Рени

Глава 1

Булката беше бледа. Подобието на цвят по бузите й се дължеше на явно раздразнение. Тъмносмарагдовите й очи блестяха не от очакване, а от нетърпение. Пълните й устни се бяха сключили в права линия, което ги правеше едновременно сериозни и заплашителни. Тесните й рамене бяха изпънати, крехката й фигура — също. Дори непокорните й къдрици мируваха — яркокестеняви, пригладени и сплетени на плитки. Приличаше на жена, която се готви да влезе в битка, а не да извърви пътя до олтара.

Всички се суетяха. Рени притвори очи и с благодарност прие спокойствието, което тъмнината й осигури. Тя се опита да мисли за нещо различно, не за клетвата за вярност, която скоро трябваше да даде. Но това беше невъзможно. Постоянно си представяше, че е в главния параклис, заобиколена от дузини гости, и че повтаря думите след свещеника.

„И ще ги повторя — мислеше си тя. — Няма връщане назад, дори да исках. Но не искам. Холис Банкс е идеалният брачен партньор. Партньор. Не съпруг.“ Тя не се изненада от думите, които подбра. Сватбата й беше сделка. Можеше да признае това пред себе си, въпреки че гордостта и благоприличието не й позволяваха да го признае пред други.

Рени отвори очи. Останалите продължаваха да се суетят. Този път това я накара да се усмихне.

Скай Денъхи беше коленичила пред сестра си. Правеше последните поправки по подгъва на роклята на Рени. Малкото й овално лице гореше, кичурчета от огненочервената й коса се подаваха от гладкия й кок. Тя се щураше наоколо с уста, пълна с карфици, и никой не й обръщаше и най-малко внимание.

Меги въртеше в ръцете си букета, като редеше, и пререждаше оранжевите цветя, за да изглеждат най-добре. Дребните й деликатни черти бяха опънати, устата й се кривеше комично на една страна, докато вършеше работата си.

Мери Франсис, чието красиво лице беше очертано от монашеския й корнет, нервничеше с косата на Рени — искаше всяка фиба да е точно на мястото си и наместваше булото. Тя си тананикаше тихичко, докато работеше, като следваше мелодията, която свиреше органистът в главния параклис и ненатрапчиво припомняше на всички, че не остава много време.

Майката на булката приглаждаше сатенените ръкави на роклята на Рени. Ръцете на Мойра потреперваха леко, докато работеше, а веждите й загрижено се повдигаха. Тъмночервената й коса бе покрита с дантелен шал. От време на време поглеждаше тревожно към Рени.

— Да бдиш над мъртвец сигурно е по-забавно от това — каза Майкъл. Тя беше коленичила до Скай и вдяваше един конец.

— Майкъл! — смъмри я майка й.

— Точно така е — каза тя, без да се покае. Подаде иглата и конеца на Скай и внимателно извади карфиците от устата на сестра си. — Ако ви погледне човек, ще си помисли, че ирландците се забавляват единствено на погребение. Цялата тази суетня в последния момент, само защото Рени се препъна, разпра подгъва, изцапа роклята си и подхвърли букета, преди да му дойде времето. Ако бях малко по-суеверна, щях да кажа, че на тази сватба не й е писано да се състои.

Рени, възмутено стиснала устни, погледна към сестра си.

— Ще ти бъда благодарна, ако запазиш тези мисли за себе си. Знам, че не го правиш с лошо чувство, но вече чух всичко, което ме интересуваше, по въпроса за сватбата ми с Холис Банкс.

С вече освободената си от карфиците уста Скай продължи мисълта на Майкъл. Младото й лице излъчваше честност.

— Това не е защото не харесваме Холис. Е, но не е и защото го харесваме.

— Скайлър — каза Мойра, поклащайки отчаяно глава. „Откъде ли дъщерите ми се научиха да изразяват мнението си толкова безцеремонно? Това е влиянието на Джей Мак — помисли си тя. — И той не е тук, за да види какво е сътворил.“ — Тя не искаше да каже точно това, Рени.

— Напротив — каза Скай. — Предполагам, че с Холис всичко е наред, но не мога да си представя, че се омъжваш за човек от неговия тип.

Рени имаше силна воля, беше независима и откровена. Скай се съмняваше, че Холис оценява някое от тези качества. Той вероятно страдаше от тях.

Рени лекичко въздъхна.

— Само мога да предполагам какво се върти в главите ви. Но Холис ми подхожда чудесно. Той е мил и внимателен, и умен, и…

— Той се жени за теб заради парите ти — каза Мери Франсис със спокойна увереност.

Мойра въздъхна тежко в отговор на изказването на най-голямата си дъщеря.

— Всъщност — каза Меги, накланяйки букета към Рени — той се стреми към парите на Джей Мак и смята, че ти си точно членът от семейство Денъхи, който може да му ги осигури. Скай е още малка, аз не съм достатъчно красива, Мери Франсис е монахиня, а Майкъл е бременна в седмия месец.

Мойра си повея. Щеше й се да има склонност към припадъци и вече да е припаднала. Дъщерите й изобщо не се съобразяваха с нея.

— Намерихте кога да ми казвате какво мислите — троснато отвърна Рени.

Майкъл забучи събраните карфици в игленика.

— През цялото време съм ти го казвала. Но ти не искаше да слушаш.

— Трябва да ме подкрепяте сега. Трябва да сте щастливи заради мен и да ми желаете доброто. — Рени започна да се отдръпва от тях, чувстваше се като че ли я дърпат в пет различни посоки. Съвсем смътно съзнаваше, че именно тя ги принуди да отстъпят, да се засрамят и да съжаляват за безчувствеността си. И въпреки оживлението край нея, нещо друго привлече вниманието й.

Двама мъже стояха на прага на страничния параклис, като държаха шапките си в ръце и определено се чувстваха неловко в прашните си и измачкани от пътуване дрехи. Коланите с пистолетите им бяха в пълна дисхармония с обстановката. Единият от тях пристъпваше колебливо от крак на крак, като че ли събираше смелост. Другият се бе облегнал небрежно на касата на вратата, наблюдаваше и, изглежда, се забавляваше.

Рени изправи гръб. Повдигна брадичката си, докато погледът й шареше между двамата мъже. Дори без да осъзнава, тя направи една крачка, за да предпази Майкъл.

— Можем ли да направим нещо за вас? — каза тя.

„Гласът й е студен — помисли си Джарет — и остър, като ободряващи пръски изворна вода.“ Агресивно повдигнатата брадичка не го безпокоеше, но необузданият й поглед можеше да предвещава само неприятности. Усмивката на Джарет подсказа нарастващото му задоволство. „Горкият Холис Банкс.“ Джарет започна да вярва, че избраният младоженец щеше да бъде доволен от намесата му.

Зле прикритата насмешка на непознатия ги обезпокои. Погледът на Рени се премести върху другия мъж и се задържа там, докато неговите очи обходиха загриженото лице на майка й, недоумяващата физиономия на Мери, нервните пръсти на Меги, които подръпваха букета, докато накрая се спряха на профила на Майкъл. В този момент Рени разбра кой беше.

— Казвам се Итън Стоун — каза той тихо. — Дойдох за Майкъл.

„Как ли пък не!“ — помисли си Рени. Като прихвана диплите на бялата си сатенена рокля, Рени се промъкна през кръга, направен от семейството й, и стигна до Итън, без да погледне мъжа до него. Спря точно пред него и заговори с глас, който бе горчив, студен и отдалечен.

— Шерифът Стоун ли? — попита тя. — Мъжът, който отвлече сестра ми?

Джарет гледаше Рени. Всички останали гледаха Итън.

— Да — каза Итън, без да отстъпи. — Мъжът, който отвлече сестра ви.

Рени отговори без колебание. Ръката й се изви в широка дъга. На няколко сантиметра от лицето на Итън ръката й бе спряна. Не от Итън, а от Джарет. Той я блъсна настрани, изви ръцете й назад и укроти движенията й с тялото си. Тя беше зашеметена до пълна неподвижност. Всички останали — също.

Но само за пет секунди.

Майкъл се подпря на Скайлър и се изправи, като се обърна изцяло към Итън. Застана с ръце на хълбоците. Тъканта на светлосинята й блуза бе силно опъната на корема. Напредналата й бременност не можеше да не бъде забелязана. Рени знаеше, че близначката й се почувства безпомощна, когато Итън премести погледа си от лицето към утробата й. Майкъл се приготви за битка, изправи рамене и повдигна брадичката си, както Рени бе направила преди малко. След това се обърна директно към Итън:

— Кажи на този човек да пусне сестра ми.

Джарет не изчака Итън да му нареди. Впоследствие разбра, че всъщност бе държал Рени на десетина сантиметра от пода.

— Името ми е Джарет Съливан, госпожице Денъхи — каза любезно той. Бавно свали Рени, но не я пусна. Като влезе по-навътре в помещението, той затвори вратата с крак. Над главата на Рени тъмносините му очи се спряха върху корема на Майкъл. След това погледна Итън. Приятелят му беше онемял.

— Той не знаеше — измърмори Джарет.

— Разбира се, че не е знаел — рязко прошепна Рени.

Опита се да се отскубне от Джарет, но той просто я хвана още по-здраво.

Мери Франсис намери стол за майка си. Мойра, изглежда, щеше да припадне накрая. Мери свали китайското ветрило от бяла коприна, което висеше на китката на майка й, и започна да й вее. Наблюдаваше внимателно Итън, като се опитваше да прецени реакцията му от факта, че Майкъл е бременна. Преди няколко месеца Мери настояваше Майкъл да му съобщи за състоянието си, но момичето отказа. Каза, че Итън не я обича. Мери Франсис само си мислеше тогава, че Майкъл се лъже. Сега беше убедена, че Майкъл се е лъгала.

Нервните пръсти на Меги съсипваха букета на Рени. Като погледна какво е направила, тя въздъхна, прицели се и го запокити по Итън. Букетът пропусна целта и отскочи от рамото на Джарет, без да го нарани. Ниският му смях подлуди Рени.

— Меги! — изкрещя тя, като поднови опитите си да се освободи. — Това са моите цветя. — Този път усети вибрацията от беззвучния смях на Джарет.

Дъхът му стопляше ухото й. Рени извърна глава и го изгледа. Той се направи, че не я забелязва.

Скай скочи, взе оскърбения букет и го размаха заплашително срещу Итън:

— Е, добре, някой трябва да направи нещо… да каже нещо — тя погледна многозначително към Итън.

Джарет поклати глава. Дъщерите на Джон Макензи Уърт бяха свирепи като лъвици. Той не би заложил много на шансовете за оцеляване на Итън. Но приятелят му почти не обръщаше внимание на това, което ставаше около него. Той гледаше единствено Майкъл. „Той е загубен“ — каза си Джарет.

Рени изръмжа.

— Можем ли да поговорим някъде? — Итън питаше Майкъл. Огледа се и добави важно: — Насаме.

— Не желая да разговарям с теб — решително отвърна Майкъл. — Нито сега, нито по-късно. Знам защо си тук и това няма никакво отношение към мен и към детето ми. Тук си заради бягството на Хюстън и Ди. Но ще трябва сам да ги откриеш, маршал Стоун, защото аз не съм заинтересована да ти помагам.

— Майкъл! — Пет гласа, почти еднакви по тембър и еднакво ужасени, извикаха в хор името й.

— Предавате сестра си, а? — прошепна Джарет в ухото на Рени.

Тя изпита желание да го ухапе. Тъмнозелените й очи проблеснаха.

— Ти нищо не знаеш за това — прошепна в отговор тя.

Очите на Майкъл гледаха Итън почти по същия начин.

— Как ни намери? — поиска да знае тя.

— Говорих днес с баща ти.

— И той те изпрати тук?

— Да, той ме изпрати, но не ми каза какво да очаквам. Остави ме да открия сам. Как можа, Майкъл? Защо не ми каза?

Тя се изчерви.

— Не искам да водим този разговор в присъствието на семейството ми!

— Кажи тогава къде бихме могли да поговорим насаме?

— Не искам да оставам насаме с теб!

— Тогава ще говорим сега!

— Итън! Намираме се на сватбата на сестра ми!

Скайлър въртеше глава ту към единия, ту към другия. Сега гледаше Итън и чакаше отговора му. Разочарова се, когато отговори Джарет.

— Това ми напомни за нещо — каза той. Пусна Рени, измъкна се през вратата и я затвори, без да каже нищо повече.

Рени го гледаше с отворена уста, докато излизаше.

— Ей, че ми хареса това — каза саркастично тя. След това изпъна роклята си и поправи булото си. — Кой е този човек?

— Никога не съм го виждала — каза Майкъл. — Но щом Итън го представя за свой приятел, по-добре стой надалече.

Рени мислеше почти същото. Никой досега не беше я докосвал с такова пренебрежение. Все едно че беше куфар. Джарет Съливан я държеше невнимателно, грубо и безстрастно. Сигурно бе натъртил китките й, докато я държеше, и бе напрашил сватбената й рокля, където се беше допирал до нея. Рени нервно се отърси.

— Той е моят заместник — отговори Итън на въпроса на Рени, пренебрегвайки забележката на Майкъл. — И когато утре майка ти и сестрите ти заминат за долината, ще остане с теб.

Рени премигна:

— Да остане с мен? Не ми се вярва. Холис и аз ще бъдем в дома на родителите му и вашият заместник няма да е добре дошъл.

— Рени, а какво ще стане със сватбеното ти пътешествие? — слисано я погледна Майкъл. — Нали нямаш намерение да се отказваш?

— Разбира се, че нямам намерение да замина — каза решително тя. — Не мога да те оставя сама тук, когато тези престъпници са на свобода. Дори бих могла да помогна. Няма смисъл да излагаш себе си и детето на опасност, не и когато аз мога да заема мястото ти.

— Не съм съгласна. — Майкъл подчерта мнението си, като потропваше с крак. — Ти няма да направиш нищо подобно.

— О, скъпа… — промълви Мойра.

Мери Франсис потърси успокояващия ефект на молитвената си броеница.

Меги и Скайлър си размениха разбиращи погледи.

На Итън му се искаше да извади пистолета, да изстреля няколко барабана и така да приключи спора. „Как можа Джарет да ме напусне точно сега!“

— Ти — каза остро той, като посочи Рени, — не казвай повече и дума. Тук съм, за да се погрижа за сестра ти, и смятам да направя точно това. Обсъдих въпроса с Джей Мак и всичко вече е решено. Джарет ще се погрижи за теб и няма да има никакви геройства от твоя страна.

Рени отвори и затвори уста. Наум й идваха стотици епитети, с които да го нарече, и нито един от тях не беше подходящ да бъде изречен в църква.

Майкъл се загледа в Итън с леко разтворени от изненада устни.

— Не можеш да говориш със сестра ми по този начин — каза тя.

— Изглежда, че той направи тъкмо това — практично каза Мери Франсис. Тя се отдалечи от Мойра и се обърна към Майкъл. — И има известно право. Ти не прие сериозно нищо, свързано с тези престъпници. Що се отнася до мене, спокойна съм, че господин Стоун поне има желание да се погрижи за тебе. Пренебрегна предупрежденията на татко и мислеше единствено за себе си, откакто научи за бягството.

Рени видя как Майкъл се изчерви при думите на Мери. Мери Франсис говореше тихо и меко, но въпреки това беше способна така да наранява с думи, че да ти държи няколко дни. И въпреки че бе съгласна с всичко, което каза Мери, все пак изпитваше известно съжаление към близначката си.

— Мери — умоляващо каза Майкъл, — как можа да кажеш това? Аз съм всичко друго, но не и егоистка. Опитвах се да не обърквам плановете на Рени за сватбата и да не превръщам проблемите си в част от вашия живот.

— Точно така — каза Мери. — Ние сме семейство, а ти се отнасяш с нас като с непознати. Мислиш ли, че някой от нас не се чувства съпричастен? Погледни мама. Мислиш ли, че тя не се тревожи за теб? А Рени? Рени се е приготвила да понесе света вместо теб. Мислиш ли, че тя подценява опасността, която те заплашва?

В стаята беше тихо. Майкъл гледаше Мери, като преглъщаше сълзите си. Тя погледна безпомощно към майка си, след това към Рени. Меги отвърна поглед виновно, а Скай скубеше букета.

— О, съжалявам — каза тя, а сълзите напираха в очите й. Тя разтърси глава, като че ли не вярваше какво е сторила. — Толкова съжалявам.

Рени тръгна към сестра си, но Итън пръв стигна до нея. Рени спря и ги загледа. Сърцето й се качи в гърлото, като видя Итън да се колебае. Клепачите му се притвориха, прикривайки копнежа и цялата му уязвимост, тъй като рискуваше да получи отказ. Дълбокият му дрезгав глас почти прошепна името на Майкъл. Какво ли щеше да направи сестра й?

Майкъл се обърна и се озова в прегръдката на Итън.

Скай подаде на Итън носна кърпа. Той избърса сълзите на Майкъл и я целуна по челото. Тя го беше допряла с твърдия си корем и той усети детето си да рита. Дъхът му спря и той чакаше да почувства това отново.

Нещо от това, което чувстваше — огромната отговорност, удивлението му от този момент, — очевидно бе изписано на челото му, защото Мойра и Мери кимнаха одобрително. Скайлър се изхили. Меги шумно въздъхна.

Само Рени се намръщи. Беше ясно като бял ден, че тя никога не би преживяла момент като този с Холис Банкс. Не можеше да си представи Холис така дълбоко и спонтанно развълнуван. Изведнъж изпита вътрешна болка.

Сега Итън говореше за това, че щял да отведе Майкъл вкъщи, че я обича и иска да я защити, но Рени слушаше с половин ухо. Думите на Итън странно отекваха в главата й, в празнотата, която почувства. Тя излезе от транса си, когато чу името си.

— Не мога да тръгна сега — казваше Майкъл. — Рени се омъжва.

Рени забеляза, че Стоун се чувства определено неловко. Ръцете му се отдръпнаха от Майкъл, а ситните бръчици около сивосините му очи се задълбочиха, когато трепна. Той бързо погледна Рени и веднага отмести погледа си.

— По повод сватбата — бавно произнесе той. Предпочиташе да се изправи пред разярен бизон, да попадне в снежна буря в планините или да срещне Натаниел Хюстън с изваден пистолет, отколкото да обясни какво най-вероятно прави в момента Джарет. — Разбирате ли, днес говорихме с Джей Мак — започна отново — и той изрази някои съмнения относно предстоящата сватба.

Рени вдигна ръка към устата си. Погледна диво към близначката си и видя огледалния образ на страховете си.

— Итън — каза Майкъл, — какво става? Какво си направил?

— Нищо не съм направил — отвърна той. — Аз бях тук, нали? — Той забеляза, че всички кимнаха, Майкъл и Рени малко по-неохотно от другите. — Но Джарет, е, добре, мисля, че той излезе, за да се договори с Холис Банкс. Съмнявам се, че ще има сватба.

По молба на Джарет органистът престана да свири сватбената прелюдия.

— Благодаря ви — учтиво каза Джарет. Ръката му се от дръпна от пистолета и шлиферът му отново покри оръжието. — А сега, ако обичате, посочете ми младоженеца.

Един треперещ пръст се подчини и посочи мъжа, който водеше задълбочен разговор с тримата шафери.

— Още веднъж благодаря — каза Джарет.

Той докосна шапката си и заслиза надолу по стълбата от балкона за хора в задната част на параклиса. Само необикновено тихите му стъпки нарушаваха тишината в параклиса. Дори Холис Банкс спря да говори, докато Джарет се приближаваше. Гостите, насядали по пейките, се обръщаха, за да наблюдават как Джарет напредва по дългата централна пътека към младоженеца. Главите им го следваха, когато ги подминаваше, а очите им си разменяха питащи погледи.

Холис Банкс се отдръпна от приятелите си. Направи крачка към Джарет, спря и зачака.

Джарет Съливан вече си бе създал представа за избраника на Рени. Но Холис Банкс изобщо не приличаше на тази представа. Той беше висок колкото Джарет, едър, но не дебел. Имаше яки рамене, широко лице и обемист гръден кош. Тъмнокестенявата му коса бе подстригана по последната мода, разделена на път по средата и зализана назад с балсам за коса „Елджин“. Мустаците му бяха обилно намазани с брилянтин, бакенбардите следваха формата на силната му челюст. Носеше черно сако, гълъбовосини панталони и обувки, които блестяха почти колкото косата му. Устата му бе здраво стисната, тъмните му очи бяха сурови. Не приличаше на човек, който може да бъде описан като мамино синче.

„Какво ли е мислил Джей Мак? — чудеше се Джарет. Но знаеше. — Джон Макензи Уърт иска тази сватба да бъде спряна и не би се поколебал да си послужи дори с измама, за да го постигне. — Усмивката на Джарет се изкриви в самоирония. — Десет хиляди долара изглеждаха много пари в кабинета на Джей Мак. Но трябваше да поискам повече. Мога да се обзаложа, че щеше да плати.“

— Холис Банкс? — каза Джарет и спря на по-малко от две стъпки пред мъжа.

Банкс кимна отсечено. Беше стъпил здраво на краката си, с изправени рамене. В присвитите му очи се четеше любопитство и пренебрежение. Той измери Джарет от глава до пети, забелязвайки измачканите и прашни дрехи, скъсаните на коляното джинси, износените ботуши и шапката, с лента за поливане на потта. Очертанието на пистолета под шлифера не можеше да се сбърка с нещо друго.

Джарет не се трогна от неодобрението, което излъчваха едрите черти на Холис Банкс. Бутна нагоре с показалец шапката си и каза:

— Извинете, че ви прекъснах. Можем ли да поговорим някъде насаме?

Очевидно изненадан, Холис Банкс леко разтвори очи:

— Съзнавате ли, че прекъснахте сватбена церемония?

Джарет се огледа, като че досега не бе забелязал къде се намира.

Гостите бяха седнали на крайчеца на пейките, с очи, вперени в олтара, напрегнати да доловят част от разговора. Вази с нежни оранжеви, розови и бели цветя украсяваха первазите на прозорците. Шаферите зад Холис бяха облечени подобно на младоженеца — с колосани, сгънати на триъгълник кърпички в джобчето на сакото. Свещеникът гледаше към гостите; помощникът му тъкмо бе запалил свещите. Джарет се обърна към Холис.

— Ей Богу, прав сте. С изключение на това, че няма булка, по всичко прилича на сватба — каза той.

Гъста червенина изби по врата на Холис и премина през лицето му.

— Не обичам да ме правят на глупак — напрегнато каза той. — Кажете какво ви води тук и напуснете веднага.

— Тук ли?

Холис се поколеба.

— Добре — той погледна назад към шаферите. — Дайте ни три минути — обърна се и тръгна към една врата вдясно.

Джарет се ухили на шаферите.

— Май трябва да го последвам — и тръгна на крачка след Холис.

Когато останаха сами в стаичката, в която свещеникът правеше последните приготовления за церемониите и помощниците му се преобличаха, Банкс се нахвърли остро върху Джарет:

— Името ви и какъв вятър ви е довял насам?

Джарет забави отговора си, оглеждайки стаята, като че ли времето беше без значение. Изведнъж погледът му се спря на Банкс и той започна тихо да излага предложението си:

— Джарет Съливан. Току-що се срещнах с Джей Мак. Готов съм да ви предложа хиляда долара, за да оставите Рени.

Холис Банкс занемя за момент. Устните му леко се разделиха, очите му се разтвориха широко; не даваше никакъв признак, че разбира нещо. След това прихна. Смехът му беше мощен, експлозивен, от сърце. Присви очи и в ъглите им се появиха сълзи. Раменете му се разтресоха. Смееше се високо и заразително и Джарет чу, че гостите отвън също започнаха да хихикат, когато доловиха звуците на неподправено забавление, издавани от Холис.

— Извинете — каза Холис. Той извади грижливо сгънатата кърпичка от джобчето на сакото си и избърса очи. — Цели хиляда долара, а? Не ми прилича на стила на Джей Мак. Сигурен ли сте, че сте се срещнали с него?

Джарет извади ремингтона си и го насочи в гърдите на Холис. Не беше останала и следа от усмивката му или друг знак, че Джарет намира ситуацията за забавна — нищо.

— Това също е тук — каза той спокойно.

Едната от тъмните вежди на Холис се повдигна.

— Джей Мак ви е казал да ме убиете?

— Да допуснем, че не ми е казвал да не го правя.

— Разбирам — Холис се съобразяваше с пистолета. — Чудя се с кого ли иска да ме замести?

— Не мога да кажа. Предполагам, че Рени е достатъчно красива. Ще си намери друг жребец.

— Нямах предвид мястото ми като съпруг на Мери Рени, а мястото в Североизточните железници. Аз съм вицепрезидент по експлоатацията. — Лицето на Джарет не трепна, но вътрешно проклинаше Джон Макензи Уърт. Той повдигна рамене. — Мери Рени знае ли какво правите?

— Вече говорих с нея, да. Тя е в страничния параклис с майка си и сестрите си.

Холис Банкс погледна още веднъж към ремингтона. Досега никой не беше насочвал пистолет към него, но според оценката му, Джарет можеше да си служи с него.

— Нат Хюстън — каза бавно той.

Този път Джарет бе изненадан. Той примигна:

— Какво?

— Нат Хюстън — повтори Банкс. — Ето кой сте вие.

Твърдението на Холис Банкс не само, че не беше вярно, вицепрезидентът по експлоатацията грешеше напълно. Годеникът на Рени изглеждаше като внезапно изплашен човек. Капки пот се появиха по челото на Холис, а очите му неспокойно поглеждаха ту лицето на Джарет, ту пистолета му — нещо, което не беше правил досега. Въпреки това, на Джарет нещо му се изплъзваше и тъй като не можеше да разбере какво точно е това, продължи:

— Как ви дойде наум?

— Не беше толкова трудно. Вие можехте да бъдете единствено или съдията Стоун или Натаниел Хюстън. Джей Мак беше предупреден, че Хюстън е избягал и може да дойде тук. Това би подпомогнало съдебния процес на Стоун.

— И какво?

Банкс кимна. Очите му отново се спряха върху ремингтона.

— Мислех си, че съдията би се интересувал единствено от Майкъл, особено след като тя носи дете от него. А господин Уърт никога не би предложил хиляда долара, за да спре сватбата на Рени.

— Всъщност това е мое предложение. — Усмивката на Джарет се появи бавно, насочена към нещо лично, което Холис Банкс можеше да разбере. — Мери Рене ми харесва.

— Което означава, че с основание съм предположил, че сте Нат Хюстън. Как иначе мъж като вас би се добрал до хиляда долара.

Джарет повдигна леко пистолета към Банкс при това унизително твърдение.

— Трудно е да се каже, господин Банкс. В края на краищата това е свят, в който човек като вас би могъл да стане зет на Джей Мак.

Холис не отговори веднага. Маската на страха се свлече от лицето му и той погледна дълго и замислено Джарет.

— Внимателно планирано — каза накрая.

Отговори точно според предвижданията на Джарет. Все повече се изясняваше, че замислената сватба не беше по любов.

— Премисляте дали да приемете офертата? Или ще предпочетете един куршум? — Здраво стиснал пистолета, Джарет бръкна в задния си джоб и извади пачка от дванадесет стодоларови банкноти. Това бяха всичките пари, които притежаваше, повечето от тях — спечелени в дългата игра на покер по време на пътуването с влака на изток. Той се надяваше, че Джей Мак наистина е имал предвид това, когато каза, че ще му даде десет хиляди долара. Джарет хвана парите с палеца и показалеца си и ги подаде на Холис. В същото време зареди ремингтона си.

— Няма много време — каза той. — Приятелите ви всеки момент ще влязат. Дали ще ви заварят прострян на пода или по-богат?

Банкс внимателно протегна ръка, с дланта нагоре. Поколеба се между пистолета и парите, и се насочи към парите.

— Рени никога няма да повярва, че това се е случило, господин Хюстън. Тя ми вярва.

— Но не и аз.

Джарет пусна парите точно преди пръстите на Холис да ги достигнат. Холис реагира, както беше очаквал — наведе се, за да сграбчи банкнотите. Той не видя как Джарет стовари ремингтона в основата на черепа му. Холис се свлече с леко пъшкане. Парите останаха на пода край него, извън обсега на протегнатата му ръка. Джарет го подбутна внимателно с върха на прашния си ботуш. Изобщо не потрепна.

Малко неохотно Джарет остави парите където си бяха, освободи ударника на ремингтона и излезе през страничния изход, така че да не трябва отново да се среща с гостите. Прецени, че разполага с по-малко от минута, преди приятелите на Холис да открият, че младоженецът лежи в безсъзнание. Той заобиколи тичешком църквата и влезе отново през главния вход.

Когато влезе в страничния параклис, Джарет налетя право върху Рени. Ръката му се уви около кръста й, като с това движение искаше да я успокои и защити. Огледа се и видя, че Майкъл и Итън ги няма.

— В хотела ли я отведе? — попита той.

Мойра, Мери Франсис, Мери Маргарет и Мери Скайлър кимнаха едновременно. Мери Рене стисна юмрук и го удари в стомаха.

— Разбира се, че я отведе — озъби се тя, като се бореше да се освободи от желязната хватка на Джарет. — Не виждаш Майкъл, нали?

— Едно просто „да“ щеше да е напълно достатъчно.

Спокойствието и леката му усмивка бяха вбесяващи. „Той дори не трепна, като го ударих, но — помисли си тя — коремът му е твърд колкото главата му.“ Вероятно бе наранила кокалчетата на пръстите си, а той не почувства никаква болка.

— Ще бъдете ли така любезен да ме пуснете? — попита сковано тя.

Джарет не й обърна внимание и погледна към останалите.

— Всъщност, време е да тръгваме. Няма да има сватба… поне не днес.

Мери Франсис се усмихна ведро, докато докосваше броеницата си.

— Благодаря ти, Господи, за това.

Рени спря дъха си и ръката на Джарет естествено се обви още по-плътно около нея.

— Мери! Как можа да кажеш такова нещо? — Тя вдигна очи към Джарет и остро настоя: — Бихте ли отместили ръката си? Аз ще…

Мойра се спусна напред, когато тя се свлече в прегръдката на Джарет.

— Тя е добре, госпожо — увери я Джарет. — Просто припадна. Често ли го прави?

В другия край на стаята Меги сухо прошепна на Скай:

— Само когато я държат в менгеме.

Скай прикри с ръка кикота си.

Джарет провря свободната си ръка под коленете на Рени и я вдигна.

— Не е бременна, нали?

Мери Франсис пристъпи, за да подкрепи майка си.

— Мисля, че се самозабравяте, господин Съливан. Благодарни сме ви за помощта и намесата ви, но това не ви дава свободата да задавате толкова лични въпроси.

Той почувства, че се изчервява от това тихо смъмряне.

— Моля за извинение, сестро.

Този път и Меги се присъедини към тихия смях на Скай. Изпитвали доста пъти неодобрението на Мери Франсис върху себе си, те почувстваха слаб порив на съчувствие към Джарет Съливан.

— Трябва да тръгваме — каза Джарет. — Отвън ни чака кола, която ще побере всички ни. Не очаквам, че това може да продължи дълго време. — Той имаше предвид това, че Холис Банкс лежи в безсъзнание в параклиса, но би могъл да каже същото и по отношение на Рени. Почувства, че Рени прошава в ръцете му. — Бързо. Трябва да излезем сега.

Мойра поклати глава.

— Аз не мога да тръгна. Какво ще си помислят гостите ни? Трябва да остана и да им поднеса извиненията ни.

— Аз ще се справя с това — бързо обеща Мери на майка си, като лекичко я подбутна към вратата. — Върви с господин Съливан. Скай, Меги — вие също. Аз ще говоря с всички. — Тя отстъпи назад и посочи към вратата. — Побързайте. Преди Рени да е започнала да се кара.

Преди Мойра да изрази друг протест, Меги и Скай я изведоха в коридора и навън през големите дъбови двери. Джарет се канеше да ги последва, но спря, когато почувства върху рамото си леко докосване.

— Тя не е бременна — каза Мери Франсис. — Но въпреки това се отнасяйте внимателно с нея. Когато има нужда, сестра ми хвърля огън и жупел, но тук — Мери докосна сърцето си — тя е нежна.

Джарет смръщи вежди, без да е сигурен, че разбира нещо.

— Споразумял съм се да я защитавам, сестро, а не да я предизвиквам.

— Не съм сигурна, че това зависи от теб — каза меко тя, усмихвайки се красиво и загадъчно.

Рени се повдигна в ръцете на Джарет, когато той сви рамене.

— Холис бе изваден от строя в малката стая в предната част на църквата. Ще го боли главата, но иначе нищо му няма.

— Той се би с теб заради Рени? — попита тя, учудена от тази възможност.

— Не, повалих го, когато приемаше хилядата долара, които му предложих, за да отложи сватбата.

— О, скъпи — тя положи голямо усилие да не се разсмее. — Рени няма да има много добро мнение за Холис след това.

— Холис каза, че тя нямало да повярва.

Гладките вежди на Мери се сключиха, когато осъзна, че може би Холис Банкс е бил прав. Но тя не го потвърди пред Джарет.

— По-добре тръгвайте, господин Съливан. Ще ви чакат в колата.

Тя го съпроводи до главните двери на параклиса и ги отвори.

— Господ да ви благослови — прошепна, когато Джарет мина покрай нея.

Той се усмихна.

— Ще бъда глупак, ако мисля, че това няма да ми е необходимо.

Докато тичаше надолу по стълбите, във въздуха наоколо се носеше лекият смях на Мери Франсис.

Къщата на ъгъла между Бродуей и Петдесета улица бе по-малка от разкошната френска вила, по чийто образец бе създадена. Ако бе следвала собствените си разбирания, Мойра Денъхи и досега би живяла в тесните си, но уютни апартаменти на улица Хюстън, където бе отгледала дъщерите си; но Джей Мак имаше собствени разбирания за това как да живее любовницата му. И когато нюйоркският елит започна да се измества към периферията на града, Джей Мак веднага премести и семейство Денъхи. Сравнително тихият скандал се изрази в това, че съседите шепнеха, че Джей Мак нямал това право, а вестниците намекваха, че е прекрачил границите на добрия вкус. В края на краищата собственият му дом се намираше само на няколко преки оттам, западно от Сентрал Парк, и много се говори и за този факт. Но това нямаше значение за Джон Макензи Уърт, и ако цялата истина бе излязла наяве, щеше да се разбере, че това нямаше значение и за жена му.

Джарет изчака в колата, докато кочияшът помогна на Мойра, Меги и Скай да слязат. Въпреки че си даваше ясна сметка за гнева на Рени, той й се усмихна насърчително.

— Имате ли нужда от помощ, мадам?

Всички отговори, които бързо изплуваха в съзнанието на Рени, й се сториха толкова банални, че тя замълча. Съмняваше се, че може да го шокира, като му каже какво да направи с помощта си. Много по-вероятно беше това да го развесели и ако отново й се изсмееше, Рени си мислеше, че просто щеше да полудее от ярост.

— Мога да си представя — студено каза тя.

Джарет се вгледа в нея малко по-продължително. Бледност бе обхванала страните й, последвана от искра оживление в зелените й очи. Тя полагаше забележими усилия да се владее и Джарет си помисли, че ще е по-добре и той да се сдържа. Нямаше да спечели нищо, ако продължеше да я дразни. Премести дългите си крака така, че да не препречват вече изхода и се ухили зад гърба на Рени, когато тя буквално скочи от мястото си, за да поеме протегнатата ръка на кочияша.

Рени се запъти направо към входната врата, но сестрите и майка й учтиво изчакаха Джарет. Той докосна леко шапката си, докато говореше на Мойра:

— Ако не възразявате, мадам, бих искал да обиколя къщата. Да я почувствам, така да се каже.

Мойра и дъщерите й се спогледаха, след това Мойра тъжно погледна Джарет. Заплахата за семейството й отново изглеждаше много реална.

— Правете каквото сметнете за добре, господин Съливан.

Рени се спря, когато отваряше вратата към къщата и погледна назад през рамо.

— Точно така, господин Съливан — каза тя твърде мило, за да бъде почтително, — трябва да правите каквото смятате, че ще е най-добре. Изпотъпчете цветните лехи на мама, поиграйте си с ключалките, надникнете във всеки прозорец, но, моля ви, досаждайте единствено на себе си.

Тя пристъпи в къщата и тръшна вратата след себе си.

Джарет вдигна ръка, за да попречи на Мойра да му се извини.

— Ще внимавам с цветните ви лехи, мадам. — Нахлупи шапката си още по-ниско — до веждите — и тръгна да обходи района на къщата.

Резиденцията приличаше на крепост с големите си блокове гладък сив камък, с оградата от ковано желязо, която опасваше цялото имение, и бодливите розови храсти, посадени покрай стените. Но същевременно на приземния етаж имаше двадесет прозореца и четири врати, които не бяха добре обезопасени. Ключалката на задния вход беше толкова хлабава, че само един по-силен напън бе достатъчен на Джарет, за да влезе.

Джарет се сблъска с Рени, когато пристъпи в коридора — беше се приготвила да излиза.

— Мислех, че сте в стаята си и се цупите — каза той.

— И аз мислех, че още се цупите — озъби се тя.

Джарет се ухили:

— Очевидно съм изигран. Толкова по-добре за вас. Нямаше да забележа, че излизате, ако бях от другата страна на къщата. — Очите му бяха привлечени от разтворената яка на палтото й. — Сменили сте роклята си.

— Мисля, че трябва да запазя сватбената си рокля за сватбата си.

— Логично. — Джарет се облегна на касата на вратата, препречвайки пътя на Рени към изхода и към свободата зад него. Беше мушнал палци в джоба на шлифера си. — Смятахте да ходите някъде ли? — Хрумна му една мисъл. — Може би до тоалетната?

Рени завъртя очи:

— Тоалетната е вътре, господин Съливан.

— Така си и мислех.

— О, Господи — каза тя с въздишка. — Как можа Джей Мак да те тръсне на мен.

— Прочетохте мисълта ми.

Мойра се появи в другия край на дългия коридор.

— Рени, какво правиш тук? Това, че не стоиш в стаята си сега, сигурно е от желание да ме тревожиш.

Рени мигновено се разкая.

— Мамо, знаеш, че това не е вярно. Но как можеш да очакваш от мен просто да се подчиня на плановете на Джей Мак. Папа няма право да се намесва.

— Може би няма — каза Мойра. — Но вече го е направил. Нека бъде така.

Рени се врътна на пети и отривисто тръгна към майка си; подгъвът на зелената й рокля се мотаеше в краката й. Обувките й леко потропваха по пътеката.

— Трябва да видя Холис — каза тя, снишавайки глас.

Мойра поклати глава:

— Искам да обещаеш, че ще стоиш тук. Как иначе ще те пази господин Съливан? А сега иди да помогнеш на сестрите си за приготвянето на багажа за утре, докато аз се погрижа за настаняването на господин Съливан.

Рени изкриви устни язвително:

— Тогава по-добре да преместим тоалетната навън.

— Рени, господин Съливан е…

— … точно зад вас — меко довърши Джарет.

Смутена и ядосана от това, че са я объркали, Рени хвърли унищожителен поглед на Джарет.

— Не одобрявам това, че ме дебнете.

— Просто ви последвах — каза той, без да се разкае.

— Аз пък започвам да се изморявам от тези весели нотки в гласа ви. Не виждам нищо смешно.

— Това е защото нямате огледало подръка.

Мойра плесна с ръце и така успя да накара и двамата спорещи да млъкнат.

— И двамата прекалихте. Достатъчно. Рени, ти се държа твърде грубо. Както се опитвах да кажа, господин Съливан е наш гост. А когато аз и сестрите ти заминем, той ще бъде твой гост и се надявам, че ще се отнасяш с него като с гост. — Тя повдигна нежно очертаното си лице към Джарет. — Разрешавам ви да я заключите в стаята й, ако трябва…

— Мамо!

— Но ви предлагам да престанете да я дразните — продължи Мойра. — Рени не е известна с чувството си за хумор.

— Мамо!

Джарет кимна:

— Разбрах ви — каза той сериозно. — Извинете, госпожице Денъхи.

Рени отвори уста да приеме извинението, макар и не направено изящно, когато осъзна, че всъщност той се извинява на майка й. Един мускул потрепна на бузата й, когато скръцна със зъби.

— Извинете ме — процеди тя.

Мойра и Джарет я проследиха с очи, докато се изкачваше сковано по стълбите.

— Вие сте непоправим, господин Съливан — каза Мойра, но този път се усмихваше. — Но и вие ще изпитате същото.

— Не бих казал, че го очаквам с нетърпение, мадам.

Тя отговори меко:

— Лъжец.

Преди Джарет да се убеди, че е чул правилно, Мойра вече го бе повела през поредица от салони, коридори и стълбища, за да го запознае с дома си. За разлика от подобната на крепост фасада, отвътре къщата беше приветлива и уютна. Дневните бяха претрупани с мебели, възглавнички с пискюлчета, статуетки и снимки. Голямата лескова маса в трапезарията бе покрита с красива ирландска ленена покривка. Портрети на петте Мери от детските им години украсяваха стената над бюфета. Стените бяха облицовани с лескова ламперия и това придаваше единство в стила на обзавеждане на стаите. Тапетите в златно и синьо красяха дългите коридори и освежаваха стълбищата. Мойра заведе Джарет в кухнята и го представи на готвачката — госпожа Кавано, която му приготвяше ядене — и му позволи да проучи килерите, мазето и винарската изба.

По задното стълбище на резиденцията се изкачиха до горния етаж, където влизаха и излизаха от спални, дневни, будоари и бани, докато накрая Мойра показа на Джарет и неговата стая.

Той поклати глава:

— Не е достатъчно близо до стаята на дъщеря ви. Мисля, че не става. Вече имам да се разправям с ключалки, които не се заключват, и да мисля за повече прозорци, отколкото бих искал. Просто ми постелете в коридора пред вратата на госпожица Денъхи. Истината е, мадам, че в момента съм толкова изморен, че…

Мойра веднага се разкая:

— Простете ми, господин Съливан…

— Джарет.

Тя се усмихна:

— Джарет. Разбира се, че сте изморен. Колко съм глупава, да забравя. Ще ви покажа друга стая, където да поспите. Имате ли багаж?

Джарет последва покорно Мойра по коридора.

— Чантите ми са при Итън, където и да се намира той сега.

— Чудесно. Ще изпратя господин Кавано да ги донесе от хотела „Сейнт Марк“. — Мойра отвори вратата на една стая в североизточния ъгъл на къщата. — Оттук ще виждате улицата, а и не е далеч от стаята на Рени.

Джарет огледа стаята, като даваше вид, че не изгаря от нетърпение да си легне веднага. Той раздели тъмносините завеси и погледна към улиците — най-напред към Бродуей, а след това към Петдесета. Доволен от местоположението на стаята, той благодари на Мойра за милото й съдействие.

Тя се изчерви силно и затъкна един кичур тъмночервена коса зад ухото си.

— Моля, няма защо — каза топло тя. — Ще проверя дали има всичко в банята — кърпи и други такива неща — и веднага ще ви изпратя вечерята по госпожа Кавано.

Когато тя си тръгна, Джарет отвори вратата на преходната стая и откри будоар, а зад него — потвърждението, че тоалетната наистина е вътрешна. Той не дочака новите кърпи — тези, които откри в шкафа, му се сториха отлични — и се съблече гол, когато ваната се напълни.

Водата беше студена, но това нямаше значение. Джарет приветстваше възможността да смъкне праха, който бе полепнал по него като втора кожа. Търкаше се енергично и плискаше с вода раменете и ръцете си. Спря да си тананика фалшиво едва когато чу звуци в другата стая.

Тъй като ръцете й бяха заети с подноса с храна, Рени отвори вратата на спалнята на Джарет с върха на обувката си. Меги я следваше с топлите хавлиени кърпи, а Скай влезе последна, носейки платнената торба с вещите на Джарет.

— Добре — провлечено каза Рени, като се огледа, — добра защита, няма що. Искрено се надявам, че Майкъл е по-добре защитена от съдията. Имам намерение да отида до „Сейнт Марк“ и да се уверя в това.

Скай остави сака на Джарет на един стол до камината.

— О, престани, Рени. Господин Съливан сигурно е в банята. Няма да ходиш в „Сейнт Марк“…

— … нито пък някъде другаде — каза Меги. Тя присви устни, докато гледаше по-голямата си сестра. — Откривам, че ме караш да губя търпение. Господин Съливан едва ли е такъв негодник, какъвто го изкарваш.

Мери Рени остави подноса с покритите блюда. Сестрите й стояха от двете й страни.

— Забравихте ли, че това беше моят сватбен ден? Аз определено не съм. Според мен господин Съливан трябва да отговаря за много неща.

Бузите на Скай се зачервиха до нюанс, с една степен по-малко експлозивен от цвета на косата й.

— Папа е този, който трябва да чуе това. Той се намеси.

— Папа не просна Холис на пода на параклиса.

Меги прегърна кърпите, които носеше, като че ли да се предпази.

— Не мисля, че е чак толкова драматично. И това, което каза Скай, е вярно. Ако татко не е дал тази идея, господин Съливан едва ли щеше да действа така.

— А освен това — каза Скай, — струва ми се, че ти си по-скоро ядосана, отколкото наранена или разочарована. — Когато Рени показа, че се изненадва, Скай добави: — Това е нещо, върху което може да се помисли, нали?

Рени се почувства предадена, тъмнозелените й очи се стрелкаха от едната към другата и болката, за която Скай спомена, че липсвала по-рано, сега беше тук. И двете я виждаха.

— Не може да се говори с нито една от вас — каза меко тя.

— Рени — умоляващо каза Меги, — ние не искахме да кажем, че…

— Просто остави кърпите — каза Рени. — Аз ще се погрижа господин Съливан да получи всичко.

Тя обърна гръб на сестрите си, като всъщност ги отпрати. Усещаше колебанието им, представяше си как си разменят изпълнени с болка погледи, но не отстъпи. „Наистина ли си мислят, че изобщо нямам чувства?“ Когато вратата се затвори и тя остана сама, част от напрежението й я напусна. Раменете й се отпуснаха, а коленете й се разтрепериха. Тя се хвана за ръба на нощното шкафче, за да се успокои.

Джарет я завари така — затворила очи, подпряла крехкото си тяло на шкафчето, тя изглеждаше странно уязвима. Той постоя на вратата с увита около кръста кърпа, наблюдавайки известно време мълчаливата й борба; след това, като осъзна, че тя няма да му бъде благодарна, ако се появи без предупреждение, тихо се върна в будоара.

— Има ли някой тук? — извика той.

Гласът му върна Рени в настоящето.

— Аз съм, Рени, господин Съливан. Донесох ви вечерята.

— Точно сега повече ме интересуват чисти дрехи.

— Ах! — Рени си представи как Джарет гадно се подхилва на смутения й отговор. Тя си пое въздух, за да се успокои. — Разбира се. Как не помислих за това.

— Покрит съм благоприлично.

Сега вече бе сигурна, че й се надсмива. Като събра всичките си сили, Рени успя да отговори студено:

— Стойте където сте и ще ви повярвам. Чантата ви е тук, на стола, а мама ви изпраща и затоплени кърпи. По-късно някой ще дойде да отнесе таблата. Приятна вечер, господин Съливан.

— Приятна вечер, госпожице Денъхи.

Той се съмняваше, че тя го чу. Вратата се отвори и се затвори, докато говореше.

Подсмивайки се под мустак, Джарет излезе от будоара. Той отмина прашния сак с чистите си дрехи, взе една от топлите кърпи и започна отривисто да подсушава тъмнорусата си коса. Смени влажната кърпа на кръста си със суха, седна на края на леглото и започна да разглежда ястията, които готвачката на Мойра Денъхи бе приготвила. Би ял дори стърготини и пил разтопен восък. Но беше толкова по-благодарен, че пред него не се намираше нито едното, нито другото.

Госпожа Кавано му бе приготвила дебели резени говеждо печено, планина от картофено пюре с дълбок резервоар сос от печеното и крехки млади морковчета. Хлебчетата към вечерята бяха топли и лъскави от разтопеното масло. Кафето бе точно каквото го обичаше: димящо, черно и много.

Джарет изяде всичко, като отопи соса с кифличките. Каната кафе свърши едновременно с последната хапка от черния черешов сладкиш. Преситен, с чувството, че храната здраво е заседнала в стомаха му, Джарет отмести таблата и легна по гръб в кревата. Той подпря главата си в ръце и се загледа в тавана, като се чудеше да посмее ли да затвори очи. През прозореца долиташе ритмичното потракване на коли и коне, развълнуван говор на съседи, отиващи на театър. Знаеше, че не бива да затваря очи. Притисна с палец и показалец носа си, след това потърка клепачи. Джарет не си спомняше да е заспивал. Но след малко вече спеше.

Като не чу отговор на почукването си, Рени отвори вратата. В стаята не влизаше светлина и тя постоя на прага, докато очите й привикнат. Когато най-накрая започна да вижда, почуди се дали това наистина е добре.

Той беше прилично покрит, но само толкова. Рени изпита неприязън към себе си, когато почувства, че бузите й пламват. Тя се смяташе за светска жена, а сега, в собствения си дом, се надсмиваше над пламтящото си лице. И всичко това заради Джарет Съливан. В тази ситуация мъжът не можеше да и бъде симпатичен. Тя изправи рамене и завъртя глава настрани. Загледа се дръзко в неканения си гост.

„Не изглежда зле“ — помисли си тя. И всъщност, с присъщата си обективност, с която се гордееше, Рени си призна, че вярно е точно обратното. Косата му още беше влажна, по-тъмна в крайчетата, обкръжаващи лицето му и блестяща на темето, осветена от тънък слънчев лъч. По време на сън чертите му не изглеждаха толкова остри; твърдостта, която обикновено прозираше зад веселата му мързелива усмивка, сега липсваше. „Но — помисли си Рени — и усмивката му я няма.“

Погледът й се спря за малко на устата му, след това проследи изразителната линия на челюстта му чак до капчицата вода, стекла се в ямката на шията му. Гърдите му равномерно се повдигаха и спускаха. Тя видя извивката на гръдния му кош и формата на твърдия му корем. Един сноп тъмни косми изчезна под ръба на хлабаво завързаната кърпа, а по-надолу тъканта се бе поразтворила интригуващо по дясното му бедро. Докато Рени го наблюдаваше, процепът се разшири. Тя примигна, като едва можеше да повярва, че кърпата бавно се надига.

Джарет се сепна, веднага седна и придърпа колене към гърдите си. Прикри тежестта, изпълваща слабините му, но тъпата болка остана. Той повдигна въпросително вежди, преди да чуе гласа си:

— Достатъчно ли видяхте?

Рени се овладя и отговори отчетливо:

— Всъщност повече, отколкото исках.

— Наистина ли? — Усмивката му се върна, този път — присмехулна. — Взирате се доста усърдно за човек, който се е наситил. — Джарет се почувства удовлетворен, когато лицето на Рени пламна и леденият щит на надменността й започна да се топи.

— Вие сте подъл грубиян, господин Съливан.

— Само това ли? — Той се забавляваше от сърце. — Повечето хора ме наричат просто кучи син.

Тя ненавиждаше факта, че Джарет й се надсмива. Ненавиждаше и това, че полугол, той владееше ситуацията. Щеше й се да го бе нарекла кучи син, във всеки случай той беше точно това.

— Искахте ли нещо? — попита той. — Или трябва да предположа, че се размотавате тук само за да ме гледате?

Рени вирна брадичката си, изражението „ледът няма да се разтопи“ се върна.

— Няма да е зле да научите, господин Съливан, че аз никога и никъде през живота си не съм се мотала безцелно. Аз не се шляя, не се размотавам, не се разхождам просто така.

— Торпилите да вървят по дяволите! Така ли, госпожице Денъхи? Пълен напред!

Рени нервно присви устни:

— Аз вървя. Понякога тичам. Винаги знам къде отивам. И не само това — знам защо отивам. Никога не съм била склонна да се мотая и това не от качествата, които особено уважавам у другите.

— Може и да стигате където сте тръгнали, но със сигурност пропускате самото пътуване.

— Моля, спестете си старомодните проповеди. Досега съм се справяла отлично…

Джарет вдигна ръка.

— О! Може да не се движите в кръг, но със сигурност говорите едно и също. Заболя ме главата от вас.

Тя се усмихна сладко, когато той започна да масажира слепоочията си.

— Ако присъствието ми тук е желателно колкото махмурлука след тридневно пиянство, тогава, господин Съливан, смятам, че съм изпълнила житейския си дълг. — За малко й се стори, че е отишла твърде далеч.

Той я загледа, чертите му бяха безизразни; и тогава, без предупреждение, раменете му се разтресоха от дълбок, гръмък смях, а поразителните му очи се свиха.

— Вашият житейски дълг, а? — поклати глава. Още се хилеше, когато се обърна в леглото така, че краката му провиснаха отстрани. — Сега ставам, госпожице Денъхи, за да се облека. Струва ми се, че предупреждението ми е в реда на нещата, защото вие, изглежда, сте залепнала за пода.

Рени наистина се бе сраснала с пода. Снопчето косми на корема му привличаха погледа й, а очертанието на слабините му под кърпата задържаше вниманието й. Думите изхвърчаха дрезгаво от устата й:

— Поканен сте на сватба. До един час сестра ми ще се ожени за приятеля ви.

Рени се врътна на пети и побягна.

— Почакайте! — викна Джарет след нея, когато тя изчезна в коридора. Докато стигне до вратата, Рени вече бе потънала в някоя от съседните стаи.

Джарет се облече бързо и потърси Мойра. Намери я в предния салон да нагласява брошката на шала си пред наклоненото огледало над камината. Тя беше така съсредоточена, че първите му думи я стреснаха.

— Съжалявам — каза той, когато Мойра пъхна показалеца в устата си. — Наранихте ли се?

Той се доближи и взе ръката й, за да разгледа наранения пръст.

— Драскотина — каза тя. Една капчица кръв стоеше упорито на върха на показалеца й. Взе носната кърпа, която й подаде Джарет, а също така прие да й помогне за закопчаването на брошката. Забеляза, че големите му ръце изобщо не бяха тромави, когато се стигнеше до деликатни неща.

Рени забеляза същото от вратата. Иззад рамото на Джарет Мойра видя, че дъщеря й е вглъбена; след това срещна погледа й. Мойра не се изненада от мигновената реакция на Рени — дъщеря й бързо се овладя и се престори, че не е забелязала майка си да я гледа в момент на слабост. На Рени й харесваше да вярва, че мислите й са непроницаеми. „Може би така трябва да постъпва в заседателната зала — помисли си Мойра, — но не и тук, в семейството си.“

Джарет приглади шала около нежните рамене на Мойра, след това отпусна ръце до тялото си.

— Дъщеря ви ми каза, че Мери Майкъл и Итън ще се оженят довечера. Може ли това да е истина?

Преди Мойра да успее да отговори, Рени се намеси от прага:

— Нямам навика да лъжа, господин Съливан.

Мойра й отправи суров поглед и каза безпрекословно:

— Не мисля, че Джарет имаше предвид това, Мери Рене. — И отново насочи вниманието си към Джарет. — Изглежда, това е абсолютно вярно — каза тя. — Признавам, че аз самата се изненадах, когато пристигна пратеникът с поканата. При сроковете, които поставя Майкъл обаче, все нещо ще остане не добре свършено.

— По-добре сега — каза Рени, като побърза да защити близначката си, — отколкото след като всички заминете за вилата.

— Да — каза Мойра и въздъхна. — Разбира се, че си права. Само че не виждам никакъв смисъл в това да се бърза сега.

— Но тя е бременна в седмия месец, мамо.

— Точно така. Бързането щеше да е в реда на нещата преди седем месеца. — Мойра отиде до бюфета и си наля малка чашка шери. — Нищо не мога да направя, но се чудя дали този мъж се жени за нея само заради бебето.

Сега Джарет надигна глас в защита на приятеля си:

— Итън е най-смелият мъж, когото познавам, но не и по отношение на дъщеря ви. Може би детето му е дало смелост да поиска ръката на Майкъл, но не си и помисляйте, че той не е оглупял от любов към нея.

Рени се усмихна престорено.

— Оглупял от любов — каза тя, докато предлагаше шери на Джарет. — Какъв удачен израз.

Мойра изгледа дъщеря си и Джарет над ръба на очилата си.

— Няма опасност това да се случи с някой от вас — каза сериозно тя.

Нито единият, нито другият усетиха лекия сарказъм в тона на Мойра, нито пък видяха подигравателния блясък в очите й. Те отвърнаха в един глас:

— Никакъв шанс.

Що се отнася до Мойра, това, че отговориха едновременно, означаваше, че те вече бяха съмишленици.