Тръгвайте и ме почакайте по-надолу по пътя.

Джарет поведе. Той се наведе от седлото, когато минаваше покрай Денсър, и му протегна ръка.

— Благодаря ти — каза той. — Ако някога…

Денсър прие протегнатата ръка бързо, разклати я веднъж и махна на Джарет.

— Трябваше да ти оправя рамото — промърмори той.

Рени искаше да слезе и да прегърне мрачния златотърсач. Като подозираше, че това може да й бъде отказано, Рени се наведе от седлото си, както бе направил Джарет, и протегна ръка.

— Ти си чудесен човек, Денсър. Мислех така даже преди баща ми да каже същото.

Денсър се отмести и погледна в далечината, след това удари коня на Рени в хълбока и я изпрати в тръст към Джарет.

Те изчакаха от другата страна на потока, там, където пътят се разширяваше. Малка горичка скри от погледа им Джей Мак и Денсър. Рени се изравни с Джарет, наведе се напред и погали черната грива на Албион.

— Какво мислиш, че си казват един на друг? — попита тя.

— Не зная — каза той. — Зная какво аз казвам на Итън, когато се разделяме за известно време. Казвам му, че ще съм там, където има нужда от мене. Той казва същото. И винаги сме удържали на думата си.

Джей Мак се появи по пътеката няколко минути по-късно, яхнал товарния кон.

— Да вървим — каза той рязко.

Трудно и беше да прецени, но зад счупените стъкла на училата на Джей Мак Рени като че ли виждаше сълзите на баща си.

Яздиха няколко часа, преди Рени да разбере, че не се връщат по пътя, водещ към мястото на катастрофата. Джарет поясни, че ако искат да избегнат лавината, трябва да изберат друг маршрут. Освен това трябваше да се съобразяват с възможностите на Джей Мак. Рени прие обясненията му, но подозираше, че има и още нещо. Когато настоя, отговорите бяха загадъчни и тя престана да пита. Въпросите на Джей Мак за семейството и за Североизточната железница я ангажираха непрекъснато.

По време на пътуването спираха често, така че Джей Мак можеше да опъне крака, а Джарет обявяваше почивка още когато оставаха няколко часа дневна светлина, така че да могат да вдигнат лагер. Вече не ставаше дума кой да бъде в палатката и първата, и всяка следваща вечер Джарет си постилаше навън, а Рени и баща й спяха в палатката.

— Пита ме много неща за мама — каза тя спокойно, като гледаше сенките на брезентовия таван. — И за сестрите ми. Не си ме питал много за мене.

Джей Мак бе хванал главата си в длани. Както и дъщеря си той наблюдаваше същата трептяща игра на светлината и отговори тихо, така че да не бъдат подслушани.

— Мисля, че знаеш защо. Какво да кажа пред него? Нямам нужда от очила, за да видя, че този мъж те обича.

— Аз също го обичам, Джей Мак.

— Зная това. Но ти не си му казала, нали?

Тя поклати глава.

— Не… Не можех.

— Ти не си възпитана така, Мери Рене.

Преди да помисли, тя каза:

— Точно така съм възпитана.

Последва напрегната тишина.

Джей Мак заговори едва когато отмина първото избухване на гнева му.

— Никога не съм вдигал ръка срещу тебе, защото не съм считал, че заслужаваш.

Той добави тъжно:

— Досега.

Рени се обърна към него.

— Съжалявам, татко — прошепна тя. В тъмнината очи й го умоляваха. — Съжалявам.

— Зная, че съжаляваш. Но това не променя казаното.

— Бих си взела думите назад.

Той въздъхна.

— Не можеш. Както много неща, които са направени, това не може да се поправи. — Той намери ръката й и постави своята върху нея, като я потупваше ласкаво, докато гнева му се стопи. — Може би това не е чак толкова лошо нещо. Някои неща не могат да се изличат бързо, за други си струва да се помисли. Не се извинявам, че през всичките тези години съм бил с майка ти, Рени. Мойра е част от мене и да и се извинявам, че я обичам, е същото като да се извинявам, че живея. Никога няма да съжалявам за това. За някои неща обаче съжалявам. Съжалявам, че богатството и властта ми не можаха да защитят дъщерите ми от това да бъдат наричани копелета. Изтръпвам малко всеки път, когато си представя, че силата, която сме възпитали у всички вас, се обръща срещу мене. Съжалявам, че това трябваше да стане заради мене. Съжалявам, че не мога да ви защитя и че не мога да ви накарам да се учите не само от собствените си грешки.

Джей Мак усети, че ръката му вече не държи по същия начин ръката й, защото тя стискаше пръстите му.

— Никога не съм лъгал майка ти, Рени — каза той. — Още от началото тя знаеше кой и какъв съм аз. Не ставаше и въпрос за възможен брак между нас. Още от самото начало се бяхме разбрали, много преди да има някаква близост помежду ни.

— Татко — каза Рени, която се чувстваше неудобно. — Нима смисъл да…

— Мисля, че има. Искам да знаеш, че откровеността между мен и майка ти е била винаги много важна. Когато си мислиш как си била възпитана, надявам се да си спомниш това.

Рени присви колене. Тя не отмести ръката си.

— Ще му кажа — каза тя тихо. — Моля те, дай ми време. Остави ме аз да го направя, когато мисля, че е подходящо.

— Обичам те, Рени. Искам за тебе най-доброто. Ти си ми дъщеря.

— И мама е била нечия дъщеря. Баща й е искал същото за нея, а тя е избрала тебе. — Тя чу как баща й въздъхва. — Мисля, че е направила добър избор.

Джей Мак се усмихна.

— Дай си малкия пръст, Рени. Този, около който ме въртиш.

Изминаха още два дни път, преди Рени да разбере къде ги води Джарет. Забеляза характера на местността, вълнистата повърхност на долината, широкия поток, който пресичаше криволичещата пътека през средата, стръмните склонове от двете страна на планинското езеро, което бе направило толкова трудно прокарването на естакада и железопътна линия. Джарет не им бе казал нито дума, докато не ги изведе над долината, така че да могат да видят просторите й, наклона на склоновете й, водопада и красотата на голите дървета, очертани от снега. Дневната светлина не се отразяваше от повърхността на покритото с лед езеро, а каскадата водопади изглеждаха така, сякаш разпръскваха слънчева светлина.

— Планинският град, който всеки иска да достигне с железницата, е от другата страна на езерото — каза Джарет. Той посочи купчината дървени сгради, разположени сред далечни борове. По-нагоре по склоновете на планината дърветата бяха изсечени, за да се създадат просеки за минните тунели и шахти.

— Това е Куинс Пойнт.

Величието на гледката изчезна за Джей Мак. Той се навъси и каза:

— Не може да бъде.

Джарет не се изненада от реакцията на Джей Мак.

— Уверявам ви, че е. Срещу езерото, подозирам, се намира една от най-богатите сребърни мини в цяло Колорадо. Проблемът е, че миньорите трябва да изкарват рудата с мулета и не могат да използват тежко оборудване за работа в шахтите толкова дълбоко, колкото искат, или за обработката на рудата. Нагоре, в Медисън, хората не искат железницата. Те си представят, че рудата ще им стигне за сто години напред по този начин, а богатството може да тече най-вече навън. В Куинс Пойнт не са на същото мнение. Тяхното богатство би ги устроил най-добре. Ето защо искат Североизточната железница да построи линия. Разбира се вашата компания е първата, която им е предложила начин за използване на линията, който не ги мами.

— Така е — каза Джей Мак. Той слезе бавно от коня като пазеше ранения си крак. Облегна се на бастуна, закуцука към ръба на най-стръмната част на склона и насочи и вниманието си към езерото вляво и долината под себе си.

— Но това не може да бъде Куинс Пойнт — повтори той. — Предполагаше се, че работата там долу е започнала.

Джарет погледна Рени и доближи коня си по-близо до мястото, където се намираше баща й.

— Рени ми разказа нещо за този проект — каза той небрежно. — Тогава разбрах за него за първи път. Разбира се нямах за цел да шпионирам. Даже не знаех за дерайлирането на влака, докато Рени не дойде в Икоу Фолс. Мислех, че тъй като сме близо, можете да пожелаете сам да видите развитието на нещата тук.

Учуден, Джей Мак не можеше да откъсне поглед от долината. Чу, че Рени се приближава, но не се обърна.

— Бях планирал да дойда тук, за да видя сам напредването на линията — каза той.

— Не знаех това — отговори Рени.

Джей Мак сви рамене.

— Нарочно не ти казах. Исках да видя разположението на този район сам, за да разбера за себе си дали си права за наводнението на долината.

— Мислех, че не ми повярва за това.

— Вярвах, че ти вярваш в това. — Той плъзна ръка по нейната, когато тя застана до него. — Ти никога не разбра начина, по който трябва да върша нещата в Ню Йорк. Има хора, които работят за мене от години, в някои случаи от много години, и които ми казаха доста определено, че заключенията ти са погрешни. По тяхна препоръка одобрих проекта Куинс Пойнт, защото така трябваше да стане. Те вече бяха доказали качествата си. Но ти си моя дъщеря и колкото и да вярвам на тези мъже, обичам тебе повече. Дойдох тук заради тебе, защото лично трябваше да се убедя, че оценката на дъщеря ми е вярна.

Неговото признание отне дъха на Рени. За един кратък миг тя затвори умоляващо очи.

— Благодаря ти за това — каза тя.

Джарет видя как баща и дъщеря се помириха. Той побутна Зили по-близо до тях.

— Мисля, че можете да видите долината готова за наводнение — каза той. — Само язовир може да промени нещата, когато се топят зимните снегове. Но никой не се готви да го построи тук. Проектът, който предложи Рени, ще пренесе линията от другата страна на планината. Така се отваря повече работа, ще има и повече разходи в началото, но както сам виждате, това няма да е загуба на време и пари.

Джей Мак кимна:

— Вече има невероятна загуба и на двата ресурса.

— Но проектът още не е започнал — каза Рени. — Ти не си…

Джарет я прекъсна:

— Мисля, че това, което се опитва да каже баща ти, Рени, е, че той вече е одобрил закупуването на материали, които не са тук, и даването на заплати на хора, които никога не са били назначавани. Така ли е, Джей Мак?

— Накратко.

— Казахте на Рени, че идвате тук по работа, но казвали ли сте го на някой друг в Североизточната железница?

Джей Мак поклати глава.

— Не. Не исках Холис и другите да мислят, че ги проверявам или още по-лошо, че подлагам на съмнение тяхната преценка след одобряването на проекта. Знаех, че не е свършена много работа досега и че няма проблем линията да се прокара по желания от Рени маршрут. В най-лошия случай очаквах да им покажа, че и те могат да грешат, така както всеки друг. Би трябвало да отдават по-голямо значение на идеите на Рени за в бъдеще. Съвсем сигурно е, че не съм очаквал това.

Нито пък Джарет. Той беше толкова сигурен, че Джей Мак е обсъждал с някого плановете си.

— Така че никой не знаеше, че възнамерявате да дойдете в Куинс Пойнт.

Джей Мак погледна през рамото си към Джарет.

— Никой в Североизточната железница — каза той. — Но споменах това на жена си.

— Мойра не би могла… — започна Джарет.

— На жена си — каза рязко Джей Мак. — На Нина.

Рени почувства, че цялата топлина напуска тялото й. Коленете й отслабнаха, кожата й побледня и изстина като снега около нея. Облегна се на баща си и когато той не можеше повече да я подкрепя, и двамата се спънаха. Джарет скочи от коня си и ги измъкна нагоре по склона на по-безопасно място.

Джей Мак се облегна на бастуна си, Рени на Джарет.

— Какво ти е? — попита той. — Струва ми се, че ще припаднеш.

Рени прибра кичур коса от студената си буза. Чувстваше упорития поглед на Джарет, както и погледа на баща си.

— Само малко ми се вие свят — каза тя. — Няма нищо от височината е.

И двамата я познаваха, и двамата я обичаха, и Рени се чудеше дали ги е убедила в лъжата си. Тя наведе глава. Вече не можеха да видят лицето й и да почувстват дълбочината на отчаянието, което я бе обзело. Баща й искаше тя да каже истината на Джарет. Струваше й се, че вече бе дошло време за това.

Джарет помогна на Рени да се качи на Албион, след като тя го увери, че се е съвзела.

— Ако никой от вас няма работа в Куинс Пойнт, ще тръгнем обратно към Икоу Фолс. Джей Мак може да изпрати от там телеграма в Денвър и Ню Йорк.

Джей Мак кимна.

— Време е да известя няколко души, че съм жив. — Почти заплашителният начин, по който каза това, показа на Джарет и Рени, че нямаше предвид само семейството си.

— Моля те, Джей Мак — каза умоляващо Рени, — не изпращай никакво съобщение, докато не поговорим за това моля те. Мисля за мама. Трябва да сме сигурни, че някои ще е при нея, когато научи, че си жив.

Джарет повдигна периферията на шапката си и погледна Рени изпитателно. В гласа й имаше известно отчаяние, което странно го порази. Срещна очите й, но тя веднага се извърна без да може да му даде и намек за това, което я безпокоеше.

Останалата част от пътуването до Икоу Фолс премина мълчаливо. Когато обсъждаха нещо, то никога не засягаше разкритията, засягащи Куинс Пойнт. Рени избягваше да остава насаме с Джарет и в същата степен избягваше да бъде при баща си. Оставаше сама, следваше ги от разстояние или работеше самостоятелно, така че да не влиза в разговор.

Достигнаха Икоу Фолс през нощта. По взаимно съгласие решиха да пътуват след залез, така че можеха да очакват някакви най-прости удобства тази вечер. Джей Мак беше изтощен, краката му бяха натежали, сякаш бяха от олово. Джарет трябваше да му помогне да слезе от коня пред пансиона на госпожа Шепард. Вдовицата бе щастлива да подготви стая за него, макар че беше по-малко сърдечна към Рени. Помогна спокойното настояване на Джарет.

Рени остана с баща си, докато той се настани удобно, след което отиде в стаята си. Джарет я чакаше, седнал на единствения стол в стаята, с крака, опрени в края на леглото. Той погледна към нея.

— Помислих, че си си отишъл — каза тя и внимателно затвори вратата. — Вдовицата сигурно мисли, че си си тръгнал.

— Влязох през задния вход. Мисля, че трябва да поговорим.

Рени отвърза лентата на шала си и разтърси косата си. Облегна се на вратата и разтри слепоочията си. Беше много уморена.

— Моля те — каза тя, — може ли да поговорим по-късно? Сега не мога да мисля за нищо друго освен за гореща баня и цяла нощ сън на това легло. — Тя се дръпна от вратата само за да се блъсне право в гърдите на Джарет.

Той я подкрепи и издържа втренчения й поглед.

— Добре — каза той, — но само защото и аз мисля същото. — Целуна я по челото. — Мога да мина с по-малко от цяла нощ сън, ако споделя това легло с тебе.

— О, Джарет — тя плъзна ръката си около него и притисна буза към гърдите му. — Обещай ми, че няма да забравиш, че те обичам.

— Рени?

— Обещай ми.

— Обещавам.

Той опря брадичката си в косите й.

— Обещавам. — Неспособен да разбере посоката на мислите й, той постоя така няколко минути, а пръстите му я галеха по косите. — Няма ли да заспим прави? — Нежно я подтикна към леглото. — Ще кажа на вдовицата, че искам баня.

— Ще бъде шокирана — каза тя, легна и затвори очи. — Не предполага, че си тук.

Джарет я целуна по бузата.

— Ако преди изгрев не си в хижата ми, тогава ще се върна и по дяволите мисис Шепард или баща ти.

— Хм-м-м.

— Точно това имам предвид.

Тя отстрани пръста, който галеше върха на носа й.

— Ще бъда там. Аз също искам да поговорим.

Джарет се изправи.

— Нямам предвид само това.

Рени зарови лице в дебелата пухена възглавница.

— Нито пък аз.

Не беше сигурен, че тя въобще ще помни разговора им още по-малко, че ще се чувства задължена да се появи в хижата му. Все пак, няколко часа след полунощ, Джарет чу обувките на Рени да потропват по дъските на пода. Светлината на огъня стигна до него, когато тя сложи дърва и разрови жарта. Стълбата изтрака силно, когато тя започна да се качва на горния етаж.

Джарет лежеше по гръб и се преструваше, че спи.

Без да полага усилия да се движи тихо, Рени се качи на горния етаж и съблече всичко, с изключение на памучната си риза. Тя се вмъкна под завивките и се притисна към него. Той не помръдна. Рени се повдигна на лакти и се наведе до него.

Потърка нос в неговия.

— Мисля, че се преструваш — каза тя нежно с топлия си дъх до устните му. — Зная как да те раздразня, за да те събудя.

Джарет продължаваше да държи очите си затворени, макар че му бе трудно да сдържи усмивката си. Предчувстваше как пръстите й си играят с връзките на панталона му, спускат се чак под кръста и затова почти излезе от кожата ги, когато Рени пъхна ледените си крака под неговите. Хвана китките й, повали я на гръб и обсипа врата й с игриви целувки.

Започнаха със смях, но сливането им бе напрегнато. Тя бе готова за него и той се оказа в нея изключително напорист. Задъхваше се от силата на проникването, но когато той се успокои, именно тя беше тази, която се изви, вкопчила се в него. Това бе битка на желания и алчни удоволствия, в която поражението бе победа. Мълвеше пресипнала името му и се опиваше от звуците на необузданото му удоволствие. Когато той утихна върху нея, тя с удоволствие прие сладката му тежест. Той се обърна на една страна и сега тя се завъртя към него, повдигна бедрото си, за да улови краката му, а другия си крак протегна срещу неговия.

— Понякога си мисля, че ще умра, ако не ме галиш — прошепна тя, — тогава ти ме докосваш и усещам, че все пак ще умра.

— Умееш да се изразяваш точно. — Пръстите на Джарет пълзяха леко по ръката й, която лежеше през гърдите му. — Първият път, когато те докоснах, ти съвсем не го хареса — каза той.

— Тогава ме блъсна на пода.

— Съборих те.

— Припаднах заради тебе.

— Накарах те да загубиш съзнание.

Тя нежно го удари в ребрата.

— Ти се държеше ужасно невъзпитано.

— Ти се опитваше да зашлевиш най-добрия ми приятел.

Тя си спомни за случая и се засмя.

— Сигурно си ме смятал за луда.

— Мислех, че си прекрасна.

— Наистина ли?

— Добре, не точно в този момент, но все пак съзнавах това. — Този път Джарет успя да хване юмрука й, преди да го удари. Разнесе се ефирният й смях. Джарет изчака той да затихне и каза сериозно: — Трябва да поговорим, Рени.

— Не, не сега. Нека поспим.

Той поспа малко, но стаята бе студена и когато потърси Рени, тя не беше до него. Джарет седна, сърцето му заби уплашено, после я чу долу. Наведе се над парапета и я видя. Седеше на одеяло пред огъня, решеше косите си с пръсти, като разделяше влажните си кичури. Той я беше виждал така веднъж по-рано в нейната стая, тъмночервената й коса разпусната над едното рамо, кожата й отразяваше цветовете на огъня. Той я беше пожелал, но тогава не можеше да направи нищо. Сега можеше.

Джарет закрепи чаршаф около кръста си и слезе по стълбата. Коленичи зад Рени и дръпна косата й. Остави я бавно да падне през пръстите му. Гласът му бе тих.

— Мислех, че искаш да спиш.

— Исках, но не мога.

— И аз, поне не без теб. — Той се наведе напред и отмести дрехата й от едното рамо. Устните докоснаха голата извивка на врата й.

— Прекрасна си.

Кожата й стана по-топла, но тя не трепна от думите му. Главата й клюмна на една страна, когато устните му станаха по-настойчиви, по-търсещи.

Най-напред бе топлината. Устните му бяха вече на шията й. Ръцете — на гърдите й. След това дойде огънят. Пръстите му пълзяха надолу по гръбнака й. Влажният връх на езика му — по кожата й. Свали дрехата до кръста й. Дланите му се плъзгаха по раменете и ръцете й. Назад и напред. Опознаваше всяка нейна извивка. Тя се наведе назад и се притисна към тялото му, косата й — копринена преграда между телата им. Ръцете му се плъзнаха по талията й. После по-надолу. Прекара дланите си по бедрата до коленете й. Нагоре и надолу. Нежен натиск разтвори бедрата й. Вратът й се изви. Тя отдаде шията си на устните му, а себе си на пръстите му. Напрежение обхвана мускулите й и я накара да се притисне в него. Той я галеше, тя отговаряше. Задъхваше се, въздухът не запълваше напълно дробовете й. Той изследваше плоскостта на корема й. Обхвана гърдите й. Зърната й набъбнаха и се втвърдиха. Той шептеше в ухото й, върху кожата й. Думите му, устата му получиха отговор.

— Да — каза тя. И отново: — Да.

Той я галеше. Топлината сега имаше център, напрежението — фокус. Кръгът се разширяваше. Ръката му бе между краката й. Устата му пиеше светлината, отразена в рамото й.

— О, Боже — каза тя. Това едва ли бе звук. След това добави. — Джарет!

Тя трепереше, разтърсена от страстта. Главата й се отпусна напред. Той я държеше, отмести косата й встрани и я целуна по врата. Тялото й пламна и те се залюляха се в общ ритъм. Бедрата й бяха леко повдигнати и Джарет влезе в нея отзад, като проникваше бавно. Тя задържа топлината му и залюля бедра. Джарет издаде гърлен звук и се опита да произнесе името й. Тя отново се задвижи. Мислеше, че вижда отражението им в пламъците, с преплетени, слети тела. Натиск. Плъзгане. Бедрата му бяха плътно притиснати към хълбоците и. Проникването се задълбочи, дишането им стана по-учестено.

— Скъпа! — каза той.

Тялото й се притисна към него. Той я задържа неподвижно, усещайки кадифената й напрегнатост. Чертите на лицето му се изопнаха, желанието му бе овладяно. Преживяването не можеше да продължи вечно, а той искаше точно това. Тя се притисна към него и той не можеше да сдържи бързите и леки движения. Вратът му се изви екзалтирано и затвори очи. Тялото му се сви, когато свърши в нея.

Отдръпнаха се един от друг. Бавно. Преситени. Точно сега още едно докосване би било вече прекалено.

Рени се раздвижи и оправи дрехата си. Това обаче се оказа изтощителна работа. Джарет уви чаршафа около себе си и почувства същото. Не биха могли да говорят, даже и да искаха. А те не искаха. Просто заспаха.

Този път Джарет се събуди пръв. Зората започваше да оцветява небето. Той седеше на масата и пиеше кафе в очакване Рени да се събуди. Тя спеше на една страна, едната й ръка подпъхната под главата, а другата присвита пред гърдите й. Позна кога ароматът на кафето достигна до нея. Тя премляска тихо с устни. Няколко секунди по-късно носът й се намръщи.

— Правя овесена каша — каза той. — Искаш ли малко? — Тя отвори очи, изпълнени с насмешлив ужас. — Тогава кафе.

Рени седна бавно. Огънят зад нея я затопляше приятно.

— Бих желала кафе.

Джарет донесе кафето на масата и й наля една чаша. Рени се повдигна на колене и погледна навън през прозореца.

— Още е рано — каза тя. — Можех да поспя повече.

— Не и ако искаш да се върнеш в пансиона, без да те видят — каза той, — и ако най-после не обсъдим някои неща. — Той я изгледа внимателно. — Трябва да ги обсъдим, нали?

Рени кимна и стана. Тя взе одеялото и се зави с него като с шал. Кафето беше горещо. Отнесе чашата на перваза на прозореца и седна на пейката, като зави босите си крака с края на одеялото. Мислеше, че трябва да започне първа, но заговори Джарет.

— Не зная какво си мислеше през последните дни, след като намери баща си — каза той. — Зная само, че не желаеш да си насаме с мене, особено след Куинс Пойнт.

— Съжалявам — каза тя. — По-лесно ми беше да се държа далеч от теб, отколкото да обяснявам. Това е така и сега.

— Но все пак дойде тук.

— Дойдох — каза малко тъжно тя и отпи от кафето си. — Не казвам, че бе лесно да стоя по-далеч, а само, че беше по-лесно от обяснението.

— Разбирам.

Краткият й смях съвсем не бе радостен.

— Не, не разбираш. Но ще разбереш. — Тя отклони поглед от прозореца и срещна учудените очи на Джарет. — Не мисля, че дерайлирането при Джъглър Джъмп бе нещастен случай — каза тя. — Подозирам, че и ти мислиш същото.

— Мислех — каза той. — Сега не съм толкова сигурен. Баща ти твърди, че не е казвал на никого в Североизточна железница за това, че е планирал допълнително пътуване. Това няма смисъл за мене.

— Зная — каза тя. — Но ти не знаеш всичко.

— Като например?

— Колелата не бяха сплеснати — каза му тя. Когато той погледна неразбиращо, тя продължи спокойно: — Нито един от дерайлиралите вагони не беше със сплеснати колела Разгледах всички. Това означава, че не е имало никакъв опит да се използват ръчни спирачки, вероятно защото не е имало време. Редно е да се помисли, че спирачът е трябвало да бъде нащрек, в края на краищата № 412 се е спускал надолу. Спирачките би трябвало да се монтират равномерно по цялата дължина на влака, за да се избегнат изкривяванията на съединенията и болтовите окачвания.

— Може би не са били монтирани равномерно. Може би затова вагоните са дерайлирали.

Тя поклати глава.

— Не. Не мисля, че е станало това. Окачването между вагоните, които са дерайлирали, беше повредено, но това се обяснява със самата катастрофа. Вагоните са се усукали и изкривили веднага щом са излезли от релсите. Първият вагон обаче няма повреди в съединението. Никакви. Сякаш болтът е бил просто изваден.

— Болтът може да се е скъсал.

— Ако е бил износен, може би, но не и другояче, не и при спускане.

— Даваш ли си сметка какво говориш?

Тя кимна.

— Някой е пожелал с цената на живота на много хора предотврати пристигането на Джей Мак в Куинс Пойнт и ти мислиш така. Знаеше, че нещо не е наред, когато ти казвах за работата, която се предполагаше, че се извършва там.

— Знаех, че нещо не е наред, да, но не съм мислил за убийство. Помислих си го едва когато Джей Мак каза, че е планирал до инспектира на място работата. Изглежда, имаме основание да подозираме, че някой не е искал той да направи това.

— И кой мислиш, че може да бъде това?

— Може да не ти харесва, но първото ми предположение бе, че е Холис Банкс. Той не само заслепява хората. Холис може да накара други да му свършат работа, а той да остане с чисти ръце.

Рени се намръщи. Беше съгласна с оценката на Джарет, но бе изненадана да чуе това от него.

— Какво имаш предвид? — попита тя. — Сигурно си опознал добре Холис при двете ви срещи.

Джарет стана от масата и отиде до печката. Разбърка овесената каша. Тя се беше вече сгъстила.

— Права си — каза той. — Срещал съм го само два пъти. Третия път той изпрати приятелите си. — Отсипа каша в дървена купа и добави захар. — Не виждах никакъв смисъл да ти казвам това по-рано — каза той, като се върна на масата. — Но сега няма защо да не ти кажа. Последния ми ден в Ню Йорк, когато чаках на перона за влака си, приятелите на Холис — аз ги познавах от сватбата — ме бяха проследили.

— Джарет! — тя почти изсипа кафето в полата си. — Защо не си…

Той вдигна ръка и я прекъсна:

— Това свърши бързо. Не бях в състояние да се боря много. Спомняш ли си Ди Кели? Един от тях, не помня кой точно, заби крака си точно в рамото ми. След това получих ритник в слабините. Мисля, че това направи русият. Зная, че той взе банковия чек, който ми написа Джей Мак. Взе също и наградата за залавянето на Ди.

Раменете на Рени се отпуснаха.

— О, Боже — каза тя, затворила очи. Постави чашата си на прозореца, за да не я излее. Ръцете й трепереха, когато погледна към него. — Името на русия е Ричард Дъни. Той е стар приятел на семейство Холис. Предполагам, че другите са били Теди и Уорън Бичър. Теди ме видя, че те целувам пред управлението на Джоунс Стрийт. Бе сред тълпата. Затова поисках да се отдръпна по-бързо от тебе. Теди сигурно веднага е разказал на Холис — това много му прилича, — но никой не спомена и дума за това.

— Не мисля, че са искали да ти кажат. — Той замълча, загледан в изопнатите, безцветни черти на лицето й. — Мислиш ли, че те обвинявам за това, което ми се случи, Рени?

— Не, но би ми било по-леко, ако ме обвиняваше. — Винаги когато го виждаше да се преборва с ръката си, тя обвиняваше Ди Кели за раната и самия Джарет за това, че не се е пазил. Това не бе толкова просто. Истинската вреда бе причинена от приятелите на Холис, следователно от самия Холис. Чувстваше известна отговорност. Ако не го бе целунала публично, точно на Джоунс Стрийт, пред погледа на Бога и Теди, и на дузина чужди хора, Джарет Съливан вече би могъл да използва пълноценно дясната си ръка. — Знаеш ли, мислех, че парите, които не си загубил на комар, си ги харчил за алкохол и…

— И жени — каза той с насмешка. — Не забравяй жените.

— Това не е смешно — отсече тя. — Проклет да си! Знаеш че това не е смешно!

Джарет изтрезня.

— Това също не е твоя грешка. Ако искаш да знаеш, аз те обвинявах известно време. В това нямаше никакъв смисъл и след време го разбрах. Признавам, че появяването ти в Икоу Фолс не ми харесваше, но за това имаше ред други причини. Не ми беше нужна тук, за да ми напомняш какво е направил Холис. Трябваше само да изпусна чаша уиски или да изтърва пушката си, за да си спомня за Холис Банкс. Опитах се да живея с това, след като напуснах Ню Йорк. Като те видях пак, разбрах, че въобще не съм живял. Може би, откакто родителите ми бяха убити. — Подът изскърца под стола му. Той отиде до пейката до прозореца и седна на нея. — Ти ме развълнува, Рени. Отдаваше се на всичко с такъв огромен дух и желание. Поставяше си цел и я следваше. Възхищавах ти се за това. Имаше моменти, когато мислех, че можеш да насочиш енергията си към мене. — Усмивката му бе пълна със самоирония и самосъжаление. — Кой може да каже дали напуснах Ню Йорк, защото бях свършил работата си или защото бягах изплашен?

Само ако й беше подсказал някак. Толкова дълго чакаше вест от него.

— Но ти замина. Не получих нито дума от тебе.

— Какво можех да ти предложа? Нямах пари. Не можех да ги спечеля по начина, който знаех. Не възлагах надежди на ранчото, както исках, а и се съмнявах дали ще напуснеш Ню Йорк. — Той се облегна на рамката на прозореца и въздъхна. — А и ти все още залагаше на брака си с Холис. Не си забравила, нали?

— Не — каза тя унило. Очите й се отклониха от профила му. — Не съм забравила.

По гърба си Джарет почувства топлината на слънцето през стъклото. Погледна през рамо и видя, че отдавана се е съмнало.

— Не можеш да се прибереш в пансиона, без да те видят — каза той. — По-добре е да се облечеш. Ще те изпратя. Има много неща, за които трябва да поговорим на баща ти.

— Джарет, аз…

— Да? — каза той, когато тя се поколеба. — Безпокоиш се какво ще каже Джей Мак за това, че си с мене? — Той се наведе и я целуна леко по бузата. Кожата й бе студена. Отдръпна се леко назад и потърси лицето й. Смарагдовите очи изразяваха болка, долната й устна, която прехапваше от загриженост, бе подута. — Рени, разбираш ли, че днес възнамерявам да поискам ръката ти от Джей Мак, нали?

Очите й се разшириха. Одеялото около раменете й се свлече, когато тя посегна към него.

— Не, ти не можеш да направиш това!

— Какво искаш да кажеш. Мислех, че това се подразбира.

— Не! — Тя стана. — Това съвсем не се подразбира.

Джарет също стана.

— Съжалявам — каза той. — Никога не съм го правил по-рано. Трябваше да те попитам.

Сърцето й се късаше. Огромна болка заструи в очите й, когато се обърна към него.

— Не — каза нежно тя. — Не прави това. Не ме питай. Джарет бе сигурен, че не се движи. Движеше се земята под него. Той чуваше думите й, но не схващаше смисъла им.

— Няма ли да се ожениш за мене?

— Не мога.

— Не можеш? — попита той. Завеса покри лицето му и втвърди чертите му. Дълбоките му сини очи изстинаха и той стисна зъби. — Или не искаш?

— Не мога — каза тя отново. Искаше да гледа навсякъде другаде, но не и към него. Но не можеше, защото дължеше на Джарет откровен отговор.

— Аз съм вече омъжена. Сключих брак с Холис Банкс месец преди нещастието с Джей Мак.