Рени

Глава 13

Изглеждаше така, сякаш му прилоша. Чертите му се изопнаха и лицето посивя изведнъж. Сапфирените му очи потъмняха. Рени посегна към него. Джарет отклони протегнатата й ръка и отстъпи крачка назад.

— Не е много добра идея точно сега да ме докосваш, Рени.

Ръката й падна като отсечена. Той вече се отказваше от нея.

— Моля те — каза тя, — моля те, изслушай ме.

Той взе чашата си и си наля кафе. С тази част на съзнанието, която можеше да мисли разумно, се учудваше на факта, че го е направил, без да разлее нито капка. Правеше му също впечатление, че може да постави единия си крак пред другия. Това само доказваше, че частта, която тя бе унищожила в него, не му е необходимо за всекидневни жизнени дейности. Той седна на масата. Ставите на пръстите му върху чашата побледняха, раменете му бяха вдървени.

— Слушам — каза с подчертана вежливост. — Макар че не мога да си представя какво ще ми кажеш, което заслужава да бъде чуто.

Студът между тях бе станал нещо осезаемо. Рени остана на мястото си и го молеше с очи.

— Зная, че трябваше да ти кажа — каза тя.

— Тогава сме на едно мнение.

— Мислех, че няма да ме вземеш да търсим баща ми, ако знаеше — каза тя.

Най-после гласът му разкри силата на гнева му.

— Бъди сигурна, че не бих те докоснал!

— Нима мислиш, че аз не знаех това? — попита тя тихо. — Честна съм, колкото мога, Джарет. Когато за пръв път реших да дойда в Колорадо, не знаех, че ще те видя отново.

Той изсумтя насмешливо.

— Сестра ти не е толкова глупава да те остави със съпруга си — каза горчиво Джарет.

Рени залитна като блъсната назад. Отпуснатите й отстрани ръце се свиха в юмруци. Затвори очи достатъчно дълго, за да се овладее, и след това продължи.

— Няма нужда да казваш такива неща. Мислиш ли, че вече не съм наранена?

— Знаеш ли, Рени — каза той безстрастно, — точно сега за мен това няма значение. — Той се усмихна тъжно. — Честен съм, колкото мога.

Думите рикошираха обратно към нея. Рени седна на края на пейката до прозореца с ръце, кръстосани в скута й. Тя продължи:

— Не дойдох с Итън поради счупения му крак. Той ме насочи към тебе и аз не бях сигурна, че искам да… докато отново не те видях. Обаче ти показа съвсем ясно, че не искаш да ме виждаш. Когато най-после ме запозна с Джоулин, ти подло подметна дали сега не съм г-жа Банкс. Точно тогава реших, че няма да ти кажа, защото щеше да ме уважаваш по-малко. Много бях загрижена да намеря Джей Мак, за да позволя това да стане, и нямах желание да обяснявам причините, поради които съм се оженила за Холис. Сигурно е, че тогава не се чувствах длъжна да ти давам обяснение. И сега не считам, че ти го дължа.

Веждите на Джарет се повдигнаха малко и той я изгледа презрително.

— Ще разбереш, че не съм съгласен с това.

— Не — каза тя, — няма. Това, което ти дължа най-вече, е обяснение защо не съм ти казала за брака, а не защо съм се омъжила. Тогава ти не беше част от моя живот, Джарет. Отдавна си беше заминал от Ню Йорк и, ако действително си честен, въобще нямаше намерение да ме видиш отново. Нима предполагаш, че бях длъжна да те чакам? Да чакам някого, който никога нямаше да дойде? Не се бяхме разделили при такива условия. Ти беше толкова внимателен да не показваш това, което чувстваш, никога да не даваш обяснения и признавам, че и аз не бях по-общителна от тебе.

Рени седна отново и присви колене до гърдите си. Босите й крака се виждаха под бродерията на роклята й.

— Все пак — каза тя нежно — разбрах, че желая неща, които стоят по друг начин. За малко си позволих да се надявам, че ти ще ми пишеш или просто ще се появиш някой ден. Когато Майкъл и Итън се завърнаха в Денвър, мислех, че ще науча нещо за тебе. — Тя гледаше право напред и тъжно поклати глава. — Това не стана. Сякаш беше изчезнал безследно — Рени приглади гънките на коленете си и се присви още повече. — Така че — каза тя, — аз не мисля, че трябва да ти обяснявам защо се ожених за Холис Банкс.

Джарет постави чашата си на масата.

— Не се опитвам да се залъгвам, че си се оженила за Холис защото не съм бил наблизо — каза той. — Не беше тайна, че ти искаше Холис, за да имаш повече влияние в Североизточната железница. Не зная защо мислеше, че трябва да се омъжиш за него.

Рени скочи на крака.

— Негодник! — Тя изтича към стълбата и започна да се качва нагоре с намерение да си вземе дрехите и да си отиде. Джарет я хвана през кръста и я спря. — Остави ме да си отида! — каза тя през стиснати зъби. Бореше се, хванала се за стълбата, докато той се опитваше да я издърпа встрани. Ти не знаеш нищо за това.

— Кажи ми тогава!

Тя стисна устните си във войнствена линия и ритна назад към него.

— Върви по дяволите.

Джарет я беше обгърнал напълно с лявата си ръка през кръста и я дърпаше. Тя трябваше или да се дръпне от стълбата или да я остави да падне отгоре й. Тя отстъпи. Той я обърна, притисна я към напречните летви и препречи пътя и за бягство с тялото си.

— Сега ми кажи защо бързаше толкова да се омъжиш за Холис Банкс, ако не заради Североизточната железница? — попита той отсечено.

Тя го блъсна в гърдите, но той не помръдна.

— Не съм бързала.

— Тогава защо, по дяволите!

Тя му извика:

— Защото бях самотна.

Учуден, Джарет позволи да бъде отблъснат и между тях вече имаше известно разстояние.

Трепереща от силата на страданието си, тя избяга достатъчно далеч и взе ръжена.

— Ще ме удряш ли с това? — каза той, като се обърна към нея.

Очите й се сведоха към ръжена. Краят му потропваше по пода като продължение на треперещата й ръка.

— Бих искала — каза тя и погледна към него. Остави го да падне. Сълзи напираха в очите й. — Ти не знаеш нищо за живота ми в Ню Йорк. Не съм била никога част от онези кръгове на обществото, които дават пищни балове и следобедни чайове или се разхождат с карети по Сентрал Парк, за да се показват. Нямах приятели, които да ме поканят да участвам в пързаляне с кънки през зимата или да ме помолят да посетим музей заедно през пролетта. Моите сестри бяха моите приятели.

Рени избърса сълзите, които се стичаха по лицето й. Тя пое леко въздух и издиша бавно, като се мъчеше да се овладее.

— Що се отнася до мъжете… нямаше никакви. Да не си мислиш, че се нареждаха на Бродуей и на 50-то авеню, за да поканят незаконородените сестри Денъхи? — Тя се засмя презрително. — Джей Мак ни изпрати всички да учим в пансион, така че да бъдем предпазени от присмеха на външния свят, но мога да ти кажа, че няма нищо по-жестоко от ученичка, която си мисли, че мястото ти е под изящните й крака. Майкъл и аз бяхме щастливи. Радвахме се на взаимно приятелство. Когато дойде време да напуснем, за нас нямаше прощално тържество или дебютантски балове. Ние тихо влязохме в колежа и се борихме с всички предразсъдъци, които можеха да разбият надеждите ни. Майкъл постъпи в женски колеж, но аз поех в друго направление. Трябваше да уча с мъже, за да стана инженер. Трябваше да се състезавам като равна, за да овладявам науките. Аудиториите бяха пълни с колеги, които винаги ме обиждаха.

Джарет не се опитваше да се доближи. Почти против желанието си той произнесе името й, чувствайки остро болката й.

— Не — каза тя и отново изтри очи. — Ти пожела да чуеш това. — Тя преглътна напрежението, което се натрупваше в гърлото й, и погледна откровено Джарет. — Мъжете, които ми обръщаха някакво внимание, спадаха към твърде долни категории. Имаше някои, които просто искаха да използват ума ми и да постигнат успех чрез моята упорита работа. Някои бяха от семейства с добри обществени връзки, и не разбираха отначало, че аз съм едно от копелетата на Джей Мак. Веднага щом установяха това, те или изчезваха — ако беше много по-почтено, — или започваха да ме преследват, за да ме имат в леглото си. Какви перспективи имах наистина. Тяхното отношение бе такова, че трябва да съм благодарна за вниманието им. Други мъже, чиито перспективи бяха може би по-големи от моите, но с празни джобове, ухажваха парите ми. Парите на Джей Мак правеха въпроса с неустановеното ми положение винаги много сложен за нюйоркските средни слоеве. Те искаха да влязат в изключителни домове, но им липсваха средства, а за да получат финанси, означаваше да вземат мене. — Тя се усмихна без злоба. — Виждаш ли Джарет? Те не можеха да решат дали аз съм стъпало към един изискан живот или воденичен камък около шията им.

Джарет се облегна на ръба на масата и изпъна единия си крак пред себе си. Той отвърна на спокойния й поглед с неумолими очи.

— Майкъл и аз продължихме да следваме своя път и в колежа. Тя не позволи на Джей Мак да й купи положение в „Хералд“ и пое работата в „Кроникъл“. Имаше много трудни моменти, преди най-после да я приемат, и тя бе много щастлива, че може да работи за някого като Лоуган Маршал. Аз не съм имала такива проблеми в Североизточната железница. Никой не би посмял. Но това нямаше значение никога не бях приемана сериозно от колегите си, а в повечето случаи бях напълно пренебрегвана.

— С изключение на Холис — каза Джарет.

— Не, не е така. Но той беше малко по-внимателен от другите. Успокояваше ме, а след това правеше с удоволствие съвършено друго. — Очите й се стесниха. — Не ме гледай по този начин. Не винаги съм знаела това за него. Със сигурност знаех, че се интересува от парите ми. Търсеше задълбочаване на връзките си с баща ми и разширяване авторитета си в Североизточната железница. Нямах илюзии, че ме обича, но мислех, че действително се интересува от мене. За себе си вярвах, че ще работим заедно спокойно.

Рени се облегна на топлите, гладки камъни на огнище Тя отметна назад тъмния червен водопад на косите си, които се бяха разпилели върху едното й рамо, и кръстоса ръце под гърдите си.

— Все пак не знаех дали искам да се омъжа за него. Тогава Майкъл се върна в Ню Йорк. Тя беше бременна и нещастна. Бог знае, че не й съчувствах. В началото се държах с нея ужасно. Не разбирах как е могла да си позволи да забременее. — Рени премигна упорито, за да овладее сълзите си. — Точно това трябваше, си мислех аз. Още едно копеле Денъхи. — Сега тя не гледаше Джарет, а бе забила поглед в една точка високо над рамото му. — Реших да се омъжа за Холис по много причини, но най-вече, защото си обещах, че никога няма да свърша като майка си и сестра си. — Слабата й усмивка бе изпълнена с присмех към самата себе си. Тя каза: — Втората причина, поради която планирах да се омъжа за Холис, бе, че се отказах от надеждите си, че няма да свърша като майка си или сестра си.

Когато изглеждаше, че Джарет може да се приближи, Рени се притисна към камъните и го отблъсна.

— Виждаш ли, най-после осъзнах какво имат те и исках да уредя за себе си даже бледа имитация на това. Така че се омъжих за Холис. Този път сватбата беше скромна. Направихме я в „Сейнт Грегъри“ пред няколко свидетели. Джей Мак не беше там. Нито Майкъл или Итън. Мама плака през цялото време. Мери Франсис си играеше с броеницата. Меги и Скай бяха нещастни. Всички знаеха, че желанието ми да се омъжа за Холис е повече свързано с това да не съм повече сама, отколкото със Североизточната железница. — Сълзи потекоха по лицето й и сега вече тя не правеше опит да ги изтрие. Стисна устни, за да подтисне риданията. — Страшното е не че се омъжих за Холис заради тези неуместни причини, а че се омъжих за Холис без нито една подходяща причина.

Тя повдигна края на полата си, за да избърше очите си. Когато погледът й се проясни, Джарет стоеше пред нея с кърпа в ръка.

— Заповядай — каза той. — Изглежда, че никога не носиш кърпа.

Тя кимна и се запъна:

— Зная. Холис не обичаше това.

— Какво още не обича Холис?

Изплашена, Рени повдигна обляното си със сълзи лице.

— Какво искаш да кажеш?

— Питам какво стана между тебе и Холис след сватбата? Ти беше девствена, Рени, когато дойде при мене. Дали Холис мрази всички жени или само тебе?

— О, разбирам — каза тя след малко. Тя пое леко дъх и се успокои. — Мислиш, че той е един от тези, които харесват мъже.

— Не е ли така?

Тя поклати глава.

— Не, няма нищо такова. Холис имаше някой. Жена. Поддържаше връзка с нея отдавна. Дълго преди първия ми опит да се омъжа. Каза ми за нея в нашата сватбена нощ, когато се приготвяше да дойде при мене в леглото. Искаше да зная, че не мога да очаквам да ми бъде верен, след като вече…

— Какво? Какво ти каза?

Рени въздъхна и погледна встрани.

— След като вече съм проституирала с тебе.

Джарет изруга леко.

— Няма смисъл да се правиш на възмутен — каза тя. Очите й просветнаха обвиняващо. — Не е нищо в сравнение с това, което ти ми каза.

Сега беше на ред на Джарет да погледне встрани.

— Права си. — Той прекоси стаята до прозореца, спря се и се загледа навън. Картината, която изпълни съзнанието му не беше тази пред него. Той не виждаше завихрения прах на бялата снежна покривка. Не виждаше как клоните на боровете потрепват, събудени от някоя игрива катеричка. Това, което виждаше, бе Холис Банкс, застанал пред съпругата си уведомяващ я, че има любовница… и изискващ в следващия момент собствените си права. Беше толкова сигурен, че Холис е действал точно по този начин, че следващите му думи звучаха като твърдение, не като въпрос. — Тогава той се е опитал да потърси съпружеските си права.

— Да.

Джарет обърна гръб на Рени. Тя държеше носната кърпа свита на топка в шепата си. Ръцете й още бяха отбранително кръстосани пред нея.

— Ти си му отказала. Какво се случи по-нататък?

— Той ме би.

Тя каза това толкова естествено, че му беше необходимо време, за да възприеме думите й. Когато ги осъзна, Джарет залитна, сякаш ударен с чук. Той взе чашата, която Рени бе оставила на перваза на прозореца, и я разби в огнището. Тя се разби на парчета, пламъците засъскаха, когато кафето се разля върху тях, а Рени трепна и след това замръзна отново на камъните, уплашена от жестоките гневни искрици в очите на Джарет. Когато пристъпи към нея, тя не можеше да помръдне.

Видя застиналата маска на предпазливост на лицето й, знаеше, че той я беше предизвикал със своите необмислени и жестоки действия.

— О, Боже, Рени — каза той, като се спря на място. — Съжалявам. Аз само… — Ръцете им паднаха безпомощно. — Мисля, че искам да го убия. — Това признание го смути. Досега никога не беше мислил да отмъщава на Холис за инцидента на гарата, но мисълта, че той бе наранил Рени, не само го задушаваше, но и му пречеше да разсъждава трезво. — Не — каза той и поклати глава, — това не е вярно. Аз знам, че искам да го убия.

Рени се отдръпна от стената. Повдигна ръка, сякаш можеше да смекчи ужасния му гняв и едновременно с това да предотврати изпълнението на заплахата му.

— Не ме карай да съжалявам, че ти казах — каза тя тихо. — Аз се оправих. Не му дадох повече възможности.

Джарет пъхна ръце в задните си джобове. Въздъхна бавно, търсейки с поглед лицето й.

— Не зная какво да кажа, Рени.

— Всичко е наред — каза тя, превърнала се в утешител. — Не трябва да казваш или правиш нещо. Само ме изслушай, Джарет. Това е най-трудното нещо, за което съм те молила, и това е единственото нещо, което искам.

Той кимна.

— Продължавай.

— Аз не му позволих просто да ме бие — каза тя. — Отвръщах му, колкото можех. Прекарахме първата си нощ в един от луксозните апартаменти в „Сейнт Марк“ и мисля, че той се страхуваше някой да не ме чуе да викам. Когато не успя да ме удари така, че да загубя съзнание, той избяга навън. — Краткият смях на Рени бе изпълнен с недоумение. — Най-учудващото бе, че той наистина очакваше да му позволя да се върне в апартамента следващата сутрин. Стоеше от другата страна на вратата, молеше се, кълнеше се, че няма да ме докосне повече, даже обеща да изостави любовницата си. Трябваше да ме остави най-накрая или рискуваше да предизвика ненужно любопитство. Не зная къде е прекарал тези седмици, през които се предполагаше, че сме на пътешествие. Аз останах точно там, където бях, и лекувах контузиите си. Той идваше при мен поне веднъж на ден, като даваше все същите обещания, и всеки път отказвах да го пусна. Казах му, че не трябва да информира семейството ми за това, което се бе случило между нас, и че аз ще искам анулиране на брака. След това си отидох вкъщи при семейството ми и те ме приеха, без да искат някакво обяснение. Престанах да ходя на работа в Уърт Билдинг и пратеници ми донасяха в къщи заданията. Нямах представа какво говори на другите Холис или даже дали някой въобще е посмял да го попита за мене. Зная, че докато до мене не дойдоха слуховете за катастрофата при Джъглър Джъмп, не изпитвах нужда да го виждам.

Джарет си спомни някои неща, които Рени му бе казала преди седмици.

— Тогава Холис пое компанията.

Тя кимна.

— Почти веднага възникнаха проблеми — поне така мисля аз. Но Холис имаше доверието на съвета на управители и така както имаше доверието на баща ми. Спрените преди катастрофата проекти бяха одобрени почти веднага. Холис не ми разрешаваше повече достъп до известна информации и ми забрани да работя извън къщи. Пожела да работя отново в офиса и да оттегля искането си за анулиране на брака. Рени поклати глава, все още учудена, че Холис е смятал, а тя ще отстъпи. — Не бях склонна да направя нито едно от тези неща — изрече тя горчиво. — Вместо това му казах, че имам намерение да намеря Джей Мак. — Тя се засмя, припомнила си обидата на Холис. — Наистина мисля, че Холис би ме компрометирал, ако можеше да избегне скандала. Това първо. Смятам, че по-късно е стигнал до извода, че е по-добре да съм за малко извън играта, че ако ме прати за зелен хайвер, няма да мога да се намесвам в управлението на Североизточната железница.

Джарет дръпна стола и го възседна.

— Но ти каза, че Холис се ползва с доверието на съвета. Как въобще би могла да се намесваш в управлението на компанията?

— В завещанието си Джей Мак обявяваше желанието си кой да управлява Североизточната железница. Но той раздели дяловете си в компанията между своите наследници. Жена му получава петдесет процента. Двадесет и пет процента се полагат на майка ми, а останалите двадесет и пет процента са разделени поравно между мене и сестрите ми.

Джарет подсвирна леко, като разбра значението на решението на Джей Мак.

— Тогава дяловете са разделени по равно.

— Така е. Холис знае, че майка ми и сестрите ми ще следват моя съвет и че той не винаги ще бъде като неговия. Нина Уърт, както и членовете на съвета по-скоро ще следват неговите указания. Съществуваше възможност да се спрат всички дейности на Североизточната железница. Холис искаше петпроцентовия ми дял, за да предотврати това. Като мой съпруг той имаше възможност да го получи.

Веждите на Джарет се събраха.

— Още една причина да възразява срещу анулирането на брака ви.

Тя кимна и продължи да гледа през прозореца.

— Този петпроцентов дял бе и най-главната причина, поради която искаше да се ожени за мен — каза тя. — Това му осигуряваше контролния пакет. Нещастният случай с Джей Мак му предоставяше добра възможност, но нашият брак прехвърляше контрола в ръцете му. Той бе планирал това от доста отдавна.

— Бракът или катастрофата?

Рени се обърна към Джарет. Очите й не трепнаха, изражението й беше откровено.

— И двете — каза тя. — Холис планира и двете.

Джарет за момент замълча. Виждаше, че тя вярва в думите си.

— Това е сериозно обвинение, Рени.

— Ти сам мислеше същото.

— Казах ти вече, това беше, преди Джей Мак да каже, че не е информирал Холис за проверка на работата в Куинс Пойнт.

— Пропуснал си един факт — каза тя, учудена, че не е разбрал. — Джей Мак е казал на някого и тя е казала на Холис.

— Защо ще?…

— Не съм ли ти казала? — попита Рени. — Не, предполагам, че не съм. Това е обаче, което се опитвах непрекъснато да ти кажа. Нина е любовницата на Холис. Нина Уърт… съпругата на баща ми.

Джарет премига от изненада. В продължение на минута това бе единствената му реакция.

— Боже мой — каза той най-после. — Холис ли ти каза това?

— Той се наслаждаваше, като ми го казваше. — Не трябваше да затваря очи, за да си припомни как Холис бе злорадствал, как се бе наслаждавал на нейната реакция.

Спомняше си това много по-живо, отколкото боя, който бе последвал.

— Знае ли Джей Мак?

Тя поклати глава.

— Не съм му казвала никога нито дума. Ако знае, че Нина има любовник, тогава съм сигурна, че не знае, че това е Холис.

Рени повдигна одеялото и се върна до прозореца.

— Това е последното отмъщение на Нина срещу Джей Мак и семейство Денъхи. Не мога даже да я обвинявам. Повече от двадесет и пет години тя беше омъжена за човек който не я обичаше, който никога не криеше предаността ги към незаконното си семейство. Аз никога не съм срещала Нина официално, виждала съм я само няколко пъти, но тя винаги е присъствала в моя живот. Тя е доста хубава, много внимателна и сдържана. Някои биха казали студена. Това би казал и Джей Мак. Може би тя и Холис просто се използват взаимно, а може и наистина да се обичат. Не зная истината и не съм сигурно, че точно тези мотиви имат значение. Това, което знам, е, че катастрофата при Джъглър Джъмп не беше нещастен случай. Това беше преднамерено покушение срещу живота на Джей Мак и възможност за Холис да завладее пълния контрол върху Североизточната железница. Съпругът ми е отговорен за смъртта на повече от шестдесет души и направи това, за да прикрие измамата по проекта Куинс Пойнт.

Джарет не каза нищо, докато смилаше думите й. Чувстваше погледа на Рени върху себе си, която очакваше той да отхвърли твърденията й. Не ги отхвърли. Нещо повече не можеше да го направи. Той й вярваше.

— Когато ти показах Куинс Пойнт, всичко си дойде на място, нали?

Тя кимна.

— В момента, когато Джей Мак каза, че е говорил на Нина, вече знаех какво се е случило.

— Няма доказателства.

— Аз също зная това.

— Какво ще правим?

Рени погледна към отсрещната стена и сви рамене.

— Не съм мислила за това — каза спокойно тя. — Можех само да мисля за последствията от това, което ще ти кажа.

Пръстите на Джарет стиснаха най-горната пръчка на стола. Успя да запази гласа си спокоен, овладял разочарованието си.

— Ти се омъжи за него, Рени, и ме излъга. Какво искаш от мене? Прошка? Снизхождение?

Тя не можеше да говори. Гледаше безпомощно към него. Той удари ръката си в облегалката на стола.

— По дяволите, Рени. Не ми оставяш никакъв избор! Очакваш ли да ти благодаря за това?

Гласът й бе задавен.

— Не. Сгреших. Казах ти това. — Тя стоеше, обвила още по-плътно одеялото около раменете си. — Не бях права за много неща. Не искам нищо от тебе, Джарет. Беше грешка… всичко.

Рени прекоси стаята до стълбата и този път Джарет я остави да си тръгне.

Джей Мак закусваше в трапезарията на г-жа Шепард, когато Рени влезе в пансиона. Той привлече вниманието й, когато тя се спря в коридора, за да свали палтото си.

Рени прие стола, който й подаде баща й, и постла салфетка в скута си.

— Бях с Джарет — каза тя без колебание.

Очите на Джей Мак потърсиха бледите и измъчени черти на дъщеря си.

— Така и предположих, след като тази сутрин не беше в стаята си. — Той й наля чаша чай и й я подаде. — Ти си му казала.

Тя кимна и повдигна чашата си. Чувстваше изгарящата горещина на чая още преди да го докосне с устни. Все пак отпи. С крайчеца на очите си видя, че баща й трепна от болката, която тя изпита.

— Той се разгневи.

— Не си очаквала нещо друго, нали?

Рени сви рамене.

— Няма значение какво съм очаквала — каза тя. — Всичко вече е факт. Беше грешка. Казах му го.

— Разбирам.

— Така ли? — Смехът й бе кратък и тъжен. — Не съм сигурна. Мислех, че той ме обича.

— Нима ти каза, че не те обича?

— Нямаше нужда да го казва. Беше изписано на лицето му, а и начинът, по който ме гледаше…

Гласът на Джей Мак бе ласкав:

— Не си му дала достатъчно време.

Рени отвърна на погледа на баща си, без да трепне.

— Аз извърших прелюбодеяние, татко. Направих го съучастник. Той никога не го е казвал, но си го мисли. — Рени остави чашата. — Помоли ме да се оженя за него. Бе готов да дойде днес тук с мене и да поиска ръката ми. — Лека усмивка премина през лицето й, като си помисли за желанието на Джарет да уважи установените правила. Само очите й бяха много тъжни. — Трябваше да му кажа. Беше много болезнено.

— И за двама ви.

Очите на Рени блеснаха. Устните й бяха стиснати в права линия. Тя изчака, докато се овладее.

— Мисля, че не ми е до закуска — каза тя внимателно. Ако нямаш нищо против, предпочитам да си отида в стаята.

— Разбира се. — Той стана и я целуна по пребледнялото лице. Наблюдаваше я, докато си отива, с тежка болка в сърцето си.

Джарет отвори вратата на хижата при второто настойчиво почукване. Той гледа посетителя си много дълго преди да отстъпи крачка встрани.

— Мислех си, че ще да дойдете, но не знаех дали ще ме намерите.

Джей Мак свали палтото и шапката си. Изтупа снега от обувките си и огледа хижата. Облегна се на бастуна си и седна на масата.

— Попитах наоколо. Госпожица Джоулин Картрайт бе щастлива да ме насочи.

Единият край на устата на Джарет се повдигна в отвращение.

— Не се и съмнявам. — Той се облегна на вратата със скръстени отпред ръце. — Вие сте говорили с Рени?

— Да.

— Тогава знаете всичко.

— Зная достатъчно.

— Какво ще правите?

Джей Мак внимателно опря бастуна си на един от краката на масата. Неговите счупени и усукани очила се бяха спуснали по носа му. На слепоочията му и по бакенбардите му сивите му коси личаха по-силно от друг път. Бръчките в ъглите на зелените му очи бяха изрязани по-дълбоко.

— Странно — каза той, като внимателно изучаваше Джарет. — Дойдох тук да задам именно този въпрос.

— Не съм сигурен какво имате предвид — каза Джарет. — Скоро ще си тръгвате, нали?

— Аз, да. Не зная какво ще направи Рени. Възнамерявам да й възложа да се залови с проекта Куинс Пойнт. Бих желал да бъдеш началник при нея. Тя има нужда от някого, който да й помага да се справя с мъжете, поне докато ги спечели.

— При тези обстоятелства не мисля, че тя ще приеме тази възможност.

— Защото ще бъдеш там?

Джарет поклати глава.

— Защото вие ще сте там. В Ню Йорк. Тя няма да ви остави да се върнете сам. Вероятно няма да ви изпусне от погледа си, щом се върнете там. Не измина целия този път да ви открие, само за да ви позволи да рискувате живота си втори път.

Джей Мак повдигна очилата си. Русите му вежди се събраха и задълбочиха вертикалната бразда на челото му.

— За какво, по дяволите, говориш?

Джарет се дръпна от вратата.

— За катастрофата с влака — каза той. — За вашата жена и Холис. А за какво говорите вие?

— За това ти и дъщеря ми да дойдете на себе си.

Двамата мъже замълчаха. Вгледаха се един в друг, като всеки премисляше разговора отново. Джарет каза:

— Аз мислех, че вие говорите за Рени.

— Да.

— Не за катастрофата при Джъглър Джъмп.

— Не — каза Джей Мак. — Предполагаше ли се, че трябва да говоря за това?

Джарет прекара ръка през косата си и въздъхна.

— Мислех, че ви е казала. Изпратихте ли телеграма на изток?

— Не още. Какво каза за Холис и Нина?

Джарет не отговори. Той отиде до бюфета и намери бутилка с малко уиски. Постави две чаши и наля.

— Не е станало даже обяд — каза Джей Мак. Джарет се усмихна мрачно.

— Такива са новините — каза той.

Холис се усмихна мрачно.

— Такива са новините — каза той, като подаде чаша скоч на Нина. Добави още малко в своята чаша, преди да остани бутилката на бюфета. Вдигна чашата си към Нина с очевиден присмех.

Нина се колебаеше. Тънките й пръсти обхванаха чашата, а тежестта й изглеждаше твърде голяма за нежната й ръка. Короната от бледожълта коса едва достигаше рамото на Холис. Повдигна лице към него, млечнобялата й кожа бе без бръчки, чертите на лицето й бяха фини. Очите й бяха раздалечени, с огромни зеници и запълваха по-голямата час от канеления цвят, който ги обкръжаваше. Бе почти на петдесет, но даже и при най-безмилостна светлина изглеждаше десетина години по-млада.

Холис харесваше нейната изисканост, изключителната крехкост на чертите й, изяществото на движенията й. Обичаше да я повдига срещу себе си, да събира нагоре копринените й поли и да прониква в нея. Тя го оставяше да прави каквото си иска, никога не му отказваше удоволствията на тялото й, но никога не започваше сама правенето на любов, рядко говореше, докато то траеше, и никога не го обсъждаше след това. Студената й сдържаност не се разчупи никога. Това го влудяваше и силно го интригуваше. Чувстваше се като покровител, когато бе наблизо до нея, и могъщ, когато беше в нея.

Трудно му бе да си припомни кой направи първата стъпка. Дълго бе смятал, че той е започнал пръв. Сега не беше толкова сигурен. Изглежда, тя бе способна да го накара да вярва че той е отишъл при нея, защото това е отговаряло на целите й. Имаше моменти, в които чувстваше, че напълно контролира връзката им, и моменти, в които знаеше, че без никакво съмнение е манипулиран. Също така имаше моменти, когато отношенията им бяха неясни, когато тя поемаше инициативата, като го караше да мисли, че той владее ситуацията.

Ако Нина Уърт беше от рода на котките, тя щеше да бъде пума.

Широките рамене на Холис се повдигнаха, когато докосна с чашата си тази на Нина. Светлината от лампите се отразяваше във фино полираните стенни панели на кабинета и се пречупваше в ръбовете на чашите. Той отпи от питието си, след това предложи ръка на Нина и я заведе до двойното канапе. Седнаха едновременно и се обърнаха леко един към друг. Почти черните й очи не се отделяха от лицето му. Малката й присвита уста бе влажна от уискито.

— Той е жив, нали? — попита тя. Гласът й беше студен и изящен, като прозрачен кристал, липсваше му мекият тембър на желаните жени. Трудно можеше да се доловят признаци на страст или убеждение. — Това ли искаше да ми кажеш?

Това, че тя позна, го учуди. Той кимна.

— Как позна?

Тя сви рамене. Тесните черни и добре скроени линии на траурната й рокля подчертаваха още повече стройната й изящна фигура.

— Кога научи?

— Преди по-малко от час. Дойдох веднага щом научих. Той се връща в Ню Йорк. — Холис погледна джобния си часовник. — Всъщност, ще е тук точно след тридесет и шест часа. По разписание № 448 пристига в полунощ.

Нина не показа признаци на изненада.

— Толкова скоро — каза тя спокойно.

— Той кимна.

— Вярвам, че е искал да запази пристигането си в тайна. Изглежда, че пътува от дни. Разпознал го е един диспечер в Питсбърг, който ми изпрати информацията. Според мен той е мислил, че ще поискам да му устроя тържествено посрещане.

— Жена ти с него ли е?

— Да.

— Трябваше да я убиеш. — Тя произнесе тези думи със същия тон, с който друг би направил практично предложение. В гласа й нямаше и следа от злонамереност. — Тогава нейните дялове щяха да бъдат твои и нямаше да замине да търси Джон.

Това, че Нина никога не наричаше съпруга си Джей Мак, забавляваше Холис. Тя считаше, че това е вулгарно име. Холис допи питието си. Очите му с тъмни вежди изследваха студените спокойни черти на лицето на любовницата си.

— Не мисля, че това можеше да се уреди, без да се възбудят подозрения срещу мене. Освен това и двамата мислехме, че пътуването до Джъглър Джъмп ще бъде безполезно. Той би трябвало да загине при катастрофата. Другите загинаха.

— Може би има грешка.

— Няма грешка.

— Мислиш ли, че е видял Куинс Пойнт?

— Не зная. Даже и да го е видял, има начини всичко да бъде обяснено. Би било по-добре, ако беше умрял, но аз не съм напълно уязвим.

— Мислиш ли, че знае за нас?

— Рени няма да му каже. Не му беше казала, преди той да замине. Съмнявам се, че ще го направи сега.

— Тя го пази много, нали? — попита Нина.

— Пази го.

— Ще бъде трудно да бъде убит.

— Нина, казах ти и по-рано. Това не е абсолютно необходимо.

Тя направи нещо, което не бе правила никога по-рано. Взе широката му длан и я постави на гърдите си.

— Мисля, че е.

Позволи му да я обладае направо на пода на кабинета.

След тридесет минути тя му каза довиждане. „Той е толкова лесен“ — мислеше си тя, като го гледаше да излиза през вратата. Холис погледна още веднъж през рамо и се усмихна. Тя не пропусна момента, махна му с ръка и го дари със съвършена усмивка. Не се отдели от прага, докато не го загуби от погледа си.

След като затвори вратата, Нина се върна в кабинета. Наля си уиски, седна и се загледа в пода, където бе съблазнила Холис Банкс.

Колко изненадан би бил Джон, си мислеше тя, ако ги видеше, а щеше да бъде още по-изненадан, ако знаеше, че тя е назначила срещата. Никога не би постъпила така със съпруга си. Това би го направило подозрителен. С основание, той би се запитал какво ли иска. Холис даже и не попита за това.

Нина отпи от чашата. Движенията й бяха уверени, чертите й — спокойни, но в средата на корема й гореше огън, но алкохолът потушаваше пламъците.

Беше трудно да приеме, че Джон е жив. Тя бе планирала всичко от толкова отдавна, бе взела предвид всяка възможност, с изключение на тази, че той би могъл да остане жив. Планът й започна да дава плодове, когато срещна Холис Банкс, но семената на отмъщението й бяха посети когато проститутката Мойра Денъхи бе станала държанка на мъжа й.

Серия от обиди помогна планът да пусне корени. Мойра беше римокатоличка, толкова недостойна за вниманието на Нина, че дъхът й все още спираше, когато осъзнаваше, че е изместена от селянка. След това Джон направи любовницата си майка на пет дъщери, докато Нина не забременя дори веднъж. Още от самото начало той не правеше опити да пази своята връзка в тайна. И все пак Нина си мислеше, че би му простила всичко, би успокоила злобата, която свиваше стомаха й сега и я разяждаше отвътре като рак, ако не беше последната му обида.

Това, което не можеше да му прости, което не би могла да забрави, бе, че докато тя получи име, неограничено богатство и обществено положение, за което й завиждаше даже елитът на града, Джон Макензи Уърт подари сърцето си на Мойра.

Нина привърши питието си и отмести чашата. Изчака, докато алкохолът й подейства, и усещането, което я изгаряше под лъжичката, премина. Злобата, която беше като нещо живо вътре в нея, така и не се появи в очите й.

Позвъни на прислужничката да й приготви банята. Трябваше да измие миризмата на Холис от кожата си. Съпругът й не би бил изненадан от това. Тя винаги беше страдала от допира му почти по същия начин, по който страдаше и от ласките на Холис. Джон почти веднага бе разбрал това и спря да идва при нея само месец след сватбата. Холис Банкс, неин любовник от няколко години, още не бе разбрал нищо.

Нина стана бавно от дивана. Въпросът не беше дали да спре сега, както предложи Холис. Въпросът бе само как да продължи.

Рени стоеше до Джарет на тясната седалка в железопътния вагон. От другата страна на пътеката бе Джей Мак. Той се беше облегнал на стената на вагона, с буза, притисната плътно към прозореца, с кръстосани отпред ръце. Очилата му се бяха плъзнали почти до върха на носа му. Очите му бяха затворени. Спеше почти от тридесет минути, нечувствителен към грубото друсане на клатушкащия се вагон.

Рени му завиждаше за способността му да спи. Тя се чувстваше така, сякаш цялата бе оголен нерв и имаше това чувство по време на цялото пътуване. Присъствието на Джарет не помагаше. Противно на желанието й Джей Мак бе предложил на Джарет длъжността на бодигард и пак въпреки желанието й Джарет бе приел. Джей Мак се чувстваше защитен в присъствието на Джарет, но Рени се чувстваше уязвима.

Главата й се отпусна на една страна, а очите й се затвориха. Когато бузата й се допря до рамото на Джарет, Рени се изправи рязко.

— Съжалявам — каза тя сдържано.

— Можеш да се облегнеш на мене, Рени. — Той говореше тихо, така че гласът му да не се чува в претъпкания пътнически вагон. — Мисля също, че имаш нужда от малко сън. Не си спала от Денвър.

Тя се дръпна встрани от Джарет. Главата й се изви към прозореца. Навън беше тъмно. Местността беше покрита с непроницаемите сенки на нощта и на фона на оцветеното в мастиленосиньо и черно небе се очертаваха силуетите на хълмовете на Пенсилвания. От време на време бледи правоъгълници светлина маркираха прозорците на далечни фермерски къщи.

— Ти си упорита жена — каза Джарет. Той се обърна леко към нея и постави едната си ръка на облегалката зад рамене й. — Какво доказваш, като се насилваш да стоиш будна.

— Не се опитвам да докажа нищо. Не мога да заспя. Тя почувства топлината на ръката му зад нея. Простият жест на подкрепа означаваше твърде много и все пак бе недостатъчен. — Вмъкваме се в Ню Йорк, сякаш сме престъпници. Поне не си ли загрижен за това какво може да се случи?

— Баща ти ми плаща да се безпокоя, Рени. Не на теб. Направихме всичко, за да запазим в тайна пристигането на баща ти. Сигурно е, че няма да има семейна група на перона за да го посрещне.

— Искам мама да знае, че той си идва вкъщи — каза тя тъжно и посочи към Джей Мак. — Изглежда по-стар, не мислиш ли? Последните дни бяха много трудни за него.

Очите на Джарет се плъзнаха от загрижения профил на Рени към лицето на баща й. Под затворените очи на Джей Мак имаше сенки, а широката дъга на лицевите му кости бе още по-релефно очертана. Бакенбардите му бяха по-сиви от пепел и даже в съня си в ъглите на устата му имаше бели бръчки от напрежение. Джарет се обърна отново към Рени.

— Те бяха трудни и за тебе — каза той.

— Бяха трудни и ти знаеш причината — каза тя. — Аз не исках да приемеш предложението на баща ми.

Джарет не можа да отстрани напълно горчивината в гласа си:

— По-добре би било Итън да ви придружи от Денвър.

— Казах това тогава и все още искам да беше станало.

— Защото мислиш, че не мога да ви защитя.

Очите на Рени се насочиха към свитите пръсти на дясна та му ръка.

— Никога не съм казвала това — каза тя ласкаво.

Джарет премести ръката, която бе обгърнала рамената й, и се обърна напред. Вдигна дългите си крака на пейката срещу тях.

— Не трябваше да го казваш, Рени. Има някои неща, които не трябва да казваш въобще.

Тя искаше да си признае грешката, но собствената й гордост я накара да замълчи. Нека си мисли, че той е инвалид, а не тя. Той не трябваше да знае как ръката на гърба й я измъчваше, как присъствието му постоянно и болезнено й напомняше за това, което бяха споделили и което той вече не искаше от нея. Тя бе отхвърлена и всичко останало — и предложението на Джей Мак към Джарет, и това, че той го прие — бе по-нататъшно доказателство, че нейните чувства нямат значение. Според Рени тя бе предадена и от двамата мъже, които обичаше.

Може би ако имаха възможност да поговорят за предложението на Джей Мак насаме, мислеше си Рени, тя би могла да убеди Джарет да не го приема. Може би щеше да рискува да му каже, че той ще я нарани твърде много, като й бъде само спътник, а не любим. Вместо това, когато Джей Мак и Джарет се върнаха в пансиона на мисис Шепард, Рени бе изправена пред свършен факт. Не можа да каже нищо, което да промени намеренията им.

Когато достигнаха Денвър, тя опита да ги разубеди отново. Итън имаше желание да пътува на изток с тях. Майкъл искаше да го пусне, но Джей Мак й попречи, като подчерта отговорностите на Итън към жена му и дъщеря му. Попита дали Рени ще поеме върху съвестта си това, което би могло да се случи с Итън.

Как трябваше да отговори на този въпрос, чудеше се Рени. Че би предпочела да бъде ранен Итън, а не Джарет? Че предпочита да рискува живота на собствения си баща, а не този на Джарет? Соломон не е бил принуждаван да прави такива преценки и Рени също не се опита да ги прави. Тя не желаеше нищо лошо на никого. Желаеше всичко да е свършило.

Джей Мак обаче искаше Джарет Съливан и, както обикновено, той постигаше това, което искаше. Рени трябваше стоически да понася болката от натрапената компания на Джарет.

Джей Мак ги наблюдаваше през мрежата на спуснатите си клепки. Разгледа най-напред тъжните очи на дъщеря си, след това безстрастните черти на мъжа до нея. Любовта им ги бе направила толкова глупави, си мислеше той. Искаше да бъде с Мойра. Тя знаеше какво да направи.

№ 448 на Североизточната железница пристигна на гарата в Ню Йорк няколко минути преди разписанието. Перонът бе оживен дори и в четири сутринта. Изпращачи бяха дошли да се сбогуват с приятели и семейства, други идваха, за да посрещнат пристигащите. Носачите бяха заети със събирането и разпределението на багажа. Имаше опашки на гишето за билети, както и на гишето за телеграми. Служителите на гарата патрулираха по перона, поздравяваха пътниците с небрежни приветствия и въртяха нощните си палки в съответствие с ритъма на крачките си.

Рени, Джарет и Джей Мак изчакаха на платформата своите куфари и сандъци. Рени говореше тихо на баща си, а Джарет стоеше встрани с очи, шарещи надлъж и шир по гарата. Не търсеше нещо специално, просто гледаше. Повече силата на навика, отколкото очакването го караше да изследва всичко наоколо, но повече опитът, отколкото късметът накара погледа му да се спре на един човек.

Той имаше слабо телосложение. Дрехите му бяха скъпи но му стояха зле. Стилното му сако висеше на раменете му, а панталоните му бяха с маншети, противно на съществуващата мода, сякаш бяха твърде дълги за него. Наети, чудеше се Джарет. Или крадени?

Тясното му лице се компенсираше от широки бакенбарди и голяма черна брада. Мустаците провисваха над горната му устна. Шапката му бе смъкната надолу до веждите.

Той седеше сам и се отмести, когато един пътник седна до него на пейката. Държеше внимателно сгънат вестник Очевидно се наслаждаваше на самотата си — което накара Джарет да се учуди защо прекарва времето си на гарата. Изглеждаше незаинтересован от пристигащите и заминаващи пътници, така че вероятно не чакаше никого. Не проявяваше никакъв интерес към таблото с обявите, което информираше през равни интервали за закъсненията. Съмнително бе самият той да заминава нанякъде. Не направи опит да чете обемистия вестник, който държеше сгънат в скута си. От време на време проявяваше интерес към лъснатите си обувки, като чистеше носовете им от въображаем прах или сажди, но преди всичко гледаше право напред, с изкривена на една страна глава — съвършена картина на самотен човек със самотни мисли.

Джарет разбра, че има нещо нередно.

— Да вървим — каза той, като се доближи до Рени и Джей Мак.

Рени протестира:

— Багажа ни… моите куфари.

Джарет постави ръка на гърба й.

— Веднага — каза той напрегнато. — Ще получим багажа по-късно. Джей Мак, вие останете между мене и влака.

Като разбра, че е възникнало нещо спешно, Рени престана да протестира. Тя се мъчеше да не изостава от баща си и Джарет, когато те се насочиха към изхода.

Джарет погледна зад себе си. Човекът на пейката бе още там. Той разгъваше вестника си.

— Продължавайте да вървите — каза тихо Джарет. — Не се обръщайте назад. — Подтикна леко бащата и дъщерята напред, преди сам да спре, да се завърти на пръсти и едновременно с това да извади пистолета си.

Жертвата на Джарет не бе вече на пейката, а зад нея. Вестникът бе на земята. Непознатият държеше пистолет с двете си ръце. Стреляха едновременно. Изстрелът на Джарет бе на части от инча от целта и засегна нападателя в ръкава на увисналото му сако, вместо в ръката. Другият куршум също мина покрай целта си, този път на повече от дванадесет инча. Вместо да удари Джей Мак, той събори Рени.

Сред писъците на пътниците, в блъсканицата на тълпата, Джарет чу нейния вик и разтревожения възглас на Джей Мак. Той престана да преследва бягащия стрелец и изтича обратно при Рени и баща й. Джей Мак бе на колене до Рени и внимателно я обръщаше. Джарет му помогна да разкопчаят палтото й. На лявото й рамо имаше кърваво петно. Зад тях започна да се събира тълпа.

Джарет повдигна главата на Рени в скута си и притисна кърпа към раната й. Очите му сновяха сред лицата на тълпата.

— Някой преследва ли нападателя? — попита той.

— Един от пазачите на гарата изтича в другата посока — каза някой. — Може би тръгна след него.

Джарет трябваше да се задоволи с това. Рени се раздвижи. Той докосна с ръката си главата й, когато слаб розов цвят се появи на лицето.

— Рени?

Тя отвори очи и видя напрегнатите и побледнели лица на двамата мъже, наведени над нея. Зад тях погледът й обхвана море от непознати лица. За момент трудно пое дъх и потръпна от натиска на Джарет върху рамото си.

— Мисля, че вятърът ме събори — прошепна тя. — Джей Мак ме блъсна много силно. Аз паднах.

Джарет погледна бащата на Рени, Джей Мак поклати глава.

— Не съм я докосвал — каза той.

— Причиняваш ми болка, Джарет — каза тя. — Натискаш ме твърде силно.

Джарет знаеше, че натискът на ръката му беше силен, не достатъчно силен, за да й причини болка. Това, което чувстваше, бе причинено от огнестрелната рана.

— Ще те боли малко — каза й той. — Ще извикаме доктор Търнър да те прегледа веднага щом те приберем вкъщи Обърна се към Джей Мак и добави: — Раната не е смъртоносна. Тя ще се оправи.

— Разбира се, че ще се оправя — каза малко нервно Рени — Помниш ли, аз съм упорита? — Тя се опита да стане, но веднага падна.

Джарет се наведе над нея и допря устни до челото й.

— Боже, но аз те обичам.

В очите на Джей Мак се появиха сълзи, когато помагаше на Джарет да вдигне дъщеря му. Той действаше бързо, получи помощ от хората наоколо и разпръсна останалите от тълпата. Неговият естествен авторитет изискваше внимание и подчинение. С къси разпореждания получи багажа им, а на улицата ги чакаше двуколка. Джарет даде кратки, нетърпеливи показания пред полицията и управлението на гарата преди да се качи в каретата. Неочакваното завръщане на Джон Макензи Уърт предизвика суматоха, която почти засенчи стрелбата. Насъбраха се зрители, щом се разпространи слухът за самоличността на пътниците. Възмутен от натиска на любопитните, Джарет тресна вратата на каретата.

— Това ще се появи в сутрешните вестници — каза Джарет на Джей Мак. — Всичко. Стрелбата, вашето завръщане. Нямаме възможност да запазим тайната.

Главата на Рени лежеше в скута на Джей Мак. Галеше косата й, държеше я здраво, докато каретата се движеше напред.

— Вероятно никога не е било тайна. Какво се случи? Кой стреля в дъщеря ми?

— Не зная. — Светлината на лампите от улицата проникваше в каретата. Джарет гледаше бледото лице на Рени. Трудно му бе да мисли за друго освен за това, че не успя да я предпази.

— Човекът, който седеше на една от пейките, привлече вниманието ми. Не бях сигурен, че ни очаква някаква беда. Мислех, че е джебчия или крадец, който крои планове за кражба. Единственото смислено нещо бе да се измъкнем, преди да види в нас лесна плячка. — Джарет се наведе напред и докосна лицето на Рени с показалеца си. — Когато се обърнах назад, той разгъваше вестника си. Видях пистолета. Не можах да ви изведа достатъчно бързо.

— Вероятно спаси живота ни.

Думите на Джей Мак означаваха много малко за Джарет, когато знаеше, че би могъл да направи повече.

— Стрелях в последния момент — каза той тихо. — Не трябваше да правя това. Нападателят избяга, защото не можех да си позволя да стрелям в сърцето му.

Джей Мак се намръщи:

— Какво говориш? Ти си могъл да убиеш стрелеца и си предпочел да не го направиш?

— Нещо такова — каза Джарет. Усмивката му бе пълна съм самоирония. — След Ди Кели си обещах да помня, че жените могат да бъдат също толкова вероломни, колкото и мъжете. За миг забравих това тази нощ.

Бръчките на Джей Мак станаха още по-дълбоки:

— За Рени ли говориш?

Джарет поклати глава и се облегна назад.

— Не, сър. Говоря за стрелеца. Човекът, който стреля, не беше мъж. Това беше жена.